Доклад за дейност 3 от компонент 1 12-16 април 2010 Г

В рамките на дейността бяха проведени двудневна работна среща и семинар в Националния институт на правосъдието в София.

В срещата участваха испанските експерти Хесус Гонсалес Гарсия, Педро Феликс Алварес де Бенито, Андреу Енфедаке Марко, Мануел Масуелос Фернандес-Фигероа, Мария Луиса Мартин Моралес и постоянният съветник по туининг проекта Пилар Йоп. Бяха уточнени конкретните съдържания на темите за разискване по време на семинара, въпросите, които биха представлявали интерес за българските съдии, както и темите за дебатиране с цел формулиране на крайни изводи. Всички тези въпроси бяха разгледани заедно с г-жа Магдалена Лазарова – прокурор от ВКП, град София, определена за модератор на семинара.

Семинарът бе проведен на посочените дати в Националния институт на правосъдието. Основната тема бе укрепване на правомощията, управленския и ръководния капацитет, и стратегиите за планиране на Висшия съдебен съвет в България, като бе направен сравнителен анализ на тези въпроси в международното, и по-специално, в европейското право.

Разгледан бе въпросът за управителния орган на магистратите като гарант за независимостта в съдебната система и бяха представени различни европейски модели в тази област.

Подчертано бе, че независимостта в съдебната система предполага неподчинение на критерии, различни от установените в закона, като този принцип е следствие от разделението на властите и от изискването съдиите да са подвластни единствено на закона.

Посочено бе, че независимостта има две проявления:

1.- Ad intra: по отношение на висшестоящи ръководители в йерархията, които биха могли да окажат натиск, тъй като тълкуването и прилагането на закона може да бъде коригирано от тези висшестоящи ръководители чрез позволените от закона средства.

2.- Ad extra: по отношение на други публични или частни власти, тъй като всички са длъжни да зачитат независимостта на съдиите и магистратите.

И ако съдиите са притеснени или смутени в своята независимост, трябва да се задействат нужните механизми за разглеждане на тази проблематика. Това може да стане чрез излагане на проблема пред управителния орган на съдиите или чрез предприемане на наказателни действия срещу лицата, които са ги притеснили.

Независимостта не трябва да се разглежда като привилегия. Имайки инструментален характер, тя представлява гаранция за самата функция, изпълнявана от съдиите.

Независимостта на съдиите при упражняване на функциите, с които са били натоварени и свободата по отношение на всякаква намеса от страна на който и да е друг представител на властта, е последният камък в сградата на демократичната, конституционна правова държава.

Бяха представени и различни модели на управление на съдебната власт:

Най-висшият съдебен орган в страната (Върховен съд) съвместява правораздавателната функция с управленската функция по отношение на останалите органи на съдебната власт в държавата.

Този модел е много разпространен в Америка, поради влиянието на системата в САЩ. Възниква във връзка с една първоначална система, при която не съществува съдебна кариера (няма професионално израстване). При нея съдиите биват назначавани пожизнено и биват избирани измежду юристи с престижен професионален опит.

B: УПРАВЛЕНИЕ, ВЪЗЛОЖЕНО НА НЕСЪДЕБЕН ОРГАН

Управленските функции се възлагат на орган от изпълнителната власт (обикновено Министерство на правосъдието). Нарича се също Undivided Model. При него няма орган-посредник между магистратурата и правителството (този орган е присъщ на модела, разглеждан по-долу, при който съществува Съвет), а ръководството и управлението на магистратурата се извършва от компетентния правителствен орган. Пример за това е системата в Германия и Холандия.

Става въпрос за модел, типичен за континентална Европа, от зараждането на правовата държава, макар че в много страни той е еволюирал към формулата, в която присъства Съвет.

Прилагането на статута на съдията се извършва от изпълнителната власт, при пълно спазване на законодателството. Така също, неговите решения подлежат на обжалване пред съда, следователно, те са подложени на съдебен контрол.

Изпълнителната власт е натоварена и с функциите, свързани с материалните и кадрови ресурси, подпомагащи съдебните органи. Традиционно тези функции са били изпълнявани от изпълнителната власт в европейската континентална система.

В: УПРАВЛЕНИЕ, ВЪЗЛОЖЕНО НА КОЛЕКТИВЕН И НЕЗАВИСИМ ОРГАН

Този модел се заражда в няколко европейски страни след Втората световна война (Франция и Италия), като начин да се гарантира независимостта на съдията спрямо евентуален натиск или намеса, идващи от орган на изпълнителната власт (Министерство на правосъдието), под чието разпореждане е всичко, свързано с правата и задълженията на съдията.

По-късно този модел се разпространява в различни страни на Европа и Америка. Въведен е както в държави, традиционно придържали се към модел В – управление от страна на орган на изпълнителната власт (Франция, Испания), така и в други държави, следвали модел А – управление от страна на съдебен орган (Съвет на магистратурата в Аржентина). Все пак правомощията, които могат да имат тези съвети, са различни за различните държави. Ето защо, този модел, може да се подраздели на:

Северноевропейски модел (Northern European model), при който, освен функциите, свързани с назначаване и дисциплинарни производства (основни правомощия, за да се защити независимостта на съдебната система), Съветът има компетенции относно бюджет, надзор на разходите, логистика, местоположение на съдебните помещения, надзор на съдебни и статистически регистри, инспекция и материална инфраструктура. Примери за това са Швеция, Дания и Ирландия.

Южноевропейски модел (Southern European model), при който се предоставят само първични и основни компетенции за запазване и укрепване на принципа на независимост в съдебната система, като например, консултантски правомощия при назначаването на съдии, както и компетенции относно налагането на дисциплинарни мерки. Примери за това са Франция и Италия.

Накрая бе направено уточнението, че няма общовалидна формула, която да гарантира независимостта на съдиите, че нейното прилагане зависи пряко от различните политически, правни и социални обстоятелства, съществуващи във всяка национална система и в крайна сметка – от правно-политическата култура на страната.

Необходимо е обаче у съдиите да бъде формирано такова съзнание, което да ги превърне в първи защитници на независимостта на съдебната система.
11:30: Кафе пауза.
12:00-13:00: Лекция на г-н Хесус Гонсалес Гарсия, юрист на Генералния съвет на съдебната власт (към Кабинета на председателя) и преподавател по процесуално право в Университета Комплутенсе в Мадрид. Лекцията бе озаглавена „Комисии и технически органи към Генералния съвет на съдебната власт”.

Схематично бе представена структурата на управителния орган на магистратите в Испания, като лекцията бе разделена на три организационни нива.

На едно първо ниво бяха описани политическите органи на Генералния съвет, като под такива се разбира органите, на които законодателството възлага изпълнителни функции по управлението, съгласно чл. 122 на испанската конституция от 1978 г. Като такива бяха изброени, съгласно чл. 122 на Устройствения закон за съдебната власт, председател, заместник-председател и пленум. Специално внимание бе обърнато на функциите на пленума и на комисиите към Съвета.

Докладчикът представи пред българските експерти основните аспекти, свързани с процеса на подбор на членовете на Съвета и председателя, поставяйки акцент върху продължителността на техния мандат и върху основните правомощия, възложени от закона на пленума като орган за вземане на решения. След това бяха изложени в систематичен вид основните характеристики на комисиите към Генералния съвет на съдебната власт, следвайки традиционното разграничение между комисии, създадени със закон (постоянна, дисциплинарна и атестационна) и комисии, създадени с правилник. Представени бяха и функциите на техните представителства.

Описани бяха задачите и състава на отделните комисии, като бе направено разграничение между техните функции и функциите на пленума. Изтъкнато бе значението на дейността по комисии за осъществяване на управленските правомощия на Генералния съвет на съдебната власт, както и благоприятстващият факт, че управителният орган на магистратите в Испания се ползва със самостоятелност за самоорганизиране и има регламентиращи функции.

На второ ниво в лекцията бяха изброени и описани, в низходящ ред съобразно тяхната значимост, техническите органи подпомагащи дейността на Генералния съвет, започвайки с главния секретар (основни функции и най-важни аспекти на професионалния му статут). Схематично бе представена вътрешната организация на съответните служби и секции, като специално внимание бе отделено на техническия кабинет, надзорното звено, съдебната администрация, съдийската школа, инспектората (последният бе само споменат, тъй като бе предвидена специална лекция), и Центъра за съдебна документация.

Подчертано бе значението на техническите служби към Съвета като помощни инструменти за упражняване на правомощията на органите за вземане на решения, и тяхното подчиняване на основните принципи на административна организация, установени в испанския правопорядък.

В третата и последна част на лекцията бяха представени основните характеристики на администрацията към Генералния съвет на съдебната власт като истинска опора на управителния орган. Направено бе разграничение между висши служители (юристи) и служители от средно и ниско ниво, като за всеки конкретен случай бяха изтъкнати особеностите, свързани с тяхното назначаване, статут, административно положение и продължителност на мандата. Представен бе и правният статут на служителите от администрацията към Генералния съвет, разграничавайки, според случая, действащи служители, служители по заместване, служители на трудов договор, командировани служители, както и служители, които не са структурно подчинени на Съвета, независимо, че предоставят там своите услуги.

Основният извод, който докладчикът искаше да предаде на българските експерти е значението, което има за укрепването на управителния орган на съдебната система, една постоянно действаща административна структура, изградена от достатъчно квалифицирани служители и обезпечена с необходимите щатни бройки съобразно възложените от закона функции. Очевиден е фактът, че в качеството си на публичен орган, Съветът може да изпълнява определената му в конституцията задача, само ако се опира на добре дефинирана в закона ефективна, професионално действаща административна структура, стриктно подчиняваща се на принципите на законност и обективност, които трябва да предопределят действията на всички служители.
13:00-14:30: Обедна почивка.
14:30-15:30: Лекция на г-н Андреу Енфедаке, магистрат, председател на Провинциален съд-Лейда, понастоящем инспектор към Генералния съвет на съдебната власт.

Лекцията бе на тема „Инспекторатът към Генералния съвет на съдебната власт”.

На първо място бе направено разграничение между инспектората за органите на съдебната власт и инспектората за органите на прокуратурата, които в Испания са предмет на различни регулации.

По отношение на инспектората на съдебната власт, лекторът направи исторически преглед, като се спря на състоянието на съдебната власт в Испания в периода на прехода към демокрация. Наречената по онова време „Инспекция на съдилищата” е била част от структурата на съдилищата, като правомощие за извършване на проверки е имал председателят на Върховния съд, по чиято делегация правомощието се е изпълнявало от магистрати “ad hoc”, назначавани за целта с компетенции в цялата страна. Отделно, председателите на териториални аудиенции са упражнявали инспекторски функции по отношение на съдии и съдилища от по-нисък ранг в съответните им райони

С обнародването на Конституцията от 1978 г. и приемането по-късно на Устройствения закон за съдебната власт от 1985 г. се запазват инспекторските правомощия на председателите (съгласно Устройствения закон за съдебната власт, председателите на 17-те върховни съдилища на автономните области), но инспекцията на съдебната система става изключително правомощие на Генералния съвет на съдебната власт, който съблюдава съгласуването между „териториалната” инспекция и централната инспекция, осъществявана от съответната служба към Съвета. Тази служба се оглавява от главен инспектор (назначаван от пленума измежду магистрати и ползващ се със статут на магистрат от Върховен съд) и включва определен брой делегирани инспектори, подпомагани от юристи-секретари. Проверките на органите на съдебната власт се извършват съобразно вида правораздаване, определения район или въз основа на двата критерия. Членовете на проверяващите екипи са, съответно, магистрати или съдебни секретари, с петгодишен професионален стаж.

По-нататък бяха изложени критериите за подбор на органите на съдебната власт, които ще бъдат проверявани през годината и начина на осъществяване на посещенията, както за обикновена, така и за извънредна или тематична проверка.

Изтъкната бе и необходимостта от предварително събиране на информация и статистически данни, с цел коректността им да бъде проверена по време на посещението на място или чрез изискване на допълнителна информация при т.нар. „виртуални проверки”. Онагледено със слайдове бяха коментирани основните проблеми, които могат да бъдат констатирани при проверките, изготвянето на протокола с резултатите и предложението за мерки за отстраняване на допуснатите слабости, подсилването на органи, които се нуждаят от помощ и изискването на материални и кадрови ресурси от компетентните администрации по отношение на съдебната система (държавата и/или автономните области), с цел да се подобри функционирането на конкретните органи на съдебната власт.

Специален акцент бе поставен върху необходимостта от зачитане на независимостта на съдиите, като се подчерта, че инспекторите не могат нито пряко нито косвено да се намесват в прилагането на закона от страна на органите на съдебната власт, но трябва да изследват и коригират лошите практики, свързани с груби процесуални нарушения, умишлена пасивност, липсващи или недостатъчни мотиви, които практики не могат да останат под закрилата на зачитането на съдебната независимост.

По отношение на Инспектората към Прокуратурата бе посочено, че се е запазил моделът отпреди влизането в сила на Устройствения закон за съдебната власт, поради характера ad intra на инспекторските органи на прокуратурата, нямащи нищо общо с Генералния съвет на съдебната власт (а също така и с Министерството на правосъдието) и намиращи се на подчинение на главния прокурор на страната. Подчертано бе, че за разлика от Инспектората към Генералния съвет на съдебната власт, Инспекторатът към Прокуратурата оценява професионалните качества на проверяваните прокурори, с оглед на тяхното израстване в кариерата.
15:30: Дискусия.

След края на лекцията се откри кратък дебат, в който участва главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет в България. Изтъкнати бяха особеностите на българския инспекторат и стриктното зачитане на независимостта на съдии и магистрати, както и добрите резултати от действията на тази служба, предвид броя на приключилите дисциплинарни производства, образувани по нейна инициатива.

С това приключи първият ден от семинара.

15 април:
10:00-11:00: Лекция на г-н Педро Феликс Алварес де Бенито на тема „Връзките между законодателната и съдебната власт”. В началото бе направено кратко историческо позоваване на системата на разделение на властите, на различните структури, чрез които това разделение може да се материализира, на процеса на ревизия, на който е подложено и кризата, която го засяга понастоящем.

Във връзка с различните аспекти на разделението на властите по отношение на съдебната власт бяха посочени два: взаимоотношението между Генералните кортеси и Генералния съвет на съдебната власт, и прякото отношение между законодателната власт и съдиите.

1. 
   Взаимоотношението между Генералните кортеси и Генералния съвет на съдебната власт.
   

Член 109 на Устройственият закон за съдебната власт е единствената норма, която пряко разглежда взаимоотношенията между Парламент и Генерален съвет на съдебната власт. В нея са упоменати едно задължение и две възможности:

• 
  Задължението на Съвета да представя ежегодно пред Генералните кортеси отчет относно състоянието, функционирането и дейността на самия Съвет, което не означава никаква политическа отговорност;
  
• 
  Възможност Парламентът да отправя предложения, въпроси и да възлага задачи на Съвета във връзка с годишния му отчет.
  
• 
  Възможност Камарата да поиска разяснения или да възложи определени проучвания на Съвета след одобрение от пленума и съгласно правното задължение на Генералния съвет на съдебната власт да отговори на тези искания.
  

Беше анализиран и член 109 на Устройствения закон за съдебната власт, който урежда в известна степен политическата отговорност на Генералния съвет на съдебната власт пред Генералните Кортеси. Направено бе уточнението, че Парламентът не упражнява политически контрол върху съдебната власт и че акцентът не се поставя върху дейността на Съвета, а върху неговата визия за правосъдие. Споменатият контрол се осъществява чрез други елементи като начинът за избор на членовете на Съвета, временният характер на техния мандат, публичността и критиката към тяхната работа, както и чрез явяването и отговарянето на въпроси в Парламента. Но това в никакъв случай не трябва да се разглежда като присъща политическа отговорност, а като контакти между двете институции, основаващи се на принципа на сътрудничество между властите и на индивидуалното право на информираност на парламентаристите.

Независимостта не е лична привилегия, която да гарантира безнаказаност на личностни поведения, а условие за съдиите и магистратите при упражняване на тяхната правораздавателна функция, при което те са независими спрямо други органи на съдебната власт в държавата, както и спрямо други публични или частни власти. От тази постановка трябва да се направят две изключително важни заключения – едното положително, а другото относно съществуващ риск:

• 
  Намесата в процеса на вземане на юрисдикционни решения трябва да бъде възможна само чрез законово установените средства.
  
• 
  На практика съществуват много начини за активна намеса в съдебната независимост.
  

Накрая беше изтъкнато значението на това нито една област от дейността на публичните власти да не остане извън контрола на съдебната власт, освен свързаната с функциите на Парламента като източник на суверенитет. Съществува една нова тенденция във френската правна доктрина, която предвижда евентуален юрисдикционен контрол над законодателната власт.

2. Независимо от възможността камарите да получават информация, за да формират своята позиция, те могат да изискват от Съвета уточнения относно представения от него годишен отчет и във връзка с това да правят предложения, да задават въпроси и т.н.

3. Основната характеристика, която обособява конституционната фигура на съдебната власт, е независимостта.

4. Тази независимост трябва да се прилага при изпълнение на юрисдикционната функция и да се избягват всички възможни неправомерни намеси.

Лекторът започна своето изказване, като направи връзка с изложените преди това съображения относно идеята, че начинът, по който се конфигурира съдебната система и основните структурни единици имат очевидно влияние върху тяхната ефикасност.

Той посочи, че ролята на правосъдието в демократичната система е от такова значение, че степента на стабилност на демократичната система може да бъде измервана по степента, в която правовата държава е ефективна в защитата на правата и в гарантирането на това законът винаги да бъде над всички лица от всички институции в държавата. В тази връзка докладчикът се запита до каква степен българската съдебна система, по начина, по който е структурирана, благоприятства съществуването на структури, които гарантират основната й функция.

Той отбеляза, че съгласно доклада на Европейската комисия от 22 юли 2009 г. „все още не е започнала задълбочена реформа в съдебната система”, като упомена доклада от същия месец на предходната година, в който се казва, че гражданите на България заслужават да получат цялостен достъп до всички облаги от членството в ЕС.

Г-н Масуелос открои следните аспекти, към които би могло да се насочи съдебната реформа, като ги предложи за размисъл и дебат на участниците в семинара.

Във връзка с институционалната система на българския Висш съдебен съвет, той коментира третата и четвъртата поправка в Конституцията (началото на 2006 г. и февруари 2007 г.), както и доклада на Венецианската комисия от март 2008 г.

Един такъв анализ на институционално ниво разкрива следните слабости на сега съществуващата система:

- Назначаването на 11-те члена на ВСС от законодателната власт изисква само обикновено мнозинство, при което се избягва търсенето на консенсус и в същото време се улеснява намесата на съответната политическа власт в назначаването на членовете на Съвета, за разлика от онова, което се случва с членовете на Инспектората, за които се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3. Същото мнозинство би трябвало да се изисква и при избора на членовете на ВСС.

- Обновяване на ВСС на части би могло да осигури приемственост в неговата дейност и функции, да засили неговите функции и политики в дългосрочен план.

- Евентуалното намаляване на броя на членовете на ВСС се счита за неудачно. От една страна това ще улесни намесата на политическата власт във функциите на Съвета, тъй като членовете му биха били „по-контролируеми” и подложени по-лесно на натиск. От друга страна, предвид ограничението в числеността на администрацията съгласно чл. 30.18.3 на Закона за съдебната власт, това би означавало, че една институция, която трябва да управлява 4300 магистрати, разпределени в 113 града, няма да разполага с необходимите човешки ресурси за осъществяването на нейните функции.

- Участието на съдии и прокурори в един и същи съвет има положителни страни; би могло, обаче, да се помисли дали няма да е по-удачно да се създадат отделни секции за съдии и прокурори, тъй като прокурорите се подчиняват единствено на принципа на законност, докато съдиите са подвластни и на принципа на независимост.

- Ограничението в броя на служителите, установено за Съвета и за Инспектората в Закона за съдебната власт – нещо необичайно за самото структуриране на българската държавна администрация-, отслабва институцията; точно обратно, трябва да се гарантира, че институцията разполага със законов механизъм, който да й осигури всички необходими човешки и финансови ресурси.

- В дефинирането на Висшия съдебен съвет в чл. 130 на Конституцията не се дава общо определение за него като орган, натоварен с управлението на съдебната система, а се предвиждат редица правомощия, които излишно ограничават на конституционно ниво неговата роля. Внасянето на изменение в конституционна разпоредба е изключително сложно, поради което списъкът и описанието на конкретните правомощия би трябвало да се съдържат в Закона за съдебната власт, а в Конституцията да остане само една обща дефиниция.

Относно възложените на Съвета правомощия докладчикът открои следните аспекти, които биха могли да доведат до подобряване на системата:

- Във връзка с назначаването в съдебната система (чл. 164, чл. 178 и чл. 189 на Закона за съдебната власт) предвидените 20% трябва да бъдат съществено намалени и да останат за най-ниските нива на магистратурата, като се засили ролята на конкурсите, предлагани на вече действащи магистрати.

- Относно атестирането на магистратите бе направено предложение за премахване на помощните атестационни комисии, предвидени в чл. 204 на Закона за съдебната власт, с цел атестирането да бъде централизирано в Съвета, като по този начин ще се постигне прилагането на еднакви критерии в цялата страна и ще се избегнат проблеми свързани с безпристрастността на атестиращите и с рискове от атаки ad intra по отношение на независимостта на магистратите.

- Ролята на административните ръководители би трябвало да се сведе до аспекти, свързани с функционирането на органа на съдебната власт, а въпросите относно професионалното развитие на магистратите да бъдат централизирани в Съвета, с цел да се предотвратят рискове от намеса ad intra в принципа на независимост.

- В областта на налагането на дисциплинарна отговорност бе предложено да не се прилага системата на Кодекса за етично поведение на магистратите поради неговия общ и двусмислен характер и поради възможността, която дава за произволно тълкуване; необходимо е нарушенията да бъдат степенувани на леки, тежки и много тежки, със съответното диференциране в процедурата за налагане на наказания, така както е разработено в рамките на настоящия проект и е качено на уеб страницата на ВСС.

- Предложено бе и въвеждането на механизъм, чрез който магистрат, който се чувства засегнат в своята независимост, да може да поиска закрила от Съвета, като Съветът поема ролята на гарант на съдебната независимост.

- Направено бе и предложение за укрепване на международната комисия на Висшия съдебен съвет, за развитието на вътрешни специализирани мрежи по международно съдебно сътрудничество и право на Европейския съюз, и за засилване на международното присъствие на България в областта на правосъдието.

Накрая г-н Масуелос изтъкна добрата работа на Пилар Йоп – постоянен съветник по туининг проекта, посветила две години от живота, усилията и надеждите си на работата по насърчаване и подпомагане на своите български колеги в търсенето на ефикасна и стабилна съдебна система като гарант на правовата държава.
11:30: Кафе пауза.
12:00-12:30: Дебат.

Представителка на Инспектората към Министерството на правосъдието внесе уточнение по един аспект от изказването на г-н Масуелос, че няма лице, което официално да представлява Висшият съдебен съвет. Тя отбеляза, че Съветът вече има свой представител и че сега цялата кореспонденция от Министерството на правосъдието се адресира до това лице, а не общо до членовете на ВСС, както се е процедирало преди това. Освен това, тя зададе въпрос относно начина, по който са уредени публичните регистри в Испания във връзка с недвижимите имоти. Испанският експерт Андреу Енфадаке поясни, че регистрите не са съдебни и направи разграничение между регистрите по вписванията (водени от нотариуси, които са държавни служители, получават процент от таксите и са на подчинение на Главна дирекция „Регистри и нотариати”) и регистрите за гражданско състояние (водени от съдии, макар и упражняващи неправораздавателна, а управленска функция); споменати бяха проблеми, срещани в Испания при изпълнението на съдебни решения, свързани с необходимостта от провеждане на търгове и наличието на система, която гарантира прозрачност на публичните разпродажби. От българска страна бе зададен въпроса кой контролира съдебните служители, които подпомагат изпълнението на съдебните решения, на което бе отговорено, че съдията контролира своите служители и че със създаването на новия съдебен офис се цели дейността по запориране и разпродажба на имоти да се извършва централизирано в една служба.

Модераторката на семинара уточни, че експертите от семинара участват и в работни групи, в рамките на които правят своите предложения за подобряване на регулацията в България.

След това думата взе заместник-председателката на Софийския районен съд и попита каква е натовареността на съдиите в Испания. Тя заяви, че всеки един от съдиите в нейния съд разглежда по 1000 дела годишно, поради което не могат да имат личен и семеен живот. Г-н Педро Алварес уточни, в качеството си на съдия от първоинстанционен съд, че натовареността в Испания зависи не толкова от броя на постъпилите дела, колкото от максималния брой дела за разрешаване и посочи необходимостта от увеличаване на материалните и кадровите ресурси в съдилищата, за да се поеме натоварването. Г-жа Мария Луиса Мартин Моралес разясни действащата в Испания система от модули в тази област, при която се дава оценка на делата в различните юрисдикции. Г-жа Пилар Йоп направи разграничение между „натовареност на съдията” и „капацитет на съдията да решава” всички дела в съответния съд, като подчерта, че това трябва да се допълни с категоризиране на съдилищата в България, с цел да се определи по-точно натовареността в различните съдилища. Предвижда се в рамките на туининг проекта да се проведе специален семинар по тези въпроси, а освен това материята е предмет на обсъждане в работните групи по проекта, които могат да се видят на сайта на Висшия съдебен съвет.

След това друга представителка на българската магистратура взе отношение по атестирането на съдиите с оглед на тяхното кариерно израстване – важен въпрос, който трябва да бъде регулиран. По отношение на работата и функционирането на ВСС заяви, че споделя направените предложения за подобрения и отбеляза, че подобно на други държави българската съдебна власт е подложена на натиск и критика. Тя попита как може да се преодолее една ситуация, при която критиките са прекомерни и пресилени, настройват общественото мнение срещу съдебната власт и й създават негативен образ. Зададе и въпроса дали може да бъде направена предварителна консултация с помощните атестационни комисии преди вземането на дадено решение, с цел да се изясни дали съответното действие или решение съставлява нарушение (за избягване на дискриминация между съдиите при извършване на едно и също деяние). Думата взе г-н Мануел Масуелос, който отбеляза медийната кампания срещу българските съдии и я квалифицира като „неинцидентна”, в противовес на друга, при която все повече се задава въпроса какво да се прави (това е напредък в сравнение със съществуващото преди мълчание и примирение). Ето защо, заяви той, трябва да покажем на политиците или на управляващите, че те са в служба на обществото, че обществото е това, което трябва да изисква от управляващите. В този случай, съдиите трябва да поставят въпроси и г-н Масуелос ги призова да „се размърдат”. Във връзка с налагането на дисциплинарна отговорност е необходимо експертите да работят по изготвянето на мерки и предложения за ясно определяне на различните по вид наказания. Модераторката на семинара призна необходимостта от осъзнаване на положението.

Накрая г-жа Пилар Йоп закри семинара, уточнявайки че целта на проекта е да се подпомогне Висшия съдебен съвет за неговото укрепване и за подобряване на имиджа му пред общественото мнение, и че проектът е от и за България.