Доклад за оценка на съвместимостта на проект за изграждане на автомагистрала Струма, София Кулата в отсечката Драгичево Кулата с предмета и целите на защитените зони от националната екологична мрежа
Изтегляне 2.92 Mb.
|
Доклад за оценка на съвместимостта на проект за изграждане на автомагистрала Струма, София – Кулата в отсечката Драгичево - Кулата с предмета и целите на защитените зони от националната екологична мрежа 1. Въведение. Настоящата оценка на автомагистрала “Струма” се извършва на основание чл. 6 (3) и 6 (4) на Директива 92/43/ЕИО, чл. 31-34 на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта(ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Освен процедурните изисквания при оценката на вероятността от отрицателни въздействия и тяхната значимост са взети в предвид следните принципи:
Глава 2. Описание на планове, програми, проекти и инвестиционни намерения, които могат да имат неблагоприятни кумулативни въздействия в съчетание с инвестиционното намерение 2.1 Кратка характеристика на инвестиционното намерение Разглежданият участък от АМ”Струма”, започва при km. 305+220 (с. Долна Диканя) и завършва прибл. при km. 439+000 (ГКПП “Кулата”). Общата дължина на отсечката възлиза на около 133-135 km (различна при различните варианти). Пътното трасе се развива в направление север-юг, като съвпада или е успоредно на съществуващия главен републикански път I-1 (Е79), с геометрични характеристики, съответстващи на път от по-висок клас и избягвайки населените пунктове. Най-близките селища около припътната полоса са отбелязани на картата. Отстоянията от магистралата до тези селища са различни при различните решения. Има варианти, които засягат частично населени пунктове, или са преминаващи през индустриални зони. Надлъжните наклони в преобладаващата част от проектните варианти варират средно от 0,25% до 3,35% (макс. допустим 4,5%). Има и изключения. В нивелетно отношение проектните решения са съобразени с характера на терена и нормативните ограничения, отнасящи се до пресичанията с пътища от по-нисък клас и с други комуникации като във фазата на работното проектиране би могло да се внесат подобрения на избрания вариант с оглед оптимално вписване на пътя в околната среда. Разглежданите проекти са разработени във фаза предварително проучване и проектиране. Състоят се от четири самостоятелни части (участъци М2, М3, М4, М5), включващи по няколко варианта за всеки участък. М2: Участък: Долна диканя - Дупница М3: Участък: Дупница - Симитли М4: Участък: Симитли – Сандански М5: Участък: Сандански – отклонение за Мелник (III - 109) Участък: отклонение за Мелник (III - 109) - Кулата 2.2. Планове, програми, проекти и инвестиционни намерения, които могат да имат неблагоприятни кумулативни въздействия в съчетание с инвестиционното намерение 2.2.1. Проекти за изграждане на малки ВЕЦ МалкитеВЕЦ пряко засягат речните и крайречни местообитания. Напорните ВЕЦ отнемат води от реката, осушават бреговете и терасите и изменят значително естественият хирдологичен режим (водни количества, водни нива, скорост на течението, физико-химични характеристики на реката). Русловите ВЕЦ са свързани със завиряване на речни участъци, заливане на бреговете и крайречните тераси и изменен хидрологичен режим (водни нива, скорост на течението, физико-химични характеристики на реката). И двата вида ВЕЦ създават стени спрямо речното течение и фрагментират местообитанията на водните видове животни. При строитрелството има пряко унишожаване на местообитания. Засиленото човешко присъствие може да е фактор за прогонване на чувствителни видове. Планирано е изграждане на 12 броя Малки Водно-Електрически Централи /МВЕЦ/ на река Струма, при масивен яз с твърд преливник, рибен проход и прилежащи ХТ съоръжения и сгради на ВЕЦ вградени в яза или до нея, в сервитута на реката. Планираните малки ВЕЦ са в границита на предложена защитена зона “Рупите” BG0002098 и засягат територии на общините Петрич и Сандански и землищата на с. Лебница, с. Дамяница, гр. Сандански, с. Рибник, с. Левуново, с. Старчево, с. Генерал Тодоров, с. Рупите, с. Дрангово, с.Марикостиново, с. Чучулигово, с. Тополница, с. Кулата, гр. Петрич, с. Марино поле. Планираните малки ВЕЦ попадат в полосата на проектното трасе на АМ Струма, което следва коритото и заливната тераса на река Струма. 2.2.1. Проекти за добив на инертни материали Добивът на инертни материали от коритото или заливната тераса на река Струма води до трайни промени и дори загуба на ценни местообитания за видовете зависещи от реката. Общо 17 инвестиционни предложения, свързани с добив на баластра или наноси от река Струма в района от гр. Сандански до Границата с Република Гърция, които попадат в границите на предложена защитена зона “Рупите” BG0002098. Общият планиран добив на инвестиционните предложения възлиза на 264000 куб. метра. Разположени на сравнително къси разстояния едно от друго, те попадат в полосата на проектното трасе на АМ Струма, което следва коритото и заливната тераса на река Струма. По-долу е даден опис на известните инвестиционни предложения. Таблица 1. Опис на инвестиционните предложения за добив на речна баластра или наноси от река Струма в общините Сандански и Петрич
2.2.3 Строителство, удвояване и модернизиране на ж-п линия София- Кулата. Този проект може да окаже следните въздействия: пряко унищожаване на местообитания, фрагментация поради прогонване на животни или поради инжинерни съоръжения, шумово замърсяване влошаване качеството на местообитанията, смъртност на животни. Както и магистрала Струма е ж-п линията Видин – София – Кулата е приоритетен проект от Транс-Европейската Транспортна Мрежа. От гледна точка на инжинерните изисквания за скоростна ж-п линия има много по строги изисквания към кривите и наклоните на трасето и по-малки възможности за търсене на алтернативни трасета. От друга страна изпълнението на намаляващи въздействията мерки, като строеж в тунели, виадукти, шумозащита, дефрагментационни съоръжения и др. е значително по-лесно. 2.2.4 Друга пътна инфраструктура. В рамките на зоните има отношение към прякото унищожаване на местообитания, фрагментация на биокоридорите и прогонване на уязвими към засилено човешко присъствие животински видове. Извън зоните може да допринесе за фрагментирането на биокоридорите, особено ако е натоварена с трафик или се намира в близост до трасето на магистралата (изисква адекватни дефрагментационни съоръжения планирани заедно с тези по магистралата). 2.4. Застрояване В рамките на зоните има отношение към прякото унищожаване на местообитания, фрагментация на биокоридорите и прогонване на уязвими към засилено човешко присъствие животински видове. Извън зоните може да допринесе за фрагментирането на биокоридорите, особено ако е натоварена с трафик или се намира в близост до трасето на магистралата (изисква адекватни дефрагментационни съоръжения планирани заедно с тези по магистралата). Част от известните инвестиционни намерени, свързани със строителство в защитена зона Рупите са както следва: Ново строителство на хотел в имот с № 139001 с площ 1, 982 дка в местността „Чешмата”, Община Петрич, землище на с. Марикостиново - Вх. № 136 от 12.01.07г. Стопански двор за обслужване на лозови масиви в част от имот № 009002 с площ 2500 кв.м, местност „Дели Али”, Община Петрич, землище на с. Генерал Тодоров - Вх. № 1954 от 07.05.07 г. 07г. Външно ел. захранване 20 кV и КТП за имот № 081001, местност „Абдийца”, Община Петрич, землище на с. Долно Спанчево - Вх. № 2057 от 14.05.07 г. /искане за преценяване на необходимостта от ОВОС/ 07г. 2.5. Земеделско и горско стопанство. Начина на стопанисване на околните територии може да има значение по отношение ефективността на дефрагментационните мерки и да окаже съответно кумулативен ефект към степента на фрагментация произтичаща от магистралата Глава 3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други ППП/ИП могат да окажат въздействие върху защитените зони 3.1 Вероятни въздействия върху птиците Изграждането на автомагистрала Струма с планираните параметри ще доведе до преки и косвени въздействия върху птиците и техните местообитания в границите на 4 защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 и свързващите ги екологични коридори (виж глава 4). Преките въздействия са свързани с унищожаване на местообитания, фрагментация на местообитания и смътност на птици. Косвените въздействия са свързани с влошаване качествата на местообитанията в съседство с трасето на магистралата в следствие пресушаване на влажни зони (дерета, малки водоеми, корекции на речното корито), отпадъчни води, пътната настилка и твърди отпадъци, както и шумово замърсяване. 3.1.1 Преки въздействия 3.1.1.1 Унищожаване на местообитания Местообитания на птиците се унищожават пряко и необратимо там където автомагистралата лежи върху земната повърхност, където за изграждането и се правят откоси в ската или земни насипи, както и когато се премостват дерета и влажни зони. В равнинните участъци, където магистралата лежи върху земната повърхност ширината на пряко унищожените местообитания е равна на ширината на пътното платно (29 метра) и сервитутната ивица на магистралата. Унищожаването е свързано с отнемането на повърхностния почвен слой заедно със всички живи организми характеризиращи даденото местообитание и превръщането му в асфалтова настилка или (в случая на сервитута) в силно повлияно от човека друг тип местообитание. Преминаването през преовлажнени, мочурливи местности, и влажни зони (включително малки речни долини) е свързано с тяхното пресушаване. Когато се парвят откоси в ската на практика се унищожава по-голяма площ от местообитанието, през което преминава трасето - целия склон, в който е бил направен откоса. Новите характеристики на полученият откос (наклон, изграждането на противоерозионни и дрениращи системи, композиция на естествено възстановени или изкуствено създадени растителни съобщества) не могат да компенсират загубата на разрушеното местообитание. Аналогично при изграждането на насипи също се унищожава по-голяма площ на местообитанието надолу по склона. Дерета и малки влажни зони биват засипвани, а крайречната растителност изсичана, което е и най-честия проблем за загубата на местообитания при изграждането на насипи. Прокарването ан трасето в близост до речни брегове е съпроводено с корекции на речното корита и бетониране на речните брегове. При премостването на влажни зони, особено когато те са малки (рекички, дерета) те направо се засипват, като по този начин трайно се разрушават. При премостването на по-големи реки, дерета и долинки разрушаването на местообитанията се локализира в местата, където трасето се свързва със земната повърхност и на местата на фундаментите. При изгрждаенто на тунели разрушаването на местообитания за птиците се локализира само при изходите на тунелите. Изсичането на дървесна растителност около пътното трасе (не само тази, която попада върху трасето), с цел оперативност при строителството също се счита за разрушаване на местообитанията, тъй като периода на възстановяване на даденото местообитание (дървесната растителност) е твърде дълъг – 50 и повече години. В допълнение трябва да се отчете фактът че за изграждането на автомагистралата ще е необходим добив на инертни материали и съответно изграждане на кариери, което ще доведе до пряко разрушаване на местообитания извън трасето на автомагистралата. По аналогичен начин стои въпросът с депонирането на иззети земни маси от откоси и тунели. Това въздействие има изразен кумулативен ефект със други дейности, като добив на баластра или други инертни материали за други строителни нужди, депониране на строителни отпадъци и земни маси от други дейности. Прокарването на магистрала през дадена територия, през която не е съществувала преди инфраструктура, води след себе си последващи въздействия свързани с разрушаването на местообитания, като изграждане на инфраструктурни обекти, бензиностанции, крайпътни заведения, промишлени зони и др. В случай че те бъдат изградени в ключовите за птиците местообитания, това ще доведе в средносрочен план до загуба на местообитания на много по-голяма площ от самото трасе на автомагистралата (отчитайки кумулативния ефект). Не е възможно степента на това въздействие да се оцени предварително, поради липсата на информация за мащаба му, но на базата на опита, то може да е значително и е необходимо предварително да бъде направлявано и планирано.
При птиците фрагментацията на местообитанията не е в такава степен силно изразена, както при бавно подвижните животни като влечуги, земноводни и пълзящи безгръбначни, защото по принцип са по-подвижни. Независимо от това изграждането на линеен обект със значителна дължина и ширина е фактор за действителна фрагментация на местообитанията на птиците. Особено това важи за наземно гнездящите птици като ливадният дърдавец (световно застрашен вид, включен в приложение І на Директивата за птиците), пъдпъдъка, яребицата, чучулигите и др. Малките на тези видове се наричат гнездобегълци, тъй като не остават в гнездото след като се излюпят. Автомагистралата с нейните габарити, преминаваща през тяхното гнездово местообитание (ливада, пасище или нива) представлява непреодолима преграда. Пресичането на дълги линейни обекти, които служат като миграционни коридори за птиците при техните сезонни или ежедневни придвижвания (поречия на реки, дерета, горски пояси) също води до фрагментация на местообитанията, тъй като в тези места птиците редовно прелитат или се концентрират при прелетите. Те се ползват основно от водолюбивите птици, но крайречната растителност например се използва основно от кълвачови, синявицови и пойни птици. Такива биокоридори по трасето на автомагистралата се явяват поречията на реките Джерман и Струма и вливащите се в тях по-малки реки и дерета. Фрагментацията не засяга в такава голяма степен ловните територии на дневните грабливи птици. Все пак там, където съществува развита инфраструктура в границите на ловни територии на грабливи птици, допълнителното изграждане на нова инфраструктура от типа на автомагистрала на принципа на кумулативния ефект може да доведе до значителна фрагментация на ловната територия (обособяване на прекалено малки площи за ловуване в рамките на ловния район). Фрагментацията на ловните райони на грабливите птици има по-силно изразено косвено въздействие чрез въздействието върху популациите на видовете, които се явяват хранителна база за грабливите птици. Аналогично косвено въздействие на фрагментацията чрез въздействие върху хранителната база на птиците се наблюдава при премостването и пресушаването на влажни зони и поречия, като особено важи за видове като белия и черния щъркел и земеродното рибарче (и трите вида са вписани в приложение І на Директивата за птиците.
Смъртността на птици от сблъсък с автомобили по пътищата е документиран факт. Най-уязвими са пойните птици, младите птици и совите. Пойните птици често ловуват насекоми на пътното платно или ниско над него. Също така те летят ниско при предвижванията си от едно място на друго и пресичат пътното платно в обсега на директния сблъсък с автомобили. Висока смъртност на пойни птици е регистрирана в Креснененското дефиле при проектна скорост на автомобилите 60 км/ч. (макар автомобилите да се движат с 80 км/ч, а понякога и повече). При трасе 4 пъти по-широко от първокласен път с проектна скорост 1,5 пъти по-висока от проектната скорост на първокласен път смъртността на птици по пътя ще се увеличи най-малко 6 пъти, а като се прибави и увеличението на трафика, смъртността ще се увеличи допълнително. Младите птици са по-честата жертва на автомобилния трафик, поради факта че още не са добри летци, както и това че не могат да преценят заплахата от движещите се автомобили. Совите стават жертва на автомобилния трафик предимно нощем, когато ловуват. Нощно активните гризачи често излизат на пътното платно и така стават предпочитана плячка за ловуващите хищници. Фаровете на автомобилите заслепяват птиците и те не могат да избягнат идващата опасност. Натовареният нощен трафик води до повишена смъртност на совите в следствие сблъсък с автомобили (в района на Нова Загора през 1996 г са установени 3 убити забулени сови за една нощ в участък от 1 км от първокласния път). Пресичането на водни обекти, използвани от водолюбиви птици като места за гнездене, хранени или като миграционни коридори (за сезонни или ежедневни миграции) води до значителен риск от сблъсък с автомобили. Висока смъртност е регистрирана на автомобилно трасе (съответстващо на път 1 клас), което пресича голям воден обект в Холандия – Айзелмеер. У нас висока смъртност на водолюбиви птици поради сблъсък с автомобили е регистрирана на пътя Бургас-Варна, в участъка където пресича Атанасовското езеро. Водолюбивите птици също летят ниско, като предпочитат да летят над водата или на нивото на крайречната растителност по протежението на речни басейни. По този начин те стават лесна жертва на автомобилния трафик, когато миграционния им коридор се пресича от път.
Пресушаването на влажни зони, причинено от преминаването на магистралното трасе по земната повърхност или от премостването на малки водни обекти (свързано с тяхното запълване) има допълнително отрицателно въздействие върху околните местообитания, понякога на много по-голяма площ. Пресушаването или прекъсването на водния поток води до изменение на водния баланс на околните територии, дори видимо да не са влажни зони. Нарушението на физичните характеристики води до промяна в състава на растителните съобщества, на привързаните към тях организми и от там до възможностите на видовете птици да намират подходящи условия за гнездене и подходяща храна. При недостига на водни ресурси в долината на река Струма пресушаването или запълването на влажни зони може да доведе до сериозни нарушения на водния баланс на околните екосистеми. Този проблем може да възникне там където трасето на магистралата се планира да преминава в заливната тераса на река Струма, а също така навсякъде, където има пресичане на малки водни обекти.
Автомобилният трафик е фактор за значително безпокойство на птиците в териториите, непосредствено граничещи с пътното трасе. От едната страна това се свързва с непрекъснатото наличие на движещи се обекти (автомобили) и респективни човешки присъствие, от друга страна – с генерирането на значителен шум. Птиците имат различни възприятия по отношение на шума отколкото хората и не може да се твърди че нормите на шумово замърсяване, безопасни за хората, са безопасни и за птиците. Установено е че при увеличаване на автомобилния трафик птиците които гнездят или редовно се придържат близо до пътното платно намаляват и дори изчезват, като площта на която въздейства шумовото замърсяване в зависимост от терена може да бъде доста голяма. Например в затворени пространства като дефилета, шумовото замърсяване има по-значително въздействие върху птиците, отколкото в равнинните райони. В равнинните райони шумовото замърсяване оказва влияние на по-голяма площ. Чувствителността на различните видове птици зависи от екологичните им особености. Не са налице специални проучвания, но принципно едрите грабливи птици и черният щъркел са по-чувствителни на шумово замърсяване в районите, където гнездят. Същото не може да се твърди за белият щъркел, който по начало е синантропен вид. Шумовото замърсяване и безпокойството има изразен кумулативен ефект в районите където трасето на магистралата преминава в близост до населени места, други пътища или в близост до ЖП линията София-Кулата. Този вид въздейтвие има кумулативен характер с подобни въздействия причинени от други източници и е възможно в най-лошия случай да доведе до влошаване на местообитанията до степен, те да не могат да бъдат ползвани от птиците, независимо че все още съществуват физически.
Дъждовните и снежните води, отмиващи от пътното платно масла, бензин и луга за обработване на снежната покривка през зимата могат да причинят замърсяването на водните обекти, които се пресичат от магистралата или са в близост до нея. Замърсяването на водите води до промени в химичния състав и качеството на водите, от там на комплекса от водни организми и съответно хранителната база на птиците. Засегнати са основно водолюбивите птици. Поради факта че става въпрос за автомагистрала със значителен трафик това въздействие също може да бъде значително, като освен това има силно изразен кумулативен ефект, особено в районите където трасето преминава в близост до селища, промишлени зони, други пътища или райони с интензивно земеделие.
Замърсяване с битови отпадъци, причинено от преминаващите или спрели за кратко овтомобили, е регистрирано на разстояние поне 10 метра от пътното платно на кой да е път. В местата, регламантирани за почивка и около населените места, периметъра на това въздействие може да е значително по-голям и да достигне 500 м. В допълнение възникването на нова инфраструктура създава предпоставки за нерегламентирано депониране на строителни и други отпадъци в близост до трасето. Този вид въздейтвие има кумулативен характер с подобни въздействия причинени от други източници и е възможно в най-лошия случай да доведе до влошаване на местообитанията до степен, те да не могат да бъдат ползвани от птиците, независимо че все още съществуват физически. 3.2 Вероятни въздействия върху типовете местообитания и видовете, различни от птиците Таблица 2. Обобщени вероятни видове въздействия произтичащи от инвестиционното намерение и връзката им с:
*Пътният трафик е източник на първичните замърсители на вторичният фотохимичен смог, който обаче може да се появява при подходящи условия на голямо разстояние от източника на първичните замърсители. Доколкото избора на трасе на магистралата е средство с което не може да се повлияе значително възникването на смога, тук няма да се разглежда този вид въздействие. Оценките от този тип следва да са предмет на една пълноценна оценка в рамките на стратегическа оценка на целия коридор, където могат да се разглеждат алтернативи по отношение вида и типа на транспорта, включително на пренасянето на товарния транспорт върху ж-п, както и общо намаляване разстоянията на транспортиране на стоките от мястото на тяхното производство до мястото на предлагане на пазара. В по-нататъшните оценки ще се оценяват следните комбинираните въздействия: унищожаване и/или увреждане на местообитания и видове (увреждането може да е резултат на прогонване и безпокойство на индивиди; фрагментиране и изолиране на местообитания; прекъсване на екотони и достъпа до ключови местообитания, замърсяване на природните местообитания); прекъсване на биокоридори за миграции и разпространение (такива с тесен фронт на миграция, цялостна свързаност на местообитанията и обмен на генетичен материал от двете страни на магистралата); смъртност на индивиди. Кои индивидуални въздействия водят до този комбиниран ефект зависи от биологията и екологията на видовете и местообитанията. Тази връзка е по нататък оценена в точка 5.1. Въздействието върху общите възможности за устойчиво развитие на защитните зони, като предпоставка за опазване Благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията е разгледано отделно, доколкото е трудно да се свърже с оценката на преките въздействия. За въздействия произтичащи от дейности, които на този етап от планиране не могат да се определят по отношение на интензивност и местоположение, ще се изготвят задължителни условия, които да гарантират избягването на значителните въздействия на следващ етап от проектиране и строителство. 3.4 Елементи на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други ППП/ИП могат да окажат въздействие върху защитените зони Таблица 3. Връзка между елементите на строителство и експлоатация на магистралата, възникващите от тях въздействия с потенциално отражение върху местообитанията и видовете, както и оценка на възможността тези въздействия да бъдат оценени на този етап на планиране и необходимостта от условия за следващите етапи на планиране
Глава 4. Описание на предмета и целите на засегнатите защитени зони и отчитането им при изготвяне на ИП, включително и по отношение оценката на алтернативи Тази глава описва:
4.1. Специално защитени зони (SPAs) и ключови места за опазване на дивите птици Трасето на автомагистрала Струма преминава през 4 защитени зони за птиците от европейската екологична мрежа Натура 2000 - Бобошево BG0002107, Кочериново BG0002099, Кресна BG0002003 и Рупите Кочериново BG0002098. Първите две защитени зони се пресичат от автомагистралата периферно, а през Кресна и Рупите трасето преминава през териториите им. В района на трасето при разклона за Рилския манастир (в участъка М3) алтернативите на проектното трасе засягат защитени зони Бобошево и Кочериново, като жълтият вариант засяга защитената зона Бобошево, а кафевият- Кочериново. Така при избора на алтернатива в този участък ще се засегне само една от защитените зони. Тъй като трасето на автомагистралата не може да избегне пресиченито на защитени зони Кресна и Рупите, се очаква при избора на окончателно трасе да ес засегнат общо 3 защитени зони. В допълнение са описани територии извън специално защитените зони, които изпълняват ролята на биокоридори и ключови места със свързваща функция. 4.1.1. Бобошево BG0002107 Защитена зона Бобошево обхваща главно влажни ливади и пасища в Югозападна България южно от гр. Бобошево и западно от поречието на река Струма. Площта му е 4 835,2 ha. В ганиците му попадат източните склонове на Влахина планина и рида Пиянец над р. Струма. Територията му се простира от селата Вуково, Доброво, Сопово и гр. Бобошево на север до село Бучино на юг. На запад границата преминава по билните части на планината, а на изток над Бобошево и селата Драгодан, Боровец, Бураново и Крумово. На територията на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голямо значение са влажните ливади и пасища по склоновете на планината. Защитената зона Бобошево се създава с цел:
Жълтият вариант на трасето на автомагистралата в участъка М3 преминава през югоизточната част на защитената зона, като пресича хълмове със сухолюбива растителност и храсталаци, влажни дерета и ливади в заливната тераса на река Струма (снимка 1). Влажните дерета и ливади са основно гнездово местообитание за ливадния дърдавец, който е обект на опазване в защитената зона. Те обхващат общо 2227 ha или 46% от площта на мястото. Поречието на реката се явява биологичен коридор за водоюлюбивите птици. Всички въздействия на автомагистралата, описани в глава 3 са актуални за територията на защитената зона през която преминава трасето. 4.1.2. Кочериново BG0002099 Защитена зона Кочериново се намира в Югозападна България, в Благоевградската котловина. Територията му е заключена между главен път София - Кулата и гр. Кочериново на запад, гр. Рила на изток и пътя между двата града - на север. Южната граница преминава северно от с. Стоб, като южно от с. Пороминово върви в източна посока и обхваща земите между селото и квартал Бараково. Площта му е 2 434,9 ha. Територията включва няколко типа местообитания, основното от които представляват мезофитните и алувиално-ливадни тревни формации (182 ha) - влажни ливади, пасища и други открити тревни пространства, разположени в долното течение на Рилска река и около нейния последен ляв приток. Голям процент от територията е заета от обработваеми площи. Има и овощни градини. Защитената зона се създава с цел:
Кафевият вариант на трасето на автомагистралата в участъка М3 преминава през западната част на защитената зона в близост до съществуващия път София-Кулата (западна граница на зоната), като пресича обработваеми земи и река с крайречна растителност и околни малки по територия влажни ливади и пасища. Засегнатите земеделски земи са хранително местообитание за белия щъркел и се ползват като гнездово местообитание от ливадния дърдавец. Крайречната растителност е подходящо местообитание за сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, който макар да не е обект на опазване в защитената зона, е включен като застрашен в приложение І на Директива 79/409/ЕИО. 4.1.3. Кресна BG0002003 Защитена зона Кресна е разположена в Югозападна България по долината на река Струма в района на Кресненския пролом. На юг достига до селата Палат и Драката, а на север – до с. Крупник. На изток влизат част от подножията на Пирин, а на запад – част от подстъпите на Малешевска планина. Площта и е 23 495,6 ha. Кресненският пролом е скален комплекс на силикатна основа, включващ силно каменисти и стръмни склонове, голям скален масив с отвесни стени и по-малки скални местообитания. Южно от пролома има хълмове със средиземноморска растителност на надморска височина до 500 m. По долината на река Струма са представени съобщества на източен чинар /Platanus orientalis/. В по-ниските части на тези райони покрай реките, върху влажните места преобладават съобществата на върбите и елшите /Salix spp. и Alnus spp./. На места се срещат и култури от черен бор /Pinus nigra/, обработваеми земи и пасища. Защитената зона се създава с цел:
Трасето на автомагистрала Струма в участъка М4 преминава през защитена зона Кресна, като всички 9 предложени алтернативи пресичат в значителна степен зоната. Три от вариантите пресичат защитената зона извън Кресненското дефиле от източната му страна (вариант на НПО и варианти на SPEA “А” и “В”), два от вариантите са тунел под западните склонове на дефилето, а останалите алтернативи са проектирани вътре в дефилето. В района на Кресненското дефиле (поречието на Струма, склоновете на дефилето и скалните комплекси) алтернативните решения на трасето засягат местообитания, характерни за средиземноморския комплекс от видове птици (белочела сврачка, голям маслинов присмехулник, други видове привързани към мозаечните местообитания (пасища с храсти) (чевеногърба сврачка, червеногушо ливадарче и др.), скално гнездящи видове (скален орел, белоопашат мишелов, сокол скитник, черен щъркел) и видове, придържащи се по поречието на реката (ливаден дърдавец, турилик, черен щъркел и др.). Алтернативите, пресичащи защитената зона източно и извън Кресненското дефиле засягат гнездови местообитания на изброените по-горе пойни видове птици, полската бъбрица, кълвачите обект на опазване, както и ловни територии на скалния орел, малкия орел и малкия креслив орел. Южно от кресненското дефиле алтернативните решения пресичат периферно защитената зона в участъка, където преминават по заливната тераса на река Струма. Там се засягат местообитанията на турилика, синявицата и дебелоклюната чучулига. 4.1.4. Рупите BG0002098 Защитена зона Рупите обхваща долината на р. Струма, южно от с. Вълково до границата с Гърция, като по-голямата част от територията е разположена западно от река Струма, като обхваща и самата заливна тераса на реката. Тук се намира единствената крайречна заливна гора в българския участък на р. Струма, съставена главно от бяла топола /Populus alba/. Южно от село Ново Делчево зоната обхваща територии източно от Струма, между реката и главния път за Кулата, като включва и част от Марикостиновската котловина. От с. Марикостиново до границата главния път за Кулата служи за западна граница, като в района между селата Марино поле и Чучулигово защитената зона се разширява източно от пътя. Преобладават откритите пространства – земеделски земи и пасища, обрасли с ксеротермни тревни съобщества. Защитената зона се създава с цел:
Трасето на автомагистрала Струма в участъка М5 преминава през защитена зона Рупите, като различните алтернативни варианти я пресичат в различна степен. В участъка от с. Вълково до село Ново Делчево зеленият и единият от кафевите варианти върви изцяло източно от защитената зона без да я пресича, а останалите пресичат зоната в източната й част, в заливната тераса на река Струма. Южно от с. Ново Делчево до с. Левуново зеленият, червеният и един от кафевите варианти пресичат периферно защитената зона в съседтво с източната и граница, а от Левуново до Марикостинската долина вървят изцяло извън зоната. Тези алтернативи пресичат защитената зона в района на Марикостинската долина, западно от с. Марикостиново, след което до Кулата вървят по източната граница на зоната – съществуващия път, но от западната му страна. В тази част те пресичат зоната единствено в участъка Марино поле-Чучулигово. Кафевият вариант преминаващ по речната тераса на река Струма пресича защитената зона изцяло, без да има възможност да я избегне. Алтернативните трасета преминаващи по заливната тераса на река Струма засягат крейречните местообитания на птиците, влажните зони около нея, както и косвено околните хълмове с пасища и храсти и скални комплекси. Поречието на Струма и рибарниците при с. Генерал Тодоров са местообитания и места за почивка по време на миграция на водолюбивите птици, описани по-горе и гнездово местообтание на земеродното рибарче и хранително местообитание за белия щъркел. Крайречните гори са местообитание на късопръстия ястреб и сирийския пъстър кълвач. В района на местността Кожуха има гнездови местообитания на бухала. Хълмовете около реката в този район са гнездово местообитание на червеногърбата сврачка, градинската овесарка, дебелоклюната чучулига и др. пойни птици обект на опазване. Частта от Марикостинската долина, попадаща в защитената зона е гнездово местообитание за дебелоклюната чучулига, градинската овесарка и хранително и гнездово местообитание за белия щъркел. 4.1.5 Територии, ценни за опазване на дивите птици по протежение на трасето на автомагистрала Струма (биокоридори и ключови места): Трасето на автомагистрала Струма от Долна Диканя до Кулата пресича и други ценни за опазването на птиците територии, които не са определени като защитени зони, но играят ролята на екологични коридори и свързващи звена между зоните. Като такива по протежение на трасето са идентифицирани екологичният коридор Джерман-Струма и три територии, играещи ролятана свързващи звена – Долна Диканя-Спански ливади, рибарници Благоевград, Струмяни. Поради ролята им на свързващ елемент между защитените зони в екологичната мрежа Натура 2000, включително между засегнатите зони, тези ключови територии също са накратко разгледани и оценени. Каталог: ovos Изтегляне 2.92 Mb. Сподели с приятели:
|