Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие

Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (административни, здравни, образователни, културни и др.) В Югозападен район над 90% от населението има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути.

В техническо отношение конвенционалната жп мрежа в района е добре развита. Изоставане на района (което се отнася и за страната като цяло) има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии между столицата и по-големите градски центрове в страната, както и високоскоростна ж.п. мрежа, която да свърже София със столиците на съседните държави.

По отношение на достъпност до жп транспорт ЮЗР е най-облагодетелстван, достъпът на населението е относително по-добър поради високата гъстота на жп гарите и спирките.

Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво 2 в страната. По достъп до полети районът е в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС. Летище София е най-голямото в страната. София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка. Летище София има изключително голямо значение за осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната. След регистрирания спад през 2009 г., през 2010 г. и 2011 г. летището отчита по 5% ръст на пътниците и по 4% ръст на товарите и поща годишно. През 2012 г. са обслужени около 3,46 млн. пътници, като е регистриран минимален спад на годишна база от 0,2%. По отношение на превозените товари се отбелязва нарастване от 2,3% спрямо 2011 г.²

Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока информационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини. Достъпът до високоскоростен Интернет е осигурен в по-големите и средно големи градски центрове. В малките градове и селата степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги.

По данни на НСИ делът на домакинствата с достъп до интернет в Югозападния район нараства устойчиво от 28,9% през 2007 г. до 59,3% през 2012 г. Спрямо 2011 г. нарастването е с 2%. Същият показател за страната се увеличава от 19% през 2007 г. до 50,9% през 2012 г. (45% през 2011 г.). По данни от 2011 г. на вътрешнорегионално ниво най-значителен е делът на домакинствата, използващи интернет в област София (столица) – 67%. За същата година показателят за област Софийска възлиза на 48,7 %, а относително по-нисък е в областите Благоевград – 38,8%, Кюстендил – 35,2% и Перник – 35%.

По информация на Евростат към края на 2011 г. общо 40% от домакинствата в България имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 67%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от това за страната – 54%. Нарастването за района на годишна база (спрямо 2010 г.) е значително – със 17%.

Делът на лицата в Югозападния район, които редовно използват интернет също бележи тенденция на нарастване и през 2012 г. достига 60,6% при 50,3% средно за страната и 69% средно за ЕС-27. Показателят за ЮЗР намалява незначително на годишна база – с 0,4%.

Дължината на водопроводната мрежа в Югозападен район към края на 2010 г. е общо 13 531 км. или 18,4% от мрежата в страната (73 529 км.), от които 60 км. са новоизградена през годината инфраструктура, а 37 км. са реконструирана/подменена мрежа. 81,3% от съществуващата водопроводната мрежа в района е въведена в експлоатация до 1990 г. Въпреки че стойността е значителна, тя е относително по-благоприятна от тези за останалите райони, които варират между 87,6% (за Югоизточен район) и 96,8% (за Североизточен район). Разпределението на останалата част от водопроводната мрежа в ЮЗР спрямо времето на въвеждане в експлоатация е: 11,9% от 1991 г. до 2000 г., 2,6% от 2001 г. до 2005 г. и 4,2% от 2006 г. до 2010 г.

По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 31.12.2011 г. 88,2% от населението на Югозападния район е обхванато от система за канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната – 74,0%. В сравнение с 2010 г. нарастването в обслужеността на населението в района от канализационна мрежа е с 2,4%. Във вътрешнорегионалната структура се отчитат разлики, като област София (столица) е с най-добър показател за страната - 95,6%. По-значително увеличаване на дела на населението, обслужено от канализация спрямо 2010 г. се наблюдава за област Кюстендил – от 67,6% на 75,2% и област Благоевград – от 72,6% на 77,7%. Намаление на този дял на годишна база се отчита само за област Софийска – от 76,1% до 74,9%.

Наблюдават се и големи различия в дела при големите градски центрове и малките населени места. Така например, за някои села в района този показател е едва около 10%. Липсата на канализационни мрежи в някои села е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

Дължината на канализационната мрежа в Югозападен район към края 2010 г. е общо 3402 км. или 33,6% от мрежата в страната (10 115 км.). Незначителна част от нея е новоизградена и реконструирана през 2010 г., съответно 19 км. и 3 км. 83,3% от съществуващата канализационна мрежа е въведена в експлоатация до 1990 г. За сравнение стойностите за останалите райони от ниво 2 в страната са между 75,0% (за Югоизточен) и 98,1% (за Южен централен). В периода от 1991 до 2000 г. са пуснати в експлоатация 9,2% от канализационната мрежа в ЮЗР, от 2001 до 2005 – 3,2% и от 2006 г. до 2010 г. 4,3%.

Делът на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадъчни води в Югозападния район за 2011 г. е 73,7% и е значително по-висок от средния за страната – 55,7%. Нарастването спрямо 2010 г. е с 2,2%.

Процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в ЮЗР е най-висок в област София (столица) – 95,5% (най-висока стойност за страната), а най-нисък - в област Благоевград – 26,3% и област Софийска - 28,2%. Отбелязват се различия в степента на пречистване на водата на големите градове и по-малките населени места.

Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район през 2011 г. е около 99,3%, което е малко над средния показател за страната (98,9%). Най-голяма част от населението е обхванато от организирано сметосъбиране в област София (столица) - 100%, а останалите области варират между 96,8% (област Софийска) и 99,1% (област Перник). Количеството на събраните битови отпадъци през 2011 г. в Югозападния район е около 790 хил. тона, съответстващи на 28,7% от общото количество събрани отпадъци за страната. Делът на събраните отпадъци в столицата е 39,1% от общите за района и 11,2% от битовите отпадъци, събрани в цялата страна. Най-малко битови отпадъци са образувани в област Кюстендил – 62 хил.т. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 40 (от 164 в цялата страна), като най-много – 17, са на територията на Софийска област.

Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Необходимо е подобряване на сметосъбирането в по-малките населени места. Съществен проблем е липсата на капацитет на сметищата за депониране и съхраняване на отпадъците в София (столица).

Направените разходи за опазване на околната среда за 2011 г. в Югозападен район възлизат на 460 984 хил. лева или 32,1% от тези за страната и са най-големи в сравнение с останалите райони от ниво 2. На годишна база спрямо 2010 г. за района се регистрира увеличение с 1,8%, което се дължи в най-голяма степен на по-високата стойност на направените разходи за опазване на околната среда в Софийска област – нарастване с 31,5% и на област Кюстендил – нарастване с 26,2%. В областите Благоевград и Перник се наблюдават по-ниски стойности спрямо 2010 г. Средно за страната направените разходи за опазване на околната среда са 1 438 165 хил.лв – нарастване с 12,9% сравнение с 2010 г.

И през 2011 г., както и в предходните години, се запазва тенденцията, най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда в ЮЗР да се извършват в област София (столица) - 304 736 хил.лв. Те се равняват на около 65% от разходите за целия район и на около 21,2% от общите разходи за страната. Сумарно останалите области от района (Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска) формират около 35% от разходите за опазване на околната среда в Югозападния район или близо два пъти по-малко от област София.

Следва да се отбележи, че ако за целите на анализа се направи съпоставка по показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда между районите от ниво 2 в страната, като се изключи област София (столица) от ЮЗР, за да се елиминира нейното въздействие върху развитието на района, ЮЗР ще бъде на предпоследно място преди Северен централен район със стойност от 156 248 хил.лв. или дял 10,9% от общите разходи за страната.