Дом за медико-социални грижи за деца гр. Силистра



Дата19.12.2017
Размер80.26 Kb.
#37076

ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА - ГР.СИЛИСТРА


гр.Силистра, ул.”Серес” №4,

тел.: 086/820 523

еmаil: dmsgd_silistra@abv.bg




Хиперактивните деца

Какво е това хиперактивност

Думата хипер (от гр. „над”, „свръх”) е съставна част на сложни думи, посочващи превишаване на нормата. Думата активен е влязла в българския език от лат. „a tivus” и означава „действен”. Авторите на психологичния речник посочват като външни прояви на хиперактивността – невнимателността, бързата отвлекаемост, импулсивността, повишената двигателна активност. Често хиперактивността се съпътсва от проблеми в общуването с обкръжението, обучителни трудности и ниска самооценка. Като степента на умственото развитие на децата не зависи от степента на хиперактивност и може да превишава показателите на възрастовата норма.


Съществуват различни мнения за причините, обуславящи възникването на хиперактивността: това могат да бъдат генетични фактори; особености в строежа и функционирането на главния мозък; родови травми; инфекциозни заболявания, преболедувани от детето в първите месеци от живота му и др.

От специалистите се приема, че в основата на хиперактивния синдром са минимални мозъчни увреждания, наличието на които се определя от детски невролог след провеждане на специална диагностика. Като при необходимост се назначава медикаментозна терапия.

Но подходът към лечението на хиперактивното дете и неговата адаптация към колектива трябва да бъде комплексен. В психокорекционната работа с детето се включват педагози, специален педагог и психолог, които работят в тясна връзка с родителите и могат да научат детето на ефективни начини за общуване с деца и възрастни.

Всеки специалист, работещ с хиперактивно дете знае колко грижи и неприятности създава то на обкръжението си. Но това е само едната страна на въпроса. Не трябва да се забравя, че на първо място страда самото дете, защото то не може да се държи така, както изискват от него възрастните, не защото не иска, а защото неговите физиологични възможности не му позволяват да направи това. На такова дете му е много трудно да стои на едно място продължително време и да не говори. Постоянните забележки и наказания не подобряват неговото поведение, а понякога даже стават източник на нови конфликти. Освен това, такива форми на въздействие могат да способстват за формиране у детето на „отрицателни” черти на характера. В резултат страдат всички – и детето, и възрастните и децата, с които то общува.

Да се постигне послушание и изпълнителност от страна хиперактивното дете е нереалистично и непосилно, но да се научим да живеем с него и да му сътрудничим е напълно изпълнима задача.
Портрет на хиперактивното дете
Във всяка група в детската градина или в училищния клас се срещат деца, на които им е трудно дълго време да седят на едно място, да мълчат и да се подчиняват на инструкциите и правилата. Те създават допълнителни трудности на педагозите и възпитателите, защото са много подвижни, избухливи и раздразнителни, безотговорни. Хиперактивните деца често бутат и събарят различни предмети, блъскат другите деца, създавайки по този начин конфликтни ситуации. Те често се обижда, но това, че те обиждат бързо забравят. Известният американски психолог Вайолет Оклендер характеризира хиперактивните деца по следния начин: „На хиперактивното дете му е трудно да седи на едно място, то се суети, постоянно се движи, върти се на мястото си, понякога е прекалено разговорливо, може да дразни околните с маниера си на поведение. Често такова дете има лоша координация или недостатъчен мускулен контрол. То бута, изтърва и чупи предмети, разлива течности. На такова дете му е трудно да концентрира вниманието си, то лесно се отвлича, задава много въпроси, но рядко изчаква отоговора”.

Често се смята, че детето е хиперактивно само защото то има нужда от повече движение и не може да стои на едно място. Това мнение е погрешно, тъй като не се вземат под внимание другите признаци на хиперактивността - дефицит на активното внимание и импулсивността. Много често педагозите и родителите не обръщат достатъчно внимание на импулсивността на детето. Какво е това импулсивност? В речника по психология /Л. Десев/ този термин се обяснява така: „Импулсивността е особеност в поведението на човека (в устойчива форма – черта на характера) и се състои в склонността да се действа под въздействието на външните емоции. Импулсивният човек не обмисля своите постъпки, не преценява наличните „да” и „не” в конкретната ситуация, той бързо и непосредствено реагира, много често и с такава бързина се разкайва за своите действия”.



Как да играем с хиперактивните деца
Подбирайки игрите (особено подвижните) за хиперактивните деца, е необходимо да се имат предвид следните особености на тези деца: дефицита на внимание, импулсивността им, много високата им активност, а също така неумението им дълго време да се подчиняват на групови правила, да изпълняват инструкции, да задържат вниманието си върху детайлите и бързото настъпване на умора. В играта им е трудно да изчакват реда си и зачитат интересите на другите деца. Затова включването на тези деца в колективните игри е необходимо става поетапно. Може да се започне с индивидуална работа, след това да се привлича детето в игра с няколко деца и едва след това да се включва в колективна игра. Желателно е да се използват игри с ясни правила, спомагащи за развитие на вниманието.

Тренировката в играта на слабите функции е необходимо да се извършва също поетапно. На първо време трябва да се подбират такива упражнения и игри, които способстват за развитието само на една функция. Например, игри насочени към развитието само на вниманието, или игри, които учат детето да контролира своите импулсивни действия. Отделен етап в работат може да бъде използване на игри, които помагат на детето да придобие навици за контрол на двигателната активност.

Провеждайки работа за развитие на една от слабите функции и коагто настъпят очакваните резултати, могат да бъдат подбирани игри за развитие на две функции едновременно. Както вече беше отбелязано, по-добре е да се започне с индивидуална форма на работа, за да може детето да усвои изискванията на педагога, а след това постепенно да се привлече към колективните игри. При това е необходимо да се привлече детето към работата, да се направи така, че да му е интересно. След като вече детето има опит от участие в игрите и упражненията, насочени към развитие на две слаби функции едновременно (внимание и контрол на импулсивността или внимание и контрол на двигателната активност и др.) може да се премине към по-сложни форми на работа (в една и съща игра) отработване на трите функции едновременно.
Правила за работа с хиперактивни деца
1. Да се работи с детето в началото на деня, а не вечерта.

2. Да се намали работното натоварване на детето.

3. Работата да се разделя на по-кратки, но по-чести периоди.

4. Да се внася експресивност в работата с хиперактивното дете.

5. Да се намалят изискванията за прилежност и акуратност в началото на работата с детето, за да се формира чувството за собствена успешност и детето.

6. По време на работа, хиперактивното дете да е близо до възрастния.

7. Да се използва тактилния контакт (докосване, милване, гушкане и др.).

8. Да договаряме с детето действията преди започването на занятието.

9. Да се дават на детето кратки, ясни и конкретни инструкции.

10 Да се използва гъвкава система от поощрения и наказания.

11. Детето да се поощрява веднага, без да се отлага за по-късно.

12. Да се предоставя на детето възможност да избира.

13. Да запазваме спокойствие при работа с хиперактивните деца.
Родителите на хиперактивните деца често изпитват големи трудности при възпитанието им. Много от тях не одобряват поведението на детето си на обществени места и вкъщи. Многобройните наказания и порицания не водят до желания резултат. Понякога родителите стигат до отчаяние: „Аз не знам какво да правя с него! Нямам повече сили!”. Родителите на хиперактивното дете много често с големи опасения изпращат децата си на детска градина или на училище. Те предварително преживяват, това, което може да се случи: „Ето сега ще излезе възпитателката и ще започне да се оплаква от детето им. Чувайки това родителите или започват да се защитават или навеждат глава, все едно, че порицават тях самите. След тези оплаквания, разбира се те посрещат своето дете с упреци и порицания. Педагогът, присъстващ на тази „топла” среща, също се чувства много неловко и даже съжалява за това, че е станал причина за всичко това.

Необходимо и педагозите и родителите да се научат да избягват такива ситуации. За това е необходимо родителите да могат да приемат детето си, такова, каквото е. И, че за това нямат вина нито те, нито детето им.

Убедеността на родителите в това, че обкръжението не отхвърля детето им, а го приема, ще им помогне те самите по-добре да разбират и приемат детето си. Ако педагогът посреща родителите не с оплаквания, а с позитивна информация, то напрежението им ще бъде сменено с чувство на гордост и радост. И когато види бягащото към него дете, той ще го посрещне не с упреци, а с нежност и усмивка.

Вечерта вкъщи родителите могат да споделят постиженията на детето пред него и пред другите членове на семейството, като повишават по този начин неговата самооценка и нивото на мотивация към обучението. По свое усмотрение родителите могат да поощрят детето с разходка в парка, гледане заедно на интересен филм или да играят заедно с него любимата му игра.

Детето, чиито родители, подхождат към неговото възпитание в тясно взаимодействие с педагога и действат в едно направление, много скоро започва да разбира, какво изискват от него възрастните. Веднага щом изчезнат разногласията по отношение на изискванията на възрастните към него, детето става по-спокойно и по-уверено в собствените си сили. Освен това, такава форма на работа с обмяна на картончета, допринася за установяване на отношения за взаиморазбиране и доверие между педагога и родителите.
Хиперактивното дете се нуждае от постоянна психологическа помощ. Като всички деца, и хиперактивното дете иска да бъде успешно в нещата, с които се захваща, но много често това не му се отдава. Затова родителите е необходимо да обмислят всички задачи и инструкции, които подават на детето и да помнят – детето ще прави само това, което му е интересно и ще се заминава с това само до тогава, докато това му е интересно и ще се занимава с това, кокато то му омръзне. Когато детето се измори, е необходимо да бъде пренасочено на друг вид дейност.
Необходимо е също да се положи грижа за организиране на мястото за игра на детето. То трябва да бъде тихо и спокойно – да не е около телевизора или около постоянно отваряща се врата, а да бъде на място, където детето ще може да се занимава без да се отвлича. Като родителите трябва да са наблизо, за да помогнат на детето, когато то срещне затруднения.

Ако детето в нещо не е право, не е необходимо родителите да го порицават, тъй като тяхната дълга реч няма да бъде докрай чута и осъзната. По-добре още от начало да се установят правилата на поведение и системата от поощрения и наказания. Изискванията към детето трябва да бъдат конкретни, кратки, ясни и изпълними.



Не трябва да се принуждава детето да моли за поощрения и да дава обещания: „Аз ще се държа добре”, „Винаги ще те слушам”. Можете да се договорите с детето, че няма да дърпа брат си, че от днес ще поставя обувките си в шкафа. Но за отработването на всяко изискване към детето, то може да се нуждае от по-продължително време – например, 2 до 4 седмици и повече. Но докато не се отработи първата договорка с детето, да не се преминава към следващата. Имайте търпение и се постарайте да доведете започнато до край. След това можете да преминете към отработването на следващото изискване.

Ако родителите посещават заедно със своето дете кино, театър или отиват на гости, е необходимо преди това да му обяснят правилата на поведение. Например, ти трябва да ми дадеш ръка и да не пускаш, докато не пресичем улицата и т.н. Ако направиш всичко правилно ще тидам жетон. След това полученото количество жетони за правилно поведение, детето може да размени за награди (лакомство, играчка и т.н.). Ако детето много се старае, но направи нещо случайно не така, както трябва, то може да му се прости. Нека детето да се чувства успешно.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница