Доклад за дейността на омбудсмана на



страница1/11
Дата22.07.2016
Размер2.48 Mb.
#388
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



Доклад за дейността на омбудсмана на

Република България през 2010 г.

УВОДНИ ДУМИ
През 2010 г. до омбудсмана са подадени най-много оплаквания за целия период на съществуването на институцията – 3687 броя. Те са с 37 % повече, в сравнение с 2009 г. Увеличението на броя на жалбите не е инцидентно и тенденцията, констатирана през последните месеци на 2010 г. се запазва и през новата 2011 г. През м. януари 2011 г. са постъпили 537 оплаквания, а за м. февруари те са 619.

От анализа на тези факти следва изводът, че у хората значително се е повишило доверието към институцията след промяната в ръководството й, което е изключително задължаващо. След заявените намерения на омбудсмана да работи в защита на правата на всички уязвими и слаби групи в обществото, у гражданите бе породена нова надежда за решаване на техните проблеми, чрез посредничеството на обществения защитник. Затова целият екип на омбудсмана работи много активно и всеотдайно, за да не бъде разочарован нито един човек. Това прави и самият национален омбудсман. Осъзнавайки нуждата на хората от личен контакт със застъпника за техните права и свободи, новият омбудсман на Република България, веднага след встъпването си в длъжност на 21 октомври 2010 г., откри личен приемен ден за граждани в сградата на институцията в София, започна да се среща и с хората в различни градове на страната, от което те са много удовлетворени.

Областите, в които институцията успява да помогне на хората при споровете им с администрацията и с доставчиците на обществени услуги, стават все повече. Освен това, омбудсманът работи и в посока на тяхното разширяване. Пример за това е изразената готовност на националния омбудсман именно институцията, ръководена от него, да бъде определена за Национален превантивен механизъм, съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, който предстои да бъде ратифициран. Омбудсманът има готовност да поеме и мониторинговите функции по Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, когато тя бъде ратифицирана от България.
Константин Пенчев –

Омбудсман

на Република България


ГЛАВА ПЪРВА
ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Хората с увреждания са една от най-уязвимите групи в България и затова омбудсманът държи във фокуса на своето внимание спазването на техните права и законни интереси, въпреки сравнително малкия брой на подадени от тях жалби през 2010 г. – 34.

Гражданите със специални потребности се сблъскват с редица проблеми и фактори, проявяващи се в нашето общество. Най-често те биват изолирани от обществения живот, поради предразсъдъци, ниска степен на познаване на техните личностни и професионални качества и капацитет, както и на специфичните им потребности, ниска правна култура, непознаване на възможностите на съвременните технологии за преодоляване на зависимостта от увреждания, нежелание за въвеждане и ползване на добри практики от по-добре развити в социалната си политика държави и т.н. Много често тази изолация е резултат на различно третиране (дискриминация), поради увреждането.

Забраната за дискриминация, воденето на политика за преодоляване на изолацията и интегрирането на хората с увреждания в обществото, формите на социално подпомагане, финансови облекчения и други придобивки са предмет на регламентиране от различни нормативни актове. Големият брой и разнообразието на тези актове също са фактори, обуславящи тяхното слабо познаване, както от страна на администрацията, така и от страна на гражданите, което често е причина за нарушения на правата на хората с увреждания.

Подписаната, но все още нератифицирана от нашата държава Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, би допринесла изключително много за преодоляване на някои от споменатите проблеми, защото този международен акт задава основната рамка, принципи и ценности, които една държава трябва да спазва в своята политика по отношение на хората с увреждания.

Право на хората с увреждания на социални услуги
Голяма част от постъпилите през 2010 г. оплаквания се отнасят до предлаганите от Агенцията за социално подпомагане програми за асистентска помощ. Има жалби и срещу действия или бездействия на Столична община при предлагането на услугата „Асистент за независим живот”.

В България има няколко програми за асистентска помощ – Националната програма за асистенти на хора с увреждания, схемата „Социален асистент и домашен помощник” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и други схеми за асистенти на възрастни и хора с увреждания. Тези различни програми имат различни изисквания за включването на потребителите и асистентите. Това е условие за създаване на различна практика и съответно води до нарушения на правата на хората с увреждания.

Най-често хората се оплакват от невключването им като потребители или асистенти по съответните програми, неполучаване на писмено потвърждение или отказ за включване, липса на ясни критерии и информация за стартиралите програми. Постъпи и жалба, с която гражданка се оплаква от невъзможността да ползва социални услуги, поради отдалеченост на населеното й място от общината и от Дирекцията „Социално подпомагане” (жалба 2566 от 2010 г.).

Въпреки че през 2010 г. се изпълняват няколко програми и схеми за асистентска помощ, очевидно те не покриват потребностите на гражданите. При омбудсмана постъпиха и жалби от граждани, които отговарят на критериите за получаване на асистентска помощ, но поради липса на финансиране не са включени в списъците за ползване на такава помощ. Хората се оплакват, че не могат да бъдат асистенти на свои близки (съпруг, дете, родител), защото програмите имат изисквания, които по същество не са свързани с качеството на асистентската помощ, например изискването асистентът да е на трудоспособна възраст и да е регистриран като безработен. Изискванията за представяне на голям брой документи, ограниченията в броя на часовете за ползване на услугата, са също поводи за оплаквания, с които е сезиран омбудсманът.

Правото на добра администрация налага препоръката да се намали бюрократичното отношение, администрацията да подхожда с по-голяма гъвкавост и отчитане на индивидуалните нужди на потребителите на социални услуги, особено когато това са хора в тежко здравословно и социално положение.

Омбудсманът препоръчва при разработване на национални програми и схеми за финансиране на асистентска помощ да се има предвид, че тази услуга е един от най-важните фактори за постигане на самостоятелност и независимост в живота на хората с увреждания и трябва да се подкрепя повишаването на качеството на услугата, нейното професионализиране и ефективно ползване. Въвеждането на изисквания за асистентите да бъдат регистрирани като безработни или да са на трудоспособна възраст говорят по-скоро за желанието на изпълнителната власт да повиши нивото на заетост, което може да се оцени като много добро намерение, но това е друг, различен приоритет в държавната политика.

Оплакванията на гражданите срещу Столична община по повод предлагането на услугата „Асистент за независим живот” са свързани предимно с ненавременното им включване в списъците на потребителите, намаления брой на часовете за асистентска помощ, липсата или забавянето на отговори до гражданите. Жалбите на хората ясно свидетелстват за недоволството им от реда за ползване на услугата.

Прави впечатление, че включването на потребителите в списъка на ползващите услугата „Асистент за независим живот” на Столична община е свързано с критерий, твърде нехарактерен за прилагане при доставяне на социални услуги или социално подпомагане. В чл. 17 от Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот” включването в списъка на потребителите е поставено в зависимост от поредния входящ номер на заявлението за ползване на услугата. Това е причината в края на месец ноември 2010 г., в продължение на денонощия, хора с увреждания да се редят на опашки пред бюрата за социални услуги в столицата, при положение, че приемът на заявления за тази услуга започва на 1 декември. Този, по съществото си състезателен критерий за включване в списъка на потребителите на услугата, изключва или драстично намалява шансовете за самотно живеещите, хората с тежки увреждания или децата с увреждания да получат тази полезна социална услуга.

Омбудсманът препоръчва на Столична община да преразгледа този текст на споменатата наредба и да зададе такива критерии за включване в списъка на потребителите, чрез които действително да се подкрепят хората, които най-много се нуждаят от тази помощ. Това би могло да стане като се премахне състезателният критерий за включване в списъка на потребителите и се въведат обективни критерии за оценяване на потребностите на кандидатите, като всеки критерий може да има тежест или брой точки, чрез които да се извърши класиране на кандидатите. Броят на необходимите на даден потребител часове асистентска помощ също би трябвало да се определя по предварително зададен стандарт, защото иначе рискът от субективизъм на служителите от бюрата за социални услуги и комисията по чл. 15 от наредбата е твърде голям.

Подписаната от десетки граждани жалба до омбудсмана по този проблем свидетелства за големия интерес на хората с увреждания и в синтезиран вид разкрива недостатъците в начина на предлагане на услугата „Асистент за независим живот” на Столична община.



Право на хората с увреждания на социално подпомагане
Социалното подпомагане на хората с увреждания е регламентирано в Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото прилагане, в Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане, както и в други нормативни актове.
Отпускане на социални помощи
На 09.04.2010 г. влязоха в сила промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Една от най-съществените промени по отношение на хората с увреждания беше премахването на възможността да се възстановяват парични средства за ползване на автобусен транспорт два пъти годишно – отиване и връщане. От проведените разговори с министъра на труда и социалната политика стана ясно, че промяната е продиктувана от необходимостта да се оптимизират разходите за социални помощи, като в същото време се пресече злоупотребата с това право.

Омбудсманът приема, че пресичането на злоупотребата с което и да е право не трябва да става чрез премахване на това право, а като се намерят подходящите форми за контрол или по-детайлна регламентация на даденото право. Още по-неприемливо е такова решение, когато се отнася до най-уязвимите групи от обществото ни, част от които са хората с увреждания.

Настоящата редакция на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП поставя хората с увреждания в различно положение, според това дали има или не железопътен транспорт в населеното място, където живеят. За да се ползват от правото по чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, гражданите, живеещи в населени места без такъв транспорт, трябва да пътуват за своя сметка до най-близката ЖП гара – начална или крайна точка на пътуването, за което може да бъдат възстановени средствата.

Освен това, чл. 19, ал. 1 от ППЗСП предоставя това право на няколко категории лица, сред които са споменати военноинвалидите, но са пропуснати военнопострадалите. Несъответствието между чл. 19, ал. 1 от ППЗСП като подзаконов нормативен акт и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите може да бъде избегнато чрез прилагане на Закона за нормативните актове, но това несъответствие е предпоставка за нарушение на правата на гражданите и трябва да се преодолее чрез съответната промяна в ППЗСП.


Конкретни примери:

Случаят по жалба на гражданин от гр. Пловдив беше решен, като след препоръка на омбудсмана съответната дирекция за социално подпомагане в Пловдив получи становище от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) с указания за прилагане на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

След извършена проверка и дадени препоръки от омбудсмана беше решен и проблем, при който на гражданин беше отказано възстановяване на средства за автобусен транспорт, ползвани преди влизане в сила на промяната на чл. 19 от ППЗСП.

Специално внимание омбудсманът отделя на оплакванията, свързани с достъпа до социални помощи на хора в тежко социално и здравословно състояние. По жалба, след извършената проверка и дадените препоръки, Дирекция „Социално подпомагане” отпусна на самотна болна възрастна жена в гр. Айтос еднократна социална помощ и я включи в списъка на потребители на социалната услуга „Домашен патронаж”. Случаят е показателен с това, че критериите при оценяване на потребността от социално подпомагане не винаги позволяват човек в очевидно тежко социално и здравословно състояние да получи социална помощ. Тази жена през предходните години е продала поземлени имоти, с парите от които е закупувала лекарства. Доходите, които е декларирала, надвишават размера на предвидения максимален месечен доход за отпускане на социални помощи, но тя ги разходва за лечение. В резултат на проверката и дадените препоръки, личният лекар на гражданката и Дирекция „Социално подпомагане” поеха ангажимент към нея да й съдействат за освидетелстване пред ТЕЛК и за включване в други социални услуги.

Случаят по жалба на гражданка от гр. София също показва сериозен недостатък на процедурата за отпускане на социални помощи. Жена, настанена в Център за временно настаняване в София, не може да получи социални помощи за доказани от нея нужди, поради необходимостта социалната анкета да се извърши по постоянен адрес. Като взе повод от тази жалба, омбудсманът изрази позиция пред Агенцията за социално подпомагане, че социалната подкрепа не трябва да бъде обвързана единствено с изискването за постоянен адрес. Според отправената препоръка, би трябвало да се създаде възможност за по-гъвкави действия на социалните служби и прилагане на индивидуален подход.

Липсата на такъв подход е причина и за оплакване от гражданин, който има нужда от целева помощ за отопление, но такава не може да му бъде отпусната, тъй като доходът му леко надвишава размера на гарантирания минимален доход, който е основа за изчисление на месечния доход на правоимащите.

През 2010 г. отново има постъпили жалби, чрез които гражданите търсят информация и съдействие за осигуряване на социални помощи или социални услуги. Това показва, че все още администрацията по места не е направила необходимото, за да информира гражданите за възможностите да получат социално подпомагане или социални услуги.
Интеграционни добавки
Интеграционните добавки се отпускат след социална оценка, извършена по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тази социална оценка се издава за срок от 5 години.

През 2010 г. изтече 5-годишният срок на валидност на социалните оценки на много хора с увреждания, тъй като те бяха направени през 2005 г. – след влизане в сила на настоящия Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). За извършване на нова социална оценка гражданинът трябва да подаде нова молба. Той трябва да следи датата, на която изтича социалната му оценка, защото интеграционните добавки се получават докато е в сила социалната оценка и след изтичането на срока й добавките се прекратяват. За много хора с увреждания това представлява затруднение. В това отношение, дирекциите за социално подпомагане, като реализация на правото на гражданите на добра администрация, биха могли да информират навреме гражданите за изтичащия срок на социалната им оценка, за да се явят за нова оценка и да продължат да получават полагащите им се месечни интеграционни добавки без прекъсване.


Конкретни примери:

След изтичане на петгодишния срок на социалната оценка, жалбоподателка е пропуснала да поиска нова такава, поради което за известен период от време не е получавала месечните интеграционни добавки.

За няколко месеца на гражданка е било отказано отпускане на интеграционни добавки, тъй като текстът на социалната оценка е бил нечетлив.

В края на 2010 г. и началото на 2011 г. постъпиха жалби, свързани с прилагане на текстовете от ЗИХУ и Правилника за прилагане на ЗИХУ за отпускане на интеграционни добавки за деца. По същество в тях става въпрос за липсата на определение за „дете” в Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за прилагане на ЗИХУ, което води до противоречива практика при отпускане на интеграционни добавки на лицата между 16 и 18-годишна възраст.

Според промени в чл. 101 от Закона за здравето, децата до 16-годишна възраст биват освидетелствани от Детски експертни лекарски комисии (ДЕЛК) за „вида и степента на увреждане”. Лицата на трудоспособна възраст (вкл. и лицата между 16 и 18-годишна възраст) се освидетелстват от ТЕЛК за „степента на трайно намалена работоспособност”. Навършилите 16-годишна възраст деца се освидетелстват пред ТЕЛК и в тяхното решение вече се определя „степен на трайно намалена работоспособност”. Много от децата на такава възраст (и до навършване на 18 или дори на 20 години) са все още ученици. При извършване на социална оценка и отпускане на интеграционни добавки, дирекциите „Социално подпомагане” са длъжни да се съобразяват с констатациите в експертните решения. В членове 42 „в” и следващи ЗИХУ предвижда отпускане на интеграционни добавки в зависимост от вида и степента на трайно намалена работоспособност на трудоспособните лица, а за децата – в зависимост от вида и степента на увреждането. И тъй като в експертните решения на децата на възраст между 16 и 18 години са определени „видът и степента на трайно намалената работоспособност”, а не „видът и степента на увреждането”, тези лица (деца) в някои дирекции за социално подпомагане не получават предвидените за деца интеграционни добавки.

Необходимо е нормативно да се регламентира и въпросът за срока, в който изтича издадено от ДЕЛК решение, в рамките на срока на което лицето навършва 16 или 18 години. Според разпоредбата на чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето (в сила от 30.07.2010 г.), степен на трайно намалена работоспособност се определя, ако не са определени вид и степен на увреждане. Това на практика означава, че за различни граждани оценка на работоспособността се прави на различна възраст – между 16 и 18-годишна възраст на лицата, като конкретната дата е в зависимост от изтичане на срока на експертното решение на ДЕЛК. И тъй като ЗИХУ и ППЗИХУ предвиждат по-благоприятен режим за лицата, в чиито експертни решения са констатирани видът и степента на увреждането (а не степента на трайно намалена работоспособност), лица на една и съща възраст могат да бъдат третирани по различен начин.

За да се избегне рискът от различно третиране на лица в еднакво социално положение и на една и съща възраст, омбудсманът препоръчва на законодателя да прецизира текстовете, отнасящи се до оценка на уврежданията на лица между 16 и 18-годишна възраст, както и да даде определение на понятието „дете” в ЗИХУ.
Карти за градски транспорт
Свободата на придвижване е основно право на всички граждани. За да компенсира затрудненията на хората с увреждания при тяхното придвижване, законодателят предвижда редица облекчения и придобивки. Интеграционната добавка за транспорт по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ, представлява една, макар и малка по размер, такава помощ. Размерът на тази помощ е 15 на сто от гарантирания минимален доход – 9.75 лв.

Към момента, по-съществени за гражданите от много общини са облекченията, които имат за пътуване в градския транспорт. Във връзка с тези облекчения, при омбудсмана през 2010 г. постъпиха редица оплаквания, свързани с правото на гражданите на столицата да ползват при преференциални условия карти за градски транспорт. Големият брой на тези жалби показва, че заложените в чл. 21 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (НППУПМГТТСО) критерии са неясни за гражданите.

По повод на конкретно оплакване, относно изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 от наредбата правоимащи да са хора с увреждания, „получаващи пенсия”, беше извършена проверка и беше поискано становище и анализ от Столичния общински съвет за прилагането на това изискване и за евентуалното му отпадане. Според получения отговор, няма яснота за това с колко ще се увеличи броят на ползвателите на преференциални карти при изключването на изискването „получаващи пенсия”, за да се изчислят необходимите финансови средства за покриването на допълнителните разходи за увеличения брой преференциални карти. Становището на омбудсмана е, че настоящата редакция на чл. 21, ал. 1, т. 1 от наредбата лишава хора с увреждания с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност от правото им на преференциална карта, когато все още не са придобили право на пенсия или пенсията им е спряна по повод обжалване на решение на ТЕЛК.

Облекчението при ползване на градски транспорт е въпрос, който се решава от общините, съобразно дадените им в Закона за местното самоуправление и местната администрация правомощия. Липсата на еднакви условия за ползването на облекченията за градски транспорт в различните общини може да доведе до ограничаване на правото на придвижване на хората с увреждания, тъй като всяка община има различен ред за ползването на тези облекчения. В резултат на това, хора с увреждания от една община, в която имат облекчения за ползване на градски транспорт, не могат да ползват такива облекчения в друга община.

Омбудсманът препоръчва на централната и местните власти да регламентират нови и единни изисквания и възможности при въвеждането на облекчения за ползването на градски транспорт от хората с увреждания, като например въведат единен формат на карта за градски транспорт, която удостоверява това право на територията на цялата страна.
Право на достъп до здравни услуги
Експертиза на работоспособността
През 2010 г. отново като основни проблеми при експертизата на работоспособността се явяват сроковете за освидетелстване при обжалване и по-ниските оценки на трайно намалената работоспособност.

В редица жалби гражданите се оплакват от ниския процент на трайно намалена работоспособност, който им е определен от ТЕЛК/НЕЛК. Въпреки че омбудсманът не може да взема отношение по вече постановени решения на специализираните органи, на всички граждани са дадени разяснения за възможностите, които те имат за обжалване пред НЕЛК или пред Административен съд – София-град или за ново освидетелстване при промяна на здравословното състояние.

В други жалби гражданите се оплакват от забавяния при насрочване на дати за първоначално освидетелстване или освидетелстване след изтичане на срока на решението или след обжалване. При всички тези случаи, след извършените проверки и дадените препоръки, са насрочени по-близки дати за освидетелстване.

Дългите срокове за насрочване на дати за освидетелстване пред НЕЛК и за обжалване пред съда оставят много граждани в крайно тежко социално положение. Когато процентът на трайно намалена работоспособност след ново освидетелстване е под 50, гражданинът не получава пенсия, не е здравно осигурен и обикновено е в невъзможност да работи. Това са много сериозни проблеми, които са намирали отражение и в предходните доклади на омбудсмана и направените в тях препоръки са актуални и днес.

Получените през годината оплаквания на граждани очертаха и някои нови проблеми, свързани с експертизата на работоспособността, като:

- все още не са обособени и не функционират детските експертни лекарски комисии (ДЕЛК);

- експертизата на увреждането на децата между 16 и 18-годишна възраст в някои случаи води до нарушения на правото на тези деца на интеграционни добавки, поради неяснота в ЗИХУ и ППЗИХУ;

- затруднен е достъпът до някои специализирани ТЕЛК, тъй като функционират само в някои градове, например специализираните очни ТЕЛК са само в София, Варна и Плевен;

- затруднен е достъпът и до транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), които трябва да освидетелстват и преосвидетелстват периодично физическата годност на хора с увреждания за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В България има само три болници (в София, Пловдив и Варна), към които функционират ТОЛЕК, самите сгради на тези болниците не са напълно достъпни архитектурно, а услугата по освидетелстване е платена.
Психично здраве, принудително лечение и поставяне под запрещение
Гражданите имат нужда от повече информация за възможностите за полагане на грижи, за предлаганите медицински и социални услуги и помощи, свързани с хората с психични заболявания. В отговорите по някои от жалбите, омбудсманът предоставя информация за нормативните актове, в които са предвидени такива възможности.
Конкретни примери:

Институцията беше сезирана с жалби, по които на гражданите бяха дадени разяснения за процедурата за принудително лечение по Закона за здравето.

Беше получено оплакване от Дома за стари хора в ж.к. „Дървеница”, гр. София, за домуващ, чието поведение застрашава живота и здравето на другите настанени. След извършената проверка и препоръки, беше инициирана процедура за принудително лечение на това лице.

Към институцията на омбудсмана се обърна и гражданин от ж.к. „Младост”, гр. София, във връзка с неполагане на необходимите грижи за лице под пълно запрещение. Беше извършена проверка, при която беше установено, че лицето получава необходимите грижи от своя настойник.


Право на достъпна среда
Достъпната архитектурна и жизнена среда е важно условие за равнопоставеността и интеграцията на хората с увреждания.
Конкретни примери:

В писмо до омбудсмана, гражданин се оплаква от липсата на достъпност на ЖП гара – Русе, повдига и други, по-общи въпроси за достъпността на транспорта. След извършена проверка, на човека беше дадена подробна информация за проучванията и настоящото състояние на проекта за осигуряване на достъпността на ЖП гара - Русе, за отделените средства в бюджета и намеренията на община Русе за повишаване достъпността на транспорта.

В друго оплакване, гражданин сигнализира за разрушаване на рампа, осигуряваща достъп до жилищен блок във Варна. След проверката и дадените от омбудсмана препоръки, в много кратки срокове кметът на Варна разпореди осигуряване отново на достъп до жилищния блок.

Достъпността на средата е свързана и с наличието на възможност хората с увреждания да паркират автомобилите си на подходящи места – в непосредствена близост до домовете си и в близост до места и сгради, предлагащи публични услуги. Очевидно броят на тези паркоместа не е достатъчен и разположението им много често не осигурява достъпност на сградите в нужната степен. Този извод се потвърждава от извършените проверки по конкретни оплаквания.

В институцията на омбудсмана на Република България постъпи жалба от човек с увреждане и определена 100 % трайно намалена работоспособност срещу отказ от страна на община Пловдив да обособи място за паркиране за хора с увреждания пред входа на жилищна кооперация. Жалбоподателят посочва, че след 3-годишна комуникация с представители на община Пловдив, в крайна сметка исканото от него паркомясто е обособено на отсрещната улица, срещу жилищната кооперация, пред входа на аптека. Този факт е неудовлетворителен за него.

Съгласно действащата нормативна уредба (ЗИХУ и Наредба № 4) за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, за всяко жилище, обитавано от хора в инвалидни колички, се определя едно място за паркиране, като от местата за паркиране до достъпния вход на сградата се осигурява достъпен маршрут на лицето с увреждане.

Омбудсманът констатира проблем, свързан със съгласуваността на отделните нормативни актове, както и на норми, залегнали в един и същ нормативен акт. Съгласно алинея 1 на чл. 20 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, „достъпните места за паркиране се разполагат в непосредствена близост до достъпния вход за пешеходци на паркинга...”, а в алинея 2 на същия член е регламентирано, че „достъпните места за паркиране към съществуващи сгради се разполагат на разстояние до 50 м от достъпния вход на сградата, когато няма техническа възможност за устройването им в непосредствена близост до входа на сградата”. Последното е в съответствие с чл. 98, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който гласи, че престоят и паркирането са забранени: …на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; …пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства; на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях; …пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.

Проблемът, който се откроява при анализа на нормативната уредба, е свързан, от една страна, с реалното упражняване на правото, дадено на хората с увреждания да имат непосредствен достъп до жилищните си сгради, а от друга, с невъзможността да упражнят това право, при положение, че изграждането на подобно паркомясто влиза в противоречие с нормите на ЗДвП. Омбудсманът препоръчва констатираното противоречие да бъде преодоляно чрез изменение в Закона за движение по пътищата и другите подзаконови нормативни актове, за да се осигури реалното ползване на правото на достъпно място за паркиране на автомобили на хора с увреждания.


Заетост и предприемачество
Постъпилите през 2010 г. жалби и статистиката сочат, че въпреки наличните законови възможности за наемане на хора с увреждания, все още броят на безработните сред тях е тревожно голям.
Конкретни примери:

Гражданка се обърна за съдействие по повод прекратяването на трудовия й договор от Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Плевен. Беше констатирано, че прекратяването е поради съкращаване в щата, но без да е налице изискващото се предварително разрешение от дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, предвид заболяването на гражданката от диабет. Проблемът бе обсъден с отговорно длъжностно лице от Централното управление на Националния осигурителен институт (НОИ). При разговора, експертите на омбудсмана подчертаха, че всяко уволнение, за което се изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, какъвто е случаят, е незаконосъобразно и води до нарушаване на трудови права. След намесата на омбудсмана, на гражданката бе предложено заемането на ново работно място, отново като лекар-експерт, което предложение тя прие.

Жена с трайно намалена работоспособност се оплака от съкращаването й от работа от Агенцията по заетостта. Проблемът бе обсъден с отговорно длъжностно лице от агенцията. Експертите на омбудсмана обърнаха внимание на факта, че решението на ТЕЛК за частична експертиза не съдържа мнение за последиците за здравословното състояние на гражданката от евентуално й уволнение от работа, а съгласно предишно решение на ТЕЛК, тя може да изпълнява заеманата длъжност при определената й 71 % неработоспособност. Освен това, дирекция „Инспекция по труда” – гр. Добрич, не се е произнесла по отправеното искане за даване на предварително разрешение за уволнението на гражданката, поради неуточнено правно основание за ползваната от нея специална защита. След намесата на омбудсмана, на гражданката бе предложено заемане на длъжността по условията на Постановление на Министерския съвет № 66 от 1996 г., което тя прие.

През 2010 г. към омбудсмана се обърна и жена с трайно намалена работоспособност, на която с експертно решение на НЕЛК като противопоказни условия на труд за нея са определени физическо и значително психическо натоварване, нощен труд, работа на открито при ниски и високи температури, продължителни маршрути. Независимо от това, директорът на училището, в което е преподавала, й е възложил да преподава и модул „туризъм” по учебния предмет „физическо възпитание и спорт”. От общо шест учители по български език и литература в училището, само на трима, сред които е и гражданката, преподавателската норма е допълнена с други учебни предмети. Със заповед, за която няма данни да й е връчена, е определено да преподава при облекчени условия на труд, като учениците се извеждат само с придружаващия ги класен ръководител във „физкултурен салон, двора на училището”. Ден след издаване на заповедта, от жалбоподателката писмено е поискана информация за невъзможността да провежда възложеното преподаване. Отказът си тя е мотивирала с решението на НЕЛК. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание невъзможност да изпълнява възложената работа като учител по български език и литература, поради здравни противопоказания. Данните показват незачитане на правото на гражданката на възлагане на задачи, съобразени със здравословното й състояние, както и на правото на професионална интеграция на хората с увреждания, прогласено от Хартата на основните права на Европейския съюз.


Във връзка с проблемите със заетостта трябва да се подчертае, че законите, както и програми и мерки на Агенцията по заетостта, задължават и насърчават работодателите да наемат хора с увреждания. Член 9 „а” от Закона за държавния служител задължава държавната администрация да назначава чрез конкурс хора с увреждания, като регламентира квоти при определена численост на персонала. Подобна разпоредба съществува и в Кодекса на труда по отношение на другите работодатели – чл. 315. Въпреки предвидените мерки за контрол за спазване на тези разпоредби, не се наблюдава тенденция към повишаване на заетостта на хората с увреждания.

Апелът на омбудсмана е работодателите и държавната и общинската администрации да се съобразят с изискванията на закона и да проявят корпоративната си социална отговорност, като назначават и включват в работата си хората с увреждания, осъзнавайки че по този начин тези хора осъществяват своя личностен и професионален капацитет и реално се включват в обществения живот. От друга страна, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” трябва в пълнота да упражнява своите правомощия за контрол върху изпълнението на това законодателство.


Право на добро административно обслужване
При обслужването на гражданите с увреждания, администрацията трябва да се съобразява с редица облекчения и придобивки, предвидени в нормативните актове. Но най-важните норми са свързани със забрана на дискриминацията по признак увреждане, осигуряване на достъпна информация и достъпни услуги. В много нормативни актове и тарифи са предвидени облекчения или освобождаване от заплащане на такси за получените от хората с увреждания услуги. В доклада вече бяха посочени жалби с оплаквания за достъпа и за процедурите за включване в социални услуги и за отпускане на социални помощи.
Конкретни примери:

В един от сигналите се съдържат оплаквания за затрудненията, свързани с изискванията за ползване на социални услуги и отпускане на социални помощи. Гражданката се оплаква и от високия размер на таксата за социална услуга, който се явява пречка за реалното ползване на тези услуги. Във връзка с жалбата е извършена проверка и е направен анализ на нормативните актове, отнасящи се към случая. Жалбоподателката беше запозната с резултата от проверката и нормативните актове, регламентиращи ползването и заплащането на социални услуги.

Гражданин се оплака, че въпреки че е освободен от такса, за задължителния годишен преглед на автомобила му изискват квитанция за платена държавна такса. На гражданина бяха дадени разяснения, че е необходимо, вместо квитанция, да удостовери обстоятелството, че е освободен от таксата, чрез документ от общината.

Жалбоподателка сезира омбудсмана по повод високия размер на таксата за ползване на социална услуга – дом за стари хора в Русе. След проверката не бе констатирано нарушение, но жалбата е сигнал, че таксите за социални услуги затрудняват хората в тежко социално и здравословно състояние.

Човек ежедневно ползва собствения си автомобил за превозване на детето си с увреждане до специализирана детска градина в Пловдив и желае да бъде освободен от винетна такса. Бяха му дадени разяснения за актуалната нормативна уредба за освобождаване от винетни такси. Омбудсманът приема, че интегрираното образование на децата с увреждания може да бъде подкрепено и чрез освобождаване от винетни такси на родителите на такива деца.
Констатации и препоръки в областта на правата на хората с увреждания
Хората с увреждания остават сред най-уязвимите групи в България, няма данни за подобрение в техния социален статус, подложени са на постоянен риск от дискриминация и социална изолация.

През 2010 г. интензитетът на социална закрила на хората с увреждания е намалял, тъй като са отпаднали някои социални помощи и е редуцирано финансирането на програми и проекти за някои важни социални услуги.

Въпреки промените в нормативната уредба на медицинската експертиза – няма реална положителна промяна в работата на органите на медицинската експертиза.

Няма видима положителна промяна и по отношение на заетостта на хората с увреждания, което освен на предразсъдъците и непознаването на способностите и личните качества на хората с увреждания, се дължи и на липсата на контрол върху законодателството, свързано с осигуряване на работни места на хора с увреждания.


Омбудсманът препоръчва Народното събрание да ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, тъй като чрез нейното прилагане правата на гражданите с увреждания в България ще са защитени в най-голяма степен.

Централната и местните администрации трябва винаги да търсят и да се консултират с представители на хората с увреждания при формиране на политики и разработване на стратегически документи, както и при вземане на конкретни решения, свързани с хората с увреждания.

Трябва да се заделят повече ресурси за социални услуги и социални помощи, за да се гарантира поне минимално приемливото ниво на жизнения стандарт на хората с увреждания.

Необходимо е да се завиши контролът върху спазването на законодателството за осигуряване на работни места за хората с увреждания, да се заделят повече ресурси за програми и мерки за насърчаване на заетостта, образованието и квалификацията на хората с увреждания, да се насърчи и подпомогне предприемачеството и бизнесът на и за хората с увреждания.




Каталог: pictures
pictures -> Имплантологията на 21 век
pictures -> Наредба №39 от 26 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции
pictures -> Конкурс за 2014 година 25 000 balkan documentary center
pictures -> Наредба №1 от 9 февруари 2015 Г. За изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения
pictures -> Сесар Милан или Сийзър Милан – както предпочитате – e име, познато на мнозина от седемте сезона на риалити шоуто на National Geographic „Говорещият с кучета”
pictures -> Japanese Style Decorating with Asian Colors, Furnishings & Designs
pictures -> Как изглежда канадското ескимоско куче
pictures -> DE/vision live in sofia – gift list
pictures -> Български зъболекарски съюз национален форум по Дентална медицина гр. Банско – 14-16. 10. 2016 год


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница