Доклад за извършената работа по Договор между сдп балкани и Шеарис оод (Таня Георгиева-Шнел) в рамките на проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс около Драгоманското блато в България

Доклад за извършената работа по Договор между СДП Балкани и

Шеарис ООД (Таня Георгиева-Шнел) в рамките на проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс около Драгоманското блато в България“

1. 
   Цел
   

2. 
   Използвани методи и материали
   

Използвани са данни за срещащите се в блатото растителни видове и сформираните от тях съобщества от дипломна работа на Светослава Ръкльова, студентка от Биологическия факултет на Софийския Университет с ръководител доц. Росен Цонев. С помощта на дипломната работа авторите на картата се запознаха с характеристиките на растителността в блатото, което спомогна за взимането на тестови площи, необходими за сателитния анализ.

Основа на картата е сателитна снимка, заснета от спътника Quickbird и закупена от СДП Балкани в рамките на проекта. Снимката е мултиспектрална – разполага със канали във видимия спектър и инфрачервен канал. Резолюцията е 2,4 м, а датата на заснемане е 23.09.2009 г. Освен това, на разположение бе и панхроматично изображение с резолюция 0,6 м, което бе използвано предимно за определяне на границите на блатото.

Двете изображения бяха орторектифицирани и геореферирани. За последното бе използвана диференциална GPS апаратура, предоставена от катедрата по Картография и ГИС на Геолого-географския факултет на Софийския университет. Това направи възможно геореферирането на изображенията с точност до няколко сантиметра.

За създаване на картата бяха необходими хомогенни площи от терен, представителни за различните съобщества/класове на картата. През лятото на 2010 г. бяха направени няколко опита (съвместно в представители на СДП Балкани) за вземане на такива теренни площи, но се установи, че поради гъстата растителност предвижването из блатото е толкова трудно, че на практика се оказва невъзможно набирането на необходимия брой тестови площи с необходимата точност.

Вземането на окончателните проби се извърши през януари на 2011 г., когато блатото бе замръзнало и това позволяваше безпрепятственото предвижване по неговата повърхност.

Въпреки, че в работата на Светослава бяха различени четири типа основни съобщества (на теснолистен и широколистен папур, на тръстика, на езерен камъш и на нежна острица) за работата по класификацията на сателитната снимка се наложи разграничаването на девет класа:

• 
  На суха тръстика
  
• 
  На свежа тръстика
  
• 
  На сух камъш
  
• 
  На свеж камъш
  
• 
  На сух папур
  
• 
  На свеж папур
  
• 
  На нежна острица
  
• 
  На дълбока вода
  
• 
  На плитка вода
  

Обработката на сателитната снимка се извърши с програмата IDRISI, предоставена от Българска Фондация Биоразнообразие, партньор на СДП Балкани по проекта. От твърдите класификатори (hard classifiers) най-подходящ се оказа процесът MAXLIKE. Първите варианти на класификацията обаче не дадоха задоволителни резултати, именно поради наличието на суха растителност, която има подобни спектрални характеристики, независимо от принадлежността си. За да се разреши този проблем се наложи използването на вероятностни изображения (probability images), създадени въз основа на теренните познания.

След успешната класификация, класовете на сухите и свежите еднотипни класове бяха обединени в едно до получаване на пет крайни класа/картни единици. Различните операции за дообработване на картата се извършиха със софтуера ArcView, предоставен от Възложителя.

3. 
   Резултати
   

Площите на отделните съобщества също зависят от степента на генерализация, избрана за окончателен вариант на картата. За генерализиране на ниво 25 кв. м. (всички полигони по-малки от четири пиксела биват слени към съседните им по-големи) площите, заети от отделните съобщества, са както следва:

• 
  Съобщества на тръстика – 75,25 ха
  
• 
  Съобщества на камъш – 77,14 ха
  
• 
  Съобщества на острица – 31,02 ха
  
• 
  Съобщества на папур – 99,46 ха
  
• 
  Водни площи, не покрити с растителност – 55,74 ха
  

Всички данни, използвани и създадени в хода на работата, се предават на Възложителя на цифров носител във формат .shp (shape, където не е обозначено друго) и имат следната структура:

4. 
   Метаданни