Доклад за 2014 Г. По изпълнението на националната стратегия на република българия за интегриране на ромите 2012-2020 Г
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪДЪРЖАНИЕ
- I.УВОД
- Оценка на Европейската комисия за изпълнението на Националните ромски стратегии от държавите-членки.
СЪДЪРЖАНИЕ:I. УВОД 3 a. Оценка на Европейската комисия за изпълнението на Националните ромски стратегии от държавите-членки. 3 България в доклада. 3 II. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО НИВО ПО ПРИОРИТЕТИ 5 1. Приоритет „Образование” 6 b. Приоритет „Здравеопазване“ 16 c. Приоритет „Заетост“ 22 d. Приоритет „Жилищни условия ” 34 e. Приоритет „Култура и медии“ 39 f. Приоритет „Върховенство на закона и недискриминация ” 45 III. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ, ИНИЦИИРАНИ, РЕАЛИЗИРАНИ И ПОДКРЕПЕНИ ОТ НССЕИВ 52 1. Информация за дейности на национално ниво 52 2. Подкрепа на инициативи на неправителствени организации през 2014 г. 55 3. Информация за дейности с международен характер 56 IV. ИНФОРМАЦИЯ И ИЗВОДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНИТЕ СТРАТЕГИИ И МЕСТНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ 59 V. ПРИЛОЖЕНИЯ – ПОДАДЕНА ОТЧЕТНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НСРБИР ПО ОБЛАСТИ 61 I.УВОДНастоящият Мониторингов доклад отчита напредъка по изпълнението на Националнатата стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 (НСРБИР) и на международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015“ за 2014 г., както и на изпълнението на местните плановете за действие за 2014 г. по области. Той е изработен от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ), въз основа на подадените отчети за извършената дейност от ресорните институции, отговорни за изпълнението на мерките от Националния план за действие по изпълнението на стратегията и международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” (НПД). В приложение са представени отчетите по изпълнението на общинските планове за действие по 28-те областни стратегии.
На 04 април 2014 г. в Брюксел, Кралство Белгия, се проведе Третата среща на високо равнище на Европеския съюз (ЕС), посветена на ромите. На срещата бе оповестена оценката на Европейската комисия (ЕК) за всяка държава-членка по изпълнението на техните стратегии за интегриране на ромите. Оценка на България за изпълнението на Националнатата стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020. Докладът, по който е извършена оценката, е докладът за изпълнението на стратегията за 2013 г., предаден в Народното събрание на 20 април 2014 г.
Добрите практики са както следва: - въвеждането от държавата на задължително двегодишно предучилищно образование, - посочена е дейността на Община Каварна, където съчетанието от инвестиране на финансови средства, включително и от европейските фондове, системно и последователно прилагане на мерки и ангажираност на местната власт са довели до напредък в интеграцията на ромите, - в приоритет заетост е посочена дейността на Центровете за развитие на общността, създадени в 11 общини от Център „Амалипе", с подкрепата на Европейската комисия. Отразена е и специална препоръка, която се отнася до ролята и работата на Националната контактна точка (Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси в администрацията на Министерския съвет, НССЕИВ) за изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите В оценката за България ЕК посочва, че правомощията на Националната контактна следва да бъдат подсилени в кадрово, ресурсно и финансово обезпечаване. В областта на образованието като ключови стъпки, предприети от 2011 г., са посочени: мерките за намаляване ранното напускане на училище, постепенното въвеждане на целодневното училищно обучение; големият брой малки проекти, планирани за лицата в най-неблагоприятно положение, включително ромите, летни училища, училищни проекти за толерантност, отдаване на внимание на семейства в неблагоприятно положение към детските градини, работа с родители и ученици, за борба с ранното напускане на училище, т.н. ЕК оценява постигнатото и отбелязва, че повече усилия са нужни в областта на образованието по отношение на: ангажираност на местно ниво, за да се популяризира включващото обучение и да се осигури процеса на десегрегация; осигуряване на достъп до качествено образование в ранното детство и грижи за всички ромски деца, чрез създаване на необходимия капацитет и осигуряване на квалифициран персонал; продължаване на добрите мерки, целящи намаляването на ранното напускане на училище и по-фокусирани мерки за осигуряването на втори шанс за образование и върху обучението на учителите; наличие на повече целеви подкрепящи схеми в средното професионално и във висшето образование. В областта на заетостта като ключови стъпки, предприети от 2011 г., са посочени: назначаването на трудовите медиатори в бюрата по труда (80-95 ромски медиатори); Изграждане на Центрове за развитие на общността;организиране на трудови борси, предназначени за най - непривилегированите, вкл. и ромите; срещи между бюрата по труда и ромските НПО в подкрепа на участието на ромите на пазара на труда. ЕК оценява постигнатото и посочва, че повечето от мерките трябва да бъдат продължени. Повече усилия са нужни в областта на заетостта по отношение на: въвеждане на мерки адресирани към заетостта на ромите в селските райони, които към момента липсват; планиране на целенасочени политики за ромите на активния пазар на труда, с цел осигуряване на ефективна интеграция на открития пазар на труда; отчитане на социалните съображения в обществените поръчки, промотиране на социалните предприятия и предприемачеството сред ромите, търсене на връзка с частните работодатели; включване на ромите като целева група по Гаранцията за младежта; обучение и наемане на работа държавни служители – роми; осигуряване на наблюдение и борба с проявите на дискриминация на пазара на труда. В областта на здравеопазването като ключови стъпки, предприети от 2011 г., са посочени: предприетите различни дейности с мобилните медицински единици и здравните медиатори в области, където голяма част от населението е без здравни осигуровки (напр. рентгенови прегледи, имунизации на децата, медицински, гинекологични прегледи, скрининг и превенция от ХИВ, туберкулоза и малария); дейностите за повишаване на здравната просвета и на обществената осведоменост по тези проблеми - кампании, обучения; нарастването на броя на здравните медиатори; наличието на инструменти за мониторинг: количествено измерими резултати, заедно с конкретни индикатори, детайлизирани по региони и програми/проекти. Основното предизвикателство в тази сфера е посочено здравното осигуряване, което трябва да обхване цялото население. В областта на жилищните условия като ключови стъпки, предприети от 2011 г., са посочени: стартирането на важна пилотна инициатива, съфинансирана от ЕС, в областта на жилищните условия, в 4+3 общини (Бургас, Дупница, Видин,Девня + резервните Варна, Пещера и Тунджа). ЕК отбелязва, че интервенциите в областта на жилищните условия трябва да се изпълняват в рамките на интегриран подход с участието на местните ромски и не ромски общности. Необходими са по-нататъшни усилия са за изготвяне на общински планове за действие за подобряване на жилищните условия на ромите в широк мащаб. В областта на антидискриминацията като ключови стъпки, предприети от 2011 г., са посочени: обученията на полицейски служители по правата на човека и проблеми на малцинствата; многото на брой и разнообразни дейности на местно ниво (напр. Отбелязване на 8 април, проект за предотвратяване на трафика на хора, правна защита и информиране относно права, работа по сътрудничеството между обществените органи и гражданското общество, специфични дейности във връзка с ромските деца и жени и др.). По отношение на тази сфера е все още е необходим системен подход; трябва да бъдат предприети и ефективни мерки за борба с антиромската реторика и слово на омразата; да бъде засилено практическото прилагане на Закона за защита от дискриминация. По отношение на финансирането на политиката за интеграция на ромите като ключови стъпки, предприети от 2011 г. ЕК посочва: наличието на подкрепа със средства от както от националния бюджет, така и от фондовете на ЕС в рамките на редица дейности, включително и мерки за социално включване. През финансовия период 2007-2013 г. България е отделила 3.2% (приблизително 37 млн. евро от целия си бюджет по Европейския социален фонд за интеграция на хора в неравностойно положение. Препоръката по отношение на мерките и усилията за програмния период 2014-2020 г. следва да бъдат насечени към: да бъдат отделени достатъчно средства от Европейските социални и инвестиционни фондове, включително и в специфични инвестиционни приоритети, за интеграция на маргинализирани общности като ромите. Интеграцията на ромите трябва да бъде включена във всички релевантни секторните политики, вкл. и в тематичните цели в социалното включване, образованието и заетостта. Трябва да се отчитат всички съществуващи възможности за подкрепа на интеграцията на ромите, вкл. и възможностите на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Необходимо е силно сътрудничество и координация между Националната контактна точка за изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите и отговорните органи за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове, за да бъде осигурено успешното мобилизиране на фондовете на ЕС за интеграцията на ромите, ефикасността и устойчивостта на мерките, а така също и съответния и надежден мониторинг на техния принос.
Реформите в секторните политики и по-специално в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищните условия трябва да подкрепят и да спомагат за интеграцията на ромите. Политическото ръководство на междуведомствената група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите със средства от фондовете на Европейския съюз трябва да бъде подсилено. Правомощията на Националната контактна точка трябва да бъдат подсилени и средствата, които й се отпускат трябва да бъдат увеличени. Възстановяването на конструктивния диалог с ромските организации е необходим фактор за успеха на прилагането на стратегията. Антидискриминационни и информационни кампании по въпросите на интеграцията на ромите, насочени към цялото общество, трябва да бъдат развивани. Каталог: 12 05 2015 -> Administrativen%20monitoringow%20doklad%20za%202014%20g.%20po%20izpalnenie%20na%20Nacionalna%20strategia%20za%20integrirane%20na%20romite%20(2012-2020) Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|