Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis)

Маришка мряна (Barbus plebejus)
Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC:

*Ручеен рак (Austropotamobius torrentium)

Бисерна мида (Unio crassus)

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides/

Тигров молец на Джърси* (Callimorpha quadripunctaria/

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo/

Бръмбар рогач (Lucanus cervus/

Буков сечко (Morimus funereus)

Aлпийска розлия (Rosalia alpina)
Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum)
Като други значими видове в зоната се срещат:

Бозайници

Дива котка (Felis silvestris)

Полоунощен прилеп (Eptesicus serotinus)

Малък вечерник (Nyctalus leisleri)

Воден нощник (Myotis daubentonii)

Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus)

Златист нощник (Myotis aurescens)

Жаба дървесница (Hyla arborea)

Речна пъстърва (Salmo trutta fario)

Brenthis hecate

Голяма тополова пеперуда (Limenitis populi)

Erebia medusa

Червен аполон (Parnassius apollo)

Melitaea trivia

Melitaea aurelia

Maculinea arion

Glaucopsyche alexis

Thymelicus acteon

Polyommatus aroaniensis

Южна лилава апатура (Apatura metis)

Ирисова апатура (Apatura iris)

Parnassius mnemosyne

Carabus scabrosus

Duvalius kotelensis

Златист гъсеничар (Calosoma sycophanta)
Ципокрили

Червена горска мравка (Formica rufa)

Малка сага (Saga pedo)

Anamastigona falcata

Typhloiulus kotelensis

Trachelipus bulgaricus bureschi

Лудо биле (Atropa bella-donna)

Пирамидален анакамптис (Anacamptis pyramidalis)

Фривалдскиев зановец (Chamaecytisus frivaldszkyanus)

• 
  Забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитание 9180.
  
• 
  Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитание 9180.
  

Защитената зона е обявена със Заповед №.РД-910 от 11.12.2008 на МОСВ. Заема централния дял на Източна Cтара планина. Границите й се определят от реките Тича на север до вливането й в язовир Тича, Стара река на запад и Луда Камчия на юг. На изток достига до Върбишкия проход между село Бероново и град Върбица, продължава по пътя гр. Върбица - село Бяла река, като включва и язовир Тича. Около две трети от територията на планината е покрита с първични широколистни гори, главно от мизийски бук (Fagus moesiaca), на места примесен с обикновен габър (Carpinus betulus). По-ограничено разпространение имат горите от горун (Quercus dalechampii) на места примесен с обикновен габър (C. betulus) и келяв габър (Carpinus orientalis), смесените дъбови гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto). В западната част на планината е установено малко находище на естествени смесени гори от бяла ела (Abies alba) и обикновен бук (Fagus sylvatica). Вторичните гори и храсталаци от келяв габър имат силно ограничено разпространение в района. Останалата част от територията е заета от открити пространства, използвани за пасища и селскостопански земи. В пасищата преобладават три типа тревни съобщества: мезофилни, ксеромезофилни и ксеротермни. Значителна част от откритите пространства, в това число и земеделските площи са възникнали вторично, на мястото на стари гори. Влажните зони и поречията на реките заемат сравнително малка част от територията на защитената зона. Единствената влажна зона е язовир Тича в който няма обраствания с блатна растителност. По високите части на планината се срещат варовикови скали и карстови образувания, разпръснати из целия район.

На територията на ЗЗ „Котленска планина” BG0002029 са установени 182 вида птици, от които 51 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 10 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 50 вида. Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 65 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 58 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ „Котленска планина” е място от световно значение за гнезденето на ливадния дърдавец (Crex crex) и едно от най-значимите места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на видове, гнездящи в голяма численост - черен щъркел (Ciconia nigra), осояд (Pernis apivorus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сокол скитник (Falco peregrinus), лещарка (Bonasa bonasia), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) и среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius). През Котленска планина преминава най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica. Тук се образува типично място с тесен фронт на миграция, където ежегодно по време на есенна миграция преминават над 3000 грабливи птици. Най-многобройни от тях са осояда, обикновения мишелов (Buteo buteo), вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и блатарите. По време на миграция е установен и сивия жерав /Grus grus/. През есенно-зимния период язовир Тича поддържа значителни количества водолюбиви птици, включително червеногушия гмуркач (Gavia arctica), големия корморан (Palacrocorax carbo), зеленоглавата патица (Anas platyrchynchos) и др.

Цели на защитена зона „Котленска планина” BG0002029

Съгласно Заповед №.РД-910 от 11.12.2008 на МОСВ ЗЗ „Котленска планина” BG0002029 се създава с цел:

1. Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2. Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2 от заповедта, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

2. Забранява се залесяването на ливади, пасища, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

4. Забранява се намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове.

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с противоречия с наложените забрани.

Според стандартния формуляр за данни в ЗЗ „Котленска планина” BG 0000117 предмет на опазване са 16 типа местообитания.

Два от типовете местообитания са тревни съобщества, 2 са растителни съобщества върху скали, а останалите са различни видове гори и един тип местообитание е неблагоустроени пещери.

Площта на находището „Празнопрът – изток”, изцяло е в земеделски земи, посевни площи и ливади, като достъпът до него ще бъде по съществуващ полски път, част от него чакълиран, което изключва увреждане или отнемане от площта от типове местообитания, които са гори. Поради локалния характер на въздействията от добивните дейности, които ще се осъществяват ръчно и без взривяване не се очакват въздейстия върху типове местообитания 8210, 8220, 8310, 9130, 9150, 9170, 9180*, 91AA*, 91BA, 91E0*, 91G0*, 91M0, 91S0* и 91W0. Данните от изготвения Геоложки доклад за резултатите от проведените геологопроучвателни работи през 2009 и 2010 г. и установените запаси от скално-облицовъчни материали /аркозни-пясъчници/ изключват възможността за наличие на тип местообитания 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedio albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове и 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове.

Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху всеки един от типовете природни местообитания ще бъде като следва:

6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedio albi Съставът на видовете формиращи растителната покривка в имотите, които не са посевни площи не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание. Растителността е представена от мезофилни видове като сукулентните растения om съюза Alysso alyssoidis-Sedion albi - Sedum album, S. Acre, S. hispanicum не се срещат.

6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) - не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание. Представители на папратите от видовете Cystopteris fragilis, Asplenium trichomanes, Asplenium viride, които доминират в тези съобщества не се срещат.

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание. Липсват силикатни скали.

8310 Неблагоустроени пещери- не се засягат. Концесионната площ е отдалечена на повече от 10км от такъв тип природни местообитания

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) - не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

91AA* Източни гори от космат дъб- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

91BA Мизийски гори от обикновена ела- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) - не се засягат. Концесионната площ е отдалечена от речни долини.

91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus- не се засягат. Концесионната площ е отдалечена от речни долини.

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

91S0* Западнопонтийски букови гори- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

91W0 Мизийски букови гори- не се засягат. Съставът на видовете формиращи растителната покривка не позволяват същата да бъде причислена към този тип природно обитание.

Разработването на находището главно на територия, която представлява земеделски земи, посевни площи и ливади в които растителната покривка и приосновната скала не позволяват да бъдат причислени, към нито един от типовете природни местообитания, които се опазват в ЗЗ „Котленска планина” BG0000117 поради което може да бъде направено заключението, че въздействията в резултат на реализирането на инвестиционното предложение върху типовете местообитания предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG0000117 ще бъдат незначителни.

С разработването на находището няма да бъде отнета площ от нито един от представените в защитената зона типове местообитания, които ще се запазят в сегашния си състав

Въздействия върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG0000117

Поради отдалечеността на местообитанията на видовете, които се опазват в границите на защитената зона от територията на която ще се реализира инвестиционното предложение очакваните въздействия върху тези видове ще бъдат незначителни. Някои от видовете предмет на опазване в защитената зона никога не напускат заеманите от тях местообитания и въздействията по време на разкриването и експлоатацията на кариерата за тях ще бъдат недоловими. По долу в доклада ще бъдат разгледани въздействията за всяка една от таксономичните групи както следва:

Приоритет на защита в ЗЗ „Котленска планина” са 17 вида бозайници, от които 12 прилепи: