Доклад за екологична оценка на проект на план за управление на речните басейни в източнобеломорски район за басейново управление 2016-2021г

на

ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ В ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ 2016-2021г.

Настоящият документ е „Нетехническо резюме на Доклада за Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление“ е разработен във връзка с Договор Д – 33/7 от 04.02.2016г. с Министерство на околната среда и водите и „Еко Логистик А“ ЕООД.

Докладът за ЕО е оформен като единен документ със съдържание, съгласно изискванията на чл. 86, ал. 3 от ЗООС и в съответствие със степента на детайлност на плана, като е съобразен със заключенията и предложенията от доклада за ОС. В доклада за ЕО подробно са анализирани значимите видове натиск върху състоянието на повърхностните и подземните води в ИБР; резултатите от провеждания мониторинг и оценка на състоянието на повърхностните води, подземните води и зоните за защита на водите; програмата от мерки към ПУРБ за постигане на целите за опазване на околната среда и оценени предвидените мерки за опазване и подобряване на водните ресурси и въздействието върху околната среда и човешкото здраве, както и вероятността за значително въздействие върху околната среда на територията на други държави.

Обхватът и съдържанието на Докладa по екологична оценка на ПУРБ на ИБР са съобразени със Заданието за обхват и сържание на ДЕО на ПУРБ, становище № ЕО23/22.07.2016 -на Министъра на околната среда и водите и резултатие от проведените консултации по реда на чл.19 от Наредбата за ЕО

За изготвяне на ЕО е ползван опита на независимите експерти, на които е възложено извършването на екологичната оценка на проекта на ПУРБ, както и нормативните изисквания за извършване на екологична оценка в Закона за опазване на околната среда и Наредбата за ЕО. Съгласно тези изисквания:

• 
  Докладът за екологична оценка е оформен като единен документ, който включва съдържателна част по чл. 86, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда; списък на експертите и ръководителя на екипа, изготвили доклада за екологична оценка; декларации на всеки от експертите (по чл. 16, ал. 1 от Наредбата за ЕО);
  
• 
  Справка за проведени консултации и изразените при консултациите мнения, предложения, както и за начина на отразяването им; приложения;
  

- задължителни консултации в процеса на изготвяне на доклада за ЕО, в т.ч. по заданието за определяне на обхвата на оценката с МОСВ (на основание чл. 19а, т. 1 от Наредбата за ЕО), Министерство на здравеопазването (относно съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда, на основание чл. 19а, т. 2 от Наредбата за ЕО) и други специализирани ведомства – например Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), попадащи в териториалния обхват на ПУРБ, и др. (на основание чл. 19а, т. 3 от Наредбата за ЕО);

• 
  консултации по доклада за ЕО и проекта на плана по реда, определен с чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за ЕО;
  

Информацията в Проекта на ПУРБ Източнобеломорски район за периода 2016-2021г. е представена в общо 12 раздела както следва:

Разгледани са: общи характеристики, географски граници, екорегиони, характерни особености на основните речни басейни, значими проблеми в управлението на водите в Източнобеломорски район, демографска и икономическа характеристика, климатичните особености на района, актуализация на характеристиките на повърхностните води.

Направен е преглед на натиска върху повърхностните и подземните води, като са определени: движещите сили на антропогенния и природния натиск; категория и вид натиск; потенциални въздействия на видовете натиск.

Анализирани са териториите за извличане на вода, предназначена за човешка консумация; на водни обекти, обявени за отдих, включително териториите, обозначени като води за къпане съгласно Директива 76/160/ЕЕС; на територии, обявени за уязвими зони съгласно Директива 91/676/ЕЕС и за чувствителни зони съгласно Директива 91/271/ЕЕС;

За определените мониторингови пунктове на повърхностните водни тела са анализирани данните от мониторинга по биологични елементи за качество и физикохимични елементи за качество, хидроморфологичните и морфологични изменения и други фактори и е извършена класификация на състоянията съгласно Наредба Н- 4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води и Наредба от 2010 г. за стандарти за качество на околната среда.

Целите за опазване на околната среда са определени за следните зони за защита на водите: повърхностни и подземни питейни водни тела, зони за къпане, уязвими зони и чувствителни зони, защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

Представеният в този раздел икономически анализ на водовземането е съобразен с изискванията на законодателството, данните за населението и за потребените количества води за питейно-битови цели, промишлени цели, производство на електронергия и др.

Към определяне на мерките за постигане на целите за опазване на околната среда за новия планов период е пристъпено след анализиране на неизпълнението за проекти/мерки, заложени в първия планов период-2010-2015г., както за повърхностните така и за подземните води.

Извършен е икономически, инвестиционен и институционален анализ на ПоМ.

Раздел 8. Актуализация на регистър на всички други Планове и Програми в обхвата на БД ИБР, отнасящи се за отделни подбасейни, сектори, проблеми или типове води.

В раздел 8 на проекта на ПУРБ за втория планов период са представени стратегии, планове и програми на национално, регионално и местно ниво, имащи отношение с разработения проект на ПУРБ Източнобеломорски район за периода 2016-2021г.

Разгледани са мерките за обсъждане със заинтерисованите страни, предоставяне на информация за резултатите от изпълнението на мерките от първия планов период, запознаване с причините за неизпълнението на мерки, заложени за реализация през периода 2010-2015г

В изпълнение на изискванията на ЗВ за трансгранична координация са организирани различни дейности и инициативи. Сформираните Консултативни групи организират съвместно разработване и съгласуване на политики, програми и стратегии за опазване на трансграничните води

Управлението на водите в Република България се осъществява на национално и басейново ниво, съгласно разписаните компетентни органи и правомощия на ведомствата в Глава първа „Общи положения“ и Глава десета „Управление на водите от ЗВ.

Определени са лицата за връзки за получаване на документация и информация за програмите от мерки и данните от мониторинга:

- по отношение на мерките, свързани със законодателството и международни ангажименти в областта на водите;

- по отношение прилагането на ПУРБ и управлението на водите в Източнобеломорския район.

Представени са процедурите за получаване на документация и информация за програмите от мерки и данните от мониторинга.

1.2. ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ В ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ

Цели за опазване на околната среда на повърхностните водни тела

В Раздел 5 на проекта на ПУРБ (2016-2021) в Източнобеломорски район (ИБР) са формулирани цели, в съответствие с разпорежданията на чл. 4 на Рамковата директива за водите. Целта е дългосрочно устойчиво управление на водите, основано на висока степен на защита на водната среда.

За 167 бр. водни тела (ВТ) целта е „постигане на добро екологично състояние”, а за 131 бр. ВТ целта е „опазване на доброто състояние и предотвратяване влошаването”. За 14 бр. ВТ е заложена по-малко строга цел от постигане на добро екологично състояние/потенциал.

Целта за опазване на околната среда по отношение на химичното състояние за 1 ВТ е „постигане на добро химично състояние”, а за 305 ВТ – „опазване на доброто химично състояние и предотвратяване на влошаването”. Въз основа на направените анализи за 6 ВТ са определени по-малко строги цели.

По отношение на силно модифицираните и изкуствени водни тела, в ПУРБ се определят „специфични цели“ (описани в приложенията към Раздел 5 на ПУРБ) и са описани строги критерии за определянето на изкуствени или силно модифицирани водни тела.

Целите за всички зони за отдих, водни спортове и/или къпане (3бр.) в ИБР са формулирани по следния начин: „Поддържане и предотвратяване влошаване състоянието на повърхностните води за къпане”.

Целите за зоните, в които водите са чувствителни към биогенни елементи са регламентирани в ЗВ и се припокриват с целите за защита на водите от еутрофикация.

Специфични екологични цели за тези зони не се определят.

Цели на зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми

Специфични екологични цели за тези зони не се определят.

За защитените зони от екологичната мрежа «Натура 2000», съгласно Директивата за птиците целта е обща - „Опазване на водите с оглед подобряване и опазване на благоприятното природозащитно състояние на предмета на опазване в защитената зона”. Определени са и конкретните цели за ЗЗВ, като за зоните с изготвени планове за управление, целите са тези, определени в съответния ПУ.

Целите на зоните за защита на водите, които са защитени територии съгласно Закона за защитени територии (ЗЗТ) са определени също като конкретни цели (в актуалните планове за управление на ЗЗВ), така и като обща цел - „Опазване на водите с оглед опазване на видове и местообитания, които са цел на обявяване на защитената територия”.

По отношение на количественото състояние на подземните водни тела са определени следните цели:

- „Опазване на доброто количествено състояние и предотвратяване на влошаването”;

- „По-малко строги цели за количествено състояние

Екологичните целите за зоните за защита на водите по чл.119а, са определени съгласно одобрени общ „подход за определяне/актуализиране на зони за защита на водите и техните екологични цели, съгласно чл.119а, ал.1, т.1-4 от Закона за водите“ (МОСВ).

Изискванията за качество на подземните води, използвани за питейно-битово водоснабдяване (ПБВ) се регламентират от:

• 
  Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води - добро химично състояние по отношение на основни физикохимични показатели и специфични параметри;
  
• 
  Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели - изискванията по Приложение 1 по отношение на основни физикохимични показатели и специфични параметри.
  

В първия ПУРБ (2010-2015 г.) на Източнобеломорски район постигането на добро химично състояние на подземните водни тела е свързано с понижаване съдържанието на нитрати, като с постигане на тази цел са свързани 39,58 % от подземните ВТ. За 19 подземни водни тела са приложени изключения по чл.4 (4) от РДВ - удължаване на срока за постигане на добро химично състояние.

Всички подземни водни тела в първия ПУРБ на ИБР са определени в добро количествено състояние. По тази причина цел за всички подземни ВТ е запазване на доброто количествено състояние.

1.3. ВРЪЗКА НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ В ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ С ДРУГИ РЕЛЕВАНТНИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

В раздел 8 на проекта на ПУРБ за втория планов период са представени стратегии, планове и програми на национално, регионално и местно ниво, имащи отношение с разработения проект на ПУРБ – Източнобеломорски район на управление на водите за периода 2016-2021г.

Авторите на проекта са представили в раздела национални стратегии, планове и програми, които по тяхна преценка са определящи посоката на развитие и имащи пряко отношение към управлението на дейностите по околната среда и водите, както и изготвените до момента ПУ на защитените територии в района по смисъла на ЗЗТ, без значение дали са определени като зони за защита на водите.

Разгледаните национални стратегии, планове и програми не влизат в противоречие с ПУРБ 2016-2021г.

Територията на Източнобеломорския (ИБ) район за басейново управление попада основно в две от трите климатични области на страната - преходно-континенталната (около 60%) и континентално-средиземноморската (около 35%). Малка част от територията на района (около 5%) влиза в границите и на третата климатична област на страната - умерено-континенталната (фиг.1-1 от приложение 4).

Значителната морфографска и орографска пъстрота на района, както и влиянието на различни барометрични центрове – Исландски и Средиземноморски циклони, а също Азорски и Източноевропйски антициклони, допринасят за формиране на съществени климатични различия по територията на този басейнов район.

Снежна покривка. Снежната покривка в планинската част на Източнобеломорския басейнов район се отличава много от тази, в околните низини главно поради големите температурни различия. Наред с това, в южните части на басейновия район през зимата количеството на снеговалежите е значително по-голямо, отколкото в по-северните части.

Засушавания. В равнинните и хълмистите райони засушаванията (период от поне 10 дена без валеж) се случват средно от 5 до 12 пъти годишно. Те са най-чести и продължителни през есента, а в южните части на района – лятото и есента. Най-рядко засушавания се проявяват през пролетта. На много места вътрешногодишното им разпределение не е добре изразено и те са възможни през всички сезони

Проливни и интензивни валежи. За климатичните условия на България валеж с количество над 20-25 мм в денонощие се счита за проливен, а такъв с количество над 0.18 мм за минута (30 л/сек/ха) – за интензивен. Честотата на проливните валежи върви синхронно с техния годишен режим, както и с пространственото им разпространение, т.е. в местата с най-много валежи по принцип.

2.1.2. Качество на атмосферния въздух

Климатични фактори за замърсяване /самоочистване на атмосферата

Параметрите на климата определят степента на устойчивост на атмосферата на антропогенни въздействия, като показват каква е потенциалната възможност тя да бъде замърсявана и способността ú да се самоочиства. За оценка на климатичния потенциал за атмосферно замърсяване/самоочистване може да се използва методиката за балово оценяване устойчивостта на геосистеми, като се приложат следните две групи климатични показатели:

1) За характеризиране на климата като фактор на самоочистване на атмосферата:

• Брой на дни с вятър над 14 m/s

• Брой на дни с валеж над 10 mm

• Отношение на броя на дни с валеж през студеното полугодие към броя на дни с валеж през топлото полугодие

• Годишна сума на валежа

2) За характеризиране на климата като пречка за очистване на атмосферата:

• Брой на случаи с тихо време

• Брой на дни с инверсии

Параметрите на всеки един от тези показатели се оценяват балово по три-степенна скала – благоприятни (бал 3), средно благоприятни (бал 2) и неблагоприятни (бал 1). Наред с това е необходимо да се има предвид и преобладаващата посока на ветровете, както и разположението на замърсяващите източници спрямо тях.

Комплексните балови оценки в областните градове на ИБ район са, както следва:

- Пазарджик -10 (при максимално благоприятна 18)

- Пловдив – 8 (при максимално благоприятна 18)

- Хасково – 11 (при максимално благоприятна 18)

- Кърджали – 13 (при максимално благоприятна 18)

- Стара Загора – 11 (при максимално благоприятна 18)

- Ямбол – 8 (при максимално благоприятна 15)

- Сливен – 10 (при максимално благоприятна 15)

- Смолян – 11 (при максимално благоприятна 15)

Замърсителите във водите, които могат да произхождат от атмосферните отлагания, най-често са: азот, сяра, живак, олово, кадмий, мед, цинк, техните съединения, пестициди, хербициди и други токсини. Достигането им до водните обекти може да бъде чрез директно отлагане върху водната повърхност, или индиректно - от земната повърхност чрез отток или филтрация към водните обекти.

Съдържанието на тези замърсители във въздушната среда се проследява от пунктовете на Националната Автоматизирана Система за Контрол на Качеството на Атмосферния Въздух.

Настоящата оценка на КАВ се основава на най-новия Национален Доклад за Състоянието и Опазването на Околната Среда на ИАОС, приет на заседание на Министерския съвет на 25.05.2016 г. Анализите на доклада са базирани на данни за 2014 г.

За ФПЧ₁₀ през 2014 г. се отбелязва нарушение на средноденонощната им норма (СДН) във всички Райони за Оценка и Управление на Качеството на Атмосферния Въздух (РОУКАВ) в страната. За територията на ИБ басейнов район броят на превишенията на СДН на ФПЧ₁₀ може да се види на фиг.1-14 от приложение 4. Той е най-голям в Димитровград и Смолян. По отношение на средногодишната норма (СГН) най-големи превишения в ИБ район се наблюдават в Пловдив и Димитровград

ФПЧ_2.5. През 2014 г. този индикатор е контролиран в 3 пункта от територията на ИБ район – Пловдив, Ст.Загора и Рожен. От тях само в Пловдив са наблюдавани неголеми превишения на допустимата норма. Там е налице тенденция на намаление на концентрациите на ФПЧ_2.5 през 2014 г. спрямо предходните три години. В останалите два пункта – Ст. Загора и Рожен, се наблюдава тенденция на слабо повишение за 2014 г.

През 2014г. в 7 от 15 пункта измерващи ПАВ в страната е регистрирано превишение на целевата СГН. От тях само един (Пловдив) е на територията на ИБ район (Фиг.1-16 от приложение 4). Във времеви аспект, във всички пунктове на този район се наблюдава тенденция на намаление на концентрациите на ПАВ

Стойностите на Тежки метали и арсен, Олово, Кадмий, Въглероден оксид и Бензен през 2014г. са под пределно допустимите норми. В пункт Долни Воден през 2014 г. концентрацията на олово във въздуха е по-висока, отколкото във всички останали пунктове в страната, но е в границите на допустимата норма.

В ИБР през 2014 г. концентрацията на кадмий в Долни Воден е значително по-висока от ПДК. В Пирдоп превишението е много по-малко – 6.69 ng/m³, при целева норма 5 ng/m³. В Кърджали измерените концентрации на кадмий са под допустимата норма след спирането на ОЦК.

Средногодишните концентрации на арсен, никел, въглероден оксид, бензен през 2014 г. са под ПДК.

2.2. Води

2.2.1. Повърхностни води

Съгласно изменение на точка 3 от чл. 152 (1) от ЗВ (ДВ бр. 47 от 2009 г.) в сила от 23.06.2009 г. Източнобеломорски район за басейново управление на водите включва водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река, като към река Тунджа се причислява р. Фишера, към р. Арда се причислява р. Атеринска, а към р. Бяла река се причислява р. Луда. Всичките основни реки в ИБР са част от международния речен басейн на р. Марица, която се влива в Егейско море.

Общата водосборна площ, от която се формират повърхностните води на ИБР е 35 230 км², която представлява около 32% от територията на страната. На Българска територия водите на Река Марица се събират от 21 084 km² водосборна площ. Река Марица има към 100 по-значителни притока, които са разположени приблизително симетрично спрямо главната река, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. Най-големите от тях са реките Тунджа и Арда. Тъй като тези реки текат като самостоятелни до границата и се вливат в Марица на турска територия, в ПУРБ са разглеждани като отделни водосбори.

Река Тунджа е най-големият приток на р. Марица с водосборна област 7884 km², която приема към 50 притока.

Река Арда е най-голямата родопска река, в която се вливат към 25 притока. Площта на водосборната й област до границата възлиза на 5201 km².

Река Бяла река има водосборната област заедно с тази на р. Луда река до държавната граница между България и Гърция - 636 km². Водосборът на р. Бяла река е изцяло на българска територия и е разгледан като самостоятелен в рамките на ИБР. Източнобеломорски район включва следните водосборни басейни до държавната граница с Турция и Гърция:

• 
  Басейн на р. Марица – трансграничен с Р Гърция и Р Турция;
  
• 
  Басейн на р. Тунджа – трансграничен с Р Турция, от международния басейн на р. Марица;
  
• 
  Басейн на р. Арда – трансграничен с Р Гърция, от международния басейн на р. Марица;
  
• 
  Басейн на р. Бяла река – трансграничен с Р Гърция, от международния басейн на р. Марица;
  
• 
  Басейн на р. Луда река – трансграничен с РГърция, от международния басейн на р. Марица;
  
• 
  Басейн на р. Атеринска – трансграничен с Р Гърция, от международния басейн на р. Арда;
  
• 
  Басейн на р. Фишера – трансграничен с Р Турция, от международния басейн на р.Тунджа.
  

Делът на Източнобеломорския район от общата дължина на водопроводната мрежа в страната остава непроменен в рамките на 29%. Делът на населението на режим на водоснабдяване е 21,3% за 2008-2013 г.

В Източнобеломорския район се намират 40,4% от общия брой на пречиствателни станции за питейна вода (ПСПВ) в страната през 2013 г. Действащите ПСПВ в района имат обаче едва 7% от общия проектен капацитет на тези съоръжения в страната за периода 2008-2013 г.
Замърсяването от точкови източници на територията на ИБР е от канализации и пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) от населени места (агломерации); индустриални емитери, заустващи отпадъчни води в повърхностни води; животновъдни ферми, заустващи в повърхностни води; рибовъдство.
Замърсяването от дифузни източници на територията на ИБР е основно от селското стопанство, в частност земеделието; земеползването като цяло; риборазвъждането; замърсяванията от въздуха; замърсяването от транспорта; населените места без изградена канализация; ерозията.

Мониторинг и оценката на състоянието на повърхностните води

В зависимост от състоянието на водните тела и целите на провеждания мониторинг на територията на ИБР са разработени програми за контролен и оперативен мониторинг на водите. Броят на мониторинговите пунктове и честотите на анализ са избирани така, че да осигуряват приемливо ниво на надеждност и прецизност на извършваните оценки за химично и екологично състояние.

На територията на ИБР са определени 64 водни повърхностни водни тела за питейно водоснабдяване, в които са разположени 97 водоизточника. Оценките на всички ПБВ на територията на ИБР в периода 2012-2014 г. показват, че те могат да се отнесат към категория А1 и А2, което определя и доброто състояние на питейните водни тела.

Състоянието на зоните се оценя в 4 категории: лошо, незадоволително, добро и отлично.

Водите в 210 водни тела (175 Реки и 35 езера/язовири) отговарят на изискванията на Наредба 4. При останалите 42 водни тела се отбелязват отклонения от нормите в наредбата

За 46 ЗЗВ, определени за опазване на билогични видове и природни местообитания, за които подържането и опазването на водите е важен фактор, не се извършва оценка на състоянието. За останалите 99 бр. има извършена оценка на 62 бр., като 8 от тях са в благоприятно състояние, 36 - в неблагоприятно-незадоволително състояние, 18 - в неблагоприятно-лошо състояние и за 37 няма данни.

Геоложката обстановка предопределя формирането в района на всички основни типове подземни води - пукнатинни, карстови (карстово-пукнатинни) и порови.

В актуализирания ПУРБ в Източнобеломорския район са определени 41 ПВТ, групирани в 6 водоносни хоризонта:

• 
  -Слой 1 – Порови води в Неоген-Кватернер – 16 водни тела;
  
• 
  -Слой 2 – Порови води в Неоген – 2 водни тела;
  
• 
  -Слой 3 – Пукнатинни и карстови води в Палеоген-Неоген – 5 водни тела;
  
• 
  -Слой 4–Пукнатинни води в Креда – 3 водни тела;
  
• 
  -Слой 5 – Карстови води в Триас – 5 водни тела;
  
• 
  -Слой 6 – Пукнатинни и карстови води в Протерозой – 10 водни тела.
  

В ПУРБ до 2021 г. са дадени и описани 8 броя ПВТ, които се присъединяват към други гранични басейнови дирекции.

Оценката на химичното състояние на ПВТ е определена в две категории - добро и лошо по утвърден подход (МОСВ). Извършена е оценка на химическото състояние на ПВТ по 5 теста, подробно разгледани и описани в плана за управление:

В лошо химическо състояние са 20 броя ПВТ, като основните замърсители са следните: желязо, нитрати, фосфати, манган, обща алфа-активност, калций, магнезий, твърдост (обща), олово, перманганатна окисляемост, хлориди, амониеви йони, натрий, сулфати, естествен уран.

Оценка на количественото състояние на подземните води е извършена само за ПВТ, определени в риск. Съгласно приетия подход водните тела, за които не е идентифициран риск от водочерпене са определени в добро състояние.

Програмата за мониторинг на водите в зоните за защита на питейните води за ПВТ включва водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, които имат средноденонощен дебит над 100 m³. Мониторингът на химичното състояние в зони за защита на подземните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на територията на Източнобеломорски район обхваща общо 80 броя хидрогеоложки пункта. Общият брой на зоните за защита на подземните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, които са мониторирани е 36.

При актуализацията на ПУРБ е идентифициран значимият натиск в резултат от човешка дейност, който може да причини влошаване на доброто състояние на подземните води. Определено е и въздействието от този натиск върху подземните водни тела във връзка с определяне на риска да не постигнат добро състояние д о 2021 г. Определянето на значимите видове натиск е направено на база оценка на данните от мониторинга на водите за съответното водно тяло и доколко те са отчели промяна в състоянието поради определено въздействие, което излага тялото на потенциален риск да не постигне добро състояние.

Геоложкия строеж на ИБР БУ е част от морфоструктурана на Балканидите, отличава се със сложен геоложки стоеж, като в основата му стоят две основни големи геоструктури. Първата от тях е Горнотракийският грабен, който е образуван чрез потъване на земни маси по дълбоките разседи към Родопите и от към Средна гора. Втората голяма структура е Странджанският антиклинорий. Част от него са антиклинарите на Сакар планина и на Странджа, както и Елховския грабен. Тази голяма геоструктура е била геоложки силно променена и сега на повърхността има планини и възвишения – Странджа, Сакар, Манастирски, Светилийски възвишения.

Източнобеломорски район е с най-висок % са почвите от типа Лесивирани почви- 31,357% и тип Кафяви планинско-горски – 26,095%. Характеристиката на тези почвени типове е представена в (Приложение 4. Съществуващо състояние на компонентите на околната среда).

• Замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди

Основни източници на почвените замърсявания с тежки метали и металоиди са земеделието, атмосферните отлагания, минните обекти и индустриалните предприятия в района, както и автотранспорта. В резултат на локалните и дифузни замърсявания на почвите настъпват трайни промени в състоянието им, а от там и в качеството на произвежданата продукция.

• 
  Нарушаване на земите и почвите от добивната промишленост
  

• Натиск по отношение запасеност на почвите с биогенни елементи

За условията в България е необходимо вземането на спешни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на високотехнологични решения за напояване.

• Замърсяване на почвите с продукти за растителна защита (пестициди)

Общата констатация за състоянието на съоръженията за съхраняване на негодни и излезли от употреба пестициди и ПРЗ, разположени на контролираната територия от БДИБР е, че не са причина за замърсяване на почвите с продукти за растителна защита. През последните години са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за излезли от употреба продукти за растителна защита /забранени, с изтекъл срок на годност и др. пестициди/.

• Замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители, включително с нефтопродукти През 2015 г. в определените пунктове за мониторинг на тежки метали е проведето и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите.

• Засоляване, вкисляване и уплътняване на почвите

Уплътняването на почвите е процес, засягащ основно земеделските земи. Главна причина е неправилната обработка на земите чрез използване на тежка механизация при висока влажност на почвите. Процесът на уплътняването на почвите е включен като заплаха в Европейската стратегия за опазване на почвите. Поради спецификата на земеделието в страната на този етап няма статистически данни за наличие на процес на уплътняване на почвите.

• Ерозия па почвите

Почвите в района на БД Източнобеломорски район са подложени на деградация вследствие плобалната промяна на климата, повишаването на температурата, проливните дъждове и дългите засушавания. За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени. Загубите на почва са най-големи в областите: Бургас Пловдив, Хасково и Стара Загора. През 2014 г. само две области имат много висок ерозионен риск (над 50 t/ha/y) – Бургас (6 728 ha) и Добрич (766 ha).

• Свлачища

Поради промените в климата и регистрираните през последните години валежи от дъжд през зимния сезон се наблюдава тенденция на увеличаване на свлачищната активност през зимните месеци (януари и февруари), както и увеличаване на свлачищната активност като цяло спрямо предходната година.

• Промяна предназначението на земята от земеделска за неземеделски цели

Промяната на предназначението на земята от земеделска за неземеделски цели епроблем,

който има пряко значение за опазване на почвите от нарушаване и замърсяване и водещо дo почвено запечатване.

2.4. Ландшафт

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България, ландшафтната система включва 4 класа (равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински ландшафти) и техните 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти.

В разглеждания Източнобеломорски район се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти (разпределени в 1 тип и 2 групи), междупланински равнинно-низинни ландшафти (разпределени в 1 типа и 7 групи), котловинни ландшафти (разпределени в 2 типа и 7 групи) и планински ландшафти (разпределени в 5 типа и 18 групи).

2.5. Биологично разнообразие, флора, фауна

2.5.1. Флора - актуална информация за флората и растителността на териториите, попадащи в ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ

Флора

Съгласно геоботаническото райониране на България (по Бондев, 1997 г.) страната се поделя на три области (Европейска широколистна горска област, Евроазиатска степна и лесостепна област и Средиземноморска склерофилна горска област) с 5 провинции, 28 окръга и 80 района

В резултат от интензифициране на човешката дейност в последните години, както и значителното антропогенизиране на земеделските и горски територии, се нарушава и променя биоразнообразието в тях - фрагментиране и загуба на природни место-обитания, видове и техните местообитания, внасяне на неместни и инвазивни видове, които със своята по-висока приспособимост към условията на средата, конкурират и изместват видовете които естествено се срещат там.

Територията на България е разположена между две зоогеографски подобласти –Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразният релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна, която има характерни особености. Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Фауната в Източнобеломорския район попада в три района – Старопланински, Рило-Родопски и Тракийски район.

Към защитените територии (съгласно глава трета от Закона за защитените територи - ЗЗТ) в Източнобеломорски район, които включват опазване на местообитания на животински и растителни видове се отнасят 2 бр. национални паркове (голяма част от национален парк “Рила”, част от национален парк “Централен Балкан”), части от 2 природни парка, 20 бр. резервати, 12 бр. поддържани резервати, 218 бр. защитени местности, 121 бр. природни забележителности.

Източнобеломорския район на басейново управление е съставен от 5 окръга съгласно геоботаническото райониране на страната. Част от тези окръзи са интензивни земеделски и промишлени центрове, които са силно повлияни и изменени биотично, докато в друга част земеделието и промишлеността не са толкова добре развити и биологичното разнообразие е запазено в значителна степен.

Нутрия (Myocastor coypus) - У нас се среща предимно по поречията на Югоизточна България. Обитава водоемите с богата блатна растителност. Устройва леговищата си (дупки) с изход на нивото на водата.

Червенобуза костенурка (Trachemys scripta) - Намиране е в градската и околоградската зона на големите градове в България като София, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен и Видин. Намирани са в естествените хабитати , Ропотамо, Велека, поддържан Резерват „Вельов Вир“, долното течение и устието на р. Камчия. Между най-малко урбанизираните райони където е установена са р. Велека и Защитена местност „Рупите“.

Шипобузест рак (Orconectes limosus) - У нас шипобузестия рак е абсолютно нов вид. Ракът е навлязъл у нас от Централна Европа и Сърбия през река Дунав. Учените предполагат, че шипобузестият рак се заселил у нас най-много преди една или две години. За първи път е намерен при стартирането на проекта за изследване на инвазивните видове в средата на миналата година в река Тополовец близо до Видин, а по-късно и в още два притока на р. Дунав.

Псеудоразбора (Pseudorazbora parva) - Псеудоразбората е разпространена в България повсеместно. На територията на ИБР се среща в кариерни езера, блата и стари рибарници. Среща се също така на територията на ПП „Беласица“, където са установени 3 вида риби, като и трите са интродуцирани и не са типични за българската ихтиофауна. Тези видове риба, са сребриста каракуда, псеудоразбора и слънчева рибка.

Китайски поспаланко (Ротан) (Perccottus glenii) - Родината й е река Амур на границата на Русия с Китай. През 1916 година е внесен за първи път в Русия като аквариумна рибка. Засега не представлява опасност за територията на ИБР.

На територията на Източнобеломорския район за басейново управление по значимите язовири са: Батак, Въча, Голям Беглик, Жребчево, Ивайловград, Копринка, Кричим, Кърджали, Пясъчник, Розов кладенец, Студен кладенец, Тополница. По предварителна оценка на риска от наводнения в ИБР потенциално опасните язовири по поречие Марица са 61 бр., за поречие Тунджа са 40 бр. и по поречие Арда са 28 бр.

В ИБР са изградени и 53 броя ВЕЦ и МВЕЦ, които са руслови и деривационни, от които по-големите са ВЕЦ-ПАВЕЦ “Белмекен”, ВЕЦ-ПАВЕЦ "Чаира", ВЕЦ "Батак", каскада "Баташки водносилов път", ВЕЦ "Алеко", ВЕЦ "Въча"1 и 2, ВЕЦ „Стара Загора”, МВЕЦ "Тунела", ВЕЦ "Жребчево", ВЕЦ "Копринка", ВЕЦ "Тъжа”, ВЕЦ "Кърджали", ВЕЦ "Студен кладенец", ВЕЦ "Ивайловград", МВЕЦ "Средногорци”, МВЕЦ "Мадан 2000" и др.

Канализационната мрежа в ИБР е 26% от общата дължина на канализационната мрежа в страната през 2013 г. Без канализационна мрежа са 17% от населението на ИБР, 67% е свързано с канализация, но без изградена ПСОВ и 50% от населението е с изградени ПСОВ. На територията на ИБР 251 населени места имат изградена (напълно или частично) канализация, а останалите 1525 са без изградена такава. В повечето случаи без канализация са малки населени места под 2000 е.ж., единствено 20 от тях са между 2000 и 10000 е.ж.

На територията на Източнобеломорски район за басейново управление към настоящия момент се експлоатират следните регионални депа за неопасни битови отпадъци: Ямбол, Стара Загора, Мадан, Доспат, Смолян, Рудозем, Хасково, Харманли, Панагюрище, Пловдив-Цалапица, Пловдив-Шишманци, Карлово, Асеновград. Предстои да бъде изградено регионално депо за регион Пазарджик (включващо общините Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Пещера, Ракитово и Септември) Предстои да бъде изградено регионално депо в община Златица (включващо общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Антон, Челопеч, Мирково и Копривщица).

Общините за които Регионалните депа, все още не са пуснати в експлоатация ще се обслужват от съответните общинските депа.

На територията на ИБР функционира едно депо за строителни отпадъци, обслужващо населените места в община Казанлък. В общините Рудозем, Мадан, Златоград и Девин строителните отпадъци се депонират на площадки, представляващи нарушени терени от минно-добивната промишленост, с цел възстановяване на ландшафта. Строителни отпадъци могат да се депонират на депата Асеновград, Карлово, Цалапица и Шишманци. Липсата на достатъчно депа за строителни отпадъци, включително и на достатъчно съоръжения за третиране (оползотворяване, вкл. рециклиране и обезвреждане), се явява основната причината за неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища главно на входовете и изходите на населените места, в поречията на реките и язовирите.

.

2.8. ПРЕДПРИЯТИЯ С НИСЪК И ВИСОК РИСКОВ ПОТЕНЦИАЛ В ТЕРИТОРИАЛНИЯ ОБХВАТ НА ПУРБ

На територията на басейновата дирекция се намират предприятия, класифицирани по реда на глава седма, раздел I от ЗООС, с нисък и висок рисков потенциал. На база на събраната и синтезирана информация, в доклада по екологична оценка се налага изводът, че всяко от описаните предприятия, в рамките на своята дейност и при наличието на аварийна ситуация би представлявало риск за водния обект, който е в обсега на предприятието. Необходими са мерки, които да водят до предотвратяване на замърсяването на речните басейни в случай на авария и/или инцидент.

В системата на Министерство на здравеопазването се извършва мониторинг и чрез оперативната мрежа на Националната система са всички РИОКОЗ. Те проследяват нивото на шума в населените места в 727 бр. пунктове за мониторинг в 36 града - 27 областни и градовете: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище.

Неблагоприятно е подчертаното задържане на високите шумови нива от диапазона 68-72 dBA в градовете Пловдив, Стара Загора, Сливен, Хасково. Това означава утвърждаване на утежнена акустична обстановка в урбанизираната среда, която би могла да се свърже с възникването на здравен риск.

По данни на ИАОС, Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама фон, различни от естествените. Не се наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух.

Населените места в Източнобеломорски район са доста разнообразни по своите характеристики - големина, население, промишленост, миграция, здравни индикатори. Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. Към 31.12.2014 г. децата до 15 години са 998 196, или 13.9% от общия брой на населението. Населението на Пловдивска област, като административен център на ИБР, към 31.12.2014 г. наброява 675 586 души и представлява 9.4% от населението на страната. Налице е тенденция към намаляване на населението на областта като за 2014 г. това намаление е 0.4% при 0.1% през 2013 г.

Към 31 декември 2014 г. населението на област Стара Загора е 325 963 души, което представлява 4.5% от населението на България и нарежда областта на 5-о място по брой на населението - непосредствено след област Бургас (414 184) и преди област Благоевград (315 577).

По показателите за здравното състояние в ИБР („заболеваемост” и „болестност”) се оформят две групи населени места - със заболеваемост, значително над средната за страната и с такава под средната за страната, което определя разглеждания район като рисков по отношение на човешкото здраве – за голяма част от района здравните показатели на населението са по-лоши от средните за страната.

Зоните за защита на водите (ЗЗВ) предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ПБВ) на територията на Източнобеломорски район за басейново управление са 64 (за басейна на р. Арда – 8, за басейна на р. Марица – 49 и за басейна на р. Тунджа – 7), които съвпадат с границите и броя на водните тела, в които има 97 водоизточници за ПБВ.

Водохващанията черпят воден ресурс от 6 стоящи повърхностни водоизточници – яз. Белмекен, яз. Въча, яз. Голям Беглик, яз. Батак, яз. Асеновец, яз. Боровица, а останалите от речни водохващания изградени в планинските и по-рядко в полупланинските райони.

В следствие на прилагане на ПУРБ няма да бъдат значително засегнати териториите, определени за водочерпене за човешка консумация. При реализация на планираните мерки ще се предотврати влошаването или ще бъде подобрено състоянието на зоните за защита.

В ПУРБ 2016-2021 на ИБР са определени 49 бр. зони за защита на водите с цел опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми..

Съгласно изискванията на ЗВ като зони за отдих и водни спортове, включително зони с води за къпане са определени водни тела които ще бъдат опазвани за тези цели. Басейнът на р. Арда е единственият в ИБР, в който има обявени зони за къпане.

• 
  Чувствителните зони са определени по силата на Директива 91/676/ЕИО (т. нар. Директива за нитратите), а в България въз основа и Заповед № Р Д - 146 / 25.02.2015 г. на МОСВПовърхностни води
  

• 
  Нитратно уязвими зони
  

За Източнобеломорски район тази зона е една, но заема 16 620 km2, което представлява 47% от площта на района за басейново управление.

• 
  Зони за защита на водите от „Натура 2000” съгласно директива 92/43/ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване
  

• 
  Зони за защита на водите от „Натура 2000” съгласно директива 79/409/ЕИО за съхранението на дивите птици, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване
  

• 
  Зони за защита на водите, обявени по смисъла на закона за защитените територии