Докладчик: г-н Arno Metzler

1.15Новото понятие „свободна професия“ представлява социологично описание.

1.16Характеристики на свободната професия са: предоставянето на висококачествена нематериална услуга с подчертано интелектуален характер въз основа на висококачествено (академично) образование, обвързаност на услугата с общото благосъстояние, професионално и икономически независимо поемане на функциите, предоставяне на услугата в лично качество, на собствена отговорност и по професионално независим начин, наличие на особено отношение на доверие между възложителя и изпълнителя, подчиняване на интереса за максимална печалба на интереса на изпълнителя за предоставяне на оптимално обслужване, както и обвързаност с точни и стриктни нормативни и етични професионални правила.

1.17Една дейност може да се класифицира като свободна професия и тогава, когато определени характеристики липсват, но основните отличителни черти са налице. Така например в много държави членки няма пречка да бъде класифицирана като свободна професия дейност, извършвана в рамките на трудово правоотношение, но при запазване на професионалната независимост. ЕИСК констатира, че се е извършила диверсификация на свободните професии, както и на камарите или организациите, които съставляват рамката на техните дейности в либералната система в Европа. В съответствие с това новите свободни професии като тези на психолога, социалния работник, данъчния съветник, съветника при финансови проблеми, геодезиста или медиатора, които не се разглеждат като такива във всички държави, се нуждаят от приобщаващ подход.

1.18Широтата на обхвата на понятието за свободна професия се разбира по различен начин в отделните държави членки, а в някои от тях то не се използва. В някои от тях към свободните професии спада само един основен кръг от професии: медицински професии, професии, свързани с предоставянето на съвети и консултации, като адвокати, данъчни съветници и одитори, трудови консултанти, инженерни и архитектурни професии. В други държави членки освен тях към свободните професии се причисляват и творческите професии.

1.19Обща за всички държави членки е необходимостта да не се допуска злоупотреба с една от основните характеристики на свободните професии, а именно информационната асиметрия между предоставящия услугата и нейния получател. Услугите, предлагани от упражняващите свободни професии лица, имат комплексен характер и изискват високо равнище на експертни знания. Следователно получателят на услугата не разполага с достатъчно информация, специализирани познания и практически опит, за да може да прецени нейното качество при избора на предлагащия услугата и след получаването ѝ.

1.20Ето защо свободните професии са професии, основани на доверие. Поради информационната асиметрия получателят на услугата трябва да разчита, че предлагащият услугата няма да се възползва от този недостиг на информация, а ще му предостави най-добрата възможна, съобразена с потребностите му услуга. Така с възлагането на услугата нейният получател дава кредит на доверие. Професионалните минимални стандарти и спазването на насоки за професионална етика са подходящите инструменти за защита на доверието на получателя на услугата.

Подходи при регулирането и тяхната цел

1.21При регулирането на свободните професии държавите членки по принцип следват две различни техники – т.нар. подход, основан на принципи („principles-based regulation“), и подход чрез забраняващи и предписващи правила („rules-based regulation“).

1.22Регулирането на свободните професии обединява моралните условия за упражняване на професията, както и съсловно-етичните стандарти. В тях намира израз социалната отговорност на свободните професии. Сборът от всички професионално-етични стандарти се нарича деонтология.

1.23Регулирането въз основа на принципи („principles-based regulation“) се характеризира с формулирането на абстрактни професионално-правни принципи, които трябва да се конкретизират във всеки отделен случай („outcomes-based regulation“). По какъв начин лицата, ръководещи се от тези стандарти, да постигат във всеки конкретен случай поставените цели е оставено обаче на тяхно усмотрение. За разлика от това, регулирането въз основа на правила („rules-based regulation“) почива на казуистичен принцип.

1.24И двата подхода на регулиране имат предимства и недостатъци. Те обаче съответстват на основния принцип на обществената грижа за получаване на независим съвет и подкрепа. Възможно е при това проблематиката и решенията да се променят с течение на времето, което изисква адаптиране на съществуващите правила и създаването на нови.

1.25Периодичното преразглеждане на правилата от страна на ЕС е полезно в това отношение и би следвало да се въведе и на национално равнище. Така например стари свободни професии (например в строителството) биха могли да бъдат „освободени“ и – при необходимост – биха могли да се въведат нови правила, за да се вземат предвид новите свободни професии (например в областта на събирането на информация или кредитирането).

Икономически аспекти

1.26Свободните професии имат значителен принос за създаването и поддържането на важна обществена инфраструктура. Приблизително всяко шесто самостоятелно заето лице работи в икономически сектор със силно присъствие на свободни професии, като тенденцията е към увеличаване на този дял. Същото се отнася за всеки шести работник.

1.27Броят и делът на самостоятелно заетите жени в икономически сектори с голямо участие на свободни професии е нараснал през наблюдавания период 2008 – 2012 г. Техният дял от около 45 % е значително по-висок от дела на самостоятелно заетите жени в икономиката като цяло (31,1 %).

1.28Над едно от всеки десет евро в брутната добавена стойност идва от икономическите сектори, в които свободните професии са силно застъпени. В тези сектори през кризисната 2009 г. спадът на добавената стойност беше по-умерен отколкото общо във всички останали икономически сектори, както показват данните на равнище ЕС: бюра за консултантски и за инженерни услуги – съответно 600 000 и 550 000 фирми, правни консултации и одиторска дейност, архитектурни услуги, реклама и маркетинг – 315 000  и съответно 270 000 фирми.

1.29Като се имат предвид потенциалът за растеж и делът на този сектор в заетостта – предимно стабилни и висококвалифицирани работни места – дейността на лицата, упражняващи свободни професии, трябва да бъде призната и подкрепяна в цялото ѝ предприемаческо измерение. ЕИСК приветства факта, че Комисията признава упражняващите свободни професии като предприемачи и заявява волята си да подкрепя техния сектор, като ги включи по-конкретно в програмите за насърчаване на развитието и конкурентоспособността на МСП. Този подход предполага да се анализират и развият условията на структурите за упражняване на свободните професии, както впрочем изисква Директивата за услугите на вътрешния пазар. Свободните професии няма да могат да се развиват, ако се упражняват само под формата на еднолични фирми или индивидуална практика. Те трябва да се разграничат от проблема „фиктивна самостоятелна заетост“.

Етика и стремеж към печалба

1.30Във всички държави членки на свободните професии е вътрешно присъща връзката с общото благосъстояние. Медицинските професии и професиите в психо-социалната област поддържат инфраструктура за осигуряване на здравето на цялото население.

В демократичната правова държава професиите, свързани с правни и данъчни консултации, са част от гарантирането на индивидуалните свободи. Освен това те, заедно със съсловието на одиторите, осигуряват правилното протичане на икономическите процеси. Така тези професии имат непосредствена връзка с упражняването на основните права.

1.31Същевременно от връзката на свободните професии с общото благосъстояние произтича особена етична отговорност. Професиите, свързани с правни и данъчни консултации, както и одиторите са от полза за правовата държава и освен това защитават имуществените интереси на своите възложители. Социалните работници и психолозите допринасят – в интерес на европейските граждани – за създаването на приобщаващ и много по-стабилен климат в междуличностен, психологически и социален аспект. Архитектурните и инженерните професии предпазват общността от опасности, свързани със строежи и технически съоръжения, и насърчават иновативните способности на обществото и качеството на живот на хората чрез по-нататъшното развитие на инфраструктурни съоръжения и чрез нови технологични разработки. Творческите професии допринасят за съхраняването и развитието на културата. Всичко това, както и описаната по-горе информационна асиметрия, предполагат образование на високо равнище и особено високи етични изисквания.

1.32Особеното отношение на услугите, предоставяни от свободните професии, към общото благоденствие и произтичащите от това задължителни условия за предоставянето на услугата налагат подсигуряване чрез задължителни професионални правила и набор от общопризнати етични стандарти за поведение по отношение на съответната професия. Затова и във всички държави членки съществува поне минимална степен на регулиране. ЕИСК препоръчва всички камари, организации и сдружения на свободните професии да си изготвят етични стандарти и кодекси, както и да създадат постоянни деонтологични комисии в рамките на отделните професии.

1.33Доколкото все още липсват професионално-етични кодекси, представителствата на отделните съсловия следва да изготвят такива за своята държава членка под формата на незадължителни професионални насоки. Освен това съответните професионални камари и сдружения следва да изготвят европейски етични кодекси, за да поставят и осигурят в целия ЕС високи изисквания към услугите, предоставяни от свободните професии. Създаването на кодекси за поведение се насърчава чрез член 37 от Директивата за услугите². Същевременно, поради значението, което професионалните услуги имат за възложителя, и особеното доверие, което той трябва да има към доставчика на услугата, тя следва да бъде предоставяна от последния задължително в личното му качество.

1.34Личното отношение на доверие между получателя и доставчика на услугата, както и съответните във висша степен лични правни интереси, прави неизбежни законовата защита на тайната и законовото право на отказ от даване на показания и забраната за даване на показания от доставчика на услугата и неговите сътрудници. Това са елементи, характерни за свободната правова държава.

1.35Услугите предоставяни от свободните професии, които засягат основните области от обществен интерес, например лекарски грижи, социални услуги и психологически грижи, фармацевтични услуги и правни съвети, трябва да се предоставят по цялата територия, включително и в селските региони.

1.36Посочените изисквания предполагат упражняващите свободни професии винаги да поставят качеството на услугата по-високо от стремежа към максимална печалба, в съответствие с етичните принципи, на които са подчинени.

1.37Следователно по-нататъшното развитие на законодателството, регулиращо свободните професии, не трябва да бъде ориентирано само въз основа на икономически съображения. Осигуряването на достатъчно висококвалифицирани и отговарящи на най-високи изисквания за качество повсеместни услуги трябва да бъде цел на всяко регулиране. Трябва винаги да се проверява дали съществуващите нормативни уредби са подходящи за гарантиране на посочените цели или в действителност служат на други интереси.

Настоящи и бъдещи изисквания към свободните професии и техния профил

1.38Би следвало да се създаде единно за целия ЕС определение на понятието „свободна професия“. То трябва да съдържа само общите характеристики на свободната професия, както и да посочва категориите свободни професии. Определението не бива да пречи на възникването на нови свободни професии. Като модел може да послужи проектът на харта на свободните професии, изработен от множество различни европейски професионални сдружения под ръководството на Съвета на европейските зъболекари (Council of European Dentists – CED).

1.39Освен националните междубраншови организации и европейското междубраншово представителство, във всяка държава членка за съответните свободни професии би следвало да има професионална организация, която да обобщава, публикува и доразвива професионално-етични принципи, там, където това не е било извършено от професионалните сдружения. Тази организация би трябвало да отговаря и за спазването на професионално-етичните принципи от страна на професионалното съсловие.

1.40Високите етични изисквания към предоставянето на услуги от свободните професии и в бъдеще ще трябва да бъдат осигурявани чрез конкретни насоки и ясно дефинирани етични принципи. За целта съществуват нормативни и санкциониращи професионални правила, както и професионално-етични кодекси за поведение. Това укрепва доверието на потребителите.

1.41Наред с осигуряването на професионални и етични изисквания по отношение на предоставянето на професионални услуги, трябва да се запазят и да се засилят също и конкурентоспособността и иновативността на тези професии. Предизвикателството, което сега стои пред тях, е да преодолеят различията между различните национални правни разпоредби и да могат да се конкурират с колегите от други държави членки в рамките на един все по-интегриран вътрешен пазар.

1.42Правните норми относно съответната професия трябва да са съвместими с европейските основни свободи, по-специално свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване и правото на свободно движение. Следователно тези професионални правни норми трябва да действат недискриминационно, да служат на задължителното съображение за общо благоденствие и да бъдат пропорционални. Освен това те трябва да са съвместими със съответното национално право. То следва да обвързва упражняването на определени функции със специфична квалификация.

1.43При услугите, предоставяни от свободните професии, често на особен риск са изложени строго лични правни интереси на получателя на услугата. Този възможен риск прави наложително да се регламентира достъпът до професията и да се поставят високи изисквания за допускане до упражняването ѝ. Освен за образованието това се отнася и за други лични характеристики като добра репутация, контрол на здравословното състояние или отказ от едновременното упражняване на друга, несъвместима дейност. На равнището на ЕС това изискване е взето подобаващо предвид посредством Директивата относно признаването на професионалните квалификации³, както и чрез специални разпоредби като директивите относно лекарите и зъболекарите, както и Директивата относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията⁴, или Директивата относно задължителния одит⁵.

1.44В почти всички държави членки упражняващите свободна професия са задължени да повишават редовно квалификацията си (Continuing Professional Development, CPD). Съществуват различия по отношение на проверката на мерките за повишаване на квалификацията и на последиците от непремината по надлежния ред квалификация. Във все по-усложняващ се контекст на постоянно развитие на технологичните методи в медицината и техниката, както и на постоянно увеличаване на националните и международните правни норми, задача на свободните професии е да гарантират провеждането на ефективно повишаване на квалификацията на всички принадлежащи към съответната професия.

1.45В повечето държави членки упражняващите свободни професии могат почти неограничено да влизат в професионално съдружие с представители на други професии. В някои държави членки обаче кръгът от съдружници е ограничен до избрани свободни професии, предвиждат се определени изисквания за мнозинство по отношение на съдружниците, правото на глас или управителите, и е изключено капиталовото участие на трети лица. Тези разпоредби са възможно средство за недопускане на поставянето на едностранчиви икономически цели при упражняването на дадена свободна професия.

1.46Участието на членове от други професионални съсловия в съдружие на упражняващи свободна професия може да доведе до конфликти по отношение на защитата на тайната, както и на законовото право на отказ от даване на показания. Тук трябва да се гарантира, че чрез ангажирането на съдружие от лица, упражняващи свободни професии, няма да се снижи защитата на възложителя, клиента или пациента. Подобни противоречия могат да бъдат ефикасно избегнати чрез ограничаване на кръга от съдружници.

Защита на потребителите и самоуправление

1.47Във всички държави членки съществува някаква форма на управление на свободните професии от страна на държавата, на професионални камари или професионални сдружения. Концепцията за самоуправлението като принцип на организация на свободните професии е неразривно свързана с идеята за свободна професия.

1.48По отношение на самоуправлението в държавите членки има две различни концепции. Според едната професионалните сдружения и камари представляват интересите на съответната професия като доброволни форми на сдружаване. Същевременно те вземат консултативно участие в регулирането на професията (от страна на държавата). Освен това тяхното разбиране за стандартите за упражняване на тяхната професия намира израз в етични кодекси. В съответствие с другата концепция професионалните камари освен това поемат, като част от непрякото държавно управление, и публични функции, като издаването на разрешения за упражняване на професията и надзора върху него. Самоуправлението не е в противоречие с управлението от страна на държавата, а по-скоро те изпълняват общи функции.

1.49Самоуправлението на свободните професии осъществява посредничество между правото на членовете на професията да я упражняват свободно от държавно въздействие и правото на държавата да я регулира. Чрез собственото правно регулиране упражняващите професията отстояват правото си на ненамеса от страна на държавата, но същевременно се гарантира ангажираността им с общото благосъстояние, която е и в интерес на получателите на услугата и на потребителите.

1.50Посредством самоуправлението на свободните професии се осъществява принципът на субсидиарност, според който една функция винаги трябва да се поема от органа, който е най-близо до нея. Принадлежащите към дадена професия се отличават със специализирани познания и поради това те са най-близката по компетентност инстанция до управлението и регулирането на свободните професии. То използва принципа на взаимен контрол между конкурентите.

1.51Oт своя страна самоуправлението и саморегулирането на свободните професии ограничава своите членове при упражняването на професията. Това са действия на непряко държавно управление и за тях е необходимо прехвърлянето на правомощия от страна на държавата. Всяко самоуправление и саморегулиране на свободните професии от своя страна е свързано с основните свободи, националното право, както и с европейското и националното антитръстово законодателство.

1.52Функционално условие за самоуправление е задължителното членство – в онези страни, в които това е възможно съгласно действащото законодателство. Тази намеса в свободата на упражняване на професията е оправдана от по-висш общ интерес в името на общественото благоденствие.

1.53Разпоредбите относно задължителното членство трябва да бъдат така формулирани, че да не вредят на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване. Подходящи инструменти за тази цел са признаването на регистрации в друга държава членка или (безплатни) регистрации при наличие на членство в друга държава – членка на Европейския съюз.

1.54Може да се очаква, че и през 2020 г. ще се запази напрежението между държавни и индивидуални интереси, както и необходимостта от предоставяне на независими съвети и подкрепа. Институцията на свободните професии ще продължи да бъде оперативна вероятно дори и тогава, когато в нея се внася актуализация съобразно съвременните изисквания, без обаче да се ограничават нейни същностни елементи, сравнителната ѝ преднина в познанията, независимостта/прозрачността и основаващото се на тях доверие.

Брюксел, 25 март 2014 г.

1. 
   Параграф 1.1 се изменя, както следва:
   

„1.1 При условие, че бъдат адаптирани към обществените потребности, свободните професии са перспективни да дават съществен принос за качественото изпълнение на задачи в областта на „социалните блага“ като здравето и психо-социалните услуги, както и в областта на общественото осигуряване, за защита на гражданските права и свободи, както и за икономическото благоденствие. Свободните професии са съществен елемент на всяко демократично общество и представляват значителен потенциал за растеж на заетостта и на БВП, както и възможност за постоянно адаптиране към потребностите на европейските граждани“.

Гласове „против“: 128

Гласове „въздържал се“: 30
б) Параграф 6.9 се изменя, както следва:
„6.9 Участието на членове от други професионални съсловия в съдружие на упражняващи свободна професия може да доведе до конфликти по отношение на защитата на тайната, както и на законовото право на отказ от даване на показания. Тук трябва да се гарантира, че чрез ангажирането на съдружие от лица, упражняващи свободни професии, няма да се снижи защитата на възложителя, клиента или пациента. Поверителността като деонтологична ценност трябва да бъде приоритет при упражняването на всички свободни професии. Спазването на деонтологичните ценности позволява Подобни противоречия могат да бъдат ефикасно избегнати подобни противоречия чрез ограничаване на кръга от съдружници.“
Изложение на мотивите
Ще бъдат представени на заседанието.
Резултат от гласуването
Гласове „за“: 80

Гласове „против“: 116