Доклад за киноцентъра Ст. Данаилов: Да. Водещ: : който ще внесете, тогава казахте в четвъртък, дето мина, за обсъждане от Министерския съвет



Дата27.10.2018
Размер108.97 Kb.
#101902
ТипДоклад
"Дарик" радио, "Седмицата", 22 октомври 2005 година, 11.55 часа.

Водещ Кирил Вълчев: Следващият гост в ефира на "Седмицата" на "Дарик" радио е министърът на културата Стефан Данаилов. С него ще си говорим за кино и за парите за култура. Добър ден, господин Данаилов.


Стефан Данаилов: Добър ден
Водещ: Вие кого избирате - американският филмов гигант "Ню имидж" или българските киногиганти Георги Дюлгеров, Николай Волев, Евгени Михайлов, Радослав Спасов?
Ст. Данаилов: Аз не виждам гиганти от двете страни и такъв избор не бих искал и да правя, тъй като темата, която поставяте, тя е доста дълготрайна, много обсъждана в киносредите и на по-високи нива. Имам предвид преди години в комисията по култура в 39-тото Народно събрание и, разбира се, този дълъг преход, който от 4-5 месеца вървеше, до обявяването на конкурса, подаване на документи и крайният избор.
Водещ: Миналия петък вие обявихте в парламента, че сте подготвил доклад за киноцентъра...
Ст. Данаилов: Да.
Водещ: : ... който ще внесете, тогава казахте в четвъртък, дето мина, за обсъждане от Министерския съвет.
Ст. Данаилов: Да, в четвъртък внесох доклада.
Водещ: Обсъдихте ли го? И какво пише в него?
Ст. Данаилов: Разбира се, не се стигна до някакво решение. Проблемът беше обсъден сериозно и се надявам разговорът да продължи.
Водещ: Вие какво предлагате в този доклад? То въпросът е ясен - "Ню имидж" да купи или да не купи "Бояна"?
Ст. Данаилов: Не, не се поставя въпросът дали да купи или да не купи, тъй като процедурата по данните, които имаме от Агенция по приватизацията, процедурата няма такива точки, в които да бъде уязвена, поне от гледна точка юридическа, тъй като тя е доста напреднала, самата процедура.
Водещ: Само за да потвърдя това, както казвате, според вестник "Сега" вчера Върховният административен съд окончателно е отхвърлил жалбите срещу сделката за киноцентъра и това дава възможност да се довърши сделката.
Ст. Данаилов: Да, разбира се. Значи, аз се обърнах към колегите си от Министерския съвет да обсъдим въпроса и основните притеснения, които са в по-голямата част от гилдията, дали тези гаранции за 10 години са достатъчни, имайки предвид, че 10 години минават много бързо, и какви са възможностите да се водят разговори с досегашния избран купувач за удължаване на срока. В смисъл да не се променя предназначението на киноцентъра и възможността за удължаване срока на самия договор. В смисъл да отидем повече години. Сега договорът е за 10 години.
Водещ: Тоест десет години да не може да се продава земята, нали?
Ст. Данаилов: Поначало договорът е 10 години. Но разговорите, които водих за това, което споделям за първи път с вас, е, каква, разбира се, ще бъде реакцията не мога да кажа на купувача, "Ню имидж", тази гаранция да е 20 години.
Водещ: Тоест искате 20 години "Ню имидж" да не може да прави нищо друго с киноцентъра освен кино?
Ст. Данаилов: Това е желанието на по-голямата част от общността. Разбира се, споровете, които вървят между ръководството в оставка на "Бояна филм" и "Ню имидж", са налице, но сами разбирате, че са... аз мисля, че важното е гарантирането на по-дългия срок за това, че там ще се прави кино.
Водещ: Досегашната управа на "Бояна филм" постави под въпрос впрочем качеството на този купувач "Ню имидж", на тази фирма. Даже и вчера разпространи справка, от която излиза, че нашият киноцентър плаща повече данъци и осигуровки, отколкото неговият купувач. Сигурно ще се разпространят още такива аргументи. Вие какво мислите за "Ню имидж"?
Ст. Данаилов: Аз не мога да коментирам такова нещо в позицията, в която съм днес, и какво е творчеството и какви са финансовите резултати. В края на краищата, когато са подавани документите, може би тогава би трябвало да се дадат тия данни, тъй като все пак февруари месец бяха подавани документите. В първата част по условията на меморандума ясно е записано кои имат право поначало да участват в този приватизационен процес. Струва ми се, че тогава е било времето за този вид коментари.../не се разбира - пропадане на връзката/... фирмите. Но целият проблем за мен идва след като се отвориха пликовете и, така, беше обявено, че най-високо дава средствата, средствата, които е вложил, са на "Ню имидж" - 6-те милиона евро, и в този период, когато почва втората част на меморандума, именно гаранциите, че няма да се случи с "Бояна филм" това, което се случи със "София филм" и с АД "Циркове и лунапарк". Опасенията са в тая посока.
Водещ: Вярно ли ви разбрах, че ако "Ню имидж" приеме увеличаване на срока, в който ще прави само кино и няма да може да се разпорежда по никакъв друг начин с "Бояна филм" и в имотите на киноцентъра вместо за 10, както е досега договорено, за 20 години напред, вие сте готов сделката да се подпише и бихте предложили това на правителството?
Ст. Данаилов: Не, вижте, не зависи от мен дали съм готов или не съм готов. Все пак да не забравяме, че подписът за предварителния договор беше направен сутринта на 16-ти. Кабинетът беше избран от Народното събрание, новият кабинет, следобед. Фактически аз попадам в много трудна ситуация, тъй като голяма част от процедурата е преминала. Но смятам, че това е една възможност да ни се гарантира все пак малко повече спокойствие, за 20 години. В края на краищата всички ще разберат прави ли се кино, един ли го прави киното или идеята, първоначалната, каквато беше в азговорите с агенцията от предишните години - търсене на стратегически инвеститор, и това да се превърне наистина в къща, филмова къща за производство на филми, а не да произвежда един човек или една фирма само.
Водещ: Да направим плавен преход към другата голяма тема - парите за културата. Какъв бюджет за българското кино предвиждате в бюджет 2006?
Ст. Данаилов: Значи това е, бюджетът се формира за киното по закона за филмовата индустрия и това, което е заложено за тази година, са някъде към 8 милиона и 400 хиляди лева.
Водещ: Тоест...
Ст. Данаилов: Миналата година бяха 6 милиона лева.
Водещ: : ... тоест увеличава се за кино. Това за колко филма стига?
Ст. Данаилов: Моля?
Водещ: Това за колко филма стига? Разбира се, вие ще възразите, че зависи от филмите, но?
Ст. Данаилов: Не, значи в закона е записано - за 5 игрални филма, 10 документални и 120 минути анимационни. Но изчисленията са по друга процедура и в този смисъл именно увеличението, което ако се състои, на което се надявам, защото все пак това е законова сделка, ще е по-добре за хората на киното.
Водещ: А какъв процент от брутния вътрешен продукт изобщо ще се отдели през 2006 година за култура?
Ст. Данаилов: Не мога да коментирам в момента, тъй като този разговор още не е тръгнал. Значи ние сме заложили...
Водещ: Колко?
Ст. Данаилов: ... разбира се, това е проект, който е направен от предишния кабинет на Министерство на културата, който е, така, доста добър, но мисля, че е и уязвим в някои случаи.
Водещ: А той колко е? Колко е той?
Ст. Данаилов: Значи...
Водещ: Проектът?
Ст. Данаилов: ... проектът е за 114 милиона, но това ми се вижда неосъществимо.
Водещ: А това от брутния вътрешен продукт колко е?
Ст. Данаилов: Това е, това е поради повишаване на брутния вътрешен продукт... процентът е над 0.6
Водещ: Процентът си е около 0.6.
Ст. Данаилов: Нула, шест, да.
Водещ: А да ви цитирам едно изказване по този повод. Обещанията за запазването и развитието на българската култура се оказват само кухи пожелания, излъгали българския народ да даде своя вот за една илюзия, защото за културата се дават отново само 0.6 процента вместо необходимият 1 процент от брутния вътрешен продукт. Това е духовен и интелектуален геноцид. Може ли да се сетите кой е авторът на този текст, на това изказване?
Ст. Данаилов: Не знам кой е авторът.
Водещ: Вие го казвате това. Вие го казвате пред Народното събрание.
Ст. Данаилов: Нека да ви кажа за какво става въпрос, 0.6 процента от брутния вътрешен продукт, това, когато аз го казах, в бюджета само за цялата функция култура, миналата година значи беше 260 милиона за функция култура. Тогава, когато го казах, бюджетът за Министерство на културата и второстепенните разпределители, които са 54 на фона на 7500 работещи в сферата, се оказа някъде към 55 милиона. Не крия, че миналата година след доста разговори в комисията, която отново не прие бюджета, той беше завишен и стигна до 70 милиона. Моите искове, разбира се, казвам като министър сега на културата по проектираното бюджетиране, което се изисква от нас, е завишаване минимум 10 милиона.
Водещ: Сега, понеже говорим с различни цифри. Вие във всички изказвания в Народното събрание, където бяхте народен представител, сте говорил с цифри от брутния вътрешен продукт и винаги сте бил категоричен, мога да ви цитирам и друго изказване, че трябва да има...
Ст. Данаилов: Да, аз съм заложил 0.8...
Водещ: ... че трябва да има 1 процент и че всичко под 1 процент го определяте духовен и интелектуален геноцид. Аз ви цитирам какво сте казал при обсъждането на бюджета за 2004 даже. Казал сте с бюджет 2004 г., че талантът няма да се развива, а пак само ще оцелява, което е къса черта за културата, във вестник "Труд". Затова ви питам, ще настоявате ли за един процент?
Ст. Данаилов: Не, един процент не мога да настоявам. Вие знаете, все пак живеете в България, какво се случи с България.
Водещ: Като опозиция настоявахте.
Ст. Данаилов: Така, значи, когато настоявах и даже програмата, която правихме в предизборната кампания, аз залагах като начало на 0.8, четвъртата година да отиде 1-1.2. Това е точно програмата. Днес не мога да искам 0.8, защото, разбирайки създадените приоритети на правителството, наистина трябва да се обърне и много голяма част от средствата трябва да отидат за възстановяване на проблемите от наводненията, които са огромни. Виждате какво тръгва и с този птичи грип. Да не забравяме, разбира се, и проблемите в социалната сфера. Но аз се надявам, че ще имам разбирателство по отношение на реалния бюджет, който можем да имаме тази година, тъй като не казвам, че няма проблем и в тази посока.
Водещ: Тоест, вие искате, аз не ви разбрах, 0.8 искате да бъде от брутния вътрешен продукт?
Ст. Данаилов: Значи, вижте, в цифри, ако трябва да говорим, това, което би трябвало да получи Министерството на културата, и то основно, като приоритет, е съсипващото, лошото състояние на нашите бази, като започнем от сценични пространства, през музеи, галерии и библиотеки. Влизайки в Европа, ние сме задължени да се приближаваме и по възможност да предоставяме нормални условия за работа и, разбира се, за хората, които посещават тези обекти, такива, които са по-близо до Европа. Защото, обикаляйки сега страната, аз наистина откривам фатално състояние и тежко състояние. И аз затова се надявам, че в частта за възможността за капитално строителство ще бъде много по-голямо завишаването, тъй като в предишните години то беше между, в годините е имало 3 милиона, 1 милион, миналата година целево са насочени средства за Младежкия театър и за църквата в Търново. В този смисъл това ще бъдат основните ни аргументи, а те са доста много, с които ще се, как да кажа, хайде да не кажа думата борим, но спорим с министъра на финансите за необходимостите и в тази част.
Водещ: Все пак, за да стане ясно каква е целта на министъра на културата, в бюджета вместо досегашните трайно давани през годините 0.6 процента, да стане 0.8 процента, въпреки че като опозиция самият Стефан Данаилов искаше 1 процент, сега сте готов да отстъпите предвид обстоятелствата?
Ст. Данаилов: Не, не, значи това е точното... в реалната възможност 0.8 до 1, 1.5 за в четвъртата година.
Водещ: В четвъртата, това е перспективата, която вие давате?
Ст. Данаилов: Да , да.
Водещ: Свързана тема с парите е една инициатива, в която много се ангажира "Дарик" радио, ремонтът на Желязната църква, българската църква "Свети Стефан" в Истанбул. В началото на месеца стана ясно, че общината в Истанбул отпуска 400 000 долара, с които да помогне на този проект. Впрочем проект, чиято инициатива тръгва от Пловдив, от пловдивски дарители с активната подкрепа и на "Дарик" радио. А как България ще се ангажира с...
Ст. Данаилов: Значи, вижте, аз не знам с какво време разполагаме...
Водещ: Да, има време, кажете.
Ст. Данаилов: ... тъй като очаквах този въпрос, ставаше въпрос за нагласи, искам малко предистория да кажа. Така, преглеждайки документите, значи, по отношение на този проблем, в 2002 г. са направени няколко неща. Първо, е направен един протокол за сътрудничество в областта на опазване на културното наследство. Значи, това е някъде юни 2002 г. и е подписана програма за сътрудничество в областта на опазването на недвижимото културно наследство, което представлява, така, общ интерес за двете страни. И практически реализацията на тази програма за опазването на културното наследство е започнала през лятото на 2002 г. Тогава са били извършени такива сондажни проучвания на терена около "Свети Стефан", църквата, и те са направили, това са нашите експерти, които са ходили там, констативен протокол. Сега това, което аз имам като информация, тъй като от тази, околната част около църквата е имало нарушения по повод някакъв строеж на магистрала. Информацията, която имам, е, че общината е направила вече този ремонт, община Истанбул. В същото време те са няколко паметника, министерството превежда една сума от 150 000 в нашето генерално консулство, която е предназначена за най-неотложни проучвания и малки ремонтни дейности, свързани със "Свети Стефан" и с гробищната църква "Свети Димитър". Това е в 2002 г. По начало тази програма за сътрудничество е за една година, 2002-2003 г. В 2003 г. идва предложение от турската страна за увеличаването с още една година, продължаването на тази спогодба, която отива до 2004 г. Значи, аз съм изпратил едно писмо до кмета на Пловдив, г-н Чомаков, за да даде някакви разяснения какво точно е направено от страна на пловдивската община, защото има информация, че тя е по договор с българската църквно-християнска община в Истанбул, между тях и Пловдив, Пловдив общината, заедно с това, което вие споделихте сега, като средства събирани, са направени реставрация на някои от самите икони вътре.
Водещ: Да, и даже Вселенският патриарх Вартоломей ги освети в началото на месеца.
Ст. Данаилов: Да, но понеже аз си събирам тази информация, не знам точно какво е направено. Целият проблем идва, че самата тази спогодба е приключила 2004 г., а не е предприеман, до този момент, разговор с турската страна за увеличаването, поне с още една година.
Водещ: И вие ще предприемете ли такъв разговор?
Ст. Данаилов: Аз това ще предприема веднага, тъй като след като имах съобщението, че се интересувате на тази тема, се опитах да взема всички данни и документи, които намерих в министерството, както и целият този договор, който тогава е сключван между двете страни. Аз мога да ви го предоставя, да го видите, той е много интересен и в този смисъл ние трябва да продължим, защото основният проблем е в консервирането на самата църква. Защото, следейки документацията и отчета, който е оставен в министерството, наши експерти в 2003 г., имам предвид експерти от Института за паметниците на културата, са направили проучване на вътрешната архитектура на църквата, в "Свети Стефан", и са констатирали задоволително състояние. Значи това е 2003 г. В 2005 г., едва в 2005 г. е изпратена група от експерти, отново от паметници на културата, за да извършват фотограметрични заснемания на църквата "Свети Стефан" и всъщност тогава, вече това е в началото на тази година, е направен нов .../пропадане на записа - бел.ред./... от нашите експерти, начело с ръководителя на Института за паметниците за културата архитект Угринов, и там е поканен един от големите френски специалисти в тази сфера, проф. Мотон/?/. Защото, ние всички знаем, че тя е направена от желязо и проблемът е всъщност какъв да бъде начинът за консервирането на самия метал, което е важно...
Водещ: Добре, ясно е, проучили сте случая. Впрочем, да кажем за слушателите ни, че тази църква има голяма роля в българската история. Тук е отслужена на 3 април 1860 г. прословутата великденска служба, в която Иларион Макариополски не споменава името на патриарха и така се отхвърля властта на Цариградската патриаршия, а 10 години по-късно, през 1870 г., там е прочетен Ферманът, с който на българите се признава правото да имат своя самостоятелна църква под името Българска екзархия. Това е ключово място за българското Възраждане. Ще има ли записана отделна сума в бюджета, който ще се гласува следващата година, за реставрация и консервация.
Ст. Данаилов: Значи, искам да ви кажа, че с учудване разбрах, че за 2005 г. не е предвидена никаква сума. Това значи, че в 2006 г. тази сума трябва да бъде определена и това е просто мой ангажимент, в близките дни да събера експертите, за да видим, защото се говори за доста голяма сума, за да видим точно, вече след като е намерено решението, по който начин трябва да бъде консервирана църквата, за какви средства става и, разбира се, в какви етапи. Но много важно е да възстановим разговора отново с Министерство на културата на Турция и да продължим тази спогодба, този договор.
Водещ: Добре, да обобщим най-важното. Министърът на културата Стефан Данаилов ще иска от купувача на киноцентъра в Бояна "Ню имидж" 20, вместо 10 години, да не променя по никакъв начин дейността и предназначението на имуществото на дружеството. Ще настоява за 0.8 процента от брутния вътрешен продукт за култура, вместо досега даваните 0.6 процента. Ще възобнови разговорите с Турция за реставрацията и консервацията на българската църква, Желязната църква, "Свети Стефан" в Истанбул. И ще иска предвиждане на изрични средства за това в бюджета следващата година. Вярно ли предавам главното, г-н Данаилов?
Ст. Данаилов: Да, да.
Водещ: Добре, благодаря ви. Стефан Данаилов, министър на културата, в "Седмицата" на "Дарик" радио.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница