Доклад за оценка на въздействието е изготвен от Генерална дирекция „Вътрешни работи и придружава законодателното предложение за създаването на Европейска система за наблюдение на границите (eurosur)
Изтегляне 148.86 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Определение на проблема Общи проблеми при наблюдението на границите
- Анализ на субсидиарността
- Сравнение на вариантите и определяне на предпочетения вариант на политиката
Настоящият доклад за оценка на въздействието е изготвен от Генерална дирекция „Вътрешни работи“ и придружава законодателното предложение за създаването на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR). EUROSUR може да бъде описана като набор от мерки за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между органите, които осъществяват граничен контрол на национално и на европейско равнище, както и в сътрудничеството със съседни трети държави, като в резултат на това значително ще се увеличи осведомеността за ситуацията и способността за реагиране на тези органи в борбата с незаконната миграция и трансграничната престъпност. Следователно EUROSUR трябва да се разглежда в контекста на постепенното изграждане на европейски модел на интегрирано управление на границите. Работата, която се извърши в периода 2008—2011 г. за разработването, изпитването и постепенното въвеждане на EUROSUR, се базира на пътната карта, представена в съобщение на Комисията през 2008 г.1 В заключенията си от юни 2011 г. Европейският съвет заяви, че EUROSUR „ще продължи да се развива приоритетно с цел да започне да функционира до 2013 г. и да даде възможност на органите на държавите-членки, осъществяващи наблюдение на границите, да обменят оперативна информация и да подобрят сътрудничеството си“.
Незаконна миграция ЕС е подложен на значителен натиск от незаконна миграция по външните си граници. През първите шест месеца на 2011 г. са регистрирани 74 300 случая на неразрешено пресичане на границата, от които над 96 % са станали по външните граници на Испания, Малта, Италия и Гърция. Въпреки координираните усилия на Frontex, органите за граничен контрол на държавите-членки често изпитват затруднения да се обединят около общ подход и обикновено се нуждаят от значително количество време, за да намерят подходящи оперативни ответни мерки. Загуба на живот на мигранти в морето Използването на малки неподходящи за морските условия лодки рязко увеличи броя на удавили се мигранти и бежанци в Атлантическия океан между Африка и Канарските острови и в Средиземно море. Тази трагична смъртност трябва да бъде намалена значително. Трансгранична престъпност Престъпните мрежи, които участват в трафик на мигранти, често използват същите маршрути и методи за трансгранична престъпна дейност, като трафик на хора и наркотици. По-доброто междуведомствено сътрудничество между органите за граничен контрол и полицията трябва да допринесе съществено за борбата с тези тежки престъпления по външните граници. 2.2. Специфични проблеми при наблюдението на границите Съществуват редица причини престъпните мрежи често да са по-бързи и по-гъвкави в намирането на нови маршрути и методи за незаконна миграция и трансгранична престъпност отколкото органите на държавите-членки в реакцията им на променените условия. Недостатъчно междуведомствено сътрудничество на национално равнище В някои държави-членки в наблюдението на морските граници пряко участват до шест различни ведомства. Докато някои държави-членки са създали единна национална система за наблюдение, в други държави-членки различни ведомства са създали паралелни системи, без ясни правила и поток на работните процеси за сътрудничество и обмен на информация помежду им. Недостатъчен обмен на информация между държавите-членки В областта на наблюдението на границите липсва координация не само вътре в някои държави-членки, но и между държавите-членки, поради отсъствието на подходящи процедури, мрежи или комуникационни канали за обмен на информация. Недостатъчно сътрудничество със съседни трети държави Натискът от миграцията поставя значителни предизвикателства и пред третите държави, разположени по южните брегове на Средиземно море. Поради това е необходимо по-тясно сътрудничество с държавите на произход и държавите на отплаване на незаконните мигранти. Недостатъчна осведоменост за ситуацията в морската област Фактът, че трафикантите понастоящем използват малки дървени лодки и лодки от стъкловлакна за незаконен трафик на мигранти и забранени наркотици изправя правоприлагащите органи пред голямо предизвикателство, защото е изключително трудно малки лодки да бъдат открити, идентифицирани и проследени в открито море. 2.3 Базова линия за законодателното предложение за EUROSUR Проектът за EUROSUR се изпълнява от 2008 г. Вече е постигнат значителен напредък и се очаква това развитие да продължи.
Законодателното предложение за EUROSUR ще се основава на член 77, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз и ще представлява развитие на достиженията на правото от Шенген. 3.5. Субсидиарност В съответствие с принципа на субсидиарността EUROSUR следва един децентрализиран подход, при който националните координационни центрове образуват гръбнака на сътрудничеството в рамките на EUROSUR. Намерението е да се използват по най-добрия начин съществуващите системи, както и най-новите технологични разработки.
4.1. Общи цели Чрез създаването на механизъм за обмен на информация и сътрудничество, EUROSUR следва да:
4.2. Специфични и оперативни цели За постигането на общите цели EUROSUR следва да повиши осведомеността за ситуацията и способността за реагиране на граничните контролни органи на държавите-членки и Frontex.
Въпросът, на който трябва да бъде отговорено в настоящата оценка на въздействието, е как трябва да се изпълнят различните елементи на EUROSUR. В този смисъл бяха определени три варианта на политиката, за следване на подход, който е:
По-специално трябва да се направи оценка на това, кои отговорности могат да бъдат предоставени на националните координационни центрове (НКЦ), като например:
Различните варианти на политиката за изграждането на мрежата на EUROSUR са съобразени с това дали НКЦ и Frontex я използват за:
Във вариант на политиката 2.2 е направена оценка също и на въздействието на разходите за включването на обмен на информация за трансграничната престъпност и за осигуряването на Общата предгранична разузнавателна картина (ОПРК). Освен това е направена оценка дали информацията между мрежата на EUROSUR и съседните трети държави се обменя чрез:
Накрая се контролира дали услугата за общото прилагане на наблюдателни средства на равнище ЕС трябва да се предоставя от:
Всеки подвариант на вариантите на политиката е анализиран спрямо следните критерии: 1. Ефективност: Степента, в която може да се очаква, че предложението ще постигне общите, специфичните и оперативните цели. 2. Cъгласуваност: Степента, в която вариантите се съгласуват с цялостния подход на EUROSUR, с други политки и дейности на ЕС, включително тяхното приемане от държавите-членки. 3. Разходи: Степента, в която общите цели на политиките могат да бъдат постигнати при дадено равнище на ресурсите/минимални раходи (ефективност спрямо разходите). 4. Въздействие върху основните права, и по-специално върху правото на защита на личните данни. 6.1. Подварианти от 1.1 до 1.3 за национални координационни центрове 6.1.1. ЕфективностПредвид многото национални органи, участващи в наблюдението на морските граници, ограничаването на ролята на НКЦ само до координиращи функции — както се предвижда във Вариант 1.1 — би се приело по-лесно от конкуриращите се ведомства. Предоставянето на всички НКЦ на командни и контролиращи функции — както се предвижда във Вариант 1.2 — би позволило по-бързо реагиране при установяване на заплаха. Включването на наблюдение на въздушните граници и гранични проверки в предложения Вариант 1.3 би имало преимуществото, че по този начин НКЦ ще имат по-добра осведоменост за ситуацията по всички аспекти на граничния контрол. 6.1.2. CъгласуваностВариант 1.1 се съгласува напълно с цялостния подход в EUROSUR, който има за цел създаването на механизъм за сътрудничество за всички органи, участващи в наблюдението на границите. Предоставянето на НКЦ на командни и контролиращи функции, както се предвижда във варианти 1.2 и 1.3, би обезсилило тази цел. 6.1.3. РазходиФинансовите разходи, необходими за периода 2011—2020 г. за изграждането, модернизирането и поддържането на НКЦ и на ситуационния център на Frontex, възлизат според прогнозите на 195,2 млн. EUR за Вариант 1.1, 401,4 млн. EUR за Вариант 1.2 и 747,3 млн. EUR за Вариант 1.3. 6.1.4. Основни праваОбменът на информация и механизмът за сътрудничество, предвидени в EUROSUR, не включват обработка на лични данни. Тъй като може да е трудно да се дадат гаранции, че напълно е изключено да има обработка на лични данни, трябва да е сигурно, че това ще става по адекватен, съответстващ и не по начин, който надхвърля целите, за които те се събират и обработват. 6.2. Подварианти от 2.1 до 2.3 за мрежата на EUROSUR 6.2.1. ЕфективностОграничението във Вариант 2.1 за обмен само на некласифицирана информация би изключило обмен на информация за трансграничната престъпност, която обикновено се счита за чувствителна информация. Кодирането на потока от данни във Вариант 2.2 би позволило на държавите-членки да обменят такава чувствителна информация, което също е и предварително условие за обмен на разузнавателни даннив Общата предгранична разузнавателна картина (ОПРК). Една централизирана система — както това е предвидено във Вариант 2.3 — би позволила по-добър контрол върху информационния поток. 6.2.2. СъгласуваностНедостатъкът на Вариант 2.3 е липсата на съгласуваност: EUROSUR следва един децентрализиран подход на федерацията от системи. Освен това за няколко държави-членки е трудно да приемат да съхраняват информацията си централно в система, която те не управляват. 6.2.3. РазходиФинансовите разходи за периода 2011—2020 г. за мрежата на EUROSUR във Вариант 2.1 възлизат според прогнозите на 42 млн. EUR, нарастват до 46 млн. EUR за Вариант 2.2 и на 49 млн. EUR за Вариант 2.3. Разходите за аналитичния слой на ОПРК, така както е включен във варианти 2.2 и 2.3, възлизат на 29 млн. EUR. 6.2.4. Основни праваОбработката на лични данни във Вариант 2.1 е изключено, защото мрежата е некласифицирана. Процесът на акредитация на една защитена мрежа, както това се предвижда във варианти 2.2 и 2.3, осигурява да бъдат въведени процедури за обработване не само на чувствителни данни в областта на сигурността, но и общо чувствителна информация, какъвто е случаят с обработката на лични данни. 6.3. Подварианти от 3.1 до 3.3 за сътрудничеството с трети държави 6.3.1. ЕфективностВариант 3.1 би довел до подобряване на осведомеността за ситуацията в районите на Балтийско море, Черно море и Атлантическия океан около Канарските острови, защото трите съществуващи регионални мрежи SEAHORSE, CoastNet и BSCF ще бъдат свързани с мрежата на EUROSUR, като НКЦ ще служат за възел в обмена на информация. Вариант 3.2 е предпочетеният вариант, защото той осигурява възможностите, които са необходими на EUROSUR за сътрудничеството с трети държави от средиземноморския район. В рамките на Вариант 3.3 Frontex ще трябва да предоговори всички споразумения, които вече са сключени между държавите-членки и трети държави по посочените по-горе регионални мрежи. 6.3.2. СъгласуваностВарианти 3.1 и 3.2 са в голяма степен надграждане върху съществуващите възможности, като позволяват на държавите-членки и на третите държави да се съобразят с регионалните приоритети и специфики. Вариант 3.3 не се съгласува с подхода в EUROSUR за използване в най-висока степен на съществуващата инфраструктура и системи. 6.3.3. РазходиВариант 3.1 не е свързан с разходи, защото връзката от трите регионални мрежи до съответните им НКЦ е създадена преди края на 2011 г. По отношение на Вариант 3.2, разходите за създаването и поддръжката на мрежата SEAHORSE Mediterraneo през периода 2011—2020 г. възлизат според прогнозите на 5,37 млн. EUR. По отношение на Вариант 3.3, разходите за подмяната на трите регионални мрежи с мрежата на EUROSUR ще бъдат около 25,29 млн. EUR. 6.3.4. Основни праваСътрудничеството с трети държави за предотвратяване на незаконната миграция може да има значителни отрицателни последици за основните права, в случай че властите на третата държава използват тази информация за идентифицирането на лица или групи лица, които е възможно да бъдат подложени на изтезания, на нечовешкото или унизително отношение. Поради това законодателното предложение за EUROSUR трябва да предвижда подходящи гаранции да се избегне такава ситуация. 6.4. Подварианти от 4.1 до 4.3 за общото прилагане на наблюдателни средства 6.4.1. ЕфективностВариант 4.1 предвижда държавите-членки да използват самостоятелно съществуващите възможности, предоставяни от Центъра на ЕС за спътниково наблюдение (EUSC) и Европейската агенция по морска безопасност (EMSA). Вариант 4.2 би бил по-ефективен от Вариант 4.1, защото Frontex ще координира исканията, които постъпват от националните координационни центрове. Във Вариант 4.3 Frontex ще създаде такава своя услуга, което би било трудно постижимо в средносрочен план. 6.4.2. СъгласуваностВариант 4.2 би бил по-съгласуван с целта да се насърчава междуведомственото сътрудничество отколкото варианти 4.1 и 4.3. Поради многоцелевия и междусекторен подход може да е оправдано да се осигури финансиране от ЕС за такава услуга по линия на програмата GMES. 6.4.3. РазходиОбщо разходите за периода 2012—2020 г. за Вариант 4.1 възлизат според прогнозите на 80 млн. EUR, като стойностите са почти същите и за Вариант 4.2 (62,1 млн. EUR) и Вариант 4.3 (62,3 млн. EUR). 6.4.4. Основни праваВариант 4.1 би имал този недостатък, че не могат да бъдат създадени правни рамки, които да позволят на търговски оператори да наблюдават дейности в трети държави и да съхраняват информация в съответствие със законодателството за защита на данните.
В съответствие с оценката в раздел 6 предпочетените варианти са следните: По отношение на създаването на НКЦ предпочетеният вариант е Вариант 1.1, защото не изисква от държавите-членки да преструктурират националните си администрации и по този начин може лесно да се изпълни. Следвайки децентрализирания подход за изграждането на EUROSUR, предпочетеният вариант на политиката за мрежата на EUROSUR е Вариант 2.2. Предвид спешната необходимост от подобряване на граничния контрол в средиземноморския район, Вариант 3.2 осигурява най-доброто решение за това, как да се съдейства за сътрудничеството със съседни трети държави. Все пак предварително условие за изпълнението на Вариант 3.2 е желанието на северноафриканските държави да сътрудничат. За общото прилагане на наблюдателни средства най-висока добавена стойност осигурява Вариант 4.2 . Разходи, отговорности и източник на финансиране за предпочетения вариант
При съчетаване на предпочетените варианти разходите за EUROSUR ще възлязат на 338,7 млн. EUR.
Frontex следва да осигури да бъдат предвидени методи за наблюдение на функционирането на EUROSUR съобразно с главните цели на политиката. Две години след като EUROSUR влезе изцяло в действие и всяка следваща година Frontex следва да представя на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията доклад за функционирането на EUROSUR. Освен това три години след като EUROSUR влезе изцяло в действие и след това на всеки четири години Комисията следва да представя цялостна оценка на EUROSUR, придружена, когато е необходимо, от съответни предложения за изменение на регламента за създаване на EUROSUR. 1 COM(2008) 68 окончателен от 13.2.2008 г. („пътна карта за EUROSUR“). 2 Наблюдение на сухоземните, морските и въздушните граници и гранични проверки по гранично-пропускателните пунктове. 3 Център на ЕС за спътниково наблюдение. 4 Европейска агенция по морска безопасност. 5 Програма на ЕС за глобален мониторинг на околната среда и сигурността.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 148.86 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||