Доклади по държави-България Тодор Тодоров, ес „За Земята Основна информация Емисии парникови газове

Разбира се, главната загриженост за обществото в България идва от промяната в климата, сливането на сезоните, както и от ежегодните наводнения непознати досега в България.

Поради демонстрираният непрекъснат стремеж на управляващите и енергийното лоби за въвеждане на нови енергийни мощности от изкопаеми горива, за да се превърне България в ”енергиен център на Балканите”, хората не са готови да приемат загуби чрез по-скъпа, но по-чиста енергия.

Управляващите полагат много усилия да започнат строежа на нова АЕЦ „Белене” , като основна мярка за намаляване на парниковите емисии.

Увеличаването на инвестициите в производство на енергия от ВЕИ, мерки за енергийна ефективност в настоящия момент е с доста забавено развитие.
Обществени нагласи по отношение отхвърлянето на Протокола от Киото от страна на САЩ

Като цяло позицията на САЩ за отхвърлянето на Протокола от Киото е известна, по-малко познати са американските аргументи за това. Разбира се, болшинството от интересуващите се хора осъждат тази американска политика, но се срещат и позиции, които представят политиката на Джордж Буш, като защита на американските национални интереси.

Една от главните теми за България през 2008 г. е темата за търговията с емисии и заведеното от правителството дело срещу Европейската комисия (ЕК) в Съда на европейската общност в Люксембург за пълна отмяна на решенията на ЕК от 26 октомври за намаляване квотите емисии разпределени в националните планове за 2007 и 2008- 2012 година. Присъединяването на България към унгарското предложение за еднакво намаление на парниковите газове с по 18 % за всяка страна членка на ЕС, вместо предложения от ЕК диференциран подход, също така подкрепата на България за изваждането на металургията и енергетиката от регламента за разпределение и търговия с парникови емисии за периода след 2012 г.

Активността на НПО в България е видима, но би могло да се направи повече, защото по-голямата част се занимават с проблемите на парниковите газове покрай работата си в областта на енергийната ефективност и ВЕИ.

Когато се обсъждат проблеми свързани с промените в климата в медиите, почти винаги присъстват представители на неправителствените организации. НПО започнаха все по-често да получават и покани за организирани от правителството дебати по темата.
Неправителствените организации и партньорства с правителството в дебата за промените в климата и формулирането на съответните политики

ЕС „За Земята” се опитват да бъдат партньори, например при създаването на новия закон за ВЕИ, участва като слушатели в парламентарната комисия по енергетика, като успя да направи шест предложения, от които се приеха две.

Като цяло, влиянието на НПО върху формирането на съответните политики е много слабо, главно заради затворения към обществото тип на управление и взимане на решения възприет от политиците в България. Друга причина е изявения стремеж на българските управници да развиват икономика основана на изкопаеми горива.
Неправителствените организации и 4-ия доклад на Междуправителствения панел по промяна в климата като източник на информация

Четвъртият оценъчен доклад на Междуправителствения панел по промените в климата, заедно с доклада Стърн беше основен източник на информация по време на беседи, семинари, пресконференции и интервюта в медиите на ЕС „За Земята”.

Участвам в образователен проект в училищата с тема енергийна ефективност (SPARE). Все по често За Земята организира срещи с политици и депутати, с цел влияние на политическо ниво.

Обикновено интереса на медиите в България е кампаниен, във връзка със събития като Международния ден за борба с промените в климата или връчването на Нобелова награда за мир на Ал Гор и екипа на IPCC, както и по повод срещи на върха в ЕС посветени на промените в климата. Медиите проявяват особена активност, когато има конфликт между управляващите в България и ЕК, поради неизпълнени ангажименти от наша страна по мерките за борба с климатичните промени.

Информация за бъдещите цели за намаляване на парниковите газове беше подробно и сравнително често представена в българските медии през последните 12 месеца, с оглед конкретните действия очаквани от България вследствие изпълнения на задълженията като членка на ЕС, като най-често България беше представена като страна под натиск от ЕК.

За националния разпределителен план за 2007, 2008-2012 г., започна да се пише в медиите едва, едва когато имаше заплаха от ЕК за финансови санкции срещу България, заради огромното закъснение на българската администрация да го изготви и предаде. Въпреки че НПО реагираха с писма до администрацията, ЕК и българските медии цяла година по-рано, като предупредиха за некоректния начин на създаване на тези планове. Голяма част от популярните медии поддържат правителствената и на бизнеса позиция, че изискванията за намаляване на квотите парникови газове към България са прекалено големи и вредят на развитието на българската икономика. Това беше ярко демонстрирано след решението на ЕК от 26.10.2007 г. за общо намаляване квотите в ЕС с 10 %, което за България означава намаление с 20 % за 2007 г. и с 37.4 % за 2008-2012 г. Редно е да припомним каква сериозна медийна кампания беше организирана в България срещу това решение на ЕК след неговото обявяване. Главни „герои” в нея бяха представители на правителството, министрите на околната среда и водите и на икономиката и енергетиката, бизнесмени, представители на Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, политици, депутати, българските евродепутати, журналисти. Всички твърдяха, че ЕК провежда дискриминационна политика спрямо България и това решение цели да спре неспирния възход на българската икономика, да обрече на бедност и безработица населението. Тези „аргументи” бяха повтаряни от техните представители по всички медии. Бяхме свидетели на поредната показна кампания за лошите европейци, които ни пречат да се развиваме и искат да стоим на тъмно и студено, защото не ни обичат и се грижат само за своето развитие и благоденствие.

Задължително е в България да се продължи усилено с разширяване на кръга компетентни журналисти по темата промени в климата, като се обърне внимание на по-популярните медии, които засега се задоволяват да пишат само когато има природни бедствия, скандали или санкции за България.

Темата за адаптацията към промените в климата е почти непозната за българската общественост, тя отсъства и от правителствените програми и стратегии посветени на проблема. Малко представители на българските неправителствени организации засягат темата адаптация при своята дейност.

Вестниците с икономическа насоченост „Капитал” и „Дневник”, които имат постоянни рубрики по темата, подготвени журналисти и сравнително обективен поглед предлагат качествена информация по темата климатични проени. Те нямат големи тиражи и се четат от икономически активната част от населението.

Резултатите от 4-ия доклад на IPCC бяха широко представени в медиите, но липсваха по-задълбочени коментари и анализи за това какво означава това за България.

Общественият дебат организиран от правителството беше с цел да се противопоставим на конкретните цели поставени пред България за намаляване на парниковите газове от ЕК, като аргументите са, че България е бедна страна и трябва да й бъде позволено да продължи да разчита на замърсяващите технологии, като поискаме по-дълъг гратисен период за да може българската индустрия да отговори на европейските изисквания.

Българското правителство не е съгласно 2005 г. да бъде базова за изчисляване на намалените емисии. Аргументите са, че България е член на ЕС от 2007 г., както и че през 2005 година са работили на пълна мощност 4 блока на АЕЦ „Козлодуй” ( два от тях бяха спрени в края на 2006 г.), както и поради големите наводнения в България през тази година ВЕЦ са произвели повече електроенергия от обикновено. Официалната позиция е, че България ще успее да достигне целите поставени от ЕК.

НПО в България подкрепят по амбициозните цели на ЕС, като дори смятаме, че това няма да е достатъчно. За земята ще настоява за още по-радикални мерки, препоръчани в доклада Стърн.

Не се очаква масова подкрепа в медиите и обществото за предложението на ЕС, докато управляващите го представят като пречка пред икономическия просперитет на страната.

Правителството подкрепя системата за търговия с емисии, освен това създава очаквания за сериозни печалби от нея.

Все още няма данни за България някой да е натрупал печалби от търговия с емисии, много е ранен етапа.

Индустрията и обществеността не са подготвени за по-високи цени на енергията в замяна на инвестиции в нови чисти технологии, ВЕИ, енергийна ефективност.

Информирането на обществеността за намаляването на парниковите газове, пестене на енергия, както за възможностите на ВЕИ не е сред приоритетите на правителството. Продължава се с погрешната философия за продължаване на икономическия растеж основан на изкопаеми горива и замърсяващи технологии. В България, за съжаление, политиците не виждат по-далеч от края на своя мандат.

В основата на държавната политика в сферата на ВЕИ стои Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ ). обнародван с ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г. Закон за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003 г.), Закон за енергийната ефективност (обн.,ДВ,бр.18 от 5 март 2004 г. Както и съществуващата Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г.

Съкратените срокове за включването към електрическата мрежа дават повече сигурност на производителите и по-добри възможности за планиране на паричните потоци. Всъщност, установените крайни срокове са един от най-важните нови моменти в ЗВАЕИБ и заедно с преференциалните цени, са това което действително поставя производителите на енергия от ВЕИ в по-облагодетелствано положение от конвенционалната енергетика.

В приетия на първо четене от Парламента законопроект за енергийна ефективност се предвижда потреблението на електроенергия да намалее с 9 % до 2016 г.
Действащите мерки за насърчаване на енергоспестяването

По програма на ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Агенцията за енергийна ефективност се дават целеви кредити за енергийна ефективност (с максимална стойност 10 000 евро) включващи 20% безвъзмездна помощ от ЕБВР. Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от фонд „Енергийна ефективност” ( според чл.31 от Закона за енергийна ефективност).

Друг източник на финансиране/ съфинансиране на проекти по енергийна ефективност, с общ бюджет 570 млн. евро до 2009 г. е международен фонд „Козлодуй”.

Структурните фондове на ЕС за периода 2007-2013 г. също предвиждат средства за развитие на енергийната ефективност.

Съгласно анализа, изготвен за Втория национален план по изменението на климата, структурните промени в икономиката водят до драстично намаление на крайното енергопотребление до 2002 г. с около 55 %, докато за същия период първичното енергопотребление е намаляло с 45 %. Крайното енергопотребление за единица БВП през периода е намаляло с 42 %, сравнено с 28 % за първичното енергопотребление за единица БВП.

Националаната икономика е 5,6 пъти по-енергоинтензивна в сравнение с ЕС 27 (според Концепцията за енергийна стратегия на България до 2020 г.).

В присъединителния договор на България към ЕС се съдържа задължението да бъдат достигнати 11 % производство на енергия от ВЕИ от общото енергопроизводство на страната. В последните години делът на призведена от ВЕИ енергия в България се движи между 6-8 %(това се дължи основно на енергия от ВЕЦ). Веднага след актуализирането на европлана за справяне с глобалното затопляне до 2020 г. българския вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин заяви, че страната ни може да прибави само 2-4 % към енергията от ВЕИ и да достигне около 10 % към 2020 г.(при заложена цел от ЕК-16%). Като причина той посочи скъпите инвестиции.

Може би България е европейски шампион по приети от правителствата документи посветени на енергийната ефективност и ВЕИ, но е на последно място по енергийна ефективност в ЕС. Ето и част от документите:

„Национална краткосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2007 г.”, ”Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г.”, „Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г.”.

Много бавно си пробиват път в България технологиите основани на ВЕИ и мерките за енергийна ефективност, очакваме този процес да продължи, защото позициите на енергийното лоби за развитие на изкопаемите горива са много силни сред управляващите в България, както и сред индустриалците.

В момента се строят от AES нови два блока на ТЕЦ „Марица Изток „1, общата им мощност е 670 MW ( 2 X 350 MW), които ще използват лигнитни въглища от Маришкия басейн. Инвестицията е на стойност 1.1 млрд.евро, 12 % от инвестициите са предназначени за опазване на околната среда. 790 млн.евро са осигурени от големи международни банки (сред тях и ЕБВР). Очаква се първия блок да заработи през юни 2009 г. AES обещава сероочистващите им филтри да улавят над 94 % от емисиите сяра. Ще бъде използвана технология за чисто изгаряне с пулверизираща горивна система.

Засега не се планират нови централи. Главната цел е рехабилитацията на съществуващите, която беше преднамерено забавена, за да се представи ядрената енергия в България, като единствен изход, за развитие на енергийната индустрия.

Правителството в България смята, че ядрената енергия трябва да има основно място в енергийната политика на страната. Очаква се с построяването на нова АЕЦ „Белене” с два 1000 MW блока, страната да намали своите емисии парникови газове, да избегне опасността от купуване на емисии след 2012 г., както и да осигури своята енергийна независимост.

Това разбира се не отговаря на истината, защото реакторите, горивото за централата, както и изпълнителите на строежа са от Русия, за каква енергийна независимост може да се говори? Правителството проведе нагласен „търг” за строежа на АЕЦ „Белене”, като в условията за търга беше заложено да се работи с руски реактори ВВЕР-1000 и се опитва да налага този проект въпреки всеобщото мнение в България на икономистите, че проекта е много рисков и икономически неизгоден, както и мнението на учените от БАН, че е опасен за околната среда.

В момента все още се търси финансиране за този мегаломански проект, поради отказа на повечето големи европейски банки да участват в него въпреки дадената държавна гаранция от 600 млн. евро. Първоначалната цена с която беше спечелен търга около 2 млрд. евро, сега вече е променена и се споменават суми между 4-7 млрд. евро.

МОСВ отговаря за въпросите свързани с промяната в климата. По въпросите за търговията с емисии МОСВ работи съвместно с МИЕ (министерство на икономиката и енергетиката)

- Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, обнародван с ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г

(http://www.mi.government.bg/norm/laws.html?id=213022).

- ЗАКОН за енергетиката: Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г. (http://www.edistribgo.com/ze.html

-Закон за енергийната ефективност-обн.,ДВ,бр.18 от 5 март 2004 г (http://www.chambersz.org/eec/zee.pdf )

- Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ2005-2015 ((http://www.seea.government.bg/documents/NDPVEI_final_25_09_06.doc)

- Концепция за енергийна стратегия на България до 2020г (http://www.mee.government.bg/doc_vop/Koncepcia_2008.pdf )

- Eurostat - http://epp.eurostat.ec.europa.eu

-Зеленакнига-http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/2004-2/quality/quality/climate/climat5.htm

-Годишен доклад на НЕК за 2007г

(http://www.nek.bg/cgi-bin/index.cgi?d=1907)

-Национален статистически институт (http://www.nsi.bg/)

- Български национален план за разпределение на квоти за периодите2007г2008-2012г (http://www.moew.government.bg/recent_doc/climate/BG_NAP_2008-2012_public.doc)

- Енергийната стратегия на България за развитие до 2015г. (http://europe.bg/upload/docs/Energy_Strategy_2002.pdf)