Доклад за състоянието на управлението и контрола на всички фондове на ес в България за периода до 15 юли 2009 г



Дата17.08.2018
Размер132 Kb.
#80233
ТипДоклад




ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Бюджет


Генерален директор


Ref. Ares(2009)282345 - 16/10/2009
Брюксел, 16. 10. 2009 г.

BUDG A4/HH/D (2009)
Относно: Информация относно управлението на фондовете на ЕС в България и Румъния
Уважаеми господин де Магистрис,

В своя Резолюция от 23 април 2009 г. относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007г. (§§ 205-206) Европейският парламент поиска Комисията да представи „специален доклад за състоянието на управлението и контрола на всички фондове на ЕС в България за периода до 15 юли 2009 г.”, както и такъв доклад за Румъния.

Комисията има удоволствието да отговори на това специално искане с приложения документ, подготвен от нейните служби, относно състоянието на усвояване на средствата на ЕС в България (Анекс І) и Румъния (Анекс ІІ) към 31 юли 2009 г.

Моля, обърнете внимание, че ОЛАФ също участва активно в подпомагането на България и Румъния в правилното управление на фондовете на ЕС.


Ерве Жуанжан,

Подпис: Не се чете.

Приложения: Анекс I: България

Анекс ІІ: Румъния
Копия: Г-н Ален Ламасур, Председател на комисията по бюджети

Г-н Жан-Пиер Оди, член на ЕП, докладчик по Доклада относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007г.

Г-н Богуслав Либерацки, член на ЕП, докладчик по Доклада относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 г.

Секретариат на Комисията за бюджет и контрол (CONT) и Комисията по бюджети (COBU)

Г-жа Кристина Акесон,съветник в Комисията по бюджети.

Г-н Луиджи де Магистрис, член на ЕП,

Председател на

Комисията за бюджетен контрол

Европейски парламент

Ул. „Виерц” (Rue Wiertz)

B-1047 Брюксел

Европейска комисия, B-1049 Брюксел - Белгия. Телефон: (32-2) 299 11 11.

Бюро: BRE2 12/376. Телефон: директна линия (32-2) 295.05.36. Факс: (32-2) 299.45.97.

C:\Documents and Settings\fitacka\Local Settings\Temporary Internet Files\Content.lE5\B3JEX8BS\De%20Magistris%20-%20transmission%20letter%20-%202009%2010%2007%20-v2(1 ).doc



Състояние на усвояването на средствата на ЕС в България към 31 юли 2009 г.
A. Предприсъединителни програми: ФАР и Преходен финансов инструмент, ИСПА, САПАРД (Бюджет 2004-2006)
1. Описание на програмите

Програмите ФАР, Преходният финансов инструмент, ИСПА и САПАРД са предприсъединителни инструменти, финансирани от Европейския съюз с цел да подпомогнат страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в подготовката им за присъединяване към Европейския съюз.



  • Целите на Програма ФАР и на Преходния финансов инструмент са: институционално изграждане, постигане на съответствие с правото на Общността и социално-икономическо сближаване. Програма ФАР се управлява от четири Изпълнителни агенции съгласно Разширената децентрализирана система за изпълнение (РДСИ).

  • САПАРД подкрепя структурното приспособяване на селскостопанския сектор и на селските райони и постигането на съответствие със съответното законодателство на общността. САПАРД се управлява от Разплащателна агенция, акредитирана за България. В допълнение, Комисията следва да възлага управлението за всяка конкретна мярка преди тя да може да бъде финансирана.1




  • ИСПА подкрепя инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда и се управлява съвместно от Комисията и България, подобно на Кохезионния фонд.2


2. Финансови данни: Бюджет 2004-2006

Инструмент

Сума на първоначално разпределените средства от фондове на ЕС за периода (в милиони евро)

Суми по искания за плащане от България (в милиони евро)

Суми, платени от Комисията (в милиони евро)

Неусвоени суми3 (в милиони евро)

Временно прекратени плащания4 (в милиони евро) (към 31 юли 2009 г.)

ФАР

658,328

382,123

315,208

260,557

82,5635

Преходен инструмент

31,488

6,133

3,5006

няма7

7,585

САПАРД

225,932

80,936

61,671

73,339

19,070

Програма ИСПА/ стар Кохезионен фонд (Регламент 1164/94)

451,911

107,993

107,993

няма8

няма9

ОБЩО:

1.367,659

577,185

488,372

333,896

109,218


- Обяснителни бележки —

  • ФАР: Крайният срок за сключване на договори по ФАР е 31.11.2008 г. Сумата от 260,557 милиона евро може да се счита за неусвоена, частично отменена или скоро ще бъде отменена.

  • САПАРД: Крайният срок за сключване на договори е 31.10.2007 г., а крайният срок за подаване на заявления за плащане до Комисията е 31.12.2009. Договорените и получени суми, за които към настоящия момент не са декларирани разходи, подлежат на отмяна от страна на Комисията (правило за автоматична отмяна n+2). Досега са отменени 73,339 милиона евро.

  • ИСПА: Няма фиксиран краен срок за сключване на договори. Крайната дата за допустимост на разходите за извършване на реални плащания e 31.12.2010 г. Към момента няма спрени средства. Средства в размер на 343,918 милиона евро все още не са предоставени за плащане. Всички суми, които не са предоставени до крайната дата ще бъдат отменени.


3. Изпълнение на програмите към момента

- --Резюме--

За да защити финансовите интереси на ЕС, през 2008 г. Комисията прекрати плащания по трите предприсъединителни програми ФАР/ Преходен финансов инструмент, ИСПА и САПАРД, тъй като службите на Комисията установиха слабости и нередности в управлението на тези фондове.10

През юли 2008 г., Комисията оттегли и акредитацията на две изпълнителни агенции. Впоследствие, отговорните служби на Комисията изразиха резерви в своя годишен отчет за дейността11 и засилиха мониторинговите дейности и помощта си за България.

За да коригира съществуващите недостатъци, Комисията установи интензивен диалог с България и препоръча редица коригиращи мерки, сред които анализ на системните слабости в администрацията и контрол на средствата, прилагането на коригиращи действия и установяването на по-строг надзор. Като резултат България засили административния си капацитет и дейностите по мониторинг и приложи коригиращи мерки, за да подобри управлението и контрола на средствата на ЕС. България също така прие и въведе закон за предотвратяване на конфликта на интереси. Тъй като България реагира положително на всички препоръки, Комисията оттегли прекратяването на плащанията по ИСПА на 13 май 2009 г. и по САПАРД на 9 септември 2009 г. Прекратяването на плащанията по ФАР остава в сила до представяне на подробна оценка на слабостите в системата и предложение за финансови корекции от страна на България.



- Конкретни коментари -

• ФАР /Преходен финансов инструмент



Установени недостатъци и препоръки, дадени от Комисията:

Комисията установи нередности и недостатъци в предварителния (ex-ante) контрол на търговете и плащанията, чести случаи на конфликт на интереси и намеса при възлагането и изпълнението на договори. В допълнение, Комисията установи риск от ниско усвояване по отношение на Преходния финансов инструмент.

Комисията препоръчва България да направи промени в законодателството си по отношение на конфликта на интереси и при управлението на фондовете; тя предлага по-строг надзор на Националния координатор на помощта и обстоен анализ на системните слабости и на прилагането на корективни действия от Националния ръководител. Комисията също така препоръчва активно откриване, докладване и проследяване на нередностите, както и реорганизация на двете изпълнителни агенции, така че да се гарантира спазване на принципите за добро финансово управление и контрол.

Коригиращи действия, предприети от България:

България прие и прилага законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси, подобри мониторинга и контрола на управлението на фондове, засили административния капацитет и подобри докладването на нередностите.


• САПАРД

Установени недостатъци и препоръки, дадени от Комисията:

Комисията установи общи слабости в системите за финансов контрол на мерките „Помощ за инвестиции”. Тези слабости водят, по-специално, до невъзможност да бъдат установени неправилни заявления за подкрепа и до недостатъчно разследване на нередностите. В тази връзка ОЛАФ започна няколко разследвания за измами.

Комисията препоръчва на България разработването на подробен план за действие в тясно сътрудничество с Комисията и при непосредствен надзор от независим одитор.

Коригиращи действия, предприети от България:

Разработеният и прилаган от българските власти план за действие е насочен към тези недостатъци. По специално, той води до изменения в процедурите за одит и в извършването на допълнителни последващи (ex-post) проверки. Прилагането на плана за действие е удостоверено с независим одиторски доклад.


• ИСПА

Установени недостатъци и препоръки, издадени от Комисията:

Комисията установи обща липса на защита срещу конфликт на интереси и слабост във финансовото управление и процедурите за контрол във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” (ФРПИ), довели до нередности при възлагането на два договора за изграждане на пътища. В допълнение Комисията установи забавяне в прилагането на програмата и прекалено използване на процедури на договаряне.

Комисията препоръчва България да подобри защитата срещу конфликт на интереси както на законодателно равнище, така и при управлението на фондовете. Тя също така препоръчва България да подобри финансовото управление и процедурите за контрол във ФРПИ като докаже прилагането на коригиращи мерки с независим одиторски доклад. В допълнение, Комисията препоръчва България да извършва одити на договори, сключени по процедура на договаряне в областта на околната среда, да засили наблюдението върху забавените проекти, да подобри правилата и процедурите за управление на договори и да увеличи административните ресурси.

Коригиращи действия, предприети от България:

България приложи всички препоръки във връзка със структурата и финансовото управление, както и с процедурите за контрол във ФПРИ. В допълнение, България прие и приложи законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси и засили наблюдението върху забавените проекти.



Б. Структурни фондове – Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд (ЕФРР, ЕСФ), Кохезионен фонд, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство ( ЕФР) (Бюджет 2007 - 2009)
1. Описание на фондовете

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) действа във всички държави-членки и съфинансира инфраструктурни и производствени инвестиции заедно с други мерки, подкрепящи регионално и местно развитие.

Европейският социален фонд (ЕСФ) подкрепя мерки за подобряване на възможностите за заетост за работниците с цел повишаване на тяхната мобилност и улесняване на тяхното приспособяване към индустриалните промени в целия Съюз. Нещо повече, ЕСФ осигурява подкрепа за реформа на образователната система и по-добър достъп до висококачествено образование и учене през целия живот, повишавайки социалното включване и прилагането на административната и съдебната реформа.

Кохезионният фонд съфинансира транс-европейски мрежи (ТЕМ) в областта на транспортната инфраструктура (включително енергийна ефективност, възобновяема енергия и устойчиви начини на транспорт) и проекти в областта на околната среда (воден транспорт, канализация ... ) в държавите-членки, в които Брутният национален доход (БНД) на глава от населението е по-малък от 90% от средния за ЕС на 25-те.

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) прилага, чрез съфинансирани програми, предложени от държавите-членки, политиката Съюза за развитие на селските райони. Политиката за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 е съсредоточена в три основни оси:

  • Подобряване на конкурентноспособността на земеделието и горското стопанство;

  • Подобряване на околната среда и селските райони чрез подкрепа за управление на земята;

  • Подобряване на качеството на живот в селските райони и диверсификация на селскостопанската икономика.

Европейският фонд за рибарство (ЕФР) допринася за икономическата диверсификация на райони, които са засегнати от намаляване на рибарската дейност, за адаптиране на капацитета на риболовния флот и обновяване на риболовния флот, което не включва увеличаване на риболова.

Всички тези фондове включват авансови плащания, които се предоставят на държавите-членки в началото на периода 2007-2013. Тези авансови плащания се предоставят от Комисията автоматично без някакво специално искане от страна на държавата-членка.



По време на програмния период се извършват междинни плащания, основани на плащанията, направени към крайните бенефициенти от държавата-членка и на исканията за възстановяване на средства, представени на Комисията от последната. За ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и ЕФР могат да се извършват междинни плащания само след одобрение на системата за управление и контрол (СУК). (ЕЗФРСР използва същата институционална схема като Европейския фонд за гарантиране на земеделието (виж следващата секция) и изисква специално предварително одобрение на системата). Използването на фондовете се базира върху принципа на споделеното управление между Комисията и държавата-членка.
2. Финансови данни: Бюджет 2007 – 2009 г.


Инструмент

Отпуснати средства (2007–2009 г.) (в милиони евро)

Размер на авансово плащане , извършено от Комисията (2007–2009 г) (в милиони евро)

Размер на междинно плащане, заявено от България (2007-31.7.2009) (в милиони евро)

Размер на междинно плащане, извършено от Комисията

(2007-31.7.2009) (в милиони евро)

Брой на оперативните програми със СУК12, представени от България/одобрени от Комисията (в милиони евро)

ЕФРР

1.038,931

288,462

1,305

0

5/013

ЕСФ

384,262

106,691

19,102

0

2/0

Кохезионен фонд

747,716

239,719

0,019

0

2/014

ЕЗФРСР

1.018,544

182,637

159,238

121,54515

N.A.

ЕФР

25,935

11,201

0

0

1/0



3. Състояние на изпълнението

- Резюме -

Оперативните програми (ОП) в България вече се изпълняват и проектите, за които са сключени договори, са на задоволително ниво на изпълнение. На този етап Комисията е одобрила един голям проект по Кохезионния фонд.

Оценките за съответствие на Системите за управление и контрол, представени от България през 2008 г. и 2009 г. за всички оперативни програми бяха отхвърлени от Комисията два пъти поради недостатъци в единната Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и поради липса на съответствие между заключенията от одита и цялостното одиторско становище. Комисията установи постоянен и тесен контакт с България с цел допълнително да консултира и наблюдава процедурата за оценка на съответствието и за да гарантира, че системите за управление и контрол са правилно установени.

Инструментът „ДЖАСПЪР” подпомага националните власти в подготовката на големи проекти и досега България е представила на Комисията три големи проекта за финансиране.


Програмата за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) е стартирала и вече има проекти, които се изпълняват.
Службите на Комисията установиха тясно сътрудничество с българското правителство и с компетентните изпълнителни органи, за да се убедят, че при прехода от предприсъединителните фондове към Структурните фондове са извлечени поуки и за да подпомогне България в процедурата за оценка на съответствието. В тази връзка, Комисията подчертава важността на достатъчен административен капацитет, на силна централна координация и мониторинг, на ефективна защита срещу конфликт на интереси и стриктно прилагане на правилата за обществени поръчки. За да подпомогне България в това отношение Комисията предостави подробно становище относно Закона за предотвратяване на конфликт на интереси и осигури значителни бюджетни суми за двете специално насочени към това оперативни програми за техническа помощ и подобряване на административния капацитет. Службите на Комисията, включително ОЛАФ, непрекъснато консултират България относно добрите практики и извлечените поуки с цел по-нататъшното подобряване на доброто финансово управление и процедурите за контрол и за правилното прилагане на правилата за обществените поръчки.

- Конкретни коментари -

• ЕФРР/Кохезионен фонд и ЕСФ



Установени недостатъци и препоръки, издадени от Комисията:

Комисията установи необходимост от повишаване на административния капацитет и въвеждане на ефективен централен контрол и координация. Комисията също така установи слабост в законодателната защита срещу конфликт на интереси, което може да доведе до нередности в някои случаи. Установена беше също и необходимост от подобряване на ефикасността и ефективността на разходите на някои проекти. В оценката за съответствие, представена от България бяха установени недостатъци в организацията на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и липса на съответствие между одиторското становище и резултатите от одита.

Комисията препоръчва силна централна координация на средствата от страна на правителството и призовава България да се възползва от инструмента за техническа помощ, за да подобри капацитета за управление на изпълнителните органи. Комисията установи тясно сътрудничество с България при прилагането на административните процедури за защита срещу конфликт на интереси и осигури специални консултации по отношение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Комисията препрати няколко случаи за разследване от ОЛАФ. Комисията също така посъветва България да отмени пускането на няколко неадекватно съставени грантови схеми и посъветва българските власти да измерят и гарантират ефективността на разходите на проектите чрез извършване на целеви одити и мониторинг.

За да подпомогне България в повторното представяне на оценките за съответствие Комисията предостави подробни коментари върху представените по-рано оценки за съответствие, по-специално, във връзка с Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и съответствието между одиторското становище и резултатите от одита. Освен това, ще бъдат извършени проверки на място от службите на Комисията преди да бъдат обработени заявките за първо плащане, за да се убедят, че тези действия са били завършени. Комисията също така поиска България да отстрани всички несъответствия между одиторското становище и резултатите от одита.



Коригиращи действия, предприети от България:

България създаде централна координация за управлението на средствата на ЕС, приложи закон за предотвратяване на конфликт на интереси и предприе коригиращи мерки по отношение на проектите в риск. България също така приложи мерки, които да гарантират ефективността на проектите. България посочи, че ще представи отново преработените оценки за съответствие в последното тримесечие на 2009 г.


• ЕЗФРСР

Установени недостатъци и препоръки, издадени от Комисията:

Комисията установи необходимост да се приложат поуките от управлението на САПАРД и ЕЗФРСР, които се управляват от същите изпълнителни органи. Комисията установи непрекъснато сътрудничество с компетентните органи за по-нататъшно подобряване на административните проверки и контрол върху обществените поръчки с цел избягването на нередности.



Коригиращи действия, предприети от България:

България преразгледа административните процедури и подобри контрола си върху обществените поръчки. Изпълнителните агенции бяха преструктурирани и управляващият персонал беше сменен.


• ЕФР

Установени недостатъци и препоръки, издадени от Комисията:

В представените документи за оценка на съответствието Комисията не получи достатъчно информация относно проверките на управлението, подбора на проекти и одобряването, информационните системи, нередностите, разделянето на функциите и наблюдението на възложените задачи. В допълнение, Комисията установи чести смени на персонала.

Комисията предостави подробни коментари по всеки един установен недостатък и покани България да представи повторно преработен вариант на своята оценка за съответствие.

В. Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (Бюджет 2007-2009)

1. Описание на фонда

Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) прилага Общата селскостопанска политика (ОСП). Целите на ОСП следва, по-специално, да гарантират справедлив жизнен стандарт на хората, които се занимават със земеделие, да стабилизират пазарите и да гарантират сигурност на доставките.


2. Описание на усвояването

Съответна бюджетна година на отпуснати средства

Сума, платена от Комисията (в милиони евро)

2007

0,180

2008

178,257

2009

215,400


3. Състояние на прилагане

Във връзка с ЕФГЗ бяха установени слабости в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за усвояването на преки плащания. Комисията отбеляза недостатъци, по-специално, по отношение на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и по отношение на проверките на място, които са предмет на продължаващи процедури за изравняване по съответствие и могат да доведат до финансови корекции към 2007 г. за подаване на искове. За да се отстранят съществуващите недостатъци и да се подобри системата за усвояване на селскостопанските фондове, Комисията предложи през юли 2009 г. План за действие, който България се съгласи да изпълнява през следващите три години. В рамките на този план за действие България се задължава да подобри качеството и синхронизирането на проверките на място и да коригира процента на грешки при подаването на заявление от селскостопанските производители с помощта на специално ръководство, по-специално, по отношение на определянето на допустимите области. Няма замразени плащания за България.


Г. Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение (Budget 2007-2009)
1. Описание

Инструментът за улесняване на бюджетните парични потоци и подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение е временен инструмент (от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г.), създаден, за да помогне на България да финансира дейности на новите външни граници на Съюза за прилагане на законодателството на общността във връзка с Шенгенското споразумение и за контрол на външните граници и да помогне да се подобрят паричните потоци в националните бюджети. Следователно, инструментът е разделен на две части: част, отнасяща се за Шенген (финансиране на прилагането на законодателството на общността във връзка с Шенгенското споразумение) и инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци, в която частта за Шенген трябва да представлява най-малко 50% от общите средства. Комисията извършва ежемесечни авансови плащания въз основа на годишните суми, определени в Член 32 от Договора за присъединяване. Процедурата за клиринг на сметките се извършва в края на периода, което позволява на Комисията да възстанови разпределените суми, похарчени неправилно.Крайният срок за сключване на договори по инструмента за Шенген е 31 декември 2009 г.



2. Финансови данни

Съответна бюджетна година на отпуснати средства

Отпуснати средства (2007-2009) (в милиони евро)

Сума, платена от Комисията (в милиони евро)

2007

129,255

129,255

2008

63,972

63,972

2009

64,699

37,741

Общо

257,926

230,968


3. Състояние на прилагането

Прилагането на инструмента за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение се забавя поради административно забавяне и законодателни затруднения по отношение на процедурите за възлагане на договори.

Комисията установи тясно сътрудничество с компетентните български органи и препоръча няколко коригиращи мерки на административно ниво, подобряване на административния капацитет и ограничаване на текучеството на персонала.

В резултат на това България опрости административните процедури и поиска от съдебната система да разглежда жалбите по обществени поръчки, подадени във връзка с инструмента за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение с предимство. Прилагането на тези коригиращи действия допринесе за подобряването на усвояването на фондовете. Полагат се усилия за пълното използване на отпуснатите бюджетни средства по частта за Шенген до крайния срок за сключване на договори.




1 Програма САПАРД е създадена с Регламент № 1268/1999 на Съвета през юни 1999 г-.

2 Програма ИСПА е създадена с Регламент № 1267/1999 на Съвета през юни 1999 г. и от присъединяването на България към ЕС насам се управлява съгласно Регламент № 1164/1994 г. за създаване на Кохезионния фонд.

3 Неусвоени суми поради:

- изтичане на крайния срок за сключване на договори, включително неусвоените суми в резултат на оттегляне на акредитация и последващо изтичане на срока за сключване на договори или на крайния срок за плащане (ФАР)



- изтичане на крайния срок за получаване на заявления за плащане (САПАРД).

4 Решение на Националния ръководител за прекратяване на плащанията поради недостатъчна разумна гаранция за разрешаване на плащания за България, за да се предотврати финансова загуба за бюджета на Общността.

5 Прекратените плащания представляват сумата, договорена от българските власти (397,771 милиона) минус сумата, платена от Комисията.

6 Платените от Комисията суми по Преходния финансов инструмент са авансови плащания и подлежат на промени.

7 Сумата от 20,403 милиона евро се счита за рискови, поради наближаването на крайния срок за сключване на договори (15 декември 2009 г.).

8 В резултат на извършени одитни проверки от Комисията е приложена финансова корекция от 0,652 милиона евро, която е приета от България.

9 Средства в размер на 115,4 милиона евро бяха временно спрени на 23 юли 2008 г. с Решение C(2008)3990 на Комисията и пуснати отново на 13 май 2009 г. с Решение C(2009)3836 Комисията. Това спиране на средствата касаеше два проекта, изпълнявани от Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Освен това, Комисията препоръча на България Национална агенция „Пътна инфраструктура” да се въздържа от сключване на договори по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ). Това неофициално споразумение между Комисията и българските органи беше в сила до май 2009 г. и се отнасяше за 1,09 милиарда евро по ЕФРР и Кохезионния фонд.

10 Оттеглянето на акредитацията на Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД) към Министерството на финансите и Изпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 23 юли 2008 г. означаваше, че тези агенции вече нямат право да участват в търгове и да сключват договори за средства по ФАР и Преходния финансов инструмент, докато не бъдат акредитирани отново от Комисията. Оттеглянето на акредитацията беше обявено с Решение на Комисията.

11 Тези резерви са съобщени на Парламента като част от Доклад за обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2008 г. (COM(2009)256 окончателен)

12 СУК: Държавата-членка представя описание на нейните системи за управление и контрол за всяка оперативна програма заедно с независим одиторски доклад и одиторско становище за одобрение от Комисията като част от процедурата за оценка на съответствието, предвидена от съответните регламенти и в съответствие с принципа за споделено управление. България е представила СУК за всички програми.

13 Включително две Оперативни програми, съфинансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд.

14 Оперативни програми, съфинансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд.

15 Стойността не включва плащания, заявени преди 31 юли 2009 г., но извършени през септември 2009 г.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница