Доклад за изпълнение на Рамката на ес за национални стратегии за интегриране на ромите (2015 г.)



Дата14.10.2017
Размер355.69 Kb.
#32357
ТипДоклад




СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Доклад за изпълнение на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (2015 г.)


Напредък и пречки

1. Въведение: Съвместна работа — подкрепа от Комисията за държавите членки

Изключването, на което продължават да бъдат подложени много роми, е в рязко противоречие с основните ценности на Европейския съюз (ЕС). Отрицателните настроения спрямо циганите и липсата на доверие между ромските общности и основната част от обществото имат дълбоки исторически корени, а усилията на равнище ЕС за промяна на положението започнаха едва през последното десетилетие. В Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.1 е определен всеобхватен подход, при който борбата с дискриминацията срещу ромите и насърчаването на тяхното социално и икономическо приобщаване са тясно свързани. В съответствие с Рамката на ЕС държавите членки приеха национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР)2, съобразени с размера и положението на тяхното ромско население. Препоръката на Съвета от 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите дава специфични насоки за засилване и изпълнение на мерките за интегриране3.


Въпреки че интеграцията на ромите е отговорност предимно на държавите членки, Европейската комисия засили своята подкрепа за политиката по линия на Рамката на ЕС и на европейския семестър, предвиден в стратегия „Европа 2020“, и свърза финансирането от ЕС с приоритети на политиката. С цел насърчаване на взаимното обучение и сътрудничество Комисията подпомага мрежата от национални звена за контакт по въпросите на ромите. Двустранните срещи между Комисията и държавите членки дават възможност за задълбочени дискусии с участието на всички съответни органи и гражданското общество в конкретните държави членки4. Европейската среща на върха по ромските въпроси, която бе проведена през 2014 г., събра всички заинтересовани страни, за да направят преглед на промените, настъпили след стартиране на Рамката на ЕС, като фокусът бе изместен върху изпълнението на местно равнище.
Комисията направи преглед на напредъка, постигнат в държавите членки, към укрепване на структурните предпоставки, които са необходими за ефективното изпълнение на техните стратегии5, а именно механизми за сътрудничество и наблюдение и борба срещу дискриминацията. Освен това за първи път тя разгледа как държавите членки планират да използват новите възможности, предлагани от фондовете на ЕС за периода 2014—2020 г. Настоящият доклад е изготвен въз основа на становища от държавите членки6 (с изключение на Белгия, която не предостави такова), гражданското общество7 и доклади от мрежата от експерти от Агенцията за основните права (FRA). Освен обща оценка на настоящото положение по отношение на структурните предпоставки, докладът представя също така практики от държавите членки в тези области.

2. Напредък в държавите членки — оценката на Комисията

Рамката на ЕС определя нови очаквания както за държавите членки, които са отговорни за изпълнението, така и за Европейската комисия по отношение на нейната контролна и координираща роля. Независимо от 10-годишната перспектива на рамката, много заинтересовани страни бяха изпълнени с надежди за широкомащабни подобрения в краткосрочен план на условията на живот на ромите, но икономическата криза доведе до допълнително влошаване на положението, особено в държавите с най-големите ромски общности. Въпреки че постигането на социална и икономическа интеграция отнема време, бе отбелязан известен напредък при обръщането на тази тенденция, тъй като са създадени необходимите структури за устойчива и осезаема промяна.



2.1. Водещи подходи за финансиране на интеграцията на ромите в контекста на европейския семестър

Комисията ръководи и наблюдава действията на държавите членки за приобщаване на ромите в рамките на европейския семестър, за да гарантира, че стратегиите за интегриране на ромите са съгласувани с основните политики. Препоръките за отделните държави (ПОД), приети от Съвета през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. във връзка с приобщаването на ромите (по отношение на приобщаващо образование, намаляване на бедността и мерки за активизиране на пазара на труда, както и изпълнението на НСИР) послужиха като основа за определяне на приоритетите за финансиране при преговорите между Комисията и държавите членки относно използването на фондовете на ЕС8. През 2015 г. Комисията предложи ПОД за насърчаване на участието на ромските деца в качествено приобщаващо предучилищно и училищно образование в петте държави с най-големи ромски общности и най-сериозни предизвикателства (BG, CZ, HU, RO, SK)9.


Комисията насърчи държавите членки да използват фондовете на ЕС целенасочено за ромите чрез ясни мерки, както и за включване на приобщаването на ромите в други съответни области като образование, заетост или социално приобщаване. От решаващо значение е извършването на приобщаваща реформа на основните политики, тъй като приоритетите, очертани от препоръките за отделните държави, като например приобщаващо образование, не могат да бъдат постигнати само чрез целенасочени действия.
Над 80 млрд. евро (по текущи цени) са разпределени за инвестиции в човешки капитал в областта на заетостта, образованието и социалното приобщаване, включително достъпа до здравни грижи и промоция на здравето чрез Европейския социален фонд (ЕСФ). С това се слага край на постепенното намаляване на дела на ЕСФ при финансирането на политиката на сближаване през последните 25 години10. Средно държавите членки са разпределили 25 % от общия бюджет на ЕСФ ( 20 млрд. евро) за мерки, насочени към социалното приобщаване. Това значително надвишава дела от 20 %, който се изисква за всяка държава членка. В тази област е определен специфичен инвестиционен приоритет за интегриране на маргинализирани общности, като например маргинализираните ромски общности, за да се даде възможност за ясно определена, но не изключителна насоченост11 и подобрено наблюдение на резултатите.
Освен това въз основа на партньорските споразумения държавите членки решиха да разпределят 20 млрд. евро от средствата, отпуснати им от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за приобщаващ растеж, в това число 10,8 млрд. евро за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността. В тази рамка редица инвестиционни приоритети могат да се използват за финансиране на приобщаването на ромите, например инвестиции в социална, здравна и образователна инфраструктура и предоставяне на подкрепа за физическо, икономическо и социално обновление на нуждаещите се общности.
По отношение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) един от шестте приоритета за развитие на селските райони е насочен към социално-икономическото развитие на икономиката и населението на селските райони и допринася за социалното приобщаване в селските райони, където живеят много роми. Стратегиите за местно развитие по метода LEADER са се доказали като ефективен инструмент за интегриране на ромите (BG, CZ, HU, RO, SK)12. Въпреки че все още продължават да текат преговори, вече е потвърдено, че програмите на най-пряко заинтересованите държави членки (BG, CZ, HU, RO, SK) обхващат мерки, насочени към интегриране на маргинализираните групи, включително и ромите. По линия на ЕЗФРСР не се отделят ресурси въз основа на етническа принадлежност; поради това не е възможно да се дадат количествени данни.
В съответствие с препоръките в контекста на европейския семестър всичките пет държави с ПОД по отношение на ромите (BG, CZ, HU, RO, SK) определят в своите партньорски споразумения как те ще използват възможностите на всеки фонд за интегриране на ромите. Те, както и някои други държави (BE, EL, ES, FR, IT), избраха новия инвестиционен приоритет на ЕСФ за социално-икономическа интеграция на маргинализираните общности. Това ще помогне да се извършва наблюдение и да се гарантира, че средствата ще достигнат до ромите.
Въведено е ново условие13, за да се гарантира, че държавите членки, които изразходват финансови средства на ЕС в тази област14, отговарят на предварителните условия за гарантиране, че такива инвестиции ще доведат до ефективни резултати. Изискванията включват:

  • ефективна рамка на политиката с постижими цели по отношение на по-добър достъп за ромите до образование, заетост, здравеопазване и настаняване;

  • подходяща ориентираност към микрорегионите в неравностойно положение, сегрегираните квартали или най-нуждаещите се общности;

  • строго наблюдение, за да се оцени въздействието на целенасочените и общите мерки върху ромите;

  • участие на гражданското общество, регионалните и местните власти;

  • подкрепа за заинтересованите страни за изграждане на капацитет.

Държавите членки, които не отговарят на тези критерии, трябва да изпратят план за действие за изпълнение на всички условия до 2016 г.
Държавите членки избраха редица ключови инструменти, на разположение по линия на новата рамка на ЕСИФ, за да подобрят ефикасността на средствата на ЕС за приобщаване на ромите, както следва:

  • териториални и интегрирани подходи, за да се отговори на специфичните нужди на географските райони, които са най-засегнати от бедност, и на целевите групи, изложени на най-висок риск от социално изключване (което също е улеснено, когато се прилага многофондов подход)15;

  • подкрепа за физическото, икономическото и социалното обновление на нуждаещите се общности в градските и селските райони, което може да засили интегрираните мерки за жилищно настаняване;

  • ориентираност към резултати с показатели, съсредоточени върху резултатите;

  • принцип на партньорство, който да е определящ за сътрудничеството с гражданското общество, местните органи и социалните партньори при планирането, изпълнението и наблюдението на действия, финансирани от ЕС;

  • тематична концентрираност, за да се гарантира, че инвестициите се съсредоточават върху ограничен брой приоритети;

  • засилено изграждане на капацитет за организациите на гражданското общество;

  • използване на глобални безвъзмездни помощи за гарантиране на по-ефективно усвояване на финансовите средства16;

  • опростени варианти за разходите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на достъпността до фондовете за малки (местни) проекти.

Държавите членки очертаха предизвикателствата, прилагайки териториален подход, насочен към ромите по ясно определен, но не изключителен начин (например CZ, EL, FR, HU, HR, IT, RO, SK, SE)17. Планираните интегрирани подходи следва систематично да подменят разпокъсаните действия на равнище проекти.
Примери за планирани подходи за използване на финансовите средства на ЕС за периода 2014—2020 г.

България: Принципът на партньорство се оказа ефективен при включване на гражданското общество на ромите при планирането на оперативните програми (ОП), които са от най-голямо значение за приобщаването на ромите. Националните органи приеха много от неговите предложения. Участието на гражданското общество на ромите в комитетите за наблюдение ще продължи по време на изпълнението. Положителните елементи включват: комбиниране на общи и целенасочени подходи; ясни цели; подкрепа за всеобхватни местни действия, включително преодоляване на отрицателните стереотипи. Предизвикателствата включват: необходимост от засилване на координацията на национално равнище и изграждане на капацитета на общините; ограничена амбициозност по отношение на целите и разпределението на бюджета за избрания инвестиционен приоритет.

Словакия: Ромите ще бъдат обхванати като целева група по оперативната програма за развитие на човешките ресурси, която се финансира от няколко фонда и която обединява инвестиции в хора (ЕСФ) и инвестиции в инфраструктура (ЕФРР), като по линия на тази програма ще бъдат отпуснати 450 млн. евро и ще бъде отдаден приоритет на 150 общини с най-нуждаещите се маргинализирани ромски общности. Един всеобхватен подход ще включва информационни дейности, приобщаващо образование и грижи от ранна детска възраст, финансова грамотност и инициативи за повишаване на осведомеността по отношение на здравето, предоставяне на социални жилища, предучилищни учебни заведения, общински центрове и социални предприятия. Прилагането ще бъде гарантирано от националните органи чрез по-мащабни и по-продължителни действия и ще бъде допълнено с проекти с по-малък мащаб от общини или НПО. Интегрирането на ромите е включено също така и в други инвестиционни приоритети (например приобщаващо образование, младежка заетост и борба с дискриминацията). Обединяването на средствата от ЕФРР и ЕСФ в една оперативна програма и управляването ѝ от едно междинно звено (Министерството на вътрешните работи) ще доведе до по-стабилни полезни взаимодействия и ефективно сътрудничество и ще помогне да се избегнат някои от недостатъците, установени през периода 2007—2013 г.

Испания: Ромите ще бъдат обхванати чрез специфични и общи мерки както в регионалните, така и в националните ОП. Националната ОП за социално приобщаване и социална икономика включва специфичен за ромите инвестиционен приоритет и предвижда мерки в области като заетост, образование, жилищно настаняване, здравеопазване и социално приобщаване. Планираните действия варират от персонализирани начини за трудова интеграция до мерки за борба с преждевременното напускане на училище, професионално обучение и разработване на интегрирани действия. Някои региони са планирали действия за специфичния за ромите инвестиционен приоритет по линия на ЕСФ, съчетавайки го с инвестиционния приоритет за подпомагане на физическото, икономическото и социалното обновление на нуждаещите се общности в градските и селските райони по линия на ЕФРР, което дава възможност за интегрирани подходи в областта на жилищното настаняване, заетостта, образованието и здравеопазването.
Следващата стъпка е да се гарантира ефективното изпълнение на планираните мерки. Изключително важно е наличието на достатъчен административен капацитет, включително на местно равнище, за да се усвоят наличните средства. По програмите ROMACT и ROMED, които са съвместни инициативи на Комисията и Съвета на Европа, се разработват модели за изграждане на административния капацитет както на местните органи, така и на ромските общности.
В сравнение с периода 2007—2013 г. могат да се посочат няколко подобрения дори при този етап на преговорите:

  • в по-голяма степен се прилагат интегрирани и многофондови подходи с ясно определена, но не изключителна насоченост18;

  • положени са по-големи усилия за преодоляване на липсата на административен капацитет, въпреки че използването на инструменти като глобални безвъзмездни помощи и техническа помощ все още е под оптималното;

  • забелязва се преход от разпокъсаност на ресурсите (краткосрочни действия с ограничено въздействие) към дългосрочни действия с по-голям потенциал за реално социално въздействие;

  • налице е по-добро съгласуване на фондовете на ЕС с приоритетите на политиката (например тези, определени в рамката на стратегия „Европа 2020“), въпреки че ромите са обхванати предимно от социални действия, но в недостатъчна степен от действия в областта на заетостта и образованието19.

Заключение:

Размерът на наличното финансиране от ЕС за приобщаване на ромите няма да бъде пречка. Ефективното използване на финансовите средства за подобряване на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване продължава да бъде предизвикателство. Когато се разпределят средства за интегрирането на ромите, те трябва да се използват по интегриран начин. Трябва също да се гарантира съгласувано използване едновременно на умерени и строги мерки20. Действията, финансирани от ЕС, за подобряване на възможностите за образование на ромските деца, трябва да бъдат съчетани с приобщаващи реформи на образователните системи. Тъй като сегрегацията в образованието и жилищното настаняване е едно от най-сериозните предизвикателства в тази област, Комисията ще издаде ново методологическо ръководство за това как фондовете на ЕС могат да насърчат десегрегацията. Тя също така ще следи строго за изпълнението и спазването на условията и ще подпомага най-засегнатите държави членки, включително националните звена за контакт по въпросите на ромите, с цел подобряване на използването и контрола на финансовите средства на ЕС за приобщаване на ромите при изпълнението на техните оперативни програми за периода 2014—2020 г.

2.2. Сътрудничество и координация: ролята на националните звена за контакт, местните органи и гражданското общество

В Рамката на ЕС е отправен призив към държавите членки да изготвят, да изпълнят и да наблюдават своите НСИР в тясно сътрудничество с гражданското общество и местните органи и да определят национално звено за контакт по въпросите на ромите с цел координиране и наблюдение на изпълнението. В Препоръката на Съвета се напомня, че националните звена трябва да имат съответен мандат и ресурси, за да изпълняват своята координираща роля.


Няколко държави членки (CZ, EE, ES, HU, LT, PL, RO, SK) са преразгледали или преразглеждат своите национални стратегии или планове за действие или са разработили нови, по-широкообхватни стратегии за приобщаване с цел отстраняване на установените пропуски и изпълнение на изискванията, свързани с финансовия програмен период 2014—2020 г. В някои държави членки е имало участие от страна на гражданското общество и местните органи, като с тях са били проведени консултации по тези нови стратегии и планове за действие, но е можело този процес да бъде по-обхватен.
Комисията заключава, че участието на местните органи в изпълнението варира в голяма степен21. Все повече се признават ключовите компетентности на участниците на местно равнище при преодоляване на предизвикателства като жилищното настаняване и образованието и тяхното по-активно участие проличава при преобразуването на националните стратегии в местни планове за действие. Въпреки че такива планове за действие са изготвени или се преразглеждат/планират в няколко държави членки (BG, CZ, EL, ES, HU, IE, IT, PL, RO, SE, SI, SK), ще трябва да се осигурят необходимите финансови средства и изграждане на капацитет за подпомагане на тяхното изпълнение и наблюдение, какъвто бе случаят с испанския план за развитие по отношение на ромите (съфинансиран от правителството, автономните области и местните органи за широкообхватни проекти за социално приобщаване, насочени към ромите). Този подход помага за постепенното съгласуване на националните, регионалните и местните политики. Други държави членки без такива местни планове за действие също са създали структури за координация, които да служат като консултативни форуми относно изпълнението и наблюдението (AT, EE, FI, FR, DE, HR, LV, LT, NL, PT, SE, UK). В други държави членки (LU) липсват структури за координация по въпросите на ромите, но има създадени структури, насочени към интегрирането на по-широки или частично припокриващи се групи. Слабостта на хоризонталните (между секторните министерства) и вертикалните (с регионалните и местните участници) структури за координация, както и слабото участие на ромите са най-осезаеми в Румъния, но е започнат диалог за преразглеждане на стратегията.
По отношение на участието на гражданското общество Комисията отчита напредък в поне един аспект: определено има повече граждански организации на ромите, които са запознати с националните стратегии и местните планове за действие. Те са положили големи усилия за засилване на своето участие при изпълнението и наблюдението. Продължават да са налице значителни пречки за участието на гражданското общество на ромите, въпреки съществуващите примери с ограничен мащаб за изграждане на капацитета на гражданското общество (например ES, HR, PT). В повечето държави все още не е осигурено легитимно представителство на ромите и широкото и прозрачно участие на гражданското общество. Някои ромски организации се включиха едва отскоро в гражданското общество и са възприемани като неопитни и разпокъсани. Особено належащо е да се засили техният капацитет и да се гарантира тяхното прозрачно участие в изпълнението и наблюдението на местно равнище.
Примери за сътрудничество и координация с местните органи и гражданското общество

Австрия: Участието на местните органи и гражданското общество се постига чрез многопластов структуриран диалог: платформата за диалог по въпросите на ромите, организирана от националното звено, включва представители на национално, регионално и местно равнище, гражданското общество и академичния свят. Групата на координаторите по правата на човека към държавните администрации на провинциите и министерствата обменят опит в областта на мерките за интегриране на ромите като постоянна точка от дневния ред. Техническият комитет за интеграция на австрийските градове също се занимава с интеграцията на ромите благодарение на сътрудничество между националното звено и австрийските сдружения на градовете и общините.

Германия: Няколко федерални провинции предоставят подкрепа на местните органи, ромски общности и общности на синти. Провинция Баден-Вюртемберг сключи държавен договор с националното сдружение на немските синти и роми през ноември 2013 г. за създаване на Съвет по въпросите на немските синти и роми, в който участват съответни заинтересовани лица, и за предоставяне на държавна финансова помощ от 500 000 евро на година. Примерите от другите федерални провинции включват Стратегията на Берлин за интегриране на чуждестранните роми, пакета от мерки на провинция Северен Рейн-Вестфалия за подпомагане на общините, засегнати от имиграцията, и мерките на Мюнхен за интегриране. Наскоро бе създаден консултативен комитет по въпросите на немските синти и роми с цел поддържане на диалог с представители на федералните провинции, федералните министерства и сдруженията на синтите и ромите на централно държавно равнище в Германия.
Единият от ключовете за успех е наличие на ефективни механизми за координация с цел подпомагане на изпълнението и наблюдението. Всички държави членки са определили национални звена, които да изпълняват тази координираща роля, като техният мандат, компетентност, човешки и финансови ресурси са в процес на развитие. Няколко национални звена участват в планирането на усвояването на финансовите средства от ЕС за приобщаване на ромите през периода 2014—2020 г. (например BG, HU, SK, ES, RO)22, въпреки че все още предстои да се постигне оперативна координация при разработване на поканите за представяне на проектни предложения и при изпълнението. Националните звена предприеха действия за създаване на официални структури за координация с участието поне на някои от съответните заинтересовани страни (като работната група, в която участват представители на регионалните и местните органи в ES, консултативната група по въпросите на интегрирането на ромските общности в PT, националното партньорство с общностите на „пътуващите хора“ в IE или работните групи с участието на представители на общините, създадени от DIHAL във FR). Подобни структури съществуват официално в повечето други държави членки, но не е постигнато широко участие на местните органи и гражданското общество, а дейностите на тези организации често не са прозрачни или редовни.
Заключение:

Националните звена са по-добре интегрирани в рамките на държавните структури и участват все повече при планиране на използването на фондовете на ЕС. Въпреки това за подобряване на тяхната ефективност са необходими повече финансови и човешки ресурси и по-солиден мандат за координация. Съществуващите структури за координация трябва да бъдат преобразувани в ефективни национални механизми за координация. Такива механизми за координация са необходими, за да се гарантира широко и прозрачно участие на всички съответни заинтересовани страни, систематичен обмен на добри практики, както и за подпомагане на изпълнението и наблюдението на местно равнище. Комисията ще предостави финансова помощ за развитието на национални платформи за приобщаване на ромите и ще продължи да подпомага сътрудничеството между националните звена чрез мрежата от национални звена за контакт по въпросите на ромите. Тя ще работи с организации на гражданското общество в ключови тематични области на Рамката на ЕС и ще надгражда работата на Европейската платформа за приобщаване на ромите като ключов инструменти в цикъла на европейската политика. Комисията ще постигне това, като обвърже по-тясно платформата с националните платформи по въпросите на ромите и като ѝ определи роля на форум, даващ възможност за тематичен дебат относно докладите от държавите членки и гражданското общество и предоставящ данни за годишната оценка на изпълнението на НСИР.

2.3. Засилване на усилията за борба с дискриминацията

Въпреки усилията на Комисията за борба с дискриминацията, расизма и ксенофобията, в много държави членки, особено онези с най-големите ромски общности и онези, които са най-силно засегнати от икономическата криза, се засилват отрицателните настроения спрямо циганите, крайнодесните демонстрации, словото на омразата и престъпленията от омраза. Политиците и публичните органи често не осъждат публично такива отрицателни тенденции23. В други държави членки разгорещените разисквания относно свободното движение и социалните права допринесоха за насаждането на отрицателни стереотипи по отношение на ромите. В резултат на това в много държави членки мнозинството има отрицателно мнение за ромите (IT: 85 %, FR: 66 %, EL: 53 %, UK: 50 %)24. В някои случаи целенасочените действия за подпомагане на ромите увеличиха още повече недоверието между ромите и основната част на обществото, което показва липса на ефективни механизми за повишаване на осведомеността относно взаимните ползи от интегрирането на ромите25.


Целенасочените действия, съчетани с политическа воля, трябва да бъдат придружени с правни инструменти за ефективна борба с предразсъдъците, дискриминацията, словото на омразата и престъпленията от омраза. Комисията се ангажира с ролята си на пазител на Договорите. В тази си функция тя гарантира, че законодателството на ЕС за борба с дискриминацията се транспонира и прилага по правилен начин. Това е необходимата отправна точка при борбата с дискриминацията. През януари 2014 г. тя прие своята оценка на прилагането на директивите на ЕС за борба с дискриминацията26 и заключи, че специфичните за ромите проблеми често произтичат от начина на прилагане на законодателството на регионално или местно равнище. Освен това тези проблеми при прилагането понякога са свързани с проблемни правила в законодателството.
Поради това Комисията засили своите усилия, за да гарантира правилното изпълнение и прилагане на законодателството за борба с дискриминацията на ромите в държавите членки, включително на местно равнище. Тя оценява активно всеки проблем, за който има информация и който може да покаже нарушение на директивата. В този контекст се водят редица разследвания на случаи на дискриминация срещу роми при достъпа до образование27 или жилищно настаняване.
Дискриминацията започва още в съвсем ранна възраст. Сегрегацията на ромски деца в образователната система продължава да е факт: много маргинализирани ромски деца посещават сегрегирани училища или учебни занятия (SK: 58 %, HU: 45 %, EL: 35 %, CZ: 33 %, BG: 29 %, RO: 26 %)28. В CZ и SK над 20 % от ромските деца на възраст до 15 години посещават специални училища и учебни занятия за деца с умствени увреждания. Това показва, че без приобщаваща реформа на политиките за обществено образование, целенасочените мерки не могат да постигнат необходимата промяна в обществените нагласи към ромите. Борбата с неравните възможности за ромите трябва да започне с гарантиране на равен достъп до качествено приобщаващо образование за ромските деца и ефективно отстраняване на пречките по отношение на търсенето и предлагането, като липса на осведоменост сред родителите относно значението на образованието и липса на обучение сред преподавателите за управление на многообразието в класната стая. Парижката декларация29 също призовава за мобилизиране на образователния сектор с цел предотвратяване и борба с маргинализацията, нетърпимостта, расизма и радикализацията и за запазване на рамка на равни възможности за всички, включително чрез гарантиране на приобщаващо образование за всички деца.
Трябва да бъде предотвратена широкоразпространената дискриминация на ромите в по-късните етапи на живота. Мнозинството от маргинализираните роми (54 %) се чувстват дискриминирани, когато търсят платена работа (CZ: 74 %, EL, IT, FR, PL: 64—68 %)30. Дискриминацията на ромите в областта на образованието, жилищното настаняване и заетостта създава структурни пречки, които възпрепятстват тяхното пълно участие в обществото. Поради това от основно значение е прилагането на мерки за борба с дискриминацията, насочени към работодателите, преподавателите, медиите, полицията, доставчиците на социални услуги, други държавни служители, профсъюзите и обществото като цяло. Ограничен брой държави са въвели мерки в тази област, прилагайки подходи, които би било уместно да бъдат разгледани и от другите държави членки31.
Примери за борба с дискриминацията

Хърватия: Като част от хърватския модел на междуинституционално сътрудничество при борбата с престъпления от омраза бе създадена система за събиране на данни относно дискриминацията и равенството. Данните показват добри резултати при полицейските разследвания за установяване на извършителите на престъпления от омраза срещу ромите. Повечето докладвани случаи се разрешават в рамките на една година от докладването им. Закон за безплатната правна помощ, който е в сила от 1 януари 2014 г., опростява процеса на предоставяне на първична правна помощ. 

Ирландия: През септември 2014 г. Ирландският център за подпомагане на имигрантите (NASC) предостави пилотно обучение за борба с расизма на 20 полицейски служители в Корк, Ирландия. Обучението бе съсредоточено върху повишаване на осведомеността и насърчаване на дискусията относно въздействието на расизма върху общностите на мигранти и етнически малцинства и начините за предотвратяване на дискриминационно етническо профилиране. Говорители от ромски, мюсюлмански и африкански общности на мигранти споделиха своя опит и участваха в дискусията. Извлечените поуки ще бъдат използвани за разработване на инструментариум за обучение, който ще бъде приложен на национално равнище.

Италия, Португалия, Испания, Румъния: Транснационалният проект „NET-KARD“ бе изпълнен през периода 2013—2014 г. Той е финансиран по програмата на ЕС „Основни права и гражданство“ и координиран от Foundación Secretariado Gitano. Неговата основна цел бе предотвратяване на дискриминацията на роми и подобряване на помощта за жертвите чрез насърчаване на сътрудничеството между ключови участници и подобряване и обмен на натрупания методологически опит. Основният резултат от проекта е разработването на серия от практически ръководства за борба с дискриминацията на роми за адвокати и юристи, полицейски служби, сдружения на роми и професионалисти в сферата на медиите.
Рамковото решение на Съвета32 относно борбата с расизма и ксенофобията е законодателен инструмент за борба със словото на омразата и престъпленията от омраза, който обхваща също и ромите, тъй като задължава държавите членки да наказват словото на омразата и престъпленията от омраза, основаващи се на расистки или ксенофобски мотиви. През януари 2014 г. Комисията прие доклад относно изпълнението на рамковото решение и заключи, че редица държави членки все още не са транспонирали изцяло и/или правилно всички негови разпоредби и че има известни пропуски по отношение на расистките и ксенофобските мотиви за престъпленията33. Поради това Комисията счита, че пълното и правилното транспониране в законодателството на действащото рамково решение представлява първа стъпка към ефективна и съгласувана борба с расизма и ксенофобията в целия ЕС34.
Въпреки че мерките за повишаване на осведомеността и за борба с дискриминацията са предпоставка за успеха на приобщаването на ромите, в повечето НСИР не им е даден приоритет в достатъчна степен. Действията за повишаване на осведомеността и за борба с дискриминацията, насочени към обществеността (SI, LV, LT), работодателите (IT, FI, PL), държавните служители (HR, IE, IT) или медиите (PT) и използването на местните служби за борба с дискриминацията за повишаване на осведомеността на ромите относно техните правата и за подпомагане на жертвите на дискриминация (BG, NL), биха могли да бъдат по-широкообхватни. Забележително усилие в тази област е изготвянето на бяла книга относно насилието и нарушенията спрямо ромите и сформирането на Комисията за борба с отрицателните настроения спрямо циганите, която изготвя образователни материали за училищата (SE). Борбата с отрицателните настроения спрямо циганите като специфична проява на расизъм, насочена към ромите, е тясно свързана също така с признаване на едно от най-мрачните събития в европейската история, ромския Холокост.
Заключение:

Трябва да са налице политическа воля, дългосрочна визия, решителни мерки и достатъчно финансиране за борба с дискриминацията и сегрегацията. Основните обществени политики в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване се нуждаят от приобщаваща реформа. Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат използвани за финансиране на действия за борба с дискриминацията и за десегрегация. Комисията продължава да подчертава ролята на националните органи по въпросите на равенството като пазители срещу дискриминацията на национално равнище, подпомагайки ромските жертви на дискриминация35. Комисията ще използва всички мерки в рамките на нейните правомощия за борба с дискриминацията, включително и започване на производства за неизпълнение на задължения. Освен това тя подкрепя транснационални дейности за повишаване на осведомеността с цел борба с дискриминацията и отрицателните настроения спрямо циганите на местно равнище.

2.4. Постигане на по-добро наблюдение и даване на възможност за адаптиране на политиките

В Рамката на ЕС държавите членки се призовават да включат надеждни методи за наблюдение, включително за наблюдение от страна на гражданското общество, за да се оцени ефектът от действията за интегриране на ромите. През периода 2014—2020 г. за използването на финансовите средства на ЕС се изискват показатели за крайните продукти и резултати по отношение на приобщаването на ромите. Държавите членки, които са избрали инвестиционния приоритет за социално-икономическо приобщаване на маргинализирани общности като ромите, трябва да покажат, че имат въведен стабилен механизъм за наблюдение с цел оценка на въздействието на финансираните от ЕС действия върху ромите. Тези промени определено засилиха натиска за напредък при определянето на показатели и разработването на механизми за наблюдение, които могат да се използват както при изпълнението на НСИР, така и при фондовете на ЕС.


Предприети са някои важни стъпки за консолидиране на националните и европейските механизми за наблюдение и докладване. През 2012 г. бе сформирана работна група за разработване на показатели за интеграцията на ромите. Тя се координира от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), с участието на държавите членки и Комисията. Понастоящем в работната група участват 17 държави членки36.
Работната група разработи рамка за докладване и показатели за измерване на напредъка по изпълнение на мерките съгласно Препоръката на Съвета37. Тази рамка има за цел да предостави на държавите членки инструмент за самооценка и за съобщаване на напредъка в техните предстоящи годишни доклади в съответствие с Препоръката на Съвета. Използването на образеца ще допринесе за постигане на съгласуваност и по-голяма прозрачност на наблюдението на НСИР на национално и европейско равнище. Освен че се занимава с разработване и изпитване на рамката, работната група служи също така като форум за обмен на знания и опит в областта на събирането на данни.
Примери за наблюдение и събиране на данни

Унгария: Централната статистическа служба на Унгария включи въпроси относно етническата принадлежност в проучвания сред голяма извадка. Методът бе изпробван при преброяването на населението през 2011 г. При проучването на работната сила, което обхвана 68 000 души, са използвани два въпроса относно етническата принадлежност, за да се установи броят на лицата с двойна етническа принадлежност. Същият метод бе използван и при проучването „Европейско здравно интервю“, проведено през 2014 г. През 2014 г. данни за етническата принадлежност бяха включени в EU-SILC38, което обхвана 20 000 души. Информацията ще даде възможност да се изчислят показателите за основните резултати с цел наблюдение на изпълнението на НСИР.

Румъния: През 2014 г. Институтът за изследване на националните малцинства в Румъния започна изпълнението на двугодишен проект за картографиране на ромските общности за целите на наблюдението на общностно ниво. Проектът на стойност 1 млн. евро, който е финансиран от ЕИП и Норвежкия финансов механизъм за периода 2009—2014 г., е насочен към местните ромски общности, местната администрация и гражданското общество. Участието на общностите е важен елемент. Въз основа на събраните данни ще бъде разработен набор от показатели за наблюдение на напредъка в приобщаването на ромите на местно равнище, който ще се прилага за наблюдение, основано на резултатите.

Словакия: Национален проект за наблюдение и оценка на политиките за приобщаване на ромите ще бъде финансиран от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като той ще включва консултиране във връзка с наблюдението и дейности за събиране на данни, аналитична работа и информационен портал относно НСИР. Наблюдението на въздействието въз основа на събиране на данни ще бъде допълнено с административно докладване и външна оценка, включително от гражданското общество.
Няколко държави членки (BG, SK, RO) планират да използват ЕСФ, за да разработят своите системи за наблюдение. Все по-активното участие на националните статистически служби в работата по разработването на национални механизми за наблюдение е положителна стъпка. Докладите на коалициите на гражданското общество39 представят ценния принос, който гражданското общество може да има за наблюдението на НСИР. По-нататъшно изграждане на капацитета с цел гарантиране на непрекъснато наблюдение от страна на гражданското общество на изпълнението на НСИР ще бъде осигурено по линия на предстоящия пилотен проект на Европейския парламент. Въздействието от реформирането на основните политики върху ромите следва да бъде наблюдавано и в държавите с най-големите ромски общности и с най-сериозни предизвикателства.
Заключение:

Необходимите механизми за наблюдение са в процес на разработване. От 2016 г. нататък Препоръката на Съвета ще служи като рамка за наблюдение на изпълнението от държавите членки, гражданското общество и Комисията, допринасяйки за изграждането на прозрачна система за наблюдение на усилията за интегриране на ромите. Комисията, заедно с Агенцията за основните права, ще подпомага държавите членки при приключване на работата по общата отчетна рамка от показатели и използването ѝ за тяхното годишно докладване по изпълнението на Препоръката на Съвета. Приоритет е събирането на данни (с разбивка по етническа принадлежност или социално-икономически косвени данни). Това ще бъде подкрепено от следващия етап на многонационално проучване на ромите, което ще се проведе от Агенцията за основните права40.

3. Положението в държавите, обхванати от процеса на разширяване

В Рамката на ЕС се подчертава, че целите за интегриране на ромите важат в еднаква степен за държавите, обхванати от процеса на разширяване. В „Пакета за разширяване за 2013 г.“41 приобщаването на ромите е включено сред „основните приоритети“, които следва да определят бъдещата политика за разширяване. Комисията посочи също, че работата по интегрирането на ромите ще бъде засилена и ще има повече финансиране с по-добра насоченост по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II). Засиленото наблюдение на изпълнението на стратегиите за интегриране на ромите и плановете за действие бе фокусирано върху областите на политиката, определени в Рамката на ЕС, и върху документите за гражданско състояние. В държавите от Западните Балкани и Сърбия продължиха да се провеждат семинари по интегрирането на ромите42. По отношение на Черна гора интегрирането на ромите бе включено също в преговорите за присъединяване към ЕС43.


Комисията наскоро стартира оценка на ИПП I в подкрепа на ангажимента за по-ефективно използване на повече средства за интегриране на ромите по линия на ИПП II (2014—2020 г.). Тя оценява програмирането, изпълнението и наблюдението и общото въздействие върху положението на ромите и дава препоръки за бъдещето. През декември 2014 г. Комисията одобри многонационалната програма „Интеграция на ромите 2020“ по линия на ИПП44. Програмата ще предостави инструменти и експертни познания за подкрепа на ангажиментите на политическо ниво и на ниво политика, като гарантира структурираното участие на гражданското общество. През октомври 2014 г. Комисията стартира „Награда за интегрирането на ромите в Западните Балкани и Турция“ с цел повишаване на осведомеността относно предизвикателствата, с които се сблъскват ромите, и относно приноса на НПО. С наградата бяха отличени иновативни и успешни проекти за приобщаване на ромите45.

4. Следващите стъпки

Изминаха четири години от стартирането на Рамката на ЕС и три години от представянето и първата оценка на стратегиите на държавите членки. При прегледа Комисията установи явно подобрение при съгласуването на (преработените) Национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) с инструментите за финансиране на ЕС за периода 2014—2020 г. Освен това се забелязва напредък в няколко държави членки чрез оправомощаване на националните звена за контакт по въпросите на ромите. Това е постигнато чрез засилване на участието им при планиране на финансирането и вземането на решения с цел съгласуване на приобщаването на ромите с основните политики. Въпреки това е необходимо укрепване на техните финансови и човешки ресурси и мандата за координация. Прилагането на националните стратегии на практика на местно равнище все още е в начален етап и трябва да бъде подкрепено с устойчиво финансиране, изграждане на капацитет и пълно участие на местните органи и гражданското общество, както и със строго наблюдение, за да се постигне така необходимото осезаемо въздействие на местно равнище, където възникват предизвикателствата. Сред другите ключови приоритети, които трябва спешно да бъдат разгледани, са изграждането на капацитета на гражданското общество, необходимостта от преобразуване на официалните структури за координация в ефективни механизми за координация и сътрудничеството с пълното участие на всички заинтересовани страни, както и засилването на борбата с дискриминацията, сегрегацията и отрицателните настроения спрямо циганите с цел гарантиране на ефективен равен достъп на ромите до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. Това бе потвърдено също така от обсъжданията и заключенията по време на заседанието на Европейската платформа за приобщаване на ромите през март 2015 г.46.


Комисията насърчава държавите членки да предприемат следните действия, за да постигнат осезаеми и устойчиви резултати при интегрирането на ромите в ЕС:

  • създаване на национални платформи по въпросите на ромите или преобразуване на съществуващите структури за координация с цел насърчаване на взаимното обучение на местно равнище и постигане на широко участие на всички заинтересовани страни и ромски общности при изпълнението и наблюдението;

  • пълноценно използване на новите налични инструменти и финансови средства по европейските структурни и инвестиционни фондове;

  • прилагане на законодателството относно борбата с дискриминацията;

  • борба със сегрегацията като неотложен проблем, също и в рамките на по-общите усилия за насърчаване на многообразието и толерантността в съответствие с Парижката декларация;

  • контрол и борба със словото на омразата и отрицателните настроения спрямо циганите;

  • пълноценно използване на рамката за докладване и показатели в тяхното собствено наблюдение на изпълнението на НСИР и на използването на ЕСИФ, както и в докладването до Комисията съгласно Препоръката на Съвета;

  • проверка дали успешните и доказани практики на тяхна територия биха могли да бъдат приложени в по-голям мащаб, за да се увеличи тяхното въздействие и да се обхванат значителен брой роми;

  • подкрепа за постигане на целите за интегриране на ромите чрез приобщаваща реформа на основните политики и устойчиво национално финансиране.

1 COM(2011) 173 окончателен, ОВ L 76/68, 22.3.2011 г.

2 В съответствие със заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 29 май 2011 г. към държавите членки бе отправен призив „да изготвят, актуализират или развият своите национални стратегии за приобщаване на ромите или интегриран набор от мерки в рамките на по-широките политики за социално приобщаване“, 10658/11.

3 Препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки, ОВ С 378, 14.12.2013 г.

4 Двустранни срещи бяха проведени в BG, CZ, EL и FR. Допълнителни двустранни срещи във връзка с изпълнението на НСИР бяха проведени също в HU, SK и RO като част от проучване на фактите и мисии относно използването на финансовите средства от ЕС за ромите във връзка със стратегията „Европа 2020“.

5 В Съобщението от 2013 г. за последен път са разгледани внимателно тези предпоставки, а Съобщението от 2014 г. е съсредоточено върху четирите области на политиката на Рамката на ЕС, както и върху борбата с дискриминацията.

6 Държавите членки ще се посочват със следните съкращения: AT — Австрия , BE — Белгия, BG — България, CY — Кипър, CZ — Чешка република, DE — Германия, DK — Дания, EE — Естония, EL — Гърция, ES — Испания, FI — Финландия, FR — Франция, HU — Унгария, HR — Хърватия, IE — Ирландия, IT — Италия, LT — Литва, LU — Люксембург, LV — Латвия, MT — Малта, NL — Нидерландия, PL — Полша, PT — Португалия, RO — Румъния, SE — Швеция, SI — Словения, SK — Словакия, UK — Обединеното кралство. MT няма ромско население на своя територия.

7 За тазгодишната оценка бяха получени становища от следните граждански организации: фондация „Секретариат на Десетилетието на ромското приобщаване“ чрез граждански коалиции в четири държави членки (CZ: фондация „Отворено общество“; HU: фондация „Шанс за децата“, „Habitat for Humanity Hungary“, Лоби на жените в Унгария, Метрополен изследователски институт, фондация „Partners Hungary“, фондация „Romaversitas“; RO: Ресурсен център за ромските общности, фондация „Soros“, фондация „Развитие на гражданското общество“, Iulius Albert Rostas; SK: Център за изследвания в областта на етническата принадлежност и културата), Amalipe, ERIO, ERRC, ERTF, Eurocities, Eurodiaconia, „Pavee Point“— Ирландия, „ Romano Centro“ — Австрия, Asociación de Enseñantes con Gitanos, Fundación Secretariado Gitano, RSG — Обединено кралство, и Consejo Estatal del Pueblo Gitano. Под внимание бе взета и работата на Комисията срещу расизма и нетърпимостта на Съвета на Европа.

8 Член 4, параграф 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 (РОР).

9 http://ec.europa.eu/europe2020/making-it-happen/country-specific-recommendations/index_en.htm.


10 Фондовете на политиката на сближаване включват ЕСФ, ЕФРР и Кохезионния фонд. 18 държави членки решиха да разпределят допълнителни средства за ЕСФ, над минималния дял от 23,1 %, който се изисква. AT, BG, CZ, DE, EE, EL, IE, IT, HR, HU, IT, LV, LT, PL, PT, SE, SI, SK.

11 В съответствие с общите основни принципи за приобщаване на ромите, приети от Съвета през 2009 г., действията, насочени към ромите, следва да бъдат ясно определени, без да бъдат изключителни по характер. Това означава съсредоточаване върху ромите като целева група без да се изключват другите маргинализирани групи, които живеят при сходни социално-икономически условия.

12 LEADER е ръководен от общността метод за местно развитие за мобилизиране и развитие на селските общности чрез местно публично-частно партньорство (местни групи за действие). Той помага на хора, групи и предприятия в селските райони да осъзнаят потенциала на своя район и насърчава изпълнението на интегрирани и иновативни стратегии за местно развитие.

13 Т.нар „тематични предварителни условия“ са предпоставки за ефективното и ефикасното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

14 Чрез специфичния за ромите инвестиционен приоритет на ЕСФ или инвестиционните приоритети на ЕФРР, използвани за интегриране на ромите.

15 Например интегрирано развитие на градовете, местно развитие, ръководено от общността, и интегрирани териториални инвестиции.

16 Глобалните безвъзмездни помощи позволяват на държавите членки да възложат управлението и изпълнението на части от своите програми на междинни звена, включително НПО, с доказан практически опит. Някои държави членки с големи ромски общности (например SK и RO) планират да използват глобални безвъзмездни помощи.

17 CZ определи социално изключени общини, при които да прилага интегриран подход. HR работи по изготвянето на атлас на ромските общности. FR насочва своите действия към незаконните селища. Прилагайки интегриран подход, който обхваща едновременно всички ключови области на политиката, HU определи микрорегионите, които са в най-неизгодно положение и които получават специална подкрепа. SK определи общините с най-нуждаещи се селища и тя ще предоставя пакети с помощи, прилагайки интегриран подход, който обхваща едновременно ключовите области на политиката. В IT сдружението на градовете определи обхвата на предизвикателствата пред интегрирането на ромите.

18 В държавите с най-големи ромски общности при следните ОП се прилага многофондов подход: в SK и HU — ОП „Развитие на човешките ресурси“, в HU — териториалните ОП, в CZ и BG — ОП „Образование“.

19 Тези констатации бяха потвърдени и от анализа, извършен в рамките на мрежата за обучение EURoma, създадена по линия на ЕСФ: „Подобряване на извличането на поуки за усъвършенстване на политиката за приобщаване на ромите“http://www.euromanet.eu/about/index.html.

20 Мерките за инвестиции в човешки ресурси следва да бъдат съчетани с инвестиции в инфраструктура.

21 Потвърдено също от доклада, изготвен от работната група по въпросите на ромите на организация „Eurocities“.

22 В някои случаи (например в PL) участието на националните звена при планирането на финансирането от ЕС за периода 2014—2020 г. е намаляло поради нарастващата децентрализация.

23 Доклад на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, след посещението му в Унгария, Страсбург, 16 декември 2014 г., https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CommDH(2014)21&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383.

24 Глобално проучване на нагласите, Pew Research Center, http://www.pewglobal.org/2014/05/12/chapter-4-views-of-roma-muslims-jews/.

25 Проектите за предоставяне на социални жилища на ромите предизвикаха възражения сред по-голямата част от населението в BG.

26 Общ доклад относно прилагането на Директива 2000/43/EО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход („Директива за расовото равенство“) и на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“).

27 През септември 2014 г. Комисията образува първото производство за неизпълнение на задължения поради дискриминация на ромски деца в образователната система (CZ). През април 2015 г. бе образувано второ производство (SК).

28 Проучване на ромите — Данни на фокус: „Образование: положението на ромите в 11 държави — членки на ЕС“, FRA, 2014 г. Въпросът от проучването се отнася до всички/повечето ученици, които са роми. Тъй като методологията на определяне на извадката обхваща райони, където гъстотата на ромите е по-висока от средната за страната, отговорите биха могли да покажат по-висок процент ромски деца в дадено училище или детска градина. Въпреки това данните са показателни по отношение на съпоставянето по държави.

29 Декларация за насърчаване на гражданството и общите ценности на свобода, толерантност и борба с дискриминацията чрез образование, приета от комисар Наврачич и министрите на образованието на 17 март 2015 г., вж. https://ec.europa.eu/commission/sites/cwt/files/dp_mobilisation_europeenne_20150317.pdf

30 Проучване на ромите — Данни на фокус: „Бедност и заетост: положението на ромите в 11 държави — членки на ЕС“, FRA, 2014 г.

31 Например FI: Мрежа от работодатели, които подписват харта на многообразието, които изпробват модел за наблюдение на дискриминацията на работното място, разпространение на информационен материал (наръчник „Бих ли наел ром?“) PT: Мерки за борба с дискриминацията, въведени от Върховната комисия по миграция, включително екип от 30 обучители, предприемащ действия за повишаване на осведомеността, уебсайт „Расизмът в интернет“, който позволява на гражданите да подават жалби за расова дискриминация, и обучение и препоръки за медиите по въпроси, свързани с етническата принадлежност, миграцията и религията.

32 2008/913/JHA.

33 http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/com_2014_27_en.pdf.

34 От 1 декември 2014 г. Комисията придоби пълни изпълнителни правомощия във връзка с рамковите решения, включително Рамково решение 2008/913/ПВР

35 Например: BG, CZ, EL, FR, PL, RO, SE, UK.

36 AT, BE, BG, CZ, EL, ES, FI, FR, HR, HU, IE, IT, NL, PT, RO, SK, UK.

37 Докато ангажиментите на държавите членки, поети по силата на препоръката, служат като структура за рамката, други стандарти и ангажименти осигуряват контекст за докладването от страна на държавите членки, за да се гарантира, че в резултатите ще бъдат отразени не само действията, насочени към ромите, но и общите мерки със значително въздействие върху приобщаването на ромите. Те включват поетите ангажименти съгласно учредителните договори — за равенство и борба със социалното изключване и дискриминацията, Хартата на основните права на Европейския съюз и европейското законодателство за борба с дискриминацията, както и поетите ангажименти в областта на образованието, заетостта и борбата с бедността и социалното изключване в рамките на европейския семестър, предвиден в стратегия „Европа 2020“.

38 Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот.

39 Координирани от секретариата на Десетилетието на ромското приобщаване, обхващащо 11-те държави членки (BG, CZ, ES, HU, CR, FR, DE, IT, RO, SK, UK), където по изчисления на Съвета на Европа живеят почти 90 % от ромите в ЕС.

40 Проучване на място от Агенцията за основните права, което ще приключи през 2015 г.

41 В годишния „Пакет за разширяване“ се прави преглед на напредъка, постигнат от всяка страна кандидатка и потенциална кандидатка.

42 През 2014 г. в Албания, Черна гора и бивша югославска република Македония бяха организирани семинари с участието на всички съответни заинтересовани страни; последващите действия във връзка със заключенията от семинарите бяха наблюдавани от подкомитетите за стабилизиране и асоцииране.

43 По глава 23 „Съдебна система и основни права“ Комисията извърши наблюдение на над 50 мерки за интегриране на ромите, които са включени в глава 23 на плана за действие. Ромите са включени в годишния доклад за напредъка въз основа на информацията, изпратена от администрациите и гражданското общество.

44 Тя ще бъде изпълнявана от Съвета за регионално сътрудничество.

45 Победителите са седем проекта основно на местни НПО от държавите, обхванати от процеса на разширяване. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1064_en.htm.

46 http://ec.europa.eu/justice/events/roma-platform-2015/platformconclusions_en.htm.

BG   BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница