Доклад за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество



страница1/8
Дата09.01.2018
Размер1.14 Mb.
#42674
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7   8



ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ
В ЕПОХАТА НА
ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Доклад

за Групата от специалисти по обществени електронни медии в информационното общество

към Управителния комитет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа

от Кристиян Нисен


Медийна секция, Съвет на Европа, Страсбург

Февруари 2006

Докладът е преведен и се разпространява безплатно от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения за нуждите на заинтересованите ведомства и организации


Агенцията е национален координатор за изпълнението на ангажиментите на Република България в междуправителствените дейности на Съвета на Европа в областта медиите и новите комуникационни услуги

Превод – Светлозар Кирилов
1. Въведение с. 5
2. Движещите сили на промените в новия медиен пейзаж с. 8

Цифровата революция Промените в пазара – интернационализация и концентрация

Намаляващото влияние на парламентите и правителствата

Поведението на потребителите ­– от пасивна масова аудитория до активни индивиди
3. Обществените електронни медии – от монополисти до конкуренти на медийния пазар с. 15

Аргументите в полза на обществените електронни медии – преди и сега

Участие на обществените електронни медии в конкуренцията на международния пазар – да или не?
4. Обществените електронни медии – пакт с обществото с.20
5. Цели и задължения на обществените електронни медии с.22

Повишаване на социалното, политическото и културното сцепление

Подкрепа за националната култура и демокрацията

Ползата за малцинствените групи и индивидите
6. Функцията на обществените електронни медии с.26

Широк обхват – необходимо изискване за обществените електронни медии

Предоставяне на обществото и на гражданите разнообразни предавания и услуги

Новите медии” и функциите на обществените оператори



Дилемата диференциран подход или широк обхват
7. Организация на обществените електронни медии с.35

Поделяне на обществената баница

Разпределяне на обществените задължения

Радикално решение – премахване на обществените оператори

Нуждаем ли се от нов тип обществени оператори?
8. Надзор на обществените оператори с.42

По-стриктна регулация и по-малко автономност

Редакционната независимост

Структури за регулация и надзор
9. Финансиране на обществените електронни медии с.49

Финансирането на електронните медии – някои общи тенденции

Финансиране на обществените електронни медии – ценности и принципи

Нови предизвикателства – и някои нерешени стари

Цифровите технологии и потребителската такса

Обществените оператори и търговските дейности

Индивидуално ползване и подкопаване на

колективната отговорност

Регулацията на Европейския съюз
10. Обобщение и заключения с.59


  1. ВЪВЕДЕНИЕ

Никога през своето близо осемдесетгодишно съществуване в Европа обществените електронни медии не са се радвали на спокоен и безметежен живот. В допълнение към дискусиите относно програмите между радио- и телевизионните дейци, от една страна, и слушателите и зрителите, от друга, всякакви други заинтересовани групи са изказвали мнения и вземали участие в нерядко разгорещените дебати. Много от темите, като масово срещу елитарно съдържание, образователни програми срещу развлечение или пък степента на автономност на радиото и телевизията по отношение контрола от страна на парламентите и правителствата, се появяват още от самото начало.


Но не всички проблеми и спорове датират от ранните дни на радиоразпръскването. Първоначално не е имало сериозни съмнения и дискусии относно значимостта на общественото радиоразпръскване и обосноваване на неговото съществуване. За повечето европейци социалната роля на обществените радио и телевизия и техните ограничения бяха очевидни – това бяха единствените електронни медии и хората имаха доспъп до тях само по няколко часа на ден. Работещите в радиото и телевизията смятаха съществуването на тези институции и техните програми за безспорно, което не създаваше стимули за тяхното развитие.
Всичко това се промени главно поради конкуренцията от частните търговски медии и появата на реален медиен пазар в Европа. За изненада на едни и ужас на други, европейците откриха, че радио- и телевизионни програми могат да бъдат създавани и предлагани и на чисто комерсиална основа. Някои от публиката дори предпочитаха предванията на частните радиостанции и телевизии.
Уникална черта на съвременния европейски медиен пазар е двусъставната му структура. Частният медиен сектор е доста по-голям от обществения като оборот и брой на каналите, но общественият сектор все още е доста значим като обем на аудиторията. Преди около петнадесет години много наблюдатели предричаха продължаващо нарастване на частните радио и телевизия и упадък на обществените, но сега в повечето европейски страни, макар и с някои съществени изключения, се наблюдава възраждане на обществените електронни медии. Благодарение на благотворната конкуренция от страна на частния сектор, обществените оператори определиха какъв тип програми да предлагат, концентрираха се върху предимствата си, модернизираха програмните си схеми и продукции и направиха дейността си по-ефективна.
Този неочакван обрат на събитията вероятно допринесе за директната атака срещу обществените електронни медии, предприета през 2004 г. в Бялата книга, озаглавена „Съхраняване бъдещето на европейския аудиовизуален пазар. Бяла книга за финансирането и регулацията на обществено финансираните радио и телевизия”. Зад този документ стояха мощни търговски лобистки групи, състоящи се от Съвета на европейските издатели, Асоциацията за търговска телевизия и Асоциацията за европейско радио. И ако преди критиките от страна на тези групи бяха, че обществените радио и телевизия са неефективни, разхищават обществени средства и предлагат програми само за елитарни групи, от които зависи тяхното финансиране, Бялата книга сега пък обвиняваше обществените електронни медии, че са твърде успешни и че злоупотребяват с лидерската си позиция.
Бялата книга бе адресирана към Европейския съюз, по-точно към службите, занимаващи се с конкуренцията към Европейската комисия. Същата тази Европейска комисия бе остро критикувана в Бялата книга, че не може да намали ексцесите на обществения медиен сектор. Основателността на тази нападка е крайно съмнителна. Според обществените електронни медии регулиращите конкуренцията към Европейската комисия в последните години заемат нова и по-твърда позиция спрямо обществените оператори, изисквайки все по-детайлна информация и намесвайки се в техните дейности и финансиране.
Намесата на Европейския съюз имаше и благоприятна страна за общественото радио- и ТВ разпръскване. Амстердамският протокол и членовете на проекта за Европейска конституция, базирани на него, съдържат както разбиране, така и ясна подкрепа за принципите на обществените медии и ролята им за съхраняването на културното многообразие и демокрацията. Там е изразена и ясната позиция, че властта да определят ролята и границите на обществените радио и телевизия е в ръцете на националните органи на всеки член на Европейския съюз.
Ако разгледаме позицията на правителствата и парламентите в Европа спрямо обществените медии, то се сблъскваме със сложна и нерядко противоречива картина. Като цяло почти няма държавен орган, който да отрича важността на обществените оператори. Точно обратното – списъкът с изявленията за тяхната значимост, независимост и необходимост от достатъчно финансиране от обществените фондове е безкраен. Но при по-внимателно вглеждане има и някои съществени разлики. Срещат се и смущаващи примери за обществени медии, които са пренебрегвани от държавните институции в техните страни и смятат себе си за жертва на големите международни медийни компании. Известни са и драстични орязвания на бюджетите на обществените радио и телевизия, както и обезпокояващи случаи за директно политическо вмешателство и ограничения на техната свобода, станали известни на обществеността.
Има основания да се притесняваме от тези опити за подкопаване на общественото радио- и ТВ разпръскване, но пък тези спорове и критики определено са знак за значимостта на обществените електронни медии. Това са симптоми за значимата социална роля, която общественото радио- и ТВ разпръскване играе в ежедневието на европейците, важността му за демократичния политически дебат, независимостта му и добрия мениджмънт. Тази дискусия трябва да се разглежда само като признание и подкрепа за обществените радио и телевизия. Създава се впечатление, че обществените медии и техните поддръжници има защо активно да участват в дебата. Това би могло да доведе до разбиране за необходимостта от цялостна преоценка на принципите на обществените оператори и до клането на повече от една свещени крави.
Също така е необходимо да се подчертае появата и влиянието на новите цифрови технологии като крайъгълен камък на информационното общество. В момента наблюдаваме началото на нова ера, която през престоящите години ще революционизира целия медиен сектор и напълно ще промени обществените и персонални комуникации във всички европейски общества. Не е достатъчно да се каже, че цифровизацията е нещо повече от заменянето на аналоговото производство и разпространение с цифрово. Цифровизацията ще промени начина за производство на програмите и ще изисква нови умения от работещите в електронните медии. Ще се появи цял нов спектър от медийни услуги за аудиторията. Цифровите технологии имат потенциала да донесат нова свобода на избора за индивидуалния член на аудиторията. Цифровизацията обаче ще предизвика и възобновяване на дебата за медийната концентрация и на цялата идея за мисията на обществените медии, както и дори по-фундаменталните промени на начина, по който гледаме на себе си като граждани, а не само потребители.
Тези проблеми и процеси повлияха на решението на Управителния съвет по медии и нови комуникационни технологии към Съвета на Европа да формира Група от експерти по обществено радио- и ТВ разпръскване в информационното общество. Този текст е работен доклад, писан по поръчка на споменатата експертна група. Главната му цел е да опише някои от ключовите процеси и тенденции в медиите и да разгледа дългия списък от сложни и често противоречиви проблеми, с които се сблъскват обществените радио и телевизия. Показателно за дълбочината на промяната е дори тълкуването на самия термин разпръскване и променящите се нюанси на значенеито му. В началото той е използван като широко понятие, отразяващо комуникационна активност, а сега е на път да се превърне просто в технически термин, означаващ само една от възможните технологии и методи за разпространяване, прилагани от медийните компании. За да се избегне рискът „обществено радио- и ТВ разпръскване” да се тълкува в този традиционен тесен смисъл, в този текст обикновено се използва израза „обществени медии”.
Докладът не предлага ясни отговори, но за това пък съдържа множество трудни и стимулиращи въпроси. Много от тях бяха формулирани и дискутирани при плодотворните дебати с колеги от медиите и академичните кръгове, както и с членовете на групите от медийни експерти към Съвета на Европа. На всички тях аз съм дълбоко задължен, но отговорността за становищата в този доклад е изцяло моя. Специални благодарности дължа на Питър Луумс, който обстойно прегледа ръкописа и ми помогна както по отношение на съдържанието, така и за езика.
Кристиян Нисен

Копенхаген, ноември 2005 г.

2. ДВИЖЕЩИТЕ СИЛИ НА ПРОМЕНИТЕ В НОВИЯ МЕДИЕН ПЕЙЗАЖ
Радиоразпръскването в Европа претърпя значително развитие за близо осемдесет години съществуване – от само отделни радиоканали, излъчващи няколко часа дневно, до сегашните многобройни канали, по които радио- и телевизионните програми достигат до слушателите и зрителите 24 часа в денонощието. Радиоразпръскването се разви от монопол на държавата до сегашната „двусъставна композиция”, при която обществените радио и телевизия съществуват и се конкурират с непрекъснато нарастващ брой частни комерсиални медийни компании.
Това развитие бе предизвикано от система от причини. През някои периоди движещата сила бе политиката, като например през 20-те и 30-те години, когато парламентите и правителствата решиха, че радиоразпръскването е обществено благо и не бива да бъде търговска дейност, осъществявана от частни компании. В други случаи промените бяха предизвикани от развитие на технологиите, както бе в средата на XX век, когато стана възможно живи изображения да се създават и пренасят в ефира – това, което сега наричаме телевизия. Имайки предвид тези осемдесет години развитие, не би било трудно да опишем и разберем какво се случи и защо електронните медии в различни периоди се развиваха в различни насоки.
Сега, на прага на новото хилядолетие, живеем в период на драматични промени в медийния пейзаж – може би най-дълбоките промени в историята на електронните медии. Необходимо е внимателно вглеждане и отчитане на няколко важни фактора, за да разберем тези движещи сили поради цялостната и непрекъсната природа на промените. Електронните медии се развиват под въздействието на четири взаимносвързани влиятелни фактора:
- Новите технологии;

- Промените в пазара;

- Влиянието на парламентите и правителствата;

- Поведението на потребителите.


Подредбата на факторите не е случайна. Цифровизацията превръща технологиите в пъровоначалната движеща сила, която на свой ред предизвиква промени в пазара. Това пък води до промени в поведението на потребителите. Тези промени съществено намаляват възможността на парламентите и правителствата да регулират медиите и отслабват политическото влияние върху това, което гражданите слушат по радиото и гледат по телевизията.
Комплексните промени в тези четири сфери радикално влияят на условията, в които съществуват обществените радио и телевизия.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница