Дом за медико-социални грижи за деца гр. Силистра



Дата23.10.2018
Размер73.19 Kb.
#94115

ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА - ГР.СИЛИСТРА


гр.Силистра, ул.”Серес” №4,

тел.: 086/820 523

еmаil: dmsgd_silistra@abv.bg





Детските страхове


Детската психика е изключително крехка, а ние възрастните много често се опитваме да приложим нашите стандарти върху малките човечета. Децата пречупват света и явленията в него през своя призма и понякога неща, които са абсолютно незабележими за нас, за тях се оказват изключително впечатляващи, а понякога остават запечатани в съзнанието им цял живот. Най-слабият пример за това са случайните и сякаш дребни спомени, които пазим от детството си, и които от днешна гледна точка изглеждат незначителни.

Любопитен факт е, че според много специалисти, още плодът в утробата може да изпитва чувства като страх или задоволство. За това често майките биват предупреждавани, че силните емоции и особено отрицателните се пренасят и върху нероденото дете.

До третата година на детето вече са се оформили основните страхове, които за съжаление понякога преминават нормалните граници и се превръщат в паника. Най-често това са страх от тъмното, от самотата, от непознати или от животни. Паралелно с това, понякога родителите насаждат допълнителни страхове от разни плашила като например баба Яга, Торбалан и други подобни.

Семейството. Това е първият и най-важен фактор в оформянето на страховете у детето. Изключително важна е домашната атмосфера, влиянието на татко и мама оформя детския мироглед и понякога, волно или неволно, именно родителите внушават притесненията у малчугана. Негативно се отразяват скандалите, напрежението и обидите в семейството, които разрушават чувството за сигурност у малкото. Понякога виновници за притесненията се оказват по-голямото братче или сестра. Те често обичат да плащат малките и да се забавляват като гледат реакцията.

Улицата. Приятелчетата на улицата или в детската градина също могат да въздействат негативно и да провокират специфични страхове, които всъщност са защитна реакция срещу някакъв вид дразнител. Понякога страховитите разкази, които децата обичат да измислят и предават като реални, развихрят фантазията и плашат малките.

Телевизията. Много е писано за вредното влияние на телевизията, но един от най-неприятните ефекти може да се окаже именно предизвикването на различни страхове. Не оставяй детето да гледа филми, които не са предназначени за неговата възраст. Резките смени на кадрите, писъците, гърмежите, силният шум, всичко това се отразява на крехката психика на малчуганите. Да не говорим за екшъните или филмите на ужасите.

Как да помогнете на детето си. Всички тези фактори могат да доведат до появата на всевъзможни страхове и притеснения у детето. Като начало не го изпускайте от очи ако забележите у него странни и нетипични реакции. Наблюдавайте го, за да разберете кое точно го притеснява. След това седнете и поговорете с него, ако се налага дори под формата на шега или пък разкажете някакъв ваш страх, който сте преодолели. Детето трябва да преодолее притесненията си и да ви сподели страховете си, ако успеете, значи сте победили част от проблема.

Понякога, независимо от условията у дома и навън, детето развива страхове. Трябва да знаете, че това не винаги зависи от вас. Не бива да се самообвинявате излишно. Можете просто да бъдете по-чувствителна към нуждите му. Например ако не иска да заспи на тъмно, оставете нощната лампа. Ако се притеснява от животно или конкретен човек, не го насилвайте да се доближава до тях. В крайна сметка страховете в умерена степен са нещо съвсем нормално и едва ли има човек на земята, който да не изпитва различни притеснения. Страховете са индикатор за емоционалната чувствителност, развито въображение и всъщност за съвсем нормално явление в израстването на детето. С всяка изминала година съзнанието му се развива, фантазията му се развихря, започва да прави различни асоциации и да влага смисъл в предмети и хора, различен от този, с който са свикнали възрастните.

Трябва да го наблюдавате и да говорите с детето, в никакъв случай не използвайте заплахи свързани с изоставяне, с това че ще го вземат разни страшилища и чудовища и със създания, характерни за нашия фолклор като Торбалан. Обяснете му че това, което го плаши е безобидно. Дори може да му дадете пример с вас самите. Опитайте се заедно с него да преодолеете страховете, например може да го хванете за ръка и да минете през тъмния коридор. Използвайте различни видове игри, за да се преборите със страховете му. Музиката и рисунките са добър помощник. Нека да нарисува това, което го плаши.

Ако страховете са изключително обострени, по-добре потърсете специализирана помощ от детски психолози. По-добре да се вземат мерки навреме, отколкото по-късно да се налагат многократни посещения в кабинета на специалиста. Ако се налага, поговорете с учителките в детската градина, за да разберете подробности около поведението му през деня или да ги предупредите за специалните нужди и страхове на детето. 


Откъде произхождат детските страхове? Децата могат да се страхуват от различни неща, от високи и внезапни звуци, когато ги събудят неочаквано или пък когато някой се прокрадне мълчешком зад тях. По принцип тези страхове лесно могат да бъдат обяснени с вродения инстинкт за самосъхранение.


Но децата могат да се страхуват и от най-невинни предмети и да се изплашат от какво ли не. Много от детските страхове сякаш не са свързани с нищо и изглеждат необясними. Например, едно дете може да се страхува както от бръмбари и паяци, така и от красиви пеперуди. Има деца, които се боят клоуни, защото те крият лицето си. И така, откъде се пораждат тези страхове?

Възможно е те да приемат част от страховете от самите нас, техните родители. Ако майката се страхува от кучета, много голяма е вероятността и детето да се бои от тях. Същото се отнася и за страха от буря или друга природна стихия. Силната тревожност на майката, която вижда потенциална опасност във всичко около своето дете, е възможно да формира у детето боязън и прекалена предпазливост. Предупрежденията за опасност на всяка крачка може да накарат детето да живее в тревога и през цялото време да очаква да го сполети някаква опасност.

Страхове при децата могат да се породят и в случаи на извънредна протекция от страна родителите. За детето, което живее в „парникови” условия ще бъде много по-трудно да се приспособи към живота без изградения от близките му „защитен скафандър”. Отнемането на възможността детето самостоятелно да опознае света по пътя "пробата и грешката", стремежът да се подпомогне във всичко, за да не сгреши, го прави неуверено и провокир възникването на страхове.



Безразличието към детето, не по-малко от прекалената опека, може да бъде причина за пораждане на неувереност и възникване на страхове. Лишеното от емоционална подкрепа и общуване дете, остава без разбиране за света около него или с грешни представи, които строи само, без да има база от знания и опит. Това може да стане причина да се страхува от всичко, за което няма обяснение и да компенсира своето незнание с въображаеми и фантазни образи.

Предпоставка за възникване на страхове може да бъде и особено критичното отношение на родителите към детето. Ако често се отнасяме неодобрително към детето си, викаме му и го обиждаме, а то не е в състояние да разбере вината си, постепенно в него може да се зароди враждебност към нас. Тъй като за него е важно да продължи да ни обича, то може да пренася враждебното си отношение и страх от наказание за това върху други хора, предмети или ситуациии. Проблемът е в това, че страха има свойството да преминава от един обект на друг и да се разширява асоциативно.

Ситуацията, в която образът на детето не съответсва на родителския идеал, също може да доведе до състояние на несигурност у детето. Случва се родителите, разбира се с най-добри намерения, да внушават на детето си мисълта, че то не е такова, каквото трябва да бъде. Тъй като родителският авторитет за детето е като истина от последна инстанция, то започва с всички сили да се стреми да им угоди, за да постигне този идеал. Започва да се страхува да не разочарова родителя, става неуверено и боязливо, престава да проявява инициатива и смята себе си за недостоен за обич.

Преживявания, свързани с някаква форма на страх са най-характерни за децата в предучилищна възраст. Разбира се, те могат да се проявяват под най-различни форми - като страх от тъмното, от самота или приказни герои. Това е така, защото именно в тази възраст се формира цялата палитра от емоции, придобиват се навици за защита и гъвкавост на поведението като цяло. Разбира се, това съвсем не означава, че страховете трябва да бъдат пренебрегвани, особено причините за тях. Най-разпространени в тази възраст са страховете от самота, нападение и приказни персонажи. По този начин, в предучилищна възраст страхът от самота се конкретизира в страх от нападение и се въплащава в лицето на страшни приказни герои. Когато детето остане само, без поддръжката на родителите си, може да изпитва чувство за опасност и инстинктивен страх от заплашващи го приказни персонажи. С други думи, то не се чувства толкова защитено, за да противостои в своето въображение на отрицателното въздействие на плашещите го образи. Ето защо е толкова важно в тази възраст родителите да проявяват емоционална отзивчивост. Ако тя е недостатъчна, това би могло да породи или засили безпокойството, неустойчивост на настроенията и капризност като средство за привличане на вниманието.

Детето би могло да използва страховете си, особено тези, които възникват преди сън, с цел привличане на вниманието на възрастните. Тогава родителите трябва да поговорят с детето, да му обърнат внимание без да са строги, изискващи и формални.

За преодоляване на тези преживявания, особено важна е ролята на бащата. Активното му участие в живота на семейството и възпитанието на децата е способно да окаже изключително положително влияние върху развитието на емоционалната и волева сфера на детето и това да доведе до чувство на защитеност и сигурност у детето.

Добре е, ако в подобни ситуации родителите подхождат уверено и спокойно към страховете на децата си. Това ще стабилизира психическото им развитие и ще помогне за постигане на тяхната самостоятелност.


СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ


  • Приемайте детето такова, каквото е, давайки му възможност да се променя.

  • Вашето дете трябва да чувства стабилност, спокойствие, доброжелателност.

  • Насищайте живота на детето с позитивни емоции: по-често го гледайте “с добри очи”, осъществявайте тактилен (чрез докосване) контакт в съответствие с възрастта на детето, слушайте го “активно”.

  • Отнасяйте се с разбиране към страховете и тревогите на детето: не му се смейте и не се опитвайте да преодолеете насила страха.

  • Занимавайте детето с някакъв вид дейност в продължение на целия ден. Ако не му се иска да се занимава с нищо, то може би се връща към преживяванията си.

  • Проиграйте с детето ситуацията, която предизвиква у него тревога. Разгледайте я във всичките й подробности, изрепетирайте неговото собствено поведение в трудните моменти.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница