Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на южен централен район за 2010 г


Ключови стратегически индикатори за мониторинг и интеграция на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България



страница6/6
Дата25.01.2018
Размер0.98 Mb.
#51478
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6

3. Ключови стратегически индикатори за мониторинг и интеграция на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България

За наблюдение на изпълнението на първи приоритет от РПР в ЮЦР са въведени следните седем ключови стратегически индикатори за мониторинг и интеграция на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България:



  • Разходи за дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда директно отразяват провежданите политики в тази сфера на национално и регионално ниво. Обемът на разходите за придобиване и поддръжка на ДМА с екологично предназначение е от важно значение за опазването и възстановяването на околната среда.

За 2009 г. в ЮЦР ДМА с екологично предназначение възлизат на 500 784 хил. лв., а за 2008 г. са на стойност 445 260 хил.лв. по данни на НСИ, което показва повишаване на ДМА с екологично предназначение в района. Както за 2008г., така и за 2009г. ЮЦР запазва трето място сред райони в страната по този показател след Югозападен - 1 236 414 хил. лв. и Северозападен - 534 219 хил.лв.

Инвестициите в апаратура за мониторинг и повишаването на разходите за придобиване на материални активи с екологично предназначение на предприятията в района отразяват напредъка по изпълнението на РПР в развитието, опазване и поддържането на околната среда. Въпреки това, изпреварващото нарастване на разходите за придобиване на ДМА за отчетния период в сравнение с придобитите ДМА ще се отрази негативно върху икономиката на района.



  • Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението

Индикаторът показва размера на средствата, изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. На национално ниво индикаторът включва сумата от разходите за придобиване и поддръжка на ДМА, както и за мероприятия за околната среда, извършени в държавата/съответната териториална единица за даден период от време. За ЮЦР разходите по този индикатор са на стойност 327,69 лева на човек от населението за 2009г по данни на НСИ. При сравнение с районите от ниво 2, ЮЦР се нарежда на четвърто място.


  • Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)

Унищожаването, увреждането и фрагментацията на природните местообитания, чрез застрояване или изграждане на туристическа и друга инфраструктура (ски писти и голф игрища) са едни от основните причини за ускоряването на процеса на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб. Урбанизирането и антропогенното натоварване на нови територии е основният механизъм, чрез който все повече местообитания биват директно унищожавани, увреждани или застрашавани от човешката дейност. Ето защо този индикатор бе въведен в АДИ на РПР на ЮЦР, за да подпомогне мониторинга на тези процеси.

По този индикатор официалните източници на информация не са посочили актуални статистически данни.




Урбанизирането на нови територии, както и провеждането на неустойчиви горско и селскостопански практики са сред основните фактори, причиняващи унищожаване или увреждане на все повече видове и местообитания. Застрояването или изграждането на туристическа инфраструктура във все повече чувствителни територии се превръща в сериозен проблем за България през последните години. От друга страна, неустойчивите селскостопански или горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на стари гори, залесяване с моно култури и др.) също причиняват загуба на биоразнообразието. В тази връзка този индикатор бе включен в системата от индикатори за наблюдение и оценка на АДИ на РПР на ЮЦР.

За 2010 г. липсва статистическа информация по този индикатор в официалните източници.




  • Емисии на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент

Парниковите газове са в основата на антропогенното въздействие върху промените на климата. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него, посредством изчисляването на CO2 еквиваленти.

Наличните данни показват, че емисиите на парникови газове, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид на България през 2009г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2009г. са 7 865,6 kg. Стойностите на индикатора показват спад за страната спрямо 2008 г. (9 074,9 kg ) по данни на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/.




  • Дял от територията с висок риск от ерозия

На територията на страната площите, подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск, вследствие на водоплощна ерозия през 2009 г. се увеличават в сравнение с предходни години и като обща площ са оценени на 10 395 397 хектара по данни на ИАОС.

Територията на ЮЦР е с податливост на водоплощна ерозия. Данните за ЮЦР показват, че умерен до висок и висок действителен риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в област Кърджали. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в Източните Родопи. При умерен действителен риск ерозията засяга предимно южните части от територията на района. Най-засегнати общини по показател среден интензитет на водоплощна ерозия са областите Кърджали и Смолян (общините Мадан, Златоград, Неделино, Крумовград, Кирково) и Панагюрище. По показател загуба на почва най-засегнати са общините Крумовград, Кирково и Момчилград, Баните, Неделино, Рудозем, Мадан и Златоград.

Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности и особено при практикуване на пасищно животновъдство.


  • Степен на постигане на националните цели за използване на Възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и енергийна ефективност

България активно се включи в международните усилия за предотвратяване изменението на климата, като прие съгласуваните цели на ЕС и широко-мащабния пакет от мерки в областта на енергетиката. Тези мерки дават нов тласък на енергийната сигурност в Европа и са в подкрепа на европейските цели „20-20-20”. Широкото използване на ВЕИ и въвеждането на мерки за енергийна ефективност са сред приоритетите в енергийната политика на страната и кореспондират с целите на новата енергийна политика на Европейския съюз. Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници /НПДЕВИ/ е документът, който осигурява реализирането на националните цели в областта на възобновяемата енергия. НПДЕВИ е разработен въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО. Целта е да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика, основана на съвременни технологии и широко използване на ВЕИ.

В ЮЦР има потенциал за използване на ВЕИ, но най-големи възможности има по отношение използването на водната и слънчевата енергия. Голяма част от територията на ЮЦР попада в зони, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия. Първата за страната работеща слънчева електроцентрала е изградена в с. Средногорци, община Мадан. Фотоволтаичната централа произвежда по 45 kWh електроенергия от слънчевата светлина. Изградена е фотоволтаична централа за производство на електроенергия в с. Пъстрогор в района на град Свиленград. Мощността на централата е 1024 KW. Фотоволтаични инсталации се предвижда да бъдат изградени в с. Бенковски, община Марица, обл. Пловдив, с. Голям Чардак, общ. Съединение, Царимир, обл. Пловдив, с. Елховец, общ. Рудозем, обл. Смолян.



Справка за реализиращите се през 2010г. проекти по оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС

на територията на Южен централен район


ОБЛАСТ__КЪРДЖАЛИ__ОБЛАСТ'>Области

Оперативна програма

ОБЛАСТ

КЪРДЖАЛИ

ОБЛАСТ

ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ

ПЛОВДИВ

ОБЛАСТ

СМОЛЯН

ОБЛАСТ

ХАСКОВО

ОБЩО

Брой про-

екти


Стойност

в лв.


Брой про-екти

Стойност

в лв.


Брой про-екти

Стойност

в лв.


Брой про-екти

Стойност

в лв.


Брой про-екти

Стойност

в лв.


Брой про-екти

Стойност

в лв.


ОП „Регионално развитие”

8

19 022 240,66

19

46 499 013

20

45 635 583,83

17

102 034 785,2

5

14 537 131,92

69

227 728 754,68

ОП „Развитие на човешките ресурси”

16

1 908 405,39

28

3 880 734

22

38 057 226,1

21

2 443 844,99

16

5 088 607,96

103

51 378 818, 44

ОП „Околна среда”

1

309 631, 40

12

9 665 537

21

46 921 404,01

12

29 990 954,26

8

5 446 055,47

54

50 103 582,14

ОП „Развитие на конкурентоспо-собността на българската икономика”

7

2 319 378,94

17

36 716 809,51

45

26 902 461,24

5

4 007 507,93

7

1 644 513

81

71 590 670,62

ОП „Администрати-вен капацитет”

-

-

3

1 675 080

5

2 182 678

4

1 915 010

2

1 018 702,4

14

6 791 470,4

ОП „Транспорт”

-

-

-

-

-

-

-

-

1

83 258 586,18

1

83 258 586,18

Програма за развитие на селските райони

12

14 045 695,92

-

-

16

16 038 414,12

2

1 738 537

12

13 114 310,3

42

44 936 957,34

Други програми на ЕС

-

-

-

-

10

11 735 515,12

2

3 512 588

7

29 176 289,3

19

44 424 392,42

ОБЩО

44

37 605 352,31

79

98 437 173,51

139

187 473 282,42

63

145 643 227, 38

58

153 284 196,53

383

622 443 232,15

1. Данните са предоставени от общините във връзка с изготвянето на Годишен доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район.

2. Данните се отнасят за проекти, по които общините изпълняват дейности през 2010г.

3. Данните за проектите на област Смолян по „други програми на ЕС” се отнасят за община Доспат по програма ФАР.

4. Данните за проектите на област Пловдив по „други програми на ЕС” се отнасят за община Пловдив по програмите както следва:

- ФМ на ЕИП – 3 проекта

- ЕК програма Европа на гражданите-1 проект

- CIVITAS CATALIST-1 проект

- Секторна Програма Коменски -1 проект

- INTERREG 4 -2 проекта

- Програма „Интелигентна енергия Европа” – 1 проект

- Шеста рамкова програма на ЕС -1 проект


5. Данните за проектите на област Хасково по „други програми на ЕС” са както следва:

- Програма за Европейско териториално сътрудничество България - Гърция – 3 проекта

- ФАР -1 проект

- ФМ на ЕИП – 2 проекта



- Норвежка програма за сътрудничество -1 проект


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница