Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

СЪДЪРЖАНИЕ

Република България се позовава на Позицията си за преговори по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” (CONF-BG 9/01; CONF-BG 19/01; CONF-BG 73/01; CONF-BG 46/02), както и на Общата позиция на Европейския съюз по раздела (CONF-BG 10/02).

България потвърждава, че приема новото acquis по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”, прието в периода 1 януари - 30 юни 2002 г., и ще го прилага от датата на присъединяването си.

І. Национален Шенгенски план за действие

• 
  Пояснения относно крайния срок за прилагане от Република България на Член 2 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
  

Р България отчита, че Шенгенското законодателство съдържа правни и практически разпоредби, които не могат да бъдат изпълнени към датата на присъединяване към ЕС. Това важи с особена сила за разпоредбата на чл. 2 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение относно премахването на контрола на вътрешните граници, за което се изисква отделно решение, което трябва да бъде взето единодушно след като България се присъедини към ЕС и в съответствие с разпоредбите на ЕС .

Република България ще изпълни всички необходими условия за премахване на граничния контрол по вътрешните граници, по смисъла на чл. 2 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение в срок до 12 м. от присъединяването на страната към ЕС. За целта до този момент ще бъдат осъществени следните конкретни мерки в областта на законодателството:

• 
  изменение и допълнение в ЗЧРБ чрез създаване на правна възможност за премахване контрола на вътрешни граници на ЕС;
  
• 
  изготвяне и приемане на Закон за охрана на границата и на съпътстващото го вторично законодателство, в което ще се детайлизира процедурата за премахване на контрола¹;
  

• 
  двустранни спогодби за гранично-полицейско сътрудничество със съседни страни².
  

Република България отчита, че създаването и функционирането на Национална Шенгенска Информационна система е ключова компенсаторна мярка, явяваща се задължително условие за премахване на контрола по вътрешните граници. В тази връзка, Република България вече е предприела конкретни действия за изграждане на Национална Информационна система, напълно съответстваща на Шенгенските критерии и изисквания /виж информацията по-долу/. Република България отчита, че понастоящем Европейския съюз разработва параметрите относно изграждането на бъдещата ШИС-II. Последващи конкретни стъпки в тази насока ще бъдат направени след като на Република България бъдат предоставени пълните технически спецификации на ШИС-II.

• 
  Пояснения относно съдържанието на предвидения Закон за охрана на границата и вторичното законодателство за неговото прилагане, което се предвижда да бъде прието до края на месец юни 2003 г.
  

Структурата на законопроекта включва десет глави:

• 
  Общи положения;
  
• 
  Дефиниции;
  
• 
  Задачи;
  
• 
  Правомощия;
  
• 
  Граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове;
  
• 
  Организация на службата;
  
• 
  Взаимодействие;
  
• 
  Информационна дейност и защита на личните данни;
  
• 
  Обучение;
  
• 
  Мерки за административна принуда.
  

Глава първа регламентира общите положения, обекта на правно регулиране и основните принципи на дейността.

Чл. 6 от проекто-закона урежда правната основа за осъществяване на международно сътрудничество в съответствие с разпоредбите на чл. 7, чл. 39 и следващите от Конвенцията. Следва да се има предвид, че в проекта на ЗОГ е регламентирана принципната възможност за осъществяване на различните форми за гранично-полицейско сътрудничество, предвидени в чл. 7, 39, 40 41 и следващите от Конвенцията. Конкретните параметри на това сътрудничество ще бъдат детайлно уредени в двустранни и многостранни международни споразумения.

Глава втора - чл. 8 дава легални дефиниции на някои от основните понятия в охраната на границата, в съответствие с чл. 1 от Конвенцията. Тук следва да се отчита, че останалата част от дефинициите в Конвенцията са включени в други нормативни актове от националното законодателство (Закона за чужденците в Р България и др.).

Глава трета съдържа основните задачи на Граничната охрана.

Чл. 10 посочва двата основни елемента от охраната на границата, а именно – граничния контрол (чл. 6, ал. 2 от Конвенцията) и граничното наблюдение (чл. 6, ал. 3 от Конвенцията).

Глава четвърта описва общите и специалните правомощия на органите на Граничната охрана, както и правната основа за използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие.

Глава пета регламентира граничния контрол, осъществяван на граничните контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 47, ал. 1 изрично регламентира, че преминаването на държавната граница е разрешено единствено на ГКПП в рамките на определеното работно време, съгласно чл. 3, ал. 1 от Конвенцията.

Чл. 47, ал. 2 принципно допуска преминаването на държавната граница и на други места, когато това е уредено в международен договор, в съответствие с чл. 3, ал. 1, второто изречение от Конвенцията (малкия граничен трафик).

Чл. 49 – 52 регламентират вида и обема на граничния контрол, както и необходимите условия за преминаване на държавната граница, в съответствие с чл. 5 и чл. 6 от Конвенцията.

Чл. 54 предвижда принципна възможност за премахване на граничния контрол, в съответствие с чл. 2 от Конвенцията. За целта, разбира се, е необходимо да са налице и всички останали условия и предпоставки (пр. функционираща национална SIS-II).

Глава шеста регламентира структурата, организацията и ръководството на Национална служба “Гранична охрана”.

Глава седма регламентира взаимодействие на национално ниво, с оглед създаването на условия за осъществяване на интегрирано гранично управление.

Глава осма регламентира организацията на информационната дейност и защитата на личните данни.

Чл. 77, т. 8 и чл. 80 регламентират защитата на личните данни при автоматизирана обработка, в съответствие с чл. 102 и следващите от Конвенцията. Тази материя е регламентирана детайлно в други нормативни актове – Закона за защита на личните данни, в сила от 01 януари 2002 г.

В чл. 79 е предвидена принципната възможност Граничната охрана да изгражда и поддържа автоматизирани информационни фондове за нуждите на охраната на границата и граничния контрол, вкл. национална SIS, в съответствие с чл. 92 от Конвенцията.

• 
  Информация за вторично законодателство в областта на граничната охрана и контрол.
  

2. В рамките на Туининг-проект по програма ФАР 99 съвместно с германски експерти започна изготвянето на съответното вторично законодателство. По конкретно започна изготвянето на следните актове:

• 
  проект на Наредба за охрана на морската и речната граница – в нея ще се регламентират методологията и способите за охрана на морската и речната граница на Р България (в процес на изготвяне);
  
• 
  проект на Наредба за охрана на сухоземната граница – в нея ще се регламентират методологията и способите за охрана на сухоземната граница на Р България (в процес на изготвяне);
  
• 
  проект на Наредба за граничния контрол – в нея ще се регламентират методологията и способите за осъществяване на граничен паспортно-визов контрол (в процес на изготвяне);
  
• 
  проект на Наредба за обучението – проектът е изготвен през м. март 2002 г., като в него са регламентирани условията, редът, специалностите и срокът на обучение, както и редът за придобиване на правоспособност в Учебния център на Гранична полиция (изготвен)
  

Приемането и прилагането на посоченото горе вторично законодателство е обвързано с приемането на Закона за охраната на границата.

• 
  Пояснения относно съществуващите различия между българското законодателство и Чл. 3, 5 и 6 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и детайлно описание на планираното законодателство за пълно привеждане в съответствие с тези шенгенски разпоредби.
  

Към настоящия момент разпоредбите на чл. 3, 5 и 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение са възприети и включени в националното законодателство чрез следните нормативни актове:

• 
  ЗЧРБ – чл. 17, ал. 1
  
• 
  ЗБДС – чл. 33
  

(2) Местата за преминаване на държавната граница се определят с акт на Министерския съвет.

• 
  Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) – чл. 79
  

• 
  Наредба за ГКПП (приета на 16.05.2002 г.) – чл. 2, ал. 1
  

• 
  Наказателен кодекс – чл. 279, съгласно който всяко лице, което влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, носи наказателна отговорност и се наказва с лишаване от свобода и глоба;
  
• 
  ЗЧРБ – чл. 48-53, които предвиждат административни наказания (глоби) за нарушения на режима на влизане и пребиваване в Р България.
  

• 
  ЗЧРБ – чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 4;
  

• 
  ЗЧРБ – чл. 19;
  

• 
  ЗЧРБ – чл. 10, 11
  

• 
  ЗЧРБ – чл. 9, ал. 6
  

• 
  ЗМВР – чл. 94
  

• 
  Наредба за ГКПП (приета на 20.05.2002 г.) – чл. 16
  

1. осъществяват граничен паспортно-визов контрол на лица и транспортните средства, преминаващи през границата на Република България;

2. разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове;

3. издават визи на границата при условията на чл. 9, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България;

4. разкриват и противодействат на организирани канали за нелегално преминаване на държавната граница, контрабанда и трафик на хора;

5. разкриват и задържат нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства на територията на ГКПП;

6. извършват проверка за взривни вещества, огнестрелни оръжия и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница;

7. изпълняват принудителни административни мерки, когато това е предвидено в закон;

8. осъществяват и други дейности, възложени им със закон или с международен договор.
Чл. 6, ал. 2 - 5 от Конвенцията

• 
  ЗМВР – чл. 95-97
  

1. охранява държавната граница и другите зони и обекти, посочени в чл. 94;

2. открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;

3. самостоятелно и съвместно с други държавни органи осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в зоните и обектите по чл. 94;

4. самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи предотвратява, разкрива и участва в разследването на престъпления и други нарушения, извършвани в зоните и обектите по чл. 94, в предвидените от закона случаи;

5. извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация;

6. събира, обработва, използва, съхранява и предоставя информация за нарушенията на държавната граница и граничния режим на страната, която е свързана с националната сигурност, на другите държавни органи по компетентност;

7. изследва и анализира причините и условията за нарушенията на държавната граница и предлага мерки за противодействие;

8. поставя и поддържа в изправност граничните знаци, обозначава граничната линия на държавната граница и не допуска разрушаване, изместване или други действия, които са във вреда на териториалната цялост на Република България;

9. самостоятелно и съвместно с други държавни органи изпълнява международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и решава граничните нарушения и инциденти, възникнали на държавната граница;

10. осъществява контрол по спазването от българските и чуждестранните кораби и плавателни средства на установения ред за плаване и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на р. Дунав;

11. съвместно с други държавни органи участва в опазването на обществения ред, в защитата на правата и свободите на гражданите, в опазването на имуществото им в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища;

12. информира местните административни органи за провежданите от нея мероприятия при усложняване на обстановката в граничните райони и съгласува съвместните действия в интерес на охраната на държавната граница;

13. самостоятелно и съвместно с Българската армия противодейства срещу въоръжени и други провокации на държавната граница;

14. оказва съдействие на специализираните държавни органи по изпълнението на нормативните актове, регламентиращи опазването на околната среда, живота и здравето на населението в зоните и обектите по чл. 94;

15. осъществява сътрудничество при изпълнение на своите задачи с органите за охрана на границата на други държави.

(2) Органите на държавната и общинската администрация са длъжни да оказват съдействие и помощ на граничната полиция при изпълнение на задачите й по ал. 1.

Чл. 96. (1) Органи на Граничната полиция са офицерите и сержантите,военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните служители.

(2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97. (1) В изпълнение на задачите по раздел I органите на Граничната полиция имат право да:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охраната на държавната граница;

2. прилагат разузнавателни способи и средства при условия и по ред,определени от министъра на вътрешните работи;

3. осъществяват паспортно-визов контрол на лицата и проверка на стоките и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;

4. спират, задържат и извършват проверка на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;

5. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;

6. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;

7. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и преминали транспортни средства извън установените за целта места и да извършват проверка съвместно с митническите власти;

8. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 94 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората;

9. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други страни в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;

(2) При изпълнение на своите правомощия по ал. 1 служителите на Граничната полиция са длъжни да уважават достойнството и да спазват човешките и гражданските права.”

Пълното описание на проекта на ЗОГ е направено по-долу, като е поставен акцент върху съответствието на неговите разпоредби и текстовете на Шенгенската конвенция, вклц на чл. 3,5 и 6.

• 
  Планове за разширяване на Автоматизираната информационна система с цел привеждане в съответствие със съответните разпоредби на Шенгенското законодателство.
  

Съществуващата българска визова система осигурява съгласуването и издаването на новите български визи в консулските представителства зад граница. На централно ниво се поддържа база данни с издадените визи и отказаните молби за визи /Визов регистър/. От началото на 2002 г. в базата се включват и съхраняват и фотографиите на кандидатите за визи. Всички гранични контролно-пропускателни пунктове и регионални дирекции на вътрешните работи имат достъп до визовия регистър. Развитието на системата за издаване на визи е предвидено да се осъществи до края на 2004 г. По-конкретно, дотогава ще бъдат доставени допълнителни технически средства и ще бъдат разработени нови софтуеърни компоненти на централната визова система, работеща във Визовия център на МВнР /към дирекция “Консулски отношения/. Новите софтуеърни компоненти ще бъдат предназначени за обработване и формиране на съобщения с формата, обменян в мрежата VISION. /Структурата и изскванията за обрбатка на тези съобщения бяха предоставени на страните-кандидатки в рамките на Програмата ФАР ХОРИЗОНТАЛ “Визи, Миграция и Управление на външни граници”, реализирана в периода 2001 – 2002г./. България отчита, че реалното включване към мрежата VISION ще бъде реализирано едва след приемането на страната в ЕС и последващото й присъединяване към Шенгенското споразумение, както става ясно от сроковете, посочени в Националния Шенгенски План за действие.

През м април 2002 г. със съдействието на бюрото ТАЙЕКС на ЕК беше проведен семинар в България на тема “Шенгенска информационна система”. Експерти от МВР на ФР Германия запознаха обстойно широк кръг български експерти с техниката на ШИС, работата на бюрата СИРЕНЕ, текущата работа на ЕК по създаването на ШИС – II, както и перспективите за нейното развитие. От българска страна участваха представители на МВР, МВнР и Агенция “Митници”.

• 
  Планове за осъвременяване на оборудването за граничен контрол и разпределението на оборудването по границите на България.
  

- Тактико-комуникационна система ТЕТРА (3 бр. за Свиленград, Бургас и всички външни граници)

- Термовизионна камера (21 бр.)

- Очила за нощно виждане (300 бр.)

- Автомобили с висока проходимост (126 бр.)

- Патрулни кораби - 50 т. (3 бр.)

- Патрулни кораби (2 бр.)

- Надуваеми лодки с твърдо дъно (6 бр.)

- Речни катери - 20 т. (2бр.)

- Плаваща ремонтна база (1 бр.)

- GPS системи (бр. 20)

- Облекло за лошо време (50 бр.)

- Спасителни жилетки (50 бр.)

- Тренажори - компютърно оборудване - за обучение (10 бр.)

- Радиостанции (1500 бр.)

- Компютърно оборудване за Командния и координационен център за Черно море (50 бр.)

- Хеликоптер (1 бр.)

- Информационно оборудване (50 бр.)
Посоченото техническо оборудване подлежи на актуалиризане с оглед наличното финансиране от държавния бюджет, Програма ФАР и други евентуални донори, както и с оглед конкретната ситуация, изискванията и нуждите на граничния контрол на границата на Р България. Същото ще бъде насочено за техническо обезпечаване както на “зелена” граница, така и на “синя” граница, като се отчита спецификата на техническите параметри. Приоритетна по отношение на техническото обезпечаване е онази част от държавната граница, която ще бъде бъдеща външна граница на ЕС. Конкретна информация за разпределението на бъдещото техническо оборудване ще може да бъде предоставена след неговата доставка.
По отношение на финансирането от държавния бюджет, съгласно нормативните изисквания, точният размер на финансовите средства ще бъде определян ежегодно чрез Закона за държавния бюджет на Р България за съответната календарна година.

Към настоящия момент, международните летища на територията на Р България /общо 5 - Аерогара София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица/ са напълно осигурени с необходимото техническо оборудване за граничен контрол, както и за осъществяването на проверки за осигуряване сигурността на гражданското въздухоплаване. На този етап българската страна не предвижда осигуряването на допълнително техническо оборудване за летищата. Подмяната и обновяването на отделните технически средства се извършва при необходимост, например при изчерпване на ресурса на съществуващите. След изграждането на националната ШИС, същата ще бъде инсталирана приоритетно на ГКПП, изградени на международните летища.

Българската страна предприема конкретни стъпки за техническо обезпечаване и финансово осигуряване на граничната охрана и граничния контрол. Съществена част от новото модерно оборудване за граничен контрол се осигурява с финансовата подкрепа на Програма ФАР. За всички инвестиционни ФАР проекти в тази област българската страна осигурява 25% съ-финансиране.

С помощта на проекти по Програма ФАР, двустранни програми за техническа помощ със страните от ЕС, и по-специално с ФР Германия, и съ-финансиране от държавния бюджет на Република България, за нуждите на граничния контрол и охрана се използва следното специално техническо оборудване: термовизионно оборудване, уреди за нощно виждане, автомобили с висока проходимост, уреди за вторична проверка на документи за самоличност и задгранично пътуване, компютърно оборудване и софтуер за нуждите на Учебния център, автомобили с висока проходимост, персонални радиостанции, експертни куфарчета, газ-анализатори за откриване на укрити лица, бинокли и носими прибори за нощно виждане, пунктове на техническо и визуално наблюдение на морската и речната граница (ПТВН), периметрова сигнално-охранителна система за охрана на държавната граница.

В рамките на сега изпълнявани проекти по Програма ФАР в краткосрочен план предстои да бъде осигурено следното техническо оборудване за граничен контрол.

1. 
   ФАР Проект BG0005.02 – Модернизиране на оборудването на българо-турската граница – общ бюджет 12 млн. евро /9 млн. евро по програма ФАР и 3 млн. евро съ-финасиране/
   

Следните типове оборудване ще бъде осигурено:

• 
  Оборудване за наблюдение (10 термовизионни системи и 112 очила за нощно виждане)
  
• 
  Комуникационно оборудване (ТЕТРА система)
  
• 
  Оборудване за мобилност (31 автомобила с висока проходимост)
  

Изпълнението на самия проект ще приключи през четвърто тримесечие на 2003 г.

2. 
   ФАР Проект 0012.02 – Засилване на контрола по българската Черноморска граница – общ бюджет 8 млн. евро /6 млн. евро финансиране по програма ФАР и 2 млн. съ-финансиране/
   

В рамките на този Проект ще бъде доставена следната морска техника:

• 
  1 голям патрулен кораб; 6 надуваеми лодки с твърдо дъно; общата стойност на тази техника възлиза на 7 млн. евро, от които 1 млн. евро е национално финансиране.
  
• 
  Плаваща ремонтна база на стойност 600 хиляди евро – изцяло национално финансиране.
  

Целта на този проект е хармонизирането на процедурите, практиките, прилагани от българските и румънските агенции за управление на границите в съответствие с европейските стандарти и практики, включващо подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между граничните и митническите власти на двете съседни държави.

В рамките на проекта вече е направена оценка на съществуващото положение и конкретните нужди от оборудване, което ще включва 4 лодки, 23 оптически четци, 2 радиорелейни станции, както и комуникационна техника.

Видът и количеството на използваните технически средства за охрана на границата (зелена и синя) са подробно посочени по-долу.

• 
  Обучение на новоназначените гранични служители, които до края на м. декември 2002 г. ще заменят военнослужещите на наборна военна служба предвид капацитета на Учебния център на Гранична полиция.
  

Началната професионална подготовка на офицерите в Гранична полиция се провежда въз основа на тематични учебни планове и включва следните етапи:

1. 
   Начална професионална подготовка
   

• 
  първи учебен модул – 8 седмици общополицейска и правна подготовка в Полицейската академия на МВР;
  
• 
  втори учебен модул – 12 седмици, от които 4 седмици теоретико-практически занятия по направления на дейност в регионалните гранични сектори и 8 седмици по местоназначаване.
  

в) Начална професионална подготовка на оперативни работници по криминална и икономическа полиция – обучението е с обща продължителност 5 седмици и се провежда в Полицейската академия на МВР.

2. 
   Начална гранично-полицейска подготовка на сержантите в Гранична полиция – включва три учебни модула, като учебните програми са разработени съвместно с експерти от Федералната Гранична Охрана на ФР Германия:
   

б) втори учебен модул – с обща продължителност 8 седмици (320 учебни часа), от които 4 седмици в регионалните гранични сектори и 4 седмици по местоназначение (практически стаж).

в) трети учебен модул – обучението е от 20 до 90 дни в зависимост от конкретната специалност, а именно: младши експерт-криминалисти, водачи на служебни кучета, водачи на служебни коне, охрана на морска и речна граница.

Към настоящия момент, отчитайки от една страна необходимостта от осигуряване на начално гранично-полицейско обучение на всички новоназначени служители и от друга страна, обективните ограничения по отношение капацитета на Учебния център в Пазарджик, българската страна е адаптирала учебната програма, чрез възприемане на по-кратък срок на обучение (между 5 и 7 месеца за отделните специалности). Чрез посоченото временно адаптиране на програмата, Учебният център на Гранична полиция успява да предостави задължителната начална гранично-полицейска подготовка на всички новоназначени служители.

От 2003 г., след пълното приключване на трансформацията на наборните военнослужещи, ще започне пълният курс на 12 месечно обучение на новоназначените сержанти, съгласно разработените подробни учебни планове изготвен съвместно с немски експерти в рамките на Туининг проект по Програма ФАР.

С цел повишаване на квалификацията, служителите на НСГП преминават задължително през различно по вид и продължителност допълнително специализирано обучение /на работното място и/или в Учебния център на НСГП или в Академията на МВР/. Това важи и за новопостъпилите гранични полицаи, с които за заменени ВНВС.

• 
  Разпределение на служителите на Гранична полиция по границите на България.
  

Към 1 октомври 2002 г. служителите на Гранична полиция са 8 000, вкл. офицери, сержанти, гражданска администрация и военнолужещи на наборна военна служба. Разпределението на състава е както следва:

граница с Гърция /532.5 км/ - 25%;

граница с Турция /268 км/ – 22%;

граница със СР Югославия /362.1 км/ – 19%;

граница с Румъния /610 км/ - 12%;

Черноморска граница /411.6 км/ - 11%;

граница с БРЮ Македония /185.8 км/ - 6%;

международно летища – 5%.

Разпределението на всички новоназначени гранични служители /офицери и сержанти/, вкл. и тези, които ще бъдат назначени до края на 2002 г., в изпълнение на Правителствената програма за поетапна замяна на ВНВС с професонални гранични полицаи в НСГП /одобрена с Решение на МС №127, ДВ, бр. №49/29.05.2001 г./ е както следва:

граница с Гърция - 32%;

граница с Турция – 26%;

граница със СР Югославия – 13%;

граница с Румъния - 12%;

Черноморска граница - 10%;

граница с БРЮ Македония - 5%;

международно летища – 2%.

Основен принцип в бъдещите планове за разпределение на човешките ресурси е пълното обезпечаване на бъдещите външни граници на ЕС.

• 
  Специализирана програма за обучение за служители, работещи в областта на гранична охрана.
  

• 
  Как се извършва наблюдението на “зелената” граница, наличието на специално оборудване на всички “зелени” граници?
  

За охрана на границата се определят следните наряди: патрул, пост, подвижна гранично-полицейска група, контролно-пропускателен пункт, оперативно-издирвателна група, група за конвоиране, заслон, секрет, резерв, дежурен по участък (подучастък, граничен пост).

Наблюдението се явява един от основните способи за охрана на границата. То може да се води както от специално излъчени за целта наряди (граничен наряд “Пост за наблюдение”, “Пост за техническо наблюдение и охрана”), така и от всички останали наряди носещи службата по охрана на границата.

Постът за наблюдение (ПН) се назначава за наблюдение и охрана на участък от границата или отделни обекти с цел откриване и задържане на нарушители, а така също и за разкриване на признаци за подготовка за нарушение на границата и за събиране на друга информация по обстановката. Наблюдението се води от специално оборудвани скрити или открити пунктове за наблюдение, а също така и от най-удобните пунктове на местността.

Постът за наблюдение, изпратен с автомобил, периодично се премества от един наблюдателен пункт на друг. При липса на специално оборудвани пунктове за наблюдение, нарядът води наблюдението с кратки спирания или от удобни за това участъци от местността.

Постът за техническо наблюдение и охрана (ПТНО) се назначава за охрана с помощта на радиолокационни и прожекторни станции, както и с други стационарни или мобилни технически средства за наблюдение.

За повишаване ефективността на гранично-полицейските наряди се използва наблюдението с мобилни телевизионни и термовизионни системи:

• 
  система за наблюдение и охрана на границата (СНОГ) – 2бр.;
  
• 
  мобилна универсална система за обзор и наблюдение (МУСОН-01) – 6 бр.;
  
• 
  мобилна термовизионна система (ТЕРМА-01) – 1 бр.
  

Мобилна термовизионна система (ТЕРМА-01) се използва за наблюдение и охрана на участък от сухоземната, речната и морската граница на Р България. Термокамерата е от типа 1000 ЕСS – серийна паралелна сканираща камера, която заедно с помощните устройства е монтирана на автомобил LAND ROVER. Екипажът е от двама служители – водач на автомобила и дежурен оператор. Мобилната термовизионна система се налага като най-ефективната система за наблюдение и охрана на границата.

Приборите за дневно и нощно виждане са неразделна част от снаряжението на излъчваните гранично-полицейски наряди.

Дневното визуално наблюдение се осъществява от излъчените гранично-полицейски наряди по време на патрулирането и от специални наблюдателни вишки чрез използване на бинокли за дневно виждане.

Приборите за нощно виждане (ПНВ) са предназначени за работа в условията на естествена нощна осветеност. Използваните ПНВ условно са разделени на стар образец (ПНВ-57Е, бинокъл БЛИК-ПН33Б и НСПУ) и нов образец ( бинокъл “ЛАЙКА”-BIG35 и очила “ЛУНОС”).

Бинокъл за нощно виждане “ЛАЙКА”-BIG35 и очилата за нощно виждане “ЛУНОС” са сравнително нови образци – използват се от 2000 година. Техническите показатели на използваните нови ПНВ са изключително добри и осигуряват висока ефективност при използването им в охраната на границата.

Охрана и контрол на отделни участъци от границата се осъществява и чрез използването периметровите сигнално-охранителни системи (ПСОС):

• 
  “С-100” и “СКАЛА” – 49 бр.(268,3км.);
  
• 
  “ЛЪЧ” – 1 бр.(2км.);
  
• 
  “РАЙОН” – 2 бр.
  

Наличните и получени по програма “ФАР” технически средства се разпределят по приоритет и по интензитет на нарушенията. Приоритетна за Р България е зелена граница е тази с Р Турция, която предстои да се превърне и във външна граница на ЕС. Този факт предопределя насищането на тази граница с технически средства за наблюдение и охрана с цел повишаване ефективността на охранителната дейност.

Наличните и доставени по програма “ФАР” технически средства за наблюдение са разпределени по границата както следва:

1. По границата с Р Турция:

1.1. Термовизионна система “ТЕРМА 01” – 1 бр.;

1.2. TV система “МУСОН” – 5 бр.;

1.3. TV система “СНОГ” – 1 БР.;

1.3. Бинокли за нощно виждане “ЛАЙКА BIG 35” – 21 бр.;

1.4. Очила за нощно виждане -9 бр.;

1.5. ПНВ стар образец - 22 бр.

1.6. ПСОС “С-100” и “СКАЛА” – 41 бр.(230км.);

1.7. ПСОС “РАЙОН” – 1 бр.;

1.8. ПСОС “ЛЪЧ” – 1 бр.(2км.);

1.9. КСП по линия на ДГ – 212км.;

1.10. Наблюдателни вишки – 31 бр.

2.1. TV система “СНОГ” – 1 бр.;

2.2. Бинокли за нощно виждане “ЛАЙКА BIG 35” – 15 бр.;

2.3. Очила за нощно виждане - 8 бр.;

2.4. ПНВ стар образец -27 бр.

2.5. ПСОС “С-100” и “СКАЛА” – 5 бр.( 32км.);

2.6. ПСОС “РАЙОН” – 1 бр.;

2.7. КСП по линия на ДГ – 205км.;

2.8. Наблюдателни вишки – 80 бр.

3. По границата с Р Македония:

3.1. Бинокли за нощно виждане “ЛАЙКА BIG 35” – 8 бр.;

3.2. Очила за нощно виждане – 2 бр.;

3.3. ПНВ стар образец – 16 бр.

3.4. ПСОС “СКАЛА” – 1 бр.( 3,5км.);

3.5. КСП по линия на ДГ – 80 км.;

3.6. Наблюдателни вишки – 8 бр.

4. По границата с Р Сърбия:

4.1. Бинокли за нощно виждане “ЛАЙКА BIG 35” – 8 бр.;

4.2. Очила за нощно виждане –4 бр.;

4.3. ПНВ стар образец –8 бр.

4.4. ПСОС “СКАЛА” – 2 бр.( 2,8км.);

4.5. КСП по линия на ДГ – 105 км.;

4.6. Наблюдателни вишки – 15 бр.

5. По границата с Румъния:

5.1. Бинокли за нощно виждане “ЛАЙКА BIG 35” – 4 бр.;

5.2. Очила за нощно виждане – 2 бр.;

5.3. ПНВ стар образец –19 бр.

5.4. Радиолокационни станции речни брегови - 7 бр.;

5.5. Радиолокационни станции корабни речни – 5 бр.

5.6. КСП по линия на ДГ – 137 км.;

5.7. Наблюдателни вишки – 4 бр.;

5.8. ПТВН по р. Дунав –8 бр.

6. По черноморската граница:

6.1. Бинокли за нощно виждане “ЛАЙКА BIG 35” – 4 бр.

6.2. ПНВ стар образец –17 бр.

6.3. Радиолокационни станции морски брегови - 10 бр.;

6.4. Радиолокационни станции корабни морски – 10 бр.

6.5. ПТВН– 10 бр.

• 
  Разработването и прилагането на цялостна стратегия за система за морско наблюдение, обхващаща прилежащите морски води, както и вътрешните пристанищни зони, включително река Дунав.
  

- законодателни мерки – Закон за охраната на границата и Наредба за охрана на морска и речна граница като елемент от вторичното законодателство към ЗОГ. Същите следва да бъдат изготвени и приети в сроковете, посочени в НШПД;

• 
  институционални мерки – оптимизиране на организационната структура на НСГП чрез изграждане на единна регионална структура, отговаряща за цялата черноморска граница, както и Команден и координационен център за Черно море;
  
• 
  инвестиционни мерки – съгласно Проектите по Програма ФАР, представени по-долу.
  

РЛС на ПТВН имат дистанции на откриване на целите както следва:

• 
  на малки цели ( лодки, яхти, малки катери ) – 5 морски мили;
  
• 
  на средни цели ( ГПК пр. 1400, турски р/к ) – 12 морски мили.
  

Радиотехническото наблюдение затруднено осъществява откриване или следене на малки и средни цели в прилежащата зона, които от своя страна са най – вероятните потенциални нарушители. Операторите на бреговите РЛС, поради естеството на своята работа и техническите възможности на използваните в охраната РЛС, са в състояние да регистрират главно явни признаци за нарушение на режима на корабоплаване и на граничния режим от неопознати морски цели.

Планирано е в края на 2002 год. да започне изграждането на единна система за радиолокационно наблюдение по проект финансиран по Програма ФАР и бюджетни средства. Част от съществуващите наши ПТВН ще бъдат елемент от тази система. Управлението на проекта се осъществява от ИА “Морска администрация”. В нормативните документи е заложено, че след изграждане на системата НСГП ще има неограничен достъп до информацията чрез собствен пункт за управление. ИА “Морска администрация” ще проектира, изгради и администрира системата, която ще обслужва МВР, МО и Министерството на транспорта и съобщенията. За изграждане на комуникационната среда на системата за радиолокационно наблюдение е изработено и утвърдено техническо задание, елемент от който е комуникационния център на НСГП.

За наблюдение и охрана на крайбрежните морски пространства и българската част на р. Дунав се използват 18 бр. брегови РЛС. Разположени са на постове за техническо и визуално наблюдение (ПТВН). Визуалното наблюдение от тези постове се извършва чрез бинокулярна морска тръба (БМТ-110), бинокли за дневно виждане БИ-8 и ТV–системи за наблюдение.

В рамките на Туининг – проект по Програма ФАР BG 0203.11 (BG02/IB-JH-06) е предвидено създаването на Командни и комуникационни центрове за Черно море и р. Дунав, съответно. Обемът, предметът и задачите на тези центрове ще бъдат уредени в подзаконови актове /наредби/, които ще бъдат изготвени в рамките на проекта. Националният компонент на Центъра за Черно море включва осигуряването на координация, взаимодействие и сътрудничество между всички институции, отговорни за контрола, наблюдението на българската част на Черно море. В международен аспект се очаква Центърът да бъде координатор на сътрудничеството на граничните служби от /бреговата охрана на страните от Черноморския регион, използвайки опита на страните от региона на Балтийско море. Аналогично, Центърът за р. Дунав на национално ниво ще осигурява координация и взаимодействие между всички институции, отговорни за контрола, наблюдението на българската част от р. Дунав. На международно ниво, Центърът ще осигурява координация и сътрудничество между компетентните служби на България и Румъния. Предвижда се въз основа на подписано споразумение с румънската страна центърът да координира движението на плавателните съдове, преминаващи по р. Дунав. Самото споразумение ще се изготви в рамките на проекта, след което ще се предложи на румънската страна за съгласуване и подписване. По-подробна информация относно инвестиционния компонент се съдържа по-долу.

Осъществяването контрола на корабния трафик по р. Дунав се извършва чрез системата за радилокационно наблюдение и посредством патрулни катери. Системата е неавтоматизирана, като информацията се предава в центъра за управление от операторите на техническите средства на ПТВН. Планирано е доизграждане на тази система в участъка от Козлодуй до Силистра, чрез разкриване на нови ПТВН и оборудването им със съвременни средства за наблюдение.

По отношение речната граница с Румъния, българската страна отчита особения статут на р. Дунав като международен плавателен път, съгласно Конвенцията за режима на корабоплаването по река Дунав от 1948 г. В тази връзка и с оглед гарантиране на необходимото ниво на сигурност, Р България предприема необходимите стъпки за създаване на адекватна правна основа за осъществяване на съвместен контрол и наблюдение с компетентните гранични органи на Румъния, а именно: изготвяне и подписване на Споразумение между правителствата на Р България и Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони, както и изграждането на контактни служби с Румъния, съгласно Концепция за изграждане на контактни служби със съседни страни.

• 
  Туининг - проекти в областта на морското наблюдение, включително модернизиране на оборудването и график за изпълнението.
  

1. 
   ФАР ТГС Проект 2000 – Улесняване пресичането на Дунавската граница – общ бюджет 3.15 млн. евро (Проектът е огледален за Румъния и България).
   

В рамките на този Проект е предвидено придобиване на следната техника за нуждите на българската Гранична полиция:

• 
  4 лодки и 23 оптически четци;
  
• 
  2 радиорелейни станции;
  
• 
  комуникационна техника.
  

Изпълнението на проекта ще приключи през м. август 2003 г.

2. 
   ФАР Проект 0012.02 – Засилване на контрола по българската Черноморска граница – общ бюджет 8 млн. евро
   

В рамките на този Проект е предвидено осигуряване на следната морска техника:

• 
  2 големи патрулни кораби и 6 надуваеми лодки с твърдо дъно на обща стойност 7 млн. евро, от които 1 милион евро национално финансиране. Търгът за корабите и лодките се реализира на 10 септември 2002 г. Доставката се очаква до края на 3-то тримесечие на 2003 г.
  
• 
  Плаваща ремонтна база на стойност 600 хиляди евро – изцяло национално финансиране. Изготвени са технически спецификации (търгува се по българското законодателство). Предстои реализиране на сделката.
  

3. 
   ФАР проект BG 0203.11 “По-нататъшно укрепване на управлението и контрола на бъдещите външни граници на ЕС /синя граница/ - общ бюджет 7.07 млн. евро.
   

• 
  В рамките на туининга се предвижда 1) разработване на нови подзаконови нормативни актове в областта на граничния контрол и на нови спогодби с държавите от Черноморския регион и със съседните страни /Румъния/ /виж информацията по-горе/; 2) създаване на командни, контролни и комуникационни центрове за Черно море и река Дунав; 3) по-нататъшно изграждане на новата административна структура на Граничната полиция; 4) по-нататъшно осъвременяване на програмите за обучение, в контекста на Шенгенските стандарти и изисквания, както и 5) оказване на методическа помощ при въвеждане в експлоатация на оборудването за наблюдение.
  
• 
  В рамките на инвестиционния компонент се предвижда доставка на 1) морски патрулен съд /национално съ-финансиране/; 2) 2 бр. Патрулни речни катери; 3) оборудване за наблюдение; 4) оборудване за мобилност /национално съ-финансиране/; 5) стандартно комуникационно оборудване /национално съ-финансиране/.
  

• 
  Съдържанието на планираните споразумения за гранично сътрудничество с Гърция и Румъния, по-конкретно създаването на съвместни мобилни звена за провеждане на проверки в дълбочина, както и за плановете на България в тази област по отношение на БЮР Македония, СР Югославия и Турция.
  

Раздел I от проекта на Споразумение с Румъния посочва областите, в които ще се осъществява сътрудничеството: борба с нелегалната миграция, контрабандата на хора и трафика на хора, подправянето на документи за задгранично пътуване, контрабандата на наркотици, оръжие и радиоактивни материали, кражбите на МПС, корупцията (чл. 1). В тази част са посочени и компетентните органи от двете страни (чл. 2).

Раздел II от проекта на Споразумение с Румъния подробно регламентира обмена на информация, комуникациите, създаването на смесени работни екипи за консултации по конкретни въпроси (чл. 3-10).

Раздел III от проекта на Споразумение с Румъния регламентира защитата на личните данни и класифицираната информация, в съответствие с националните и международните актове в тази област.

Проектът на Споразумение между правителствата на Р България и Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони ще бъде официално изпратен на румънската страна за стартиране на преговори до края на 2002 година. Следва да се има предвид, че Румъния изпълнява аналогичен туининг проект със същия партньор, като текстовете на българския вариант на Споразумение са съгласувани неофициално с експерти от Граничната полиция на Румъния.

Същият проект ще бъде предоставен по дипломатически път и на Гърция до края на 2002 година.

Чл. 3 – 5 от проекта регламентират информационния обмен и общия анализ на сигурността.

Чл. 6 от проекта регламентира мерките за комуникация и координация, в т.ч. и техническите аспекти, в съответствие с чл. 44 от Конвенцията.

Чл. 9 от проекта регламентира предоставянето на информация по молба от всяка от страните по Споразумението, в съответствие с чл. 39 от Конвенцията.

Чл. 10 от проекта регламентира предоставянето на информация без предварителна молба в определени случаи, в съответствие с чл. 46 от Конвенцията.

Чл. 11 от проекта създава правна възможност за създаване на съвместни патрули и съвместни контролиращи групи, които да осъществяват проверки на територията на страните по Споразумението в рамките на граничните зони.

Чл. 12 и 13 от проекта допуска оказването на помощ, вкл. предоставяне на служители и техника в случаи на непосредствена заплаха, както и при природни бедствия и аварии.

Чл. 14 от проекта регламентира презграничното наблюдение, в съответствие с чл. 40 от Конвенцията.

Чл. 15 от проекта регламентира презграничното преследване, в съответствие с чл. 41 от Конвенцията.

Чл. 16 от проекта допуска изграждането на съвместни служби за обмен на информация в граничната зона.

Чл. 18 от проекта регламентира изпращането на офицери за връзка, в съответствие с чл. 7 и чл. 47 от Конвенцията.

Чл. 19-22 регламентират статута на служителите, осъществяващи задачи по силата на това Споразумение на територията на другата страна, в съответствие с чл. 42 и 43 от Конвенцията.

Чл. 24 от проекта регламентира защитата на личните данни и класифицираната информация, в съответствие с националните и международните актове в тази област.

Рамковият проект на Споразумение ще бъде предложен на Гърция, като единствена страна-членка на ЕС, граничеща с Р България, както и на Румъния, като страна-кандидатка, като база за водене на преговори, през 2004 година.

С оглед оптимизиране на практическото сътрудничество с гранично-полицейските служби на съседните държави съвместно с експертите на ФГО на Германия бяха разработени и Концепция за изграждане на контактни служби със съседни страни и Концепция за обмен на офицери за връзка.

По отношение на останалите съседни страни: Турция⁵, Югославия и БЮР Македония, българската страна възнамерява да използва проекта на Споразумение с Румъния като основа за водене на преговори. Българската страна към настоящия момент не може да дефинира дати за започване на разговори с тези съседни страни за подписване на въпросните документи. Тези срокове зависят изцяло от развитието на посочените държави, техните виждания за управление на границите и в частност обстоятелството дали същите ще възприемат шенгенския модел за охрана на външна граница. В тази насока следва да се отчита фактът, че сключването на подобни международни актове зависи от волята и на двете договарящи се страни.

• 
  Разделянето на пътникопотока на летищата и пристанищата, включително времеви график и финансови аспекти.
  

На четири български пристанища (две морски и две речни) – Русе, Лом, Варна и Бургас се осъществява международен пътнически трафик. На посочените пристанища има реална възможност за разделяне на пътникопотоците.

Към проектирания момент на присъединяване на Р България към ЕС, българската страна ще има готовност да реализира пълно разделяне на пътникопотоците на всички летища и пристанища, на които има международен пътнически трафик.

• 
  Изясняване намеренията на България по отношение на създаването на отделни гишета за граждани на ЕС/Европейското икономическо пространство и не-граждани на ЕС/ЕИП на летищата и пристанищата.
  

• 
  Издаване на транзитни визи за моряци.
  

Както е посочено по-горе, съвместно с немски експерти в рамките на Туининг проект по Програма ФАР е разработен Рамков проект на Споразумение за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони. Същият регламентира различни форми за гранично-полицейско и полицейско сътрудничество в съответствие с разпоредбите на чл. 7, 39-47 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.

1. 
   Проект на Закон за граничната охрана (на немски език);
   
2. 
   Проект на Споразумение между правителствата на Р България и Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони (на немски език);
   
3. 
   Рамков проект на Споразумение за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони (на немски език);
   
4. 
   Концепция за развитие на НСГП за периода 2001-2004 г. (на английски език);
   
5. 
   Концепция за изграждане на контактни точки за гранично-полицейско сътрудничество със съседни страни (на английски език);
   
6. 
   Концепцията за двустранен обмен на офицери за връзка (на английски език).