Доклад за състоянието и степента на усвояване на средствата от Европейския съюз за 2008 г в Република България и обсъждане на пътищата за повишаване на степента на усвояване на средствата през 2009 г

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

СЪВЕТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

Д О К Л А Д

1. 
   Представяне на Годишния доклад за състоянието и степента на усвояване на средствата от Европейския съюз за 2008 г. в Република България и обсъждане на пътищата за повишаване на степента на усвояване на средствата през 2009 г.
   

2. 
   Представяне и обсъждане на мерките, които се приемат в ЕС на общностно ниво във връзка с финансовата и икономическа криза.
   

3. 
   Набелязване на предложенията на Европейската комисия, които да бъдат предмет на обсъждане в Съвета за обществени консултации през 2009 г.
   

Г-н Иванов изтъкна, че фактите сочат през миналата година едно усвояване на европейските средства от едва около 5%. Вярно е, че от средата на месец юни 2008 г. се отбелязва рязък ръст на контрактуваните средства, но за да се превърне този ръст в трайна положителна тенденция е необходимо, преди всичко, оперативните програми да получат съответната оценка за съответствие от Европейската комисия, което все още не е станало. Действително през изминалата 2008 година вицепремиерът г-жа Плугчиева положи много усилия за опростяване на процедурите за кандидатстване, за оптимизиране на цялостния процес на усвояване на средствата. Създадени бяха Изпълнителна агенция “Одит на средствата от Европейския съюз” и Съвет за координация и оперативно управление на средствата от Европейския съюз, но като цяло прелом не бе постигнат. Очевидно проблемите не могат да бъдат решени само с организационни мерки.

Ето защо, в един по-дългосрочен план, е необходимо да се извършат съществени структурни промени. Уникалният български модел, с неговата прекалена децентрализация, води до разпиляване на и без това оскъдния административен капацитет и до слаба координация между различните звена, участващи в процеса. Това, което се предлага в доклада и зад което застава комисията, е създаването на единна държавна структура, която да обедини всички управляващи органи на оперативните програми. Това не е някакво наше уникално българско творение. Такива национални агенции съществуват в Унгария, Словения и други държави-членки. Управлението на фондовете е централизирано във всички новоприети държави от Централна и Източна Европа и сега тези държави пълноценно ползват плюсовете на европейското си членство.

Докладът на подкомисията се предшестваше от доклади на Сметната палата на Република България за извършения одит на седемте оперативни програми и на Националния план за рибарство и аквакултури и Националния план за развитие на селските райони. Констатациите на Сметната палата до голяма степен се припокриват с тези, съдържащи се в доклада на постоянната подкомисия. Сходни са и препоръките за извършване на съществени структурни промени с цел оптимизиране на процеса.

В срок до 3 месеца от получаването на доклада на Сметната палата, а докладът вече е връчен на всички засегнати органи, трябва да бъдат предприети мерки за изпълнение на препоръките и за това трябва да бъде уведомена Сметната палата. Съответно тя ще уведоми постоянната подкомисия и г-н Иванов увери участниците в съвета, че информацията на Сметната палата по най-бързия възможен начин ще достигне и до тях.

След експозето се проведе дискусия. Г-н Камен Колев изтъкна положителната роля на приетото неотдавна ПМС № 121, което третира общата рамка за усвояване на европейските фондове. БСК като работодателска организация държи главно на две неща. Първо – да се увеличи по възможност до позволената граница от 35% авансовото финансиране на проектите. Това е особено важно в условията на криза и при усложнения достъп до финансиране. Второ, да се съкрати срока за оценка на проектите, а ако това е невъзможно, то поне стриктно да се спазва въведения с постановлението 3 месечен срок. Бързината на обработка на проектите е свързана с капацитета на съответните органи, ето защо БСК приветства всички мерки за увеличаването на този капацитет.

Обобщавайки дискусията г-н Радослав Иванов увери членовете на съвета, че оглавяваната от него подкомисия ще продължи своята работа по същия активен начин, по който прави това досега. Усвояването на средствата от ЕС, особено в условията на икономическа криза, е национална кауза и трябва да се решава именно чрез такива представителни граждански форуми, какъвто е Съветът за обществени консултации. Той благодари за добрите думи, казани за доклада на подкомисията, а така също за подкрепата на основните препоръки, съдържащи се в него, в това число за повишаване на ефикасността на администрацията чрез концентрация на ресурсите.

В заключение председателят на Комисията по европейските въпроси г-н Младен Червеняков подчерта, че тяхното мнение ще бъде отчетено при изготвянето на съответните предложения. Промени са абсолютно необходими и е добре, че бе даден ясен сигнал и от социалните партньори, че направлението на тези промени е правилно дефинирано в доклада на постоянната подкомисия. Г-н Червеняков подчерта, че концентрацията на дейностите и ресурсите трябва да върви успоредно със засилване на прозрачността и обществения контрол. В редица държави-членки на ЕС има обществени мониторингови комитети по усвояването на европейските средства и те са към съответните централизирани структури. По този начин ще се избегне и формалния характер на някои комитети за наблюдение по оперативните програми.

На проблема трябва да се погледне от един по-широк ъгъл. Необходима е не само да се създаде една обща структура, но и обща нормативна уредба, обща информационна система, обща одитираща система, обща контролна система. Защото този разпокъсан модел, който съществува сега, създаде сериозни проблеми, които предстои да се рещат.

След експозето се състоя дискусия. Г-н Камен Колев сподели, че съгласно оценките на Бизнесюръп³ за 2009 година за Европейския съюз общо се прогнозира отрицателен икономически растеж от порядъка на 1,85 процента, а за 2010 г. – пак минус 1,9 процента. По отношение на безработицата прогнозата е за около 10 процента за 2009 и 2010 година. Сравнявайки тези цифри с правителствените прогнози за България се забелязват съществените различия. Г-н Колев зададе въпросът, дали наистина съществуват основания да разчитаме, че ще минем по-леко от това, което Бизнесюръп прогнозира за ЕС през 2009 и 2010 година?

Д-р Кокалов изрази подкрепа за редица от антикризисните мерки, предприети досега, например по отношение на насърчаването на малкия и среден бизнес или относно запазването на финансовата устойчивост. Трябва да има, обаче, допълнителни целеви мерки, които да подкрепят по-ясно бизнеса, запазването на работните места, домакинствата, които имат проблеми с обслужването на взетите кредити.

Що се отнася до фискалната стабилност на страната ни отговорът е категоричен, че към момента няма основания за опасения. Държавният дълг на България е на достатъчно ниска ниво. Действията сега са насочени към поддържане на тази фискална и финансова стабилност.

Г-н Чобанов също изрази мнението, че в условията на криза особено важен става постоянният социален диалог между изпълнителна власт и социалните партньори.

По отношение на прикриването на данъци чрез офшорните зони г-н Чобанов информира участниците в заседанието за дискусиите в Съвета на Европейския съюз. Той изтъкна, че ЕС се стреми да постигне третиране и договореност със страните, които се обозначават като офшорни, каквито вече са постигнати от САЩ. Това ще реши в значителна степен проблема, но засега не е постигнато.