Доклад за бройлери Балансиране на производство и благосъстояние

по поръчка на Сюзън Чърч, Мениджър,

Асоциация за грижа за селскостопанските животни в Алберта (AFAC)

телефон: (403) 932-8050

www.afac.ab.ca
Съдържание
І. Въведение

ІІ. Аномалии на краката

ІІІ. Асцит

ІV. Синдром на внезапната смърт (СВС)

V. Хроничен глад

VI. Агресия при петлите

VII. Бъдещето на производството на бройлери
І. ВЪВЕДЕНИЕ
Бройлерите са селектирани за бърз растеж и ефективно приспособяване към храна. През 1976 г. са били нужни 63 дни, за да достигне бройлера пазарното тегло от 2 кг. През 2001 г. за това са били нужни само 35 дни. Подобреният растеж и ефективното хранене са довели до:

• 
  Птиците усвояват по-добре хранителните материали и така намаляват отпадъка;
  
• 
  Птичето месо е по-лесно достъпно.
  

Въпреки това бързите нива на растеж са виждани като водещи за притесненията относно благосъстоянието на бройлерите. Бройлеровата индустрия се опитва да реши проблемите с генетически подбор и с правилните стратегии за управление. Съвременните бройлери изискват изключително стопанисване, за да са в добро здраве. “Птиците са чувствителни, поради генетичния подбор за увеличение в добивите.” Твърди Детлеф Ондерка, патолог по птиците в щата Алберта. Д-р Джой Менч от отдела по животновъдство към Калифорнийския университет допуска: “Някой може да поиска да попита...допустимо ли е да се развъжда (и отглежда) птица, която трябва да е стопанисвана много внимателно, за да остане здрава.” Въпреки това, с внимателно стопанисване нивото на затваряне на фабрики (индикатор за здравето и благосъстоянието на птиците) е намаляло през годините, казва Дон Сънгаард, производител на пилета от Алберта.

Джим МакКей, говорител на Авиаген, водеша птицевъдна компания обяснява, че генетичния подбор с цел подобрение на здравето на краката трябва да се комбинира с добри управленски стратегии. Проблемите с краката могат да бъдат причинени и от бактериални инфекции (напр. некроза на главата на бедрената кост) показвайки отново нуждата от добри стопански практики. Програмите за осветяване са също важен елемент от доброто стопанисване. “Производителите загърбиха 23 и 24- часовото осветление.” казва МакКей. Междинните периоди на тъмнина намаляват смъртността, забавят ранните скорости на растеж и намаляват потенциалната болка причинена от аномалии на краката.

Д-р Ян Дънкан, от отдел по животновъдство и птицевъдство към Университета на Гуелф е изследвал естествения ритъм на мътене на кокошки с пиленца. “Пилетата обикновено имат периоди на активност, редуващи се с периоди, когато те се скупчват под кокошката, за да се сгреят.” казва той. Дънкан вярва, че освен за регулиране на температурата тези периоди на спокойствие са важни за почивката на пилетата.

Изключването и включването на светлините на всеки 40 минути симулира модела на мътене и пилетата-бройлери се развиват изключително добре при такива условия. Дънкан вярва, че птицевъдната индустрия трябва да стимулира естествеността на програмите за прекъсваемо осветление. “Казвайки на обществеността, че стимулираме естествените цикли на мътене вероятно ще бъде прието много по-добре от това да кажем “Ние държим птиците на прекъснато осветление, за да намалим ранното им порастване”. Това вероятно ще бъде прието като негативно отношение към птиците.”

Д-р Лойд Вебер, частен патолог по птиците в Онтарио, отбелязва, че аномалиите на краката не са проблем при женските бойлери. Много по-вероятно е такива проблеми да се появят при мъжките , защото те растат по-бързо до по-големи размери. Въпреки това честотата на проблеми с краката, дори при мъжките е намаляла значително от 80-те години.

Д-р Вебер вярва, че това е поради:

• 
  Селекция за генетично здраве, а не само за бърз растеж;
  
• 
  По-добри управленски стратегии, особено програмите за осветление;
  
• 
  По-добри хранителни стойности на порциите с храна.
  

В допълнение д-р Вебер посочва, че ежедневното бракуване е нужно за осигуряване на здравето на ятото.

“За съжаление производителите понякога не искат да заколят лошите птици” казва той. Д-р Ханк Класен, изследовател по птиците към Университета на Саскачеуан се съгласява, че честотата на проблемите с кракакта е намаляла. valgus/varus аномалии (най-важният проблем с кракатав един или друг случай) и ТД на практика са изчезнали и цялостната смъртност при птиците е намаляла. Реалността е, че проблемите с краката никога няма да изчезнат напълно при птиците с бърз растеж. Въпреки това, искрено вярвам, че бързият растеж не е автоматично асоцииран с аномалиите на краката и, че поне някои от основните птицевъди са разработили добри техники за намаляване на тези проблеми.”

Оценката на походката е често използвам метод, за оценка на мобилността на птицата. Много от споровете около правилната структура на бройлера и движението му се свързва именно с оценката на походката. Д-р Класен казва “Това е ценна техника, но е субективна и следователно употребата и може да варира от място на място. Определянето на “нормална” походка е проблематично. Не мисля, че сравнението на походката на бройлер с тази на Бял Легхорн е уместно. Бройлерите са много различни, тяхната структура е променена и следователно нормалното за тази птица вероятно е различно от нормалното за Белия Легхорн. Подобни разлики в походката могат да бъдат видяни при много други животни (кучета, добитък и т.н.) Това проблем за благосъстоянието ли е? Не съм получил достатъчно научни доказателства, за това дали е или не е. Без съмнение високата оценка на походката е в интерес на благосъстояннието на животните и бих спорил, че е намаляла през последните години. Трябва да бъде проучено в бъдеще дали ниска оценка на походката (но по-висока от тази на Белия Легхорн) е проблем за благосъстоянието.”

Д-р Дънкан смята, че има и други показатели, различни от оценката на походката, които могат да покажат, че състоянието на краката, не е такова, каквото трябва да е. Той казва: “фактът, че бройлерите не използват кацалки (ако те са предоставени) след 3-4-седмична възраст, имайки превид, че другите домашни птици обичат да ги използват е подозрително. Това води до птици отпочиващи в “ненормални” пози върху пода и вероятно допринася за изгаряния на ставите и мазоли по гърдите.” Той също посочва изследване на Данбъри и колектив, гр. Бристол (публикувано в The Veterinary

Record, 11 март, 2000 г.) която показва, че бройлерите се самолекуват с болкоуспокояващи, което поражда съмнения дали състоянието на краката е оптимално. В изследването здрави птици с оценка на походката 0 са сравнявани с умерено куци птици с оценка 3. Куците птици педпочитали основно храни, съдържащи аналгетици, което предполага болезнеността на хроничното окуцяване. Здравите птици избягвали храната смесена с лекарства. Във втори експеримент куците птици отново предпочели храната с лекарства за разлика от здравите, но също така нарастнало и количеството на изядена храна с лекарства, едновременно със сериозността на заболяването. Изследователите предполагат, че това откритие може да показва, че кгоато куцотата стане по-осакатяваща птиците чувстват повече болка.

Д-р Вебер отбелязва, че асцитът е основно проблем за мъжките бройлери и, че честотата му намалява. “Намаляването на скороста на растеж през първите две седмици и вентилацията на хамбарите са важни.” Той също отбелязва “най-важната ни работа е мътенето на пилетата на температура по-висока от 80°F . Температурата на настилката трябва да е между 90-92 °F тъй като пилетата не могат да регулират добре вътрешната си температура, когато са по-малки от една седмица. Ниските температура могат да имат дълготраен ефект върху пилетата. Високите надморски височини също допринасят за по-висока честота на асцита.

Джим МакКей казва, че асцитът е намалял при птиците на Авиаген.

Много години селектираме птици на висока надморска височина (2000 м) в Южна Африка. Така научихме много за физиологията на бързия растеж при ограничен достъп на кислород. Използваме това, за да подобрим селектирането на по-ниски надморски височини използвайки физиологични измервания на сърдечните и белодробните функции. Така намаляваме податливостта на нашите птици към асцит. Ще има още случаи на асцит, защото има много фактори, които го предизвикват. Например ограничената циркулация на въздуха, прашната заобикаляща среда, болести, нараняващи дробовете, като всички те могат да предизвикат асцит. Не можем да избегнем всички възможни причинители на асцит, но се надяваме, че съветите ни за отглеждане и генетиката ше намалят влиянието му върху благосъстоянието. Преди няколко години ни казваха, че ако пилетата растат по-бързо ще имат все по-високи и по-високи нива на асцит. Доказахме, че това твърдение е било грешно.

Той още твърди: “ако нивата на асцит и заболявания на скелета бяха определяни просто от скоростта на растеж, тогава всички породи растящи със същата скорост и трябвало да имат едно и също ниво на проблемите. Това очевидно не е вярно и демонстрира ефикасността на нашата селективна програма.”

От гледна точка осигуряване на благоденствието СВС не се взима под особено внимание, вероятно поради факта, че смъртта настъпва бързо и без предупреждение и се приема, че птиците не страдат.

Д-р Дънкан казва “Ако птиците се хранят в съответствие с апетита им те ще затлъстеят и осигуряването на дългосрочно благоденствие ще намалее. Когато са ограничени в храната показват симтоми на глад и страдание.” Д-р Робинсън казва: “Докато доброто състояние се увеличава при птици с ограничения в храненето, няма съмнения, ограниченията в храненето увеличават стееотипите. Но те (птиците) кудкудякат, гонят мухи, могат да скачат наоколо и да се чифтосват. Тези неща не са възможни за постоянно хранени птици.”

Джим МакКей поддържа тезата, че птиците ограничени в храненето са по-подвижни, активни и здрави. Техниките на стопанисване, като разреждане, пропускане на дневно хранене и обогатяване на средата могат да смекчат глада. Той казва: ”При системи за нормално производство птиците не показват същата степен на стереотипно поведение, както в експериментални условия. Социалните групи са важни, както е важна и възможността да изразяват естественото си поведение.”

Д-р Дънкан допуска: “Само защото птиците са здрави и живеят по-дълго ако са строго ограничавани в храненето не означава, че им е осигурено благоденствие. Грешката е в произвеждането на породи животни с неестествен апетит, които съответно не могат да бъдат държани в естествени условия.” Изследване на д-р Джон Сейвъри показва, че ограничените в храненето бройлери са хронично гладни. В изследването птиците са оставяни да намерят храната си с кълване на ключ. Поведението при кълване е използвано като мярка за хранителна мотивация. Женските бройлери, ограничавани в храната били около четири пъти по-мотивирани да достигнат храната, от напълно нахранените птици, подложени на липса на храна за 72 часа.

Д-р Робинсон и д-р Роб Ренема отбелязват в доклад със заглавие “Последствия за репродуктивността родителските наличности от постоянно хранени женски птици от тип, предназначен за месо”, че незадължителното хранене “може да обрече птицата на затлъстяване за цял живот, неразположение, натоварване в ставите на краката, липса на жизненост и лош конторл върху произвеждането на фоликули в яйчника и освобождаването й...добруването на птиците може да направи програмите за ограничаване на храненето по-добрата алтернатива за благоденствието.” Те добавят: “в най-добрият случай генетиците и физиолозите трябва да се обединят, за да идентифицират факторите, свързващи растежа и възпроизводството и да направят птици, които могат да растат бързо, но и запазват репродуктивността си без да има нужда от допълнително хранене и ограничения (на теглото на тялото).” В допълнение те коментират:

Нуждата от усъвършенстване на ограничаващите програми става все по-важна с развитието на породи с големи гърди и с продължителни увеличения в потенциала за растеж за сметка на репродуктивния потенциал.

Селектирането за производство на яйца за бройлери не е наследствено или доходоносно, каквото е селектирането за генетични характеристики на растежа. Като резултата Уайтхед (2000) сочи че генетиката непрекъснато влошава проблема чрез развъждането на птица, която ако бъде пусната на свобода е напълно непригодена за живот.

Д-р Робинсън казва: “Трябва да поработите с нас поне един ден и да видите това, за да не го пренебрегвате. Смъртността при постоянно хранени птици е в диапазона 20-30%. Те са спънати в краката (дори в заграждения на пода); не могат да скочат до гнездата или кацалките (2 фута). Умират докато се измерва теглото им и имат високи нива на вътрешна обулация.” Изследването показва, че вероятно бройлерите не трябва да се ограничават през целия им живот. Репродуктивното поведение е оптимално, когато птиците са ограничавани между седмата и петнадесетата им седмица. Д-р Робинсън открива, че до 30 -седмична възраст незадължително хранените птици приемат същото количество храна като птиците, ограничавани в храненето. Той изтъква възможните причини за това:

• 
  Незадължително хранените птици обикновено са доста неразположени до 30-та си седмица, което може да намали апетита им;
  
• 
  Също така незадължително хранените птици не снасят и може да нямат същите хранителни изисквания;
  
• 
  Достигната е определена стойност на теглото.
  

Д-р Робинсън добавя: “ Съгласен съм, че ограничаванията на храненето не са алтернатива, осигуряваща благоденствие. Но какъв избор имаме?”. Икономическата и генетична промяна ще е значителна ако се изиска бройлерите за пазара да произхождат от кокошки, ограничавани в по-малка степен. Искаме ли, особено потребителите, да платим цената, която изискват тези промени?

Джим МакКей казва: “Измененията в поведението по време на размножаване не е уникално за пилетата. Сътношението между мъжки и женски индивиди трябва да е точно.” Това е въпрос при отглеждането, където производителите трябва да оптимизират поведението чрез управление. Социалният контекст и относителното тегло на тялото при мъжките и при женските са много важни.

Джордж Уикершам, производител на яйца за бройлери от Алберта не е имал проблеми с агресия при петлите. “Имаме един мъжки на 14 женски без проблеми. Щяхме да имаме проблеми с агресия от мъжките към женсите ако броя на мъжките беше прекалено голям.” На мъжките се подрязват пръстите на краката* на еднодневна възраст и се подрязва човката, за да се намали допълнително вероятността да наранят женските.

*Често се премахва върха на третата става на вътрешния или на двата вътрешни пръста с горещо острие, за да причиняват по-малко наранявания на кокошката, когато се качват върху нея в зряла възраст (Дънкан, 2001).

Опитът на д-р Дънкан е различен. “Всички (производители), които съм посещавал казват, че (агресията при петлите) е най-големият проблем в наши дни...започнахме да работим върху този проблем, защото ни умоляваха производители, които губеха прекалено много женски от наранявания, причинени от агресивни мъжки.

Вярно е, че увеличаването на пропорцията между женски и мъжки позволява малко контрол, но бих казал, че това е само временно решение. Мъжките не трябва да показват НИКАКВА агресия към женските. Това е напълно ненормална реакция. Мъжките домашни птици доминират над женските пасивно и много рядко показват каквато и да е агресия към тях.

В изследването на д-р Дънкан върху поведението по време на ухажване и размножаване, комерсиално отглежданите бройлери са сравнени с комерсиално гледани породисти мъжки и петли от породи за борба (петли, отглеждани за бой и следователно агресивни). Докато съотношението между мъжки и женски е високо в изследването (еидн мъжки на три женски) агресивноста в групите е постоянна. Интересно е да се отбележи, че нито една от птиците не е била с подрязани пръсти (освен една партида от мъжки бройлери в едно от изследванията). На едноседмична възраст на всички птици е подрязан клюна, с изключение на петлите за бой. Въпреки това мъжките бройлери били основните причинители на наранявания на женските.

През последните пет години д-р Робинсън не е чувал да се повдига въпроса за агресия при бройлерите на срещите, на които е присъствал. Той смята, че мъжките се чифтосват прекалено много, за да се бият, но повдига въпроса защо ятата трябва да бъдат “пробождани”, за да могат да издържат достатъчно дълго петлите. “Вярно ли е,че петлите се изтощават след 20 седмици в плевник с кокошки?”

Д-р Класен размишлява: “Правихме ли компромиси с благосъстоянието на бройлерите през последните 30 години?” Сигурно.