Доклад за екологична оценка на Изменение на Общ Устройствен план на Община Приморско
Изтегляне 0.62 Mb.
|
| задание
за обхват и съдържание на Доклад за екологична оценка на Изменение на Общ Устройствен план на Община Приморско 
Възложител: МРРБ 2012 СЪДЪРЖАНИЕ Въведение -Информация за Възложителя -Основание за разработване на доклад за ЕО на Изменение на ОУП І. Описание на основните цели на Изменение на ОУП.............................................................................6 II. Текущо състояние на компонентите на околната среда и факторите, които замърсяват околната среда и тяхното евентуално развитие без прилагане на плана...........................................................................9 ІІІ. Съществуващи екологични проблеми, имащи отношение към Изменение на ОУП.............................25 ІV. Цели на опазване на околната среда. ............................26 V. Начин, по който екологичните цели са взети в Изменение на ОУП ..................................................................................26 VI. Възможни значителни въздействия върху околната среда и факторите, които я увреждат и връзките между тях...........27. VІІ. Мерки за намаляване на негативното въздействие върху околната среда от урбанистичното развитие .....................31 VІІІ. Мотиви за избор на разгледаните алтернативи и описаните методи за извършване на екологичната оценка, вкл. трудностите по събиране на информация................. 31 ІХ. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга........................................................31..Заключение Х. Структура на доклада за ЕО......32. ХІ. Списък на необходимите приложения, списъци и др...33. ХІІ. Етапи, фази и срокове за разработване на доклада за ЕО.....34
МРРБ
Гр. София Ул. «Кирил и Методий» 17-19 Факс 987-25-17 Тел. 94 059 Лице за контакт: арх. Лидия Станкова, Директор УТ
Общината има одобрен ОУП през 2006 г., но след настъпилите законови промени по отношение устройство на Черноморската територия на Р България, се налага привеждане в съответствие на съществуващия ОУП. Допълнително основание за това е , че част от територията на общината е включена като на елементи от Националаната екологична мрежа Натура 2000. А. Съществуващо положение в съответствие с действащия ОУП на община Приморско При изработване на действащия ОУП на общината са взети предвид местоположението, специфичните условия в община Приморско и необходимостта от ясни насоки за развитие на територията в урбанистичен смисъл. Основните цели, които са поставени пред ОУП са следните:
7. Да се определят териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл.10, ал.З ЗУТ Така формулирани целите се свързват с детайлен анализ на местоположение, релеф, ландшафт, хидроложки ресурси, компонентите на околната среда, екологични проблеми на района и туристически капацитет на територията. Това определя и цялостната визия на действащия към момента ОУП на общината. По същество ОУП предоставя актуално и добре структурирано решение за цялостно развитие на Община Приморско. Съвсем обяснимо е в ОУП е да се търси увеличаване на туристическия капацитет за сметка на неусвоени територии от общината. В пряка връзка е и направения анализ на плажния капацитет. Настоящият устройствен план отразява действащите разпоредби към 2006 г., а именно чл. 10 т.1, 2 от Наредба №2 за Устройствено планиране на Черноморското крайбрежие, където показателите са следните: -т. 1 за плажна ивица до 20 м от брега - 8 кв. м на посетител -т. 2 за плажна ивица от 20 до 50 м от брега - 12 кв. м на посетител.
ССФ - 8 678,4 ха ФНМ - 577,9 ха ОГФ - 13 776,0 ха ДГФ - 7 685,8 ха Плажове - 129,3 ха Демографска характеристика: гр. Приморско - 4001 жители с. Китен - 929 жители с. Писменово - 130 жители с. Ясна Поляна - 639 жители с. Ново Паничарево - 839 жители с. Веселие - 532 жители Общо : 7069 жители
Дължината на морския бряг е 35 250 м, от които: плажове - 13 000 м , скалист морски бряг - 14 750 м и друг вид морски бряг - 7 500 м. .Основание за разработване на доклад за ЕО Действащият Общ устройствен план на Община Приморско е одобрен с Решение №474 от 10.02.2006г. на Общински съвет – Приморско, обнародвано в ДВ брой 22 от 14 март 2006г. Но с влизането в сила на Закон за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ 2008 г., се налага действащият ОУП да се преработи съобразно новите изисквания и ограничения към устройството на черноморското крайбрежие. МРРБ налага следните изменения в действащия ОУП: 1. Да се отразят границите на охранителните зони „А” и „Б”, определени съгласно чл. 10 и чл.11 от ЗУЧК. 2. Устройствените режими за териториите, попадащи в охранителните зони да се приведат в съответствие с изискванията и ограниченията на ЗУЧК. 3. Да се отразят Защитените зони по Натура 2000. 4. В съответствие с отразените в кадастралната карта граници на морските плажове да се преразгледа капацитета на морските плажове и другите рекреационни ресурси на общината и неговото съотношение с изградените и в проект урбанизирани територии с предназначение за курорт и вилен отдих. 5. Да се изработи схема на акваторията, в която да се отразят съществуващите и новопредвидени пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за други съоръжения или обекти, свързани с туристическата функция на крайбрежието и развитието на рибарството и аквакултурите. 6. Изменението на ОУП да се изработи върху одобрените кадастрални карти за землищата на гр. Приморско, гр. Китен и с. Веселие и картата на възстановената собственост за останалите землища. 7. Да се приложи отделен баланс на територията на крайбрежните землища – Приморско, Китен и Писменово; 8. В табличен или друг подходящ вид да се отразят идентификаторите или номерата на имотите, попадащи в устройствени зони извън съществуващите граници на урбанизираните територии. 9. Обхват на плана – цялата територия на общината. 10. Прогнозен период – 15 – 20 години. Предвид наложителните изменения на ОУП, МОСВ постановява Решение за извършване на ЕО на Изменение на ОУП Община Приморско, в съответствие с изискванията на ЗООС Съгласно постановеното Решение на МОСВ и нормативните изисквания за извършване на ЕО, на основание чл. 19а, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба за условията и реда на извършване на екологична оценка на планове и програми, изм. ДВ бр.3, 2011 г. І. Описание на основните цели на Изменение на ОУП Урбанистичната концепция за развитие на община Приморско е следната: Изменението на общия устройствен план на община се базира на следните принципи:
Балансът на територията е актуализиран в съответствие с настъпилите законови промени: Вж Табл. 1 Авторският колектив, който работи върху Изменение на ОУП се ангажира да изпълни зададените изисквания към плана, като ще предложи съвременни урбанистични решения, които са в съответствие с настъпилите законови промени. Целта на коментираната разработка е да се намери разумно решение за устройство на територията на Община Приморско, която да очертае насоките за развитие в предстоящите 15-20 години. Така очертани промените, настъпили за периода 2006-2012 , поставят и основните изисквания към доклада за ЕО.
да се направи анализ и оценка на съществуващото състояние на околната среда по отделни компоненти и фактори като се вземат предвид специфичните особености на територията и развитието на защитени територии, море и туризъм; да се направи оценка на очакваното въздействие на насоките за развитие върху околната среда; да се оценят целите по опазване на околната среда; да се оцени до каква степен различните алтернативи от плана спомагат за постигане целите за опазване на околната среда; да се предложат мерки за предотвратяване, намаляване и доколкото е възможно пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от реализацията на плана; Територията на Община Приморско възлиза на 30 947,3 ха. Разпределението и според начина на трайно ползване е следното: ССФ - 8 768, 4 ха ФНМ - 577, 9 ха ОГФ -13 776,0 ха ДГФ - 7 685, 8 ха Плажове - 129, 3 ха
Защитени зони по смисъла на чл. 31 от ЗБР: BG0000208 „ Босна” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0001001 „Ропотамо” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000143 Караагач за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0002077 Бакарлъка за опазване на дивите птици BG0002041 Комплекс Ропотамо за опазване на дивите птици BG0002040 Странджа за опазване на дивите птици II. ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ФАКТОРИТЕ, КОИТО ЗАМЪРСЯВАТ ОКОЛНАТА СРЕДА И ТЯХНОТО ЕВЕНТУАЛНО РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕТО НА ПЛАНА ІІ.1. Атмосферен въздух Характеристика на климатичните и метрологичните фактори В климатично отношение района на Приморско - Китен съвпада с южната част от климатичния район на Бургаската низина от Черноморската климатична подобласт на Континентално Средиземноморската климатична област, която обхваща крайбрежната ивица от нос Емине до Маслен нос. Характерът на климата в този район се формира от континенталното влияние от запад и север, черноморското влияние от изток, малката надморска височина и високата лесистост на Странджа. Влиянието на Черно море върху климата е изразено върху тясна ивица от крайбрежието с ширина 20-40 km.
Характерно за тази територия е късното настъпване на първия есенен мраз (най-рано 8-14 декември - за крайбрежието и 7 октомври - за вътрешността). Слънчева радиация Годишната сумарна слънчева радиация достига 6 200 MJ/m2 и е една от най-високите за страната. Облачността се характеризира със зимен максимум - 75% през декември и януари, при 17-18 мрачни и 2-3 ясни дни и летен максимум, което оказва положителни влияние върху режима на слънчевата радиация. Валежи Валежите в района на Приморско - Китен са предимно от дъжд. Тези от сняг са малки, а снежната покривка се задържа 10-15 денонощия за цялата зима. Средната многогодишна валежна сума за района е 494 mm (таблица 1.1.1.2). По самото крайбрежие най-много валежи падат през ноември. По сезони максимумът е през есента и зимата от порядъка на 140-150 mm. Лятото е относително най-сухия сезон с валежи 97 mm, а най-сух е м.август със сума на валежите 18 mm През есента значително се увеличава сезонната сума на валежите - 159 mm. През този сезон е и най-влажният месец - ноември със средна сума на валежите 63 mm. Относителна влажност Относителната влажност средно за зимния сезон е 81%, а дефицитът на влажността е 1,9 mb (таблица 1.1.1.4). Относителната влажност през лятото варира около 71%, а средния месечен дефицит на влажността е 7,7 mb, като достига до 8,9 mb през месец август. През есента относителната влажност варира около 77%, а дефицитът на влажността спада до средна стойност за сезона 4 mb. Вятър Преобладаващите ветрове за територията са: северозападните през зимата и източните и западните през лятото, както и морския бриз температурни инверсии, които се появяват при безветрие или при скорост на вятъра под 1 m/s, не се отчитат. Мъгли Мъглите са по-редки през лятото и зимата (1-2 пъти месечно) и сравнително по-чести през пролетта и есента - 2-3 пъти месечно. С отдалечаване от бреговата ивица се намалява морското балансиращо влияние върху температурите като амплитудата между минималната и максималната температура нараства.
Състоянието на атмосферния въздух в района е добро. Община Приморско притежава природни и антропогенни ресурси за развитие на туристическата индустрия. Районът не е индустриален и е със запазена чиста околна среда. Основните метеорологични фактори, които допринасят за увеличаване замърсяването на въздуха са локалните ветрове (в случая морският бриз) и температурните инверсии. Последните се появяват при безветрие или при скорост на вятъра под 1 m/s. В района не съществува постоянен пункт за наблюдение качеството на атмосферния въздух. Според чл. 8 от Наредба № 7 за оценка и управлението качеството на въздуха това са райони, където концентрациите на вредни вещества не превишават долните или горните оценъчни прагове. От проведени измервания в ММЦ - Приморско във връзка с кампанията "Син флаг" се установява, че измерените приземни концентрации в много редки случаи надхвърлят 10% ПДК. По данни от измервания на атмосферния въздух съдържанието на всички наблюдавани параметри е значително по-ниско от допустимите стойности.
Водният потенциал на територията на общината се формира от повърхностните и подземните води. Водоносните хоризонти са формирани основно в алувиалните терасни образования на реките: Ропотамо, Дяволска река, Росенска река, Церовска река, река Китенска, Дуденска река и Писменска река. Общо водните течения и водните площи заемат площ 6 613,517 декара, което представлява - 1,89 % от площта на Община Приморско. Характерното за поречията на юг от Бургас е, че се увеличава гъстотата на речната мрежа по посока север-юг. Особеност за това увеличение е, че няма връзки и не може да се намери някаква зависимост с изменението на някои от другите физикогеографски и хидрографски характеристики за общината, тъй като релефът, надморската височина, почвата и средният наклон имат сходен характер и близки стойности. Устията на реките са широки и блатисти. Различната височина на българския морски бряг в цялостен аспект се дължи на бавните му потъвания и издигания, за които говорят езерата край брега (блатото Геренчето, Дяволското блато, езерото Аркутино, блатото Стамополу), широки речни долини и етажно разположените морски тераси.
Следвайки геоложкия строеж , на територията на общината са развити няколко типа подземни води: Инфилтрационни води Те се установяват в терасите на реките и се формират в резултат на просмукването на повърхностните води - постоянни и тези при дъждове и снеготопене. Акумулират се в алувиално делувиалните наслаги до подложката от вулканити. Вместваща среда се явяват пясъци, чакъли, глини, конгломерати и други рахли отложения. Количеството и нивото им е в пряка връзка с режима на подхранване и дебелината на колектора. Жилни и пукнатинни води Площта на Община Приморско е заета от вулкански, вулканогенно седиментни и интрузивни скали. Те са покрити от почви с дебелина до 40-50 см. В приповърхностните части масивите са сухи и безводни, което е характерно за вулканските материали. В дълбочина се наблюдават жилни и пукнатинни води. Водоизточникът в гр. Китен - С-35 е напорен тип и е с режим на изключителна държавна собственост. Като такива могат да се разглеждат и всички естествени водоизточници. Хидрогеоложки условия и оценка на ресурсите Водоносните хоризонти на територията на Община Приморско са формирани основно от алувиалните терасни образувания на реките Ропотамо, Дяволска и Караагач. Подхранването на подземните води се извършва основно от валежите, повърхностните води и възходящи потоци на подложката. Оценката на водните ресурси в района на Черноморския район показва, че подземните води се експлоатират далеч под възможностите. Подземните води в неогенските седименти, заемащи основно района около Приморско, поради малката им и променлива дебелина се разглеждат като безперспективни. Малката проницаемост и недълбоката напуканост на скалите от горнокредния масив обуславят слабата му водообилност. Пункатинните води се дренират от добре развитата хидрографска мрежа под формата на малодебитни, често пресъхващи извори. Качествена характеристика Горнокредната формация, заемаща голяма част от територията на Община Приморско в хидроложко отношение е слабо. По стратегически причини търсенето на води е било съсредоточено главно по крайбрежието. По-дълбоки сондажи са прокарани в района на Приморско при залив Атлиман. Би могло да се обобщи, че основните експлоатационни ресурси, съсредоточени в кватернерните алувиални отложения на реките Ропотамо, Дяволска и Караагач са с влошени качества, поради наличието на органични вещества в алувиалните наслаги, заблатяване на крайбрежните тераси, замърсяване от курортните комплекси до Караагач включително.
Експлоатацията на ресурсите на подземните води в отделните поречия варира от 29% до към 92%. Най-добре в района на община Приморско са усвоени ресурсите на водоносните хоризонти в наносите на река Ропотамо- от терасата на р. Ропотамо са експлоатирани 65 dm'Vs. Понастоящем помпените станции са изоставени и и в лошо състояние. Язовир Ясна поляна се използва за водоснабдяване на цялото Южно Черноморие. Стопанисва се от “ВиК”ЕАД. Дружеството има издадено Разрешение от Басейнова дирекция Черноморски район за водоползване с цел питейно-битово водоснабдяване и количество в размер на 14 500 000 м/год. за период до 2020 г. По данни на “Вик”ЕАД за Община Приморско до сега е подадено водно количество в размер на 2 114 194 м3.
Основно преимущество на крайбрежните води в района на Община Приморско е тяхната чистота, както и по-високата им температура (с 1 -2 градуса) в сравнение с водите на северното Черноморие. Друг благоприятен фактор е ниската соленост на Черно море - 18 промила, слабо изразените приливи и отливи, а също така и липсата на опасни обитатели. Пунктът, в който са следени качествата на морските води в района е разположен в гр. Приморско и принадлежи към националната система за екологичен мониторинг в Република България. Категория на водоприемниците За категоризация на р.Ропотамо дължината и е разделена на 5 участъка. Последният участък се подприщва от Черно море. Това се отнася и за пункт Веселие, за който има най-много информация. Не би трябвало последният участък да се категоризира, защото той е силно повлиян от водите на Черно море. Освен това там състоянието се определя и от това дали морето е пробило подприщващата полоса. Река Ропотамо е трудно достъпна за изследване на качествените характеристики, т.е. за набиране на проби. Експедиционните измервания на НИМХ-БАН внасят известна яснота, но не може да се говори за детайлизация. Направен е опит за обобщаване на цялата налична информация на МОСВ и НИМХ-БАН за качеството на водите на тази река. Кислородният режим в горния участък на реката е сравнително висок. Средните стойности са в границите 8-8.5 mg/1 разтворен кислород (О2) дори и преди заустването – при с.Веселие – О2. мин=6.9 mg/1. По този показател водите са I категория. Органичното замърсяване на реката до с. Ново Паничарево е ниско и водите по показателите БПК5 и окисляемост са I категория. Надолу по течението постепенно по тези показатели категорията се променя и при с.Веселие водите са ІІІ категория. Тази категория не е реална, поради влиянието на морето. Количеството на нитратен азот (N-NO3) във водите на р.Ропотамо е ниско и по цялата дължина водите са I категория. Останалите биогенни елементи: нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N- NH4) и фосфати (РО4) имат много близко надлъжно изменение, като при с.Веселие водите по тези показатели са ІІ категория. Разтворените вещества, като количество в “същностната” част на реката са малко – в границите на 200-300 mg/1. Поради подприщването, при с.Веселие те нарастват скокообразно и там водите са “условно” ІІІ категория. Количеството на неразтворените вещества във втората част от реката е между 10-15 mg/1. Дори и при с.Веселие при ниски води то е границите на 25 mg/1. По този показател водите на р.Ропотамо по цялата дължина са I категория. Заповед №РД – 272/03.05.2001 г. на МОСВ за категоризация на повърхностните води във водните обекти утвърждава проектна категория на повърхностните води в община Приморско както следва: Участък Категория
ІХ. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга........................................................31.. 2 ІХ. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга. 31 9. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга. 32 32
ХІ. Списък на необходимите приложения, списъци и други 33 ХІІ. Етапи, фази и срокове за разработване на доклада за ОВОС 34 Приложения 34
Водоприемник на пречистените отпадни в ПСОВ – Китен се явява р. Караач (Китенска). ПСОВ – Китен има издадено разрешение за заустване от Басейнова дирекция Черноморско район- Варна. Наличие и състояние на канализационната мрежа в населените места на Община Приморско Ще бъде охарактеризирана наличната канализационна мрежа по населени места като степен на изграденост и наличие на проект. Отпадъчните води от Китен и Приморско се отвеждат за пречистване в ПСОВ - Китен. В селата Писменово, Ново Паничарево, Ясна поляна и Веселие към момента поетапно се изгражда канализационна мрежа, която включва на първо време дъждовни води. Във вътрешността няма изградени пречиствателни станции - населените места решават проблемите си със септични ями и попивателни кладенци. Съоръжения за водоползване и водопотребление Язовир Ясна поляна е основният водоснабдител с питейна вода на Южното черноморско крайбрежие с дебит 0,3 м7сек през зимата и до 1 м'7сек през лятото. Поради това, че язовирът е в непосредствена близост до село Ясна поляна и в близост с град Приморско, стената му е изградена като хидросъоръжение от първи клас сигурност. От язовира се подава общо 13 314 494 м'1 вода съответно към: Община Бургас 6200000 м'’ Община Созопол 2000000 м’’ Община Царево 1500000 м‘' Община Средец 1000000 м' Община Приморско 2114494 м? Сумарния дебит на местните водоизточници в Община Приморско възлиза на общо 44 л/с и по населени места е разпределен като следва: За Приморско и Китен система кладенци “Приморско” 30 л/с ІХ. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга........................................................31.. 2 ІХ. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга. 31 9. Описание на необходимите мерки по отношение на мониторинга. 32 32
ХІ. Списък на необходимите приложения, списъци и други 33 ХІІ. Етапи, фази и срокове за разработване на доклада за ОВОС 34 Приложения 34
Ползване на повърхностите води за целите на туризма Река Ропотамо представлява интерес за развитието на опознавателния туризъм и опазване на биологичното разнообразие. одки. ІІ.3. Почви Характеристика и състояние на почвите в района Според почвеното географско райониране на България района на Странджа и южното Черноморие (на юг от Бургас) попадат в Странджанския почвено-географски район. Почвената покривка е пъстра и контрастна. Това се дължи на специфичната морфология на терена и покриващата го растителност. Почвеното разнообразие е следното: -почви, несвързани със зонални климатични условия, тип II - блатни - (Gleysols, GL) подтип ливадно блатни (eutris, GLe) според FAO 1988, 1990 - почви, образуването и свойствата на които са предопределени от особеностите на почвообразуващата скала тип пясъчни (Apenosols, AR) - почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти тип лесивирани (Luvisols, LV) подтип - светли (albic, LVa) тип планосоли (Planosols, PL) подтип - ненаситени (dystric, PLd).
Към тип лесивирани почви се отнасят сиви горски и канеловидни почви. Те са класифицирани в няколко подтипа, един от които е разпространен на територията на община Приморско: ІІ.4. Геоложка среда Геоложки строеж Община Приморско заема част от източните отдели на Странджа планина. Геоложкият строеж е интерпретиран от геоложките карти на България в М 1:100 000, картен лист Царево, нос Силистар, Малко Търново, Резово. На територията на община Приморско се резкриват следните скални разновидности- триаски, юрски, горнокредни, палеогенски, неогенски и кватернерни материали. В литоложко отношение се проследяма голямо разнообразие, което се свързва с геоложката история н арайона. В доклада за ЕО ще бъде охарактеризиран детайлно геоложкия профил на община Приморско. Съвременните морски образувания представляват пясъците от плажните ивици. За община Приморско те са 1 044 500 m2, и са локализирани в следните места: Аркутино, устието на Ропотамо, Перла, Стамополу, Приморско-север, Приморско-юг, Дяволския залив, Китен-север, Китен-юг. В морфографско отношение района попада в Странджанската подобласт, която на Българска територия се ограничава от нос Чукалята и устието на р.Резовска. Тук съвременния релеф ясно отразява Югоизточния фланг на Бургаската вулкано-тектонска депресия формирана в края на горната креда. Вертикалната разчлененост на релефа е от 100 до 200 m/кm2, а хоризонталната 1.5-2.0 кm/кm2. Най-високата точка в района се намира на около 2 кm северозападно от обекта и има абсолютна кота 215 m с вергентност северозапад-югоизток. Бреговата ивица е дребно разчленена с малки плитки заливи и сравнително ниски скалисти носове. Коефициентът на бреговата разчлененост е от 2.39 на север до 1.43 на юг.
На територията на община Приморско се разкриват седименти, вулканогенни седименти, вулкански и интрузивни скали. Седиментни скали - пясъци, глини, песъкливи глини, варовици, характерни за крайбрежната зона на община Приморско се характеризират със слаби физико-механични показатели. Това изисква специален режим на фундиране и изчисляване на оптималните режими на натоварване. Предвид спецификата на седиментните отложения, разположени по крайбрежието и долините на реките е необходимо за всеки обект, разположен върху тях, да се извърши инженерно геоложко проучване. Това се налага и от крайно променливите им параметри на близки разстояния, които пък водят до различни якостни показатели.
Територията на Община Приморско попада върху част от сложната Странджанска антиклинална структура, състояща се от няколко гънкови структури, най-голямата от които е Централната Странджанска антиклинала с ос, почти успоредна на Странджанския черноморски бряг. Площта е заета от арамийски вулканите и седименти и има моноклинарен строеж, усложнен от няколко разривни структури, които рефлектират в съвременния релеф. През територията на общината преминава скритият разлом Айтос-Бургас-Черноморец-Приморско-Резово. Отличават се две денудационни повърхнини, които доминират в Странджа планина. Едната от тях - младолиноценската денутационна повърхнина (вие. 120-160 м) е изсечена предимно върху горнокредитни вулканите при с. Ново Паничарево, по Росен баир и Медни рид. По-голямата част от Община Приморско е разположена върху широко развита речна тераса (h - 20-25 m), наречена сторокарангатска. ІІ.5. Ландшафт Община Приморско се намира в обсега на Странджанското Черноморско крайбрежие. Основните компоненти, характеризиращи ландшафта на Южното Черноморие са:разнообразието на релефа, мек климат, морски силно нарязан бряг, разнообразие. Съгласно ландшафтното райониране на страната територията попада в: X. Черноморска крайбрежна ландшафтна подсистема; Х2. Южночерноморски крайбрежен ландшафтен район. Според системата на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България, създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групи ландшафти, общината попада в: Г. Междупланинска зонална област на Тракийската низина и Югоизточнобългарските ниски планини; XXIV. Странджанска подобласт; Росенско-Медноридски ландшафтен район; Приморски ландшафтен район. В доклада за ЕО ще бъде направена характеристика на ландшафтните групи и тяхната чувствителност . ІІ. 6. Растителен и животински свят. Природни обекти Растителност Територията на Община Приморско се намира в Южното Черноморско крайбрежие. Във фитогеографско отношение принадлежи към Южен подрайон от Тракийската подпровинция на Македоно-тракийската провинция. Според горскорастителното райониране на страната, горите по южното крайбрежие принадлежат към Странджанското Черноморие на Южната крайгранична горскорастителна област. В района на община Приморско се срещат приблизително 1120 вида естествено разпространени растения, без културните и плевелите. Дивите растения включват 28 дървесни вида, 16 вида храсти и над 120 вида треви от общо 58 семейства. В структурно отношение растителността е представена от нисша (водораслова флора, мъхове и лишеи) и висша - тревна покривка, храсти, дървесни видове. В доклада ще бъде направена детайлна характеристика на представената растителност в община Приморско и настъпилите промени във видовия състав. Горите в общината са разположени на площ от 250 368.040 декара или 71.39% от общата площ. Като ще бъде дадена характеристика на горските екосистеми. Обособени са няколко групи растителни съобщества:
ІІ. 7. Животински свят В зоографско отношение територията на Община Приморско попада в района на Южночерноморското крайбрежие - един от седемте самостоятелни зоографски райони на България. Животинския свят е повлиян най-вече от климата, характерен за Черноморската подобласт на континентално-средиземноморската климатична област. Въпреки, че във фаунистично отношение почти целият Черноморски район е единен, тук се забелязва увеличаването на средиземноморските видове, както и на тези от Мала Азия. Детайлна характеристика на животинските видове, ключовите видове земноводни, влечуги и техния природозащитен статус ще бъде включена в доклада за ЕО. Работата по този раздел ще бъде проведена с експертите, изготвящи доклада за оценка на съвместимостта. - Безгръбначни животни (зоопланктон и зообентос) - Гръбначни - Риби - Земноводни и влечуги. Птици Орнитофауната е добре изучена и ще бъде коментирана с необходимата детайлност в доклада, ползвайки световните и национални критерии за оценяване на консервационната значимост на птиците, които се разпределят по следния начин: CORINE Biotopes - 84 вида Бонска конвенция - 138 вида (мигриращи, приложение П) 2 вида гнезнещи в комплекса, приложение I Бернска конвенция - 180 вида, приложение II 62 вида, приложение III
SPEC 1 (глобално застрашени) - 7 вида (2 вида гнездещи) SPEC 2 (световната им популация е концентрирана в Европа, с неблагоприятен природозащитен статус в Европа - 67 вида SPEC 3 (световната им популация не е концентрирана в Европа, с неблагоприятен природозащитен статус в Европа - 67 вида SPEC 4 (световната им популация е концентрирана в Европа, с благоприятен природозащитен статус в Европа - 56 вида ЗБР - общо 283 вида - приложение № 2 - 86 вида, Приложение №3 - 197 вида. През източната част на територията на Община Приморско преминава миграционния източноевропейски път на птиците Via Pontika, видно от Карта на България с обозначен "Виа Понтика" М 1:2000000 (представена Приложение №5). По данни на БДЗП (Писмо Изх.№ 1606/209-012/03.08.2005 г., представено в Приложение №7), по протежение на Българското Черноморско крайбрежие миграционноя коридор се използва от прелетните птици, обитаващи територията на Европа от Германия до западна Русия. Изследвания на прелета само на реещи се птици (щъркели, пеликани, грабливи птици и др.) сочат, че от август до септември по Българското Черноморие прелитат до 204 423 екземпляра бели щъркели - близо 50% от европейската популация на вида; до 37228 розови пеликана, около 4570 черни щъркели и т. н. Освен тези значителни по численост видове, по този миграционен път прелитат и много световно застрашени видове реещи се птици - къдрограв пеликан, голям креслив орел, царски орел, степен блатар и др. Във влажните зони на територията на Общината гнездят 17 от ключовите видове, а извън тях - 31 вида. Ключовите мигриращи (зимуващи) видове са 38, а прелетните зимуващи - 22. Мекият климат в района, наличието на хранителна база приз зимата и осигурените прикрития правят от територията предпочитано място от птиците, най-вече - от зимуващите видове.
Специално проучване на бозайниците на територията на най-големият комплекс "Ропотамо" не е правен. Фаунната листа е съставено на базата на литературни данни от проучванията и включва общо 54 вида. Сравнително добре проучена е групата на прилепите. Списък на ключовите бозайници и техният природозащитен статус ще бъде приложен в доклада за ЕО. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|