Доклад за прилагането на Хартата, за да следи постигнатия напредък. По този начин Комисията отговаря на призивите, отправени от Европейския парламент

Брюксел, 19 октомври 2010 г.

„Хартата отразява нашите общи ценности и конституционно наследство“, заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството. „Хартата трябва да бъде ориентирът за всички политики на ЕС. Европейската комисия, и по-специално нейната дирекция по правосъдие, ще следи отблизо съответствието с Хартата на всички предложения за законодателство на ЕС, както и на всички поправки, внесени от Съвета и Европейския парламент, а също и спазването ѝ от държавите-членки, когато прилагат правото на ЕС. Стратегията, приета от Комисията днес, е важна крачка напред в създаването на европейска култура на основните права.“

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата за основните права на ЕС стана задължителна за институциите на ЕС и за държавите-членки при прилагането на правото на ЕС. С Хартата се гарантират всички права, установени в Европейската конвенция за правата на човека, както и други права и принципи, произлизащи от общите конституционни традиции на държавите-членки на ЕС, юриспруденцията на Съда на ЕС и други международни инструменти. Хартата представлява съвременна кодификация и включва основни права от „трето поколение“, като защита на личните данни, гаранции за биоетика и прозрачна администрация.

В стратегията Комисията обяснява стъпките, които може да предприеме, за да гарантира, че ЕС е изряден в спазването на основните права и за да подобри информираността на обществеността относно защитата на основните права в Европа посредством:

• 
  Всички законодателни предложения на ЕС трябва да са съобразени с Хартата. Ето защо в оценката си на въздействието на нови законодателни предложения Комисията ще отдели още по-голямо внимание на основните права. Въз основа на списък с изисквания по отношение на основните права службите на Комисията ще определят кои права могат да бъдат засегнати от дадено предложение и систематично ще оценяват въздействието на всеки предвиден вариант на политиката върху тези права.
  
• 
  По време на законодателния процес, включително финалните компромиси в Европейския парламент и Съвета, Комисията ще работи със законодателните институции, за да гарантира, че правото на ЕС е в съответствие с Хартата. Комисията ще започне междуинституционален диалог, за да определи методите, които да бъдат използвани при изменения, повдигащи въпроси по отношение на съответствието с основните права.
  
• 
  Държавите-членки на ЕС вече са обвързани с основните права, гарантирани от националните им конституции. Когато прилагат правото на ЕС обаче, те също трябва да спазват основните права. Комисията ще използва всички налични средства, включително при необходимост процедурите за нарушение, за да се осигури спазване на Хартата при прилагането на правото на ЕС.
  

• 
  Гражданите трябва да знаят към кого да се обърнат за помощ в случаи на нарушаване на основните права. През 2011 г. те ще имат достъп до информация за правните средства за защита във всички държави-членки чрез новия портал за електронно правосъдие на Комисията.
  
• 
  Комисията ще обясни в кои случаи може и в кои не може да се намесва по жалби, чийто предмет са основните права, и кога това е извън обхвата на правомощията на ЕС. Хартата не създава общо правомощие за намеса на Комисията в областта на основните права. Тя може да се намесва само когато става въпрос за правото на ЕС (например при приемане на законодателство на ЕС или когато национална мярка прилага закон на ЕС по начин, несъответстващ на Хартата). Държавите-членки имат свои собствени системи за защита на основните права посредством съдилищата и националните конституции. Хартата не ги заменя. Ето защо първо националните съдилища са тези, които следва да осигурят спазване на основните права.
  

• 
  Комисията ще публикува годишен доклад за прилагането на Хартата. В доклада ще се проследява напредъкът в областите, в които ЕС има правомощия за действие: ще се показва как Хартата е била взета предвид в различни конкретни случаи (например при предлагането на ново законодателство). Докладът ще предоставя възможност за ежегодна обмяна на мнения с Европейския парламент и Съвета и ще служи като средство за подобряването на информацията, предоставяна на обществеността.
  

Хартата на основните права на Европейския съюз бе официално провъзгласена за първи път от председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по време на срещата на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г. По това време тя нямаше правнообвързващо действие. Член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз така, както бе изменен с Договора от Лисабон, предвижда, че Хартата е правнообвързваща и има същата правна стойност като договорите. Това означава на практика, че законодателство на ЕС, което противоречи на основните права, определени в Хартата, може да бъде отменено от Съда на Европейския съюз. Договорът сочи също, че разпоредбите на Хартата не разширяват правомощията на ЕС, определени в договорите. Член 51 от Хартата посочва, че „разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза.“

• 
  Днешното съобщение може да бъде намерено на уебстраницата с новини на Генерална дирекция „Правосъдие“:
  

• 
  Уебстраница на Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията, еврокомисар по правосъдието, основните права и гражданството: