Документът е изготвена от екип на Агенция стратегма оод в изпълнение на договор №13-13-98-u-07/14. 03. 2014 г за изпълнение на поръчка с предмет „Извършване

Изтегляне 342.12 Kb.

Дата	11.01.2018
Размер	342.12 Kb.
	#44783

Документът е изготвена от екип на Агенция СТРАТЕГМА ООД в изпълнение на договор № 13-13-98-U-07/14.03.2014 г. за изпълнение на поръчка с предмет „Извършване на подготовка и разработване на общински план за развитие и разработване на механизми и нормативни документи за мониторинг” по проект №13-13-94/12.11.2013 г. „Подобряване на процеса на разработване и прилагане на политики в община Брегово”, финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд
Заключенията и тълкуванията, които се съдържат в настоящия документ, представляват експертното мнение на експертите на Агенция СТРАТЕГМА ООД и по никакъв начин не следва да се приемат като становище или официална позиция на Общинска администрация Брегово.

Съдържание

I. НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ И ДЕЙСТВАЩИ ПРАКТИКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКИ 5

II. НАБЛЮДЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКИ ЧРЕЗ НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТНИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЛИ ПЛАНОВИ ДОКУМЕНТИ 10

Списък на използваните съкращения

БВП	Брутен вътрешен продукт
БДС	Брутна добавена стойност
ЕИСУРР	Единна информационна система за управление на регионалното развитие
ЕК	Европейска комисия
ЕС	Европейски съюз
ЕСФ	Европейски социален фонд
ЕФР	Европейски фонд за рибарство
ЕФРР	Европейския фонд за регионално развитие
ЕЗФРСР	Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони
ЗРР (2004)	Закон за регионалното развитие, приет 2004 г., отменен
ЗРР (2008)	Закон за регионалното развитие, приет 2008 г., действащ
КФ	Кохезионен фонд
НСРР	Национална стратегия за регионално развитие
ОПАК	ОП „Административен капацитет” 2007-2013
ОПОС	ОП „Околна среда” 2007-2013
ОПР	Общински план за развитие
ОПРКБИ	ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013
ОПРР	ОП „Регионално развитие” 2007-2013
ОПРСР	Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013
ОПРЧР	ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013
ОПТ	ОП „Транспорт” 2007-2013
ОПТП	ОП „Техническа помощ” 2007-2013
ОПР	Общински план за развитие
ОСР	Областна стратегия за развитие
ПРСР	Програма за развитие на селските райони 2007-2013
РПР	Регионален план за развитие
РЦВ	Райони за целенасочено въздействие
РЦП	Райони за целенасочена подкрепа
СЗР	Северозападен район от ниво 2
СИР	Североизточен район от ниво 2
СР	Съвет за развитие при Министерския съвет
СЦР	Северен централен район от ниво 2
ЮЗР	Югозападен район от ниво 2
ЮИР	Югоизточен район от ниво 2
ЮЦР	Южен централен район от ниво 2

I.НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ И ДЕЙСТВАЩИ ПРАКТИКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКИ

Националното законодателство не предвижда нормативни изисквания, отнасящи се до наблюдението и оценката на осъществяване на политики, вкл. и на местно ниво. Политиката за регионално развитие може да се разглежда като обхващаща в най-голяма степен въпросите и проблемите на различни секторни политики, особено на местно ниво. В този смисъл, нормативните изисквания, свързани с наблюдението и оценката на осъществяването на регионалната политика могат да бъдат използвани като основа за по-нататъшно разглеждане на въпроса.

Принципите за изготвяне, изпълнение, наблюдение и оценка са заложени в Закона за регионално развитие, Правилника за прилагане на закона за регионално развитие, Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие (2012-2022), регионални планове за развитие от ниво 2 (2014-2020), областни стратегии за развитие (2014-2020), общински планове за развитие (2014-2020) .

Целта на наблюдението и оценката на регионалното развитие дефинирана в чл. 30 от ЗРР е постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Наблюдението и оценката отчитат резултатите от изпълнението на документите, които допринасят за регионалното развитие.

Функциите на органите за наблюдение на изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие съгласно чл. 81 ППЗРР включват:

осигуряване на информация и данни и прилагане на система от индикатори за наблюдение по отношение на реализацията на целите и приоритетите за регионално и местно развитие;
координация на дейностите по наблюдението между централните и местните органи на изпълнителната власт, други заинтересувани органи, организации и юридически лица на основата на принципа за партньорство;
осигуряване съответствие на действията по наблюдението с условията и правилата в областта на защитата на конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и насърчаването на равните възможности и социалното включване;
обсъждане и одобряване на доклади за наблюдението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие;
осигуряване на комуникация и взаимодействие с административните структури, участващи в процеса на изпълнение на регионалните планове за развитие и на общинските планове за развитие;
разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение в случай на установяване на проблеми и пропуски;
определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност относно постигнатите резултати от наблюдението с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие.

Кметът на общината осъществява координация и контрол върху процеса на разработване и съгласуване на общинския план за развитие^¹. Наблюдението има за цел да проследи изпълнените на общинския план за развитие и прилагането на политиките, които са формулирани в неговите рамки. Компонентите, които трябва да бъдат наблюдавани са изпълнение по отношение на:

Разпределение на изпълнението на конкретни проекти във времето;
Разпределение на финансовото изпълнение на политиката;
Оценка на ефективност и ефикасност на изпълнението на политиката.

Системата за наблюдение обхваща^²:

източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информация;
индикаторите за наблюдение;
органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;
системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Орган за наблюдение на общинския план за развитие е общинският съвет (ОбС). В процеса на наблюдение на изпълнението на общинския план за развитие общинският съвет осигурява участието на заинтересуваните органи, организации, физически и юридически лица при спазване на принципа за партньорство, публичност и прозрачност при изпълнението на общинския план за развитие.

Финансовото и техническото обезпечаване на дейността по наблюдението на общинския план за развитие се осигурява от бюджета на общината.

Кметът на общината организира наблюдението на изпълнението на общинския план за развитие, като за резултатите от наблюдението на изпълнението на общинския план за развитие се разработва годишен доклад. Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на общинския план за развитие се изготвя по определен от кмета на общината ред и се одобрява от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на общинския план за развитие съдържа информация за:

общите условия за изпълнение на общинския план за развитие и в частност - промените в социално-икономическите условия в общината;
постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на общинския план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение;
действията, предприети от компетентните органи с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на общинския план за развитие, в т. ч.:
- мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни;
- преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на общинския план за развитие през съответната година, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;
- резултатите от извършени оценки към края на съответната година;
заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.

В периода 2010 – 2012 г. са извършени текущи и междинни оценки на стратегическите и планови документи действащи между 2005 – 2015 г. (2007 – 2013 г.) на национално, регионално, областно и общинско нива от системата за регионално развитие.

Анализът на констатациите и изводите, включени в изготвените междинни оценки на стратегическите и планови документи както на национално и регионално, така и на областно и общинско ниво показва наличието на няколко основни проблема по отношение дефиниране и администриране на системите за наблюдение и оценка на документите:

несъответствие на предложените индикатори с областта на въздействие и/или планираните цели, некохерентна структура на индикаторите за наблюдение и оценка;
липса на целеви стойности за предложените индикатори, които да бъдат постигнати в края на плановия период или в определените ключови моменти (milestones);
определяне на индикатори за наблюдение и оценка, за които не са или не могат да бъдат определени надеждни източници на информация;
трудности при отразяване в процеса на наблюдение и оценка на дейности, осъществявани от бизнес и социалните партньори, развиващи дейност на съответната територия във връзка с постигане на определени цели и приоритети;
недостатъчен капацитет у служителите на административните структури и социалните партньори за изграждане, поддържане и прилагане на система за мониторинг и оценка, вкл. избор на индикатори и източници на информация.

II.НАБЛЮДЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКИ ЧРЕЗ НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТНИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЛИ ПЛАНОВИ ДОКУМЕНТИ

1.Обща технологична характеристика на мониторинга

1.1.Основни елементи на мониторинга

Дефиниция: Мониторингът представлява наблюдение на развитието на стратегията/плана, основано на систематично и регулярно набиране, анализ и използване на информация за целите на оперативния контрол и вземането на решения. Това е постоянен процес на събиране на данни и информация с цел контрол на изпълнението на планираните мерки.

Цели: Основната цел на мониторинга е своевременно да се идентифицират потенциалните проблеми и трудности по изпълнението на стратегията/плана и да се идентифицират основните рискове и елементи на отрицателно въздействие.

Специфичните цели на мониторинга са:

постигане на целевите стойности на индикаторите за мониторинг;
проверка на финансовото изпълнение на стратегията/плана;
проверка на изпълнение на стратегията/плана в рамките на определен времеви период;
проверка на изпълнение на изискванията за прилагане на стратегията/плана;
проверка за изпълнение на изискванията за информация и публичност.

1.2.Формулиране на политики и обратна връзка от изпълнението им

Формулирането на политики и изготвянето на програми за тяхното осъществяване обикновено включва идентифицирането на стартовото състояние на средата и на желаните цели, които да бъдат постигнати.

По време на прилагане на стратегията или програмния документ за развитие е необходима система за осъществяване на обратна връзка, която позволява на управляващите да идентифицират потенциални проблеми и да предприеме своевременното им разрешаване. Системите за наблюдение и оценка не само осигуряват голяма част от тази обратна връзка, но могат да се използват за идентифициране на проблемни области, които се нуждаят от по-подробно изследване. Например, бавното стартиране на дадени проекти и последващото неусвояване на бюджети или оттегляне на подкрепата на важна група заинтересовани страни могат да намерят своето обяснение и съответно преодоляване като проблем с помощта на дейностите по наблюдение и оценка.

Системите за наблюдение проследяват и междинните резултати. За осигуряване на ефективност на процеса на наблюдение се използват индикатори.

Индикаторите могат да бъдат различни типове в зависимост от структурата си, източниците на данни, обхвата и др.:

по отношение на променливите: пълни, частични и сложни индикатори;
по отношение на обработката на информация: елементарни, производни и съставни показатели;
по отношение на съпостовимостта на информация: конкретни, общи и основни показатели;
по отношение на диапазона на информация: контекстни (наблюдаващи цялостното състояние на средата) и програмни показатели (наблюдаващи изпълнението и постигането на целите на програмните/плановите приоритети и специфични цели);
по отношение на наблюдаваната характеристика: показатели за ресурси, продукти и резултати;
по отношение на критерий за оценяване: индикатори за приложимост, ефикасност, ефективност и изпълнение;
по отношение на количествено оценяване и използване на информация: индикатори за наблюдение и оценяване.

Най-полезната група от индикатори за наблюдението и оценката на конкретен документ е тази по отношение на наблюдаваната характеристика . Индикаторите за наблюдение на цялостното състояние на средата, които могат да бъдат успешно използвани за оценка на въздействието, също са от особена важност.

Индикаторите за ресурси предоставят информация за финансовите, човешки, материални, организационни и регулаторни средства, използвани при осъществяване на програмата/плана. Ресурсите са взаимна отговорност на финансовите органи, които ги разпределят, и на оперативните органи, които ги разходват. Повечето показатели за ресурси редовно биват определяни количествено от системите за наблюдение.

Примери за показатели за ресурси са: общият бюджет (общо количество на ресурсите), усвояване на годишен бюджет (степен на усвояване на ресурси), процент на очакваните завишени разходи, процент на европейското финансиране спрямо процента на цялото публично финансиране, брой хора, които работят по осъществяване на програмата, брой организации, участващи в програмата.

Индикаторите за продукт измерват продукта от дейността на програмата. По-конкретно, за продукт се счита всичко, което се получава в замяна на публичните разходи. Резултатите от продуктивността обикновено са отговорност на оперативните изпълнители, които докладват за тях чрез системата за наблюдение.

Примери за показатели за продукт са: количество построени пътища в километри; степента на прогрес при изграждането на пътна инфраструктура; количество рехабилитирана градска площ в хектари; капацитет на изградена пречиствателна инфраструктура; брой обучавани, чието обучение е платено от програмата; и процент на това обучение, чието качество е сертифицирано.

Индикаторите за резултат описват специфична характеристика на постигнатия резултат, която може да бъде измерена и която отразява специфичното измерение на благосъстоянието на хората, подобрено чрез изпълнението на конкретния приоритет.

Показателите за резултат представят информация за промените, които засягат директните бенефициенти, като например: времето, спестено при пътуване; намалените разходи за телефонни услуги; квалификациите, придобити от обучените по дадена програма; нова туристическа дейност, създадена от фермер; приложението на нови производствени капацитети, създадени от една фирма.

1.3.Дефиниции и характеристики на индикаторите

Индикаторите могат да бъдат дефинирани като измерителите на целите, които трябва да бъдат постигнати, ресурсите, които трябва да бъдат мобилизирани и получения ефект. Те предоставят висококачествена информация, имаща за цел да подпомогне заинтересованите страни при комуникиране, договаряне и вземане на решения при публични интервенции.

За да бъдат полезни индикаторите трябва да отговарят на следните характеристики:

да бъдат тясно свързани с целите на политиката;
да се измерват регулярно.

Регулярното измерване ще осигури натрупване на временни редове със съпоставими данни. Благоприятно за целите на наблюдението е данните да са налични период стартиране на програмата.

събираните данни за проследяване на индикаторите са надеждни;

На практика индикаторите рядко отговарят на всички тези характеристики и е необходимо да се събира допълнителна информация от допълнителни източници. Една част от информацията може да е събирана за цели различни от наблюдението и оценката на програмата.

Добрият индикатор трябва да предоставя достъпна информация така, че и предоставящият информацията и потребителя да могат лесно да комуникират и да разбират значението й, въпреки че това е по-скоро препоръчителна отколкото задължителна характеристика на индикатора.

2.Анализ на заинтересованите страни

Определянето и анализът на заинтересованите страни е нужно, за да бъдат набелязани подходящите механизми на консултиране и на тази основа да се пристъпи към планиране на самия процес на консултации в рамките на процеса на изработване и реализиране на общински политики.

Определянето на заинтересованите страни е необходимо за:

да се определят индивидите, групите, институциите, които имат позитивно и негативно отношение към политиката;
да се определи степента на въздействие на всеки един от тези индивиди, групи, институции;
да се определят най-подходящите механизми за консултиране с тях, за да се увеличи тяхната подкрепа и да се намали тяхното противопоставяне.

На първо място е важно да се отбележи, че консултации се провеждат с две основни групи:

местната общност като цяло, с която се провеждат консултации, за да се отрази нейното отношение към темата, проблемите и предложените решения, както да се даде възможност на всяко физическо и юридическо лице да бъде информирано и да изрази мнението си по представените материали. Представените мнения се взимат предвид по време на формулирането на предложения.
заинтересованите страни – това са всички лица, групи хора, институции или фирми, които са пряко или косвено засегнати от планираните мерки (или има вероятност да бъдат засегнати) и пряко или косвено участват в тяхното изпълнение. Тяхното мнение се взима под внимание на експертно ниво и именно те участват директно в процеса на формулиране и/или реализация на съответната политика и оценката от нейното прилагане.

Заинтересованите страни са такива, тъй като пряко са обвързани с резултата от дадено действие или решение. В този смисъл заинтересовани страни има не само сред обществеността – заинтересована страна може да е отделен гражданин, дадена институция, специфична група от граждани, бизнес общност, т.н.

Основните групи на общността, сред които обикновено се идентифицират заинтересованите страни са:

бизнес сектор и професионални организации – сдружения на бизнеса, профсъюзи, търговска камара и др.;
граждански сектор – неправителствени организации, организации представляващи социално изолирани или уязвими групи;
академичната общност, изследователски институти и експерти.

Спецификата на община Брегово предполага директно участие на представители на бизнеса и гражданите в процесите на консултиране, а привличането на представители на академичната общност, изследователски институти и експерти може да бъде предвиждано при консултиране на специфични въпроси (напр. екологично състояние и възможности за разрешаване на екологични проблеми).

Заинтересована страна е и самата администрация, която отговаря за изготвянето на плана за развитие и другите стратегически и планови документи на общината.

Внимателното идентифициране на заинтересованите групи става като се оценяват следните елементи:

кои са потенциалните облагодетелствани страни?
кой може да претърпи неблагоприятно въздействие?
кой може да повлияе негативно, така че плана да се проточи или възпрепятства?
кой има капацитета и възможностите да подкрепи плана?

Стъпки в определяне и анализ на заинтересованите страни

След като бъдат определени заинтересованите страни, те се подреждат: заинтересовани граждани, заинтересовани групи, заинтересовани организации/ заинтересовани институции.

После се определя тяхната роля, интереси и възможности за въздействие в процеса на планиране. Този анализ може да се направи с помощта на следните въпроси:

Какви са техните очаквания по отношение на средата и политиката?
Какво е предварителното отношение на групите към вероятни промени в средата?
Какви са възможните ползи за заинтересованите страни от включване на техни приоритети във формулираните решения относно разработваната политика?
Кои интереси на заинтересованите страни се засягат от реализацията на отделна цел или цели включени в разработваната политика?
Какви са взаимоотношенията между заинтересованите страни?
Какви ресурси са в състояние или биха могли да мобилизират заинтересованите страни? Какво е отношението на тези, които взимат крайно решение и реализират плана?

Методи за получаване на мненията на заинтересованите страни

За да получите мненията на заинтересованите страни, можете да приложите най-различни подходи. В действителност при провеждането на консултации различните методи са подходящи за различни заинтересовани страни. Например, с някои от тях трябва да се говори лице в лице, докато с други може са се общува по телефона или по пощата (напр. бенефициентите на даден проект), за да се вземат мненията им.

Примери за методи:

- преки интервюта с отделни заинтересовани страни;

- телефонни интервюта с отделни заинтересовани страни, напр. бенефициенти, изпълнители на някои проекти;

- присъствие на срещи на мониторингови комитети;

- тематични работни срещи със заинтересованите страни;

- пощенски проучвания/ въпросник за различни заинтересовани групи;

- он-лайн проучвания, при които заинтересованите страни са поканени да дадат своите коментари и обратна връзка в електронен формат.

Методите за консултации със заинтересованите страни се определят от характера на обсъжданите въпроси, обхвата на заинтересовани страни и не на последно място от техния капацитет за участие в консултациите.

Резултатите от описаните стъпки за определяне и анализ на заинтересованите страни могат да бъдат представени в следната таблица.

Заинтересована страна

Роля по отношение на политиката

Въздействие на политиката върху групата

Въздействие на групата върху политиката

По време на планирането

По време на реализирането

Реализация

Организация

Взимане на Решение

Потребител

Контрол

Подкрепа

Противник

Н – неизвестно

1 – без значение

2 – малко

3 – средно

4 – значително

5 - ключово

Н – неизвестно
1 – без значение

2 – малко

3 – средно

4 – значително

5 - ключово

Н – неизвестно
1 – без значение

2 – малко

3 – средно

4 – значително

5 - ключово

В заключение, определянето и анализа на заинтересованите страни е необходимо за:

по-добро разбиране на интересите на заинтересованите страни;
отчитане на тези интереси и тяхното влияние върху политиката;
ефективно участие на заинтересованите страни в изработването и изпълнението на политиката.

Следващата важна стъпка, която допринася за ефективността на едни консултации е предварителното им планиране. То е изключително важна част от самия процес на разработване на политиките.

След като бъдат определени заинтересованите страни, трябва да се определят най-подходящите за тях консултативни механизми. Основните критерии, които се използват за това са:

необходими ресурси (финансови, човешки, времеви, др.),
крайния резултат, който трябва да бъде постигнат (повишаване на информираността, постигане на съгласие, разрешаване на конфликт, изработване на експертна оценка, разработване на самия документ или друго),
наличие на подходящи условия за реализиране на съответния механизъм (подходяща зала, възможност за разпространение на материали и т.н.) и не на последно място,
характеристиките на самите заинтересовани страни (възраст, образование, квалификация, представителност на организациите на даден бранш, и т.н.).

След като бъдат избрани подходящите механизми се планира и самата им организация:

разписване на дейностите - от техническа организация до реализация и оценка на резултатите от консултативния механизъм;
изготвяне на график на дейностите и възлагане на конкретните задачи;
планиране на нужните финансови ресурси (за зали, за информационни материали, за модератори, за техническо изпълнение, за анализ на информацията и т.н.).

За да постигне своята цел (а именно да осигури провеждането на едни ефективни консултации) планирането на консултативния процес трябва да бъде направено в момент, в който ще позволи необходимите ресурси да бъдат осигурени. Това означава, че на практика планирането на консултативните процеси трябва да започне много преди реалните консултации – включително преди изготвянето на годишния бюджет, така че в него да бъдат заложени средствата нужни за консултиране.

3.Подготовка на мониторинга

Системата от индикатори има по-големи възможности за ефективно функциониране, когато доставчиците и потребителите на информация участват при създаване й. В случай, че те не са включени в процеса, затворена група от специалисти ще бъде изкушена да изгради скъпа, технически идеална система, която може никога да не работи според нуждите на управляващите стратегията/плана.

Необходимо е определянето на екип, който да отговаря за оперативното изпълнение на програмния документ и който да имат нужните човешки и финансови ресурси. По-конкретно, екипът трябва да гарантира, че системата от индикатори категорично отразява целите на програмата и благоприятства сравнимостта на параметрите. Желателно е екипът, отговорен за създаването на системата от индикатори, да отговаря и за нейното прилагане.

Информацията за наблюдение и оценка може да се събира от два основни типа източници – първични и вторични.

Първичните данни предполагат събирането на информацията да се осъществява конкретно за нуждите на постигането на определена цел - в случая за наблюдението и оценката на стратегическите или програмните документи на определени политики. Основното предимство на метода е, че отразява напълно нуждите и е в съответствие с целите, за които е събирана информацията.

Големият недостатък на метода е високата стойност на получените данни в общия случай. Поради това е за предпочитане да се използва комбинация от двата метода.

Основните методи за събиране на първични данни са: анкетни проучвания, регистри, системи за обратна връзка и други подобни.

Вторичните данни са вече съществуващи данни, които са събрани и обработени и могат да бъдат използвани за анализ директно или след елементарни трансформации. Основен проблем при тях е, че в процеса на събиране те не са съобразени с целите и нуждите на наблюдението и оценката на стратегии/планове за осъществяване на определени политики и формата и обема им не винаги е достатъчен. По тази причина може да се наложи събирането и обработването на така наречените първични данни, които да покрият нуждите на системата за наблюдение и оценка. Методологията и начините за събиране на първичните данни зависят от вида и обема на необходимата информация. В общия случай събирането на първични данни изисква специфични познания, капацитет, разполагаем финансов ресурс и време. Това налага използването на комбинация от двата типа данни.

Източниците на вторични данни за целите на наблюдението на стратегии/планове за осъществяване на определени политики могат да включват:

данни на Националния статистически институт и териториалните му подразделения;
данни от различни секторни институции (Бюра по труда, Агенция по заетостта, Национален център за здравна информация, местната администрация и др.)
системи за наблюдение на оперативни програми ИСУН и ИСАК.

При събирането и обработването на данни, описващи социално- икономическата действителност много важен е въпроса за конфиденциалността на статистическата информация. Когато се касае за данни на сравнително малка територия, този проблем се изостря в по-голяма степен поради по-малки брой единици в различните категории. Събраните данни трябва да бъдат използвани по начин, който да не накърнява интересите на стопанските субекти или гражданите.

Методите, използвани за събиране и обработка на данните са изключително важен фактор по отношение на надеждността и валидността на резултатите. За да се оцени надеждността на изследваните данни, е необходимо да се изследва дали:

подходящите източници на информация са били използвани и надеждността на данните е била проверена;
първични данни, получени от системи за наблюдение и получените от предишни изследвания са били използвани по най-подходящия начин;
техниките за събиране на избраните данни са подходящи за получаване на отговор на въпросите на наблюдението и оценката.

Информацията, събирана от националния статистически институт (НСИ) в голяма степен отговаря на нуждите на подготовката, наблюдението и оценката на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие и това е абсолютно валидно за документите, изготвяни на по-високо териториално равнище – областно (в голяма степен), регионално и национално (напълно). Информацията, която може да бъде предоставена на ниво община е значително по малка като обем и причината за това е извадковата методология за събиране на данни, прилагана от НСИ, която не позволява да се осигурят данни, изпълняващи изискването за конфиденциалност на ниво община (особено в случаите, когато общината не е областен център или друга по-голяма община).

Въпреки трудностите и ограниченията, които са на лице при този източник, той остава един от основните, които осигуряват данни, включително на ниво община. Предвид ограниченията обаче е необходимо да бъдат включени допълнителни източници.

Основните източници на данни на областно са:

ТСБ на НСИ;
териториалните поделения на Агенция “Пътна инфраструктура”
териториалните поделения на Агенцията по заетостта (ДБТ);
териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане;
Регионалните инспекторати по образование;
Регионалните здравни инспекции;
Регионалните инспекции по опазване на околната среда;
ВиК дружества и др.

Основните източници на данни на общинско ниво са същите, като би следвало да се добави и общинската администрация чрез ресорните й звена като изключително важен източник.

4.Събиране на информация

4.1.Периодичност на данните

Набирането на данни в системата за наблюдение може да се извършва на различни интервали от време поради спецификата на източниците, които осигуряват данните. Осигуряването на информация веднъж годишно ще гарантира оптимизиране на процеса.

Моментът на събиране и попълване на данните в системата в зависимост от източниците може да се различава. За данни, събирани и предоставяни от НСИ трябва да се предвиди по-дълъг срок на обработка и предоставяне, докато данните, които се събират от конкретни източници могат да бъдат получавани значително по-рано. Препоръчителните периоди за получаване на данните са 01.12 на следващата отчетния период година от НСИ и 01.04 на следващата отчетния период година за останалите източници.

Данните, които се събират текущо трябва да бъдат изискани от съответните органи към края на съответната година с натрупване.

4.2.Правила за дейностите по набиране и съхранение на информация, свързана с подготовка и изпълнение на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на местно ниво

Вътрешните правила определят механизмите за събиране на информация за целите на подготовката и отчитане на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики в община Брегово. Обхватът на правилата включва процеса по събиране на първични и вторични количествени данни, които ще бъдат събирани от звената на администрацията на община Брегово, както и от различни териториални звена на централната администрация.

Информацията за целите на подготовката, наблюдението и оценката на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на община Брегово се събира от дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности” на администрацията на община Брегово.

Информацията за целите на подготовката на изпълнението на Плана за развитие на община Брегово включва данни за състоянието на основни характеристики за следните области:

обща характеристика/ профил на общината;
състояние на местната икономика;
развитие на социалната сфера и човешките ресурси;
инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията;
екологично състояние и рискове;
административен капацитет.

За всеки от изброените компоненти служителите на дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности” осигуряват необходимия набор от количествени и качествени данни, въз основа на които се описва състоянието на основни характеристики на изброените области.

Разпределение на основните източници на информация по отношение на вторични данни за подготовка, наблюдение и оценка по области е представена в следващата таблица:

Тематични области^³	Източници на данни
Обща характеристика/ профил на общината	Звена на администрацията на община Брегово
Производствени инвестиции	ТСБ на НСИ; Звена на администрацията на община Брегово; Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България - ИСУН; ИСАК.
НИРД, иновации	ТСБ на НСИ; Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България - ИСУН
Базова инфраструктура	ТСБ на НСИ; Агенция „Пътна инфраструктура“ Звена на администрацията на община Брегово.
Социална инфраструктура	ТСБ на НСИ; Агенция за социално подпомагане; Доклади за изпълнение на Областната стратегия за развитие на социалните услуги; Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България - ИСУН Звена на администрацията на община Брегово.
Околна среда	ТСБ на НСИ Регионална инспекция по опазване на околната среда ВиК дружества Звена на администрацията на община Брегово.
Градско развитие	ТСБ на НСИ Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България - ИСУН Звена на администрацията на община Брегово.
Пазар на труда и обучение	ТСБ на НСИ Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България - ИСУН Дирекция „Бюро по труда”
Институционален и административен капацитет	Областна администрация Звена на администрацията на община Брегово; Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България - ИСУН

Необходимите данни, свързани с подготовка и изпълнение на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на местно ниво се получават въз основа на писмено служебно искане от страна на община Брегово за предоставяне на нужната за информация.

При набирането на информация за подготовката на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на местно ниво, вкл. на Плана за развитие на община Брегово, писменото служебно искане се подготвя от дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности” и включва:

конкретните данни и разрези, необходими за подготовката на плановия документ съгласно конкретната област на политика, а в случай на разработване на План за развитие на общината – за всички посочени области;
периода, за който са необходими данните (не по-кратък от 5 години);
териториалния обхват – общинско, областно и/или национално ниво.

При набирането на информация за наблюдение на изпълнението на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на местно ниво, вкл. на Плана за развитие на община Брегово, писменото служебно искане се подготвя от дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности” и включва:

конкретните данни и разрези, необходими за наблюдението на плановия документ съгласно конкретната област на политика, а в случай на наблюдение на План за развитие на общината – за всички посочени области;
периода, за който са необходими данните - посочва се предходната календарна година;
териториалния обхват – общинско, областно и/или национално ниво.

Първични данни за състоянието на отделните области може да бъде набирана чрез структурите на гражданското общество, бизнеса и населението посредством следните информационни канали, които функционират постоянно:

„горещ телефон“;
електронен адрес за сигнали и предложения;
обществени обсъждания организирани ежегодно за приемането на общинския бюджет.

При постъпване на информация чрез телефон или електронна поща, отнасяща се до политиката на развитие на общината, тя се събира в информационен масив с натрупване, като на последния работен ден от месеца, информационния масив се предоставя на дирекция „Инвестиционна политика и проекти”.

При идентифицирането на необходимост се организират консултации със заинтересованите страни от дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности”. Подходящите форми за консултация са: попълване на анкетна карта, фокус група, обсъждане и дискусия. Изборът на форма зависи от разполагаемите ресурси и аналитичните възможности на местната администрация.

При невъзможност да се събере и обработи информация се предлага на Групата за наблюдение на съответния стратегически или планов документ да определи обхвата на задание за възлагане на външни експерти събирането и обработката на необходимата информация.

Цялата информация, набирана във връзка с подготовката, наблюдението и оценката на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на местно ниво се съхранява в специална Информационна система за съхранение и предоставяне на данните в администрацията на община Брегово, в която всяка отделна информация ще бъде записвана в отделна таблица. Информационната система съхранява данните като съвкупност от електронни файлови таблици като всеки индикатор се записва в собствена електронна таблица – файл на MS Excel, Open Office Calc или друга сходна програма. Данните се записват през определен период.

Въвеждането на данните в Информационна система за съхранение и предоставяне на данните се извършва от служителите на дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности“, като те и предоставят при необходимост данни на други звена в рамките на администрацията.

5.Анализ и интерпретация на информацията

Мониторингът на изпълнението на конкретни политики за развитие на община Брегово се осъществява от Работна група за наблюдение на политиката в определената област (наричана по нататък „Група за наблюдение”) с активното съдействие на дирекция „Бюджет, финанси и стопански дейности” на администрацията на община Брегово.

Група за наблюдение на политиката в определената област се създава със заповед на кмета на община Брегово.

Функциите на Групата за наблюдение включват:

осигуряване на информация и данни и прилагане на система от индикатори за наблюдение по отношение на реализацията на целите и приоритетите за регионално и местно развитие;
координация на дейностите по наблюдението между централните и местните органи на изпълнителната власт, други заинтересувани органи, организации и юридически лица на основата на принципа за партньорство;
осигуряване съответствие на действията по наблюдението с условията и правилата в областта на защитата на конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и насърчаването на равните възможности и социалното включване;
обсъждане и одобряване на доклади за наблюдението на документите за съответната област на политика;
осигуряване на комуникация и взаимодействие с административните структури, участващи в процеса на изпълнение на регионалните планове за развитие и на общинските планове за развитие;
разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение в случай на установяване на проблеми и пропуски;
определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност относно постигнатите резултати от наблюдението с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на документите за съответната област на политика.

Мониторингът има за цел да проследи основните компоненти на политиките, които се формулират в основните области на развитие. Компонентите на мониторинга, които подлежат на наблюдение, са степента на изпълнение по отношение на:

разпределението на изпълнението на конкретните проекти във времето;
разпределението на финансовото изпълнение на политиката;
оценка на ефективността и ефикасността на изпълнението на конкретната политика.

Мониторингът при изпълнение на действащите конкретни политики за развитие на община Брегово се осъществява при съблюдаване на: подходите за осъществяване на конкретните политики, системата от индикатори, времевия порядък за изпълнението на конкретните мерки и/или операции и оценката на финансовото изпълнение на политиките, заложени в настоящия документ.

При формиране на нови политики, мониторингът върху тях се осъществява при съблюдаване на следните последователни стъпки:

определяне на подходи за постигането на целите на конкретната политика, разпределени във времето;
определяне на система от индикатори за наблюдение на конкретната политика;
определяне на времевия порядък за изпълнението на конкретните мерки и/или операции;
оценка на финансовото изпълнение на политиката;
създаване и спазване на механизъм за проследяване на водещи параметри на политиката;
спазване на периодичност, отчетност и докладване на мониторинга;
консултиране на резултатите от мониторинга със заинтересованите страни.

Системата за наблюдение на политики от Групата за наблюдение обхваща:

индикаторите за наблюдение;
системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информацията, свързана с наблюдението следва да бъдат съобразени с правилата за дейностите по набиране и съхранение на информация, свързана с подготовка и изпълнение на стратегически, програмни или планови документи за осъществяване на политики на местно ниво.

Индикаторите за мониторинг на степента на изпълнение на целите и приоритетите в областта на икономическата политика могат да бъдат:

произведена продукция на глава от населението;
нетни приходи от продажби на глава от населението;
оборот на предприятията (областно ниво);
произведена продукция (областно ниво);
добавена стойност по факторни разходи (областно ниво);
разходи за придобиване на ДМА;
преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12;
равнище на средна годишна работна заплата;
среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение;
брой предприятия;
относителен брой на предприятията с до 9 заети лица;
относителен брой на предприятията с 10-49 заети лица;
относителен брой на предприятията с 50-249 заети лица;
относителен брой на предприятията с повече от 250 заети лица;
коефициент на заетост;
коефициент на безработица.

Индикаторите за мониторинг на степента на изпълнение на целите и приоритетите в областта на екологична политика могат да бъдат:

намаляван на загубите на вода по водопреносната мрежа (в %);
подобряване ефективността на водоснабдяването (в %);
изградена канализационна мрежа, км;
дял на обслужвани населени места за организирано сметосъбиране;
дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране;
събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население;
дял на трайно премахнати нерегламентирани сметища;
дял на сградите с подобрена енергийна ефективност;
% отпадни води, подложени на първично/ вторично пречистване;
% на домакинствата с подобрени системи за водоснабдяване;
общо разходи за опазване на околната среда;
разходи за ДМА с екологично предназначение;
разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението;
дял на населението с канализация;
дял на населението с проблеми във водоснабдяването.

Индикаторите за наблюдение на степента на изпълнение на различните политики следва да отчитат степента на постигане на целите и приоритетите за развитие, определени в съответните документи, въз основа на данните за физическото и финансовото им изпълнение.

Проследяването и оценката на изпълнението на дейностите/проектите за всяка една конкретна политика се осъществява съгласно съответната индикативната финансова таблица на стратегическия/планов документ.

1 чл. 35 (2) от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие (ППЗРР)

2 чл. 78 (2) ППЗРР

3 съгласно тематичните области, в които са определени общите индикатори за наблюдение на интервенциите, подкрепени от европейските фондове в периода 2014 – 2020, както и съгласно Методическите указания за разработване на програмни документи за периода 2014 – 2020 г., одобрени със Заповед № РД-02-14-2402/22.11.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството

Каталог: doc -> Dokumenti
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
Dokumenti -> Република българия министерство на образованието и науката

Изтегляне 342.12 Kb.

Сподели с приятели: