Доклад за дейността си през предходната година за постигане на устойчив баланс между капацитета на флота и наличните възможности за риболов. Докладите на държавите-членки са достъпни на интернет страницата Europa
Изтегляне 178.23 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Въведение
- 2.Обобщение на годишните доклади на държавите-членки
- 3.Спазване на правилата за управление на капацитета. Общи резултати
- 3.2.Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотилии
- 4.Заключения на Комисията
|
BG
Брюксел, 25.2.2010 COM(2010)60 окончателен ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно усилията на държавите-членки през 2008 г. с оглед постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов [SEC(2010)146] [SEC(2010)147] СЪДЪРЖАНИЕ ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно усилията на държавите-членки през 2008 г. с оглед постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов 1. Въведение Error: Reference source not found 2. Обобщение на годишните доклади на държавите-членки Error: Reference source not found 3. Спазване на правилата за управление на капацитета. Общи резултати Error: Reference source not found 3.1. Резултати за континенталния флот с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони кораби Error: Reference source not found 3.2. Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотилии Error: Reference source not found 4. Заключения на Комисията Error: Reference source not found 1.ВъведениеВсяка държава-членка е задължена1 да предаде на Комисията до 1 май всяка година доклад за дейността си през предходната година за постигане на устойчив баланс между капацитета на флота и наличните възможности за риболов. Докладите на държавите-членки са достъпни на интернет страницата Europa2. Въз основа на тези доклади и данните от регистъра на риболовния флот на ЕС (CFR) Комисията състави обобщение за 2008 г., което представи на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и на Комитета по рибарство и аквакултури. Настоящият доклад на Комисията, изготвен за Съвета и Европейския парламент, представя това обобщение на докладите от държавите-членки и съдържа техническо приложение (SEC(2010) 146) и становищата на горепосочените комитети (SEC(2010) 147). Техническото приложение включва също така подробен коментар на управлението на капацитета3, както и таблици и графики за общите тенденции в риболовния флот на ЕС и спазването от страна на държавите-членки на режима вход/изход. Освен това следната информация е достъпна на английски език на интернет страницата Europa:
2.Обобщение на годишните доклади на държавите-членкиПрез тази година само девет държави-членки предадоха своите доклади навреме, като докладите от останалите закъсняха от една до дванадесет седмици. Въпреки тези закъснения Комисията представи обобщения доклад на горепосочените комитети до 31 юли 2009 г. Трябва да се добави, че много държави-членки следваха установената с член 13 от Регламент (ЕО) № 1438/2003 схема за доклада, но качеството на представените данни не бе винаги достатъчно за целите на настоящия доклад. Той обобщава описанието на държавите-членки на риболовните им флотилии, въздействието на съществуващите схеми върху намаляване на риболовното усилие и спазването от страна на държавите-членки на режима вход/изход. С цел да съдейства на държавите-членки да проведат хармонизиран и добре обоснован анализ на баланса между техните флотилии и наличните възможности за риболов Комисията в сътрудничество с НТИКР състави насоки за подобрен анализ на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Само няколко държави-членки използваха тези насоки за доклада за 2007 г. Относно годишния доклад за 2008 г. прилагането на насоките се подобри и 12 държави успяха да представят изчисления и интерпретацията на всички или някои от препоръчаните индикатори. В редица случаи предоставените изчисления указват значително ниво на свръхкапацитет. По-подробно обяснение на използването на насоките и обобщение на предоставените показатели могат да бъдат намерени в Работен документ на службите на Комисията. Белгия: Докладът на Белгия приложи насоките в сегмента на бим траулерите, който е най-важният в белгийския флот. Ниската степен на използване на капацитета и отрицателна възвръщаемост на инвестициите са посочени за сегмента за съдове с дължина 12-24 м, което е показателно за степен на свръхкапацитет; сегментът за съдове с дължина 24-40 м, от друга страна, показва по-високо използване на капацитета и положителна възвръщаемост на инвестициите. Имаше леко намаление на тонажа през 2008 г. без публична помощ. В съответствие с Оперативната програма на ЕФР за 2007—2013 г. Белгия иска да състави схема за адаптиране на флота за периода 2009—2010 г. за големия сегмент на флота (над 221 kW) за риболов с бим траулери. Сегментът на флота за бим траулери с дължина 24-40 м имаше висока степен на използване за писията и морския език във всички зони, освен в зона VIIa. Съгласно доклада ниското използване на капацитета в тази зона е в резултат на други фактори (увеличена национална квота вследствие на размените, високи разходи за гориво и нарязването на съдове на скрап през 2006 г.) България: 96 % от риболовната флота на България се състои от малки съдове. От общо 2 547 съда 1 820 бяха докладвани като бездействащи през 2008 г. Два съда влязоха във флота въз основа на административно решение, взето преди присъединяването. В българския доклад насоките бяха приложени. Техническият показател показва ниско използване на капацитета за всички сегменти на флота. Съдовете с дължина по-малка от 6 м са с най-негативна оценка и България възнамерява да предприеме стъпки за подобряване на състоянието на този сегмент. За българския флот не са били прилагани схеми за приспособяване на риболовното усилие. България прилага режим на квоти само за два основни вида риба: калкан и трицона. Дания: Насоките бяха приложени в датския доклад за 11 сегмента на флота, категоризирани в съответствие с Регламента за събиране на данни4. Изчислените показатели показват баланс между рибните запаси и размера на действащата флота. Свръхкапацитетът се отнася до съдовете с дължина по-малка от 12 м. От икономическа гледна точка много от сегментите се справят добре. В периода 2003—2008 г. капацитетът на датския риболовен флот бе намален с 23 % относно бруто тонажа (GT), 22 % относно мощността (kW) и 22 % относно броя на съдовете. Основното намаление се наблюдава в сегмента на съдовете с дължина между 12 и 24 м. През 2008 г. бяха докладвани като бездействащи 901 съда с бруто тонаж 11 594 GT и мощност 44 238 kW. Датският флот е предмет на мерките от приложение II, като част от плана за възстановяване на атлантическата треска, вследствие на което общият брой на риболовните дни бе намален с 48 % и броят на съдовете бе намален с 41 % в сравнение с нивата от 2003 г. Германия : В германския доклад насоките не бяха приложени. Качествен биологичен подход е бил използван за проучване на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов по сегменти от флота. Докладът оцени дали изменението на капацитета във всеки сегмент от флота следва тенденцията на състоянието и равнището на риболова на основните засегнати ресурси. Тридесет съда бяха изтеглени от сегмента на дребномащабния крайбрежен риболов, девет съда от сегмента на бим траулерите (списък I+II) и девет съда от сегмент на улова на миди и от необхванатите от квоти видове. При все това, вследствие на навлизането на съдове под 12 м, оборудвани с пасивни риболовни съоръжения и на съдове в сегмента на траулерите и бим траулерите, общият капацитет показа незначително увеличение (+0.1% GT, + 0.26% kW). Съгласно доклада схемите за намаление на риболовното усилие са имали ограничено въздействие върху намалението на флота, което не бе изразено количествено. Естония: В естонския доклад насоките бяха приложени отчасти. Техническият показател показва явно изразен свръхкапацитет в сегмента на траулерите с дължина над 12 м. През докладвания период във флота бяха приети седем съда и от него излязоха седем съда, като за нито един не бе предоставена публична помощ. През 2008 г. не са били въведени нови многогодишни планове за управление и възстановяване нито за Балтийско море, нито в регулаторните зони на NAFO и NEAFC. За естонският флот в Балтийско море бяха приложена мерки за възстановяване, приети за треската в Балтийско море. В доклада обаче не е предвидена оценка на ефекта от тези мерки. Гърция: Докладът на Гърция включва изчислението на някои показатели, предложени в насоките. В географска подзона 22-23 използването на съдове с грибове (с дължина 12-24 м) намаля значително през 2008 г.. докато използването на крайбрежни съдове (с дължина 12-24 м) се подобри. Сегментът на сейнерите с мрежи гъргър (с дължина 12-24 м) не е използван достатъчно в географска подзона 20 през изминалите няколко години. Чрез публичната помощ продължи да се финансира намаление на капацитета през 2008 г., което имаше за резултат изваждане от експлоатация на 1 807 GT и 6 769 KW. Испания: Докладът на Испания не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. 1 736 съда или 12 803 GT бяха изведени от експлоатация през 2008 г., въпреки че само 25 съда или 2 408 GT бяха изведени от флота с публични средства. 141 съда с 2 958 GT влязоха във флота през 2008 г. В резултат на плана за възстановяване на запасите от гренландска камбала в зоната на NAFO броят на дните, прекарани в риболов от испанската флота за този вид рибарство, бе намален с 84 % през 2008 г. в сравнение с 2003 г. В резултат на плана за възстановяване на запасите от мерлуза и норвежки омар въпросният флот намали риболовното усилие с 10 % годишно, от 260 дни през 2005 г. до максимум 194 дни през 2008 г. Франция: Във френския доклад насоките не бяха приложени. Докладът предоставя обобщение на управленските мерки на национално, международно ниво и на ниво ЕС, като например ОДУ и квотите, които се прилагат за френския флот при различните видове рибарства. Не бе предоставена оценка обаче на баланса между размера на флота и възможностите за риболов, които са му предоставени. В резултат на схемите за извеждане от експлоатация, стартирани през ноември 2007 г. 169 съда с тонаж 10 175 GT и мощност 40 779 kW са били нарязани за скрап. В ход е схема за извеждане от експлоатация, стартирана през 2008 г. и отнасяща за се за 220 съда. Ирландия: В ирландския доклад не бяха приложени насоките и в него не бе включена оценка на баланса на капацитета на флота и възможностите за риболов. Отчетено е обаче, че много от целевите запаси са извън безопасните биологични лимити. Програмата за извеждане от експлоатация на съдовете за риболов на бяла риба бе завършена през 2008 г. и в резултат 6 900 GT и 19 000 kW бяха съкратени във флота. Ирландският флот е предмет на схемата за намаление на риболовното усилие, приета съгласно приложение II към Регламента за ОДУ и квотите и на режима за Западните води. Риболовните дейности, които попадат в обхвата на планове за възстановяване на запасите (зони VIa и VIIa на ICES), са много различни. В резултат на ирландската администрация бе трудно да оцени въздействието от схемите за намаляване на усилието. Италия: В италианския доклад насоките бяха приложени. Първо бяха представени показателите на национално ниво. Техническият показател е с цифри, които сочат високо използване на капацитета за траулерите и бим траулерите, като за пелагичните траулери, сейнерите с мрежи гъргър и съдовете с драги цифрите са ниски. В допълнение се извършва регионален анализ на показателя и се представя чрез използване на „системата на светофара“ за различните географски зони. Програмата на ЕФР съдържа редица планове за постепенно възстановяване на равновесието на рибните запаси, които са свързани с плановете за управление, приети на национално ниво в контекста на мерките на ЕС за опазването на запасите. Плановете трябва да доведат до намаление на риболовното усилие от 3 до 30 %. 13 % от настоящия капацитет или 27 300 GT се очаква да бъдат изтеглени от флота през периода 2007—2015 г. Общо 11 008 GT и 47 716 kW бяха изтеглени от флота с публична помощ през 2007 и 2008 г. Кипър: Докладът не предоставя оценка на баланса между капацитета и възможностите за риболов и предложените насоки не бяха приложени. Нямаше извадени съдове от флота през 2008 г. с изключение на един, който бе докладван като разрушен. За кипърския флот не бе приложена схема за намаляване на риболовното усилие. Латвия: В латвийския доклад насоките не бяха приложени. Въпреки това се твърди, че при сегмента на съдовете за открито море капацитетът на флота се балансира с наличните квоти. Има планове за изваждане от експлоатация на 70 съда от Балтийския флот и 110 съда от сегмента на дребномащабния флот и намаления на други сегменти следва да бъдат извършени през периода 2007—2013 г. Броят на съдовете, предадени за скрап през 2008 г., не е уточнен. От 1 май 2004 г. 139 съда са изтеглени от флота, от които 110 са нарязани на скрап с публична помощ. Латвийският флот бе предмет на мерките за възстановяване, приети за Балтика, и болшинството от съдовете, които бяха извадени от употреба, бяха използвани за улов на треска. Поради лошото състояние на запасите от треска, стареещите съдове и нарастващите разходи за гориво, на собствениците на съдове бе подсказано да подадат заявления за премии за изваждане от експлоатация. Литва: В литовския доклад бяха приложени насоките, отнасящи са за сегментите от флота, които са заети с улов на треска. Те са представени под формата на „системата на светофара“, която показва, че флотът за улов на треска не е балансиран с размера на запасите от треска. Съгласно доклада, капацитетът на флота, извършваща улов на пелагични запаси от риба и сьомга, е в баланс с възможностите за риболов. Трябва да бъде постигнат баланс между риболовното усилие и възможностите за риболов чрез прилагане на литовския план за риболовно усилие за периода 2008—2009 г., като основните действия включват регулиране на риболовните капацитети в крайбрежната зона на Балтийско море и регулаторните зони на NAFO и NEAFC за дънните траулери. Литва възнамерява да намали капацитета на риболовните съдове за открито море с 1,2 % и капацитета на крайбрежните риболовни съдове с 44 % като използва ЕФР. Малта: В малтийския доклад насоките бяха приложени. Техническият показател показва ниско използване на флота, като се наблюдава намаляваща тенденция за съдовете, използващи активни съоръжения (траулери) и относително стабилно използване на капацитета на съдовете с пасивни съоръжения. Съгласно доклада капацитетът на флота е съотносим с наличните ресурси и не се планират намаления. Флотът е съставен от съдове, използвани през цялото време или само от време на време. Дребномащабните съдове с дължина по-малак от 12 м възлизат на 99 % от съдовете, използвани от време на време и 78 % от търговските съдове, използвани през цялото време. За малтийския флот не са били прилагани схеми за приспособяване на риболовното усилие. Нидерландия: Насоките бяха приложени в доклада на Нидерландия относно сегмента на бим траулерите. Смъртността от риболов при запасите от писията, морския език и треската спадна значително. Икономическата и социални показатели също се подобриха спрямо 2007 г., в частност в резултат на добрата цена на скаридите през 2008 г. През 2008 г. нидерландския флот от катери намали значително обема си (с около 15 %), както и намали риболовното усилие (-23,1 %). Това бе следствие на прилагането на планове за управление, рационализацията на флота от катери през 2008 г., риболова с по-малки съдове и временното доброволно прекратяване на дейността на (главно) големите катери, които са бим траулери през лятото на 2008 г. поради високата цена на нефта. Флотът подлежи на схемата за ограничаване на броя дни в морето, въведена за Северно море (схемата по приложение ІІ). Нидерландия обмисля ограничаване на капацитета на риболова със статична мрежа, който нараства постоянно вече няколко години. През 2008 г. значителен брой рибари преминаха от риболов с бим траулери към риболов с традиционни траулери, главно поради по-ниската консумация на гориво. Капацитетът на пелагичния флот бе намален с един съд. Докладът счита размерът на оставащия флот за оправдан с оглед на настоящия размер и ситуация на рибните запаси. Полша: Докладът на Полша не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. През 2008 г. с публична помощ 34 съда бяха изтеглени от Балтийския флот. От сегмента на флота, занимаващ се с дълбоководен риболов, бе изтеглен един съд, но бяха въведени два нови, което увеличи капацитета на флота с 15 570 GT и 11 216 kW. Имаше леко увеличение на общия капацитет на полската флота, което бе следствие на замяната на един съд и модернизацията на друг въз основа на административно решение, взето преди присъединяването. Съгласно полския доклад в резултат на програмата за намаляване на риболовното усилие броят на дните, прекарани в риболов от Балтийския флот през 2008 г. бе с 36,1 % по-малък от този през 2004 г. Между 2004 и 2008 г. броят на дните за риболов на треска падна с 38 %. Португалия: Докладът на Португалия не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. При все това бе осигурена социално-икономическа информация за периода 2003—2007 г. Само един съд бе нарязан на скрап през 2008 г. с публична помощ. Планът за възстановяване на мерлузата и норвежкия омар продължи да се прилага през 2008 г., но не бяха докладвани намаления на капацитета в резултат от него. При все това риболовното усилие спадна с 30 % в сравнение с 2007 г. През 2008 г. бе приет план за приспособяване на съдовете, лицензирани да използват драги за улов на миди в южния регион, като целта бе да се намали размерът на флотата в южната зона. През 2008 г. бяха подадени 5 заявления, но не бе взето решение. Съдовете, които извършват улов в зоната на NAFO, са обхванати от плана за възстановяване на запасите от гренландска камбала. Времето, прекарано в риболов от тези съдове, спадна с 50 % в сравнение с нивото от 2003 г. Националните мерки за ограничаване на риболовното усилие се прилагат за дълбоководните видове. Румъния: Насоките не бяха приложени в румънския доклад, въпреки че в него се твърди, че флотата действа по устойчив начин и че рибните видове са налице в достатъчни количества. Като цяло флотът е стар и в лошо техническо състочние. Има планове за нарязване на съдове на скрап в програмния период 2007—2013 г., но не са представени цифри за размера на засегнатия капацитет. Във флота бяха въведени шест нови единици през 2008 г. въз основа на административно решение, взето преди присъединяването, а седем съда бяха изтеглени от употреба без публична помощ. Словения: Словения приложи насоките. Техническият показател показва ниско използване на повечето съдове. През 2008 г. един съд влезе в сегмента на съдовете с дължина под 12 м. Флотът страда от структурни проблеми, по-специално стари съдове и остарели съоръжения. През програмния период на Европейския фонд за рибарство 2007—2013 г. е предвидено нарязване на съдове на скрап, но засегнатият капацитет не е изразен количествено. За словенския флот не се прилагат схеми за намаляване на риболовното усилие. Финландия: Докладът на Финландия не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. През периода 2003—2008 г. капацитетът спадна с 19 % относно бруто тонажа и 10 % спрямо мощността. Въпреки това намаление на капацитета, общото риболовно усилие на финландския флот показа нарастваща тенденция от 2005 г. и се стабилизира чак през 2008 г. Сегментът на пелагичния риболов регистрира най-голямото увеличение на риболовното усилие, докато при сегмента на съдовете със статичните съоръжения за улов на атлантическа треска постепенно намали риболовното усилие, и през последните две години нямаше риболовна дейност в този сегмент поради забраната за плаващи мрежи. Спрямо финландския флот през 2008 г. не бяха приложени схеми за намаление на риболовното усилие. Има планове за нова схема за намаление на капацитета в периода 2009—2010 г., която ще бъде насочен към сегмента на съдовете, оборудвани с пасивни риболовни съоръжения вследствие на ниската рентабилност на риболова на сьомга в открито море. Швеция: Насоките бяха приложени в шведския доклад, като показателите се базират на данните от 2007 г. Сегментирането на флота не е направено с последователност в доклада. Биологичният показател показва, че трите сегмента извършват дейността си неустойчиво. Икономическите резултати през 2007 г. бяха по-добри отколкото тези през предходната година поради по-високите цени на рибата и добрия улов, но се очаква резултатите за 2008 г. да бъдат по-ниски поради увеличените цени на горивата и по-ниските цени на рибата. Техническият показател показва свръхкапацитет за всички сегменти. Като част от многогодишните планове за управление и възстановяване, които бяха представени за редица рибни запаси в Северно море, Скагерак, Категат и Балтийско море, риболовното усилие бе постепенно намалено. През 2008 г. Швеция предаде своя план за приспособяване на риболова на атлантическа треска в Балтийско море на Комисията. Таз част от флота бе предмет на специална кампания за нарязване на скрап като част от предоставените от ЕФР грантове като премии за нарязване на скрап на шест траулера. Обединено кралство: Докладът обхваща също 2007 г., тъй като не бе предаден по-рано. Насоките не бяха приложени, въпреки че бяха предадени някои други технически, биологични и социално-икономически данни. В доклада не бе включена оценка на баланса между флота и възможностите за риболов. В резултат на режима за възстановяване на атлантическата треска бе постигнато 43 процентно намаление на усилието, изразено в киловат дни, за съдовете с дължина над 10 м за периода 2000—2008 г. Схемата за извеждане от експлоатация за 2007 г. бе свързана с режима за възстановяване, действащ за запасите от писия в Западния Ламанш. Риболовното усилие в киловати дни за съдове с дължина над 10 м, които са заети с този риболов, бе намалено с 13 % през периода 2004—2008 г. Флотът е също обхванат от режима за намаляване на риболовното усилие за западните води и риби от дълбоководни видове. Основните намаления на риболовното усилие в киловати дни бяха в сегментите на риболова с използване на дънен трал и гриб (намаление с 45 %), които произтичат от режима за възстановяване на атлантическата треска, както и в сегмента на бим траулерите (намаление с 61 %) поради спада на риболовните възможности, схемата за извеждане от експлоатация през 2007 г. и по-високите разходи за гориво. Всички сегменти на флота, с изключение на този, който използва винтери и капанни съоръжения, намали своя капацитет в периода 2000—2008 г. 3.Спазване на правилата за управление на капацитета. Общи резултати3.1.Резултати за континенталния флот с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони корабиСпоред CFR общият капацитет на флота на ЕС е бил намален приблизително с 331 000 GT и 1 123 000 kW в шестгодишния период 2003 —2008 г., и независимо от двете последователни разширявания, които доведоха до приблизително 16 процентно нетно намаление, изразено в тонаж, и 15 процентно намаление в мощността. Общият брой на съдовете бе намален с приблизително 12 400 броя, т.е. 13,3 %. В периода 2003—2008 г. капацитетът на флота на ЕС-15 бе намален с 260 486 GT и 989 984 kW, а капацитетът на флота на ЕС–105 бе намален с 70 354 GT и 132 980 kW относно неговия капацитет при присъединяването (1 май 2004 г.). Като съотношение намалението на флота на десетте нови държави-членки на ЕС от датата на присъединяването им е било по-голямо от намалението на флота на 15-те стари държави-членки през периода 2003—2008 г. (24% в сравнение с 14% като мощност на двигателя). Румъния и България са изтеглили около 5 % от капацитета, изразено в GT и по-малко от 1%, изразено в kW. За шестгодишния период 2003—2008 г. приблизително 224 590 GT и 733 119 kW са били изтеглени от флота на ЕС (с изключение на най-отдалечените райони) с публични помощи, от които 25 657 GT и 89 024 kW са били изтеглени през 2008 г. Общо взето, нетните намаления на флота на ЕС все още изглеждат недостатъчни, като се има предвид постоянното подобрение на технологиите, които неутрализират ефекта на намалението на капацитета и се има предвид лошото състояние на повечето рибарски дейности на ЕС. Таблици 1 и 2 в Работния документ на службите на Комисията, приложен към настоящия доклад, обобщават спазването от страна на държавите-членки на режима вход/изход и референтните равнища към 31 декември 2008 г. Всички държави-членки спазиха тези правила. По-подробна информация (таблици и графики) за тенденциите в капацитета на флотилиите на държавите-членки са достъпни на уебсайта Europa6. 3.2.Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотилииКапацитетът на флотилиите, регистрирани в най-отдалечените райони, и варирането му между 1 януари 2003 г. и 31 декември 2008 г. е показано в таблица 4 от Работния документ на службите на Комисията І, приложен към настоящия доклад. Резултатите показват, че флотът, регистриран в най-отдалечените райони на Испания и Португалия, е бил значително намален както от гледна точка на тонажа, така и като мощност. През същия период капацитетът на флота във френските отвъдморски департаменти се увеличи с 343 нови съда, които бяха приети във флота. В края на 2008 г. референтните равнища на сегментите на флота за дълбоководен и пелагичен улов със съдове с дължина под 12 м бяха леко надхвърлени в Реюнион и Френска Гвиана. 4.Заключения на КомисиятаКачеството на докладите на държавите-членки през 2008 г. показа подобрение в сравнение с това на докладите през 2007 г. При все това, голямата част от докладите не описват флотилиите на държавите-членки във връзка с риболовните дейности по начин, който дава възможност на Комисията да анализира усилията, положени за постигане на баланс между капацитета на риболовния флот и наличните възможности за риболов, както е установено от член 14 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Вместо това държавите-членки поставяха акцента върху приложените национални системи за управление на флота и тенденциите в капацитета на флота във връзка с режима вход/изход. С цел подготовка на националните доклади, 12 държави-членки използваха в известна степен насоките за оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. В редица случаи показателите разкриха, че има излишък на риболовен капацитет. Комисията признава проблемите относно наличието на определени данни и ще търси начини да ги разгледа и да подобри насоките в сътрудничество с НТИКР. Следващите доклади от този вид вероятно ще бъдат по-убедителни относно усилията на държавите-членки да постигнат по-добър баланс между капацитета на флота и възможностите за риболов, ако всички държави-членки използват показателите, предложени в насоките. От информацията, която се съдържа в повечето доклади, е трудно да се установи ясна взаимовръзка между мерките за управление на усилията и промените в капацитета на флота, или да се придобие критичен анализ на тенденциите в условията на положени реални усилия. Като цяло въздействието на мерките за приспособяване на риболовното усилие върху капацитета на флота изглежда ограничено. Както и в предишните години, главната движеща сила за намаляването на капацитета на флота изглежда е комбинация от слаби икономически резултати на флота и разполагането с национални средства или средства на ЕС. Това може да се дължи отчасти на липсата на системи за управление на усилието за няколко рибни ресурси, но и на неефективността на съществуващите такива системи (приложение ІІ, западните води, дълбоководните риболовни дейности, някои национални схеми и др.). Изглежда че използването на индивидуални прехвърлими квоти допринесе за намаляване на капацитета в някои държави. В отговор на кризата с горивата през 2008 г. Съветът прие временни и специфични мерки за преструктурирането на риболовния флот на ЕС през юли 2008 г., като по този начин осигури възможност за постигане на необходимото преструктуриране на флота. Ефектът от тези мерки досега е много ограничен, тъй като по време на съставянето на този доклад плановете за приспособяване на флота, изложени в регламента още не бяха приложени. Изважданията на съдове от флота с публична поддръжка през 2008 г. бяха по-малко от тези през 2007 г. През 2008 г. риболовният капацитет на флота на ЕС падна под средното годишно ниво от 2,6 % относно тонажа и 2,3 % относно мощността. Графики 3-5 в Работния документ на службите на Комисията І показват, че като цяло това е общата тенденция за последните 17 години, въпреки че тенденцията не изглежда толкова еднаква при отделните държави-членки. Научната оценка твърди, че 30 % от запасите, за които има данни, са уловени извън безопасните биологични лимити и 80 % са уловени на нива над максималния устойчив добив. В същото време големи части от флота са с неизползван капацитет, т.е. броят на дните за риболов е по-малко от максимално възможния. В светлината на тези съображения, постигнатите намаления на капацитета изглеждат недостатъчни за постигане на устойчив баланс между капацитета и възможностите за риболов в краткосрочен план, особено ако технологичният прогрес, за който се счита, че е със същата величина като наблюдаваните намаления на капацитета, бъде взет предвид. Както посочва Зелената книга за реформата на Общата политика в рибарството (ОПР), свръхкапацитетът на флота остава един от фундаменталните проблеми на ОПР. Европейските флоти все още са твърде големи за наличните ресурси и това неравновесие е в основата на много проблеми, свързани с ниските икономически резултати, слабото правоприлагане и прекомерно експлоатираните ресурси. 1В съответствие с член 14 от Регламент 2371/2002 и член 12 от Регламент 1438/2003. 2http://ec.europa.eu/fisheries/fleet/index.cfm?method=FM_Reporting.AnnualReport. 3В съответствие с приетата през декември 2002 обща политика в областта на рибарството (ОПР) риболовните флотилии биват управлявани съгласно общото правило, че добавеният към флота нов капацитет, изразен като тонаж и мощност, не трябва да бъде по-голям от капацитета, който е изтеглен от флота. 4Регламент (EO) № 1639/2001 на Комисията (OВ L 222, 17.8.2001 г., стр. 53—115). 5Държави-членки, които се присъединиха към Съюза на 1 май 2004 г. 6http://ec.europa.eu/fisheries/fleet/index.cfm?method=FM_Reporting.AnnualReport. BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 178.23 Kb. Сподели с приятели:
|
