Доклад за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение



страница7/8
Дата25.07.2016
Размер1.33 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

Твърдокрили (Coleoptera)

Представителите на твърдокрилите обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) са видове чиито ларви се хранят изключително с изгнила дървесина от мъртви дървета. Местообитанията на тези видове са широколистни гори в които добивни дейности не са предвидени.

Поради слаборазвитата нервна система при безгръбначните същите са слабочувствителни към шумови въздействия и човешко присъствие, но повечето от тях са силно чувствителни към промените в характеристиките на местообитанията им. Особено уязвими са видовете, чийто жизнен цикъл преминава през ларвен стадий, за който е необходима жизнена среда различна от тази на имагото и най-често, когато ларвния стадий преминава във водна среда.

Негативните въздействия които са особено опасни по-отношение на насекомите Insecta са: 100 Култивация (Превръщането на необработваемите земи в обработваеми), 102 косене, сечи, 180 изгаряне, 700 замърсяване, 701 замърсяване на води, 702 замърсяване на въздуха, 920 пресъхване и 948 пожар. Реализирането на инвестиционното предложение се осъществява върху земи от поземления фонд, обработваеми и необработваеми земеделски земи, които поради използваните земеделски техники, по времето когато са били обработвани: разораване, торене, изпозлзване на растителнозащитни препарати, косене и пр. не могат да бъдат местообитание на включените в предмета на опазване представители на целия клас членестоноги в които влизат и представителите на пеперудите, колеоптери, правокрили, ципокрили и многоножки. Поради отдалечеността на находището от горски обитания и пещери, които се обитават от описаните в стандартния формуляр видове насекоми, предмет на опазване в защитената зона негативни въздействия не се очакват.

В случая въздействията от разкриването и експлоатацията на находището „Празнопрът –изток” върху тези видове и местообитанията им ще бъдат незначителни.

Въздействия върху растенията, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС и предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина“ BG0000117.

Поради начина на стопанисване до сега, обработваеми земи от поземления фонд и сенокосни ливади територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение не представлява естествено находище на растителни видове предмет на защита на Закона за биологичното разнообразие и в случая чл. 40, ал.1 от ЗБР е неприложим.

Орхидеите, които са включени като други значими, както и останалите растителни видове са с находища сред необработваемите земи от горския фонд, ливади, храсталаци и редки гори и не се срещат на описната територия, поради което пряко или по друг начин унищожаване на тези видове или находищата им няма да има.

Кумулативен ефект от въздействията

Кумулативният ефект от реализирането на инвестиционното предложение може да бъде разгледан в два аспекта, кумулативен ефект изразяващ се с намаляване на площта на типовете природни обитания предмет на опазване в защитената зона, отнемане на местообитания на видовете предмет на опазване в защитената зона и фрагментация на популациите им, предизвикване на бариерен ефект, антропогенно натоварване, вследствие на реализирането на инвестиционното предложение и съществуващи или предстоящи за реализиране инвестиционни намерения.

Намаляване на площта на типовете природни обитания предмет на опазване в защитената зона;

Инвестиционното предложение изцяло ще се реализира в земеделски земи, без да бъде засегнат нито един от типовете местообитания, предмет на опазване в защитената зона поради което натрупване на кумулативен ефект не може да бъде отчетено.



Отнемане на местообитания.

Концесионната площ обхваща 547,466 дка обработваеми земеделски земи и 366,025 дка необработваедми земи-сенокосни ливади.

При реализирането на всички заявени инвестиционни предложения от които се очаква натрупване на кумулативен ефект съгласно подадената от РИОСВ- Бургас информация общата площ от застроените или по други причини отнети площи от обработваемите земеделски земи ще бъде 569,077 дка, а на ливадите и пасищата 371,762 дка. В случая ще бъдат отнети 1,13% от териториите, които са ниви, временно необраборваеми земи, горски ниви и полски култури и 2,04% от ливадите и пасищата, без в това число да влизат ливадите в състава на защитени територии по смисъла на ЗЗТ.

Въпреки голямата площ на находището поради характера на технологията за добив, при която само разкриването се извършва с машини, а добивът на скално облицовъчните материали е изцяло ръчен, човешките възможности са за дневен добив на 1-2 куб м дневно, при което площта, която ще се усвоява ежегодно ще бъде 3-5 дка, които след изчерпване на запаса ще бъдат рекултивирани.

По тези причини кумулативен ефект изразяващ се в отнемане на площи от местообитания на видове срещащи се в обработваемите земи, ливади и пасища ще бъде незначителен.

Антропогенно присъствие

При реализирането на инвестиционното предложение броят на заетите работници ще бъде до 12, а за извозване на добитите скално облицовъчни материали ще са необходими до 2 автомобила дневно при което броят на заетите при експлоатацията на находището ще е много по-малък от броя на заетите с обработката на селскостопанските земи и горското стопанство в околността на селата Градец и Медвен.

Основното човешко присъствие в района ще остане определящо от броя на жителите селата Градец и Медвен и заетите в обработката на земеделските земи в околността.

Бариерен ефект и фрагментация на популации:

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с прокарването на нови пътища, а за транспортиране на добитите скално облицовъчни материали ще бъдат използвани съществуващите асфалтиран път Градец – Медвен, покрит с трошенокаменна настилка път и полски пътища, използвани за придвижване на селскостопанските машини, които се използват за обработка на нивите в околността на селата Градец и Медвен.

Всичко това определя кумулативния ефект за образуване на бариерен ефект за придвижването на влечугите и фрагментацията на популациите им в ЗЗ „Котленска планина” BG0000117, като незначителен и при въздействия близки до съществуващите, без да се очакват съществени промени в числеността им. За останалите животински видове поради способността им свободно да се придвижват бариерен ефект и фрагментация на популациите им определено няма да бъдат предизвикани.

Смъртност на индивиди;

Изразен кумулативен ефект водещ до повишена смъртност на индивиди от преставители на риби, земноводни, влечуги и бозайници няма да има тъй като по време на досегашната експлоатация и добив на скално облицовъни материали в района не са наблюдавани.



5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на ЗЗ „Котленска планина BG0000117 с оглед на нейната структура функции и природозащитни цели с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение

Реализирането на инвестиционното предложение не е в противоречие с предложения режим на опазване в стандартния и формуляр, който се изразява в забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитание 9180 и забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитание 9180.

При реализирането на инвестиционното предложение очакваните въздействия чрез отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху типовете местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG0000117 ще бъдат незначителни, тъй като технологията на добива при която само разкриването е механизирано, а останалите дейности са ръчни. Малката дълбочина на добива- до 5м не предполага хидроложки и геоложки промени в местността.

Местообитанията на жълтокоремната бумка (Bombina variegata) и черната (балканска) мряна (Barbus meridionalis), ручейния рак (Austropotamobius torrentium) и другите водни обитатели са водни обекти отдалечени на разстояние по-голямо от 1,5 км от площта на находището, което ще бъде разработвано. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с изпускането на непречистени отпадни води, представляващи заплаха за влошаване качеството на водите на водни обекти -местообитания на тези видове. В резултат на реализацията на инвестиционното предложения не се очакват пресушаване, унищожаване, замърсяване и увреждане по какъвто и да е било начин на водни обекти и влошаване на хидроложкия им режим.

Реализирането на инвестиционото предложение не е свързано с унищожаването на естествено находище на обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum) или на други защитени от Закона за биологияното разнообразие растителни видове поради факта, че за реализирането му се използва територия ползвана като обработваема и необработваема земеделска площ по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Реализирането на инвестиционното предложение не засяга описаните в стандартния формуляр за данни типове природни обитания и местообитания на видовете предмет на опазване в рамките ЗЗ „Котленска планина” BG0000117 и биокоридори за придвижването им.

Реализирането на инвестиционното предложение не води до намаляване площта на обитанието на някой от вписаните в стандартния формуляр видове предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG0000117 което не води до нарушаване на целостта им.

Реализирането на инвестиционното намерение няма да доведе до фрагментация на популации, на видове предмет на защита в двете защитени зони поради това, че на терена предвиден за осъществяването му не са регистрирани видове от популации, за които реализирането му представлява потенциал за фрагментацията им.



Незначителната по размери спрямо общата площ на защитената зона площ от находището, която ежегодно ще бъде усвоявана, след което рекултивирана както и разположението на находището в периферията на защитената зона, при което не се прекъсват важни биокоридори не е предпоставка за нарушение на целостта на ЗЗ „Котленска планина“ BG0000117 при което нейните природозащитни цели ще бъдат запазени.

5.3. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 за опазване на дивите птици

Типове местообитания включени в Приложение 1 на ЗБР предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 не са включени в Заповед № РД-910 от 11.12.2008 на МОСВ с която е обвена. Тъй като защитената зона е обявена по Директивата за птиците типове местообитания, предмет на опазване в нея не са включени в стандартния формуляр, тъй като не са предмет на опазване в нея. ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 е зона тип J и припокрива защитена зона ЗЗ „Котленска планина” BG 0000117 в която подлежат на опазване 16 типа природни местообитания. Типовете местообитания, предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG 0000117 са разгледани по-горе в доклада.

ЗЗ „Котленска планина” BG0002029 осигурява подходящи местообитания за 80 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, от които 56 подлежат на опазване съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и 30 вида, местата за струпване по време на миграция и зимуване подлежат на опазване съгласно чл.6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие.

От тях видовете черногуш гмуркач (Gavia arctica), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), червена чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), лопатарка (Platalea leucorodia), поен лебед (Cygnus cygnus), белоока потапница (Aythya nyroca), малък нирец (Mergus albellus), речна рибарка (Sternaс hirundo), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), голяма белочела гъска (Anser albifrons), сива гъска (Anser anser), фиш (Anas penelope), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), шилоопашата патица (Anas acuta), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), звънарка (Bucephala clangula), среден нирец (Mergus serrator), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra) и речна чайка (Larus ridibundus) са водоплаващи и водолюбиви птици, чийто местообитания са водни басейни, обрасли с водна растителност влажни зони и крайбрежия на по-големи водни тела в които гнездят, зимуват или сменят перата си в обраслите с водна растителност места в тях. Тези птици не се срещат в тази част от землищата на селата Градец и Медвен и въздействия върху тях и местообитанията им поради реализирането на инвестиционното намерение не се очакват. Подходящи местообитания за тях са в частта от ЗЗ „Котленска планина” BG0002029 в която е язовир Тича, а по време на миграции, зимуване и по-рядко в размножителния период могат да бъдат видяни и на различни места в поречията на реките Луда камчия, Котлешница, Нейковска и Медвенска.

Земеродното рибарче (Alcedo atthis) е вид който се среща покрай теченията на реките или край по-големи водни басейни, поради което също не се среща в района на ИП.

Сивият жерав (Grus gru) е вид, който може да бъде видян в полет по време на миграция, тъй като по време на миграция спира за почивка и нощуване във влажни ливади и места близо до мочурища.

За останалите видове очакваните въздействия ще бъдат както следва, като оценката ще бъде извършена съгласно екологичната група, към която принадлежат и местообитанията им –скалисти места, гори и открити площи.

Белоглав лешояд (Gyps fulvus) – Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 на ЗБР). Размерът на популацията му в България е 30-35 дв. Гнезди само в Източните Родопи, в долината на р. Арда. Епизодично е наблюдаван в Западна Стара планина, Осогово, Сакар, Западните Родопи, Предбалкана и Източна Стара планина. Видът е само преминаващ над „Котленска планина” BG0002029 с численост 1-3 индивида, без да да се задържа в защитената зона. Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват, тъй като територията в която ще се реализира инвестиционното предложение не е от значение за оцеляването на вида, не се задържа, не гнезди и не ловува в нея и поради ниската честота на срещаемост.

Египетски лешояд (Neophron perchopterus) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 на ЗБР). Размерът на популацията му в България е 70-79 дв. Гнезди изключително в скални райони карстови терени, скални комплекси, ждрела, речни долини. Типично за него е, че една двойка създава няколко гнезда, които сменя периодично през годините. Видът обичайно лети на дълги разстояния в търсене на храна. През последните години е наблюдаван в района на бунища, пристанища, сметища, места за изхвърляне на кланични отпадъци, дори в директна близост до населените места.Числеността му в защитената зона е 2-3 гнездещи двойки и 9 преминаващи индивида. Видът е прелетногнездещ и нас се среща от април до края на август. Най близките регистрирани гнезда са на повече от 5км от находището Празнопрът-изток. Причините за намаляване на числеността му са загубата на хранителна база – премахване на много от стадата и намаляване на животновъдството, използване на отровни примамки за хищници, бракониерски отстрел. Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват поради ниското относително изобилие (RA) в района на ИП и отдалечеността на местата в които гнезди от находището Празнопрът-изток.

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - До първата половина на 20 век се считал за прелетно скиташ вид за България, като след това започва да разширява гнездовите си обитания. Гнезди на земята, по скали, и по стълбовете на електропреносната мрежа в гнезда на свраки или прави собствени. Подобно на бухала гнезди и на места създадени от човешката дейност- изоставени кариериери поради което в такива райони се наблюдава увеличение на популацията му. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (електропреносната мрежа е предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет. В защитената зона гнездят 3-4 двойки, на скалисти места в западната и част. В района на ИП се наблюдава предимно по врема на миграция, без да се задържа. Площта на находището не е сред гнездовите и ловните му територии. Очакват се незначителни въздействия върху вида поради ниската честота на срещаемост.

Бухал (Bubo bubo) - Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета в речни долини, скалисти места, близо до пасища, водоеми и населени места. Много от гнездата му са на места създадени от човешката дейност- изоставени кариериери поради което в такива райони се наблюдава увеличение на популацията му. Числеността му в ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 е 2-4 двойки. Най-близките подходящи места за гнездене са на около 5км от находището Празнопрът- изток. Тъй като е нощен вид не е наблюдаван в района на ИП. Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни поради отдалечеността на гнездовите му обитания и нощния начи на живот.

Белошипа ветрушка (Falco naumani) – Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид включен в Приложение 2 и 3 от ЗБР. Числеността на популацията му в България е 5-10 гнездещи двойки (Янков). Като гнездящ вид след 2000г е установен само в източните Родопи, Ломовете и района на Мелник (Янков 2007). Предполагаемият брой на гнездещите в защитената зона двойки е 0-3, без да е установен със сигурност като гнездящ вид. Гнезди на скали и скални стени, като е привързан към обширните скални комплекси.. По време на миграция преминава с ниска численост 1-2 двойки, без да се задържа. Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни. поради ниското относително изобилие (RA) в тази част от землищата на селата Градец и Медвен.

Голям креслив орел (Aquila clanga) - Няма данни, че видът със сигурност гнезди в България и се среща рядко по време на миграция и зимуване. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като преминаващ вид с ниска численост – 0-1 индивид. Видът не е наблюдаван в тази част от землищата на селата Градец и Медвен..

Не се очаква значително отрицателно върху вида поради ниската честота на срещаемост.

Малък креслив орел (Aquila pomarina) - Малкият креслив орел един от най-многочислените видове които прелитат над терторията на България по време на миграция. Числеността на гнездещата популация в България е 350- 400 двойки (Янков). Гнезди на дървета, по често в покрайнината на гората. Хранителният му спектър включва дребни бозайници до големината на заек, птици, влечуги, земноводни, насекоми, а в Африка са наблюдавани и случаи на ограбване на яйцата от гнездата на гнездещите там птици. Числеността му в защитената зона е 7-8 гнездещи двойки и 200-220 преминаващи по време на миграции индивида. Видът не е установен да гнезди в района тъй като липсват подходящи условия за гнезденето му.

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху числеността на популацията и местообитанията му, поради липсата на гнездеща двойка в района на находището, малката площ, която ще се усвоява годишно, поради което безпокойство по време на гнездене и ловуване няма да бъдат предизвикани.

Малък орел (Hieraaetus pennatus) – Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Включен в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC). Числеността на популацията му в България се оценява на 140-200 двойки (Янков). Гнезди в алувиални или стари гори с изобилие от стари дървета. Числеността му в защитената зона е 4-7 гнездещи двойки. Не е установен като гнездящ вид в района. Най близките подходящи местообитания са в поречието на р. Луда камчия, на изток от с. Градец, където районът е ненаселен. Ловува като дебне жертвата си кацнал на някой клон, летейки на малка височина между дърветата в гората или планирйки на много голяма височина в откритите райони след което се спуска на 20м и от там атакува жертвата си (Martin 2005). Територията на находището Празнопрът -изток не е част от ловните му полета. Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват поради малката честота на срещаемост, ниското относително изобилие (RA), голямата височина на трасето на прелет по време на миграция и биологията на вида.

Орел змияр (Circaetus gallicus) - Гнезди в широколистни, иглолистни и влажни алувиални гори, но се придържа към откритите пространства, богати на влечуги. Такива са двойки естествените сухи тревни съобщества върху плитки почви и карстови терени. В ЗЗ Котленска планина BG0002029 са регистрирани 6 гнездещи a по време на миграция прелитат 20-42 индивида.

Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват поради отдалечеността на местата за гнездене и ловуване от района на ИП, както и поради ниската честота на срещаемост.

Орел рибар (Pandion hаliaetus) -Гнезди винаги близо до водоеми в които има достатъчно риба с която се храни. В миналото е бил чест вид в поречието на р. Дунав. Гнездата са отдалечни на разстояние 3-5км от водни басейни, но има случаи, когато гнезди и на дървета сред блата и езера. Ловува във водоемите край които гнезди. На територията на ЗЗ „Айтоска планина” BG 0002029 според данните от стандартния формуяр гнезденето на вида не е потвърдено (0-1двойки) и се среща само много рядко (0-1 индивида) по време на миграция. Не е наблюдаван в землището на селата Градец и Медвен и имотите влизащи в концесионната площ. Очакваните въздействия върху вида ще бъдат незначителни поради ниската честота на срещаемост и ниското относително демографско изобилие.

Скален орел (Aquila chrysaetos) - Скалният орел води оседнал начин на живот. Само птиците обитаващи най-северните части на Европа мигрират н юг, като не се отдалечават на големи разстояния от гнездовите си обитания. Най-често мигрират младите, като възрастните по-рядко напускат териториите си. Гнезди по скали и скални стени и по-рядко по високи дървета. Почти всички находища са в долини или скални комплекси близо до открити склонове в които птиците ловуват. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници като сърни, диви кози и др. На територията на ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 гнездят 4-6 двойки. Предполагаемите места за гнездене са отдалечени на разстояние по-голямо от 10км от находището Празнопрът-изток. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху вида поради ниската честота на срещаемост.

Царски орел (Aquila heliaca) -Предполагаемият размер на популацията му в България е 25-30дв (Янков 2007). В страната са установени 17гнезда, като 14 са между реките Тунджа, Марица и Западна Странджа(Янков 2007).. От 17те известни в България гнезда 13 са на тополи. В стандартния формуляр на защитената зона е регистриран като гнездящ с численост 1-2 двойки. Най-близко регистрирано гнездо е в квадрат МH33, което е северозападно от Сливен. Не е установен в района на ИП и не е наблюдаван по време на миграция. Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват поради малката честота на срещаемост и липсата на гнездяща двойка в района.

Блатари – ливаден блатар (Cyrcus pygargus), тръстиков блатар (Cyrcus aeruginosus), полски блатар (Cyrcus cyaneus), степен блатар (Cyrcus macrourus), Представителите на тази група не гнездят в района на ИП, тъй като предпочитат ниски открити места покрай водоеми. Нито един от тях не е регистриран като гнездящ в ЗЗ „Котленска планина” BG0002029, а степният и полският блатар не гнездят и на територията на страната. Регистрирани са само като прелетни и преминаващи видове.

Ливаден блатар (Circus pygargus) - В началото на миналия век видът е бил съобщаван само като преминаващ за България вид. През 1987г е потвърдено гнезденето му край Карнобат (Нягулов 1987г). По късно гнезденето е потвърдено и на други места като през 2000-2005 г числеността му се оценява на 80- 180двойки. У нас видът е с нарастваща численост на популацията която в настоящия момент е 220-270 двойки (Янков). Обитава обширни открити местности. Не гнезди на територията на защитената зона в която е само преминаващ вид и се наблюдава предимно по време на миграция с численост 130- 380 индивида. Ловува като лети с нисък полет 1-2 м над земята. Улавя мишки полевки, земеровки, а също така дребни птици, земноводни, гущери и насекоми.

Не се задържа на територията на инвестиционното предложение:

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху вида и местата в които се задържа поради отдалечеността им от местата в които ще бъде извършвана разкривка и добив на скално облицовъчни материали.

Досегашния добив не е показал отрицателни въздействия на вида. Поради ниското относително изобилие на вида (RA) и малките участъци, които ще бъдат усвоявани – до 5дка годишно въздействията върху вида ще бъдат незначителни.

Очакванията са и след реализирането на ИП числеността на преминаващите през защитената зона индивиди да се запази.

Тръстиков блатар (Circus aeroginosus) - Прелетен вид, обитаващ блатисти и крайбрежни местности. По врема на миграция лети на по-голяма от рисковата височина, но когато ловува лети ниско, на 1-2м над земята. Храни се с дребни пойни птици, яйцата им, жаби, риба и дребни бозайници – мишки и полевки.

По данни от стандарртния формуляр на защитената зона числеността му в нея е 1-3 гнездещи двойки и 200-600 преминаващи индивида. Регистриран е е северната част на защитената зона в долината на р. Тича в квадрат NH66 на повече от 20км на север от площта на находището.

Реализирането на ИП няма да доведе до увреждане или отнемане на териториите за ловуване и почивка на преминаващите през територията на ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 поради малката площ на участъците, които ще се усвояват годишно, при което съседните на тях площи ще бъдат облитани и ползвани, както е и при добива, който се извършва в настоящия момент. С реализирането на ИП няма да бъде промененна численоста на преминаващите през защитената зона птици тъй като ловуващите птици предимно ловуват покрай пътща, по границите на обработваемите земи, покрай ливади и мочурливи места, където се струпват дребни пойни птици, полевки, земноводни и пр., с които се хранят.

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху на вида, изразяващо се в намаляване на числеността на популацията му у нас.

Полски блатар (Circus cyaneus) - Прелетен и зимуващ в България вид.

В ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 видът е преминаващ, с много ниска численост – 1 индивид по данни от стандартния формуляр.

Не се очаква значително отрицателно въздействие от реализирането на ИП поради ниското относително изобилие на вида (RA) в района на инвестиционното предложение. През студените зимни месеци добив няма да се извършва и въздйствията върху вида не се очакват.

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху местата в които се задържа в защитената зона поради отдалечеността им от местата в които ще се извършва разкривка и добив.

Степен блатар (Circus macrourus) - В България видът е изчезнал като гнездящ, среща се рядко, главно по време на миграция, най-вече по Черноморското крайбрежие като обикновено са наблюдавани единични индивиди. Видът много рядко се среща по време на миграции над защитената зона – 1-4 индивида по данни от стандартния формуляр.

Не се очаква значително отрицателно въздействие от реализирането на ИП поради ниското относително изобилие на вида (RA) и ниската честота на прелитане в района на находишето Празнопрът - изток.

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида, тъй като числеността и се определя главно от оцеляемостта в местата в които се размножава.

Негативни въздействия върху представителите на блатарите от реализирането на ИП не се очакват.

Черна каня (Milvus migrans) - Животът ѝ по принцип е свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни, като основният гнездови район е между Източните Родопи и Странджа, в поречието на р. Тунджа. На територията на „Котленска планина” BG 0002029 гнездят 2 двойки. Непосредствено в площта на находището Празнопрът-изток видът не гнезди, тъй като в него няма дървесна растителност.

Досегашния добив не е показал отрицателни въздействия на вида. Поради отдалчечеността на местат за гнездене и малките участъци, които ще бъдат усвоявани – до 5дка годишно въздействията върху вида ще бъдат незначителни.

Очакванията са и след реализирането на ИП числеността на преминаващите през защитената зона индивиди да се запази.

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) - На територията на България е рядък с численост на гнездящата популация 200-340 двойки (Янков 2007). Гнезди предимно в речни долини, покрай големите наши реки и суходолията в Добруджа. Предпочита по-влажни терени и обикновено местообитанията му не съвпадат с тези на другите два вида ястреби. Обитава гористи местности в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. Природозащитен статут – включен е в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC). В България е защитен вид и е вписан в Червената книга. Числеността му в защитената зона е 4-6 гнездещи двойки и 7-10 преминаващи индивида. Не гнезди на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение, туй като в нея липсва дървесна растителност, като най-близките одходящи места за гнездене са отдалечени на около 5км. Малките площи, които ще се усвояват до 5 дка годишно не са от значение за оцеляването му.

Ловен сокол (Falco cherug)- Не е установен като гнездящ вид в източна България и защитената зона. Според стандартния формуляр на ЗЗ Котленска планина видът е преминаващ с ниска численост 1-4 индивида. Не е наблюдаван в тази част от землищата на селата Градец и Медвен. Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват поради малката честота на срещаемост и липсата на гнездяща двойка в района.

Сокол скитник – (Falco peregrinus) - Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 120-180 двойки (Янков). Местата в които гнезди са разположени на скални венци, проломи и плата с голяма денивелация и разположени в съседство с открити терени, понякога и по високи сгради в населени места. В северен Рейн- Вестфалиа 80% от гнездата са съобщавани за градска среда (Kramer). Ловува като следи жертвата си от голяма височина понякога километър. В защитената зона е рядък вид, като по данните от стандартния и формуляр в нея гнездят 4-6 двойки. Не е наблюдаван в района на находището Празнопрът-изток.

Негативни въздействия върху вида от реализирането на ИП не се очакват поради отдалеченостт на находището от труднодостъпни скални комплекси

Лещарка (Bonasa bonasia)- В България лещарката се среща рядко в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина в по-високите планински местообитания. Често се заселва във влажни и усойни местности, близо до реки и дерета. Според стандартния формуляр на защитената зона в нея гнездят от 30 до 290 двойки. Тя е вид с много специфични изисквания за местообитание, а такива подходящи има сравнително малко в Котленска планина, на около и над 1000 м н. в. Възможно е в отделни ограничени райони видът да гнезди и под тази височинна граница, но това ще бъдат изолирани случаи (Стоянов). Много е потайна и за да се види трябва да се спазва изключителна тишина. Храни се с реси на брези и елша, пъпки и плодове на различни дървета и храсти. Гнездото на лещарката представлява малка ямичка, изровена под някой храст, дърво, в мъх или в гнила дървесина и е постлано с треви, листа, а понякога и с малки пръчици. В него женската снася 6-15 жълто-кафяви яйца, които измътва след около 3 седмици. Концесионната площ е извън долната граница на ареала на разпространението и в Котленска планина и очакваните въздействия върху нея и местообитанията от разкриването и експлоатацията на находището ще бъдат незначителни.

Ливаден дърдавец (Crex crex) –. Обитава влажни ливади с висока трева, а често и места обрасли с ракита. Гнезди и в селскостопански площи, ниви люцерни и детелини. Избягва площи с открити водни пространства. Растителната покривка трябва да е поне 20см висока за да се укрие и не много гъста за да може да се придвижва. Често си сменя местообитанията и през различните години може да бъде забелязан на различни места. Появата му в земеделски земи зависи от сеитбооборота. Води нощен начин на живот. През пролетта долита сравнително късно април-май. Видът е последователно полигамен. Най-напред долитат мъжките и с крясъците си привличат женските. След оплождане и снасяне на яйцата мъжкият се отдалечава и възобновява пеенето си на друго място. След напускане на гнездото от първото люпило женската е в състояние да отгледа и друго поколение ако наблизо има пеещ мъжки.

Заплаха за вида е ранното косенене, механизацията в селското стопанство и несъобразния с биологията им сеитбооборот. В някои страни, които не влизат в Европейската общност видът е ловен обект. В ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 според станартни формуляр на защитената зона гнездят 100- 120 двойки.

Веднъж долетели ливадните дърдавци се придържат към местообитанията си особено в периода на линеене, когато повечето време са скрити в тревата и вероятността реализирането на ИП да предизвика смъртност на птици обитаващи защитената зона е незначителна. В находището последователно ще се разработват млки участъци, обработваеми земи и сенокосни ливади, което позволява укриване в отдалечени от добивните дейности участъци, а въздействията върху вида ще се определят главно от вида на селскостопанските култури и начина на стопансиване на земеделските земи.

Реализирането на ИП ще бъде с незначителни въздействия върху вида и без загуба на местообитания.

Козодой – (Caprimulgus europaeus) - Прелетно гнездещ за страната вид Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 3 на ЗБР). Числеността на националната гнездеща популация е 7000 10000 двойки (Янков). Числеността му в защитената зона е 80 -760 двойки. Видът е прелетен като в България се среща от април до октомври. Обитава разредени гори с просеки, поляни, сечища, но се среща и в открити местности с храстова растителност. Ловува през нощта, като летейки с отворена уста лови попадналите в обсега му насекоми. През деня се укрива в труднодостъпни места, храсталаци и гъсти треви. Гнезди на на земята на припечни места, с тревна настилка или опадала шума, с добър обзор и положение позволяващо бързо излитане при опасност – просеки, покрай гората и каменисти места с храсти. Горскостопанската дейност, сечите и направата на просеки и горски пътища се отразява благоприятно на козодоя. За разлика от повечето птици не каца напречно на клоните, а се маскира кацайки по дължината на клона. В търсене на храна се отдалечава на значителни разстояния на места с изобилие от насекоми, торища, обори, ферми и блата.

Очаквани въздействия: Разкривката и добивните дейности не засягат горски площи в които гнезди и се укрива през деня. Тъй като е нощен вид по време на работа в находището е укрит на безопасно място

Очакванията са за запазване на числеността на вида и местообитанията му в защитената зона, като общата оценка за вида ще бъде незначителна.

Представителят на синантропните видове белият щъркел (Ciconia ciconia) е вид гнездящ в населени места, а местата за хранене са покрай реки, мочурища и влажни пляниние ще се реализира на площ извън границите на селата Градец и Медвен, а поради по-голямата надморска височина и рядко може да бъде видян района на ИП само по време на миграция.

Очакваните въздействия от реализирането на ИП ще бъдат незначителни поради ниската честота на прелет, ниското относително изобилие (RA) и отдалечеността на местообитанията му от района на ИП.

Видовете птици сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черен щъркел (Ciconia nigra), черен кълвач (Dryocopus martius), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногуша мухоловка (Ficedula parva), червеногърба сврачка (Lanius collurio), синявица (Coracius garrulus), черночела сврачка (Lanius minor) и ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) са обитатели на гори, храсталаци и ивици дървета без и не обитават земеделските земи, които влизат в състава на находището Празнопрът-изток над имота по време на миграции или случайно.

С Изключение на синявицата тези птици се срещат и в дворове, градини, паркове и индустриални зони в населените места.

За тези видове птици реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействие поради толерантността им към човешкото присъствие, липсата на дървета и храсти в концесионната площ и ще бъде без загуба на местообитания.

Най-близките потенциални местообитания на тези видове са отдалечени на около 5 километра от с. Медвен и реализирането на инвестиционното предложение не води до намаляване на площта им или фрагментация на популациите в тях.

От по разпространените видове птици, които одлежат на опазване съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР в находището „Празнопрът-изток” могат да се видят малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), сокол орко (Falco subbuteo) и пчелояд (Merops apiaster), а останалите видове не оботават тази част от землищата на селата Градец и Медвен тъй като са водолюбиви видове.

За видовете птици, които се срещат въздействията ще бъдат следните.

Малък ястреб (Accipiter nisus) - Резидентен и гнездещ за България вид, като обитаващите северните части на континента мигрират и зимуват на юг. Гнезди в широколистни гори по единични високи дървета в открити места или по окрайнини на гори, но също така и в населени места паркове, градини и индустриални зони (Янков 2007).

Числеността на гнездещата му популация е България е 1500 - 2000 двойки. Числеността му в ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 е 17-39 двойки. Местните птици ловуват в покрайнините на гората, но прелетните могат да бъдат наблюдавани в различни местообитания, и близо до населени места. За разлика от соколите които дебнат жертвата си от въздуха малкият ястреб ловува дебнейки от засада, кацнал на някой клон. Храни се с дребни пойни птици като по някога ловува и на 7км от гнездото. Предпочитани ловни територии са покрайнините на горите и откритите площи с дървета.

Уязвимост; Негативни въздействия върху вида са безпокойство, отстрел, обезлесяване на обширни райони в равнините и съкращаване на хранителната база.Числеността му е намаляла поради предприета в миналото кампания за намаляване на хищните птици.

Очаквани въздействия:

Експлоатационните дейности в находището не засягат горски площи в които гнези, като годишно ще се усвояват малки участъци в които ще се работи тъчно.

Не се очаква отрицателно въздействие върху вида и местообитанията му поради реализирането на ИП.

Обикновен мишелов (Buteo buteo) –Числеността на популацията му в България е 2500 – 4000 двойки, но е един от масовите мигранти както през есента така и през пролетта.Числеността му в защитената зона е 31-47 двойки. Гнезди на дървета, като размерите на гнездото могат да достигнат до 1м в диаметър и 0,8 м височна, така, че при наличие на гнездо в района то лесно може да бъде открито. Не е установен като гнездящ вид непосредствено в находището „Празнопрът-изток” ток тъй като в него липсва дървесна растителност. Обикновено дебне жертвите си от клони, стълбове на електропреносната мрежа, колове на огради или реейки се във въздуха. В хранителния му спектър му влизат 257 животински вида 37% дребни бозайници, основно полевки (Microtus arvalis), 59% птици, 1% влечуги и земноводни и 2% риба (Hastädt, V. & Sömmer, P). През зимата е чест край пътищата, където се струпват дребни пойни птици, като в състава на храната му влизат и загинали от автомобилите животни.

Очаквани въздействия:

В случай на поява на хора намиращите се в района птици ще отлетят на безопасно разстояние, без да бъдат трайно прогонвани от територията.

Въздействията върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни, без смъртност и разрушаване на гнезда.

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)- Широко разпространен в България вид, обявен за защитен. Само в най-северните райони на Европа е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Гнезди най-често в изоставени гнезда на врани свраки или други сравнително едри птици, понякога в градовете гнезди по високи сгради, като избира обикновено някои отвор в стена защитен от вятъра включително и в индустриални зони. В стандартния формуляр на ЗЗ „Котленска планина” BG 0002029 числеността и е 17 - 20 двойки. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща и гнезди в градска среда, без да показва чувствителност по отношение на антропогенизирането на терените в които ловува. В хранителния му спектър влизат дребни пойни, гризачи и насекоми, които летят на малка височина или улавя на земята.

Очаквани въздействия:

В случай на поява на хора намиращите се в района птици ще отлетят на безопасно разстояние, без да бъдат трайно прогонвани от територията.

Въздействията върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни, без смъртност и разрушаване на гнезда.

Сокол орко (Falco subbuteo) – Прелетногнездещ за България вид с численост на националната популация 600-1200двойки, при малка плътност максимум 2 двойки в квадрат..Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Гнезди в широколистни, иглолистни и влажни алувиални гори. Гнезди в изоставени гнезда от вранови птици най-често на чавки. Не се среща в градски или заселени от човек зони. Храни се предимно с насекоми и дребни птици, които улавя по време на полет.

Числеността му в защитената зона е 6 гнездещи двойки.

Очаквани въздействия:

В случай на поява на хора намиращите се в района птици ще отлетят на безопасно разстояние, без да бъдат трайно прогонвани от територията.

Въздействията върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни, без смъртност и разрушаване на гнезда..

Обикновен пчелояд (Merops apiaster) – Гнездещопрелетен за България вид с численост на националната популация 25 000 50 000двойки. Числеността му в защитената зона е 27 двойки. Обитава места с надморска височина до 850м (Янков 2007). Пчелоядите гнездят в дупки, които изкопават в отвесни стени. Предпочитат по-мека почва (льос), в която могат да изкопаят тунели дълги повече от метър. При липса на подходящи условия (отвесни стени) могат да изкопаят дупка и в някой полегат склон. Тунела завършва с гнездова камера. По време на прелет може да бъде видян на малки ята над населени места да почива по електропроводи включително и в населените места или регистриран акустично по издаваните звуци, когато лети на голяма височна и не може да бъде забелязан от земята.

Очаквани въздействия:

. Не се очаква отрицателно въздействие върху числеността на вида и намаляване на площата на местообитанията му в защитената зона поради реализирането на ИП, тъй като същият засяга територия в която видът не гнезди, няма условия за гнездене и не се обитава от него.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница