Доклад за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение
Изтегляне 1.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии
- Видра (Lutra lutra)
- Кафява мечка ( Ursus arctos
- Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
- Европейски лалугер (Spermophilus citellus).
- Пъстър пор (Vormela peregusna)
- Прилепи: Предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” са 12 вида включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и още 6 вида включени като други значими
- Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви
- Не-пещеролюбиви
- Пещеролюбиви облигатно
- Не- пещеролюбиви Горски
Европейски вълк (Canis lupus) - хищен бозайник от семейство кучета. До като през 1994 г. популацията му в България е била около 400 инд. през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Обитава предимно по-високите гористи места в планините, но в Северна България слиза и в равнинните гори, като предимно по-младите слизат в по-ниските места. Водят скрит начин на живот, като предимно през нощта излизат да си търсят храна. През брачния период избират закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода-поток, езеро, река. По географското си положение, между две близко разположени населени места, близо до оживен път, действаща фотоволтаична централа, предвидената за реаализирането на инвестиционното предложение площ определено не е местообитание на европейския вълк. Числеността му в защитената зона е отбелязана 16-17 индивида. По вероятно е случайно преминаване на единични екземпляри през много студени зими, когато поради снегонавяване или лоши метеорологични условия човешкото присъствие в района е минимално. В района числеността му се регулира съобразно Закона за лова и опазването на дивеча. Не се очакват въздействия върху числения състав на популацията му, както и увреждане на местообитанията му поради реализиране на инвестиционното предложение, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни. Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП- Незначително Видра (Lutra lutra) - бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот изключително е свързан с водни басейни, каквито не преминават през площта на находището „Празнопрът-изток”. Разкриването и експлоатацията не са свързани с пресушаване или замърсяване на воден обект, местобитание на този вид. Видът е подвижен, трудно откриваем и директните срещи с човек са изключително редки. Площта на находището „Празнопрът-изток” е отдалечена от места предоставящи възможност за укриването и поради което същите няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Видът не се отдалечава на повече от 2м от водната повърхност на водоемите, които обитава (Георгиев) и е изключено попадането му в района на инвестиционното предложение. Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП- Незначително Кафява мечка (Ursus arctos) В България кафявата мечка обитава равнинните и планински гори (в Европа до 4000 m надморска височина) в Рила, Пирин, Родопите, Средна Стара планина, Витоша, Плана и Лозенска планина като по данни на ловната таксация популацията и у нас наброява около 900 индивида. По данни от стандартния формуляр защитената зона се обитава от 2 – 3 индивида. Кафявата мечка е сред малкото всеядни животни на земята и се храни с растения, трева, плодове, орехи, насекоми, риба и т. н. Когато храната не стига, мечките убиват по-дребни от тях животни. Кафявата мечка се числи към животните, които скитат, обича да се разхожда най-вече през нощта - на едно място се храни, на друго спи, на трето само се разхожда, на четвърто дремва. А когато търси зимна бърлога, може да отиде надалеч от своите земи. По-голямата част от зимата прекарва в сън в бърлогата си. Най-любимото й място обаче е това, на което растат горски плодове - малини, къпини, боровинки, орехи, лешници. Макар че стават полово зрели на 4-5 години, мечките не се чифтосват до десетата, защото размерът е много важен при избора на партньор. Размерът е много важен и за йерархията сред мечките в определен район. Мечките рядко се срещат, а още по-рядко се бият помежду си. Териториалните им спорове се решават, без опонентите дори да се срещнат. За да маркира своята зона, мъжкият се изправя до дърво, протяга лапи и прави драскотини с огромните си нокти по кората. Следващият претендент идва, измерва своя ръст по същия начин, и ако успее да драсне по-нависоко, вече е новият владетел на територията. По-дребните индивиди продължават в търсене на нови територии. Присъствието на мечка в региона може да бъде определено по наличието на отъпкани места, където се храни, драска и обелва корите на дърветата, когато маркира територии. Видът никога не е наблюдаван на територията на между селата Градец и Медвен. Кафявата мечка няма естествени неприятели. По отношение на човека тя е най-миролюбивият едър хищник. Обикновено тя го усеща отдалече и се отдалечава, без да установи дирекна среща. Нападенията върху човека са изключения, често при защита на потомството. Заплаха за кафявата мечка могат да бъдат само случаи на бракониерство и прекомерно развитие на ловния туризъм. Териториите в съседство с концесионната площ не предлагат условия за бърлоги за зимуване и раждане на малките. Дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение няма да доведат до промяна на числеността и увреждане на местообитанията на кафявата мечка (Ursus arctos) в защитената зона.
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП- Незначително Европейски лалугер (Spermophilus citellus). Европейският лалугер е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята, като прави много резервни входове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита черноземни, канелено горски и планинско ливадни почви. В ЗЗ „Котленска планина” няма данни за популациите му и е регистриран като наличен (Р). Подробни изследвания върху разпространението на европейския лалугер са направени през 1977 г от Кочев и Кочева. В тази част на Котленска планина колонии на европейски лалугер не са регистрирани. В площта на находището „Празнопрът – изток” не е регистриран. 547, 466 дк от площта на находището са обработваеми земи в които поради разораване не се заселва, а 366, 025 дка са сенокосни ливади, които се окосяват след като тревата достигне максималната си височина. Такъв тип ливади също се избягват от вида, тъй като високата растителност не му позволява да наблюдава района си. Поради обезлюдяване на района и западане на пасищното животновъдство при което се подържат ливади и пасища с ниска тревна растителност местообитанията му са деградирали и не се среща в района. При разработката на находището последователно през различните години ще се разкриват сравнително малки участъци за добив (около 5 дка), които след изземване на запасите от аркозни пясъчници ще се разкрива нов участък, а изчерпения ще се рекултивира. По тези прчичини въздействията върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП- Незначително Пъстър пор (Vormela peregusna). Рядък хищник, който се среща в югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи, пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Няма следи от жизнената му дейност в района на ИП. Видът е подвижен, води нощен живот и през деня по време експлоатацията на находището да бъде видян е малко вероятно. В случай на шумове от човешко присъствие близо до подземно убежище застрашеният индивид бързо ще се отдалечи на безопасно място. Не са редки случаите на заселването му близо до малки селища, като нощем ловува в дворове и селскостопански постройки. Очакваните въздействия от реализирането инвестиционното предложение върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП- Незначително Прилепи: Предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” са 12 вида включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и още 6 вида включени като други значими: Местообитанията с които е свързан жизненият цикъл на прилепите се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология: убежища (roosts) – местообитания в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и вкоито се осъществяват размножението, отглеждането на малки и копулацията. хранителни (ловни местообитания) (foraging habitats) -местообитания в които ловуват летателни пътища (flayways)-местообитания по които прилепите преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и или по пътя от едно убежище към друго по време на сезонните миграции (migratory flyways) По отношение на убежищата видовете прилепи в България са разделени на две големи групи (по Иванова 2005) 1. Пещеролюбиви:_облигатно_пещеролюбиви'>Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви -целогодишно обитават само подземни убежищаи факултативно пещеролюбиви -размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг убежища (най-често различен тип постройки) 2. Не-пещеролюбиви:характерно е че един вид използва различен тип убежища през различните сезони: скални- през лятото обитават цепки в скалите, данни за зимуването им почти липсват Често и синантропни; горски през лятото обитават хралупи/или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища;синантропни- през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи предмет на опазване в ЗЗ Котленска планинапо отношение на обежищата. Различните видове убежища са отбелязани както следва: З зимно Л лятно
Р размножително.
От представените в таблицата данни могат да се направят следните заключение по отношение на убежищата на прилепите предмет на опазване в защитената зона. Всички видове прилепи предмет на опазване в защитената зона ползват за зимуване подземни убежища. Представените в стандартния формуляр видове, без двата вида горски прилепи използват за размножение също подземни убежища. Трита вида факултативно пещеролюбиви прилепи използват като размножителни и летни убежища постройки (подпокривни пространства и стари необитаеми постройки). Двата вида горски прилепи Barbastella barbastellus и Myotis bechsteini използват като летни убежища хралупи в стари дървета и цепки в скалите. Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) използва хралупите на старите дървета освен като летни убежища за почивка през деня и ноща също и при размножаването си. Най-близките подземни убещища са пещери в карстовия терен които са разположени на разстояние по-голямо от 10 км от находището. Въздействия върху пещерната фауна по време на хабернация, размножение и почивка през деня не се очакват. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с разрушаването на стари постройки използвани за като летни убежища за голямия нощник (Myotis myotis) и остроухия нощник (Myotis blythii) и като летни и размножителни убежища за големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), мaлкия подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветния нощник (Myotis emarginatus). По отношение на ловните местообитания (foraging habitats) на защитените в района на ИП видове прилепи, предпочитани ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл. бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, покрайнини на гори, самите гори и за синантропните видове синантропни структури - паркове и градини. Задължително за дадена територия да бъде обитавана от прилепи е наличието на достатъчно големи открити водоеми от които прилепите летейки да пият вода. Реализирането на инвестиционното предложение, разкриването на повърхностния пласт и последващия го добив на плочите от аркозни пясъчници не са свързани с пресушаване на водеми над повърхността на които се събират значителни количества насекоми. Обитаващите територията на република България прилепи се хранят с насекоми във въздушния слой които ловят през нощта летейки предимно над открити пространства. С разработването на находището ще бъдат премахнати растителността и повърхностния почвен слой, което по никакъв начин няма да предотврати наличието на насекоми във въздушния слой или да затрудни летенето на представителите на прилепите. Насекоми и прилепи се срещат както над нивите след разораването им, така и между сгради и населени места, така и над всички в страната кариери в райони в които има подземни убежища поради което може да се твърди, че с разработването и експлоатацията на находището ловните местообитания на прилепите ще се запазят. Всички представители на прилепите (Chiroptera) които се срещат на територията на страната са нощни животни, които летят в приземния въздушен слой. За разлика от другите бозайници, които ловуват движейки се по земната повърхност премахването на почвения слой и растителността не водят до увреждане на ловните местообитания на прилепите, които ловуват в приземния въздушен слой. Експлоатацията на находището и добивните дейности не застрашават местообитанията на прилепната фауна защото присъствието на прилепите е с временен характер. С разкриването и експлоатацията на площта „Празнопрът-изток” няма да бъдат засегнати пещери, мини и подземни галерии, местообитания на прилепи, поради отдалечеността им от района на инвестиционното предложение. Всички дейности ще се извършват през деня, когато прилепите са укрити в убежищата си, а през нощта когато ловуват дейностите по добива ще бъдат преустановени. Дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение ще се извършват само през деня и директните срещи с представителите на прилепите, които са с нощен начин на живот са изключени. По тези причини може да се твърди, че очакваните въздействия върху прилепите от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||