Доклад за изпълнение Моля да предоставите следните данни за произхода на този доклад



страница1/7
Дата09.01.2018
Размер1.2 Mb.
#42207
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7
Формат на доклада за изпълнението на Орхуската конвенция съгласно Решение IV/4 (ECE/MP.PP/2011/2/Add.1)

Настоящият доклад се подава от името на България в съответствие с решения I/8, II/10 и IV/4.

Име на служителя, отговорен за подаването на националния доклад:

Христо Стоев

Подпис:




Дата:




Доклад за изпълнение

Моля да предоставите следните данни за произхода на този доклад:


Държава:

България

Национална контактна точка:

Пълното наименование на институцията:

Министерство на околната среда и водите

Име и длъжност на отговорното лице:

Христо Стоев

Пощенски адрес:

София 1000

Телефон:

+359 2 940 63 45

Факс:

+3592 981 66 10

Ел. поща:

hstoev@moew.government.bg

Служител за контакт по изготвяне на доклада (ако е различен):

Пълното наименование на институцията:




Име и длъжност на отговорното лице:




Пощенски адрес:




Телефон:




Факс:




Ел. поща:






I. Процедура за изготвяне на доклада

Представете кратко резюме на процедурата, чрез която този доклад е изготвен, включително информация за публичните власти, които са били консултирани или са допринесли за подготовката му, как са проведени консултациите с обществеността и как резултатът от общественото допитване е бил взет предвид, както и материалите, който са използвани като основа за подготовка на доклада.




Отговор:

Ще се попълни след приключване на процедурата по разработване.







II. Конкретни обстоятелства от значение за разбирането на доклада

Докладвайте всякакви особени обстоятелства, които са от значение за разбирането на доклада, например, дали има федерална и/или децентрализирана структура за взимане на решенията, дали разпоредбите на Конвенцията имат пряк ефект върху неговото влизане в сила, или дали финансовите ограничения са значителна пречка за изпълнение (по желание).




Отговор:







III. Законодателни, регулаторни и други мерки за прилагане на общите разпоредби на член 3, параграфи 2, 3, 4, 7 и 8




Списък със законови, нормативни и други мерки, с които се прилагат общите разпоредби на член 3, параграфи 2, 3, 4, 7 и 8 от Конвенцията.

Обяснете как са изпълнени тези параграфи. По-специално, опишете:



  1. По отношение на параграф 2, мерки, предприети за да се гарантира, че длъжностните лица и органите извършват подпомагане и предоставят необходимите насоки;

  2. По отношение на параграф 3, мерки, предприети за насърчаване на образованието и осведомеността за околната среда;

  3. По отношение на параграф 4, мерки, предприети за да се гарантира, че има съответното признаване и подкрепа на сдруженията, организациите или групите, работещи за опазване на околната среда;

  4. По отношение на параграф 7, мерки, предприети за насърчаване на принципите на Конвенцията на международно ниво, включително:

(i) Мерките, взети за координиране в рамките на и между министерствата, за да се информират служителите, работещи по други международни споразумения/форуми за член 3, параграф 7 от Конвенцията и Насоките от Алма Ата; да се посочи дали мерките за координиране са в ход;

(ii) Мерките, предприети за осигуряване на достъп до информация на национално ниво по отношение на международни форуми, включително етапите, на които достъпът до информация е бил предоставен;

(iii) Mерките, предприети за насърчаване и позволяване публичното участие на национално ниво по отношение на международни форуми (например, канене на членовете на неправителствена организация (НПО) да участват в делегацията на държавата при международни преговори за околната среда, или включване на НПО при формирането на официалната позиция на страната за такива преговори), включително етапите, при които достъпът до информация е бил предоставен;

(iv) Mерки, предприети за насърчаване на принципите на Конвенцията в процедурите на други международни форуми;

(v) Предприети мерки за насърчаване на принципите на Конвенцията в работните програми, проекти, решения и други съществени резултати от други международни форуми;

(e) По отношение на параграф 8, предприетите мерки за гарантиране, че лицата, които упражняват правата си по Конвенцията не са наказвани, преследвани или обезпокоявани.









Отговор:

По подточка (a):

Глава втора от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) поставя редица изисквания пред държавните органи и другите компетентни лица относно подпомагането и улесняването на обществеността по отношение на достъпа до информация за околната среда.


Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) подробно регламентира процедурите за достъп до обществена информация, в т. ч. и за информация за околната среда, насочва обществеността за реда и формите за получаване на достъп до информация, както и за средствата за правна защита при обжалване на решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация.
Интернет страниците на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите структури включват специализирани секции „Достъп до информация”, в които се дават подробни указания относно процедурите за достъп до информация за околната среда.
С цел осигуряване на прозрачност в дейността и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация в интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е публикуван и ежегодно се обновява Национален електронен каталог на източниците на екологична информация. В него са обобщени данни за това каква информация за околната среда се събира, съхранява и предоставя на обществеността от институциите в България.
Важна роля изпълнява Фондация „Програма Достъп до Информация”, която:


  • Консултира случаи, свързани с правото на информация.

  • Провежда специализирани обучения по свобода на информацията за държавни и общински служители, журналисти и неправителствени организации.

  • Подготвя информационни материали и публикации за централния и местния печат.

За повече информация:



http://www.aip-bg.org/en/

По подточка (b):

В своето разнообразие всички теми и проблеми на устойчивото развитие (вкл. опазването на околната среда) са застъпени в учебните програми и учебното съдържание за различните класове на задължителното основно и гимназиално обучение. Приложен е интегриран подход, т.е. без да има обособен предмет устойчиво развитие, темите се разглеждат (в зависимост от своята специфика) в съответния учебен предмет и културно-образователна област. Това осигурява добри възможности за осмисляне на съответната тема както на фона на специфичната научна област, така и съотнесена към други сфери на познанието и човешката дейност чрез междупредметните връзки.


Отговорността към опазването на околната среда се възпитава в децата от най-ранна (предучилищна) възраст. В национален контекст приоритет на правителството на Р. България е образованието и то още от най-ранна възраст. Предучилищното образование е ефективно средство за създаване на основа за по-нататъшно успешно учене и развитие. Подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи в детските градини или в училищата. В държавните образователни изисквания са включени очаквани резултати, свързани с разпознаване на правилата за безопасност при природни бедствия, осъзнаване на необходимостта от грижи за животните и правото им на живот, осъзнаване на необходимостта от условия за разтеж и развитие на растенията и др.

Като потвърждение за значението, което отдаваме на образованието за устойчиво развитие следва да се подчертае, че в образователната си политика, наред с основните осем ключови компетентности, България със Закона за училищното и предучилищното образование (чл. 77) въведе и девета, за устойчиво развитие и здравословен начин на живот.

В държавното образователно изискване за учебно съдържание са включени основни ядра на учебно съдържание, обвързани с образованието за устойчиво развитие и са формулирани знания, умения, отношения и компетентности, ориентирани към образованието за устойчиво развитие, които трябва да бъдат усвоени от учениците към момента на завършване на съответния етап или степен. В учебните програми за различни учебни предмети и класове тези стандарти са декомпозирани в цели на обучение по съответните теми. Основен акцент върху образованието за устойчиво развитие е поставен в стандартите и учебните програми в културно-образователните области „Обществени науки и гражданско образование“ (в учебните предмети „Човекът и обществото“, „История и цивилизация“, „География и икономика“), „Природни науки и екология“ (по предмети „Човекът и природата“, „Биология и здравно образование“ и „Химия и опазване на околната среда“), в предметния цикъл „Философия“ и др., въпреки че теми, въпроси и предизвикателства на устойчивото развитие са изрично застъпени и в програмите по останалите предмети, например по чужд език.

В резултат от обучението си ученикът, освен всичко друго:

• Определя значението на природни дадености за живота на хората; посочва връзката между особеностите на природната среда и трудовата дейност на хората; дава примери за последиците от взаимодействието между човека и околната среда; дава примери за промени в околната среда и в бита на хората, настъпили в резултат на някои технически нововъведения („Човекът и обществото“);

• Познава принципите на екологичния мониторинг и осъзнава необходимостта от него; сравнява положителните и отрицателните страни на живота в урбанизираните територии; анализира основните форми на международно икономическо сътрудничество („География и икономика“);

• Назовава дейности на човека, водещи до нарушаване на равновесието в природата („Човекът и природата“);

• Оценява влиянието на човека върху природата и причините за нарушаване на екологичното равновесие; предвижда резултати от промяна на екологичните фактори и въздействието на човека върху екологичното равновесие („Биология и здравно образование“);

• Аргументира необходимостта от разумно използване на природните ресурси; доказва необходимостта от вторична употреба на материалите, безотпадъчни и безвредни производства („Химия и опазване на околната среда“);

• Познава основни правила на природосъобразен начин на поведение („Домашен бит и икономика“) и други.


Държавните образователни стандарти, като съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, обхващат и екологичното образование. Стандартът е определен с Наредба на Министерството на образованието и науката за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Съгласно стандарта, екологичното образование e насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие. Рамковите изисквания за резултатите от обучението по екологично образование, предвидени в стандарта, включват областите на компетентност: „Енергия и климат“, „Общество и околна среда“, „Биологично разнообразие“, „Вода, почва, въздух“, „Потребление и отпадъци“.
Съгласно Закона за професионалното образование и обучение задължителната професионална подготовка по отделни професии се определя в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии (ДОИ). Въз основа на ДОИ при разработването на учебното съдържание се отчита спецификата на трудовите дейности по конкретните професии и специалности и се включва задължително учебно съдържание, което формира знания и умения за опазване на околната среда и разглежда възможностите за намаляване на вредното въздействие на етапите от технологичния процес върху въздуха, водата и почвите, върху живота и здравето на хората (лъчения, вибрации, шум и др). В системата на професионално образование се осъществява обучение по професията “Еколог”, специалност “Екология и опазване на околната среда” и „Агроеколог“, специалност „Агроекология“.

Задължителната професионална подготовка по всички професии с придобиване на трета степен на професионална квалификация в училищната система включва изучаване на учебен предмет Предприемачество и учебен предмет


Икономика, в които се разглежда основния икономически проблем на съвремието – оскъдността на ресурсите, съпоставена с неограничените потребности на хората. Учебните планове за професионално образование регламентират в различни форми възможността за развитие на предприемаческо мислене и поведение чрез учебен предмет работа в учебно предприятие. Интерактивното обучение засяга и същностната характеристика на устойчивото развитие, като съдейства за насърчаване генерирането на предприемачески идеи и разработването на иновации при запазване на екологичното равновесие.

В четири или петгодишния курс на професионално обучение учениците усвояват професионални знания, умения и компетентности, които им осигуряват успешна реализация в голям брой професионални области. На своите работни места те прилагат придобитите професионални знания и умения при анализ на продукти, въздух, води, почви, контрол върху отпадъците, както и върху производствените процеси.

В Националните изпитни програми за държавни изпити за придобиване на квалификация по професия са заложени и критерии за оценяване и на придобитите професионални компетентности, свързани с опазване на околната среда.
Съгласно Закона за висшето образование, Министерският съвет утвърждава (с наредби) държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и специалности. В България висшите учебни заведения осигуряват обучение по специалности “Екология и опазване на околната среда“, „Екоикономика“, „Екомениджмънт“, „Екохимия“, „Биоразнообразие, екология и консервация“, „Екологични биотехнологии и контрол на храни“, „Екология и опазване на екосистемите“, „Екология и екотоксикология“, „Екология и устойчиво развитие“, „Ресурсоспестяващи технологии“, „Техника и технологии по опазване на околната среда“, „Екологично образование“ и др.
В областта на неформалното образование важна роля по отношение на обучението по околна среда и устойчиво развитие играят проектите и програмите, включително тези, които са разработени от или съвместно с неправителствени организации и обществени структури.

Образование за устойчиво развитие се осъществява не само в рамките на задължителната подготовка, но също така и в рамките свободноизбираемата подготовка (СИП), както и чрез извънкласни и извънучилищни форми (клубове, нацонални състезания и др.).

На училищно ниво се прилагат различни извънкласни инициативи за образование по устойчиво развитие, като напр. беседи, изложби, еко походи и пр. При разработване на учебни програми за СИП учителите включват теми, свързани с концепцията за устойчиво развитие. В редица училища действат клубове за екологично образование, което е елемент на образованието за устойчиво развитие.

Всяка година МОСВ и неговите териториални структури – дирекции на национални паркове, басейнови дирекции, регионални инспекции по околна среда и води, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката и общините, провеждат национални кампании за повишаване на общественото съзнание и култура по повод датите от международния екокалендар: Деня на влажните зони – 2 февруари; Деня на водата – 22 март; Седмицата на гората – 30 март – 5 април; Деня на Земята – 22 април; Деня за борба с климатичните промени – 15 май; Деня на биологичното разнообразие – 22 май; Европейската седмица на устойчивото развитие – 30 май – 5 юни; Деня на околната среда – 5 юни; Деня на река Дунав – 29 юни; Европейската седмица на мобилността – 16-22 септември; Деня за защита на озоновия слой – 16 септември; Деня на птиците – 1 октомври; Деня на мониторинга на водата – 18 октомври; Деня на Черно море – 31 октомври; Европейската седмица за намаляване на отпадъците – 21-29 ноември; Деня на планините – 11 декември и др., както и кампании, свързани с опазването на определени видове или групи видове (напр. прилеп, делфин, мечка) и др. В рамките на тези кампании, от МОСВ и неговите поделения, а в някои случаи и Изпълнителната агенция по горите и дирекциите на природни паркове към нея, се провеждат кръгли маси, конференции за ученици, учители, служители на общинската и държавната администрация, открити уроци сред природата, конкурси, изложби, природозащитни лагери, маршрути по екопътеки, екоспектакли, изложби, акции по почистване и залесяване, викторини, обучителни семинари и разнообразни форуми, които обхващат стотици хиляди деца и млади хора на територията на страната и са показателен пример за партньорство с местната власт, институциите, бизнеса и неправителствените организации на регионално ниво.

Традиционно се провежда всяка година Национална кампания на МОСВ „За чиста околна среда” с мото „Обичам природата – и аз участвам“, финансирана със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), в която участват с екологични проекти общини, кметства, училища, детски градини и обединени детски комплекси. Подкрепяните проекти предвиждат дейности като изграждане или възстановяване на детски площадки, зони за отдих, междублокови пространства, залесяване, озеленяване и засаждане на цветя, обзавеждане с пейки, беседки, кошчета за отпадъци, спортни съоръжения и др. В голямата си част, проектите предвиждат участие на деца и млади хора, което допринася за тяхното екологично възпитание, и изграждането у тях на чувство за съпричастност и лично отношение към опазването на околната среда. Осигурява се навлизането на съвременните тенденции в сферата на опазване на околната среда в образователния и възпитателен процес на младите хора, посредством възможността за финансиране на дейности от материален характер, пряко включени и необходими за учебния и възпитателен процес във всяко от заведенията или организациите, заявители на проектите.

През 2016 г. стартира и националната образователно-информационна кампания „Яко е да си еко“, която има за цел популяризиране на дейностите на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (финансов инструмент, съфинансиран от фондовете на ЕС (85%) и националния бюджет (15%) (ОПОС). Шест едноименни спектакъла на екологична тема бяха представени пред над 3 200 деца от училища в цялата страна. Събитията помагат на децата да затвърждават знанията си и да бъдат по-ангажирани и отговорни към опазването на природата, като гаранция за устойчивост на предприеманите по ОПОС мерки. В рамките на кампанията се проведе и „Зелена олимпиада“, в която 7000 ученици се състезаваха по екологични теми.

В миналото се проведоха и други инициативи на МОСВ, финансирани от ОПОС :


  • Национална кампания „Зелена България” за връчване на благодарствени призове за най-зелен бизнес, най-активна община с проекти, финансирани от фондовете на ЕС, най-зелен град. Подобни призове се връчват и от неправителствения сектор, който осъществява на доброволни начала мониторинг върху околната среда, например наградата „Космат дъб” и антинаградата „Пъстър пор”, учредени от Коалиция за устойчиво развитие.

  • Кампанията „Зелена идея”, която имаше за цел по забавен и приятен начин да събере на едно място свежи идеи за опазването на околната среда и да насочи вниманието към уникалните места в българската природа.

ОПОС предоставя финансова подкрепа за проекти, които наред с другото, предвиждат разработване на екологични образователни програми (като извънкласни дейности) за ученици, информационни материали, наръчници и ръководства за учители, откриване и разширяване на информационни центрове и пр. Пример за това е проектът на дирекцията на Национален парк „Централен балкан“ - „Централен Балкан – парк за всички“, изпълняван по ОПОС, в рамките на който се изработват и разпространяват образователни материали и пакети за учители и ученици (напр. „Разходка в дивата планина“ и „Оазис на дивия свят“).

Министерството на образованието и науката (МОН) също провежда извънкласни дейности за ученици, вкл. национални конкурси (рисунки, снимки, есета, и др. с екологична тематика), напр.: „Водата – извор на живот“, „Пази водите – съхрани природата“, „Природата – наш дом“, „Зелена планета“ и др. Ежегодно, МОН организира Национална олимпиада по гражданско образование за ученици І-ХІІ клас, Национално състезание за ключови компетентности по природни науки за ученици V-ІХ клас и др.

Осъществен е проект “Управление на околната среда за устойчив начин на живот в българското общообразователно училище”, финансиран от Фламандското правителство, на обща стойност 35 000 евро.

Основните цели на проекта бяха популяризиране и по-пълно въвеждане на екологичното образование и образованието по устойчиво развитие в българското общообразователно училище и усъвършенстване на натрупаните знания на учители за работа със съвременни учебни помагала и оказване на подкрепа на училищата в процеса на прилагане на нови подходи и методи за работа с децата и родителите.



В рамките на проекта е преведено и отпечатано в тираж 1800 броя ръководство за учители „Управление на околната среда за по-добър начин на живот в училищата“. Ръководството е представено по време на провеждането на семинари и учебни практики пред 147 учители, директори на начални и средни общообразователни училища от общо 50 населени места в България, представители на Регионалните инспекторати по образование, МОСВ и общини.
Успешно се прилага учебното помагало „Зелен пакет”, разработено от Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа с подкрепата на Toyota. „Зеленият пакет” включва няколко образователни компонента за ученици 5-8 клас, включително компакт диск, наръчник с учебни планове за учители, видеокасета с клипове и филми за околната среда, екологични игри и др.
Друг реализиран проект е кампанията “С Флупи за по-добра околна среда”, която се реализира на два етапа: първият обхвана над 250 детски градини в столицата и страната, на които бяха дарени 1200 образователни комплекта (вкл. книжките „Флупи и водата” и „Флупи и въздуха”, Наръчник за учителя, Флупи домино, стикери и постери), изготвени в рамките на същия проект, от които децата се научават на правилно отношение към околната среда: как да опазват въздуха и водата чисти, какво да правят, за да не са замърсени улиците, дворовете и домовете, как да се отнасят към света, който ни заобикаля. Вторият етап на кампанията “С Флупи за по-добра околна среда” беше насочен към децата на възраст между 8 и 13 години и включваше разработването и разпространението на два образователни пакета с помагала, предназначени съответно за учениците от 2 – 4 клас и 5 – 6 клас.
Министерството на икономиката е осъществило проект „Стимулиране на качеството и устойчиво развитие на туристическите предприятия” с финансиране от фондовете на ЕС. Целта на проекта е да проучи, популяризира и създаде предпоставки за внедряването на инструменти за насърчаване на качеството и устойчивото развитие на туристическите предприятия. В рамките на проекта е проведена информационна кампания за разясняване и популяризиране на ползите и необходимостта от въвеждане на системи за сертифициране на качеството на туристическите продукти и услуги и етикети за качество в туристическата индустрия.
Националният институт на правосъдието е включил въпросите на екологичното право в рамките на текущото обучение на магистратите в присъствен и дистанционен формат. От 2011 г. в рамките на дистанционното обучение на магистратите ежегодно се провежда курс на тема „Опазване на околната среда. Административно производство по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, екологична оценка в производствата по Закона за устройство на територията“. Лектори в обучението са съдии и прокурори от Върховния административен съд и Върховната административна прокуратура. До 2015 г. са проведени 5 обучения, в които са участвали 89 магистрати. Отделно в периода 2013-2016 г. се осигури участие на български магистрати в обучителни инициативи на Европейския институт за публична администрация, Европейската мрежа за съдебно обучение, Академията по европейско право и др. Темите на семинарите бяха свързани с достъпа до информация за околната среда, екологично законодателство на ЕС и опазване на биологичното разнообразие.

По подточка (c):

С цел активно сътрудничество с природозащитните граждански групи и организации и с останалите участници в обществения процес при формиране на позиции и поемане на инициативи от МОСВ за развитие и провеждане на държавната политика по опазване на околната среда, през март 2013 г. е създаден Обществен съвет към министъра на околната среда и водите. На заседанията присъстват представители на неправителствения сектор, различни браншови организации, на академичните/научни среди, държавните институции и др., в зависимост от темата на разглеждане на всяко заседание. Заседанията се излъчват онлайн на електронната страница на МОСВ, което осигурява максимална откритост пред обществото.


Осигурено е участие на НПО в консултативни съвети към МОСВ - Висшия експертен екологичен съвет, Националния съвет по биологично разнообразие, Координационния съвет по водите, Националния експертен съвет по изменение на климата и Консултативната комисия по генетично модифицирани организми (ГМО). В Координационния съвет по водите, и Консултативния и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море са включени представители на местната власт, академичните среди и др.
Гражданските структури, бизнеса и медиите бяха въведени в обмена на информация в интернет чрез канали на МОСВ в социалните мрежи Twitter, You Tube и Facebook.
По подточка (d):

Проектите на рамкови позиции на страната по въпросите, които се разглеждат на заседания на работните органи на Съвета на ЕС (в т.ч. и във връзка с общия принос на ЕС към международни инициативи, процеси, споразумения и др.) се съгласуват в рамките на Работни групи към Съвета по европейски въпроси, в чиито състав са включени представители на асоциации на неправителствени организации, синдикати и др. По този начин е осигурено участие на засегната общественост при координирането и изготвянето на националните позиции за преговорите на равнище ЕС при процедурите по формиране на обща позиция на ЕС по въпроси, свързани с международни форуми. Като примери за такива форуми, в които страната не участва пряко, а само посредством механизмите на координация в рамките на институциите на ЕС, могат да се посочат Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители, Ротердамска конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенция за трансграничните въздействия на промишлените аварии, Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, процедурите по укрепване и надграждане на Програмата на ООН за околна среда (UNEP) и др.


Следва да се има предвид, че участие на обществеността в координационния механизъм по въпросите на ЕС е осигурено не само посредством включването на представители на НПО в работните групи към Съвета по европейски въпроси. Създаден е и Консултативен център към Съвета – уеб портал, в който представителите на обществеността могат да подават коментари по проекти на решения и нормативни документи на ЕС: http://www.euaffairs.government.bg/en/index.php

Всички постъпили коментари се пренасочват към работните групи към Съвета, отговорни за различните „досиета“, в съответствие със специализацията на всяка отделна група по политики.


В консултативните съвети към министъра на околната среда и водите, които разглеждат и въпроси, свързани с участието на страната в международни форуми, също е осигурено участие на неправителствените организации, академичните среди и др.
Споменатият по-горе Обществен съвет към министъра на околната среда и водите обсъжда предложения за законодателни промени, чрез които националното законодателство се хармонизира с правото на ЕС и международните споразумения в областта на околната среда (също „международни форуми” по смисъла на Конвенцията). Така например, на своето трето заседание, проведено на 01.08.2013 г., Съветът разгледа предложения на МОСВ за проект на Закон за ограничаване на изменението на климата, както и за проекти на изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Тези предложения пряко се отнасят до изпълнение на международни ангажименти, свързани с участието на България в международната търговия с емисии на парникови газове и Европейската схема за търговия с емисии, транспониране на изискванията на Директива 2012/33/ЕС по отношение съдържанието на сяра в корабните горива, прилагане на Регламент (ЕС) № 649/2012 относно износа и вноса на опасни химикали.
Изготвена е и е предоставена на звената в МОСВ и компетентните институции в страната, информация и указания (вкл. и Ръководството от Алма Ата за прилагане на принципите на Орхуската конвенция в международни форуми) относно утвърждаване и насърчаване прилагането на принципите на Орхуската конвенция в международните процеси на вземане на решения по въпроси, касаещи околната среда. Определени са лица за контакт по международните споразумения и договори, с които да се координират бъдещи действия.
Ръководството за прилагане на принципите на Орхуската конвенция в международни форуми е предоставено на националните координатори на конвенции, свързани с околната среда.

По подточка (e):


В българското законодателство няма изричен текст, който буквално да възпроизвежда изискванията на чл. 3, параграф 8 от Конвенцията, но съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България: „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.”, а чл. 56 от Конституцията гласи: „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.”





.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница