Доклад за състоянието на управлението и контрола на всички фондове на ес в България за периода до 15 юли 2009 г

В своя Резолюция от 23 април 2009 г. относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007г. (§§ 205-206) Европейският парламент поиска Комисията да представи „специален доклад за състоянието на управлението и контрола на всички фондове на ЕС в България за периода до 15 юли 2009 г.”, както и такъв доклад за Румъния.

Комисията има удоволствието да отговори на това специално искане с приложения документ, подготвен от нейните служби, относно състоянието на усвояване на средствата на ЕС в България (Анекс І) и Румъния (Анекс ІІ) към 31 юли 2009 г.

Моля, обърнете внимание, че ОЛАФ също участва активно в подпомагането на България и Румъния в правилното управление на фондовете на ЕС.

Приложения: Анекс I: България

Анекс ІІ: Румъния
Копия: Г-н Ален Ламасур, Председател на комисията по бюджети

Г-н Жан-Пиер Оди, член на ЕП, докладчик по Доклада относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007г.

Г-н Богуслав Либерацки, член на ЕП, докладчик по Доклада относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 г.

Секретариат на Комисията за бюджет и контрол (CONT) и Комисията по бюджети (COBU)

Г-жа Кристина Акесон,съветник в Комисията по бюджети.

Г-н Луиджи де Магистрис, член на ЕП,

Председател на

Комисията за бюджетен контрол

Европейски парламент

Ул. „Виерц” (Rue Wiertz)

B-1047 Брюксел

Европейска комисия, B-1049 Брюксел - Белгия. Телефон: (32-2) 299 11 11.

Бюро: BRE2 12/376. Телефон: директна линия (32-2) 295.05.36. Факс: (32-2) 299.45.97.

C:\Documents and Settings\fitacka\Local Settings\Temporary Internet Files\Content.lE5\B3JEX8BS\De%20Magistris%20-%20transmission%20letter%20-%202009%2010%2007%20-v2(1 ).doc

Програмите ФАР, Преходният финансов инструмент, ИСПА и САПАРД са предприсъединителни инструменти, финансирани от Европейския съюз с цел да подпомогнат страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в подготовката им за присъединяване към Европейския съюз.

• 
  Целите на Програма ФАР и на Преходния финансов инструмент са: институционално изграждане, постигане на съответствие с правото на Общността и социално-икономическо сближаване. Програма ФАР се управлява от четири Изпълнителни агенции съгласно Разширената децентрализирана система за изпълнение (РДСИ).
  
• 
  САПАРД подкрепя структурното приспособяване на селскостопанския сектор и на селските райони и постигането на съответствие със съответното законодателство на общността. САПАРД се управлява от Разплащателна агенция, акредитирана за България. В допълнение, Комисията следва да възлага управлението за всяка конкретна мярка преди тя да може да бъде финансирана.¹
  

• 
  ИСПА подкрепя инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда и се управлява съвместно от Комисията и България, подобно на Кохезионния фонд.²
  

• 
  ФАР: Крайният срок за сключване на договори по ФАР е 31.11.2008 г. Сумата от 260,557 милиона евро може да се счита за неусвоена, частично отменена или скоро ще бъде отменена.
  
• 
  САПАРД: Крайният срок за сключване на договори е 31.10.2007 г., а крайният срок за подаване на заявления за плащане до Комисията е 31.12.2009. Договорените и получени суми, за които към настоящия момент не са декларирани разходи, подлежат на отмяна от страна на Комисията (правило за автоматична отмяна n+2). Досега са отменени 73,339 милиона евро.
  
• 
  ИСПА: Няма фиксиран краен срок за сключване на договори. Крайната дата за допустимост на разходите за извършване на реални плащания e 31.12.2010 г. Към момента няма спрени средства. Средства в размер на 343,918 милиона евро все още не са предоставени за плащане. Всички суми, които не са предоставени до крайната дата ще бъдат отменени.
  

За да защити финансовите интереси на ЕС, през 2008 г. Комисията прекрати плащания по трите предприсъединителни програми ФАР/ Преходен финансов инструмент, ИСПА и САПАРД, тъй като службите на Комисията установиха слабости и нередности в управлението на тези фондове.¹⁰

През юли 2008 г., Комисията оттегли и акредитацията на две изпълнителни агенции. Впоследствие, отговорните служби на Комисията изразиха резерви в своя годишен отчет за дейността¹¹ и засилиха мониторинговите дейности и помощта си за България.

За да коригира съществуващите недостатъци, Комисията установи интензивен диалог с България и препоръча редица коригиращи мерки, сред които анализ на системните слабости в администрацията и контрол на средствата, прилагането на коригиращи действия и установяването на по-строг надзор. Като резултат България засили административния си капацитет и дейностите по мониторинг и приложи коригиращи мерки, за да подобри управлението и контрола на средствата на ЕС. България също така прие и въведе закон за предотвратяване на конфликта на интереси. Тъй като България реагира положително на всички препоръки, Комисията оттегли прекратяването на плащанията по ИСПА на 13 май 2009 г. и по САПАРД на 9 септември 2009 г. Прекратяването на плащанията по ФАР остава в сила до представяне на подробна оценка на слабостите в системата и предложение за финансови корекции от страна на България.

• ФАР /Преходен финансов инструмент

Комисията установи нередности и недостатъци в предварителния (ex-ante) контрол на търговете и плащанията, чести случаи на конфликт на интереси и намеса при възлагането и изпълнението на договори. В допълнение, Комисията установи риск от ниско усвояване по отношение на Преходния финансов инструмент.

Комисията препоръчва България да направи промени в законодателството си по отношение на конфликта на интереси и при управлението на фондовете; тя предлага по-строг надзор на Националния координатор на помощта и обстоен анализ на системните слабости и на прилагането на корективни действия от Националния ръководител. Комисията също така препоръчва активно откриване, докладване и проследяване на нередностите, както и реорганизация на двете изпълнителни агенции, така че да се гарантира спазване на принципите за добро финансово управление и контрол.

Коригиращи действия, предприети от България:

България прие и прилага законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси, подобри мониторинга и контрола на управлението на фондове, засили административния капацитет и подобри докладването на нередностите.

Комисията установи общи слабости в системите за финансов контрол на мерките „Помощ за инвестиции”. Тези слабости водят, по-специално, до невъзможност да бъдат установени неправилни заявления за подкрепа и до недостатъчно разследване на нередностите. В тази връзка ОЛАФ започна няколко разследвания за измами.

Комисията препоръчва на България разработването на подробен план за действие в тясно сътрудничество с Комисията и при непосредствен надзор от независим одитор.

Коригиращи действия, предприети от България:

Разработеният и прилаган от българските власти план за действие е насочен към тези недостатъци. По специално, той води до изменения в процедурите за одит и в извършването на допълнителни последващи (ex-post) проверки. Прилагането на плана за действие е удостоверено с независим одиторски доклад.

Комисията установи обща липса на защита срещу конфликт на интереси и слабост във финансовото управление и процедурите за контрол във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” (ФРПИ), довели до нередности при възлагането на два договора за изграждане на пътища. В допълнение Комисията установи забавяне в прилагането на програмата и прекалено използване на процедури на договаряне.

Комисията препоръчва България да подобри защитата срещу конфликт на интереси както на законодателно равнище, така и при управлението на фондовете. Тя също така препоръчва България да подобри финансовото управление и процедурите за контрол във ФРПИ като докаже прилагането на коригиращи мерки с независим одиторски доклад. В допълнение, Комисията препоръчва България да извършва одити на договори, сключени по процедура на договаряне в областта на околната среда, да засили наблюдението върху забавените проекти, да подобри правилата и процедурите за управление на договори и да увеличи административните ресурси.

Коригиращи действия, предприети от България:

България приложи всички препоръки във връзка със структурата и финансовото управление, както и с процедурите за контрол във ФПРИ. В допълнение, България прие и приложи законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси и засили наблюдението върху забавените проекти.

• 
  Подобряване на конкурентноспособността на земеделието и горското стопанство;
  
• 
  Подобряване на околната среда и селските райони чрез подкрепа за управление на земята;
  
• 
  Подобряване на качеството на живот в селските райони и диверсификация на селскостопанската икономика.
  

Всички тези фондове включват авансови плащания, които се предоставят на държавите-членки в началото на периода 2007-2013. Тези авансови плащания се предоставят от Комисията автоматично без някакво специално искане от страна на държавата-членка.

Оперативните програми (ОП) в България вече се изпълняват и проектите, за които са сключени договори, са на задоволително ниво на изпълнение. На този етап Комисията е одобрила един голям проект по Кохезионния фонд.

Оценките за съответствие на Системите за управление и контрол, представени от България през 2008 г. и 2009 г. за всички оперативни програми бяха отхвърлени от Комисията два пъти поради недостатъци в единната Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и поради липса на съответствие между заключенията от одита и цялостното одиторско становище. Комисията установи постоянен и тесен контакт с България с цел допълнително да консултира и наблюдава процедурата за оценка на съответствието и за да гарантира, че системите за управление и контрол са правилно установени.

Инструментът „ДЖАСПЪР” подпомага националните власти в подготовката на големи проекти и досега България е представила на Комисията три големи проекта за финансиране.

• ЕФРР/Кохезионен фонд и ЕСФ

Комисията установи необходимост от повишаване на административния капацитет и въвеждане на ефективен централен контрол и координация. Комисията също така установи слабост в законодателната защита срещу конфликт на интереси, което може да доведе до нередности в някои случаи. Установена беше също и необходимост от подобряване на ефикасността и ефективността на разходите на някои проекти. В оценката за съответствие, представена от България бяха установени недостатъци в организацията на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и липса на съответствие между одиторското становище и резултатите от одита.

Комисията препоръчва силна централна координация на средствата от страна на правителството и призовава България да се възползва от инструмента за техническа помощ, за да подобри капацитета за управление на изпълнителните органи. Комисията установи тясно сътрудничество с България при прилагането на административните процедури за защита срещу конфликт на интереси и осигури специални консултации по отношение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Комисията препрати няколко случаи за разследване от ОЛАФ. Комисията също така посъветва България да отмени пускането на няколко неадекватно съставени грантови схеми и посъветва българските власти да измерят и гарантират ефективността на разходите на проектите чрез извършване на целеви одити и мониторинг.

За да подпомогне България в повторното представяне на оценките за съответствие Комисията предостави подробни коментари върху представените по-рано оценки за съответствие, по-специално, във връзка с Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и съответствието между одиторското становище и резултатите от одита. Освен това, ще бъдат извършени проверки на място от службите на Комисията преди да бъдат обработени заявките за първо плащане, за да се убедят, че тези действия са били завършени. Комисията също така поиска България да отстрани всички несъответствия между одиторското становище и резултатите от одита.

България създаде централна координация за управлението на средствата на ЕС, приложи закон за предотвратяване на конфликт на интереси и предприе коригиращи мерки по отношение на проектите в риск. България също така приложи мерки, които да гарантират ефективността на проектите. България посочи, че ще представи отново преработените оценки за съответствие в последното тримесечие на 2009 г.

Комисията установи необходимост да се приложат поуките от управлението на САПАРД и ЕЗФРСР, които се управляват от същите изпълнителни органи. Комисията установи непрекъснато сътрудничество с компетентните органи за по-нататъшно подобряване на административните проверки и контрол върху обществените поръчки с цел избягването на нередности.

България преразгледа административните процедури и подобри контрола си върху обществените поръчки. Изпълнителните агенции бяха преструктурирани и управляващият персонал беше сменен.

В представените документи за оценка на съответствието Комисията не получи достатъчно информация относно проверките на управлението, подбора на проекти и одобряването, информационните системи, нередностите, разделянето на функциите и наблюдението на възложените задачи. В допълнение, Комисията установи чести смени на персонала.

Комисията предостави подробни коментари по всеки един установен недостатък и покани България да представи повторно преработен вариант на своята оценка за съответствие.

В. Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (Бюджет 2007-2009)

1. Описание на фонда

Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) прилага Общата селскостопанска политика (ОСП). Целите на ОСП следва, по-специално, да гарантират справедлив жизнен стандарт на хората, които се занимават със земеделие, да стабилизират пазарите и да гарантират сигурност на доставките.

Съответна бюджетна година на отпуснати средства	Сума, платена от Комисията (в милиони евро)
2007	0,180
2008	178,257
2009	215,400

Във връзка с ЕФГЗ бяха установени слабости в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за усвояването на преки плащания. Комисията отбеляза недостатъци, по-специално, по отношение на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и по отношение на проверките на място, които са предмет на продължаващи процедури за изравняване по съответствие и могат да доведат до финансови корекции към 2007 г. за подаване на искове. За да се отстранят съществуващите недостатъци и да се подобри системата за усвояване на селскостопанските фондове, Комисията предложи през юли 2009 г. План за действие, който България се съгласи да изпълнява през следващите три години. В рамките на този план за действие България се задължава да подобри качеството и синхронизирането на проверките на място и да коригира процента на грешки при подаването на заявление от селскостопанските производители с помощта на специално ръководство, по-специално, по отношение на определянето на допустимите области. Няма замразени плащания за България.

Инструментът за улесняване на бюджетните парични потоци и подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение е временен инструмент (от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г.), създаден, за да помогне на България да финансира дейности на новите външни граници на Съюза за прилагане на законодателството на общността във връзка с Шенгенското споразумение и за контрол на външните граници и да помогне да се подобрят паричните потоци в националните бюджети. Следователно, инструментът е разделен на две части: част, отнасяща се за Шенген (финансиране на прилагането на законодателството на общността във връзка с Шенгенското споразумение) и инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци, в която частта за Шенген трябва да представлява най-малко 50% от общите средства. Комисията извършва ежемесечни авансови плащания въз основа на годишните суми, определени в Член 32 от Договора за присъединяване. Процедурата за клиринг на сметките се извършва в края на периода, което позволява на Комисията да възстанови разпределените суми, похарчени неправилно.Крайният срок за сключване на договори по инструмента за Шенген е 31 декември 2009 г.

Прилагането на инструмента за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение се забавя поради административно забавяне и законодателни затруднения по отношение на процедурите за възлагане на договори.

Комисията установи тясно сътрудничество с компетентните български органи и препоръча няколко коригиращи мерки на административно ниво, подобряване на административния капацитет и ограничаване на текучеството на персонала.

В резултат на това България опрости административните процедури и поиска от съдебната система да разглежда жалбите по обществени поръчки, подадени във връзка с инструмента за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение с предимство. Прилагането на тези коригиращи действия допринесе за подобряването на усвояването на фондовете. Полагат се усилия за пълното използване на отпуснатите бюджетни средства по частта за Шенген до крайния срок за сключване на договори.