Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии

Обща оценка: Реализирането на ИП ще бъде с назначителни въздействия за всички представители на прилепите (Chiroptera).

Птиците, предмет на опазване в стандартния формуляр за данни на ЗЗ „Котленска планина” BG0000117, който се изготвя съгласно чл.8 от ЗБР са вписани 24 вида птици. Техният брой е по-малък от тези предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина“ BG0002029, но като видове фигурират и в стандартния формуляр за данни на ЗЗ „Котленска планина” BG0002029. Въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху тези видове и местообитанията им ще бъде разгледано в частта от ДОСВ за ЗЗ „Котленска планина” BG0002029 с цел повторение и двукратно изясняване на въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху тях. В землищата на селата Градец и Медвен териториите на двете защитени заони се припокриват и следва въздействията върху птиците да се разглеждат в рамките на оценката на степента на въздействие върху ЗЗ „Котленска планина” BG0002029.

На територията на концесионния участък липсват водни обекти и влажни зони, които са местообитания на земноводни. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени производствени и битовофекални води, замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий.

Значимите за жълтокоремната бумка (Bombina variegata) и големия гребенест тритон (Triturus karelinii) местообитания – реките Медвенска, Нейковска, Котлешница и Луда Камчия са отдалечени на около 1,5 км от концесионната площ и няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Строителството и експлоатацията на обекта не са свързани с изпускането на непречистени отпадни води, представляващи заплаха за влошаване качеството на водите на водни обекти - местообитания на тези два вида. В резултат на реализацията на инвестиционното предложения не се очакват пресушаване на водни обекти и влошаване на хидроложкия им режим.

Видовете жаби: жаба дървесница (Hyla arborea), зелена крастава жаба (Bufo viridis) и горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), включени като други значими след преминаване на ларвния стадий, обитават тревни (влажни и мезофилни ливади) и горски местообитания, които могат да бъдат отдалечени от водните обекти, в които прекарват ларвния стадий. В най-близките дерета и горски площи, които след оплождането и приключването на метаморфозата се обитават от зелената крастава жаба (Bufo viridis), голямата крастава жаба (Bufo bufo), жабата дървесница (Hyla arborea) и горската дългокрака жаба (Rana dalmatina) дейности не се предвиждат, същите ще останат незасегнати от реализирането на инвестиционното предложение и въздействията върху тези видове ще бъдат незначителни.

Въздействия върху влечугите предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина“ BG0000117:

Предмет на опазване в защитената зона са представителите на влечугите ивичест смок (Elaphe quatrolineata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermani).

Змии (Serpentes):

Ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata) е змия от семейство смокообразни (Colubridae) с два подвида: пъстър смок (Elaphe quatuorlineata sauromates) – и ивичест смок (Elaphe quatuorlineata quatrolineata), като двата подвида се отличават един от друг, както по външен вид, така и по екологичните си особености. В съвременната херпетология двата подвида са определени като самостоятелни видове Пъстър смок (Elaphe sauromates) (Бисерков 2007) и Леопардов смок (Zamenis situla) (Бисерков 2007). Ивичестият смок предпочита гористи местности. Активен е през деня, като прекарва голяма част от времето по дърветата. Основната му храна са птиците и техните яйца. Храни се също с гризачи, малки на зайци и дребни костенурки. За разлика от ивичестата форма, пъстрият смок живее и в местности със степна растителност, като основната му храна са гризачите.

Ивичестата форма е разпространена у нас само в Санданско Петричкия район Берон 1964, Бешков 1974, 1993 Balej, Jablonski 2005 г.

Пъстрата форма Elaphe quatuorlineata sauromates, също е много рядка у нас, като са локализирни само отделни находища. Обитава местности със степна растителност и храсти в покрайнините на горите.

Пъстрия смок (Elaphe sauromates) се среща в равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Обитава открити терени със степна растителност, с разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Видът не е отровен и е с дневна активност. Катери се добре по дърветата и в горски местообитания прекарва голяма част от времето в короните на дърветата. Много е рядък в рамките на зоната, като в стандартния формуляр е отбелязан като регистриран..

Леопардовия смок (Zamenis situla) е разпространен в южната част на Струмската долина, подножието на Западни Родопи (единично, непотвърдено находище при Асеновград) и Южното Черноморие; среща се до около 650 m н.в. Обитава сухи, каменисти или скалисти терени (с добре развит микрорелеф) с ксерофитни треви и храсти. Среща се и в разредени гори. Видът не е отровен с нощен начин на живот. Понякога излиза и рано сутрин или привечер (много рядко в обедно време през ранна пролет). Не е регистриран в района на инвестиционното предложение.

Останалите видове представители на змиите включени като други значими обитават сухи тревни местообитания и храсталаци, като рядко навлизат в обработваемите земеделски земи, а сивата водна змия (Natrix tessellata) не се отдалчечава значително от водоемите и влажните зони които обитава.

Досегашната практика на експлоатация в участъци в които са правени добивни дейности показва, че навлизане на представителите на змиите непосредствено в тях е малко вероятно тъй като те долавят вибрациите по земната повърхност от придвижването на хората, изкопните дейности и движението на автомобилите с които ще се извозват добитите скални плочи и се изтеглят на безопасно разстояние. Както е известно змиите няма външни слухови органи и на практика са глухи, но долавят вибрациите по земната повърхност. Най-вероятно поради малката плътност на змиите същите ще се придържат до храстови и тревни местообитания в които въздействията от дейностите в добивните участъци ще бъдат недоловими.

Въздействията върху представителите на змиите могат да бъдат сведени до незначителни при наличие на превантивна разяснителна дейност за предотвратяване на убиването им при срещи с човека.

По-чести са представителите на гущерите, за които въздействията от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни, тъй като ще продължат да се срещат в района и след реализирането му. Очакваните въздействия в случая върху влечугите ще се характеризират като незначителни.

Костенурки (Testudines):

Шипоопашата (Testudo hermani) Видът се среща по хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Видът е рядък в зоната, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи. В стандартният формулар на защитената зона е отбелязан като рядък R.

Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори; събиране за храна от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също големите инфраструктури строежи (магистрали, газопроводи и др.), застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. В нископланинските части на Берковско, Чипровско и Белоградчишко дивите свини често се хранят с малки и млади индивиди (Бешков 2011).

Лошото състояние на популацията в зоната е резултат от прякото унищожение на вида, но условията за вида в зоната са били добри към момента на нейното предлагане и е имало добри условия за възстановяване на популацията. Понастоящем не се среща на територията на ИП.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да се отрази на местообитанията на вида.

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока численост има в окрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори.

Видът е рядък в зоната, като е отбелязан в стандартния формуляр като регистриран Р.

КОД	МЕСТООБИТАНИЕ
2180	Пясъчни дюни и брегове Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море
31.8	Западноевразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др. На много места в ниските и хълмисти места на страната
32 32.21А 32.531 32.71ч	Твърдолистни храсталаци Гръкобалкански псевдо маквиси Термо-медитерански храстови формации (Предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентскитевъзвишения, Санданско-Петричката котловина Гъсталаци на Phyllirea Iизточна гарига на Cistus incanus
34	Тревисти степни съобщества на сухи варовити терени На много места в ниските и хълмисти части на страната
35	Сухотревни съобщества на силикатни терени На много места в ниските и хълмисти части на страната
41.7	Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун) На много места в ниските и хълмисти части на страната
41.8	Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др. На много места в ниските и хълмисти части на страната

Възможно е навлизане в концесионната площ на сухоземни костенурки от видовете (Testudo hermanni) и ( T. gracea). Тъй като добивните дейности ще се извършват в малки по площ участъци, които след изчерпване на запасите ще бъдат последователно рекултивирани няма да бъде предизвкано фрагментиране на популациите на двата вида сухоземни костенурки. С реализирането на инвестиционното предложение не се предвижда изграждане на трудно преодолими линейни структори, които да представляват фактор за фрагментация. Извозването на добитите скално облицовачни материали ще се извършва по път, който и сега се използва при добива на скално облицовъчни материали и по които се движат селскостопанските машини заети в обработката на земеделските земи. Силно пресеченият терен на юг от находището затруднява миграциите им на север, а северно от пътя с. Градец – с. Медвен терена също е силно пресечен от дълбоки долове със стръмни брегове, поради което миграциите на отделни индивиди от север на юг не са възможни. В случая ареала на наличната популация е естествено фрагментиран от реките Луда камчия на юг, Котлешница на запад, Медвенска на изток и от Старопланинското било на север.

Въздействията върху представителите на сухоземните костенурки могат да бъдат сведени до незначителни при наличие на превантивна разяснителна дейност за предотвратяване на събирането им и унищожаването им от човека.

Обикновена блатна костенурка (Emis orbikularis).

Този вид костенурки представляват постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Реализирането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект и не предствалява заплаха за тях.

Въздействия върху местообитанията на влечугите предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина“ BG0000117 не се очакват поради разположение на концесионната площ на разстояние по-голямо от 1,5км от водоеми, които са подходящи за обитаване от обикновената блатна костенурка (Emis orbikularis).

Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Реализирането на инвестиционното намерение не е свързано с пресушаването или замърсяването на воден обект, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. Водните басейни, в това число поречието на реките Медвенска, Нейковска, Котлешница и Луда Камчия, местообитания на представителите на ихтиофауната са отдалечени на разстояние по-голямо от 1,5км и няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Не се предвижда заустване на отпадни води в тях или нарушения на хидроложкия режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им.

Въздействия върху безгръбначните, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Включените в стандартния формуляр на ЗЗ „Котленска планина“ BG0000117 в предмета на опазване безгръбначните са осем вида, а други 24 вида пеперуди, колеоптери, правокрили, ципокрили и многоножки са включени като други значими.

*Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/

Обитава потоци и ручеи в планинските течения на реките с разнообразен субстрат. В България е намиран до 1700м надморска височина. Изисква наличие на укрития- предимно заоблени камъни. Популациите му са малки и изолирани. Популации и под 10 индивида могат да съществуват години наред. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което очакваните въздействия върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Бисерната мида (Unio crassus) е представител на клас миди (Bivalvia) обитаващ дълбоки течещи водоеми с пясъчно дъно. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях, поради което реализирането му не е свързано с въздействия върху вида.

Поради изискванията за водна среда с определени характеристики Бисерната мида (Unio crassus) не се среща на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение както и на територията на защитената зона в която е предмет на опазване.

Представителят на шипогърдите скакалци обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е обитател на сухи тревисти съобщества. Негативните въздействия върху вида са свързани с възникването на пожари и тотално унищожаване на местообитанията му. Разработването на находището не е от значение за вида и местообитанията му. По-голямата част от площта на находището са обработваеми земеделски земи, които поради използването на растителнозащитни препарати в тях не са с консервационно значение за вида, а необработваемите са сенокосни мезофилни ливади в които за разлика от сухи тревисти съобщества видът се среща по-рядко.

По тези причини въздействията от разкриването и експлоатацията на находището „Празнопрът –изток” ще бъдат незначителни.