Доклад за възрастните март 2016



страница1/3
Дата30.11.2018
Размер319 Kb.
#106474
ТипДоклад
  1   2   3


ГРАМОТНОСТТА В
БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД
ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ

Март 2016

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само мнението на своите автори и Комисията не може да носи отговорност за каквато и да е употреба на информацията, съдържаща се тук.






Този доклад отразява гледната точка на специалисти по образованието, обединени в тази мрежа. Тя все още е в процес на работа, тъй като ние продължаваме да събираме и актуализираме информация за грамотността в Румъния до 2015 година. Съдържанието на тази публикация може да бъде възпроизведенo частично, с изключение на употреба за търговски цели, при условие, че извадката се предхожда от препратка към "ELINET", последвана от датата на публикуване на документа.

Докладът е редактиран от Джени Листър и Дейвид Малоуз (Университетски колеж Лондон Институт по образованието)




Координатор на проекта на ELINET
Университетът в Кьолн
Проф. Д-р. Кристин Гарбе
Институт за немски език и литература
Richard-Strauss-Str. 2
50931 Köln – Кьолн Германия
christine.garbe@uni-koeln.de

2


СЪДЪРЖАНИЕ
A Ниво на грамотност 4
Б Образователна политика 5
1 Осигуряване на образователна среда 6
2 Контрол на качеството 12
3 Учебни програми за ограмотяване/ инструкции за четене 13
4 Наблюдение / оценки / подкрепа 14
5 Специална подкрепа за изучаващите втори език / мигранти 15
6 Четивна среда за стимулиране мотивацията при четене 16
7 Дигитална среда / използване на технологиите в образованието 17
8 Учители 18
9 Обучение на учители 20
10 Разработване на политики 21
В Справочна литература 22

3



A. НИВО НА ГРАМОТНОСТ


Тъй като България не е участвала в програмата за международна оценка за уменията на възрастните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и през последните години не е извършвала национални проучвания за грамотността на възрастните, няма на разположение данни за нивата на грамотност сред пълнолетното население.

4


Б. ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА



5


1 Осигуряване на образователна среда


  1. Какъв тип е съществуващата образователна среда за възрастни? Каква смятате, че трябва да бъде образователната среда за възрастни във вашата страна?

Докладът "Образование за всички 2015 - Национален преглед, България" определя някои специфични програми за продължаващо / основно образование, организирано в България, за да се осигури грамотност на възрастните. Например, проектът "Развитие и разширяване на системата за осигуряване на грамотност на възрастните" е насочен към достъпа до пазара на труда. Проектът е адресиран до лица над 16-годишна възраст, за да преминат курсове за ограмотяване (включително учебни програми за пети, шести и седми клас)


През 2014 г. Министерството на труда и социалната политика инициира дейности в рамките на проекта "Обучение за ограмотяване чрез обучение за неграмотни и слабограмотни лица", регистрирани в Агенцията по заетостта (АЗ). Проектът бе планиран за 2000 души, които да преминат през курсове за ограмотяване, обучение за мотивация, обучение за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация. Тази мярка е допринесла за повишаване на дела на заетите сред лицата, които са завършили по-ниско от средно образование.
Друг проект на Министерството на образованието и науката за непрекъснато ограмотяване на възрастни, се нарича "Нов шанс за успех". Той разработва цялостен модел за обучение на възрастни, включително методика за обучение (схеми за обучение, учебни програми, учебни пакети), процес на обучение, тестове и сертифициране на постигнатите резултати. Обучението бе проведено в курсове за ограмотяване и в магистърски програми, предвидени за класове от прогимназиалния етап на основното образование. Броят на лицата, включени в обучение за завършване на начално и средно ниво е 16 386 (септември 2014).
Основните източници, които обхващат регулаторната рамка за обучение на възрастни и ограмотяване на възрастни включват:
Конституция на Република България
Българската Конституция от 1991 г. предлага плуралистична референтна рамка за образование и обучение, която е изложена в глава втора "Основни права и задължения на гражданите". Различни членове от глава втора признават правото на образование и обучение, вкл. обучение за възрастни.
Национална стратегия за учене през целия живот (2014 – 2020)
Обучението и ограмотяването на възрастни е важен компонент от Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020). Тя се състои от формално, неформално и неофициално обучение за подобряване на основни умения, придобиване на нови квалификации, повишаване на квалификацията или преквалификация за заетост на възрастните. Тя бе приета от Министерски съвет на 10 януари 2014 година.
Стратегията определя концептуалната рамка за учене през целия живот, както в европейски така и в национален контекст. Стратегията определя цели и показатели за развитие, както следва:


  • Увеличаване дела на децата, обхванати от предучилищното възпитание и подготовка от 4-годишните до възрастта за записване в първи клас от 87,8% през 2012 г. до 90% през 2020 г.;




  • Намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система на възраст от 18-24 години от 12.5% през 2012 г. до по-малко от 11% през 2020 г.;

6

  • Намаляване дела на 15-годишните със слаби постижения в:

o четене - от 39,4% през 2012 г. до 30% през 2020 г.;


o математика - от 43,8% през 2012 г. до 35% през 2020 г.;
o природни науки - от 36,9% през 2012 г. до 30,0% през 2020 г.;


  • Увеличаване дела на придобилите професионални квалификационни степени в широки области на информатиката, техническото оборудване, производство и преработка, както и архитектура и строителство до най-малко 60% през 2020 г.;




  • Увеличаване дела на завършилите висше образование на възраст 30-34 години, от 26,9% през 2012 г. до 36% през 2020 г.;

  • Увеличаване на нивата на заетост на населението на възраст 20-64 години от 63% през 2012 г. до 76% през 2020 г.;




  • Увеличаване на участието на населението на възраст 25-64 години в областта на образованието и обучението от 1,5% през 2012 г. до повече от 5% през 2020 г. (референтен 4-седмичен период);

  • Намаляване дела на неграмотните лица:

o сред лицата на възраст 15-19 - от 2,0% през 2011 г. до 1,5% през 2020 г.; o сред лицата на възраст 20-29 години - от 2,3% през 2011 г. до 1,5% през 2020 г.


Национална стратегия за насърчаване и увеличаване на грамотността 2014 – 2020

Стратегията бе приета от Министерски съвет на 22 октомври 2014 година.

Към момента на изготвяне на стратегията, в България не съществува общоприето понятие за грамотност.

Традиционното разбиране за грамотност най-често е свързано с овладяване на четене и писане на родния език.

Стратегията се отнася до определението за грамотност, прието от ЮНЕСКО през 2003 г.: "Грамотността е способността да се идентифицира, разбира, интерпретира, създава, комуникира и преценява, като се използват печатни и писмени материали, свързани с различен контекст. Грамотността включва поредица от обучения, за да могат участвуващите да постигат целите си, да развиват своите знания и потенциал, и да участват пълноценно в своята общност и обществото като цяло.”

Стратегията представя анализ на фактори и тенденции за развитието на грамотността, дава определение за различните видове грамотност и изяснява обхвата и съдържанието на понятието "грамотност".

В зависимост от функциите, задачите и възрастовите групи, към които се отнасят, се отличават следните видове грамотност:


  • основна грамотност умения за четене и разбиране на текст, писане и правилна употреба на езика в определен контекст (свързани с компетенциите, които учениците се очаква да притежават в края на IV клас);




  • функционална грамотност умение за откриване, подбор, извличане и синтезиране на информация от различни източници и използването му за постигане на определена цел, както в усвояването на всички учебни предмети, така и в различни ситуации от реалния живот (тя е свързана с компетенциите, които учениците се очаква да притежават в края на основното си образование);

  • многофункционална грамотност способността да се създава, разбира, тълкува и критично оценява писмена информация (тя е свързана с компетенциите, които се очаква да бъдат развити и показани в рамките на обучението за придобиване на средно образование и на степени от висшето образование).

7


Постигане на функционална грамотност е основният фокус на стратегията, конкретните политики предполагат етапно развитие на основна грамотност и надграждане до постигане на многофункционална грамотност.
Закон за народната просвета
Правото на образование и непрекъснато участие на възрастните в процеса на учене през целия живот (УЦЖ) и съответно, правото на ограмотяване, се регулира от чл. 4, §1 и §2 от Закона за народната просвета.
В него се посочва, че гражданите имат право на образование и могат непрекъснато да подобряват своето образование и квалификация. Няма ограничения въз основа на раса, народност, пол, етнически и социален произход, религиозна свобода и социално положение.
Правото на достъп до образователни институции, съответно правото на ограмотяване е регламентирано в чл. 9, § 1 от Закона, които постановява, че всеки гражданин може да упражни своето право на образование в училище, по избор и тип обучение в съответствие с личните предпочитания и способности.
Законът урежда структурата, функциите и управлението на образователната система в България.
Той определя светския характер на образованието, изрично се посочва, че то е безплатно в държавните и общинските училища, дава възможности за придобиване на основно и средно образование от лица над 16 години в вечерна и задочна форма на обучение в официалните образователни институции.
Закон за професионалното образование и обучение
Законът регламентира правото на професионално образование, професионално обучение и придобиване на професионална квалификация в съответствие с нуждите на държавата за квалифицирана и конкурентна работна сила. През юли 2014 г. от парламента бяха приети промени в Закона, свързани с утвърждаване на уменията, придобити по време на професионалното образование, също така кредитен превод и др.
Закон за увеличаване на заетостта
Законът въвежда определение на понятието за "възрастни" и регулира обществените отношения в областта на подобряване и запазване на заетостта, така както и подобряване на пригодността за заетост чрез програми и мерки за професионално образование на възрастни, подобряване на професионалната информация и насоки, мотивационно обучение, обучение за ограмотяване, стимулиране на работодателите, участващи в обучение на заети и безработни лица.
Закон за обществените библиотеки
Той определя Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ", регионалните и общинските библиотеки и тези в "читалищните" институции като образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят на широката общественост публикации и информация, включително електронна информация. Обществените библиотеки предоставят възможности всеки гражданин да има равен и свободен достъп до библиотечни и информационни услуги.
Закон за народните читалища
Той регулира създаването, структурата, управлението, дейността, имуществото, финансирането и затварянето на народите читалища. Културните центрове "читалища" са една институция с дълга традиция в България. Читалищата са автентични учебни институции за възрастни. Те играят важна роля в не-

8

формалното образование за възрастни. На много места, особено в селата, те са единствените институции, които предоставят неформални образователни възможности за деца и възрастни.
Те са създадени през 19-ти век, по време на османското владичество, като спонсорирани и финансирани от местния елит учебни заведения. Те бележат своето начало с обществените библиотеки в градове и села, но скоро започват да организират театрални представления и други събития, като филмови прожекции, което показва тяхния относително прогресивен подход към културата и образованието. Те също така предлагат широк спектър от курсове.
В България в момента има около 3500 културни центрове, като приблизително 2500 от тях са в селските райони. Много от тях имат своя собствена сграда, а други са под формата на местни образователни асоциации, които използват помещения на местните власти.
Законът за народните читалищата определя техните основни дейности: поддържане на библиотеки, читални, колекции от снимки, музика, филми и видео клипове, както и електронни информационни мрежи. Те се развиват и поддържат самодейно творчество; организират курсове по музика, танци и др; учебни групи; клубове по интереси; фестивали, концерти и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за местния регион; събиране, съхраняване и представяне на музейни сбирки, предоставяне на компютърни и интернет услуги и т.н.
Националната мрежа на културните центрове е от изключителна важност за обучението на възрастни, тъй като тя се простира до практически всяко село. Освен това, хората са запознати с културните центрове, те се ползват с добра репутация, и често имат силен емоционален заряд.
Сред стратегическите документи, свързани с регулаторната рамка на сектора за обучението на възрастни в България са също:


  • Национална програма за развитие: България 2020




  • Национална програма за реформи 2011 - 2015




  • Национална стратегия за младежта 2010 - 2020




  • Национален план за действие по заетостта




  • Кодекс на труда

Съществуващата политическа рамка е подходяща основа за разработването на национална политика за обучение на възрастни, но тя все още третира проблемите на обучението за възрастни в рамките на общия политически контекст на други социално-икономически сектори. Налице е необходимост от специфични политики, фокусирани върху проблемите на обучението за възрастни. Съществуващите общи параметри на политическата рамка трябва да бъдат доразвити и едновременно допълнени с нови измерения, за да се очертае спецификата на сектора за обучение на възрастни в България.




  1. Как се финансира процеса на ограмотяване при възрастните?

Основните източници на финансиране на дейностите, свързани с грамотността на възрастните са:




  • публично финансиране,




  • финансиране от структурните фондове на ЕС,




  • финансиране, предоставено от страна на работодателите и




  • заплащане на учебните такси.

9


Специфична част в Закона за народната просвета е посветена на финансирането на дейностите в областта на образованието:


    • В допълнение към средствата, отпуснати от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката, други министерства и институции, също са разпределени фондове от местните бюджети чрез общинските съвети. (Чл. 41)




    • дейностите за обучение на възрастни, финансирани от работодателите предимно включват неформално обучение: обучение на работното място, курсове по информационни технологии, курсове по чужди езици и т.н. В някои случаи работодателите плащат за придобиване на професионална квалификация в системата на формалното обучение. В тези случаи те определят вида, обхвата и продължителността на обучението. Тези дейности на работодателите са основани на непосредствените им нужди; обучаващата организация разработва и предлага съответна програма и организационна форма на обучение.




    • Съществуват механизми, позволяващи на работодателя да кандидатствува в Агенцията по заетостта или Регионалната дирекция по труда за финансиране от държавния бюджет на част от обучението.




  1. Постановява ли закона право на грамотност до определено ниво?

Закона за народната просвета дава законово право на грамотност в рамките на редовната задължителна форма на обучение за всички деца на възраст между 7 и 16.




  1. Каква е степента на участие в обучението за възрастни, обучението на работното място, либералното образование за възрастни?

Според резултатите от изследването на ЕВРОСТАТ, проведени от НСИ (НРС), през 2012 г. само 1,5% от българското население участва във формално или неформално обучение по време на 4-те седмици преди интервюто.


Въпреки увеличението от 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 г. данните не са съвсем оптимистични, налице е липса на трайна и устойчива тенденция през последните десетилетия.
Разликите между средните стойности за България и ЕС продължават да бъдат относително високи - - 6.5 пъти през 2012 година.
Данни от националното преброяване в България от 2011 показват, че делът на неграмотните лица на възраст от 15 до 19 години е 2,0%, а сред тези на възраст 20-24 и 25-29 - 2,3% (в зависимост от самооценката на анкетираните).
България показва едно от най-ниските нива на участие, регистрирани от проучването на ЕВРОСТАТ:
Таблица 1: Учене през целия живот, 2009 г. и 2014: % от населението на възраст от 25 до 64 за участие в образование и обучение








Общо






Мъже





Жени





































Година

2009

2014

2009

2014

2009

2014





































България

1.4%

1.8%

1.3%

1.6%

1.5%

2.0%


Източник: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-xplained/index.php/Lifelong_learning_statistics

10

  1. Съществуват ли проучвания въз основа на фактори, които забавят или възпрепятствуват участие в процеса на ограмотяване, както и при използването на грамотност извън образователния контекст? Ако отговорът е да, какви са факторите?

AES в България (2013 г.) показва следните фактори, които възпрепятствуват / или спъват участието в процеса на ограмотяване:


Цената на образованието като пречка за участие в учене през целия живот
За 25% от извадката, цената на образованието е основна причина за неучастие в УЦЖ.
Сред хората, които са посочили цената като основна причина за неучастие, най-голям дял е в групата на възраст между 25-34 години - (28,7%).
Висок е броят на младите хора, посочили като причини за неучастие "Липса на време поради професионални ангажименти или неудобен момент" - 15,9% и "Липса на време поради семейни ограничения" - 13,9%.
Цената не е най-важният фактор за хората със средно образование - 30.3%, следвани от хората с основно и по-ниско образование - 26,8%.
Невъзможността да отговарят на изискванията за участие (17.4%), както и разстоянието до мястото на провеждане (17%) също са значителна пречка за тези с основно и по-ниско образование.
Цената на обучението е най-маловажният фактор за тези с по-високо образование - малко над 20% от тях я определят като пречка. Делът на тези, които са посочили липса на време поради работни графици или семейни ограничения, е съответно 27,3% and15.2%.
Данните ясно показват, че цената на обучението е сред основните причини за неучастие сред всички възрастови групи, както и за хората със средно и по-ниско образование.
Бедността и ниските доходи като фактор за участие в процеса на учене през целия живот
Редица международни изследвания стигат до извода, че е налице значителна връзка между образователните постижения и придобитата образователна степен в България и социалната и икономическата среда в страната.
Социалната и икономическата среда и по-специално доходите на домакинствата се оказват един от ключовите фактори, определящи не само нивото на завършено образование, но и по-нататъшното участие в процеса на учене през целия живот.
Тези данни показват, че безработицата, ниския жизнен стандарт и последвалата бедността водят до по-висок риск от по-ранно напускане на образователната система, както и за значително намаляване на шансовете им за реинтегрирация в по-късен етап от живота им чрез участие в учене през целия живот.




  1. Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница