Доклад за сближаването Брюксел, 13 декември 2007 г. Становище на

Брюксел, 13 декември 2007 г.

На 30 май 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален съвет относно

СOM(2007) 273 окончателен.

1.Въведение

1.1По силата на член 159 от Договора Комисията следва да публикува на всеки три години доклад, определящ състоянието на сближаването в Европа в икономически и социален план.

1.2Тъй като докладът беше публикуван през годината, предхождаща актуализацията на интегрираните насоки на Лисабонската стратегия, ЕИСК се надява, че в съответствие с изразеното от него искане, ще се вземат предвид разсъжденията му не само при следващото поколение на регионалната политика, а и още при самото изготвяне на новите интегрирани насоки¹.

1.3Договорът за изменение внася новаторски елемент, като включва в общите цели на Съюза териториалното сближаване (член 3), което отсъстваше преди да бъде добавено от Конвента за бъдещето на Европа и потвърдено от Междуправителствената конференция (МПК) от 2007 г.

2.Общи бележки

2.1Със съобщението, което придружава доклада, се открива дебат за бъдещето на структурната политика, като се формулира поредица от въпроси. Според ЕИСК са пропуснати два въпроса от основно значение, които се нуждаят от конкретен отговор:

• 
  ненужно е да се подхваща темата за политиката на сближаване, която представлява близо една трета от европейския бюджет, ако едновременно с това не се обсъдят наличните средства за прилагането й. ЕИСК държи да припомни, че европейският бюджет, във вида в който е одобрен в споразумението за финансовите перспективи, е недостатъчен за постигане на амбициозните цели, поставени пред Европа. По отношение по-специално на структурната политика може да се констатира същото: 0,36% от БВП не дава възможност за гарантиране на икономическото, социално и териториално сближаване на Европа;²
  

• 
  ролята на социалните партньори и на организираното гражданско общество: в поредица от въпроси действително се разглежда проблемът за управлението, въпреки че той е сведен до политическото измерение в тесен смисъл. Въпреки това за съжаление не се споменава ролята на социалните партньори и на организираното гражданско общество, независимо че те са жизнено важни, за да се гарантира, че проектите отговарят на конкретните нужди и че имат широка обществена подкрепа, и допринасят за прозрачността при използването на средствата.
  

2.2Цифрите, представени в доклада, могат да заблудят внимателния читател, тъй като не винаги става ясно дали се отнасят до ЕС с 15, 25 или 27 държави-членки. Освен това когато става въпрос за развитие, отправните дати могат да породят недоумение. По такъв начин в доклада често се разглежда сближаването в ЕС-27, като за отправна дата се взема 1996 г. – година, през която броят на държавите-членки току що беше станал 15. Вследствие на това набелязаните тенденции не се отнасят единствено до ЕС, а включват и страни, които, поради насоката на търговските си връзки, не са били изобщо или са били слабо засегнати от европейските секторни политики (вътрешен пазар, конкуренция, регионална политика). С други думи всичко това замъглява смисъла на заключенията, които могат да се извлекат по отношение на специфичния принос на структурните политики за засилване на сближаването, при положение, че ролята им е неоспорима³.

2.3Критерият за 75% от БВП на глава от населението, който се използваше, за да се определи дали един регион изостава в развитието си, изгуби яснотата си поради факта, че след разширяването БВП на глава от населението намаля в резултат на присъединяването на страни с далеч по-малко богатство от предишните (статистически ефект). Такъв е и случаят с присъединяването на България и Румъния. Следователно не може да се сравнява пряко състоянието по отношение на сближаването преди 2004 г. с днешното състояние. Резултатите на дванадесетте региона, които са надхвърлили този праг, трябва да се релативизират, тъй като няма никаква гаранция, че не се дължат на статистическия ефект.

2.4В доклада се оповестява, че в началото на следващия програмен период девет от дванадесетте държави-членки, присъединили се през 2004 г. и 2007 г., вероятно са надминали прага от 75% от БВП на ЕС на глава от населението. Следователно този референтен критерий ще загуби значението си и затова е необходимо да се започне да се разсъждава по този въпрос.