Доклад за напредъка относно стратегията за опростяване на регулаторната среда

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 33 окончателен

{COM(2008) 32 окончателен}

Стратегията за опростяване на регулаторната среда¹, чието начало бе поставено през октомври 2005 г., установи развиваща се програма с мерки за опростяване, които трябва да бъдат приети между 2005 г. и 2008 г. с цел подобряване на качеството и ефективността на достиженията на общностното право при запазване на основните му политически цели.

Настоящият втори доклад за напредъка, който допълва съобщението относно „Втори стратегически преглед на инициативата за по-добро регулиране в Европейския съюз“² описва в качествен и количествен аспект постигнатите вече резултати, очертава пътя, който законодателните органи в ЕС трябва да изминат и има за цел да даде нов тласък на стратегията за опростяване, която е важен елемент от цялостната политика за по-добро регулиране и от стратегията за растеж и заетост на Европейския съюз.

Настоящият доклад също показва, че Комисията ефикасно изпълнява своите ангажименти по постоянната програма.

Гражданите и фирмите вече станаха свидетели на осезаеми резултати, а още такива предстоят с приемането на големия брой инициативи, които в момента са в процес на решаване от законодателните органи. Усилията се концентрират върху проекти, носещи съществени ползи за заинтересованите лица, като малките и средните предприятия (МСП) или индивидуалните предприемачи, които твърде често се изправят пред непропорционални регулаторни изисквания.

Комисията ще извърши пълен преглед на достиженията на общностното право, като ще бъде направена проверка дали съществуващите инструменти все още са необходими, дали се използва правилен регулаторен метод и дали размерът на наложените тежести не надвишава размера, съответстващ на желаните резултати от политиката. Този процес също така ще установи новите инициативи, които ще бъдат включени в обновената развиваща се програма за опростяване, която трябва да бъде представена в началото на 2009 г. За да бъде постигната истинска промяна, тази инерция трябва да продължи да се поддържа и при следващите законодателни органи.

Същевременно, когато се намери начин за улесняване на дейността на бизнеса, без това да влияе на основните цели на политиката или без да се предлагат други съществени промени в регулаторната рамка, Комисията ще се възползва от така наречените „ускорени действия“³, което ще спомогне за намаляване на административната тежест в ЕС с определените като цел 25 %⁴ до 2012 г. Основната започната от Комисията задача, да „маркира и измери“ административната тежест в приоритетни области, също ще подпомогне програмата по опростяване.

2. Състояние на развиващата се програма за опростяване

2.1. Преглед

Стратегията за опростяване от октомври 2005 г. идентифицира първоначален пакет от около 100 инициативи за постоянната програма от 2005 г. до 2008 г. През ноември 2006 г.⁵ бяха добавени 43 нови инициативи, както и още 16 през октомври 2007 г.⁶, които разшириха обхвата на програмата за опростяване, така че тя да обхване всички области на политиката, и удължиха срока ѝ до 2009 г. Програмата използва законодателни техники като отмяна, кодификация и преработване⁷.

Изпълнението на развиващата се програма върви като цяло по план. До момента Комисията е приела повече от половината от актуализираната програма за периода 2005-2009 г.

От инициативите, планирани за приемане през 2007 г., 80 % от програмата е предадена от Комисията.

До момента Комисията е приела 91 предложения, съставени от 24 така наречени автономни акта, приети чрез процедурата по комитология, 16 са били приети от законодателните органи, 44 все още са в процес на приемане от законодателните органи и 7, които са били или преразглеждания, при които не е било необходимо законодателно действие, или обединени инициативи.

Като цяло, от октомври 2005 г. Комисията вече е предложила около 400 правни акта, които да бъдат отменени, изменени или заменени. В резултат на това около 300 правни акта, представляващи около 5000 страници от Официален вестник, ще бъдат заличени от сборника със закони на Общността. Освен това, от началото на мандата си Комисията е предприела действия или е предложила да бъдат отстранени около 2500 остарели акта от достиженията на общностното правото.

Изпълнението на стратегията за опростяване на регулаторната среда вече донесе реални облаги за бизнеса и гражданите.

До момента като автономни актове на Комисията чрез процедурата по комитология (приложение 4) са приети 24 инициативи за опростяване. Например:

• 
  През 2005 г. Комисията прие регламент, с който се установяват намалени такси и се въвежда схема за административно съдействие за МСП, които регистрират фармацевтични продукти. Това осигурява 90 % намаление на хонорарите за научни консултации, заплащани от МСП, намалени такси за МСП при кандидатстване за разрешения за пускане на пазара и предоставяне на регулаторно съдействие на МСП. МСП с дейност в тази сфера вече се ползват широко от тези възможности.
  
• 
  Правилата относно доказателствата за внос в трети страни (във връзка с диференцираните възстановявания при износ за определени селскостопански продукти) бяха изменени, за да бъде дадена възможност на износителите, кандидатстващи за възстановявания, да се възползват от информацията за проследяване и локализация от компютърните информационни системи на превозвачите на контейнери като алтернатива на обичайните митнически документи (които е трудно да бъдат получени в определени страни).
  
• 
  Комисията вече прие препоръка за пазара на електронни съобщения, с която регламентирането се съсредоточава върху равнището на търговията на едро и с която се намалява броя на пазарите, за които може да се приложи регламентиране от вида ex-ante, от 18 на 7. Очакваният резултат е намаляване с около 25-30 % на административните разходи за операторите на фиксирани мрежи и с 30-40 % - тези- на националните регулаторни органи (НРО). Опростените процедури за преглед на пазара ще позволят реализирането на допълнителни икономии за НРО.
  

По отношение на приемането основната част от програмата зависи от законодателните органи, обикновено по процедурата на съвместно вземане на решение. До днешна дата от развиващата се програма за периода 2005-2009 г. са приети 16 инициативи за опростяване (приложение 5), например:

• 
  В областта на земеделието законодателните органи приеха преобразуването на всичките 21 организации от общия пазар в обща схема за повишаване на ефективността и опростяване на Общата селскостопанска политика, като от това ще се спечелят земеделски производители, администрации и дружества, занимаващи се със селскостопански продукти. Създаването на обща ООП ще опрости законодателството в земеделския сектор, ще увеличи неговата прозрачност и ще направи политиката по-лесно достъпна. То предполага отменянето на почти 50 акта на Съвета и замяната на повече от 650 правни текста от настоящите разпоредби с около 200 такива, като създава много по-опростена регулаторна среда, без да променя основополагащите политики.
  
• 
  Директивата за средствата за правна защита в областта на обществените поръчки. През 2003 г. стойността на този сектор се оценяваше на 1 500 млрд. евро, които представляваха 16,3 % от БВП на 15-те държави-членки на ЕС. Новата директива подобрява националните процедури за преразглеждане, които бизнесът може да използва, ако смята, че публичният орган е възложил поръчка неправилно. По-специално, директивата въвежда задължителен период на изчакване между съобщаването на решението за възлагане и подписването на договор, за да имат възможност участниците в търга за обществени поръчки да разгледат решението и да преценят дали да започнат процедура на преразглеждане. Директивата съдържа допълнителни правила, чиято цел е да се гарантира ефикасност. Въвеждането на тези нови права и механизми за отхвърлените участници в търга за обществени поръчки във всичките 27 държави-членки е от съществено значение, за да се гарантира, че накрая поръчките се сключват с представилото най-добра оферта дружество, и следователно за изграждането на увереност у бизнеса и обществеността, че процедурите за възлагане на обществени поръчки се провеждат при честни условия. Мерките за опростяване включват отменяне на съществуващи помирителни и атестационни механизми, към които бизнесът не е изразил реален интерес и които в момента не се използват.
  
• 
  Директивата относно услугите по плащания допринася със създаването на „единна зона за плащания“ в ЕС, която може да спести на икономиката на ЕС до 28 млрд. евро годишно. Целта е да се направят електронните плащания в рамките на ЕС – с кредитна карта, с дебитна карта, чрез кредитен трансфер, директен дебит или с други средства – толкова лесни, евтини и сигурни, каквито днес са „вътрешните“ плащания в държавите-членки. С директивата се гарантират справедливи и открити условия за достъп до пазарите за плащания, като се засилва и стандартизира защитата на потребителите. Ползите от опростяването са резултат от хармонизирането на изискванията за достъп до пазари, от преодоляването на фрагментационния ефект, породен от различаващите се национални и европейски правила относно изискванията за информация, и от хармонизирането на основните права и задължения на потребителите и доставчиците в името на сигурността и ефективността. По-ефективният и конкурентен пазар на плащания означава също, че европейците ще плащат по-малко за основни банкови услуги, чиято средна годишна стойност варира в ЕС между 34 евро и 252 евро.
  
• 
  Отменянето на повечето от съществуващите изисквания относно предварително пакетиране доведе до отстраняване на национални и общностни правила, засягащи около 70 потребителски продукта. Предприятията вече разполагат с по-голяма гъвкавост, за да отговорят на нуждите на потребителя;
  
• 
  В сферата на митниците законодателят прие решението за електронна митница, с което се създава европейска електронна система за обмен на данни между държавните органи и дружествата. Усъвършенстваните митнически процедури, използващи автоматизирани и взаимосвързани митнически системи, ще засилят международната търговия. Когато бъде изцяло въведена в действие, интегрираната система трябва да спести на бизнеса 2,5 млрд. евро на година, изплащайки с излишък инвестицията от 40—50 млн. евро годишно, направена от Комисията и от държавите-членки. Модернизираният митнически кодекс, който преразглежда митническото законодателство на Общността, се предвижда да бъде приет през 2008 г.
  

В момента около 44 предложения за опростяване предстоят да бъдат решени от законодателните органи. Между тях са няколко важни предложения, чието приемане ще помогне за опростяването на регулаторната среда, например:

• 
  Преработката из основи на правото на ЕС в областта на застраховането („Платежоспособност II“) ще подобри защитата на притежателите на полици в целия ЕС чрез поставянето на по-еднородни и отчитащи риска изисквания по отношение на застрахователните предприятия. „Платежоспособност II“ ще способства за по-добро управление на риска, разумно ценообразуване и засилен надзор, като така ще укрепи доверието на потребителя. Инициативата също така ще засили конкуренцията (особено в масовия сектор на дребно, като например автомобилни застраховки и застраховки на домашно имущество), ще окаже натиск за намаляване на цените на някои застраховки, ще насърчи продуктовите иновации и ще подобри международната конкурентоспособност на европейските застрахователи. И накрая, регулаторната среда ще бъде по-прозрачна и достъпна за потребителя, като една директива ще замени настоящата плетеница от правила, съдържащи се в 14-те различни директиви;
  
• 
  Кодексът за поведение при компютъризирани системи за резервация бе разработен за пазар, претърпял сериозно развитие с отнемането на лицензите на някои самолетни компании и с увеличаването на извършваните по интернет резервации, който вече е готов за въвеждането на повече конкуренция. Комисията предлага да предостави повече свобода на пазарните сили, които да се справят с по-високите от необходимите такси за резервации, заплащани от авиокомпаниите и от пътниците. Засилената конкуренция ще подобри качеството на предлаганите услуги и ще намали разходите за дистрибуция в сектора на въздушния транспорт: таксите за резервации за сегмент от пътуване се очаква да се понижат с 0,7 до 0,9 евро, като това ще доведе до намаление на общите разходи със 190-240 млн. евро годишно.
  
• 
  Промените в правилата, регулиращи електронните съобщителни мрежи и услуги, имат за цел да гарантират ефикасна конкуренция, да насърчат инвестициите, да консолидират вътрешния пазар и да засилят интереса на потребителя. В случаите, когато съществува ясна тенденция на засилване на конкуренцията, се защитава сериозно намаление на регулирането. Според независимо проучване за разходите и ползите от предложения орган за пазара на електронни съобщения, очаква се потенциалните икономически ползи да надхвърлят от 10 до 30 пъти разходите, свързани с функционирането му (т.е. 250-800 милиона евро) поради намалената регулаторна несигурност и по-бързото разрешаване на споровете. За зависимите от радиочестотния диапазон доставчици на услуги преразглеждането въвежда увеличена гъвкавост, намалява разходите за извършване на стопанска дейност и отстранява бариерите за включване на нови участници. Като резултат потребителите ще получат подобрени възможности за избор и по-ниски цени на тези услуги;
  
• 
  Новата директива относно вътрешния превоз на опасни товари ще обедини трите вида сухопътен транспорт (автомобилен, железопътен и по вътрешни водни пътища) в единствен законодателен акт. Предложението съдържа еднакви разпоредби по отношение на трите вида транспорт (където това е възможно) и отменяне на остарелите разпоредби. Ще бъдат отменени по-специално две директиви относно консултантите по безопасността на опасни товари и четири решения относно някои дерогации на национално ниво. Резултатът ще бъде достъпен за потребителя, прозрачен текст, намаляващ обема на достиженията на общностното право с около 2000 страници.
  
• 
  Преразглеждането на директивата за детските играчки ще актуализира изискванията за безопасност и ще предотврати средносрочните и дългосрочните вредни ефекти върху децата, като в същото време ще подобри дейността на вътрешните пазари на детски играчки. Основната цел на преразглеждането е да се осъвременят изискванията за безопасност на детските играчки във връзка с техните химически, физически и механични свойства. Ще бъдат взети предвид последните научни постижения, за да се гарантира, че на пазара на ЕС се предлагат само безопасни играчки. Освен това ще се подобри начинът на прилагане на директивата в държавите-членки и ще бъдат увеличени задълженията на държавите-членки да осъществяват подходящо и ефикасно наблюдение на пазара.
  

През следващите две години Комисията ще увеличи своите усилия. В актуализираната програма за периода 2008-2009 г. (приложение 1) са включени 45 инициативи за 2008 г.. и 9 инициативи за 2009 г. Ето няколко примера за предстоящи инициативи за опростяване:

• 
  Преразглеждането на дружественото право, на достиженията на общностното право в областта на счетоводството и одита ще доведе до премахването или намаляването на някои административни изисквания, които вече се смятат за остарели, прекомерни или повтарящи се. Ще бъдат премахнати някои изисквания за информация от директивите за дружественото право, ще бъдат опростени изискванията към фирмите за оповестяване на сведения и на държавите-членки ще бъде позволено да намалят допълнително изискванията към МСП по отношение на отчитане и одит;
  
• 
  Преразглеждането на Общия регламент за групово освобождаване (GBER), чрез което в един документ ще се обединят всички разпоредби, засягащи държавните помощи, които са освободени от задължението за уведомяване, като така се намалява административният товар за бенефициерите, за държавите-членки и за Комисията. Новият GBER ще обхване области, за които вече съществуват групови освобождавания относно обучение, заетост и МСП, както и нови области като околна среда, рисков капитал и регионална помощ. С Регламента също така ще се подобри съществено достъпът на МСП до програми за държавна помощ, например „надбавката за МСП“ в допълнение към нормално приложимата основна помощ за инвестиции и създаване на заетост ще бъде хармонизирана и увеличена от 15 % на 20 % за малките предприятия и от 7,5 % на 10 % за средните;
  
• 
  Преразглеждането на Интрастат ще намали тежестта, налагана върху бизнеса от системата за събиране на данни за статистиката на Общността във връзка с търговията със стоки между държавите-членки. В краткосрочен план Комисията ще предложи схемата да бъде опростена още повече в унисон с традициите чрез намаляване на броя на рубриките в номенклатурата и чрез завишаване на праговете, за да бъдат изключени голям брой предприятия. Оценява се, че до 190 000 предприятия може да бъдат изключени от задължението да отчитат статистически данни. Същевременно Комисията ще проучи други възможности в дългосрочен аспект, включително евентуално преминаване към еднопоточна система на отчитане⁸;
  
• 
  С регламента за усъвършенствани системи за безопасност и гуми, който предстои да бъде приет, ще бъдат заменени 50 отделни директиви чрез един единствен регламент. Това ще намали значително тежестта върху държавите-членки, на които вече няма да се налага да транспонират правилата на EC в тази област. Освен това директните препратки към правилниците на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ/ООН) ще ускорят съществено привеждането на правото на ЕС в съответствие с правилата на ИКЕ/ООН, като така ще дадат възможност на индустрията да се адаптира по-бързо към техническите достижения на международно равнище;
  
• 
  Преразглеждане на директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) и директивата, ограничаваща употребата на определени опасни вещества в електрическото и в електронното оборудване (RoHS), ще допринесе за изчистване на концепциите, улесняване на тяхното въвеждане и изпълнение, намаляване на административните разходи за производителите и администрациите, както и за да се предоставят на операторите по-прозрачни и еднакви за всички условия;
  
• 
  Предложението за рамкова директива относно правата на потребителите ще осигури общи дефиниции и ще регулира основните договорни права и мерки за защита на потребителите. Създаването на по-проста и ясна за бизнеса и потребителите регулаторна рамка ще допринесе за функционирането на вътрешния пазар и за изграждането на доверие у потребителя;
  
• 
  Модернизирането и преработването на системата за контрол на Общата политика в областта на рибарството (ОПР) ще намали пречките за сектора и ще увеличи използването на информационни технологии за облекчаване на задълженията за отчитане.
  

Опростяването не спира с целевите програми, като развиващата се програма за опростяване, програмата за намаляване на административната тежест и програмата за кодификация. Същият императив за яснота трябва да се прилага навсякъде, по отношение на всички законодателни предложения и по отношение на оперативните процедури. Например:

• 
  В областта на научните изследвания – ключов елемент, допринасящ за изпълнението на Лисабонската стратегия – се предлагат конкретни мерки⁹ за опростяване на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Административните и финансовите правила бяха изменени по съответния начин и бе повишена ефективността на управлението на рамковата програма и на индивидуалните проекти за научни изследвания;
  
• 
  Комисията предложи да опрости структурата на програма „Еразмус Мундус“ през втората ѝ фаза (2009-2013 г.). Дейността на Общността в сферата на висшето образование във връзка с трети държави ще стане по-последователна чрез организиране на много от съществуващите програми, които в момента се управляват съобразно различни правила, въпреки че по същество обхващат еднакви области. Така ще бъде създадена единствена точка за достъп на участниците, ангажирани в академично сътрудничество с трети държави и в международна мобилност;
  
• 
  Комисията замени и обнови четири различни известия по различни въпроси относно юрисдикцията чрез едно консолидирано известие относно юрисдикцията в съответствие с Регламента за сливанията на ЕО. С него бе постигнато незабавно опростяване на административната практика и ръководство.
  
• 
  Въвеждането на „електронен бордови дневник“ в рибарството осигури отчитане на данни за риболова без използване на хартиени документи за рибарите и за националните администрации;
  
• 
  С новите разпоредби за политиката на сближаване за 2007-2013 г. беше намален броят на фондовете и на етапите за програмиране, беше опростено финансовото ръководство, с което бяха дадени повече възможности на местните органи в управляването на програми на място. Разпоредбите, регулиращи Кохезионния фонд и Структурния фонд, бяха хармонизирани, така че местните органи и бенефициерите да имат само един набор от правила, които следва да прилагат и за двата фонда. В същия дух, с един нов регламент на Комисията за прилагане на структурните фондове бяха заменени десет регламента за прилагане.
  

• 
  Неотдавна Комисията предложи да измени типовото одобрение на превозни средства чрез въвеждане на хармонизирани правила за превозните средства, задвижвани с водород, като така позволи на производителите да реализират икономии от мащаба при по-големи производствени серии за целия европейски пазар и за да гарантира на потребителите в ЕС, че тези иновационни превозни средства ще отговарят на високи стандарти за безопасност и опазване на околната среда. Адаптирането на системата за типово одобрение към технологиите на бъдещето ще даде възможност на европейската автомобилна индустрия да не изостава от своите основни световни конкуренти, подобрявайки така своята конкурентоспособност на пазарите на трети страни.
  
• 
  През декември 2007 г. Комисията предложи нова директива, имаща за цел отстраняване на препятствията пред търговията с продукти, свързани с отбраната в Общността. Понастоящем движението на такива продукти на вътрешния пазар е ограничено от множество национални процедури, които не само че налагат върху фирмите и държавните органи административна тежест в размер на повече от 430 млн. евро годишно, но също така предвиждат дълги периоди на изчакване, продължаващи до няколко месеца. Тази тежест явно не съответства на действителните потребности от контрол, за което е показателен фактът, че всяка година се издават около 11 500 лиценза за вътрешнообщностен трансфер, а през периода 2004—2006 г. само 3 заявления са получили отказ. Това предложение ще помогне европейската отбранителна промишленост да стане икономически и технологично по-конкурентоспособна, да се подобрят условията за участие на МСП в разработването и производството на въоръжения, ще даде възможност на държавите-членки да посрещат своите военни нужди при оптимални условия на сигурност при по-ниски разходи и ще подобри сигурността на доставките при възлагане на обществени поръчки и индустриално сътрудничество.