Доклади по държави-България Тодор Тодоров, ес „За Земята Основна информация Емисии парникови газове



Дата24.10.2018
Размер170.54 Kb.
ТипДоклад






Политиките по промяната в климата в новите държави-членки на ЕС

Доклади по държави-България
Тодор Тодоров, ЕС „За Земята”


Основна информация
Емисии парникови газове
Очаква се увеличение на емисиите парникови газове от 2007 до 2012 г. с 27.5 % (от 80 135,78 Gg през 2007 г. до 103 826, 91 Gg при 127 283 Gg разрешени от протокола от Киото). При средногодишно увеличение на брутното електропотребление в страната от 2.9 %. Данните са от Консултативен документ за БНПРК-Български национален план за разпределение на квоти за периодите 2007 г. и 2008-2012 г. Главната причина за това не е както посочват управляващите в България изваждането от експлоатация на 3-4 блок в АЕЦ “Козлодуй” и очаквания икономически ръст от над 6 % годишно, а продължаващото стимулиране на развитието на разточителната енергоемка българска икономика и забавянето на мерките свързани с развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност, както и умишленото забавяне рехабилитацията на ТЕЦ-овете.
Растеж на БВП и на парниковите емисиите в бъдеще
Очакваният ръст на БВП за 2008 г. според бюджета на правителството е 6.4%, при прогнозиран ръст на инфлацията 8 %, той е съизмерим с ръста от 2007 г. В бюджета отново е демонстрирано подценяване ролята на развитието на ВЕИ и енергийната ефективност. Липсват насърчителни мерки за финансиране на подобни проекти.
Управляващите в България, както и мнозинството от представителите на българския бизнес (например, Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)) споделят разбирането, че ръст на икономиката непременно се постига чрез повишено отделяне на парникови газове.
В близките години се очаква сумирането на редица неблагоприятни за емисиите тенденции: закриването на ядрени мощности съвпадна с ускорен ръст в промишлеността като цяло; отраслите с висок дял на емисиите (енергетика, металургия, строителство и др.) се очаква да отбележат значително по-висок ръст от средния за икономиката; поради ниските доходи на населението газификацията и мерките за повишаване на енергийна ефективност в бита все още не намират широко разпространение, въпреки въвеждането на стимулиращите ги пазарни механизми. При така заложеното нарастване на парниковите емисии и насърчаване на икономиката на изкопаемите горива, както и на продължаващата световна енергийна криза поради изчерпване на горивата, вероятно в периода след 2012 г. българската индустрия ще изпитва огромни затруднения и ще се наложи да купува големи количества квоти за парникови газове.

Обществените нагласи за промените в климата
Степента, до която обществеността е загрижена за промените в климата
Обективната информация по отношение промените в климата стига трудно до обществото, поради слабия интерес на централните медии, както и от подценяване на проблема на политическо ниво. Обикновено в обществото е популярно мнението, че промените в климата са нещо, което се случва далеч от България и нищо не зависи от нас, но Европейския съюз ни принуждава да взимаме неизгодни за нас решения. Само с усилията на неправителствения сектор е трудно да се достигне до по широки кръгове от българското общество,
Благодарение на активността на неправителствените организации (НПО), работещи в областта на промените в климата, заедно с малцина журналисти беше създадена доста ясна картина сред обществото , че споровете за това дали има или няма промени в климата и кой е причинител вече са приключили. Добра роля за това изигра доклада на Междуправителствения панел по измененията в климата (IPCC), който НПО успяха да разпространят и популяризират сред широки кръгове заинтересовани групи.

Разбира се, главната загриженост за обществото в България идва от промяната в климата, сливането на сезоните, както и от ежегодните наводнения непознати досега в България.


Хората в България в по-голямата си част вече са убедени , че екстремните прояви на времето са резултат от антропогенна промяна в климата. Малко са подкрепящите тезата за естествена цикличност. Не е правено социологическо проучване в България каква част от населението смята за полезни промените в климата, но по принцип подобна теза не се среща изобщо в медийното пространство и в българското общество.
Протоколът от Киото не е много популярен в България , но главната причина е, че срива на социалистическата българска планова икономика, позволи с лекота да се изпълнят изискванията на Киото. България постигна намаление на парниковите газове с 56%, вместо изискваните 8 %.
В България много закъсняха разяснителните кампании на правителствено ниво по тема енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, нови технологии. Политиците и бизнеса все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето, която им позволява да паразитират върху държавните поръчки и фондовете в сферата на енергетиката. След приватизацията на енергоразпределителните дружества заплащането на по-висока цена за енергията се представя пред обществото като опит за ограбване на българското население от недобросъвестните чужди собственици.

Поради демонстрираният непрекъснат стремеж на управляващите и енергийното лоби за въвеждане на нови енергийни мощности от изкопаеми горива, за да се превърне България в ”енергиен център на Балканите”, хората не са готови да приемат загуби чрез по-скъпа, но по-чиста енергия.


Мерки, които имат най-добрите шансове (благодарение на наличието на обществена подкрепа, подкрепа от странна на правителството и от страна на други важни заинтересовани лица) бързо да бъдат въведени по отношение на намаляването на парниковите емисии
Монтирането на сероочистващи инсталации на големите ТЕЦ, както и ускоряване на рехабилитацията им, има шансове за бързо развитие.

Управляващите полагат много усилия да започнат строежа на нова АЕЦ „Белене” , като основна мярка за намаляване на парниковите емисии.

Увеличаването на инвестициите в производство на енергия от ВЕИ, мерки за енергийна ефективност в настоящия момент е с доста забавено развитие.
Обществени нагласи по отношение отхвърлянето на Протокола от Киото от страна на САЩ

Като цяло позицията на САЩ за отхвърлянето на Протокола от Киото е известна, по-малко познати са американските аргументи за това. Разбира се, болшинството от интересуващите се хора осъждат тази американска политика, но се срещат и позиции, които представят политиката на Джордж Буш, като защита на американските национални интереси.


Горещи теми, свързани с промяната на климата, обсъждани през 2008 г.

Една от главните теми за България през 2008 г. е темата за търговията с емисии и заведеното от правителството дело срещу Европейската комисия (ЕК) в Съда на европейската общност в Люксембург за пълна отмяна на решенията на ЕК от 26 октомври за намаляване квотите емисии разпределени в националните планове за 2007 и 2008- 2012 година. Присъединяването на България към унгарското предложение за еднакво намаление на парниковите газове с по 18 % за всяка страна членка на ЕС, вместо предложения от ЕК диференциран подход, също така подкрепата на България за изваждането на металургията и енергетиката от регламента за разпределение и търговия с парникови емисии за периода след 2012 г.



Дейности на НПО
Изява на българските неправителствени организации в дебата за промените в климата

Активността на НПО в България е видима, но би могло да се направи повече, защото по-голямата част се занимават с проблемите на парниковите газове покрай работата си в областта на енергийната ефективност и ВЕИ.

Когато се обсъждат проблеми свързани с промените в климата в медиите, почти винаги присъстват представители на неправителствените организации. НПО започнаха все по-често да получават и покани за организирани от правителството дебати по темата.
Неправителствените организации и партньорства с правителството в дебата за промените в климата и формулирането на съответните политики

ЕС „За Земята” се опитват да бъдат партньори, например при създаването на новия закон за ВЕИ, участва като слушатели в парламентарната комисия по енергетика, като успя да направи шест предложения, от които се приеха две.

Като цяло, влиянието на НПО върху формирането на съответните политики е много слабо, главно заради затворения към обществото тип на управление и взимане на решения възприет от политиците в България. Друга причина е изявения стремеж на българските управници да развиват икономика основана на изкопаеми горива.
Неправителствените организации и 4-ия доклад на Междуправителствения панел по промяна в климата като източник на информация

Четвъртият оценъчен доклад на Междуправителствения панел по промените в климата, заедно с доклада Стърн беше основен източник на информация по време на беседи, семинари, пресконференции и интервюта в медиите на ЕС „За Земята”.


Основни мерки, обмисляни от НПО за противодействие на промените в климата (ВЕИ, пестене на енергия, др.)
За Земята работи главно в областта на ВЕИ и енергийната ефективност. Прави разяснителни кампании, обучителни практически семинари за енергийна ефективност и монтиране на слънчеви колектори за топла вода, предлага държавата да стимулира по-успешно стремежа на отделните домакинства към енергийна ефективност, чрез данъчни облекчения. Организацията провежда презентации в училищата, и има създаден наръчник за учителите по проблемите на промените в климата и енергийната ефективност.

Участвам в образователен проект в училищата с тема енергийна ефективност (SPARE). Все по често За Земята организира срещи с политици и депутати, с цел влияние на политическо ниво.



Медийно отразяване на промените в климата
Интерес към промените в климата от страна на медиите/журналистите, извън случаите на природните бедствия (като наводненията например)

Обикновено интереса на медиите в България е кампаниен, във връзка със събития като Международния ден за борба с промените в климата или връчването на Нобелова награда за мир на Ал Гор и екипа на IPCC, както и по повод срещи на върха в ЕС посветени на промените в климата. Медиите проявяват особена активност, когато има конфликт между управляващите в България и ЕК, поради неизпълнени ангажименти от наша страна по мерките за борба с климатичните промени.


Представяне на информация за бъдещите цели за намаляване на парниковите емисии след Киото от страна на медиите

Информация за бъдещите цели за намаляване на парниковите газове беше подробно и сравнително често представена в българските медии през последните 12 месеца, с оглед конкретните действия очаквани от България вследствие изпълнения на задълженията като членка на ЕС, като най-често България беше представена като страна под натиск от ЕК.

За националния разпределителен план за 2007, 2008-2012 г., започна да се пише в медиите едва, едва когато имаше заплаха от ЕК за финансови санкции срещу България, заради огромното закъснение на българската администрация да го изготви и предаде. Въпреки че НПО реагираха с писма до администрацията, ЕК и българските медии цяла година по-рано, като предупредиха за некоректния начин на създаване на тези планове. Голяма част от популярните медии поддържат правителствената и на бизнеса позиция, че изискванията за намаляване на квотите парникови газове към България са прекалено големи и вредят на развитието на българската икономика. Това беше ярко демонстрирано след решението на ЕК от 26.10.2007 г. за общо намаляване квотите в ЕС с 10 %, което за България означава намаление с 20 % за 2007 г. и с 37.4 % за 2008-2012 г. Редно е да припомним каква сериозна медийна кампания беше организирана в България срещу това решение на ЕК след неговото обявяване. Главни „герои” в нея бяха представители на правителството, министрите на околната среда и водите и на икономиката и енергетиката, бизнесмени, представители на Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, политици, депутати, българските евродепутати, журналисти. Всички твърдяха, че ЕК провежда дискриминационна политика спрямо България и това решение цели да спре неспирния възход на българската икономика, да обрече на бедност и безработица населението. Тези „аргументи” бяха повтаряни от техните представители по всички медии. Бяхме свидетели на поредната показна кампания за лошите европейци, които ни пречат да се развиваме и искат да стоим на тъмно и студено, защото не ни обичат и се грижат само за своето развитие и благоденствие.

Задължително е в България да се продължи усилено с разширяване на кръга компетентни журналисти по темата промени в климата, като се обърне внимание на по-популярните медии, които засега се задоволяват да пишат само когато има природни бедствия, скандали или санкции за България.


Предоставяне на информация по темата адаптация към промените в климата

Темата за адаптацията към промените в климата е почти непозната за българската общественост, тя отсъства и от правителствените програми и стратегии посветени на проблема. Малко представители на българските неправителствени организации засягат темата адаптация при своята дейност.


Източници на качествена информация за промените в климата на български език

Вестниците с икономическа насоченост „Капитал” и „Дневник”, които имат постоянни рубрики по темата, подготвени журналисти и сравнително обективен поглед предлагат качествена информация по темата климатични проени. Те нямат големи тиражи и се четат от икономически активната част от населението.


Информация в медиите за 4-ия доклад на Междуправителствения панел по промяна в климата

Резултатите от 4-ия доклад на IPCC бяха широко представени в медиите, но липсваха по-задълбочени коментари и анализи за това какво означава това за България.



Политики и мерки
Иницииране на обществен дебат относно целите за намаляване на парниковите емисии след 2012 г. от страна на правителството

Общественият дебат организиран от правителството беше с цел да се противопоставим на конкретните цели поставени пред България за намаляване на парниковите газове от ЕК, като аргументите са, че България е бедна страна и трябва да й бъде позволено да продължи да разчита на замърсяващите технологии, като поискаме по-дълъг гратисен период за да може българската индустрия да отговори на европейските изисквания.


Споделяне на усилията сред страните-членки на ЕС: Унгария, България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия поставят под въпрос определената от ЕК базова година 2005 за изчисляване как всяка от 27-те държави-членки на ЕС да допринесат за постигане на целта на ЕС да намали своите емисии с 20 % до 2020 г.

- Официалната позиция на страната по въпроса и националната цел за намаляване на емисиите (вътре и извън секторите, участващи в Системата за търговия с емисиите на ЕС):

Българското правителство не е съгласно 2005 г. да бъде базова за изчисляване на намалените емисии. Аргументите са, че България е член на ЕС от 2007 г., както и че през 2005 година са работили на пълна мощност 4 блока на АЕЦ „Козлодуй” ( два от тях бяха спрени в края на 2006 г.), както и поради големите наводнения в България през тази година ВЕЦ са произвели повече електроенергия от обикновено. Официалната позиция е, че България ще успее да достигне целите поставени от ЕК.



- Подкрепа от страна на неправителствените организации за предложението на ЕС или повече или по-малко амбициозни цели:

НПО в България подкрепят по амбициозните цели на ЕС, като дори смятаме, че това няма да е достатъчно. За земята ще настоява за още по-радикални мерки, препоръчани в доклада Стърн.


- Подкрепа за предложението на ЕС от страна на обществеността (вкл. медиите и независимите обществени личности):

Не се очаква масова подкрепа в медиите и обществото за предложението на ЕС, докато управляващите го представят като пречка пред икономическия просперитет на страната.


Система за търговия с емисии

- Публична подкрепа от Правителството за системата за търговия с емисии (СТЕ) като начина да се намалят парниковите емисии:

Правителството подкрепя системата за търговия с емисии, освен това създава очаквания за сериозни печалби от нея.



- Данни за фирми, участващи в СТЕ, които са направили огромни печалби в България:

Все още няма данни за България някой да е натрупал печалби от търговия с емисии, много е ранен етапа.


Съгласно Анекс I на Междуправителствения панел по промяна в климата в периода след 2012 г. страните се задължават да намалят парниковите си емисии с 25-40 % спрямо нивото през 1990 г. Постижимо ли е това за България? Правителството ще има ли достатъчно авторитет, за да прокара тази цел? Обществеността и индустрията ще имат ли готовност да плащат по-високи цени за тока, газта и други форми на енергия и да направят необходимите промени в своето потребление на енергия (по-ефективно ползване на енергията, ползването на възобновяема енергия), за да се постигне целта?
Правителството обещава да постигне целта заложена в Анекс I на Междуправителствения панел по промяна в климата в периода след 2012 г. за намаляване на парниковите емисии, но ние имаме съмнения че ще бъде изпълнено без да се промени коренно енергийната и икономическата политика на страната. Необходими са промени в стратегическите документи, например в приетата през 2002 г. Енергийната стратегия на България за развитие до 2015 г. и в Концепция за енергийна стратегия на България, предложена през 2008 г., както и в Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници развитието на ВЕИ е поставено доста след плановете на страната за развитие на атомната енергетика и въгледобива.

Индустрията и обществеността не са подготвени за по-високи цени на енергията в замяна на инвестиции в нови чисти технологии, ВЕИ, енергийна ефективност.


Информиране на обществеността от страна на правителството за това как да се намалят парниковите емисии (как да се спести енергията, какви ВЕИ е възможно да бъдат въведени и как)

Информирането на обществеността за намаляването на парниковите газове, пестене на енергия, както за възможностите на ВЕИ не е сред приоритетите на правителството. Продължава се с погрешната философия за продължаване на икономическия растеж основан на изкопаеми горива и замърсяващи технологии. В България, за съжаление, политиците не виждат по-далеч от края на своя мандат.


Действащи механизми за насърчаване на възобновяемата енергия, като например преференциални цени за енергията, произведена от ВЕИ

В основата на държавната политика в сферата на ВЕИ стои Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ ). обнародван с ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г. Закон за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003 г.), Закон за енергийната ефективност (обн.,ДВ,бр.18 от 5 март 2004 г. Както и съществуващата Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г.


Насърчителните мерки в тях са: задължително присъединяване на производителите на енергия от ВЕИ към електрическата мрежа, облекчаване на административното регулиране при производството на енергия от ВЕИ, както и при изграждането на необходимите съоръжения, определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията, произведена от ВЕИ в продължение на 12 години.

Съкратените срокове за включването към електрическата мрежа дават повече сигурност на производителите и по-добри възможности за планиране на паричните потоци. Всъщност, установените крайни срокове са един от най-важните нови моменти в ЗВАЕИБ и заедно с преференциалните цени, са това което действително поставя производителите на енергия от ВЕИ в по-облагодетелствано положение от конвенционалната енергетика.

В приетия на първо четене от Парламента законопроект за енергийна ефективност се предвижда потреблението на електроенергия да намалее с 9 % до 2016 г.
Действащите мерки за насърчаване на енергоспестяването

По програма на ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Агенцията за енергийна ефективност се дават целеви кредити за енергийна ефективност (с максимална стойност 10 000 евро) включващи 20% безвъзмездна помощ от ЕБВР. Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от фонд „Енергийна ефективност” ( според чл.31 от Закона за енергийна ефективност).

Друг източник на финансиране/ съфинансиране на проекти по енергийна ефективност, с общ бюджет 570 млн. евро до 2009 г. е международен фонд „Козлодуй”.

Структурните фондове на ЕС за периода 2007-2013 г. също предвиждат средства за развитие на енергийната ефективност.


Основен видим напредък в спестяването на енергията и въвеждането на ВЕИ през последните години (съответно през периода от 1990 г. и през последните 2-4 години)

Съгласно анализа, изготвен за Втория национален план по изменението на климата, структурните промени в икономиката водят до драстично намаление на крайното енергопотребление до 2002 г. с около 55 %, докато за същия период първичното енергопотребление е намаляло с 45 %. Крайното енергопотребление за единица БВП през периода е намаляло с 42 %, сравнено с 28 % за първичното енергопотребление за единица БВП.

Националаната икономика е 5,6 пъти по-енергоинтензивна в сравнение с ЕС 27 (според Концепцията за енергийна стратегия на България до 2020 г.).

В присъединителния договор на България към ЕС се съдържа задължението да бъдат достигнати 11 % производство на енергия от ВЕИ от общото енергопроизводство на страната. В последните години делът на призведена от ВЕИ енергия в България се движи между 6-8 %(това се дължи основно на енергия от ВЕЦ). Веднага след актуализирането на европлана за справяне с глобалното затопляне до 2020 г. българския вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин заяви, че страната ни може да прибави само 2-4 % към енергията от ВЕИ и да достигне около 10 % към 2020 г.(при заложена цел от ЕК-16%). Като причина той посочи скъпите инвестиции.


Шансовете на ВЕИ и енергоспестяването спрямо изкопаемите горива в България

Може би България е европейски шампион по приети от правителствата документи посветени на енергийната ефективност и ВЕИ, но е на последно място по енергийна ефективност в ЕС. Ето и част от документите:

„Национална краткосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2007 г.”, ”Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г.”, „Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г.”.

Много бавно си пробиват път в България технологиите основани на ВЕИ и мерките за енергийна ефективност, очакваме този процес да продължи, защото позициите на енергийното лоби за развитие на изкопаемите горива са много силни сред управляващите в България, както и сред индустриалците.


Строящи се в момента нови централи, захранвани от изкопаемите горива

В момента се строят от AES нови два блока на ТЕЦ „Марица Изток „1, общата им мощност е 670 MW ( 2 X 350 MW), които ще използват лигнитни въглища от Маришкия басейн. Инвестицията е на стойност 1.1 млрд.евро, 12 % от инвестициите са предназначени за опазване на околната среда. 790 млн.евро са осигурени от големи международни банки (сред тях и ЕБВР). Очаква се първия блок да заработи през юни 2009 г. AES обещава сероочистващите им филтри да улавят над 94 % от емисиите сяра. Ще бъде използвана технология за чисто изгаряне с пулверизираща горивна система.


Нови централи, захранвани от изкопаемите горива, които се проектират в момента

Засега не се планират нови централи. Главната цел е рехабилитацията на съществуващите, която беше преднамерено забавена, за да се представи ядрената енергия в България, като единствен изход, за развитие на енергийната индустрия.


Ядрената енергия, като добър вариант за намаляване на парниковите емисии според правителството

Правителството в България смята, че ядрената енергия трябва да има основно място в енергийната политика на страната. Очаква се с построяването на нова АЕЦ „Белене” с два 1000 MW блока, страната да намали своите емисии парникови газове, да избегне опасността от купуване на емисии след 2012 г., както и да осигури своята енергийна независимост.

Това разбира се не отговаря на истината, защото реакторите, горивото за централата, както и изпълнителите на строежа са от Русия, за каква енергийна независимост може да се говори? Правителството проведе нагласен „търг” за строежа на АЕЦ „Белене”, като в условията за търга беше заложено да се работи с руски реактори ВВЕР-1000 и се опитва да налага този проект въпреки всеобщото мнение в България на икономистите, че проекта е много рисков и икономически неизгоден, както и мнението на учените от БАН, че е опасен за околната среда.

В момента все още се търси финансиране за този мегаломански проект, поради отказа на повечето големи европейски банки да участват в него въпреки дадената държавна гаранция от 600 млн. евро. Първоначалната цена с която беше спечелен търга около 2 млрд. евро, сега вече е променена и се споменават суми между 4-7 млрд. евро.



Друга информация
Основни заинтересовани лица и правителствен орган, отговарящ за въпросите и процесите в България, свързани с промяната в климата

МОСВ отговаря за въпросите свързани с промяната в климата. По въпросите за търговията с емисии МОСВ работи съвместно с МИЕ (министерство на икономиката и енергетиката)



Използвани източници:

- Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, обнародван с ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г

(http://www.mi.government.bg/norm/laws.html?id=213022).

- ЗАКОН за енергетиката: Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г. (http://www.edistribgo.com/ze.html

-Закон за енергийната ефективност-обн.,ДВ,бр.18 от 5 март 2004 г (http://www.chambersz.org/eec/zee.pdf )

- Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ2005-2015 ((http://www.seea.government.bg/documents/NDPVEI_final_25_09_06.doc)

- Концепция за енергийна стратегия на България до 2020г (http://www.mee.government.bg/doc_vop/Koncepcia_2008.pdf )

- Eurostat - http://epp.eurostat.ec.europa.eu

-Зеленакнига-http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/2004-2/quality/quality/climate/climat5.htm

-Годишен доклад на НЕК за 2007г

(http://www.nek.bg/cgi-bin/index.cgi?d=1907)

-Национален статистически институт (http://www.nsi.bg/)

- Български национален план за разпределение на квоти за периодите2007г2008-2012г (http://www.moew.government.bg/recent_doc/climate/BG_NAP_2008-2012_public.doc)

- Енергийната стратегия на България за развитие до 2015г. (http://europe.bg/upload/docs/Energy_Strategy_2002.pdf)








Каталог: fileadmin -> content -> energy -> docs
docs -> Визия за България въз основа Визията за устойчива енергетика на инфорсе: Информационна справка
energy -> Урок 7: Радиоактивните отпадъци (рао) и отработеното ядрено гориво (ояг)
energy -> Площадката на аец белене нова надежда Идейни предложения
energy -> Смята, че е време да се започне открита дискусия за алтернативното използване на площадката на аец „Белене
energy -> Урок 3: Безопасност на аец големите катастрофи, малките катастрофи и случаите "на косъм"
energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009
energy -> На участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на р българия – анализи и препоръки“ 19 – 20 февруари 2009 г., София
energy -> Разликата между отрова и радиоактивност
energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница