Доклад за екологична оценка на общ устройствен план на община монтана Възложител: община монтана



страница1/5
Дата08.05.2018
Размер0.63 Mb.
#68192
ТипДоклад
  1   2   3   4   5
ОБЩИНА монтана



ЗА
ОБХВАТ, структура и СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАД

ЗА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА Общ устройствен план НА ОБЩИНА монтана



Възложител: община монтана

2015 година

СЪДЪРЖАНИЕ





Информация за контакт с Възложителя.

3




Въведение

3

1

Цел, задачи и обхват на общия устройствен план. Връзка с други планове и програми. Характеристика на засегнатата територия.

4

1.1.

Цели и задачи. Изисквания.

4

1.2.

Етапи, обем, съдържание, вид и начин на представяне на ОУП.

6

1.3.

Обхват на ОУП. Характеристика на засегнатата територия.

9

2

Съществуващо състояние на компонентите и факторите на околната среда и прогноза за въздействието

11

2.1

Атмосферен въздух.

11

2.2

Повърхностни и подземни води.

14

2.2.1.

Повърхностни води.

14

2.2.2.

Подземни води.

15

2.2.3

Зони за защита на водите.

16

2.2.4

Водоснабдяване на територията и съществуващ начин на третиране на отпадъчните води.

17

2.3

Земни недра.

17

2.4.

Почви и земеползване.

18

2.5.

Биологично разнообразие, елементи на националната екологична мрежа.

19

2.6.

Ландшафт.

23

2.7.

Културно-историческо наследство.

23

2.8.

Отпадъци.

25

2.9.

Вредни физични фактории - шум, вибрации, лъчения.

26

2.10.

Въздействия от зони, регламентиращи дейности с висок рисков потенциал. Химикали.

26

2.11

Здравно – хигиенни условия на средата.


27

3

Развитие на територията без реализацията на ОУП.

29

4

Мерки за предотвратяване и намаляване на евентуалните отрицателни последици от реализацията на ОУП

30

5.

Структура и съдържание на Доклад за екологична оценка на „Общ устройствен план на община Монтана” и приложенията към него.

32

6

Етапи за разработване на доклада за ЕО.

34



Информация за контакт с Възложителя.
Възложител: Община монтана, със седалище и административн адрес на управление град Монтана, улица ул. „Извора" № 1, област Монтана, ЕИК 000320872, представляванa от Златко Софрониев Живков – в качеството му на кмет за Община Монтана

Пълен пощенски адрес: 3400, град Монтана, улица ул. „Извора" № 1,

Телефон: 096/ 300 400; факс 096/ 588 391 ; 0884/ 917 447

E-mail: mayor@montanabg.net

Лица за контакти: инж. Добромир Ганев – ръководител на колектива, който е приел да изработи Екологична оценка на ОУП на Община Монтана

Тел./факс: 042 278 066

GSM: 0887 789 753

E-mail: ganev_d@mail.bg

и

ланд.арх. Марияна Асенова- 096/ 394 234



GSM: 0885583307

E-mail: m_asenova@mail.bg



въведение.

Проектът за ОУП на Община Монтана подлежи на задължителна екологична оценка (ЕО) по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ДВ бр.57/ 2004 г, посл.изм.доп ДВ бр.94/2012 г.) и попада в обхвата на т. 11.1. на Приложение №1 към чл. 2, ал. 2, т. 1 към нея. Той очертава рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по Приложения № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Съгласно чл. 127, ал. 6 от Закона за устройство на територията, Общият устройствен план се одобрява с Решение на Общински съвет Монтана. Съобразно с това, както и във връзка с чл. 4, т. 2 на Наредбата, компетентен орган по ЕО за ОУП на община Монтана е Директорът на РИОСВ Монтана.

Екологичната оценка представлява нормативно изискваща се част към ОУП на общината и ще бъде изготвена от колектив независими експерти.

Заданието за обхват, структура и съдържание на Доклада за екологична оценка на проекта за Общ устройствен план на Община Монтана, Област Монтана е разработено в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, Писмо изх. № 29/06.11.2014 година и Становище с изх. № 2216/27.08.2015 година на РИОСВ Монтана.

Екологичната оценка ще съдържа информацията по чл. 86, ал. 3 на ЗООС, в съответствие със степента на детайлност на проекта на ОУП на община Монтана и ще бъде изготвен на етап предварителен проект.

Оценката е с насоченост Общият устройствен план на общината да спомогне да се генерират, обсъдят и реализират идеи, обединяващи икономически, социални, екологични и обемно-пространствени решения и ресурси за подобряване качеството на средата и значително повишаване на стандарта на обитаване.

1. Цел, задачи и обхват на общия устройствен план. Връзка с други планове и програми. Характеристика на засегнатата територия
1.1. Цели и задачи. Изисквания.

Целите и задачите на ОУП за община Монтана произтичат от стремежа, той да се използва, както като основен документ за регулиране на обществените отношения при прилагане на политиките за пространствено развитие на територията на общината, но и като инструмент за създаване на устройствени условия и териториална основа за улесняване реализацията на инвестиционните интереси в общината.



Главната цел на ОУП е осигуряване на защита и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес, както на юридически лица – държавата, общината, фирми, организации, така и на всеки отделен гражданин”. Паралелно задължително изискване е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града и съставните селища в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти.

Специфичните цели детайлизиращи и допълващи главната цел са:

  • Определяне на общата териториална структура и границите на териториите, в зависимост от основното или конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях, и изискванията при използването, опазването и застрояването им;

  • Определяне на насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и безконфликтното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии, с оглед постигане на оптимална териториална структура;

  • Създаване на възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение;

  • Определяне на разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;

  • Определяне на териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство;

  • Определяне на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;

  • Определяне на устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и осигуряване опазването на недвижимото културно наследство;

  • Определяне на правила и нормативи за прилагане на устройствения план съобразно местните и регионални характеристики на общината;

  • Осигуряване на равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при гарантиране на правата им.

Изхождайки от целите на ОУПО се формулират и задачите, които той трябва да реши. Важно предварително условие е те да са в съответствие, както с формулираните задачи и набелязаните мерки в Общинския план за развитие на община Монтана за предходния планов период 2007-2013 г., които не са намерили своето решение, или са в процес на изпълнение, така и с всички заложени изисквания и насоки от Областната стратегия за развитие на област Монтана за периода 2005-2015 г. Задачите на ОУП следва да допринесат и за пълна реализация на визията за развитие на общината, в посока на „Просперираща община с модерно селско стопанство, преработвателна промишленост, спокойно място за живеене, чиста околна среда и възможности за развитие на младите хора», като дадат решения за:

  • Структурирането на територията на община Монтана по предназначение на съставните и структурните й части /обитаване, производство, рекреация, природозащита,депа и площадки по ЗУО, природовъзстановяване, комуникация и инфраструктура и др./, при отчитане и обосноваване на потребностите за тяхното развитие и за реалните възможности за поемане на нови функции, без това да създаде проблеми, при преексплоатиране на териториалните ресурси;

  • Промяна на строителните граници на населените места, вследствие тяхното развитие, но само когато е обосновано разширяването на урбанизираните им територии и при отчитане на ограничителите и стимулаторите за този процес;

  • Регламентиране на режимите на строителните зони, границите им, начинът на застрояване и основни параметри на застрояване, като интензивност, плътност, височина и др.;

  • Развитие на транспортно-комуникационната система - главната и обслужваща улична мрежа за задоволяване съвременните потребности за достъпност, комфорт и безопасност. Резервиране на трасетата на основните комуникационни артерии в общината, като се оптимизират съществуващите комуникационни връзки от общинския център към периферните селищни територии и при необходимост се предвидят нови. Осигуряване на удобни връзки с възможност за бърз достъп до първокласната пътна мрежа;

  • Развитие на инженерната инфраструктура. Определяне на нови трасета и обекти на инженерната инфраструктура, и оптимизиране и набелязване на мерки и решения за подобряване функционирането на изградените;

  • Възстановяване и развитие на териториите с нарушени пространствени параметри, както и създаване на перспективи за бъдещото им предназначение;

  • Опазване на недвижимото културно наследство и създаване на устройствени условия за ефективното му валоризиране и развитие;

  • Опазване на околната среда чрез балансиране на оптимална териториална структура и развитие на екологичната инфраструктура. Предвиждане на мероприятия за повишаване стандарта и качествата на околната среда и формулиране на екологични параметри и изисквания;

  • Запазване, възстановяване и предвиждане на нови терени и обекти за образование, култура, здравеопазване, спорт, култура и други;

  • Развитие на град Монтана като важен обслужващ и културен център на общината, чрез предвиждане на устройствени мерки за подобряване на общественото и административно обслужване и предвиждане на мероприятия за ландшафтно и композиционно естетическо оформяне;

  • Създаване на устройствени условия за улесняване реализацията на инвестиционния интерес на територията на общината, както и за устойчивост на социално-икономическото й развитие;

Така дефинираните цели и задачи имат средносрочен и дългосрочен характер на действие. Тяхното изпълнение в голяма степен зависи от инвестиционната политика на частните инвеститори и тази на общината, които, от своя страна са обвързани с възприетите седемгодишни цикли на планиране на регионално, областно и общинско ниво /2007 – 2013 г.; 2014 –2020 г.; 2021 – 2027 г.; 2028-2034 г./.

За да има възможност за синхронизиране на действията по двете групи документи – стратегически и устройствени, касаещи територията на общината, и при спазване на нормативните изисквания, Заданието за ОУП предлага прогнозният планов период на действие на Плана да бъде до 2035 г.,а урбанистичната хипотеза – с времеви хоризонт - 2040 г.



1.2. Етапи, обем, съдържание, вид и начин на представяне на ОУП.

Общият устройствен план на община Монтана ще се разработи в две фази:



  • Първа фаза– Опорен план и изработване на Предварителен проект;

  • Втора фаза – Окончателен проект.

Предварителният проект на ОУП ще съдържа текстови и графични материали.

Текстовите материали към ОУП ще съдържат раздели за:

  • регионални проблеми;

  • социално-икономически условия, проблеми социално-икономическо развитие:

- демография, демографско развитие (песимистичен, оптимистичен и реалистичен вариант);

- структура за заетостта;

- икономическа база, икономическо развитие (промишленост, селско и горско стопанство, транспорт, строителство, туризъм и др.);

- райони със специфични проблеми;



  • териториални проучвания: релеф, климат, геология и хидрология, флора, фауна, поземлен ресурс по фондове (населени места и други урбанизирани територии, земеделски земи, горски фонд, защитени територии, нарушени територии), структура на собствеността;

  • обитаване: количествено и качествено състояние на жилищния фонд, структура на собствеността, видове (типове) пространствени структури на обитаване, технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване;

  • социалната инфраструктура: (образование, здравеопазване, култура, комунални дейности), развитие на социалната база, приоритети за реализация;

  • техническа инфраструктура: трасета и съоръжения, технически параметри на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, далекосъобщителната мрежи, пътна мрежа (класификация, състояние), големи структурни обекти, покритие на територията на общината с комуникационни системи, пречистване на отпадъчните води, сметосъбиране и третиране на отпадъците, депа за отпадъци;

  • отдих и туризъм;

  • eкологично състояние, екологични условия: прогноза за въздействия върху околната среда от социално-икономическото и пространственото развитие и мероприятия за подобряване на средата;

  • пространствено развитие: основно предназначение на териториите, режими на устройство и параметри за натоварването им, развитие на урбанизираните територии и на техническата инфраструктура;

  • правила и нормативи за прилагане на ОУП, които включват условията, при които може да се изменя планът, задължителните изисквания към подробните устройствени планове (ПУП), допустимите натоварвания на териториите и др.

Графичните материали към предварителния проект на ОУП са основни и допълнителни. Основните графични материали на предварителния проект ще съдържат:

  • Общ устройствен план на община Монтана в мащаб М1:25 000, изработен върху данни от топографските карти, КВС, специализираните карти и други, в цифров и растерен вид, с отразено бъдещото развитие и устройството на териториите, включващо:

  • режим за устройство и строителните граници на урбанизираните територии: населени места, групови и единични паметници на културата, промишлени комплекси и други селищни образувания;

  • земеделски земи, в които не се допуска промяна на предназначението им, и останалите земи, в които това е допустимо;

  • горски територии (гори и земи от горския фонд), в които не се допуска промяна на предназначението им, и останалите територии, в които това е допустимо;

  • територии със специфични характеристики (резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, паметници на културата, гробищни паркове, минерални извори, калонаходища и др.);

  • нарушени територии (рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища, мочурища, депа за отпадъци и др.) за етапно възстановяване и рекултивация;

  • водни площи и течения - реки, езера, напоителни и отводнителни канали и др.;

  • елементи на транспортната техническа инфраструктура - пътнамрежа по класове, железопътни линии, спирки;

  • елементи на инженерната инфраструктура - електропроводи, далекосъобщителни мрежи, водопроводи, канализационни колектори, и съоръженията към тях (електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.);

  • Схеми в М 1:50 000 за:

- Транспортна инфраструктура;

- Инженерна инфраструктура - мрежи и съоръжения на Електроснабдяване, Газоснабдяване, ВиК;

- Недвижими културни ценности;

- Екологични условия;

- Собственост;

- Бонитетни категории на земеделските земи.



  • Допълнителни графични материали: други карти, схеми, графики и фотоси по преценка на изпълнителя с цел изясняване на проектното решение.

Окончателният проект на ОУП ще съдържа текстовите и графичните материали на предварителния проект, коригирани и допълнени съобразно решенията на експертните съвети, проведените обществени обсъждания и становищата на заинтересуваните централни и териториални администрации.

Текстовите материали към окончателния ОУП ще съдържат:

~ Доклад за изпълнение на препоръките съобразно решенията на експертните съвети, проведените обществени обсъждания и становищата на заинтересуваните централни и териториални администрации.

~ Текстовия материал от предварителния проект на ОУП, допълнен и коригиран в частите, към които има препоръки.

Графичните материали към окончателния проект на ОУП, трябва да съдържат ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН на община Монтана в мащаб от М 1:25 000, коригиран и допълнен съобразно решенията на експертните съвети, проведените обществени обсъждания и становищата на заинтересуваните централни и териториални администрации.

1.3. Обхват на ОУП. Кратка характеристика на засегнатата територия.

Община Монтана обхваща 677 км2 с 24 населени места – едноименният областен и общински център и 23 села. На юг граничи с общинните Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец, на запад с Ружинци (област Видин), на север с Бойчиновци, Якимово, Медковец и Брусарци, а на изток с община Криводол (област Враца).

Постоянното население към 01.02. 2011 г. /последното преброяване/ наброява 53 856 души, което е 36.4 % от това на областта. Развитието на демографските процеси в общината през последните 10 години е навлязло в неблагоприятна фаза, характеризираща се с чувствително влошаване на режима на демографско възпроизводство.

Град Монтана изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център. Съгласно Наредба № 7 на МРРБ/22.12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони селищата в общината попадат в следните категории:



  • „средни градове” - град Монтана с 43 781 жители;

  • „средни села” с население от 1000 до 2000 жители - Габровница и Смоляновци;

  • „малки села” с население от 250 до 1000 жители - 15 села - Безденица, Белотинци, Благово, Винище, Вирове, Горно Церовене, Доктор Йосифово, Долно Белотинци, Крапчене, Липен, Николово, Славотин, Студено Буче, Стубел, Сумер);

  • „много малки села” с население до 250 жители - 6 села - Войници, Горна Вереница, Долна Вереница, Долна Рикса, Клисурица и Трифоново.

Като цяло селищната мрежа може да се определи като мозаечно-дисперсно разположена в територията.

Средната селищна гъстота от 3.5 селища на 100 км2 e малко под-средната за страната-около 4.8. Средното отстояние между населените места е около 3.5 км, което не затруднява придвижването, формирането и функционирането на единна жизнена териториално-селищна общност. Степента на урбанизация на община Монтана е по- висока от средната стойност за страната и естествено е най-висока в областта - с 81.3 % градско население (72.5 % средната стойност за страната и 63.7 % за областта).

Това определя урбанистичната й структура като моноцентрична. Останалата демографска маса 18.7 % е разпределена в сравнително равномерна мрежа от села. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер..

Град Монтана отстои на около 100 км от столицата София и международното й летище, на 49 км до пристанище Лом на река Дунав, осигуряващо най-евтиния транспорт до централна Европа, Украйна и Черноморския басейни и се явява важен транспортен възел с добре изградена инфраструктурна обвързаност със столицата от една страна, и със северната част на България от друга. Разположен е на трансевропейският коридорен път Е-79 и на европейски коридор No 4, в близост на гранични пунктове към Румъния (70 км) и Югославия (55 км).

Категоризацията на пътната мрежа по данни на Общинския план за развитие 2007 -2013 г. включва – 49.1 км пътища I клас, 36.1 км II клас, 39.9 км III клас и 70.6 км общински пътища IV клас.

Територията на общината се пресича и от ж.п. линия София - Бойчиновци.

Релефът е разнообразен, като на север е равнинен, а в южна посока постепенно преминава в планински тъй като територията обхваща части от Предбалкана.

Районът попада в умерено-континенталната климатична област, в климатичния район на високите полета на Предбалканска подобласт.

За формирането на климата на общината съществено влияние оказва преобладаващия северозападен пренос на силно трансформирани океански въздушни маси, идващи от Северозападна Европа, идващите от север-североизток континентални въздушни маси и проникващите от юг топли тропични въздушни маси. Отличава се със сравнително студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 11.9°С, средноянуарската е 2.0°С, а средноюлската – 22.5°С. През зимата често явление са приземните термични инверсии, свързани с ниски минимални температури и мъгливо време, а през лятото – значителни засушавания.

Средногодишните валежи от 586 мм, са под средните за страната с максимум през началото на лятото (май – юни) – 188 мм и минимум през зимата (януари – февруари) – 97 мм. Поради активен пренос на влажен и неустойчив въздух, а също и допълнителна термична конвекция през втората половина на май и през юни, се развива мощна гръмотевично-дъждовна облачност със силни валежи и дори градушки.

Снежната покривка се задържа средно около 50 дни. Преобладават северните и северозападните ветрове, съответно 39.2 % и 21.9 %, с най-големи прояви през студеното полугодие.

2. СЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ПРОГНОЗА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

2.1. Атмосферен въздух.

При разглеждане въздействията върху атмосферния въздух при реализацията на ОУП в ДЕО следва да се разгледа подробно климатичната характеристика на устройваната територия. По класификацията, ползвана от Национален институт по метеорология и хидрология към БАН, тя попада в умерено-континенталната климатична област, в климатичния район на високите полета на Предбалканска подобласт.

За оценка на влиянието на климатичните фактори върху замърсяването на атмосферния въздух в района ще се използват данни от Климатичния справочник на България.

В ДЕО е необходимо да се анализира въздействието на Плана върху качеството на атмосферния въздух, разгледано като състояние на приземния слой в атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен и антропогенен произход.

Основните източници на емисии в приземния атмосферен слой са в секторите:


  • Промишленост;

  • Транспорт;

  • Отопление (битови и обществени източници);

  • Депа, кариери, хвостохранилища, насипища и др.;

  • Строителни дейности.

Качеството на атмосферния въздух, съответно нивото на концентрация на замърсяващите вещества в приземния слой на атмосферата в даден район, е в зависимост от редица фактори, оказващи влияние върху тяхното разсейване или задържане, като местоположение, интензивност, честота, продължителност и височина на емисиите, както и от метеорологичните фактори като посока и скорост на вятъра, валежи, условия за температурни инверсии и т.н.

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, съгласно чл. 4 (1) от Закона за чистотата на атмосферния въздух, са концентрациите на:



  • суспендирани частици;

  • фини прахови частици;

  • азотен диоксид и/или азотни оксиди;

  • олово (аерозол);

  • полициклични ароматни въглеводороди;

  • бензен;

  • въглероден оксид;

  • тежки метали - кадмий, никел и живак;

  • озон;

  • серен диоксид;

  • арсен

Нормираните пределно-допустими концентрации (ПДК) на основните замърсяващи вещества са съответно установените средногодишни, средноденонощни и максимално еднократни.

Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, утвърдени със Заповед № 969/21.12.2013 г. на Министъра на околната среда и водите. Състои се от 50 стационарни пункта, в т.ч. 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции (АИС), 7 автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и 4 АИС за мониторинг в горски екосистеми .

Ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух: общ прах, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната се контролират специфичните показатели: фенол, амоняк, аерозоли на сярна киселина, толуол, ксилол, стирол, серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители. Всички автоматични станции работят в непрекъснат режим (24 часа), а ръчните само в светлата част на денонощието (4 пробовземания на ден, 5 дни в седмицата).

Дейността на НСМКАВ се регламентира със Заповед № 66/28.01.2013 г на Министъра на околната среда и водите, в т.ч. брой, вид на пунктовете, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване. Всички 16 лаборатории на ИАОС разполагат с автоматични газови анализатори и пробовземна апаратура за контрол на емисиите на вредни вещества във въздуха, монтирани на моторни превозни средства. С апаратурата могат да се контролират емисиите на следните атмосферни замърсители: общ прах, съдържание на тежки метали, SO2, NO2/NO, СО, СО2, общи въглеводороди, летливи органични съединения, амоняк и кислород.

В общината е обособен един стационарен пункт за мониторинг на атмосферния въздух от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда.

Пунктът „РИОСВ-Монтана” е градски фонов, с ръчно пробонабиране и е обслужван от Регионалната лаборатория към ИАОС.

Контролираните замърсители са серен диоксид, азотен диоксид, полициклични ароматни въглеводороди, фини прахови частици 10 и никел. През 2014 година са регистрирани превишения само по показателя ФПЧ 10.

Община Монтана е един от районите, определен от МОСВ, съгласувано с РИОС, за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Въпреки изпълнението на набелязаните мерки по Програмата за намаляване на нивата на фини прахови частици (ФПЧ10) и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух са налице превишения.

Един от основните източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Монтана е промишлеността, като с основен «принос» са няколко промишлени предприятия - „Монбат” АД, асфалтова база, фабрика за производство и екстрахиране на олио в село Д-р Йосифово и др.

Както и в цялата страна другите основните източници на замърсяване са транспортните средства и отоплителните инсталации. Допълнително негативно влияние има лошата улична и пътна настилка и качеството на хигиенизиране на населените места. В съседните общини също има производствени дейности, които емитират нива на вредни вещества, които ще бъдат разгледани в ДЕО.

За оценяване на климатичните условия като фактор за замърсяването на въздушния басейн е възможно да се приложи методиката за балово оценяване (три-, пет- или седемстепенна скала), която се основава на две групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за самопречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за очистване на атмосферата. Основните климатични фактори, от които зависи замърсяването на въздуха са ветровият режим, режимът на въздушната влага и валежите, както и вертикалната стратификация на атмосферата, определяща температурните инверсии.

В процеса на разработване на ЕО ще бъдат направени инвентаризация, анализ и оценка на характера, степента и продължителността на въздействие на емисиите на транспортния поток и на домакинствата следствие реализацията на плана. Ще се анализират и конкретизират евентуалните замърсители като азотни оксиди, фини прахови частици, въглероден оксид и серен диоксид съгласно Наредбите за допустими норми.

Източници на неприятни миризми са торищата, липсата на изградени канализационни мрежи и пречистване на отпадъчните води в селата, което през летния сезон създава дискомфорт поради активно протичащите процеси на гниене на органиката в битово-фекалните води

.

2.2. Повърхностни и подземни води.

2.2.1. Повърхностни води.

Основно водно течение в общината е река Огоста, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 км, а площта на водосборният басейн 3 157,1 км2

Територията попада в Дунавски район за басейново управление на водите с център град Плевен. По Плана за управление на речните басейни в общината са идентифицирани 4 повърхностни водни тела – три в категория реки и едно в категория езеро и приравнените към тях :


  • BG1OG700R005 „Шугавица OGRWB05” с код на типа BGTR13, обхващащо река Шугавица от извора до вливането в река Огоста. В общината водното тяло обхваща площи от землищата на селата Сумер, Трифоново, Крапчене, Николово и Долно Белотинци. Реката е десен приток на Огоста с дължина 43.136 км и обща площ на водосборният басейн от 213 км2, което представлява 6,7 % от водосборния басейн на река Огоста.

  • BG1OG789R001, Огоста RWB01” с код на типа BGTR13, обхващаща река Огоста от извора до вливането в язовир Огоста и притоците Превалска и Дългоделска. Дължината на водното тяло е 138,638 км.

  • BG1WO800R016, Цибрица WORWB16 с код на типа BGTR13, обхващащо река Цибрица от извора до селоРазградс дължина 95,970 км.

  • BG1OG700L004, ОГОСТА OGRWB004 с код на типа L 14, обхващащо язовир Огоста с площ 23,600 км2 и обща площ на водосборният басейн от 66.108 км2. Язовирът е вкючен в списъка на комплексните и значими язовири, публична държавна собственост, съгласно Приложение №1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите. Стопанисва се от „Напоителни системи” ЕАД, град София, клон Мизия.

Мониторингът на повърхностните води е част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Целта на мониторинговите програми за контролен мониторинг е да осигурят необходимата информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн или подбасейн. Оперативните програми за мониторинг следва да определят състоянието на водните тела в риск и да оценят промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програмата от мерки. Мрежите за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и измерваните показатели в тях са регламентирани със Заповед № РД – 182/26.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите .

Общият брой на пунктовете на територията на страната ни e 617, от които на територията на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район 134 пункта за контролен мониторинг и 54 пункта за оперативен мониторинг 

На територията на община Монтана функционират 3 пункта – на река Огоста преди язовир „Огоста”, след язовир „Огоста” и след град Монтана.

Мониторинговите програми са изпълнявани съгласно Заповед № РД-182/26.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите.

Показателите, които се наблюдават, са основни физикохимични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината.

Измерваните показатели са разделени в три групи :



  • Основни физикохимични показатели - температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи (NH4-N, NO3-N, PO4), разтворен кислород, наситеност с кислород, перманганатна окисляемост, БПК, ХПК, желязо, манган, сулфати, хлориди и др.;

  • Приоритетни вещества - силно токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества. Броят им е 33;

  • Специфични замърсители - органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други специфични вещества.

Общината и регионът се характеризират с директни зауствания на отпадъчни води във водоприемниците, тъй като ПСОВ са изградени само в областния център Монтанва и Вършец.

В доклада за ЕО ще бъдат подробно описани състоянието, разгледани и оценени евентуалните въздействия върху повърхностните водни тела от новото устройство на територията, съгласно изискванията поставени в ПУРБ – Програма от мерки за повърхностните водни тела и в съответствие с информацията и препоръките, получени в рамките на консултациите с БДДР и РИОСВ по реда на чл. 19 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.

Ще бъдат разгледана връзката на ОУП с основните замърсители- земеделие, промишленост, транспорта и населените места, разгледани като точкови или дифузни и очакваните промени -положителни или отрицателни или липсата на такива.

По предварителни разчети от реализацията на ОУП се очаква незначително въздействие върху съществуващите хидроложки условия на района и върху режима и качеството на повърхностните води.



2.2.2.Подземни води.

Подземните води са ценен природен ресурс и източник за задоволяване на различни потребности.

Мрежите за мониторинг на подземните води са регламентирани със Заповед № РД -182/26.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите. За Дунавски басейнов район съгласно заповедта са определени 84 пункта за мониторинг на зоните за защита на водите, които също се припокриват с пунктове от контролния мониторинг - 99 пункта за контролен и 28 пункта за оперативен мониторинг, от които общо 16 на територията на РИОСВ Монтана.

Пробите от подземни води се пробонабират и анализират от лабораториите на ИАОС по показателите посочени в гореописаната Заповед. Измерваните показатели са разделени в четири групи – основни и допълнителни физикохимични показатели, специфични замърсители на подземни води – метали и металоиди и органични вещества.

В рамките на консултациите с БДДР и РИОСВ по реда на чл. 19 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми ще се уточнят подземните водни тела. В Доклада за екологична оценка на ОУП ще се разгледа състоянието им и ще се оцени и прогнозира въздействието от реализацията на плана върху количественото, химичното и екологично състояние на всяко подземното водно тяло в съответствие с предоставената ни информация и направени препоръки.

2.2.3. Зони за защита на водите.

В ДЕО следва да се изясни и анализира засягането на зони за защита на водите съгласно чл. 119 а, ал.1, т.5 от Закона за водите – защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

Районът попада в чувствителна зона, т.е. се характеризира като водоприемник, който се намира или има риск да достигне състояние на еутрофикация - обогатяване с биогенните елементи азот и фосфор. Това състояние е свързано с ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите. Това изисква отпадъчните води от всички агломерации с над 10 000 еквивалентни жители, които се заустват в него да бъдат предмет на допълнително пречистване с цел отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор до определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. По този начин водоприемникът се предпазва от допълнителна еутрофикация и се цели подобряване в неговото състояние.

Понятието "чувствителни зони" е термин от Директива 91/271/ЕЕС, транспониран в Наредба 6, която регламентира, че Министърът на околната среда и водите със Заповед определя водоприемниците, които са определени за чувствителни зони.

Територията на общината с надморска височина до 200 м попада и в уязвима зона, съгласно ДИРЕКТИВА 91/676/ЕИО от 12 декември 1991 година, регламентирани за България със Заповед № РД -930/25.10.2010 г.на МОСВ за определяне на водите, които са замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници и уязвимите зони, в които водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници.

Със Заповед № РД-635/13.08.2013 г. на МОСВ е утвърждена програма за мониторинг на нитратите в подземните и повърхностни води в Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски райони за басейново управление



2.2.4. Водоснабдяване на територията и съществуващ начин на третиране на отпадъчните води.

На територията на общината съществуват 14 каптажа, 5 дренажа, 16 тръбни и шахтови кладенци, които са добри в количествено отношение, но не се използват рационално. Има недостиг на вода в някои от населените места. Водоснабдителната мрежа е с дължина 322 км, но за съжаление остаряла и амортизирана. Според заданието за ОУП около 90% от нея се нуждае от подмяна и реконструкция. По-голяма част от водоизточниците са строени преди 1962 г.

Съществуващата канализационна система е само 92 км, от които 86 км в областния и общински център, като е смесена с изключение на комплексите “Младост” и “Кошарник”, където е разделна.

В селата се използват остарелите и с крайно негативно въздействие върху качествата на подземните води септични и попивни ями.

По данните от Общинския план за развитие и Заданието за ОУП водните ресурси в общината се формират от оттока на реките и подземните води. Средното годишно количество за жител е около 2300 – 2400 куб. метра, а използваемата част от него е от 800 – 1000 куб. метра на жител годишно. Ползването на достъпни води се ограничава от влошените им качества в резултат от замърсяването им с битово-фекални и промишлени отпадъчни води. Ето защо пречистването на отпадъчни води придобива изключително важно значение. В община Монтана съществуват фирми и предприятия с изградени пречиствателни станции, пречиствателни съоръжения, мазниноуловители, каломаслоуловители. Отпадъчните им води се заустват в градската канализация. Приемник на водите е р. Огоста, която е II – ра категория, а в участъка на вливането на отпадъчните води до вливането на река Ботуня е III - та категория. Водопроводната и канализационна мрежи са остарели и се нуждаят от обновяване.

В ДЕО следва да се оценят задоволяването на настоящите нужди като обемно развитие и качествената характеристика на водоснабдителната система, състоянието на водоприемниците, проектирането и изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води и предвижданията на ОУП в това отношение.

За целта ще бъдат проведени консултации с експлоатационното предприятие “Водоснабдяване и канализация” ООД – Монтана.
2.3. Земни недра.

Геоложка основа има разнообразен характер. Установени са триаски, юрски и долнокредни плиткоморски утаени скали: червени пясъчници, конгломерати,варовици, мергели, песъчливи варовици и др. В местата по долината на р. Огоста и притоците й преобладават неозойски наслаги и алувиални отложения.

Главна тектонска структура тук е Монтанската антиклинала (между с.Винище и гр. Криводол), като повечето изследователи я причисляват към Белоградчишката мегаантиклинала, която завършва на изток периклинално към Пъстрина. Южното бедро на Монтанската антиклинала е по-цялостно, докато северното е по-ерозирано.

Наличните експлоатируеми запаси от полезните изкопаеми са с местно значение. Добиват се инертни материали – баластра, пясък, трошен камък, глина, ограничени количества златоносен пясък...

В екологичната оценка на ОУПО ще се разгледа геоложката основа и ще се оцени и прогнозира въздействието от реализацията на плана върху нейното състояние.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница