Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found



страница1/12
Дата15.01.2018
Размер2.22 Mb.
#47510
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

за Националната стратегия

Визия за деинституционализация на децата

в Република България”


ТРЕТИ МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД


Юли 2012 – Юни 2013 г.

РЕЗЮМЕ Error: Reference source not found

Глава първа: Планиране и създаване на структури за управление 18



Деинституционализацията на децата с увреждания от домовете - ПРОЕКТ „Детство за всички” 22

ПРОЕКТ за деинституционализация на децата от ДМСГД 31

ПРОЕКТ за деинституционализация на деца от 3 до 18 г. в ДДЛРГ 41

ПРОЕКТ за приемна грижа 44

ПРОЕКТ "Регионално планиране".............................................................................................................................................................................. .. ..52

ПРОЕКТ „Укрепване на капацитета на АСП“.................................................................................................................................................................59

ПРОЕКТ „Подкрепа“..........................................................................................................................................................................................................62

ПРОЕКТ „Социално включване“......................................................................................................................................................................................74

ПРОЕКТ „BG051PO001-7.0.02-0006”…………………………………………………………………………………………………………………...75

ПРОЕКТ „Управаление на промяната чрез опит и знания“...........................................................................................................................................76

ПРОЕКТ „Включващо обучение“.....................................................................................................................................................................................78



Глава трета: Финансови средства и ресурси в рамките на проекти на ДИ и грижа за децата ....82

Глава четвърта Промени в правна рамка 95

Глава пета Допълнителни ресурси 109

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ Error: Reference source not found


РЕЗЮМЕ:


Настоящият мониторингов доклад отчита изпълнението на Плана за действие за периода от 01 юли 2012 до 30 юни 2013 година, както и натрупаните практики и действия в рамките на процеса на деинституционализация. Предмет на доклада е постигнатото по изпълнението на заложените в Плана за действие проекти, дейности, инициативи, както и основни резултати, изводи, предизвикателства и препоръки за бъдещи решения. Важна част от доклада са и взаимовръзките между всички заинтересовани страни, участници в процеса.

В доклада е включена и информация относно подкрепящи дейности от неправителствени организации в рамките на цялостния процес на деинституционализация, съвместни инициативи и наблюдения, дискусии и дебати по отношение на спорни етапи от процеса, които ще допринесат за качествено реализиране на заложените проекти и политики в Плана за действие.

Докладът отразява резултатите по всяка глава от Плана за действие с коментари и очертава основни тенденции и предизвикателства пред реформата, които в отчетния период навлязоха в съществен етап.

Докладът акцентира върху етапите на изпълнение на всеки един проект, заложен в Плана за действие, неговите изводи, насоки и тенденции. В доклада има част, посветена на основните изводи и препоръки за процеса и неговото успешно изпълнение в рамките на стартиралите проекти и реформи в законодателната сфера. В доклада са видни и се повтарят изводите и препоръките от предходните два доклада.


С оглед на анализа за изпълнение на дейностите и мерките по различните глави от Плана за действие, може да се направи изводът, че към настоящия момент, прилагането на Плана е в рамките на заложените инициативи и финансови средства и се реализира по начин, който гарантира сигурност на инвестициите. След стартиране на всички проекти, включени в Плана за действие времевия график от Плана се промени, с оглед потребностите и спецификите на всяко едно дете и младеж, както и готовността на общините да стартират с предоставянето на новите услуги. Настоящият отчетен период, се характеризира със сериозни промени в политическия живот на страната, което от своя страна повлия на изпълнението на конкретните действия и проекти. Научените уроци очертават една сериозна група от предизвикателства, които трябва да се вземат в предвид и да се намери адекватното им решение, с оглед на ефективното и ефикасно изпълнение на проектите, доброто планиране и развитие на бъдещите проекти и постигане на целените с Визията резултати.

Изводи: Постижения и резултати
През отчетния период продължава тенденцията към намаляване броя на децата, настанени в специализираните институции. (за сравнение с предния доклад 4 755 настанени деца в институции спрямо 3 592 за този период на мониторинговия доклад).

Въз основа на засилената работа на отделите „Закрила на детето”„ по превенция, реинтеграция, осиновяване, приемна грижа са закрити 11 ДДЛРГ. За децата от тези институции е осигурена семейна или близка до семейната среда, с възможности за индивидуално развитие и социална интеграция.

През отчетния период се наблюдава значителен подем на развитието на примната грижа в сравнение с предходните периоди. Възможността да се отглежда и възпитава дете в приемно семейство е все по-разпознаваема в обществото и интереса и желанието на кандидати за приемни семейства нараства.

Напредък може да се отбележи и при развитието на социалните услуги в общността. Увеличава се броя на разкритите социалните услуги, държавно делегирана дейност, като – ЦНСТ, ЦОП, ЦСРИ, КЦ, ДЦДУ, ЦРДУ.


Изпълнението на ключовите проекти от Плана за действие, насочени към децата, е в напреднала фаза.
Деинституционализацията на децата с увреждания навлиза в най-сериозния етап. В рамките на проект „Детство за всички”, въз основа на прилагането на иновативна технология на оценка от мултидисциплинарни екипи, включваща важни фактори и обстоятелства като: здравословно състояние, връзка с родители и близки, привързаност с възрастен или деца/младежи, желание на самите деца и младежи, мнение на родителите и др., се планира конкретното място и услуги за всяко дете и младеж. По-сложните случаи продължават да се объсъждат във формата на работна група с участието на външни специалисти с клиничен и практически опит. Предстои подготовка на децата и младежите по специално разработен модел и плавно превеждане в новоизградените услуги от националната карта. На този етап общините са на различно ниво и степен на изпълнение на строителството на услугите. Вече са открити първите центрове за настаняване от семеен тип в община Карнобат и в началото на месец септември ще посрещнат първите деца и младежи с увреждания от специализираните институции. Паралелно с този процес продължава практическото приложение на иновативни методи на работа в институциите /хранене и интензивно общуване, ерготерапия/, в резултат на което, се отбелязват промени при децата в посока по-добро общуване, по-често изразяване на различни емоции, подобрена двигателна активност. Осигурени са по-добро качество на грижа и условия за живот на децата с увреждания, като от тях са осиновени 162, реинтегрирани 40 и настанени в приемни семейства 35.
Продължава и тенденцията да намалява броя на децата, отглеждани в ДМСГД, при увеличен брой на децата, ползващи ДЦДУ към тези институции. През отчетния период са закрити 2 ДМСГД - 2012г.- ДМСГД с. Широка Лъка , обл. Смолян, през отчетния период се работи по закриване на ДМСГД – Кюстендил, на заседание на МС от 17.07.2013 е прието Постановление за закриване /ПМС 159/29.07.2013 г. – ДМСГД-Кюстендил се закрива, считано от 1.08.2013 г./Същите са закрити с активното съдействие на „Надежда и домове за децата-клон България

Активната работа на екипите на национално и местно ниво по проект „Посока семейство”, насочена към осигуряване на семейна среда, доведе до намаляване на броя на децата в 8 пилотни ДМСГД. Планираният процес на деинституционализация на децата от 0-3 годишна възраст протича успешно и към края на 2013г. се предвижда 8-те пилотни ДМСГД да бъдат закрити и да стартират новите услуги. Активна роля в работата по превенция на изоставянето, както и в подпомагането на семействата при реинтеграция на децата оказа „Надежда и домове за децата-клон България. Координационните механизми по деинституционализация на областно ниво допринесоха за подобряване на координацията на работата на институциите при изпълнението на целите на проекта.


Новият модел на услугата „приемна грижа„, развит и реализиран в проект „И аз имам семейство“ даде значителни резултати. След промяна на нормативната уредба, първоначалното закъснение е компенсирано и се наблюдава подчертан интерес към приемната грижа. През отчетния период са оценени, обучени и утвърдени 547 приемни семейства, в процедура на проучване са още 429, което надхвърля почти двойно заложения индикатор от 500 приемни семейства. В утвърдените приемни семейства се отглеждат 580 деца, от които 185 от общността, 279 от специализирани институции, 116 от резидентни услуги. Като добра практика, се налага настаняването на бебета от родилен дом в приемни семейства. Усилията на екипите на национално и местно ниво в рамките на проекта, осигуриха развитието на приемната грижа, не само като алтернатива на институционалната грижа, но и като услуга за превенция.
Значителен е приносът и на местната власт и неправителсвените организации /НПО/, извън националните проекти, чрез инициативи, дейности и мерки за постигане на целите на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“.
В отговор на предизвикателството новите модели на грижа да се регламентират нормативно се промени Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (ДВ, бр. 68 от 4.09.2012 г., в сила от 4.09.2012 г.).
През отчетния период м. юли 2012 г. – м. юни 2013 г. са осъществени и други нормативни промени, в това число и на 1 закон, а именно:

1. Изменения и допълнения в Закона за семейни помощи за деца (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. и бр. 103 от 28.12.2012 г., в сила от 1.09.2013 г.);

2. Изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 68 от 04.09.2012 г., в сила от 04.09.2012 г.);

3. Изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ДВ, бр. 95 от 04.12.2012 г.);


Основни предизвикателства:


  • Настоящият период на доклада обхваща сериозни политически промени, свързани с оставка на Правителството и назначаване на служебен кабинет, провеждане на предсрочни избори през м. май 2013, сформиране на ново правителство.

  • Все още не е сформирана и Експертната работна група с широкото участие на институции и неправителствени организации, която да обезпечава с експертиза работата на Междуведомствената работна група.

  • Липса на финансов механизъм, който да гарантира пренасочване на средствата от съществуващите специализрани институции към новите услуги, развивани по проектите.

  • Независимо от стратиралата дейност на екипа на проект „Подкрепа”, все още има какво да бъде постигнато, за да се подобри координацията на дейностите и формите на комуникация между екипите на всички проекти от Плана за действие на национално ниво (включително координация на инфраструктурните инвестиции с инвестициите в човешките ресурси), както и осигуряване на добра координация на действията в различни населени места, където се работи с различни структури и власти, които са част от цялостния процес на деинституционализация.

  • Продължава да стои и въпросът за законодателните промени, които да отговарят на променените модели на грижа за децата. В някои от случаите, законодателните промени следват пряко апробираните промени в проектите (новите услуги по проекта за домовете за децата с увреждания) или в определени случаи, вървят успоредно или предхождат тези промени, но за да могат да влязат в сила и за да произведат желания ефект се изисква по-дълъг период от време, поради сложността на консултативния процес и законодателната техника.

  • При динамиката на процеса деинституционализация предизвикателство се оказват и заложените срокове. За някои от предвидените дейности, в Плана за действие са заложени много кратки срокове, а промените изискват подготовка на идейни концепции за реформа в конкретната секторна политика (напр. младежко правосъдие, включващо образование и пр.), ясен и конкретен план за действие, реализиране на проекти, които да обезпечат реформите. Допълнително затруднение при спазване на сроковете възниква и в процеса на възлагане на дейности, чрез процедури по ЗОП. Посочените в закона срокове създават затруднения за реализацията на конкретни дейности от проектите и това дава отражение върху цялостния процес. Процедурите на обжалване допълнително забавят и утежняват изпълнението на проектите и техните преки задачи.

  • Всички заинтересовани страни в процеса положиха усилия в рамките на изпълняваните проекти от Плана да продължат работа по промяна на нагласите и въвеждане на нов подход в социалната сфера. Но въпреки всички дейности, продължава сериозна работа и в тази посока. Основната част от реформата е свързана с промяна на вкоренени с десетилетия стереотипи, включително съществен риск е възпроизвеждане на старите модели в новите услуги. Налага се постоянна и непрекъсната работа с нагласите на общността за прием на децата и младежите от специализираните институции в общините, където ще бъдат изградени новите услуги. Необходимо е усилена работа и по информиране и публичност на предприетите мерки и процеса от всички участници.

  • Сериозно предизвикателство пред реформата и ефективността на проектите е, че стартира реформирането на една система, без да е доизградена докрай новата, която пълноценно ще я замени. Необходимо е да се осигури изграждането на съпътстващите услуги, за да се гарантира в цялост реализирането на реформата.

  • Риск е и форсирането на реформите, с оглед на силни обществени настроения, натиск за бързи действия, стремеж за отчитане на напредък пред влиятелни външни фактори и др. Създаването на условия за бързо взимане на решения може да доведе до неадекватност и промяна в концепцията за цялата реформа.

  • Не трябва да се забравя и факта с предстоящия Програмен период на Оперативните програми 2014 – 2020, където ясно трябва да бъдат заложени схеми, които да осигурят непрекъсваемост на процеса, като продължат и надградят вече стартиралите етапи на закриване на институциите и обезпечаване на издръжката на новите услуги, както и привличане на квалифицирани специалисти.



Основни препоръки:


  • Необходимо е да се възстанови работата на Междуведомствената работна група по деинституционализация на високо политическо ниво, за да се гарантира продължаване на процеса и взимането на правилните и адекватни решения. Междуведомствената работна група в хода на изпълнение на Плана за действие е основният механизъм за координация, планиране и вземане на решения по цялостното изпълнение на Плана за действие. Също така, междуведомствената работна група е и основния партньор на Европейската комисия за съгласуване на предвидените решения и комуникация с ЕК в процесите в България.

  • Необходимо е да се сформира и да заработи Експертната работна група, която да подкрепя и подпомага Междуведомствената работна група при взимането на мотивирани решения. Експертната група е форматът, през който чрез оценка и анализ на законодателната и регулаторната рамка позволява да се инициират належащи промени в законодателство и да се търсят решения в рамките на изпълняваните проекти от Плана за действие.

  • Необходимо е да бъдат направени сериозни инвестиции в изграждане на интегрирана база данни между проектите за оценените потребности, разкриването на новите услуги и тяхната ефективност.

  • Необходимо е да бъде направен добър анализ на нужните финансови ресурси за следващите проекти и изработване на механизма за прехвърляне на средствата в националния бюджет от институционална грижа към устойчивост на новите услуги. Все още остава неразработен ясен финансов механизъм, който да гарантира, че средствата за издръжка на съществуващите към момента специализирани институции, ще се насочат целево към новите услуги, които ще се разкрият в рамките на проектите по Плана за действие и ще започнат да функционират като делегирани от държавата дейности, когато приключи финансирането им по ОПРЧР. Това създава сериозен риск за нецелесъобразно с Визията използване на освободените средства, осигуряване на устойчивост след приключване на подкрепата от оперативните програми и застрашаване живота на изведените деца.

  • Необходимо е да се преосмисли приоритетната необходимост от развиване на интегрирани иновативни услуги и мерки за превенция на изоставянето и подкрепа на детето и семейството. В рамките на изпълняваните проекти, на практика инвестициите в нови услуги са насочени към изграждане на резидентни услуги в общността, като ЦНСТ, защитени жилища и пр. Тези резидентни услуги ще спомогнат за извеждане на децата и младежите, настанени в домовете, но не могат да предотвратят новите случаи на изоставяне. За тези услуги се разчита само на наличните в момента и на твърде ограничените възможности на общини и доставчици, да разкриват нови услуги, без които е невъзможно затварянето на входа към институциите. Затова, в краткосрочен и дългосрочен план липсата на целеви мерки за развиване на интегрирани услуги за широка превенция на изоставянето и неглижирането на децата, създава сериозен риск за цялостния напредък на процеса на деинституционализация.

  • Промените в законите и прилежащата нормативна уредба, следва да осигурят и гарантират прилаганите нови модели на грижа в рамките на процеса деинституционализация.

  • В по-голямата си част, промените в нормативната база, са изработени в рамките на широк консултативен процес с участието на представители на различни НПО и ангажирани институции. Основна препоръка е да се разшири консултативния процес и да се включат и други заинтересовани страни като представители на местните власти, местни общности и самите потребители на услугите, както и да се увеличи ролята на НПО и доставчиците на социални услуги, чрез възлагане и договаряне на повече дейности и отговорности в изпълнение на проектите по деинституционализация.

  • Облекчаване на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проекти с европейско и национално финансиране, свързани с услугите за деца и семейства в риск, както и въвличане на граждански организации в новия планов период 2014 – 2020, особено по темата деинституционализация. От изключителна важност е, да се създадат условия за гъвкавост на проектите, които работят пряко с деца и младежи от специализираните институции. Разработените материали от Експертната група по деинституционализация към ЕК „Наръчник за използване на фондовете на Европейския съюз за прехода от институционална грижа към грижа в общността“ и „Общи Европейски насоки за преход от институционална грижа към грижа в общността“, да бъдат популяризирани и възприети като модел на работа на съответните УО и ДО на оперативните програми, когато става дума за процеса на деинституционализация.

  • С цел по-доброто планиране на следващите етапи от изпълнението на Плана за действие, е необходимо да се осигури периодична външна оценка на въздействието на проектите от гледна точка на реалния ефект върху потребителите, персонала и общността удовлетворяване на съществуващите нужди, реално „затваряне на входа” към институционална грижа и въздействие върху общностите.

  • Необходимо е да има ясни параметри и условия за мотивиране на всички участници в процеса деинситуционализация при реализиране на конкретни дейности по проекти.

  • Преглед на направените предложения за преместване на децата и младежите, които са целева група на проекта,

  • Промяна на съществуващото методическо ръководство за предоставяне на услугата ЦНСТ за деца в посока включването и на младежи в целевата група, което е и една от задачите на функциониращата междуведомствена работна група по деиституционализация.

  • Провеждане на допълнителни обучения на персонала на съпътстващите социални услуги с оглед повишаването на тяхната квалификация и предоставяне на по-качествена грижа;

  • Обезпечаване на добро, ефективно и координирано управление на проектите към Плана за действие;

  • Осигуряване на отлична координация на дейностите и ефективни форми на комуникация между екипите на всички проекти от Плана за действие, както и осигуряване на добра координация на действията на регионално и местно ниво;


По отношение на предизвикателствата и препоръките становището на МОН е следното:
Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и Плана за действие за изпълнението й е приета от Министерския съвет през 2010 г. Визията и Планът за действие, който предвижда изпълнението на 5 проекта, финансирани от структурните фондове, предвижда реализиране на модел на извеждане на децата от институциите и постигне на равнище на модерни грижи и сигурност на семействата и децата, каквито имат развитите европейски държави.

В действителност и трите мониторингови доклада (за периода на третия мониторингов доклад са валидни изводите от предходните два мониторингови доклада), изготвени в резултат от изпълнението на Плана за действие за изтеклите три години в рамките на управлението на предишното правителство – за 2010-2011, 2011-2012 и за 2012-2013 година, отчитат, че сериозните предизвикателства и трудностите пред реализирането на проектите, заложени в Плана за действие, и осъществяването на реформата са се оправдали поради следните фактори и недооценени рискове:



  • стартиране на разрушаването на една система, без да е доизградена докрай новата, която пълноценно ще я замени – не са осигурени достатъчно съпътстващи услуги, за да се гарантира в цялост реализирането на реформата;

  • наличие на риск за възпроизвеждане на старите модели на специализираните институции (домовете) в изграждащите се нови услуги;

  • заложени много кратки срокове за някои от предвидените дейности в Плана за действие, а промените изискват подготовка на идейни концепции за реформа в конкретната секторна политика (напр. младежко правосъдие, включващо обучение и пр.), ясен и конкретен план за действие, реализиране на проекти, които да обезпечат реформите;

  • недобре формулирани срокове за изграждането на новата инфраструктура – центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и защитените жилища, включително несъобразяването на сроковете с обжалването на процедурите по Закона за обществените поръчки, което допълнително забавя и утежнява изпълнението на проектите и техните преки задачи;

  • недостатъчен брой услуги в подкрепа на децата с увреждания. От друга страна, съществуващите услуги не са равномерно разпределени в съответствие с нуждите на целевите групи. Това затруднява превенцията на изоставянето и качествената подкрепа за децата с увреждания и техните семейства.

Следните проблемни области и предизвикателства, изведени и в предходните два мониторингови доклада, не са адресирани адекватно:

  • налице е закъснение на услугите по превенция и ранна интервенция, липсва конкретен механизъм, включително финансов, за тяхното осъществяване;

  • не е осъществен напредък при разработването и налагането на ясни финансови механизми и стандарти за обезпечаване на услугите, вкл. съпътстващи такива;

  • не е изработен финансов механизъм за прехвърляне на средствата от закритите институции в новите услуги в общността, които се разкриват в рамките на проектите по Плана за действие и ще започнат да функционират като делегирани от държавата дейности, когато приключи финансирането им по ОП РЧР, което е от ключово значение за общините. Това създава сериозен риск за нецелесъобразно с Визията използване на освободените средства, за осигуряването на устойчивост след приключване на подкрепата от оперативните програми и за застрашаване живота на изведените деца от институциите;

  • не се осъществява достатъчно добра комуникация и координираност на действията на 28-те областни регионални екипа по деинституционализация (РЕД) – липса на комуникация и обмен на информация между експертите от РИО, които са в РЕД, и експертите по интегрирано обучение и специални училища. В резултат на това се получава разминаване между насочването за обучение на децата и учениците от специализираните институции, включени в процеса на деинституционализация;

  • бюджетът за издръжка на услугите за деца с увреждания е крайно недостатъчен и рисков по отношение на грижата за децата, настанени в ЦНСТ. Предвидено е изграждането на 149 ЦНСТ, във всеки от които е планирано настаняването на 12 деца, като има възможност за още 2 настанявания по спешност. Такъв капацитет, в комбинация с недостатъчното финансиране създават реални опасности за замяна на големия тип институции с по-малки такива;

  • в Плана за действие и в проект „Детство за всички” липсва специално посочване на децата и младежите с трудно поведение и посрещане на нуждите им. Липсват стратегия, обучени професионалисти и планирани мерки за справяне с такива деца и младежи и осигуряване на социалното им включване. Няма и обща култура на разбиране и приемане на тези деца и младежи. Оказва се, че единствената алтернатива е институционализацията, което не само не е решение на проблема, но и нарушава основните им човешки права;

  • налице е нереинвестиране на средствата от закритите институции в новите услуги. „Спестените” финанси от закриването на специализирани институции се губят в общия бюджет и не се реинвестират в политиките за децата. Липсва ясен и конкретен финансов механизъм за прехвърляне на средствата за издръжка от специализираните институции, на които им предстои закриване, към новите услуги в общността;

  • не е разработен модел за предоставяне на социални услуги или програма за работа с деца и младежи с психични разстройства;

  • не са гарантирани средства за изграждане и издръжка на съпътстващи услуги в общността, на база планираните резидентни. Във всяка област има нужда от услуги за дневна грижа, защитени жилища и услуги за приобщаващо образование към детските градини и училищата. Също така е нужно да бъдат гарантирани средства за увеличаване на капацитета на създадени вече услуги в общността. Ако тези две условия липсват, висок е рискът новите резидентни услуги да дублират институционалния модел на грижа;

  • необходимо е да се прецизира картата на съпътстващите услуги, както и вече съществуващите услуги и връзката между тях. Практиката на създадените вече ЦНСТ и защитените жилища показва, че без набор от услуги в общността, не е възможно да се индивидуализира грижата и в голяма степен се дублират практики от специализираните институции.


Оценка на Европейската комисия:

  • няма напредък при разработването и налагането на ясни финансови механизми и стандрати за обезпечаване на услугите, вкл. съпътстващи такива;

  • необходимо е разработването на финансови модели за устойчиивост на услугите, както и финансови анализи с перспектива от 7-8 години;

  • да се мисли и за човешки ресурси на регионално и местно ниво, които да осъществяват политиките;

  • работата по деинституцонализацията следва да е гъвкава, така че да включва нови дейности и сфери.


Оценка от Националната мрежа за децата след първия мониторингов доклад (2010-2011):

  • България започна развитието на алтернативните услуги за деца със заем от Световната банка, съпроводен от множество законодателни реформи преди 11 години. Безспорният успех на този процес беше, че неправителствените организации (НПО), които и без това предоставяха услуги, финансирани от различни донори, бяха включени като доставчици на социални услуги. Възможността НПО да бъдат доставчик на социална услуга с делегирани от държавата средства беше давана като добър пример сред страните от Централна и Източна Европа. Налице е обаче тенденция в обратната посока – чрез програмите и проектите се вменяват все повече дейности на общините, а неправителствените организации се изключват от доставянето на услуги.

  • Сигналите, постъпващи от цялата страна в Националната мрежа за децата, показват, че поетите от институциите ангажименти се изпълняват твърде бавно, предприетите действия не са обвързани с реални резултати, нито с научените уроци от реализираните проекти, нито пък с оценка на ефективността спрямо поетите обещания. Нещо повече, наблюдаваме липса на политическа воля за извършване на реформи и дори процеси с негативен ефект спрямо децата и семействата.


Предлагаме:

  1. Да се актуализират сроковете на дейностите, свързани с извеждането на децата от домовете и пренасочването им към изграждащите се нови услуги – центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и защитените жилища. Мотивите ни за това предложение са свързани с пряката зависимост между наличието на такива услуги и изпълнението на дейностите по проект „Включващо обучение“ по ОП РЧР, насочени към образователна подкрепа на децата, включени в процеса на деинституционализацията.

  2. Да се подобри работата на РЕД с оглед навременно и адекватно на потребностите на децата, напускащи специализираните институции, осигуряване на подходящо обучение и подкрепа от специалисти, поетапно назначавани по проект „Включващо обучение“ в пилотни детски градини и училища в близост до ЦНСТ и защитените жилища.




Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> deca%20i%20semeistvo -> zakrila%20na%20deteto
zakrila%20na%20deteto -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ
zakrila%20na%20deteto -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето
zakrila%20na%20deteto -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване
politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
politiki -> Национална програма „активиране на неактивни лица”
zakrila%20na%20deteto -> Доклад юни 2011 Юни 2012 г. Резюме 3 Основни предизвикателства 4
zakrila%20na%20deteto -> Доклад 2010 2011г. Резюме 3 Постигнатото 15


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница