Докладчик: г-жа Laure Batut

2.8ЕИСК подкрепя разработването на общи стандарти за интерфейсите.

2.9ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо да се постигне успешно административно сътрудничество между държавите членки, както и да се въведат трансгранични услуги за електронно управление, които могат да бъдат улеснени чрез всеобщо използване на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП). Това трябва да стане в рамките на европейско многостранно управление⁸.

2.10Интернет търговията налага хармонизиране на националните ставки на ДДС. ЕИСК счита, че ще бъде от реална полза както за предприятията, така и за гражданите, ако тази хармонизация не бъде използвана като претекст ставките да бъдат хармонизирани към по-високи стойности.

2.11Операторите и гражданите следва да могат лесно да намират пълната информация за своите права, за да могат да извършват напълно спокойно своите трансгранични транзакции.

2.12Според Комитета представителите на гражданското общество трябва да вземат участие (вж. стратегията „Европа 2020“, „Заинтересовани страни и гражданското общество“) в изграждането на европейската цифрова икономика и да бъдат канени да участват в договорености и партньорства. Заради специфичния си характер тя се разпространява в цялото общество. Всеки проект би трябвало да включва цифров и социален аспект.

2.13Цифровите технологии благоприятстват икономика на услугите, която може да доведе до деиндустриализация и дори до ликвидиране на работни места в Европа. ЕИСК счита, че в процеса на търсене на нови пазари би следвало да се създаде връзка между технологичните иновации и изработването (конструирането) в Европа. Начинаещите предприятия в сектора на ИКТ сектора трябва да са в състояние да реализират своя потенциал за бърз растеж. ЕИСК счита за належащо да се зададе въпросът защо условията не благоприятстват появата на големи европейски доставчици на достъп, на големи европейски сайтове за продажби, които да са известни в цял свят.

2.14Обучението и ученето през целия живот помагат на работниците да запазят работните си места. Цифровите технологии могат да улеснят този процес, особено за жителите на изолираните райони или на районите в уязвима ситуация. Обучението в използване на цифрови технологии е необходимо за всички.

2.15До 2015 г. 95 % от работните места ще изискват умения, свързани с интернет. Комитетът би искал предприетите мерки да предотвратят евентуални негативни последици за трудовия сектор, като например:

• 
  работници, подложени на натиска на кратки срокове и на почти „полицейско“ наблюдение;
  

• 
  нископлатена дистанционна работа, при която се заобикалят синдикатите в качеството им на посредници в социалните конфликти и която е в ущърб както на работниците, така и на колективните права.
  

Според ЕИСК в цифровата икономика – както във всеки друг сектор – трябва да има място само за достоен труд, тъй като той позволява увеличаване на световното търсене.

3.Постигане на растеж чрез доверие в цифровата икономика

3.1Основни права

3.1.1Комитетът иска правата и сигурността на гражданите да бъдат гарантирани, без да се ограничава тяхната свобода. През 2012 г. в Европа ще бъде разгледана цялостна стратегия за сигурността на интернет пространството. Създаването на Европейски център по киберпрестъпността през 2013 г. ще бъде особено важно. ЕИСК би искал ЕС най-накрая да способства за появата на мощна европейска интернет търсачка от типа на Google.

3.1.2Комитетът подготвя съобщение относно защитата на личните данни, която е област от основно значение (COM(2012) 10 final). Той вече се обяви в подкрепа на правото „да бъдеш забравен“⁹ (заличаване на данните) и на правата на интернет потребителите, особено на най-младите и на най-уязвимите групи. Комитетът би искал предложението на Комисията да бъде прието във възможно най-кратък срок и да бъдат отразени направените от него коментари, независимо от вече проявената съпротива от страна на чуждестранните доставчици на интернет услуги в ЕС.

3.1.3ЕИСК очаква от Съюза да създаде благоприятни условия за иновациите и да защитава своите собствени творчески продукти. Европейският патент е спешно необходим и е добра възможност за единния цифров пазар.

3.2Развитие на електронната търговия

3.2.1Трябва да бъдат премахнати пречките пред предлагането на търговски стоки, както и ограниченията пред достъпа на търговците и потребителите до конкурентни цени (http://ec.europa.eu/consumers/consumer_research/editions/cms6_en.htm).

3.2.2Комитетът счита, че оперативната съвместимост на предлагането трябва да бъде организирана на равнище ЕС. Стандартизацията ще предостави на европейските заинтересовани страни достъп до нови пазари на международно равнище.

3.2.3ЕИСК счита, че е спешно необходимо да се намери решение на проблемите при закупуването на продукти онлайн, като се премахне дискриминацията въз основа на националност или място на пребиваване и се създадат условия за равни права на достъп за всички.

3.2.4На ползвателите следва да бъде осигурен лесен достъп до информация за техните права (COM(2011) 794 final) и за възможностите да се защитят. Налага се необходимостта от създаване на онлайн звена за обслужване на едно гише. Комитетът¹⁰ приветства изразеното от Комисията мнение, че тази система не трябва да лишава нито потребителите, нито търговците от правото им да поискат обезщетение по съдебен път. Комисията следва да включи интелигентните интерфейси, напр. BATNA (Best Alternative to a Negotiated Agreement – Най-добра алтернатива на договорено споразумение), в своята Директива 2000/31/ЕК, за да поддържа актуалността на своите законови разпоредби от „първо поколение“. За да се увеличи търсенето онлайн, е важно на потребителите да се осигурят възможности за успешно разрешаване на конфликтите¹¹, които възникват при търговските отношения. Ползвателите трябва да получават ясна и леснодостъпна информация за своите права. Трябва да бъдат обхванати всички видове онлайн спорове.

3.2.5ЕИСК счита, че европейските правни текстове трябва да гарантират, че гражданите могат да имат същото доверие в цифровия пазар, както в собствената си страна. За да могат да действат информирано, потребителите се нуждаят от информация за възможностите на пазара. За тази цел би могло да бъде разпространено и ръководство за цифровите технологии в услуга на потребителите.

В светлината на проекта на Директива 2011/942 ЕИСК призовава органите на Съюза да предприемат инициативи по отношение на:

• 
  информацията за операторите на онлайн услуги и защитата на интернет потребителите;
  

• 
  неподходящи системи за плащане и доставка;
  

• 
  борбата срещу твърде големия брой злоупотреби.
  

3.2.6Способи, като:

• 
  защитеният електронен подпис;
  
• 
  електронното вписване на часа и датата на изготвяне на документи;
  
• 
  оперативната съвместимост на системите за електронен подпис;
  
• 
  взаимното признаване на сертификационните органи (Secure Signature Creation Device, SSCD — устройство за създаване на защитени електронни подписи), съчетано с акредитирането на доставчици на услуги за електронно сертифициране;
  
• 
  системата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите и хармонизацията на средствата за правна защита (Директива 2011/83/ЕС и документ COM(2012) 100 final);
  
• 
  докладът относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите;
  
• 
  регламентът за сътрудничество в областта на защита на потребителите,
  

трябва като цяло да създадат доверие сред заинтересованите страни.

3.2.7ЕИСК запазва позицията си в подкрепа на колективните действия за постигане на ефективно компенсиране на щетите в случай на нарушение на колективни права. Това ще допълни съществуващата закрила посредством средства за правна защита – както алтернативни, така и съдебни¹² (вж. Директива 98/27/ЕК от 19 май 1998 г.). Трябва да се осигурят условия на лоялна конкуренция на вътрешния пазар (преамбюл на ДФЕС, алинея 4. Принципът на правото на ефективна правна защита е основно право, залегнало в Европейската харта на основните права (чл. 47).

3.2.8Комитетът приветства съобщението на Комисията относно европейско право за продажбите¹³. Потребителите се нуждаят от правна сигурност. ЕИСК изразява задоволство от факта, че Комисията е приела неговото предложение за „втори режим“, въпреки че би предпочел два отделни текста (един за B2B и един за B2C).

3.2.9Комитетът очаква с интерес обявената от Комисията Европейска програма за потребителите COM(2011) 777 final/2, в която ще бъде направена оценка на въздействието на цифровата революция върху поведението на потребителите. Необходима е общоевропейска рамка за електронното идентифициране, удостоверяване и подпис, за да се удвои обемът на електронната търговия и тя да се превърне в двигател на растежа (COM(2011) 942 final).

3.3Гарантиране на сигурността на търговията

3.3.1С оглед на борбата срещу пиратството и фалшифицирането митническият проект „FISCUS“¹⁴ има за цел въвеждането на онлайн проверки в целия ЕС. Според ЕИСК трябва да бъде увеличен потенциалът на митниците по отношение на персонала и извършваните проверки. Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството би могла да бъде по-добре профилирана и да ѝ бъдат предоставени инструменти, които да съответстват на мащаба на икономическите и свързаните с обществената сигурност предизвикателства.

3.3.2Законовите разпоредби трябва да помагат на администрацията да разследва подозрителни финансови потоци в интернет. На митниците може да бъде възложена задачата да защитават европейското културно и нематериално наследство; следва също така да се засили тяхната роля за подпомагането на МСП посредством бази данни, като например базата данни за достъп до пазари, бюрото за помощ при износ (Export Helpdesk) или единния виртуален портал за информация.

3.4Комитетът би искал на гражданите да бъде осигурена харта на управлението и прозрачността. Той смята за неотложно изготвянето на правила относно електронната търговия, включващи електронните и мобилните плащания.

3.4.1ЕИСК счита, че сигурността на новите цифрови средства за плащане трябва да бъде гарантирана чрез обществени стандарти. Към момента само частните оператори създават и контролират техните стандарти и тяхната оперативна съвместимост. ЕИСК счита за неблагоприятна ситуация, при която трета страна би имала възможността да контролира всяка европейска финансова транзакция.

4.Развитие на продуктивността и приобщаващия растеж

4.1Условия, благоприятстващи растежа

4.1.1Цифровият пазар се нуждае от европейско управление, което да е справедливо и да спазва правата на гражданите. След 2015 г. звеното за обслужване на едно гише за стоки и услуги следва да оказва помощ на заинтересованите страни от европейската икономика. Предприятията от цифровия сектор трябва да спазват принципите на корпоративната социална отговорност и гражданския диалог.

4.1.2Единният цифров пазар остава раздробен на отделни национални пазари. Едно единно законодателство би дало възможност на икономическите участници да реализират икономии от мащаба. ЕИСК счита, че Комисията би трябвало да осигури взаимодействие между дейностите на своите дирекции, за да изгради мощното лидерство, необходимо за развитието на цифровите технологии в целия Съюз и за наваксване на изоставането. ЕС трябва спешно да създаде европейски еквивалент на Силиконовата долина, където да се съсредоточат мозъци и публично/частни капитали, които са в състояние да се впуснат в печеливши съвместни предприятия.

4.1.3Комитетът припомня становището си относно електронното приобщаване, в което посочва как да се реши проблемът с неравенството по отношение на достъпа до цифрови технологии; той би искал Съюзът да признае достъпа до инфраструктура и приложения като основно право и да превърне цифровите технологии в инструмент за приобщаване.

4.2Предприятия, извършващи „цифрова“ дейност в подкрепа на растежа

4.2.1Цифровата икономика трябва да се стреми към бърз растеж на БВП, по-конкретно чрез финансиране на нововъзникващи предприятия. Едно нововъзникващо американско предприятие днес е с капитал от 75 млрд. евро. Насърчаването на иновациите минава през икономически модели, основаващи се на растежа, и повишава онлайн предлагането.

4.2.2Приемането на нови услуги от страна на пазара зависи от капацитета на МСП да поемат ангажимент по отношение на цифровите технологии¹⁵ и да бъдат оперативно съвместими. За тази цел те трябва да получат помощ за своите конкретни проекти. ЕИСК отправя искане към председателството да направи равносметка на следните мерки:

• 
  изграждането на партньорство между публичните власти на всяка държава членка и главните участници в сектора на ИКТ;
  

• 
  използването на сумата от 300 милиона евро, отпусната на предприятията, които разработват инфраструктури за енергоспестяване, както и съответните интелигентни технологии.
  

4.2.3Електронни плащания с карта и мобилни плащания: Европа следва да запази в тези области лидерската си позиция, каквато има по отношение на картите с чип, които доведоха до значително намаляване на измамите.

4.2.4Проектът SEPA (Single Euro Payments Area – Единна зона за плащания в евро, ЕЗПЕ), регламент от февруари 2012 г., който предвижда до 1 февруари 2014 г. националните кредитни преводи и директни дебити да бъдат заменени с техния европейски еквивалент), излага в детайли основните инструменти за плащане. Според ЕИСК комисионите между отделните банки и между държавите членки следва да бъдат хармонизирани. Конкуренцията не трябва да възпрепятства иновациите, нито да води до допълнителни разходи за потребителя.

4.2.5ЕИСК счита, че е необходима подходяща рамка, която да помага на МСП да навлизат на цифровия пазар както на останалите пазари.

4.2.6а) Във вътрешен план:

4.2.6.1ЕИСК препоръчва обхватът на цифровата икономика да бъде определен на европейско равнище и да бъде включен в счетоводни стандарти. В този обхват биха могли да бъдат включени цифровите и подлежащите на цифровизация стоки, както и стоките, които се нуждаят от цифровизация.

4.2.6.2Комитетът счита, че предприятията следва да включат цифровите си активи в своите оценки.

4.2.6.3Реалното въздействие на сектора на ИКТ върху предприятията и националното богатство следва да се измерва на базата на критерии, определени на европейско равнище.

4.2.6.4Създаването на статут на европейско частно предприятие (2008 г.)¹⁶ (законодателно предложение COM(2008) 396 final) ще позволи на МСП да се развиват, като улесни тяхната трансгранична търговска дейност.

4.2.7б) Във външен план:

4.2.7.1Насърчаващата промишлена среда е от полза за икономиката, основаваща се на знанието. Тя улеснява инвестициите, трансграничната употреба на ИКТ и цифровата дейност. МСП обаче страдат най-вече от правна и техническа фрагментираност, от липса на прозрачност и от методи за доставка, които често не са адаптирани.

4.2.7.2Успешните модели като DiSCwise на ГД „Енергетика и транспорт“ или Плана за действие в областта на логистиката на превоза на товари биха могли да вдъхновят и други предприятия да създават работни места и да генерират растеж (интелигентен транспорт).

4.2.7.3Глобализация: За да запази конкурентоспособността на своите продукти с голяма добавена стойност, ЕС има нужда от създаването на консорциуми за износ, клъстери в подкрепа на научноизследователската и развойната дейност, които да се ползват с признание в държавите членки и да създават благоприятни условия за интернационализацията на МСП (http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/itemlongdetail.cfm?item_id=4968).

4.2.8Изчисленията в облак могат да помогнат на МСП¹⁷, ако реално се гарантира сигурност на данните, която е сериозно предизвикателство за големите доставчици на онлайн услуги и за интернет доставчиците. Европейската комисия следва да наблегне на изчисленията в облак в полза на МСП и да подпомогне техния достъп (обучения, финансиране).

4.2.9Съюзът следва да обърне по-голямо внимание на информирането на МСП за възможностите да получават финансиране, както и да популяризира идеята за облигации за финансиране на проекти („project bonds“)¹⁸.

4.2.9.1.1ЕИСК препоръчва да се улесни инвестирането на рисков капитал в полза на изследователите и иновационните предприятия (COM(2011) 702 final – „Малък бизнес, голям свят“).

4.2.10Комитетът препоръчва да се изготви ръководство за достъп на предприятията до трансграничната цифрова икономика.

4.3Интелектуална собственост

4.3.1Според ЕИСК е жизненоважно Съюзът да защитава творческата дейност, която е гарант на неговото бъдеще във вътрешен и външен план. Трябва да бъде запазено изключението за културата, тъй като е част от европейското многообразие. Подготвяните мерки за защита не трябва да я застрашават в интерес на американските творчески продукти.

4.3.2Във вътрешен план: член 118 от ДФЕС гарантира защитата на правата върху интелектуалната собственост в Съюза; 27-те държави членки обаче контролират по различен начин ползването на интернет.

4.3.3Във външен план: Съюзът преразглежда политиката за прилагане на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в трети страни, за да включи в нея концепцията за реципрочност и многостранни преговори, както в случая с ACTA (ACTA – Търговско споразумение за борба с фалшификациите, отделно от СТО, подписано от Комисията и 22 държави членки през януари 2012 г.).

4.3.4Комитетът гласува становище относно ПИС, в което препоръчва да към тях не се прилага чисто икономически и финансов подход¹⁹.

4.3.4.1С оглед на бъдещото законодателно предложение на Комисията (2012 г.) Комитетът подчертава необходимостта от консултиране на организациите, представляващи въпросните права и интереси²⁰. Той акцентира върху прозрачността и контрола на органите за управление на авторските и сродните права. Комитетът счита, че таксата за копиране за лично ползване е несправедлива, тъй като това копиране е неразривна част от честното използване (fair use). Трябва да се прави разлика между граждани, които теглят съдържание от интернет за свое лично ползване, и лица, които организират печеливша дейност чрез фалшифициране в голям мащаб. Културните индустрии не трябва да се превръщат в машина за пари, а глобалната мрежа – в инструмент за приватизиране на културата и знанието.

4.3.4.2Европейският парламент получи европейска петиции с над 2 милиона подписа (сайтът AVAAZ.org), призоваваща за защита на свободното и отворено интернет пространство, и отказа да ратифицира ACTA. Важно е да се отбележи, че Китай, Русия, Бразилия и Индия, от които идват голям брой фалшифицирани продукти, не са сред страните, подписали ACTA.

Комитетът остава с впечатлението, че мнението му по въпроса за международното споразумение „ACTA“²¹ не е било чуто. Той предлага, в случай че споразумението ACTA бъде приложено, Комисията да следи за защитата на свободата на гражданите и тяхната възможност да творят.

4.3.5ЕИСК счита²², че за предотвратяване отклонението на „цифровите“ търговски потоци и дъмпингът, и защита на авторските права, създаването на Европейски кодекс на авторското право може да премахне съмненията по отношение на приложимото данъчно законодателство.

4.4Публичен сектор

4.4.1Сигурността на обществените поръчки, които възлизат на 20 % от БВП, също трябва да бъде гарантирана.

4.4.2ЕИСК счита за необходимо публичните администрации да станат бързо достъпни онлайн, като се гарантира сигурността на електронното идентифициране и електронните подписи за всички – частни лица, администрация, предприятия, обществени поръчки.

4.4.3По отношение на публичния сектор държавите членки извършват „взаимна оценка“ с Комисията относно изпълнението на Директивата за услугите. Комитетът препоръчва да се направи оценка на Директивата за услугите от гледна точка на възможностите, които се създават за единния цифров пазар.

4.4.3.1ЕИСК изразява увереност, че вътрешният цифров пазар може да развие публичното предлагане благодарение на правната сигурност и технологията: икономиите, постигнати чрез решения за интелигентни публични услуги, могат да улеснят трансграничните обществени поръчки.

4.4.4Преразглеждането от страна на Комисията на Директивата²³ относно повторната употреба на информацията в обществения сектор може да улесни работата на предприятията и частните лица (вж. становище TEN/478 – в процес на изготвяне).

5.Превръщане на цифровите технологии в двигател на устойчивия растеж

5.1Създаването на устойчива и висококонкурентна социална пазарна икономика в Съюза минава през творчеството и иновациите. Цифровите технологии са средство, но и ценност, която не се свежда само до търговски стойности.

5.2Комитетът счита, че липсва специфична стратегия, имаща за цел да гарантира „устойчивия“ характер на единния цифров пазар.

5.3Необходимо е да се направят проучвания, за да се измери въглеродният отпечатък на разрастващите се предприятия на цифровия пазар. Комитетът смята, че интелигентните технологии могат да оптимизират потреблението на енергия в световен мащаб и също така да способстват за намаляването на емисиите на CO₂.

5.4Цифровото оборудване трябва да бъде без въглеродни емисии; в Европа третирането на отпадъци от системи за обработка на информация (с възстановяване на редки метали) е значим потенциален пазар и би предотвратило замърсяването в трети страни.

5.5Комитетът отправя искане към председателството в рамките на 2012 г. – Европейската година на активния живот на възрастните – да бъде изведен на преден план продуктивният характер на цифровите технологии за управление на медицинските и социалните грижи, особено в случай на застаряване на населението: поддържане на активността чрез намаляване на натоварването и, в общ план, комуникация, борба срещу изолацията, телемедицина, роботика, гарантиране на сигурността на хората. Всички тези области предоставят възможности от гледна точка на пазара и създаването на нови форми на заетост и растеж.

5.6Необходимо е да бъдат завършени космическите проекти, за да може Съюзът да интегрира своя цифров пазар. За тази цел трябва да бъдат отпуснати необходимите средства. ЕИСК изразява съжаление, че програмата „Галилео“ и нейната глобална навигационна спътникова система (ГНСС) все още не функционират, при все че американският модел GPS се използва в цяла Европа и в цял свят²⁴.

Брюксел, 23 май 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет Staffan Nilsson

_____________

1 Основни становища на ЕИСК по този въпрос: ОВ C 318 от 23.12.2006 г., стр. 20; ОВ C 157 от 25.5.1998 г., стр. 1; ОВ C 376 от 22.12.2011 г., стр. 62; ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 69; ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 99; ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 105; ОВ C 68 от 6.3.2012 г., стр. 28; ОВ C 248 от 25.8.2011 г., стр. 144; ОВ C 97 от 28.4.2004 г., стр. 21; ОВ C 175 от 27.7.2007 г., стр. 91; ОВ C 77 от 31.3.2009 г., стр. 60; ОВ C 175 от 28.7.2009 г., стр. 8; ОВ C 218 от 11.9.2009 г., стр. 36; ОВ C 277 от 17.11.2009 г., стр. 85; ОВ C 48 от 15.2.2011 г., стр. 72; ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 58; ОВ C 107 от 6.4.2011 г., стр. 44; ОВ C 107 от 6.4.2011 г., стр. 53; ОВ C 107 от 6.4.2011 г., стр. 58; ОВ C 376 от 22.12.2011 г., стр. 92; ОВ C 24 от 28.1.2012 г., стр. 40; ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 9; ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 120.

2 ОВ. C 175, 28.7.2009 г., стр. 43.

3 ОВ C 44, 11.2.2011 т., стр. 178.

4 ОВ C 318, 29.10.2011 т., стр. 9.

5 ОВ C 376, 22.12.2011 т., стр. 69.

6 ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 56-57.

7 ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 139.

8 ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 92.

9 ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 120.

10 ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 1.

11 Становище на ЕИСК „Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за онлайн решаване на потребителски спорове (Регламент за ОРС за потребители)“, все още непубликувано в ОВ.

12 ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 1.

13 Становище ЕИСК „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общо европейско право за продажбите“ и „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Общо европейско договорно право за улесняване на трансграничните сделки на единния пазар“, още непубликувано в ОВ.

14 ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 48.

15 ОВ C 80, 3.4.2002 г., стр. 67.

16 ОВ C 125, 27.5.2002 г., стр. 100.

17 ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 40.

18 ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 116 и ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 134.

19 ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 28.

20 Вж. бележката под линия от предишната страница.

21 ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 139.

22 ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 69.

23 Становище на ЕИСК (все още непубликувано в ОВ) „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор“.

24 Становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета

за изграждане и експлоатация на европейските системи за спътникова навигация“ (все още непубликувано в ОВ).

TEN/477 – CESE 1313/2012 FR – DT/DB/TD-RA/ai/yp

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1

Изтегляне 207.56 Kb.

Сподели с приятели: