Дори и в смъртта Бог е с нас



Дата11.03.2018
Размер34.91 Kb.
#61917
Дори и в смъртта Бог е с нас

Надка Христова Драганова, църква Плевен


Моят син се казваше Цветомир и работеше в гр. Плевен, в предприятието “ЯНА“, като бояджия на дрехите. Боядисването става с препарати с канцерогенни ефекти върху здравето. Когато напусна тази работа, се зарадвах много. Започна в строителството с уговорка с работодателя си да почива в събота по религиозни убеждения. Не след дълго, два месеца след сватбата си, започна да го сърби кожата. Пожълтя целия и очите му също. И започна ходене по болниците. Първо в Плевен, където го оперираха. Видяха че случая не е за тях и ни изпратиха във ВМА – София.

Когато пристигнахме пред болницата, разбрахме, че не може да се влезе без пропуск, а имахме уговорка с доц. Кацаров за 9 часа.

Цеци, съпругата му Зорница и аз сме членове на ЦАСД и започнахме да се молим Бог да ни помогне да влезем в болницата, за да го приемат за лечение. Бате Панайот, вуйчото на Цветомир, беше с нас. Като бивш военен, а сега пенсионер, каза че ще отиде до поликлиниката да види дали няма някой познат, който да ни помогне да влезем в болницата. И тогава на портала се срещна с човек от нашето село, който беше на смяна в момента. Казва се Шибил. Бяхме много въодушевени и тримата – Цветомир, Зорничка и аз, че Бог отговори така бързо на молитвите ни.

Докато бяхме в болницата, дойде пастор Георги Чакъров от Софийскта църква и се помоли в болничната стая за Цветомир, а в Плевенската църква всеки ден по двама постеха и се молиха за него. Пастор Пламен Радков и съпругата му Веселка казаха, че случаят с Цветомир е задочно познат почти в цяла България. Отговорих им, че съм благодарна на Бог, че ме е дарил с такъв син и ако Бог е решил да го преведе в смъртния сън, съм готова да Му го дам, но да го възкреси в утрото на Възкресението и да бъдем завинаги заедно.

Следващата опитност във военната болница беше, като оперираха сина ми с диагноза – РАК НА ЧЕРНИЯ ДРОБ. Два дни и половина беше в реанимацията и се молехме със Зорничка да ни пуснат да го видим. Стояхме с часове пред реанимацията и се молехме настойчиво на Бог. Накрая един доктор се смили и ни разреши със Зорничка, една по една, да влезем и да го видим. Беше в дъното на една голяма зала, прикачен на всичките апаратури, безпомощен и изтощен. След това го преместиха в хирургичното отделение. Казах на Зорничка, че тази нощ ще остана при него, защото санитарката нямаше да му даде навреме уринатора или вода.

Скрих се в тоалетната, но в 22,15ч. тази санитарка дойде и започна да ме гони да си ходя. Аз и казах, че в тъмното и в непознат град не мога да си тръгна. Казах на Цеци да не се притеснява, че ще бъда във фоайето и че ще си говорим по телефоните и мисленно ще сме си пак заедно. През цялото време от 45 минути не престанах да се моля на Бог да смегчи сърцето на санитарката и старшата сестра да ме пуснат вътре. И санитарката се появи, извика ме да влеза вътре. Тогава ми дадоха едно одеало, възглавница и на едно легло с колела в коридора, пред вратата на Цветомир бях цялата нощ. Това беше в петък, събота и неделя до 17 часа.

Следващата опитност беше, когато преместиха Цветомир в друга стая до прозореца. Всеки ден пътувах с метрото от Люлин до ВМА, да съм заедно със сина си на закуска, обед и следобеда. През останалото време бях в градинката на болницата в четене на Библията и в молитви. Когато го преместиха в друга стая до самия прозорец, аз помолих старшата сестра, ако може да го премести, защото беше август, слънцето беше много силно, а той нямаше въздух да диша. Тя ми отказа като каза, че на другия ден ще оперират човека, който беше в стаята с Цветомир и ще го преместят там. Тогава Цеци ми каза “Мамо, тежко ми е, ще умирам вече!“

Тръгнах за метрото и през целият път се молих Бог да изпрати един облак, за да облекчи Цветомир в това изпитание. Не бях стигнала до метрото, когато Цеци ми се обади, като и той се е молил за същото, че един облак е скрил слънцето и сега му е по добре. Казах му че и при мен облак е закрил слънцето. Започнах горещо да благодаря на Бог за голямата му любов към нас.

Благодарна съм на Бог и на братята и сестрите от църквата, за техните застъпнически молитви, които са отправяли към Бог за Цветомир! За паричната помощ, която ни оказаха в най-усилното ни време. На двамата братя от църква Плевен, които бяха в София по това време и дариха кръв за операцията на Цветомир.

Всичките ни молитви помогнаха на Цветомир да не се откаже от Бог. Преди да почине, двете със Зорничка бяхме на колене пред леглото му и се молехме и му четяхме от Библията Псалм 91 “Под покрива на Всевишния“ и Притчи 3 глава “Съвет към младите хора“. През цялото време той се унасяше и ту се събуждаше, ту заспиваше и дишаше тежко. Попитахме го дали е чул, че му четем от Библията. Каза ни, че всичко е чул.

Към 5 часа сутринта събудих брат му Юлиян и баща му Драгомир и им казах да си простят, ако са се наскърбили един друг. И се прегърнаха тримата. Те плачеха, а на Цеци лицето СВЕТЕШЕ! Това беше Божият мир на лицето му! След това, както нямаше сили сам да се обръща, се намръщи и сам се обърна на ляво, протегна си ръката и с усмивка почина! Лицето му отново светеше! Предните дни казал на Зорничка “Ех този проклетник, не ме остави на мира, но няма да му се дам!“ Беше избрал страната на Бога окончателно!

Сега от мене се иска дълготърпението и в утрото на Възкресението отново ще си бъдем заедно!



Дано Бог ми даде това смирение, сили и Святия Дух, за да ми помага да върша делото, за което ни е призовал – да разнасяме Божието Слово, та всяка душа, която е чула, да дойде в искрено покаяние и вяра за спасение!

АМИН! ,,,ТАКА ДА БЪДЕ!

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница