Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие



страница6/25
Дата22.07.2016
Размер3.79 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Таблица 15. Дължина и гъстота на Републиканската пътна мрежа към 31.12.2011 г.

Район, област

Общо

(км.)

Авто

магист

рали

(км.)

Първо

класни

(км.)

Второ

класни

(км.)

Трето

Класни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли

(км.)

Обща гъстота на РПМ

(км./1000кв.км.)

Гъстота на АМ и пътища І клас

(км./1000 кв.км.)

Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас

(км./1000 кв.км.)

БЪЛГАРИЯ

19 512

458

2 970

4 030

12 054

175

30

144

Северозападен район

3392

7

387

767

2231

178

20

157

Северен централен район

2964

х

462

635

1867

198

31

167

Североизточен район

2668

84

483

467

1634

184

39

145

Югоизточен район

3174

87

597

767

1723

160

35

125

Южен централен район

3999

141

426

765

2656

179

25

153

Югозападен район

3315

139

615

618

1943

163

37

126

Благоевград

666

0

87

153

426

103

13

89

Кюстендил

577

0

85

54

438

189

27

161

Перник

568

10

80

66

412

237

37

199

София

1504

129

363

345

667

212

69

143

София (столица)

x

x

x

x

x

х

х

х

Източник: Национален статистически институт
По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ към края на 2011 г., настилките на 43,53% от пътищата от РПМ на територията на Югозападния район са в добро състояние, 29,27% са в средно състояние и 27,2% се намират в лошо състояние. Според информацията на пътната агенция по отношение на автомагистралите и пътищата от I клас съотношението е по-благоприятно: 64,01% - в добро състояние, 19,24% - в средно състояние и 16,75% - в лошо състояние. Инфраструктурата от висок клас като цяло е в добро състояние в областите Благоевград, Перник и Кюстендил, а в относително по-лошо състояние в област Софийска, в която около 20% от магистралните и първокласните пътища са в лошо състояние. Показателят за състоянието на всички пътища от РПМ – автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища - на областно ниво е по-неблагоприятен за област Перник (където 33,5% от всички пътища от РПМ са в лошо състояние) и Софийска област (28,2%), а за област Благоевград и Кюстендил е малко над 20%. Около 99 км третокласни пътища в ЮЗР са без настилка, което е малко под 3 % от общата дължина на РПМ в района.

Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (административни, здравни, образователни, културни и др.) В Югозападен район над 90% от населението има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути.



Съществена промяна не е настъпила в развитието и на железопътната мрежа в Югозападния район през 2011 г. Основните показатели за ж.п. инфраструктурата в района остават непроменени спрямо предходната година. Югозападният район е с най- голяма дължина на изградената железопътна мрежа в страната - 885 км и с най-висока гъстота на изградени железопътни линии – 44 км/1000 кв.км. Общата дължина на удвоените главни жп линии е 169 км (през 2010 г. – 163 км), съответстващи на 18% от всички жп линии в района, а дължината на електрифицираните жп линии е 676 км (през 2010 г. – 663 км) - 74% от общата дължина на жп линиите в района. Гъстотата на жп мрежата на района е по-висока от средната за страната (37 км/1000 кв.км) и по-висока в сравнение със средната гъстота в някои страни от ЕС като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия и др. Най-добре обслужена с жп транспорт е област София (столица) - 150 км/1000 кв.км, където жп транспортът е оказал съществено влияние върху процесите на териториална концентрация.
Таблица 16. Железопътна мрежа към 31.12.2011 г.

Район, област

Дължина на жп мрежата

(км.)

Удвоении жп линии

(км.)

Електриф. жп

линии

(км.)

Гъстота на жп мрежата (км./1000 кв. км.)

БЪЛГАРИЯ

4 072

977

2 863

37,0

Северозападен район

642

191

432

33,0

Северен централен район

627

89

437

42,0

Североизточен район

478

237

375

33,0

Югоизточен район

664

175

556

33,0

Южен централен район

776

116

387

34,0

Югозападен район

885

169

676

44,0

Благоевград

162

-

105

24,5

Кюстендил

121

-

64

42,5

Перник

116

8

84

46,5

София

300

110

258

42,0

София (столица)

186

51

165

150,0

Източник: Национален статистически институт
Територията на района е неравномерно обслужена от железопътен транспорт, тъй като изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и югозападната част. Общините, разположени в граничните територии и в източната Рило-Пиринска част са отдалечени значително от главните жп линии за превоз на пътници и товари.

В техническо отношение конвенционалната жп мрежа в района е добре развита. Изоставане на района (което се отнася и за страната като цяло) има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии между столицата и по-големите градски центрове в страната, както и високоскоростна ж.п. мрежа, която да свърже София със столиците на съседните държави.

По отношение на достъпност до жп транспорт ЮЗР е най-облагодетелстван, достъпът на населението е относително по-добър поради високата гъстота на жп гарите и спирките.

Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво 2 в страната. По достъп до полети районът е в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС. Летище София е най-голямото в страната. София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка. Летище София има изключително голямо значение за осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната. След регистрирания спад през 2009 г., през 2010 г. и 2011 г. летището отчита по 5% ръст на пътниците и по 4% ръст на товарите и поща годишно. През 2012 г. са обслужени около 3,46 млн. пътници, като е регистриран минимален спад на годишна база от 0,2%. По отношение на превозените товари се отбелязва нарастване от 2,3% спрямо 2011 г.2

Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока информационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини. Достъпът до високоскоростен Интернет е осигурен в по-големите и средно големи градски центрове. В малките градове и селата степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги.

По данни на НСИ делът на домакинствата с достъп до интернет в Югозападния район нараства устойчиво от 28,9% през 2007 г. до 59,3% през 2012 г. Спрямо 2011 г. нарастването е с 2%. Същият показател за страната се увеличава от 19% през 2007 г. до 50,9% през 2012 г. (45% през 2011 г.). По данни от 2011 г. на вътрешнорегионално ниво най-значителен е делът на домакинствата, използващи интернет в област София (столица) – 67%. За същата година показателят за област Софийска възлиза на 48,7 %, а относително по-нисък е в областите Благоевград – 38,8%, Кюстендил – 35,2% и Перник – 35%.

По информация на Евростат към края на 2011 г. общо 40% от домакинствата в България имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 67%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от това за страната – 54%. Нарастването за района на годишна база (спрямо 2010 г.) е значително – със 17%.

Делът на лицата в Югозападния район, които редовно използват интернет също бележи тенденция на нарастване и през 2012 г. достига 60,6% при 50,3% средно за страната и 69% средно за ЕС-27. Показателят за ЮЗР намалява незначително на годишна база – с 0,4%.



Делът на лицата в ЮЗР, които никога не са ползвали интернет възлиза на 32,7% за 2012 г. Това представлява увеличение спрямо 2011 г. от 0,7%. За останалите райони от ниво 2 в България стойностите на този показател са средно 42%, а за ЕС-27 – 23%.
Таблица 17. Развитие на интернет услугите към 31.12.2012 г.

Район от ниво 2

Дял на домакинствата с достъп до интернет - %

Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги - %

(за 2011 г.)

Дял на лицата, редовно ползващи интернет –

%

Дял на лицата, които никога не са използвали интернет

%

ЕС-27

75

67

69

23

БЪЛГАРИЯ

50,9

40

50,3

42,0

Северозападен район

38,2

33

37,5

56,2

Северен централен район

47,5

38

47,9

44,3

Североизточен район

47,9

28

45,5

47,0

Югоизточен район

49,6

31

49,4

41,1

Южен централен район

50,3

38

47,5

44,0

Югозападен район

59,3

54

60,6

32,7

Източник: НСИ, Евростат
По отношение на показателите за развитие на екологичната инфраструктура в Югозападния район през разглеждания период не се наблюдава съществена промяна. Основните показатели за обслуженост на населението от екологична инфраструктура през 2011 г. се запазват на приблизително същите нива като през 2010 г.
Таблица 18. Обслуженост на населението от екологична инфраструктура към 31.12.2011 г. (в %)

Район, област

Дял на населението,

обслужвано от

водоснабдителна

мрежа

Дял на населението,

обслужвано от

канализационна

мрежа

Дял на обслужваното население от пречиствателни станции за отпадъчни води

Дял на обслужваното население от системи за сметосъбиране

общо

в т. ч. поне с вторично пречистване

БЪЛГАРИЯ

99,2

74,0

55,7

53,6

98,9

Северозападен район

99,4

57,6

32,9

32,2

99,4

Северен централен район

99,8

63,6

46,2

43,7

99,7

Североизточен район

99,9

73,4

69,4

59,0

98,8

Югоизточен район

99,8

71,3

53,2

53,2

97,3

Южен централен район

97,9

71,3

41,2

41,2

98,8

Югозападен район

99,1

88,2

73,7

72,3

99,3

Блaгoeвгрaд

95,7

77,7

26,3

26,3

98,7

Кюстeндил

99,5

75,2

60,3

60,3

98,7

Перник

98,3

78,9

74,0

73,8

99,1

София

99,1

74,9

2,2

16,3

96,8

София (столица)

100,0

95,6

95,5

95,5

100,00

Източник: Национален статистически институт
В ЮЗР е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи. Делът на водоснабденото население през 2011 г. в района е 99,1%. Районът разполага със значителен воден ресурс. Въпреки това съществуват проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради честите повреди по водопроводната мрежа. Най-добро задоволяване на нуждите на населението с питейна вода е достигнато в областите София (столица) – 100,0% и Кюстендил - 99,5%, сравнително по-нисък е този показател за област Благоевград - 95,7%. През 2011 г. 0,8% от населението на района попада под сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване (2,8% през 2010 г.), като по-проблемна в това отношение се откроява Софийска област – 6,2%.

Дължината на водопроводната мрежа в Югозападен район към края на 2010 г. е общо 13 531 км. или 18,4% от мрежата в страната (73 529 км.), от които 60 км. са новоизградена през годината инфраструктура, а 37 км. са реконструирана/подменена мрежа. 81,3% от съществуващата водопроводната мрежа в района е въведена в експлоатация до 1990 г. Въпреки че стойността е значителна, тя е относително по-благоприятна от тези за останалите райони, които варират между 87,6% (за Югоизточен район) и 96,8% (за Североизточен район). Разпределението на останалата част от водопроводната мрежа в ЮЗР спрямо времето на въвеждане в експлоатация е: 11,9% от 1991 г. до 2000 г., 2,6% от 2001 г. до 2005 г. и 4,2% от 2006 г. до 2010 г.

По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 31.12.2011 г. 88,2% от населението на Югозападния район е обхванато от система за канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната – 74,0%. В сравнение с 2010 г. нарастването в обслужеността на населението в района от канализационна мрежа е с 2,4%. Във вътрешнорегионалната структура се отчитат разлики, като област София (столица) е с най-добър показател за страната - 95,6%. По-значително увеличаване на дела на населението, обслужено от канализация спрямо 2010 г. се наблюдава за област Кюстендил – от 67,6% на 75,2% и област Благоевград – от 72,6% на 77,7%. Намаление на този дял на годишна база се отчита само за област Софийска – от 76,1% до 74,9%.

Наблюдават се и големи различия в дела при големите градски центрове и малките населени места. Така например, за някои села в района този показател е едва около 10%. Липсата на канализационни мрежи в някои села е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

Дължината на канализационната мрежа в Югозападен район към края 2010 г. е общо 3402 км. или 33,6% от мрежата в страната (10 115 км.). Незначителна част от нея е новоизградена и реконструирана през 2010 г., съответно 19 км. и 3 км. 83,3% от съществуващата канализационна мрежа е въведена в експлоатация до 1990 г. За сравнение стойностите за останалите райони от ниво 2 в страната са между 75,0% (за Югоизточен) и 98,1% (за Южен централен). В периода от 1991 до 2000 г. са пуснати в експлоатация 9,2% от канализационната мрежа в ЮЗР, от 2001 до 2005 – 3,2% и от 2006 г. до 2010 г. 4,3%.

Делът на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадъчни води в Югозападния район за 2011 г. е 73,7% и е значително по-висок от средния за страната – 55,7%. Нарастването спрямо 2010 г. е с 2,2%.

Процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в ЮЗР е най-висок в област София (столица) – 95,5% (най-висока стойност за страната), а най-нисък - в област Благоевград – 26,3% и област Софийска - 28,2%. Отбелязват се различия в степента на пречистване на водата на големите градове и по-малките населени места.

Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район през 2011 г. е около 99,3%, което е малко над средния показател за страната (98,9%). Най-голяма част от населението е обхванато от организирано сметосъбиране в област София (столица) - 100%, а останалите области варират между 96,8% (област Софийска) и 99,1% (област Перник). Количеството на събраните битови отпадъци през 2011 г. в Югозападния район е около 790 хил. тона, съответстващи на 28,7% от общото количество събрани отпадъци за страната. Делът на събраните отпадъци в столицата е 39,1% от общите за района и 11,2% от битовите отпадъци, събрани в цялата страна. Най-малко битови отпадъци са образувани в област Кюстендил – 62 хил.т. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 40 (от 164 в цялата страна), като най-много – 17, са на територията на Софийска област.

Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Необходимо е подобряване на сметосъбирането в по-малките населени места. Съществен проблем е липсата на капацитет на сметищата за депониране и съхраняване на отпадъците в София (столица).

Направените разходи за опазване на околната среда за 2011 г. в Югозападен район възлизат на 460 984 хил. лева или 32,1% от тези за страната и са най-големи в сравнение с останалите райони от ниво 2. На годишна база спрямо 2010 г. за района се регистрира увеличение с 1,8%, което се дължи в най-голяма степен на по-високата стойност на направените разходи за опазване на околната среда в Софийска област – нарастване с 31,5% и на област Кюстендил – нарастване с 26,2%. В областите Благоевград и Перник се наблюдават по-ниски стойности спрямо 2010 г. Средно за страната направените разходи за опазване на околната среда са 1 438 165 хил.лв – нарастване с 12,9% сравнение с 2010 г.

И през 2011 г., както и в предходните години, се запазва тенденцията, най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда в ЮЗР да се извършват в област София (столица) - 304 736 хил.лв. Те се равняват на около 65% от разходите за целия район и на около 21,2% от общите разходи за страната. Сумарно останалите области от района (Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска) формират около 35% от разходите за опазване на околната среда в Югозападния район или близо два пъти по-малко от област София.

Следва да се отбележи, че ако за целите на анализа се направи съпоставка по показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда между районите от ниво 2 в страната, като се изключи област София (столица) от ЮЗР, за да се елиминира нейното въздействие върху развитието на района, ЮЗР ще бъде на предпоследно място преди Северен централен район със стойност от 156 248 хил.лв. или дял 10,9% от общите разходи за страната.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница