Дори всеки ден да минаваме по нашата уличка на път за кварталната бакалия, в съзнанието ни нахлуват спомените



Дата24.07.2016
Размер66.14 Kb.
#4385






Уважаеми колеги,
Наближава краят на лятото. Независимо къде сме били – дали вкъщи, на вилата или в родното място – всеки има какво да разкаже, да сподели с останалите.

Дори всеки ден да минаваме по нашата уличка на път за кварталната бакалия, в съзнанието ни нахлуват спомените.

А тези от нас, които са извън България и са се върнали за малко в родната страна? Или да ни разкажат за интересно преживяване там?

А защо не - за интересна прочетена книга?

Защо да не споделим мислите си за някакво културно събитие?

Да споделим онова, което ни е развълнувало!

От всеки - за всичко!




Милен Гетов





Мария Галишка-Владимирова

Интервю

Таня Масалитинова: Бракът не е само любов, той е и едно приятелство

Н
2 септ 1921

31 май 2014
ищо не значи стандартът на живот, щом не можеш да се реализираш


Със смъртта на Таня Масалитинова безвъзвратно си отиде цяла една епоха в театъра - Масалитиновата. Започнала през далечната 1925 година, когато баща й - режисьорът Николай Осипович Масалитинов, става главен режисьор в Народния театър, и приключила с кончината на дъщеря му - последната аристократка на сцената. Публикуваме едно от последните интервюта на Таня Масалитинова, което тя даде именно за "Новинар".

Нейната история е една изстрадана драма, едно мъчително лъкатушене из лабиринта на чувствата с щастлив завършек. Тя не се притеснява да я сподели, защото знае - грешките в любовта ги плаща всеки сам.

Преди години я поканили да преподава изкуството на монолога в Нов български университет. Избрала за илюстрация на темата си само монолози от Шекспир. Прочела отново всичко, писано от великия драматург, включително „Ромео и Жулиета”. Оттук започва разговорът ни.

- Какво мислите за любовта през призмата на възрастта и на мъдростта, натрупана от опита?

- Смята се, че „Ромео и Жулиета” е пиеса за великата любов.Това са щампи, повтаряни десетилетия. Когато отново прочетох пиесата, направи ми впечатление, че в творбите на Шекспир – както е и при Чехов – няма нищо излишно. Пиесата започва с един монолог на Ромео, който се тръшка, плаче, скубе си косите за… Розалина! Защото той е влюбен в някаква Розалина, която май въобще не се появява на сцената. Той е влюбен, тя не му обръща внимание и той иска да се самоубие. Нещо повече – Ромео произнася почти същите думи, които после казва на Жулиета...Когато вижда Жулиета, тя още не е даже на 14, а той е едва на 16 години. И си помислих: За каква велика любов може да става дума?! Това са първите трепети на едни млади хора, у които се събужда любовта.

- И все пак защо се разгаря тази велика любов?

- Защото им е забранена. Защото има пречка, защото това са два рода, които се ненавиждат… Според мен пиесата е не толкова за великата любов, колкото за това, че старото поколение унищожава младото чрез своите войни, чрез своите конфликти. По-скоро това е социален проблем, който поражда великата любов.

- А коя е вашата голяма любов, истинската ви любовна история?

- Моята история започна, когато бях 18-годишна. Бях се влюбвала и преди това, но на 18 вече е друго. Тогава именно се влюбих сериозно. Ние бяхме съученици в руското училище. Казваше се Дик. Баща му беше наполовина англичанин и наполовина руснак, а майка му – французойка, но те бяха порусначени, бяха емигранти. Баща му работеше в английското посолство и имаха британско поданство. Завършихме гимназия, през 1941 г. аз вече бях студентка в Художествената академия (първо там учих), но ето че германците прекосиха Дунава, влязоха в България и всички британски поданици си заминаха! Замина и Дик заедно с родителите си. Войната ни раздели.

- И после...?

- Войната ни раздели и аз много тежко преживях раздялата. Минаваше време, години, а повече ни вест, ни кост. Война! Но бях млада. А тук, в София, бе останала баба му, рускиня (тя нямаше английски паспорт), по-късно, след войната, си я взеха в Англия. Тайно от баща ми и майка ми ходех да я виждам, да й помагам. Но и тя нямаше връзка с близките си, горката.

Датата 1 юни 1945 година е знаменателна в живота на бъдещата голяма актриса. На този ден пътищата й се пресичат с тези на Леонид, бъдещия й съпруг. Той беше много приятен мъж, казва. Имали шест години и половина разлика във възрастта. (Тя била на 22 и половина години, а той – на 28). Бил син на голям индустриалец.

- Той така ме ухажваше, така ми завъртя главата… Тогава светът беше друг – по наше време мъжете тичаха подир жените, а днес жените тичат подир мъжете. Или поне на мен така ми се струва, като гледам разните филми. Та той така ми завъртя главата, че за един месец се ожених за него! Направихме голяма сватба.

- Значи любов безкрай или просто „сляпа неделя”?

- Не мога да кажа, че бях много влюбена – харесвах го, приятен мъж беше, а и разликата помежду ни ми харесваше... Той беше разведен – първия път много рано се оженил и се разделили. Имаше втора майка, много симпатична жена. В деня на годежа ни тя ме заведе да купим плат за венчална рокля - макар да бяха трудни времена, направихме официален годеж в червения салон на зала „България”, бяха поканени 50 или 100 души. Тогава все още имаше запазени стари нрави.

Но точно в този ден Таня получава писмо от своята ученическа любов. Жив бил, от Индия се обаждал. Хубаво е в такива моменти младостта да се опре на мъдростта. И когато отива при бабата на Дик да си вземе писмото от Индия, Таня споделя с нея, че същата вечер се сгодява.

- И как реагира тя?

- Тя беше много мъдра и интелигентна жена. Каза ми: Вие не сте се виждали четири години, това е доста време, пък и не се знае какъв е станал той... Аз познавам семейството на жениха ти, не се отказвай от годежа си, а пък ако съдбата е рекла, ще се видите по-късно…

Таня така и направила. Но разказала всичко не само на майка си, но и на бъдещия си съпруг. Той я изслушал мълчаливо и отвърнал: „Ако смяташ, че не искаш да се оженим, аз ще поема вината върху себе си!” Колко мъже са способни на подобна позиция? “Думите му много ме подкупиха, видях у него човека – споделя актрисата. - Затова казах: Не, аз съм ти дала думата си, било каквото било!..”

И приказката, ако свършваше тук, има щастлив край. Защото те се оженили и живели в мир и любов цели 25 години.

Но някъде вътре в себе си все си спомнях първата любов – признава Таня.- Е, имах и други флиртове, бях млада, при това - актриса, бях ухажвана… Но все пак отпразнувахме и сребърна сватба, аз бях на 49 години.”



По това време Таня Масалитинова играе и в театъра на есперанто, водена от желанието да пътува и тя като другите, извън страната. И ето, че се открила възможност да стигне до Лондон. Тя вече знаела, че бившият й приятел е в Лондон, че е женен, че има син. Но приятелките й Лили Попиванова и Славка Славова си спомнили миналото.

- И когато пристигнахме там, аз го намерих. Но без абсолютно никакви „задни” мисли. И през ум не ми минаваше, че нещо може да стане. И макар да не му знаех адреса, намерихме го! Замисълът ни беше да видим английска къща. Много сме пътували, но ни беше интересно да влезем в английски дом. Затова изнамерих адреса на Дик, обаче нямахме телефонния му номер. Но нали с питане се стига и до… нужния телефонен номер! Като се видяхме, не се познахме! Той беше висок, много висок, но като момче беше и много по-пълен. И аз се бях променила. 30 години бяха минали. След вечеря отидохме на разходка в Хайд парк. И ето, че нещо взе да се връща между нас. Именно тогава започна голямата ми любов: Наистина беше лудост някаква! И все още се питам: Защо така пламна наново? Дали е била някаква младежка илюзия, която се разгоря?

И се оженили. Било 1975 година. Бившият й съпруг също се оженил повторно. И двамата създали нови семейства. Но не знаели, че това няма да продължи дълго. Само шест години били разделени.

- В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и едно приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме два свята..Аз бях оформена в този свят тук, в България. И нещо много важно – той нямаше нищо общо с театъра, докато първият ми съпруг не пропускаше премиера. Той беше интелигентен, доцент в друга област, но разбираше от театър и беше мой почитател. Пък и с него винаги бяхме много добри приятели.

- Не се ли чувствахте удобно в лондонския си дом?

- Моето положение там беше като на затворник – да живееш в една хубава къщичка, да поливаш моркови и салати, да поддържаш едно домакинство – то там толкова лесно се гледаше домакинството! Но вярвайте ми - нищо не значи стандартът на живот, щом не можеш да се реализираш.

По това време аз вече бях народна артистка, имах много роли, а седя там… Е, аз играх известно време ролята на съпруга, докато в един момент се скарахме и тогава използвах този случай, за да се върна в България. И отидох в МВР да си върна английския паспорт.

Полковникът на гишето сякаш се уплаши: „Това не е моят ресор, махнете се! Махнете се…” Той, също като в поемата на Маяковски, все едно, че видя гърмяща змия в моя английски паспорт. Както и да е, върнах го…

И животът на актрисата пак заприличва на приказка. Защото вторият брак на съпруга й също не сполучил и той “започна да праща сигнали по Славка Славова".

- Ние с нея бяхме първи приятелки. Казвам „Чакай, той е женен човек, какво да му се меся в живота?” Но след време взех друга позиция: Ами направи така, че ние с него да се видим. И като се видяхме, толкова бързо се разбрахме! Признавам, че това беше много умна стъпка. Защото ние с Леонид отново се събрахме и имахме много по-хубав от първия брак и живяхме заедно още 26 години, общо 51 години. Да ви кажа, истинският ми брак фактически е с първия и с третия ми мъж, който е все един и същи човек. И мисля, че това е по-стабилната любов. Когато се събрахме отново, взехме внука, той беше на 7 години и го отгледахме – ето го, сега е вече на 36 години. Живеем заедно. Дадохме му образование, отгледахме го като син. Съпругът ми беше чудесен човек, изключително благороден, добър, широко скроен, много ме обичаше и всичко ми прости! И най-важното - той така се радваше на всеки мой успех, той уважаваше професията ми.

- Той еднакво е ценял у вас и жената, и актрисата.

- Така е, пък и аз смятам, че си изкупих вината, като го гледах така хубаво до последния му дъх…Редактор:

Добринка Христова
Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница