Доклад за 2012 г относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ес по въпроса



страница1/5
Дата05.06.2017
Размер0.91 Mb.
#22706
ТипДоклад
  1   2   3   4   5










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 - 2014


Документ за разглеждане в заседание

A7-0418/2013

{29/11/2013}29.11.2013

ДОКЛАД

относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса

(2013/2152(INI))

{AFET}Комисия по външни работи

Докладчик: Едуард Кукан

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Стр.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ 3

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие 33

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете 36

ANNEX I 40

ANNEX II 62

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ 65



ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ



относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса

(2013/2152(INI))



Европейският парламент,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

– като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2 ) и свързаните с нея резолюции на Общото събрание на ООН,

– като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света, приет от Съвета на 6 юни 2013 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка1,

– като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека2,

– като взе предвид Решение 2012/440/ОВППС на Съвета от 25 юли 2012 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за правата на човека3,

– като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2012 г. относно специалния представител на ЕС за правата на човека4,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

– като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД (2012/2253(INI))5,

– като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека и международното хуманитарно право1,

– като взе предвид насоките на Европейския съюз относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията и своята препоръка до Съвета, приета на 13 юни 2013 г., във връзка с проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

– като взе предвид насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека, приети от Съвета на 13 декември 2001 г. и преразгледани на 19 януари 2009 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни2,

– като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека3,

– като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите4,

– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство5,

– като взе предвид съвместните съобщения на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г. за „Европейска политика на добросъседство: полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN(2013)4), и от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави: преглед на европейската политика на съседство“ (COM(2011)0303),

– като взе предвид стратегическия документ относно Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за периода 2011—2013 г. и предложението на Комисията за нов финансов регламент за ЕИДПЧ за периода 2014—2020 г. (СОМ(2011)0844),

– като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД)6,

– като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека7,

– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията1,

– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“2,

– като взе предвид Резолюция 67/176 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

– като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009), 1889 (2009), 1960(2010) и 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

– като взе предвид Доклада относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.,

– като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно правата на детето, най-скорошната от които е от 4 април 2012 г. (66/141),

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения3,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата4,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения5,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0418/2013),

A. като има предвид, че различните процеси на преход, в т.ч. народни бунтове, конфликти и постконфликтни ситуации, както и блокираните преходи в някои авторитарни държави, изправиха политиките на ЕС в подкрепа на правата на човека и демокрацията по света пред все по-големи предизвикателства; като има предвид, че годишният доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията по света през 2012 г. демонстрира необходимостта ЕС да продължава да развива гъвкавостта на своите политики; като има предвид, че най-основният стратегически избор на ЕС се отнася до издръжливостта и политическа решимост да остане верен на основополагащите ценности на Европейския съюз в тези трудни времена под натиска на други политически цели и интереси;

Б. като има предвид, че правосъдието, принципите на правовата държава, отчетността, прозрачността и търсенето на отговорност, борбата с безнаказаността, справедливите съдебни процеси и независимата съдебна система са задължителни елементи от защитата на правата на човека;

В. като има предвид, че член 21 от ДЕС укрепи още повече ангажимента на ЕС да действа на международната сцена, ръководен от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право;

Г. като има предвид, че политическите критерии от Копенхаген за „стабилността на институциите, които гарантират демокрацията, правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата“ продължават да бъдат основен елемент на процеса на разширяване на ЕС;

Д. като има предвид, че въстанията в арабския свят подтикнаха Европейския съюз да признае неуспеха на досегашните политики и да се ангажира в полза на подхода „повече за повече“ в преразглеждането на политиката за съседство, на основата на ангажимент да „се адаптират нивата на подкрепата на ЕС за неговите партньори в съответствие с напредъка на политическите реформи и изграждането на стабилна демокрация“, спазването на правата на човека и на основните свободи, в т.ч. свободни и честни избори, свободата на сдружаване, изразяване на мнение и събрания, свободна преса и медии, принципите на правовата държава, упражнявани от независима съдебна власт, както и свобода на мисълта, свобода на съвестта и свобода на вероизповедание или убеждения;

Е. като има предвид, че в заключенията на Съвета относно Програмата на Европейската комисия за промяна в политиката на развитие на ЕС, приета през май 2012 г., изрично се заявява, че „подкрепата за партньорите ще бъде адаптирана към тяхното състояние на развитие, както и към тяхната ангажираност и напредък по въпросите на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление“; като има предвид, че в последната обща позиция на ЕС относно Форума на високо равнище за ефективност на помощта се поема ангажимент в рамките на сътрудничеството за развитие системно да се обръща внимание на „демократичния собствен принос“, при който държавите партньори носят отговорност за насърчаването на благоприятна за гражданското общество среда и за укрепването на ролята на парламентите, местните власти, националните институции за одит и свободните медии;

Ж. като има предвид, че през юни 2012 г. Съветът на ЕС прие стратегическа рамка и план за действие относно правата на човека и демокрацията, с която институциите на ЕС се ангажират за постигането на няколко конкретни цели на политиките; като има предвид, че през юли 2012 г. Съветът на ЕС създаде пост и назначи първия специален представител на ЕС по темата за правата на човека; като има предвид, че процедурата по приемането на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията, който се предвижда да влезе в сила през януари 2015 г., когато изтича настоящият план за действие, трябва да започне през пролетта на 2014 г.;

З. като има предвид, че Европейският фонд за демокрация бе създаден през октомври 2012 г. с основната цел да предоставя преки безвъзмездни средства на активисти, подкрепящи демокрацията или организации, които се борят за демократичен преход в съседните на Европейския съюз държави и отвъд тях;

И. като има предвид, че създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) беше придружено от уверения, че подкрепата за правата на човека и демокрацията ще бъде една пътеводна нишка, която ще обединява новата дипломатическа служба на ЕС; като има предвид, че мрежата от делегации на ЕС по света предоставя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) нов капацитет за провеждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Й. като има предвид, че в своите резолюции относно предишния годишен доклад и относно прегледа на Стратегията на ЕС за правата на човека (приети и двете през декември 2012 г.), Парламентът подчерта необходимостта да реформира своите собствени практики за интегриране на правата на човека в своите дейности и да предприема последващи действия след резолюциите си по неотложни въпроси, които осъждат нарушения на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

К. като има предвид, че проучването на общественото мнение „Евробарометър“ на Европейския парламент, проведено в 27-те държави—членки на ЕС през ноември и декември 2012 г., показва още веднъж, че в очите на европейците защитата на правата на човека продължава да бъде най-значимата ценност; като има предвид, че истинското изпълнение на декларираните ангажименти на ЕС за подкрепа на правата на човека и демокрацията в неговите външни политики е от ключово значение за поддържане на доверието във външната политика на ЕС като цяло;

Л. като има предвид, че през декември 2012 г. Европейският съюз получи Нобелова награда за своя принос за напредъка на мира и помирението, демокрацията и правата на човека в Европа;



Общи съображения

1. счита, че правата на човека заемат централно място в отношенията на ЕС с всички трети държави, включително неговите стратегически партньори; подчертава, че политиката на ЕС в областта на правата на човека трябва да бъде последователна в спазването на задълженията си по Договора, да гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика и да избягва двойните стандарти във външните си политики; поради това призовава за приемането на заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно правата на човека и стратегическите партньори, които ще установят общ праг за държавите членки и за длъжностните лица на ЕС във връзка с въпросите, свързани с правата на човека, които те, като минимум, следва да поставят пред своите колеги – стратегически партньори;

2. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), специалния представител на ЕС за правата на човека и ЕСВД да се придържат към тези ангажименти и да интегрират правата на човека и демокрацията в отношенията на ЕС с неговите партньори, включително на най-високо политическо равнище, като използват всички подходящи инструменти на външната политика на ЕС;

3. подчертава изключително важната роля, която играе гражданското общество, за защитата и насърчаването на демокрацията и правата на човека; призовава ЗП/ВП да осигури тясно сътрудничество и партньорство с гражданското общество, включително защитниците на правата на човека; счита също така, че Съюзът следва да застава най-категорично зад всички застъпници за права на човека, демокрацията, свободата и прозрачността в целия свят;

4. признава, че институциите на ЕС и всички държави членки трябва да прилагат твърд и последователен подход спрямо нарушенията на правата на човека по целия свят по прозрачен и подлежащ на отчетност начин; счита, че когато е изправен пред случаи на постоянни нарушения на правата на човека, ЕС следва да говори с един глас и да гарантира, че посланието му се чува както от правителствата, нарушаващи правата на човека, така и от техните народи; призовава Съвета по външни работи да провежда ежегодно публичен дебат по въпросите на правата на човека;

5. припомня своята решимост да бъде тясно свързан и консултиран във връзка с изпълнението на Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията;



Годишният доклад на ЕС за 2012 г.

6. приветства приемането на годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света; очаква от ЗП/ВП постоянна ангажираност, с представяне на редовни доклади на вниманието на Парламента; призовава за активно и конструктивно разискване между институциите на ЕС при изготвянето на бъдещите доклади, за да се откроят по-ясно действията на ЕС в тази област;

7. счита, че годишният доклад следва да се превърне в основен инструмент за комуникационната дейност и за разискването на дейностите на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията; ето защо приветства ангажимента на ЗП/ВП и ЕСВД да използват годишните доклади на ЕС като доклади за изпълнението на стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията;

8. отбелязва препратките към действията на специалния представител на ЕС за правата на човека в годишния доклад и насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да включат повече задълбочени анализи – особено когато става въпрос за неговата роля в прилагането на стратегическата рамка и на плана за действие – с цел да се предостави адекватно описание на неговата роля и работа;

9. признава усилията, положени за изброяването на действия на ЕС в областта на правата на човека и подкрепата за демокрацията в докладите по страни, които предоставят богата информация за работата на институциите на ЕС по света; при все това изразява съжаление, че на докладите за отделните държави очевидно все още липсва систематична, ясна и последователна рамка, която да даде възможност за по-стриктен анализ на въздействието и ефикасността на дейността на ЕС;

10. отново изразява своето становище, че докладите за отделните държави следва да бъдат допълнително разширени и да отразяват изпълнението на националните стратегии в областта на правата на човека, като по този начин се отнасят до специфични цели, основани на съвкупност от показатели, с цел да се оценяват както положителните, така и отрицателните тенденции, да се оценява ефективността на действията на ЕС и да се обосновава адаптирането на равнището на помощта от ЕС в съответствие с напредъка в областта на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление;

11. приветства усилието в годишния доклад да се включат дейности на Европейския парламент, призовава да се извлича полза от постиженията и потенциала на Парламента, включително от множеството негови изследвания и анализи, и решително насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да докладват относно действията, предприети от ЕС, вследствие на резолюциите на Парламента, включително на резолюции по неотложни въпроси, свързани с нарушения на правата на човека; призовава за постоянен поток от информация и сътрудничество между Парламента и специалния представител на ЕС за правата на човека, по-специално в извънредни ситуации;

12. приветства годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света, тъй като той показва усилията, полагани от ЕС в подкрепа на интегрирането на правата на човека, равенството между мъжете и жените, демокрацията и доброто управление в политиките и инструментите за развитие;



Рамка на политиката на ЕС

Стратегическа рамка и план за действие

13. отново изразява одобрението си за стратегическа рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията като важен етап в интегрирането и включването на правата на човека във всички външни политики на ЕС; подчертава необходимостта от всеобщ консенсус и засилена координация на политиката на ЕС за правата на човека между институциите на ЕС и държавите членки; призовава ЕСВД да активизира усилията си по засилване на съпричастността на държавите членки към плана за действие; призовава за включването в годишния доклад на раздел относно изпълнението на плана за действие от държавите членки;

14. подчертава жизненоважното значение на ефикасното и убедително изпълнение на декларираните ангажименти, както в стратегическата рамка, така и в плана за действие; посочва, че за спечелване на доверието се изисква предоставянето на адекватни ресурси на специалните политики в областта на правата на човека, както и последователното им интегриране на високо политическо равнище, например на ниво министри и срещи на високо равнище с трети държави, включително със стратегически партньори;

15. изразява съжаление относно факта, че икономическите, социалните и културните права остават до голяма степен пренебрегнати от политиката на ЕС по въпросите на правата на човека, което контрастира със заявения ангажимент на ЕС за неделимост и взаимозависимост на правата, и призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да активизират усилията си в тази посока, включително в областта на правото на труд и социалните права;

16. отбелязва, че настоящият план за действие ще приключи в края на 2014 г.; изразява очакване ЗП/ВП и ЕСВД да започнат своевременно преглед и консултации с държавите членки, Комисията, Парламента и гражданското общество, което да завърши с приемането на нов план за действие, който да влезе в сила през януари 2015 г.;

Специален представител на ЕС за правата на човека

17. отчита значението на мандата, предоставен на първия специален представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека; насърчава специалния представител на ЕС да повиши видимото присъствие на политиката на ЕС в областта на правата на човека, и в частност на правата на жените, както и нейното интегриране във всички политики, последователност, съгласуваност и ефективност, и да намери точния баланс между тихата и публичната дипломация в изпълнението на своя мандат; изказва отново препоръката си специалният представител на ЕС да представя на Парламента редовен доклад относно своите дейности и разяснение относно неговите тематични и географски приоритети и да гарантира, че въпросите, повдигнати от Парламента, биват последвани от съответни мерки;

18. приветства специалния представител на ЕС за открития диалог, който той води с Европейския парламент и с гражданското общество, създавайки по този начин важна практика, която следва да бъде продължена и консолидирана, за да се гарантира необходимата прозрачност и отчетност; приветства сътрудничеството на специалния представител на ЕС с регионални органи и на многостранни форуми и го насърчава да продължава да разгръща тези дейности;

19. приветства факта, че сътрудничеството със специалния представител на ЕС за правата на човека бе включено в мандата на специалния представител на ЕС, отговарящ географски за Сахел, и настоятелно призовава Съвета и ВП/ЗП да възприемат тази практика по отношение на мандатите на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;



Насоки на ЕС относно правата на човека

20. приветства приемането на насоките на ЕС относно свободата на вероизповедание или убеждения, както и относно правата на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица; въпреки това припомня на ЕСВД да спазва добрата междуинституционална практика и да приобщи своевременно съответните политически органи на Парламента, когато разработва нови стратегически инструменти, като насоки, или когато прави преглед на съществуващи такива; припомня своята препоръка до Съвета във връзка с насоките относно свободата на вероизповедание или убеждения, в която Парламентът предложи амбициозен набор от инструменти, предоставящи идеи за практическо прилагане на насоките с цел постигане на съществен напредък при защитата и насърчаването на тази основна и всеобща свобода; поздравява възприетата от ЕСВД и Съвета практика за преразглеждане и ревизиране на по-раншни насоки; насърчава ЕСВД да възприеме по-строг процес на преразглеждане, включващ задълбочени консултации със заинтересовани страни с цел адаптиране към променящите се обстоятелства;

21. настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да обърнат особено внимание на въпроса за подходящи планове за прилагане на съответните насоки; препоръчва провеждането на допълнително обучение и повишаване на информираността на персонала на ЕСВД и на делегациите на ЕС, както и сред дипломатите на държавите членки; изразява особена загриженост по отношение на изпълнението на насоките относно международното хуманитарно право и насоките относно изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне;

Диалог с трети страни по въпросите на правата на човека

22. отбелязва продължаващите затруднения в постигането на конкретен напредък в няколко от водените от ЕС диалози и консултации по въпросите на правата на човека; насърчава ЕС да потърси нови начини диалогът със страните, които будят загриженост, да бъде по-смислен; подчертава необходимостта от провеждането на решителна, амбициозна и прозрачна политика в областта на правата на човека в рамките на тези диалози; следователно призовава ЕС, когато диалогът за правата на човека е неконструктивен, да извлича ясни политически заключения и – в подобни случаи, или в случаи на продължаващи нарушения на правата на човека – да поставя по-силен акцент върху политическия диалог, демаршите и публичната дипломация; предупреждава освен това за отклоняването на обсъжданията, свързани с правата на човека, от политическия диалог на високо равнище;

23. счита, че диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека следва да укрепват и подкрепят гражданското общество, защитниците на правата на човека, профсъюзите, журналистите, адвокатите и парламентаристите, които се надигат и протестират срещу нарушенията в своите страни и изискват правата им да бъдат зачитани; призовава ЕС да гарантира, че диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека са амбициозни и са съпътствани от ясни публични критерии, въз основа на които може да бъде обективно измерен техният успех;

24. припомня факта, че корупцията в публичния и в частния сектор запазва и засилва неравенствата и дискриминацията, когато става дума за равноправно упражняване на гражданските, политическите, икономическите или социалните и културните права, и подчертава факта, че е доказано, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека са свързани със злоупотребата с власт, липсата на отчетност и различни форми на дискриминация; изисква най-високо ниво на отчетност и прозрачност на външната помощ и публичните бюджети във връзка с бюджета и външната помощ на ЕС;



Национални стратегии за правата на човека и координатори за правата на човека

25. отбелязва усилията, положени от ЕСВД, за финализиране на първия цикъл на националните стратегии за правата на човека на ЕС; отново изразява своята подкрепа за целта делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по места да дават собствен принос към националните стратегии, като същевременно се гарантира контрол на качеството на централно равнище; въпреки това изразява съжаление относно липсата на прозрачност по отношение на съдържанието на националните стратегии; подновява призива си за публично оповестяване най-малко на ключовите приоритети на всяка национална стратегия, както и Парламентът да има достъп до стратегиите, така че да бъде възможно подходящо равнище на контрол; насърчава ЕС да направи публична оценка на поуките, извлечени по време на първия цикъл от разработването на националните стратегии в областта на правата на човека, и да определи най-добрите практики за следващия цикъл;

26. приветства почти завършената мрежа от координатори по въпросите на правата на човека в делегациите на ЕС; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да разработят план за това по какъв начин съответната мрежа може да се използва, за да се реализира напълно нейният потенциал; приканва делегациите на ЕС да публикуват координатите на всички контактни центрове по въпросите на правата на човека и длъжностните лица за връзка на ЕС за защитниците на правата на човека;

Правата на човека в търговската политика на ЕС

27. подкрепя практиката на включване на правно обвързващи, неподлежащи на преговори клаузи относно правата на човека в международните споразумения, сключени от ЕС с трети страни, и счита, че клаузите за правата на човека следва да се включват систематично и в търговските споразумения; призовава за ефективен мониторинг на тяхното прилагане и докладване до компетентната комисия на Парламента относно тяхната оценка и предложените ответни действия;

28. посочва, че Парламентът следва да отказва одобрението си на международни споразумения в случай на сериозни нарушения на правата на човека;

29. припомня, че преразгледаната ОСП ще влезе в сила от 1 януари 2014 г.; приветства продължаването на схемата на ОСП +, съгласно която държавите могат да се ползват от допълнителни преференциални тарифи, след като са ратифицирали и приложили 27 основни конвенции в областта на правата на човека, трудовите отношения и околната среда; припомня възможността за преустановяване на преференциите на ОСП, ОСП + и „Всичко освен оръжия“ (ВОО) в случай на тежко нарушение на правата на човека; призовава Комисията да направи обществено достояние оценките за правото на участие в ОСП + с цел повишаване на прозрачността и отчетността;

30. освен това призовава ЕС да дефинира и приеме специфични насоки на политиката за ефективното включване на правата на човека в неговите търговски и инвестиционни споразумения с цел да се постигне методологична последователност и прецизност в оценките на въздействието върху правата на човека;

Правата на човека в политиките на ЕС за развитие

31. подчертава факта, че Партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие призова международната общност да приеме основан на правата на човека подход към международното сътрудничество, с оглед засилване на ефективността на усилията за развитие;

32. призовава Комисията да прави подробни оценки на въздействието на проектите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие, които следва да включват оценка на въздействието на последните върху положението с правата на човека, за да се гарантира, че усилията на ЕС за развитие не допринасят за по-нататъшна маргинализация на групи, страдащи от дискриминация, и че финансовите средства на ЕС се разпределят справедливо между различните региони в рамките на държавите, въз основа на техните нужди и равнище на развитие;

33. отново посочва, че Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъдат отговорни за приемането на основан на правата подход при планирането в бъдеще;

34. застъпва становището, че националните парламенти и организациите на гражданското общество играят важна роля за ефективното прилагане на разпоредбите за правата на човека и подчертава, че следва да се създадат подходящи условия за участието им в процеса на вземане на решения с цел насърчаване на истинска ангажираност с избора на политика в областта на стратегията за развитие;


Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes deposes -> rapports -> 2013
2013 -> Докладчик: Oreste Rossi pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3
rapports -> Доклад за 2007 г. (2008/2242(ini)) {cont}Комисия по бюджетен контрол
rapports -> Решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (com
rapports -> Доклад относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония през 2007 г.
2013 -> Докладчик: Вероник Дьо Кайзьор pr ini съдържание страница
2013 -> Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (com
2013 -> Доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница