Дори не погледнах назад, побързах да отведа Хейли оттук



Дата27.10.2018
Размер32.5 Kb.
ТипГлава
Глава 34

Дори не погледнах назад, побързах да отведа Хейли оттук.

-Как можа да го направи! - извиках в слушалката на телефона.

-Стига братле! Сгрешил е, да! - въздъхнах, но Дан беше прав. Немога да го избягвам вечно, за да не му се нахвърля, все пак работи във фирмата.

-Дан, просто опитай се да свестиш Тайлър, Хейли е много зле! - стиснах телефона, след като видях че тя се изправя от леглото. -Добре, ще затварям! - напъхах телефона в джоба си и побързах да отида при нея. Притеглих я в обятията си, косата и ухаеше на лимон, успокои ме от това да отида и да пребия Тайлър отново.

Хейли

-Как си, ангелче! - Усмихнах се и зарових глава във врата му. Усмивката ми се смрачи, след като разбрах че не съм сънувала за това с Тайлър.

-Тайлър! Т..Тайлър добре ли е? - започнах да пелтеча и се опитвах да прибера обратно сълзите си, но една падна неволно върху кожата му.

-Спокойно, бебче! Той е добре! - кимнах и отново се сгуших в топлия Брукс.

-Брукс? - погледнах към лицето му, нямаше никакви синини. Погалих бузата му с пръсти и надигнах тялото си, за да достигна устните му. Очите му започнаха да потъмняват, хванах косата му в юмрук и го придърпах малко надолу. Почувствах облекчение, след като докоснах устните му, топли и меки, както винаги. Хванах ръката му и я преместих на ханша си.

-Не, Хейли! Сега не е времето! - отдели се от целувката, но не махна ръката си. Все пак имаше някаква надежда!

-Защо? Не ме ли искаш? - той въздъхна и знаеше че съм го хванала натясно. Плъзнах ръка по тениската му и спрях на подутината под дънките му. Тялото му моментално се стегна от напрежение.

-Не е това, напротив! Просто сега си тъжна. - засякох погледа му и в него имаше болка, сякаш съм ранена и никога повече няма да се оправя.

-Да и единствения начин да съм отново щастлива си ти! - прошепнах съблазнително и ръката му на ханша ми, се раздвижи и този път ме хвана по-сигурно. За секунди бях под него, разтворила крака и той, наместил се между тях. Бяхме с дрехи, но усещах привличането ми от него. Целуваше врата ми, а аз неволно измрънках, сякаш щях да се разрева.

-Наистина ли го искаш? - Погледна ме тревожно. Забога, да! Да не го правим за първи път?! Кимнах и прехапах долната си устна. Той продължи да обсипва врата и челюстта ми с целувки. Изправи се на колене и издърпа тениската си, а аз използвах това, за да се наслаждавам за пореден път на тялото му. Хвана китките ми и ме изправи пред него. Откопча сутиена ми и го съблече заедно с тениската ми. Обърна ме с гръб и разкопча полата ми, след което хвана раменете ми и ме наклони, така че се подпрях на лакти. Започвах да изпитвам все повече жега вътре в тялото си. Кипях отвътре, буквално. Бузите ми горяха, а дори не сме започнали?! Чух звука от колана му, който падна на пода и се надявам заедно с дънките. Обърнах се и видях как се беше наместил между мен и беше готов да влезе. Изпълни ме бавно и мъчително, че чак изциврих молейки за още. Той събра косата ми, която се беше разпиляла по гърба ми и я хвана в юмрука си.

-Моя си, Хейли! - изръмжа яростно и се тласна в мен и издърпа косата ми назад. Болката от дърпането на косата ми ме възбуждаше още повече. Изстенах и неможех вече да се удържам на лакти, затова се строполих, но веднага след това Брукс хвана ръцете ми и ме изправи, така че да се облегна на тялото му. Ръцете му се преместиха на гърдите ми, а моите на косата му. Извих глава назад и минах с език по дължината на челюстта му. Той се тласкаше в мен мощно и докрай. Оргазмът ми се развихри и започнах да пищя и да дърпам косата му. И той затегна хватката си около гърдите ми и изстена в ухото ми. Стегнах мускулите на вагината си и усетих всеки сантиметър от него и как бавно и дълбоко се плъзваше плавно в мен. Преди да е свършил, извадих пениса му и се обърнах. Накарах го да легне и се настаних между краката му. Започнах да движа ръката си бързо по дължината на пениса му и докоснах главичката му с върха на езика си, при което усетих напиращата течност.

-Хейли, не е нужно... - протегнах се и сложих ръката си върху устата му и след като се примири я разперих на корема му. Обвих главичката му с устни и я засмуках, при което той свърши в устата ми. Погълнах всичко и облизах пениса му. Плъзнах се върху тялото му и се разперих отгоре му. Прегърнах го през врата и се унесох.

Нещо между краката ми мърдаше. Погледнах под завивката с едвам отворени клепачи и осъзнах че съм мокра. Огледах се и Брукс го нямаше. Спомних си за вчера и ръката ми несъзнателно се озова между краката ми. Задвижих пръстите си по клитора си и въздъхнах и затворих очи. Отдадох се на сутрешно самозадоволяване и след горещия душ, слязох и хапнах малко шоколад. Пуснах телевизора и затегнах сравнително късата си хавлия. Седнах, но бързо ми стана скучно от новините. Качих се отново и погледнах часовника. Бях станала рано, имах време да се приготвя за университета. Ще видя Линда! Ухилих се и без да спирам да се хиля сама, извадих светло зелени къси панталони с висока талия, бяло бельо и прилепнала тениска, която едвам скриваше така или иначе малките ми гърди. Въпреки това ми беше любима, защото беше красив цвят: неоново зелено, но не биеше на очи. Грабнах белите си кецове и ги обух седнала на стълбището. Имах още време, затова смених чантата си на бяла. Накъдрих косата си, но по-скоро беше на вълни, защото не се получи желания ефект, но ставаше. Не я вързах, просто я оставих да се спуска, но след това се върнах и взех две щипчици и прибрах назад предните си кичури. Бях готова, така че изключих телевизора и взех ябълка от кухнята, но след като отворих вратата и видях колко е топло, взех със себе си и една бутилка вода от хладилника за изпът. Да, щях да вървя пеша. Спрях и извадих телефона си, набрах Линда и зачаках да отговори.

-Да? - каза задъхано тя.

-Линда, да не тичаш? - изсмях се и отхапах от ябълката.

-Не, успах се!

-Ахам. Ще мина през вас, става ли? - затичах след бутилката ми вода, която се изтъркаля по стъблите пред вратата.

-Супер, става! - засмях се отново и захапах ябълката, за да освободя ръката си за бутилката, която настигнах. Вдигнах я и се опитах да балансирам, докато пъхам телефона си отново в джоба на панталоните. Най сетне си отдъхнах и заключих входната врата. Минавах пред къщата на Брукс и се огледах. Колата беше напът на излезе и щеше да ме прегази!

-Ей, внимавай! - изпищях насреща на колата и се троснах. Дръпнах се и колата спря до мен на тротоара, но в нея не беше Брукс. -Бен! - нахвърлих му се на врата развълнувана от това че го виждам. -Косата ми ли душиш? - оттеглих се назад и той се засмя.

-Лимон, мм? - кимнах и се ухилих. Той почеше брадичката си, огледа се наоколо и изведнъж каза развълнувано: -Ее?

-Защо? Какво си чул?! - казах заплашително, а той размаха ръка пред мен в знак, че има оправдание.

-Нищо! Спокойно! - каза съвсем съсредоточен и дори и моята усмивка се смъкна от лицето ми и помислих че зад мен е видял призрак. Изведнъж започна да се смее и аз ударих рамото му с юмрук, колкото можах по-силно и въздъхнах от облекчение.

-Ама че си! - извъртях очи, а той започна да минава с ръка по облеклото си.

-Внимавай с костюма, момиче! - престори се, че маха невидима прашинка от него и това ме накара да се ухиля като клоун.

-Брукс ли чакаш? - попитах и изражението ми стана сериозно. Той въздъхна недоволно и кимна.

-Да! А ти..?

-О! Аз отивам към една приятелка! - кимнах и забелязах съблазнителна усмивка на лицето му.

-Приятелка, а? - намигна ми, а аз въздъхнах.

-Ама че си перверзник! - направих се на сърдита.

-Тръгвай бъзро, докато не те е видял и те е качил в колата! - побутна ме Бен , а аз започнах да изпадам в паника.

-Кой?! - той посочи с ръка над рамото ми към вратата на къщата, която се отваряше. -Прав си! - целунах го бегло по бузата и му помахах в движение. Брукс нямаше да ми позволи да вървя пеша, но въпреки това исках да го видя. Погледнах часовника и в този момент телефона в джоба ми извибрира.

-Къде си бе момиче?! - изпищя в слушалката Линда.

-Близо съм до вас!

-Добре, чакам те! - затворих и пъхнах телефона в джоба си, но не уцелих. Падна на земята, вдигнах го и за радост му нямаше нищо. Избърсах го и отново, този път успешно го прибрах в джоба.

-Нали аз се бях успала?! - изкрещя от другия край на улицата и след като я видях се усмихнах до уши. Тръгнах да пресичам и след като я достигнах се прегърнахме, тя ме повлече напред към университета.

-Какво стана бе момиче? - попита тя с прекомерно чувство за любопитство.

-Да започна ли отначало? - казах и за сватбата и за Тайлър, но изпуснах някои неща, като например частта със секса с Брукс.

-Отново ли?! - двигна вежди тя от изненада.

-Да, Линда! Можеш ли да ме виниш? - вдигна рамене и каза:

-Ами всъщност, да! Ти си хубава и... - въздъхнах и хванах ръката и за подкрепа.

-И ти! - тя извъртя очи, но не отрече, защото беше истина. Приличахме си. Беше лъчезарна и мила. Точно каквато много хора мислят че не съм, дори без да ме познават.

-Как е Фаркъл? - попитах, но чак след това мозъка ми включи, че са разделени.

-Спи. - каза тя, докато плащаше за сладоледа си.

-Какво?! Как така? Нали бяхте..

-Разделени? Не, вече не. - отвътре се радвах за нея, защото тя наистина го харесва и и е много тежко когато се карат, въпреки че не го показва, но от друга страна той е гадняр.

-О! Добре. Няма да питам, днес! - предупредих я и тя извъртя очи. Знам че не искаше да разказва, но е длъжна! Изведнъж чух някакъв непознат глас зад мен, при който и двете с Линда се обърнахме светкавично.

-Хейли! Мелинда!


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница