Докторантски курс проф д. ф н. Марияна. Цибранска-Костова
Изтегляне 79.44 Kb.
|
| ДОКТОРАНТСКИ КУРС
Проф. д.ф.н. Марияна. Цибранска-Костова Институт за български език “Проф. Л. Андрейчин” – БАН Бул. “Шипченски проход” № 52, бл. 17 За контакт: тел. 0877791754; служебен: 872-23-02 Prof. DSc. Mariyana Tsibranska-Kostova Institute for Bulgarian Language “Prof. L. Andrejchin” – BAS Blvd. Schipchenski prohod N52, bl.17 For contacts: mobile 0877791754; business: 872-23-02 Е-mail: m.tsibranska@gmail.com; tzibran@abv.bg СЛАВЯНСКАТА КИРИЛСКА КНИГА В ГУТЕНБЕРГОВАТА ГАЛАКТИКА ПРЕЗ XV–XVI ВЕК А Н О Т А Ц И Я Предложеният цикъл от лекции е предназначен за докторанти, които желаят да разширят и специализират познанията си по проблемите на средновековната българска (южнославянска) книжнина и средновековния български език от епохата на османската доминация на Балканите със специален акцент върху появата на първите печатни книги с кирилски шрифт за православните славянски народности. Неговата основна насоченост са лингвотекстологическите и културологичните проучвания върху славянските кирилски инкунабули и палеотипи, или върху първите печатни книги от XV–XVI в. и тяхното взаимоотношение със средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани примерни теми, които надграждат задължителния обем от знания за особеностите на литературната продукция (текстов репертоар; текстологически проблеми; рецепция; оригинални славянски творби) и за особеностите на използвания през посочения период книжовен език на фонетико-графично, граматическо и лексикално ниво. Съпътстващ обем информация задължително е свързан с голямото културно значение на книгопечатането като етап от разпространението на информация и значението му за книжовната практика. Основните компетенции, които следва да бъдат придобити или задълбочени в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове в ръкописен и печатен вид и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове; работа с описи на книги и диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда; начални умения за дескрипция и идентификация на ранни печатни книги. Хорариум: 15 лекции с времетраене на всяка от 2 учебни часа. Основни форми на обучение: лекция, включително в дистанционен формат; семинар – кратка разработка от докторанта по предварително зададена тема, библиография и план за работа; събеседване. The Slavic Cyrillic Book in the Gutenberg galaxy during the 15th -16th Centuries ANNOTATION The proposed course of lectures is addressed to PhD students who would like to enlarge their knowledge and specialize on the problems of the Medieval Bulgarian (South Slavonic) literature and language from the Ottoman times with special emphasis on the appearance of the first printed Cyrillic books for the Orthodox Slavic peoples. Its main trend is the linguistic and cultural studies of the 15th-16th cc. Cyrillic incunabula and palaeotypes and their relationship with the Medieval Slavonic written tradition. The concrete subjects of lectures are chosen in order to complete the obligatory minimum of knowledge about the literary production (textual repertory, text study, reception, original Slavonic works) and the phonetic, graphic, grammatical and lexical peculiarities of the Bulgarian literary language from the period. The cultural significance of the Slavonic printing as form and stage of information spread is also given priority. The basic competences to be acquired or fostered are as follows: ability of work with Medieval Slavonic texts in manuscript and printed form; comparison between texts which vary in chronology, localization and linguistic norms; work with catalogues and diachronic dictionaries; ability of detecting the main linguistic features of the text prototype and the subsequent changes it is charged with according to the cultural and linguistic environment; basic knowledge for description and identification of early printed Cyrillic books. Program/ hours: 15 lectures (30 hours) Main form of education and feedback: lecture, including in distance format; seminar – individual assignment on preliminary chosen topic with provided bibliography and guidance; discussion. У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А 1. Южните славяни и книгопечатането в европейски контекст. 2. Славянските кирилски инкунабули и палеотипи от XV–XVI в: центрове, печатари, книги. 3. Графични аспекти на кирилските шрифтове от XV–XVI в. 4. Шрифтът и правописът като основа за класификацията и идентификацията на изданията. Кирилицата в Европа през XVI в. 5. Венеция – европейската столица на книгоиздаването и «градът на книгите» през XVI в. 6. Предисловията и послесловията на печатните книги от XVI в.: жанрова специфика и функции. 7. Съдържателен репертоар на печатните книги от XVI в. и проблемите на езика, на който се печата. 8. Венецианските книги за българи и сърби като социолингвистичен и културен феномен. 9. Първият български печатар Яков Крайков във Венеция през XVI в. 10. Богослужебните издания на Яков Крайков. 11. Сборникът за пътници “Различни потреби” от 1571–1572 г. 12. “Абагар” на Филип Станиславов от 1651 г. и Авгаровият цикъл във венецианските издания. 13. Венецианското кирилско книгопечатане от XVI в. и феноменът “църковнославянски печатни книги” от XVII в. в българската книжовна традиция. 14. ПРАКТИКУМ № 1: Описване и каталогизиране на ранни кирилски издания. 15. ПРАКТИКУМ № 2: Съдържателно-езикова характеристика на ранните кирилски издания. О С Н О В Н А П Р Е П О Р Ъ Ч И Т Е Л Н А Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Абагар на Филип Станиславов. Рим, 1651 г. Фототипно издание. Представен от Б. Райков. С., 1979. Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. С., 1974. Атанасов, П. Яковият Часословец. – Исторически преглед 2, 1966, 96–104. Атанасов, П. Яков Крайков. Книжовник. Издател. График.XVI век. С., 1980. Атанасова, Н. Едно ценно венецианско издание на Божидар Вукович от началото на XVI в. – Известия на Народната библиотека, т. 16 (XXII), 1981, 321–334. Булатова, Р. О. О надстрочных знаках и акцентных системах трех книг Мардария – сербского печатника середины XVI века. – В: Исследования по сербохорватскому языку. М., 1972, 38–85. Георгиевски, М. Македонската печатарска деjност 1515–1913. Скопje, 1972. Георгиевски, М. Македонско-италиjанските врски во 16 в. во светлината на печатарската активност на првиот македонски печатар Jаков от Камена река во Венецja и книжарницата на Кара Трифун во Скопje. – XXXV научна конференциja на XLI меѓународен семинар за македонски јазикк, литература и култура. Охрид, 11–28.VIII, 2008, 117–122. Гусева, А. А. Издания кирилловского шрифта второй половины XVI века. Сводный каталог. Кн.1–2. М., 2003. Динеков, П. Софийски книжовници през XVI в. Поп Пейо. С., 1939. Драголова, Л., Б. Райков. Българският първопечатник от XVI в. Яков Крайков и неговите венециански издания. – Векове, 1975, № 4, 17–29. Дринов, М. Яков Крайков от София и Кара Трифун от Скопие – български книжари от XVI в. – В: Съчинения. Т. 2. С., 1911, 492–501. Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970. Иванов, С. Формиране на сръбската книжовнописмена традиция до края на XV в. с оглед на старобългарското езиково влияние. Дисертация за присъждане на научната степен «кандидат на филологическите науки». С., 1983. Измирлиева, В. Книгопечатане и магия на прага на модерна Европа (Типографският амулет между Апенините и Балкана). – Старобългарска литература, кн. 41–42, 2009, 453–465. Илиева, Л. Българският език в предисторията на компаративната лингвистика и в езиковия свят на ранния европейски модернизъм. Благоевград, 2011. Каменева, Т. Н. О некоторых находках кирилловской печати за рубежом. – В: Книга и графика. Сборник 80-летию Е. Сидорова. М., 1972, 125 – 132. Каратаев, И. И. Описание славяно-русских книг, напечатанных кирилловскими буквами. Т. I, с 1491 по 1652. СПб., 1833. Киселков, В. Първото печатно съчинение от български автор. – Език и литература 1957, кн. 6, 464–465. Круминг, А. Сводный каталог старопечатных издании глаголического шрифта 1483–1812. М., 1995. Люблинский, В. С. На заре книгопечатания. Л., 1959. Люблинский, В. С. Ранная книга как ступень в развитии информации. – В: Пятьсот лет после Гутенберга. М., 1968, 149–162. Мано-Зиси, К. Зборници за путнике Божидара Вуковића у светлу сачуваних примерака. – В: Штампарска и књижевна дјелатност Божидара Вуковића Подгоричанина. Радови са научног скупа. Титоград 29 и 30. 09. 1983. Ур. M. Ј. Миловић. Научни скупови 13. Титоград, 1986, 151–171. Маринковић, Б. Библиографија о нашем ћириличком штампарству, штампаријама и књигама XV, XVI и XVII столећа. Прва књига. Мних Макарије от Чрније гори. Цетиње, 1988. Медаковиħ, Д. Графика српских штампаних књига XV–XVII века. Београд, 1958. Милошевић, М. Нови извори которског, ватиканског и млетачког архива о дјелятности Вуковића, штампара и књижара XVI вијека. – Штампарска и књижевна дјелатност Божидара Вуковића Подгоричанина. Радови са научног скупа. Титоград 29 и 30. 09. 1983. Ур. M. Ј. Миловић. Научни скупови 13. Титоград, 1986, 215–333. Михаjловић, Ж. Епистола Виценца Вуковића. – Годишњак Народне библиотеке, књ.1, 1960, 67–76. Младеновић, А. Напомене о српскословенском језику. – Зборник за филологију и лингвистику Матице српске. 20, 2, Нови Сад, 1977, 1–21. Назор, А. Книгопечатание глаголическим шрифтом на територии Хорватии. – В: Славянские культуры и Балканы. Т. 1. С., 1978, 375–390. Неделькович, О. Знаки ударений в средневековных сербских рукописях XII-XIV вв. – В: Источники и историография славянского средневековья. М., 1967, 101–134. Немировский, Е. Новые труды по истории славянского первопечатания. – Советское славяноведение 1, 1966, 70–79. Немировский, Е. Л. Начало книгопечатания у южных славян. Ч.1. Источники и историография. Предпосылки. М., 2005. Немировский, Е. Славянские издания кирилловского (церковнославянского) шрифта 1491–2000. Инвентарь сохранившихся экземпляров и указатель литературы. Т. 1 (1491 – 1550). М., 2009. Новаковић, Ст. Божидара Вуковића зборници за путнике издања позната и непозната. – Гласник српског ученог друштва. Књ. XLV, 1877, 129 – 167. Новаковић, Ст. Примери књижевности и језика старога и српско-словенскога. Београд, 1904. Петковић, Ср. Илустрациje и књижни украс у српским штампаним књигама XV – XVII вв. – В: Пет векова српског штампарства 1494– 1994. Раздобље српскословенске штампе XV–XVII вв. Београд, 1994, 40–41. Пешикан, М. Лексикон српскословенског штампарства. – В: Пантић, М. Пет векова српског штампарства 1494 - 1994. Београд, 1994, 71–218. Радоjичић, Н. Српски Абагар. Београд, 1931. Райков, Б. Опис на славянските старопечатни книги от XV и XVI в. в Народната библиотека “Кирил и Методий”, София. – Известия на Народната библиотека, т. 7 (XIII), 1967, 225–254. Райков, Б. Към историята на ресавския правопис в България. – Зборник Владимира Мошина. Београд, 1977, 213–222. Решетар, М., Ћ. Ћанели. Два дубровачка језичка споменика из XVI вијека. Београд, 1938. Сазонова, Л. И. Книги кириллической печати во второй половине XVI века между Римом и Москвой. – В: Гусева, А. Издания кирилловского шрифта второй половины XVI века. Сводный каталог. Кн. 2. М., 2003, 1242–1270. Сазонова, Л. И. “Написахъ Тетроевангелие”: о терминологии книгоиздательского дела (на материале книг кириллической печати XVI века), достъп на www. pushkinskijdom.ru. Стоjановић. Љ. Нов примерак старе штампане српске књиге из млетачке штампарије од 1572. – Јужнословенски филолог 8, 1927–1928, 147–150. Тадић, J. Тестаменти Божидара Вуковића, српског штампара XVI в. – Зборник филозофског факултета. Књ.7, № 1, Београд, 1963, 341–357. Трифуновић, Һ. Азбучник српских средновековних књижевних појмова. Београд, 1974. Турилов, А. А. Вуковичи. – Православная энциклопедия. Т. 10. М., 2005, 21–22. Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина. История и культура славян IX – XVII вв. М., 2011. Ундольский, В. М. Очерк славянорусской библиографии. М., 1871. Хиландар у кньигама 1998. Нови Сад, 1998. Цибранска-Костова, М. Етюди върху кирилската палеотипия XV–XVIII в. С., Изд. “Гутенберг”, 2007. Цибранска-Костова, М. Сборникът «Различни потреби» на Яков Крайков между Венеция и Балканите през XVI век. Изд. «Валентин Траянов». С., 2013. Цонев, Б. Яков Крайков – български печатар и книжар от XVI в. – Духовна култура, 1920, № 3–4, 240–245. Штампарска и књижевна дјелатност Божидара Вуковића Подгоричанина. Радови са научног скупа. Титоград 29 и 30. 09. 1983. Ур. M. Ј. Миловић. Научни скупови 13. Титоград, 1986. Archimandrite Stefanov, P. The beginning of Bulgarian Printing (on the occasion of its 500th anniversary). – Religion in Eastern Europe, XXVIII, 2, 2008, 59–67. Каталог: doctorant school -> spec courses -> 8 histcul 8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н 8 histcul -> Comparative analysis of the cults of dionysos and herakles in ancient thrace 8 histcul -> 1. Предмет, цели и методи на ономастиката История на ономастичните изследвания 8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н. Идеи за знанията (епистемология) анотация и цели на курса 8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н 8 histcul -> Palaeography and codicology of bulgarian manuscripts 10TH–17th c 8 histcul -> Произход, социални и религиозно-политически функции на старогръцкия театър 8 histcul -> Textual criticism of Slavonic Manuscripts 8 histcul -> I. произход, социални и религиозно-политически функции на старогръцкия театър мистерии и театър Изтегляне 79.44 Kb. Сподели с приятели:
|