Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2012 г


Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение



страница13/13
Дата21.09.2017
Размер2.18 Mb.
#30720
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда директно отразяват провежданите политики в тази сфера на национално и регионално ниво.

През 2011 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда в ЮЦР възлизат на 174 032 хил. лв., при 168 861 хил. лв. за 2010г. Районът се нарежда на 4 място, след Северен централен район (66 708хил. лв) и Североизточен район (171 607хил. лв.) по данни на НСИ. В ЮЦР направените разходи за опазване и възстановяване на околната среда са 12,1 % от тези за страната. По отношение на вътрешнорегионалното разпределение на разходите за опазване на околната среда се наблюдават големи неравенства. Област Пловдив е на първо място с 89 875 хил. лв., следвана от област Пазарджик – 35 065 хил. лв. и област Хасково – 21 275 хил. лв.

В сравнение с водещата за района област Пловдив разходите за опазване и възстановяване на околната среда в областите Кърджали и Смолян са много по-ниски и възлизат на 13 886 хил. лв. за Кърджали и 13 931 хил. лв. за област Смолян.


  • Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението

Индикаторът показва размера на средствата, изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. На национално ниво индикаторът включва сумата от разходите за придобиване и поддръжка на дълготрайни материални активи, както и за мероприятия за околната среда, извършени в държавата/съответната териториална единица за даден период от време. За ЮЦР разходите по този индикатор са на стойност 118 лева на човек от населението за 2011, при 111 лв за 2010г. При сравнение с районите от ниво 2, ЮЦР се нарежда на пето място като изпреварва единствено Северен централен район (78 лв.). В ЮЦР разходите за възстановяване и опазване на околната среда на човек от населението са на ниво под средното за страната (196 лв.). По отношение на вътрешнорегионалното разпределение на разходите за опазване на околната среда няма вътрешнорегионални неравенства. Всички области имат близки стойности, съответно: област Пловдив - 132 лв., област Пазарджк - 128 лв., Хасково - 87 лв., Смолян - 115 лв. и област Кърджали - 91 лв. на човек от населението.

  • Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура,

селища, промишлени обекти)

Унищожаването, увреждането и фрагментацията на природните местообитания, чрез застрояване или изграждане на туристическа и друга инфраструктура (ски писти и голф игрища) са едни от основните причини за ускоряването на процеса на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб. Урбанизирането и антропогенното натоварване на нови територии е основният механизъм, чрез който все повече местообитания биват директно унищожавани, увреждани или застрашавани от човешката дейност. Ето защо този индикатор бе въведен в АДИ на РПР на ЮЦР, за да подпомогне мониторинга на тези процеси.

Стойността на индикатора за ЮЦР за 3,64%, съответстващо на 814,089 кв.км. от територията на района (от общо 22 365,1 кв.км). Това е под средното за страната (5,02%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите Пловдив – 5,5 %, Пазарджик – 3,74 % и област Хасково – 3,60%, а в по-ниска степен - областите Кърджали (2,06%), и Смолян (1,66%).


  • Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии

Урбанизирането на нови територии, както и провеждането на неустойчиви горско и селскостопански практики са сред основните фактори, причиняващи унищожаване или увреждане на все повече видове и местообитания. Застрояването или изграждането на туристическа инфраструктура във все повече чувствителни територии се превръща в сериозен проблем за България през последните години. От друга страна, неустойчивите селскостопански или горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на стари гори, залесяване с моно култури и др.) също причиняват загуба на биоразнообразието. В тази връзка този индикатор бе включен в системата от индикатори за наблюдение и оценка на АДИ на РПР на ЮЦР.

Съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Южен центален район е както следва: 3,64%, 54,98% и 40,29% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,02%, 42,31% и 51,68%.




Парниковите газове са в основата на антропогенното въздействие върху промените на климата. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него, посредством изчисляването на CO2 еквиваленти.

Наличните данни показват, че емисиите на парникови газове, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид на България през 2009г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2010г. са 1,575 kg по данни на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/.





  • Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия

На територията на страната площите, подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск, вследствие на водоплощна ерозия през 2009 г. се увеличават в сравнение с предходни години и като обща площ са оценени на 10 395 397 хектара по данни на ИАОС.

Територията на ЮЦР с податливост на ерозия е 7,12 % за 2012 г. Данните за ЮЦР показват, че умерен до висок и висок действителен риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в област Кърджали. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в Източните Родопи. При умерен действителен риск ерозията засяга предимно южните части от територията на района. Най-засегнати общини по показател среден интензитет на водоплощна ерозия са областите Кърджали и Смолян (общините Мадан, Златоград, Неделино, Крумовград, Кирково) и Панагюрище. По показател загуба на почва най-засегнати са общините Крумовград, Кирково и Момчилград, Баните, Неделино, Рудозем, Мадан и Златоград.

Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности и особено при практикуване на пасищно животновъдство.


  • Степен на постигане на националните цели за използване на Възобновяеми

енергийни източници /ВЕИ/ и енергийна ефективност

България активно се включи в международните усилия за предотвратяване изменението на климата, като прие съгласуваните цели на ЕС и широко-мащабния пакет от мерки в областта на енергетиката. Тези мерки дават нов тласък на енергийната сигурност в Европа и са в подкрепа на европейските цели „20-20-20”. Широкото използване на ВЕИ и въвеждането на мерки за енергийна ефективност са сред приоритетите в енергийната политика на страната и кореспондират с целите на новата енергийна политика на Европейския съюз. Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници /НПДЕВИ/ е документът, който осигурява реализирането на националните цели в областта на възобновяемата енергия. НПДЕВИ е разработен въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО. Целта е да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика, основана на съвременни технологии и широко използване на ВЕИ. Националната цел на България за дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. е 16%. Най-висок относителен дял от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия има потреблението на топлинна енергия, произведена от биомаса, следва потреблението на електрическа енергия, произведена от ВЕИ. Определящо за това е потреблението на дърва за отопление от домакинствата, както и на дървени и промишлени отпадъци в индустрията и производството на електрическа енергия от водноелектрически централи. През 2009 г. общата постигната цел за дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия е 11.88%.

В ЮЦР има потенциал за използване на ВЕИ, но най-големи възможности има по отношение използването на водната и слънчевата енергия. Голяма част от територията на ЮЦР попада в зони, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия. Тези потенциали се потвърждават с прогнозните разчети за 2020 г. В изпълнение на Стратегия Европа 2020 районът ще има съществен принос по отношение на използването на ВЕИ и повишаване на енергийната ефективност като се предвижда към края на 2020 г. да достигне 21 % дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление.

За 2010г. ЮЦР достига 36,5 % относителен дял на продадената ел. енергия от ВЕИ по данни на НСИ, като районът се нарежда на първо място сред останалите райони от ниво 2 в страната.

На територията на ЮЦР има разположени 48 ВЕЦ: в Ивайловград, с капацитет за производство на електричество 120 MW, ВЕЦ Кричим, с капацитет за производство на електричество 80 MW, ВЕЦ Кърджали, с капацитет за производство на електричество 106,4 MW, ВЕЦ Пещера, с обща мощност 125 MW, ВЕЦ Тешел, с капацитет за производство на електричество 60 MW, ВЕЦ Сестримо, с капацитет за производство на електричество 240 MW, ВЕЦ Момина клисура, , с обща мощност 120 MW, ВЕЦ Девин, с капацитет за производство на електричество 80 MW, ВЕЦ Алеко, с обща мощност 71,4 MW и др.

В ЮЦР има 3 помпено-акумулаторни водноелектрически централи: ПАВЕЦ Орфей, разположена над град Кричим. Има капацитет за производство на електричество 160 MW и за изпомпване на вода 45 MW. Захранва се с водите на язовир Въча и е третото стъпало на каскадата Въча (след ВЕЦ Тешел и ВЕЦ Девин); ПАВЕЦ Чаира, разположена над село Сестримо. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир Чаира в помпен режим и на язовир Белмекен в генераторен и ПАВЕЦ Белмекен, разположена над село Сестримо, с капацитет за производство на електричество 375 MW и за изпомпване на вода 104 MW. Това е една от най-големите водноелектрически централи в страната. – от АДИ РПР 2011-2013

На територията на ЮЦР има изградени 20 фотоволтаични централи: 3 в община Лесичово, област Пазарджик; 2 в община Асеновград; 1 в с. Средногорци, община Мадан; 1 в с. Пъстрогор в района на град Свиленград; 1 община Марица, обл. Пловдив; 1 в с. Голям Чардак, общ. Съединение и др.

В област Пазарджик са разположени два от най- мощните и големи хидроенергийни комплекса в страната. Това са каскада Белмекен-Сестримо-Чаира и каскада Батак.

В областта съществуват изключително благоприятни условия за развитие и използване на алтернативни източници на енергия – геотермална, вятърна, слънчева и др. - от АДИ Пазарджик.


  • Регионален индекс за климатична сигурност (РИКС)

Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен (въз основа на експертни оценки) в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:

  • емисии на парникови газове (на човек и интензитет на емисиите на парникови газове – представен като отношение между емисиите и създавания в дадения регион БВП);

  • енергопотребление (крайно потребление на енергия на човек, енергиен интензитет – представен като отношение между крайното потребление на енергия и създавания БВП в региона;

  • възобновима енергия (процентен дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в дадения регион);

  • политическа рамка (измерва обхвата на политиките и процесите на планиране в дадения регион по отношение на климатичните промени);

  • институционален капацитет (включва оценка на капацитета и ефективността на регионалните власти да решават проблеми, свързани с климатичните промени);

  • социално-политически аспекти (включва оценка на информираността и готовността на населението и ключовите заинтересовани групи за действия, свързани с климатичните промени);

  • финансови инструменти (включва оценка на инструментите за финансиране на мерки, свързани с климатичните промени).

За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията.

Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки индицира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84) за 2010 г. Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район (11.98), което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП.




1 Последните официални статистически данни на Евростат за създадения БВП по райони от ниво 2 са за 2009 г.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница