Доклад за дейностите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие през 2007 година

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 519 окончателен

[SEC(2008) 2380]

(Текст от значение за ЕИП)

Настоящият годишен доклад обхваща постиженията и дейностите през 2007 година. Той беше изготвен съгласно член 173 от Договора за създаване на Европейската общност¹.

Докладът е придружен от Работен документ на службите на Комисията, който предоставя по-подробен отчет и статистически данни. Основните глави се отнасят до дейностите и резултатите, постигнати през 2007 година, както и до постиженията в научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) в държавите-членки на Европейския съюз.

2. развитие на политиката: Европейско изследователско пространство (ЕИзП)

Научните изследвания и в по-широк аспект триъгълникът на знанието (научни изследвания, образование и иновации) са крайъгълен камък на възродената Лисабонска стратегия. Европейската научноизследователска политика постигна своите общи цели за 2007 г. след дадения нов импулс за развитието на ЕИзП и първата година на успешно прилагане на 7-ите рамкови програми (7РП на ЕО и Евратом).

Целите на научноизследователската политика на ЕС в средно- и дългосрочна перспектива могат да се представят накратко като напредък към високо равнище на научните изследвания, повишаване на ефикасността и ефективността на европейската научноизследователска система, повишаване на откритостта и привлекателността на ЕИзП, както и развиване на стратегическо партньорство с държавите-членки по международното сътрудничество в областта на науката и технологиите (НТ) и по-тесни връзки в областта на научните изследвания със съседните държави.

През 2007 г. основната политическа инициатива на Комисията в областта на научните изследвания беше приемането на Зелената книга „Европейското изследователско пространство: нови перспективи“². Тя породи широк институционален и обществен дебат на равнището на ЕС и извън него относно възможните действия за ускоряване на създаването на отворено, конкурентно и привлекателно европейско изследователско пространство³. Ключова среща на заинтересованите страни беше организирана съвместно от Европейската комисия и португалското председателство на ЕС през октомври 2007 г. в Лисабон за обсъждане на различните измерения на ЕИзП. Консултацията и публичният дебат осигуриха силна подкрепа за разработването на политически инициативи за всички измерения на ЕИзП, както беше изтъкнато в Зелената книга. Резултатите изцяло бяха взети предвид при разработването и подготовката на петте ключови инициативи по ЕИзП, планирани през 2008 г.: 1) европейско партньорство за изследователи; 2) рамка, която да подпомага държавите-членки в определянето и разработването на съвместни изследователски програми на основата на доброволното участие и „променлива геометрия“; 3) подходяща правна рамка, която да улесни изграждането и функционирането на паневропейски изследователски инфраструктури; 4) стратегическа европейска рамка за международно НТ-сътрудничество; и 5) препоръка на Комисията и „професионален кодекс“ относно управлението на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в обществените изследователски институции.

Значението на ЕИзП може да се установи и от данните относно позицията на Европа в научните изследвания, посочена в публикацията за ключовите показатели на ЕС в областта на науката и технологиите през 2007 година⁴. Тези данни са показателни за нуждата от по-големи усилия за преодоляване на общия застой в разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) (1,84 % от БВП през 2005 и 2006 г.) и за напредък в постигането на „Барселонската цел“ разходите за научните изследвания да достигнат 3 % от БВП до 2010 г.

Устойчивостта на научните човешки ресурси остава ключов проблем особено поради растящото застаряване на изследователската работна сила в много държави-членки. През 2006 г. в 27-те държави-членки на ЕС около 35 % от висококвалифицираните кадри в областта на науката и технологиите бяха във възрастовата група 45—64 години в сравнение с 31 % във възрастовата група 25—34 години. Друга важна характеристика в световен план е способността на САЩ да привличат талантливи изследователи от цял свят. Към 2004 г. 25 % от 400 000 чуждестранни учени и инженери в САЩ бяха дошли от ЕС. През 2007 г. активно бяха осъществявани действия по стратегията на ЕС за мобилност и кариерно развитие на изследователите. Те включваха по-нататъшно развитие на инициативата ERA-Link за мрежови общности от европейски изследователи извън Европа (първоначално в САЩ през 2006 г. и разширена в Япония през 2007 г.), както и доброволното подписване на Европейската харта и кодекс за поведение за набирането на изследователи от близо 700 научноизследователски организации. Успоредно с това Комисията и държавите-членки се заеха с подготовката на обновено и засилено партньорство за по-добро обучение и кариера на изследователите, както и за по-голямата им мобилност.

Друг приоритет е постигането на високи постижения в научните изследвания независимо дали те са с публично или частно финансиране, тъй като това е от решаващо значение за конкурентоспособността на Европа. В този контекст през април 2007 г. Комисията прие съобщение „Усъвършенстване на трансфера на знания между научноизследователските организации и промишлеността в Европа“⁵. Това съобщение и съпровождащите го насоки предлагат оперативно ръководство на обществените научноизследователски институции за подобряване на управлението и използването на интелектуалната собственост особено в контекста на сътрудничеството с промишлеността. Европейският съвет от юни 2007 г. приветства инициативата за Европейска харта за използване на интелектуална собственост от обществени научноизследователски институции и университети (Харта за интелектуалната собственост) с цел подобряване на трансфера на знания между научноизследователския сектор и промишлеността⁶.

3. Дейности на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие

3.1. Постижения в политиката

С цел напредък в изграждането на ЕИзП, намаляване разпокъсаността на научноизследователските дейности в ЕС и стимулиране на иновациите започна работата по няколко текущи инициативи в контекста на ЕИзП и в специфичните рамки на 7РП.

Комисията прие съобщение „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации“⁷ за проучване на възможностите за синергия между източниците на ЕС за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите, както и на спънките, за които има тенденция да възникват при достигането ѝ. Тя насърчи подобрената координация от държавите-членки и регионите в подготовката и използването на финансовите средства и разпространението на по-подробна информация относно налично финансиране и синергия, а именно чрез подготовката на практическо ръководство за финансиране.

Комисията представи също така „Съобщение за възлагането на поръчки, предхождащи търговската реализация“⁸ за насърчаване на обществените поръчки в научните изследвания и иновациите, повишаване на информираността за възможностите за поръчване на НИРД по начин, който е в съответствие с правилата за поръчки и не представлява държавна помощ.

Беше учреден Европейски форум за филантропия и финансиране на научните изследвания като платформа за проучване на допълнителни начини за финансиране на научните изследвания и за обмен на опит в областта на филантропичното финансиране на научните изследвания⁹.

Принос към ЕИзП може да се подчертае и в специфичната област на енергията от ядрен синтез. В този сектор Международният термоядрен експериментален реактор (ITER)¹⁰ е основна инициатива в политиката относно научните изследвания и технологичното развитие. Ключов етап на развитие беше достигнат през октомври 2007 г., когато влезе в сила споразумението относно ITER след ратификация от всички седем страни (Евратом, Китай, САЩ, Индия, Япония, Корея и Русия. Евратом изигра основна роля в създаването на международната организация ITER, като предостави финансова, организационна и кадрова подкрепа. През 2007 г. беше създадено и Съвместното европейско предприятие за ITER и за развитие на термоядрената енергетика, известно като „Ядрен синтез за енергия“. Разположено в Барселона, то ще управлява участието на ЕС в ITER.

Като част от 7РП на 2 февруари 2007 г. беше учреден Европейският съвет за научни изследвания (ЕСНИ) с Решение на Комисията (2007/134/ЕО)¹¹. ЕСНИ е една от най-важните новости в 7РП, тъй като той предоставя подкрепа за научни изследвания на световно ниво от отделни учени и екипи и ще бъде първата паневропейска агенция за финансиране на авангардни научни изследвания във всички области на знанието — от хуманитарните и обществените науки до науките за живота, физическите и техническите науки.

Една от другите инициативи, които представляват част от широка стратегия за политика относно научните изследвания, е координирането на европейските технологични платформи (ЕТП). Понастоящем в процес на изграждане са 34 от тях. ЕТП увеличиха усилията си за изпълнение на своите програми за стратегически научни изследвания чрез възползване от различни източници на финансиране, включително национални източници. Комисията организира два семинара за лидери на ЕТП, което позволи на представители на промишлеността да обменят опит за най-добри практики и да получат актуализирана информация относно политически инициативи на ЕС от значение за тяхната работа.

Докато СТИ всъщност представляват дългосрочно публично-частно партньорство в промишлените научни изследвания, така наречените инициативи по член 169 са предназначени да повишат интеграцията на националните изследователски програми. През 2007 г. в 7РП бяха определени четири инициативи и за две от тях — AAL (за интелигентна заобикаляща среда) и EUROSTARs (за МСП, извършващи научни изследвания) — вероятно ще има съвместно решение на Съвета и Европейския парламент до лятото на 2008 г.

Освен това в 7РП международното сътрудничество е широко отворено за участието на трети страни в различните специфични програми чрез включване както на географско, така и на тематично насочване на работата. Организации от повече от 130 трети страни се отзоваха на поканите през 2007 г. за представяне на предложения. Освен това подписването през отчетния период на инструментите за асоцииране с Швейцария, Израел, Израел, държавите от ЕИП/ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), Турция, Сърбия, Хърватия, Бивша югославска република Македония и Албания означаваше впечатляващо разширяване на ЕИзП, в което изследователи от 37 държави се ползват от еднакви права и задължения по своето участие в изследователските проекти по 7РП. Извън това, подновяването на споразумението за сътрудничество в областта на науката и технологиите с Индия и започването на преговори за споразумение за НТ-сътрудничество с Нова Зеландия са ясни сигнали за намерението на ЕО да продължи с отварянето на своите научни изследвания към света.

Важно постижение на европейско равнище беше политическото споразумение, постигнато на 23 ноември 2007 г. относно създаването на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ)¹³, който има за цел да се подобри интеграцията на всички елементи от триъгълника на знанието образование — изследвания — иновации. Той откри пътя за финализиране на процедурата за приемане и за по-нататъшен напредък относно избора на седалище, определяне на управителния съвет и условията за финансиране, както и на тематичния обхват на първите общности за знание и иновации (ОЗИ).

В заключение, и което е най-важно, научните изследвания сега са твърдо интегрирани в по-широката Лисабонска стратегия. В своя стратегически доклад от декември 2007 г. Комисията заключи, че е нужно да се установят усилията за постигане на целта от 3 % дял на инвестициите и това трябва да намери място в националните програми за реформи.

7РП представлява съществен растеж в сравнение с предишната рамкова програма (63 % по цени от 2007 г.), като по този начин отразява високия приоритет на научните изследвания на равнището на ЕС.

2007 г. беше първата година на изпълнение на 7РП. В отговор на 54 покани бяха получени над 23 000 предложения от голям брой участници (110 101). След процедурата на подбор 2 854 от тях бяха определени за финансиране (включващи около 19 541 участници).

Десетте теми, определени в програмата „Сътрудничество“, отразяват ключовите области на знанието и технологиите, в които високото ниво на научните изследвания е особено важно за подобряване на способността на Европа да се справя в бъдеще със социални, икономически, здравни, екологични и промишлени предизвикателства. През 2007 г. бяха представени общо 8 030 предложения и над 1 000 бяха подбрани за финансиране.

По програмата „Идеи“ първата година от официалното започване на работа на ЕСНИ се характеризираше със създаването на управленски и организационни структури, както и с организирането на първата покана за представяне на предложения за „начални субсидии“, предназначени да подкрепят изследователи в началния етап на тяхната кариера. По тази първа покана бяха представени 9 167 предложения, което показва големият интерес към тази нова инициатива. Почти 300 от тях бяха подбрани за финансиране.

Програмата „Хора“ подкрепя редица действия за насърчаване на обучението на изследователи, тяхното свързване в мрежи, развитието на кариерата им, ученето през целия живот и партньорството между промишлеността и академичните институции През 2007 г. бяха представени 4 195 предложения и над 1 000 бяха одобрени.

Програмата „Капацитет“ цели да се развият най-добрите възможни ресурси и условия за европейската изследователска общност. За различните дейности по програмата бяха представени общо 1 753 предложения и приблизително 300 бяха одобрени.

Що се отнася до 7РП на Евратом, бяха представени 57 предложения относно ядрен синтез и радиационна защита и 15 от тях бяха подбрани за финансиране.

Накрая, относно изпълнението на 6РП, през 2007 г. бяха подписани 975 договора, въпреки че 6РП беше приключена в края на 2006 г.

4. Развитие в държавите-членки и прилагане на отворения метод за координация

4.1. Отвореният метод за координация в подкрепа на постигането на Барселонските цели

В областта на НИРД отвореният метод за координация (ОМК) беше въведен след плана за действие¹⁴ за дял от 3 %. След положителните резултати от първите два цикъла на ОМК (2003—2006 г.) Комитетът за научно-технически изследвания (CREST) стартира трети цикъл през октомври 2006 г. Бяха създадени работни групи на CREST относно координирането на рамковата програма и структурните фондове, интернационализация на НИРД, съчетания от политики и НИРД в сферата на услугите. Срещата на CREST на 6 юли 2007 г. на равнище генерални директори беше ключово събитие през третия цикъл на ОМК. Тя беше посветена на обсъждане на напредъка в постигането на целта от 3 % и приоритетните действия за развитие на ЕИзП. През декември 2007 г. последва четвърти цикъл, съсредоточен върху университети, водени от промишлеността центрове за компетентност, интернационализация на НИРД и продължаване на работата по партньорската оценка на съчетания от политики (извършвана от Австрия и България).

В допълнение към дейността на работните групи на CREST, CREST провежда ежегодно занятие за взаимно обучение въз основа на националните програми за реформи в контекста на преразгледаната Лисабонска стратегия. Занятието през 2007 г. се съсредоточи върху напредъка в постигането на националните цели за инвестиране от публичния и частния сектор в НИРД, спънките за реформиране на публичния научноизследователски сектор, стратегиите и предизвикателствата по отварянето на националните научноизследователски системи спрямо ЕИзП.

Беше разработена схемата OMC-NET с цел да се подпомогнат дейностите по взаимно обучение и координиране на политиката, извършвани от по-ограничени групи от държави-членки и/или техни региони по политически въпроси от специфичен интерес за тях. През септември 2007 г. беше пусната нова покана за представяне на предложения.

През 2006 г., както и през 2005 г., общите разходи на 27-те държави-членки на ЕС за НИРД възлизаха на 1,84 % от БВП. От 2000 г. насам интензивността на НИРД на ЕС-27 продължава да се изменя незначително само в рамките на един младши десетичен разряд: от 1,79 % през 1996/98 г. на 1,88 % през 2002 г. Общият застой в интензивността на НИРД на равнище ЕС-27 прикрива по-динамична и контрастираща картина на нивото на отделните държави-членки.

Държавите-членки с по-ниска интензивност на НИРД (новите държави-членки, Гърция, Португалия, Италия, Испания, Ирландия) показаха като цяло значително увеличение в интензивността на своята НИРД (в някои от тях увеличението е доста голямо особено след 2003 г.) със забележимото изключение на Полша, България, Словакия и Гърция, които обезпокояващо изостанаха още повече. Макар че съществено увеличение на интензивността на НИРД е по-лесно постижимо, когато се тръгва от много ниски стойности, характерни за новите държави-членки, или от относително ниски стойности като тези за Ирландия и Испания, те показват, че интензивността на НИРД може да се увеличи дори в условията на силен ръст на БВП.

Измежду държавите с по-интензивна НИРД само Австрия и в по-малка степен Дания успяха да постигнат напредък. Интензивността на НИРД в Швеция и Финландия вече е над 3 %, но остава под целта от 4 %, която те сами са си поставили.

Така, увеличение в интензивността на НИРД се наблюдава почти изцяло в държавите-членки с по-малко интензивна НИРД. Поради това в ЕС-27 напредъкът към по-високи нива на интензивност на НИРД се дължи главно на явлението на наваксване на изоставането. На фиг. 4.2 е показан напредъкът на отделните държави-членки през периода 2000—2006 г. (в сиво) спрямо напредъка, който остава да се направи за постигане на техните собствени цели (в синьо).

Източник: ГД „Изследвания“
Данни: Евростат, държавите-членки
Забележки : (*) IT, PT, UK: 2005 г., AT, FI: 2007 г.
	(1) IT, PT, UK: 2000—2005 г., AT, FI: 2000—2007 г.; EL, SE: 2001—2006 г.; HU, MT: 2004—2006 г.
	(2) IT, PT: 2005—2010 г.; UK: 2005—2013 г.; FR: 2006—2012 г.; EL: 2006—2015 г.; AT: 2007—2010 г.; FI 2007—2011 г.
	(3) EU-27 не включва BG.
	(4) IE: Целта за интензивност на НИРД за 2010 г. е оценка на ГД „Изследвания“.
	(5) BG не си е поставила цел за интензивност на НИРД.

Това наваксване на изоставането от държавите-членки с по-малко интензивна НИРД заедно с прогреса на Австрия и Дания не оказва особено въздействие върху общата интензивност на НИРД за ЕС-27, като се има предвид ограниченият дял на техния БВП в общия БВП на ЕС-27. За разлика от това, блок от стари държави-членки, включващ Франция, Обединеното кралство, Германия и Италия, които заедно имат значителен дял в БВП на ЕС, не бяха в състояние да повишат интензивността на своята НИРД¹⁵. Вследствие на това, досега напредъкът на ЕС-27 към постигането на целта от 3 % беше ограничен. Трябва да се отбележи, че дори ако всички държави-членки постигнат съответните си цели през 2010 г., интензивността на НИРД в ЕС-27 през 2010 г. ще бъде тогава 2,51 %, т.е. под целта от 3 %, поставена на европейско равнище. С други думи целите, които са си поставили държавите-членки, не са достатъчни за постигане на общата цел на ЕС от 3 % през 2010 г.

Източници на финансиране

През 2005¹⁶ г. финансирането на общите разходи за НИРД от държавата представляваше 0,63 % от БВП, от стопански предприятия — 1 % от БВП, от чужбина — 0,16 % от БВП и от други национални източници (частни с идеална цел и висши учебни заведения) — 0,04 % от БВП. Събраните статистически данни не дават разбивка по публичен/частен сектор за източника „от чужбина“ на финансирането на НИРД, поради което не може прецизно да се следи съотношението между публичните и частните източници на финансиране.

От 2000 г. насам мнозинството държави-членки (17 ДЧ) увеличиха интензивността на пряката подкрепа от своите правителства на НИРД (т.е. размерът на държавното финансиране на НИРД като процентен дял от БВП). Това показва техния ангажимент за постигане на по-високо равнище на интензивност на НИРД. Това увеличение е особено ясно изразено в повечето от наваксващите изоставане държави-членки. Но напредък във финансирането на НИРД пряко от правителството може да се забележи и в държави-членки със средно и отбелязващо застой ниво на интензивността на НИРД (Франция, Белгия, Обединеното кралство и Нидерландия) и по-специално във Франция. Този напредък обаче не може да компенсира напълно макар и с малко намаляващата интензивност на финансиране на НИРД от бизнеса в тези държави.

Интензивността на подкрепата от стопански предприятия на НИРД (финансиране на НИРД от стопански предприятия като процентен дял от НИРД) нарасна почти без изключение в държави-членки, където тази интензивност беше ниска или много ниска (Естония, Латвия, Кипър, Португалия, Унгария, Чешка република, Испания, Словения, Литва, България). В държави с високо ниво на подкрепа от бизнеса за НИРД, като например Швеция, Финландия, Германия и Дания, интензивността на подкрепата от стопански предприятия на НИРД или намаля (Швеция), или е в застой. Единственото изключение е Австрия. Същото важи за държави със средно ниво на подкрепа от бизнеса за НИРД (Обединеното кралство, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Франция). Всички тези държави-членки не бяха в състояние да увеличат съответната интензивност на подкрепа от своя бизнес сектор за НИРД. Интензифицирането на финансирането на НИРД от бизнеса в ЕС е преди всичко проява на наваксване на изоставането.

Инвестициите от структурните фондове са включени в съответните статистически данни на Евростат и е важно да се отбележи приносът на политиката за сближаване за интензивността на инвестициите в НИРД в новите държави-членки. Средният принос от структурните фондове за периода 2004—2006 г. беше 157,4 млн. EUR, което предизвика средни годишни национални инвестиции от 69,6 млн. EUR. През периода 2007—2013 г. тези инвестиции в десетте нови държави-членки се очаква да нараснат на средна годишна стойност от 2,7 милиарда EUR (2,9 милиарда EUR, включително Румъния и България).

4.3. Тенденции в политиките в областта на научните изследвания

През 2007 г. националните политики за НИРД продължиха да еволюират в сложни съчетания. С оглед съобразяване с ключовите двигатели на икономическия растеж държавите-членки изграждаха съчетания от политики чрез разработване на нови стратегии, които обхващат различни министерства, или чрез промяна на институционалната структура, използвана за политика в областта на НИРД, като сливания между министерства, имащи отношение към научните изследвания, образованието, заетостта, търговията и промишлеността.

Досега реформите в политиката по отношение на НИРД са замисляни почти изцяло от национална гледна точка. Тъй като системите за НИРД обаче в растяща степен се обвързват помежду си, е важно националните политици изрично да вземат предвид европейската перспектива в своята национална политика с цел да увеличат в максимална степен ползите от синергия и трансфер. Това ще увеличи ефективността на националните системи и, в контекста на ЕИзП, значително ще допринесе за развитието като цяло на системата за научни изследвания на ЕС, за да бъде тя конкурентоспособна на световната сцена. В стратегическия доклад на Комисията от 2007 г. специално се набляга върху европейското измерение на научноизследователските дейности, извършвани на национално равнище. От държавите-членки се очаква да докладват в своите национални програми за реформи как техните стратегии ще допринесат за европейското изследователско пространство.

Държавите-членки продължават да обръщат специално внимание на повишаването на качеството на научните изследвания в публичния сектор. В този контекст институционалното преструктуриране на извършителите на научни изследвания е текущ процес в няколко държави-членки, движени обикновено от нуждата научните изследвания, извършвани в публичния сектор на съответните държави, да могат да отговорят на най-високите стандарти в световен мащаб.

Данъчните стимули за инвестиране от бизнеса в НИРД продължават да бъдат основен инструмент на правителствата за стимулиране на частните инвестиции в НИРД. През последните години данъчни стимули бяха въведени от множество държави от ЕС, докато други държави подсилиха съществуващи схеми. Държавите-членки, които понастоящем нямат такива схеми, като например Германия, Финландия и Швеция, проявяват растящ интерес към тяхното използване за стимулиране на НИРД в МСП и насърчаване на сътрудничеството между научните изследвания в публичния сектор и промишлеността. Данъчни стимули за НИРД по отношение на социалноосигурителните разходи по работната сила съществуват във Франция, Белгия, Нидерландия и Испания.

В същия контекст може ясно да се забележи растящата роля на политиката за сближаване във финансирането на НИРД особено в някои от новите държави-членки. Ефективното използване на структурни фондове, заделени за научни изследвания и иновации, представлява важна възможност за много държави, които все още имат ниско равнище на финансиране.

5. Изгледи за бъдещето

Всички тези постижения подготвиха пътя за 2008 г., втората година от изпълнението на 7РП и година на значително ново развитие на европейското изследователско пространство.

Зелената книга за ЕИзП доведе до планирането на петте инициативи на ЕИзП, които бяха предложени през 2008 г. Освен това, при словенското председателство на ЕС ще се стартира „Люблянският процес“. Неговата цел е да се създаде дългосрочна обща визия за ЕИзП, разработена в партньорство от държавите-членки и Комисията с широката подкрепа на заинтересованите страни и гражданите.

6. Източници на допълнителна информация

Повече подробности се съдържат в работния документ на Комисията, придружаващ настоящия доклад. Допълнителна информация е публично достъпна в следните документи:

• 
  Годишни мониторингови доклади за рамковата програма и специфичните програми, които предоставят кратко, независимо обобщение на напредъка и качеството на взетите мерки за осъществяване на програмите.
  
• 
  Доклади за оценка на петгодишен период, в които се проверяват осъществяването и постиженията на научноизследователските дейности на Общността за предходните пет години.
  
• 
  Ежегодно публикувани доклади за основните показатели, предоставящи набор от показатели за оценка на позицията на Европа в науката, технологиите и иновациите.
  
• 
  Статистически данни относно науката и технологията в Европа (Евростат): статистика относно бюджети за НИРД, разходи за НИРД, персонал на НИРД и патенти в държавите-членки, с разбивки по региони.
  
• 
  Научни проучвания и анализи, публикувани във връзка с програмите за НИРД на Общността и решаването на въпроси, специфични за областите на НИРД, които те обхващат.
  

• 
  Портал на Европейския съюз, сайт EUROPA: http://europa.eu/index_en.htm
  
• 
  Сайт на CORDIS, съдържащ изчерпателна информация относно Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие: http://cordis.europa.eu
  
• 
  Сайт на CORDIS, съдържащ актуална информация относно европейското изследователско пространство (ERAwatch): http://cordis.europa.eu/erawatch/
  
• 
  Сайт на Генерална дирекция „Изследвания“ на Комисията:
  http://ec.europa.eu/dgs/research/index_en.html
  
• 
  Сайт на Генерална дирекция „Информационно общество и медии“ на Комисията:
  http://ec.europa.eu/dgs/information_society/index_en.htm
  
• 
  Сайт на Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Комисията:
  http://ec.europa.eu/enterprise/index_en.htm
  
• 
  Сайт на Генерална дирекция „Енергетика и транспорт” на Комисията: http://ec.europa.eu/dgs/energy_transport/index_en.html
  
• 
  Сайт на Центъра за съвместни научни изследвания (JRC): http://www.jrc.ec.europa.eu
  
• 
  Сайт на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/