Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Преглед на настоящото разпространение на популациите от кафява мечка и покритието и от зоните по НАТУРА 2000
- Официална таксация на Държавна агенция по горите.
- Години 1991 -2007
- 1.2. Съвременна оценка на популацията на мечката
- 1.2.2.`Оценка на популацията на мечката на базата на популационната биология на вида
- 1.2.3. Доклад на Българската Академия на Науките за покритието на НАТУРА 2000 зоните по отношение на мечките и статията за мечката от Червена книга на България, т. 2 (под печат)
- 1.1.4. Оценка на базата на модел на пригодността на местообитанията
- Class 3 Описание SI
| Приложение към Плана за Действие за мечката
ТЕХНИЧЕСКИ ДОКЛАД ЗА ПЪЛНОТАТА НА МРЕЖАТА – НАТУРА 2000 ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ Този доклад е изготвен в следствие на решението на Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР) да приеме националния план за действие за кафявата мечка, чието изготвяне е координирано от АЛЕРТИС – фонд за опазване на мечките и природата (Холандия) и Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ (България) Основните донори за изготвянето на плана са: Министерство на околната среда и водите, ALERTIS – Fund for bear and nature conservation, PIN-MATRA and BBI-MATRA – холандска правителствена донорска програма, DBU – DEUTSCHE BUNDESSTIFTUNG UMWELT, FRANKFURT ZOOLOGICAL SOCIETY. В решението на НСБР се изисква добавяне, като приложение към плана за действие анализ на ефективността на мрежата НАТУРА 2000 в България по отношение на вида кaфява мечка, преди финалното приемане на плана за действие. В съгласие с посоченото по-горе изискаване СДП – БАЛКАНИ инициира работна група, която да създаде консенсусен доклад по темата. Автори на доклада са: Д-р Николай Спасов – Национален природонаучен музей, Българска академия на науките. Магистър Жеко Спиридонов- Сдружение „Природен Фонд” Магистър Александър Дуцов – Сдружение за дива природа БАЛКАНИ Магистър Диана Златанова – докторант Биологически Факултет на СУ Магистър Костадин Вълчев - Сдружение за дива природа БАЛКАНИ Д-р Иван Петров- Институт за гората, Българска академия на науките Д-р Вълко Бисерков – Централна лаборатория по обща екология, Бългaрска академия на науките Магистър Елена Цингарска – Сдружение за дива природа БАЛКАНИ Магистър Магистър Андрей Ковачев - Сдружение за дива природа БАЛКАНИ
Фиг. 1.Зони от значение за общността с присъствие на мечки. Официална таксация на Държавна агенция по горите. Според официалната таксация провеждана от Държавна агенция по горите (табл. 1), през 1983 броя на мечките достига 850 индивида (Генов, Гънчев, 1987). В периода 2001г.- 2004 г. числеността варира между 800 и 1050 индивида, с тенденция според авторите към постоянно увеличаване. (Генов и др., 2005). Въпреки наличието на официални данни за числеността им, работната група, изготвяща плана за действие за мечката се съгласи, че не се прилагат реални научни методи и таксацията не е достоверна Таблица 1. Брой и отстрел на на мечки за периода 1991-2006, според официалните данни на МЗГ.
1.2. Съвременна оценка на популацията на мечката 1.2.1. Оценка на Ал Обретенов (вж. приложение1) базирана на методиката създадена от д-р Райчо Гънчев (водещ експерт по екология на мечката) . Метода се основава на социално допустимата емкост на местообитанията, разработена на базата на дългосрочни наблюдения в района на Центарлен Балкан. Оценка на базата на територията на сегашното разпространение на мечките показва максимална допустима численост в България – 523 индивида и реална численост (запас) 675 индивида върху 685731 хектара площ. 1.2.2.`Оценка на популацията на мечката на базата на популационната биология на вида (Иван Петров, 2007. Прогнозиране числеността на мечката (Ursus arctos L.) в България,. Списание Гора) Оценката се основава на математически изчисления, включващи предсказване на базата на числеността на мечките от предходната година, естествената смъртност 5% (твърде занижено, естествената смъртност през първите 2-3 год. по лит. данни е около 80% и естествената смъртност в популацията няма да е под 15%), официалния отстрел (0 -1,5 %), естествения прираст (брой размножаващи се женски, коефициент на естествен прираст 1.5). Броя на половозрелите мъжки е оценен на ½ от индивидите (50% на 50% отношение между половете), като се изключват 11% от женските (индивиди под 3 години) и 5 % смъртност, при условие, че само половината от полово зрелите женски се размножават през годината. Статията не дава крайна оценка на броя на мечките, но достига до извода, че официалната таксация дава нереалситично висока численост. Бракониерството е фактор, влияещ сериозно върху числеността. 1.2.3. Доклад на Българската Академия на Науките за покритието на НАТУРА 2000 зоните по отношение на мечките и статията за мечката от Червена книга на България, т. 2 (под печат). (Жеко Спиридонов и Николай Спасов). Докладът оценява разпространението на вида, националната популация и локалните популации във всички предложени зони. Оценката съдържа полеви данни от няколко региона на страната, включително данни събирани по време на работата за изготвянето на националния план за действие за опазване на кафявата мечка в България и данни от въпросници изпратени до държавните лесничейства..Популацията е оценена на базата на статистическа зависимост ,между обитаваната територия, оценена плътност (гъстота) и структура на популацията (на базата на теренно проучване в Средна стара планина, гъстота варираща в основните местообитания – 1 възрастен индивид/1500-1800 ха, до 3000 ха; и в периферните части 1 възрастен/ до 14 000 ха (вкл. по данни от Държавните лесничейства в периода 1978-2002 г.).; средна гъстота използвана в изчисленията е 1 самостоятелно живеещ индивид/2600 ха.; структура на националната популация: 1 териториален мъжки, 2 размножаващи се женски (размножаващата се част от популацията е около 35%, като женските се размножават веднъж на 2-3 години); мечета (1 и 2 година) – 20% и неполовозрели и нетериториални индивиди - 45% от цялата популация. Оценката по различните географски региони е както следва:
Авторите също представят оценка на процентното представяне на националната популация в различните пЗЗО (pSCI – Potential sites of Community Importance; потенциални Зони от значение за общността) Oценките са правени , както с прилагане на средната площ необходима на индивид в зависимост от качеството на местообитанията, така и при съпоставяне на получените резултати с тези от официалните таксации. Корекции са правени в случаите на крайни оценки; например: 45 мечки на площ от 12000 ха, 70 мечки (при това 5 на затворено) на 35000 ха и др. п. Таблица 2 . Процентно отношение на популацията от кафяви мечки в пЗЗО.
Общото покритие на НАТУРА 2000 мрежата според тази експертна оценка е 90%. (Западни и Средни Родопи, както и останалите пЗЗО са оценявани на основата на площите на вносителите, а не на Решенията на МС). 1.1.4. Оценка на базата на модел на пригодността на местообитанията (автори Вълко Бисерков, Николай Спасов, Александър Дуцов) изготвен в рамките на Холандско – Българския проект „възстановяване на екологичните коридори през транспортната мрежа в България” с водеща организация – АЛТЕРА, Холандия. За нуждите на проекта опростен модел на местообитанията беше създаден на базата на CORINE Landcover. В таблица 3 индекс на пригодност (SI) за CLC клас 3 като пригодност за мечката е показан (изключени са зони около населените места според броя на жителите). Таблица 3. Индекс на пригодност
* 0.1- 10% пригодност, 0.5 - 50% пригодност, 1 - 100% пригодност В последствие проекта използва LARCHE модел за оценка на жизнеността и връзките между мечите местообитания и популации. Реалното разпространение е оценено на базата на данни от проекта за изготвяне на националния план за действие. Грубата оценка на популацията е извършена, като се приеме че 1 индивид обитава 2000 хектара. Експертната оценка за диаметъра на индивидуалната територия е 7000 м. отговаряща на индивидуална територия в хектари 3845 хектара. Оценката за покритието на мрежата на базата на този модел е представена в таблица 4. Тъй като оценката се основава на размера на подходящите местообитания и максимална гъстота в подходящите петна (patches), регионите с по-голяма и по-малка гъстота в популациите имат еднаква тежест и оценката не отразява реалната ситуация в популациите. Таблица 4. Покритие на мрежата от потенциални зони от значение за общността (пЗЗП)
*Материалът се прилага като референтен за първата оценка представена пред Европейския съюз за изготвяне на предложение за пЗЗО, в последствие усъвършенстван и приложен по-долу. Предварителният модел е разработен чрез обработка на 166 дигитализирани локации на мечки събрани през теренната работа. Разработеният модел по време на определяне на Натура 2000 база данни и граници не използва цялата информация от теренни проучвания и не беше потвърден с допълнителни полеви изследвания. Окончателно разработения модел се използва за оценка на пълнотата на мрежата в този доклад. Резултатите от тази оценка са както следва:
Таблица 5. Покритие на популацията на кафява мечка с мрежата от пЗЗО
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||