Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ



Дата19.01.2018
Размер73.27 Kb.
ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА – ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДИН ОБРАЗ
В предишните часове говорихте за идентичността на Дон Кихот като израз на Сервантесовото разбиране за лудостта като свободност, различност, която откроява човешкото на фона на безличието и ограничеността на духовно и социално разпадащата се Испания в края на 16, началото на 17 век. Но налудничавите дела и мисли на Дон Кихот през по-голямата част на повествованието се оглеждат в поведението и говоренето на неговия спътник и оръженосец Санчо Панса. Този час ще говорим за отношенията между двамата герои, причините, които ги събират и посланието, което Сервантес отправя чрез тази необикновена двойка.
Защо според вас се появява в романа Санчо Панса? – той е един от задължителните герои в рицарските романи (всеки известен рицар си има оръженосец); той е точно обратното на своя господар – прост, неграмотен, беден, но богат на житейски опит – това го превръща във ‘водач’ на Дон Кихот (Санчо знае как да се ориентира по мъха в гората, познава хората, превързва раните на господаря си с билки и природни мехлеми и така помага за оцеляването му, освен това е най-добрият му слушател, дори когато не го разбира).
Двамата герои изглеждат напълно противоположни и това създава своеобразно равновесие на крайностите. Но някои изследователи твърдят, че Санчо е другото ‘Аз’ на Дон Кихот, негов двойник (така както всеки човек носи в себе си своята противоположност). Ще се опитаме да проверим това твърдение, като проследим кам се развиват отношенията между двамата. Запишете темата за часа:
ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА – ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДИН ОБРАЗ
Как е въведен в действието Санчо Панса? ( седма глава):
В същото време Дон Кихот влезе във връзка с един селянин, негов съсед, човек със златно сърце — ако може да се каже, че беднякът притежава изобщо нещо златно, — но с малко мозък в главата си. Дон Кихот му говори толкова много и му обеща такива работи, че бедният селянин се реши да тръгне с него и да му служи за оръженосец. Между другото Дон Кихот увещаваше съседа си да го последва и поради това, че някой ден, при някое щастливо приключение, той можел да спечели само в миг някой остров, на който след това щял да го назначи управител. Подмамен от тези и много други обещания, Санчо Панса — така се казваше селянинът — напусна жена и деца и постъпи на служба като оръженосец на съседа си.
Началното описание на Санчо е много по-кратко от това на Дон Кихот и акцентува на привидно противоречивите качества: златно сърце - малко мозък. Причината да тръгне с Дон Кихот е от една страна възможността да напусне мястото, където живее, и да приключенства заедно с ‘рицаря’, но най-вече заради обещанието на Дон Кихот да го направи управител на някой остров. Какви други качества разкрива Санчо в първите сцени на спътничеството им? (подберете моменти, в които да се видят практичните възгледи на героя, неговия език, употребяващ пословици и др. народни мъдрости) – извод: първите прояви на Санчо в романа го представят като антипод на Дон Кихот – за разлика от преклонната възраст на рицаря, Санчо е в разцвета на силите си със здраво тяло; на безумието на господаря се противопоставя здравия разум, възпитан в нелекия живот на героя; Дон Кихот няма истинско семейство, докато Санчо има жена и деца; идеализмът на единия се оглежда в скептицизма (недоверието) на другия; книжният начин на изразяване на Дон Кихот е трудно разбираем за говорещия просто и не много изискано селянин.
Как Санчо помага на Дон Кихот в неговите безумни начинания? – коментирайте как оръженосецът ориентира своя господар в труднопроходимите местности (прочит на фрагмент с акцент върху различните познания на героя за природата, посоките); как се опитва да го предпази от поредния провал (например при срещането на ветрените мелници); как го лекува след нараняванията...извод: Санчо е очите и ушите на Дон Кихот в реалния свят и така прави възможо пътуването му във въобразения свят на неговите приключения. Без трезвата селска мисъл Дон Кихот не би оцелял в множеството перипетии, които му се случват.
Как се променят героите в резултат на съвместния си живот по време на приключенията? - Санчо научава много за живота на рицарите, Дон Кихот го научава и да чете и пише – във втория том на романа той даже пише писма на жена си и на своя вече бивш господар, променя езика си и започва да се изразява подобно на своя господар. По време на губернаторството си показва мъдрост и досетливост. Епизодът в 45 глава на втората книга представя случай, в който Санчо трябва да отсъди справедливо спора между двама от поданиците му. Коментирайте поведението на ‘губернатора’:

Пред него се явиха след това двама старци, единият от които носеше вместо тояга дебела тръстика. Другият, който не носеше тояга, каза:

Сеньор, на този човек дадох преди време на заем десет златни ескудос, за да му направя добрина и услуга, при условие че ще ми ги върне, щом му ги поискам. Минаха много дни, без да му ги поискам, за да не го поставя — ако предявя правото си — в още по-затруднено положение от това, в което се намираше, когато му ги дадох в заем. Но понеже ми се стори, че не е добър платец, поисках си ги не веднъж, а много пъти, но той не само не ми ги връща, ами и отрича, като казва, че никога не съм му ги давал или че ако съм му ги дал, той ми ги бил отдавна върнал. Аз нямам свидетели нито че съм му дал парите, нито че ми ги е върнал, тъй като той действително не ми ги е върнал. Бих искал, ваша милост, да го заставите да положи клетва и ако се закълне, че ми ги е върнал, готов съм да му ти простя тук пред вас и пред господа-Бога.

Какво ще кажете на това, старче с тоягата в ръка? — попита Санчо.

А старецът отговори:

Признавам, сеньор, че той ми ги даде на заем — наведете си жезъла, ваша милост, — и щом той ми предлага клетва, аз ще се закълна над жезъла, че съм му ги върнал и възстановил действително и в пълен размер.



Губернаторът наведе жезъла си, а старецът предаде тоягата си на другия старец, за да я подържи, докато положи клетва — като че ли тя му пречеше много, — и веднага сложи ръка върху кръста на жезъла и каза, че наистина е взел на заем десетте ескудос, които му се искат сега, но че ги е върнал на ръка, а другият забравил и си иска от време на време парите.

Като чу това, великият губернатор запита заемодавеца има ли възражения по отношение казаното от противната страна, а той отговори, че длъжникът казва без всяко съмнение истината, защото го смята за честен човек и добър християнин, че навярно е забравил кога и как са му били върнати парите и че занапред не ще му иска вече нищо.

Длъжникът взе тоягата си, поклони се и напусна съда. А Санчо, като видя как спокойно излезе ответникът и колко смирено се държи ищецът, обори глава на гърдите си, тури показалеца на дясната си ръка над веждите и носа си, вглъби се в размисъл и след това дигна глава и заповяда да повикат стареца с тоягата, който си беше вече отишъл. Доведоха го и като го видя, Санчо му каза:

Дайте ми тоягата си, добри човече, имам нужда от нея!

С най-голямо удоволствие — рече старецът, — ето я, сеньор.

И той му я подаде. Санчо я взе, даде я на другия старец и му каза:

Идете си с Бога, дългът е вече изплатен!

Как така, сеньор! — отговори старецът. — Та нима тази тръстика струва десет златни ескудос?

Да — каза губернаторът, — и ако не е така, аз съм най-големият глупак на света. Сега ще се види имам ли глава да управлявам цяло кралство, или не.



И той заповяда на самото място, пред всички, да се счупи и разтроши тръстиката. Заповедта му се изпълни — вътре намериха десет златни ескудос. Всички останаха учудени и решиха, че губернаторът им е нов Соломон. Запитаха го как е могъл да отгатне, че десетте ескудос са в тръстиката, а той отговори, че когато видял как старецът дава тоягата си на противната страна, преди да се закълне, как се клел, че е върнал парите действително и напълно и как след клетвата си взел тоягата, дошло му на ум, че вътре в нея са парите, които се искат. От това може да се заключи, добави Санчо, че само Бог вдъхновява понякога присъдите на губернаторите, макар и лично те да са глупави.

Какви качества на героя разкрива ситуацията? – наблюдателност, съобразителност, уважение и към двете страни на конфликта. Оригиналното разрешение на спора му печели респект пред старейшините. Сравнението със Соломон е колкото смешновато (Соломон е най-известният древен мъдрец и съдник), толкова и основателно, макар че не всяко решение на Санчо е толкова убедително. Оказва се, че Санчо следва доста успешно съветите, които Дон Кихот му дава преди поемането на губернаторския пост. Което доказва порастването на героя – че той е приел много от възгледите на своя господар вече като свои.

Как си обяснявате, че реалистът Санчо се вслушва в препоръките на един луд? – Санчо е единственият, който разбира Дон Кихот - не винаги думите му, но душата му, желанието му да върши добри дела. Ако в началото Санчо е подмамен повече от обещанията за материална облага, постепенно той започва да цени все повече ума на своя господар. За Санчо Дон Кихот не е толкова луд, колкото обсебен от идеите на рицарството, затова и му помага да поддържа илюзията си, че е рицар (спомнете си как го лъже за писмото до Дулсинея, която уж го скъсала, за да не научат останалите тайната й) – Санчо осъзнава, че не е важно толкова какво вършиш, а защо, и той със своето ‘златно сърце’ успява да оцени добрите намерения на господаря си.

Когато двама души се разбират, значи имат нещо общо. Можем ли да кажем, че въпреки очевидните разлики двамата герои си приличат? – всъщност и двамата имат сходни очаквания от живота, просто ги изразяват по различен начин: и двамата са любознателни и търсят приключенията, които им откриват нови светове и хора; макар и неук, Санчо е усвоил много от познанието на народния човек – пословиците и поговорките са коректив на определенията му за добро и зло, защото в тях е утаена мъдростта на поколенията преди него; въпреки здравия си реализъм, той е способен да мечтае – затова и вярва на Дон Кихот, когато му обещава остров.

Много е интересно поведението на Санчо при отрезвяването на Дон Кихот. Той се опитва да го върне към предишните му ‘виждания’ – да повярва отново, че Дулсинея е красива, че той самият е велик рицар. Защо Санчо не приема отрезвяването на господаря си? – защото само на него му е ясно, че това ще бъде духовният му край. Накрая, на смъртния му одър, ролите им като че ли се разменят:

И като се обърна към Санчо, той каза:

Прости ми, приятелю, за поводите, които ти дадох, да изглеждаш луд като мене и да изпаднеш и ти в същото заблуждение, в което изпаднах аз, когато вярвах, че е имало и има още странствуващи рицари по света.



Ах, господарю — отговори разплакан Санчо, — не умирайте, ваша милост, а чуйте съвета ми и живейте още много години! Защото най-голямата лудост, която може да направи човек, е да се остави да умре ей тъй, за нищо, само от тъга, без някой да го убие, без чужди ръце да му скъсят дните. Хайде, не ставайте сега мързелив, дигнете се от леглото и елате да излезем на полето, облечени като пастири, тъй както бяхме решили! Може би ще намерим зад някой шумак сеньора доня Дулсинея освободена от магията, и тогава няма да има какво повече да желаем. А ако умирате от мъка, че са ви победили, хвърлете на мене вината и кажете, че сте паднали, защото не стегнах добре подпругите на Росинант. Освен това ваша милост знаете от рицарските книги, че е нещо обикновено рицар да събори противника си, а победеният днес ще бъде утре победител.

Как разбирате този финал? Умира Алфонсо Кихана, а какво остава от Дон Кихот? – остава Санчо, който вече носи Дон Кихот у себе си – като дух, като истини за света и човека, като вяра, че мечтите могат да се превърнат в реалност. И тъй като Санчо е обобщен образ на обикновения човек от народа, чрез него се внушава идеята, че Дон Кихот може да живее у всеки, който не е загубил сетивата си за различното, интересното; който не просто съществува, а търси смисъла на живеенето в своята полезност за другите и за самия себе си и който вярва, че може да промени света към по-добро, дори когато това изглежда невъзможност, лудост.
Каталог: upload -> metodika
metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир
metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф
metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век
metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството?
metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност
metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот
metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс
metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма
metodika -> Тартюф” – комедия на характерите


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница