Дозиране, Разреждане и lm потенции



Дата30.01.2017
Размер249.05 Kb.
#13847
Дозиране, Разреждане и LM Потенции
Автор: Джон Морган

Hpathy Ezine, януари, 2012
Джон Морган, основател и Главен Директор на Аптеки Хелиос изнася една ясна и блестяща дискусия за LM потенциите включваща историята им, как са били направени и правилата за тяхното използване.
Изд. Бележка: Джон Морган е основател и Главен Директор на Фармации Хелиос
Ханеман завършва 5-тото издание на Органона през 1833г. и 6-тото издание в края на 1841г. Той пише в писмо с дата 20ти февруари, 1842г. до Швабе, негов издател в Дюселдорф – „След 18 месеца, вече приключих с 6-тото издание на моя Органон, почти най-завършеното от всички.” След като определя предпочитанието си за шрифта и хартията, той пише на Швабе дали може да го публикува, но преди да приключат преговорите, Ханеман умира на 2.07.1843. Съпругата му, Мелани е била подложена на натиск от Бонингхаузен, Херинг и други ученици на Ханеман да публикува този документ след смъртта му, но тя пуска ръкописа в обръщение, или в желанието си да защити името му, или поради силното си желание за пари! Въпреки че повечето писатели са благосклонни към алчността на Мелани като причина за забавянето, това е малко вероятно, тъй като ръкописът не е бил издаден, въпреки че тя е била на повече от 80 години когато умира и алчността и остава неудовлетворена по този начин. Ханеман я описва като най-добрата си ученичка и силната и любов към него със сигурност задържа ръкописа за да не даде възможност на неговите критици за оценка на 6-тото издание, което е дори по-ексцентрично от 5-тото. То излиза на бял свят едва след превод през 1921г. когато Ричард Хаел доставя ръкописа от прешествениците на Ханеман, по което време, Хомеопатията е имала силно представяне от J.T. Kent и неговите последователи. По ирония на съдбата, Kent, толкова отдаден последовател на учителя си, е трябвало да притежава единствено 5-тото издание, а не „почти най-съвършенното от всички”, на което да основе своето преподаване. Ако той имаше 6-тото издание, несъмнено цялото развитие на хомеопатията щеше да бъде различно.

Приносът на Kент в развитието на високите потенции установява едно разширяване към приготвянето на лекарства въз основа на оновните принципи на Ханеман в 5-тото издание (публикувано в 1833), а именно центисималната потенциална скала. До 1921г., 5 години след смъртта на Кент, в Америка и Европа са напълно въведени децималните и центисималните лекарства, така че при откритието на нов метод за потенциране н а лекарства в 6-тото издание–

LM потенциите не започват революция в тяхната употреба по онова време.

Всъщност, след още 33 години, в 1954, д-р Пиер Шмит от Женева публикува есета за неговия опит в използването на LM скалата. От тогава само малцина са носили „факела” в Европа и Индия, но напоследък разрастването на хомеопатията по целия свят започва да отправя поглед към LM потенциите, които Ханеман описва в обяснителна бележка под черта в § 270 като „най-мощните и в същото време най- меките в своето действие т.е. най-осъвършенстваните.”


Развитието в приготвянето и прилагането на лекарства на Ханеман минава през няколко фази. Ранната му употреба на лекарства (от 1784г.) представлява малки груби дози на лекаството, под формата на прах или тинктура давани според хомеопатичния принцип.
Имало е разбира се, странични ефекти, особено при отровните лекарства като: арсеник и желанието му да елиминира тези токсични ефекти го довежда до разработката през 1815г. на метода на стриване (тритурация) и последователното разреждане и силно вертикално движение (сукусия), които са ни познати като стотични (центисимални) потенции. От 1815г. той използва потенцирани лекарства за токсичните и неразтворими инертни вещества като Silica (силициев двуокис, Carbo Veg и.т.н. дозирани директно с капки от по-малко токсични майки тинктури като Bryonia, Pullsatilla, Rhus Tox. До 1834г. той е използвал всичките си лекарства в потенцирана форма, като е давал подходящата потенция и минимална доза ( т.е. количество) от неговите лекарства на пациенти посредством наличните захарни гранулки. Тези така наречени пилули дози са описани в „Хронични Болести” стр. 151 като „най-фините, с размер на макови семенца, от които около 200 (повече или по-малко) тежат едно зърно” и само една от тези мънички гранулки дадени в сух вид върху езика, остават стандартната твърда доза на Ханеман чак до 1837г.
Изглежда, че развитието в приготовлението на това лекарство е било подклаждано от желанието да създаде не само високо динамизирано лекарство, но също така да го дава в най-малката възможна доза (количество) за да има лечебно въздействие.

Ръкописите на Ханеман ясно показват, че той прави разлика между нивото на потенция и големината на дозата т.е. даденото количество.


Например:
Органон 5-то Издание (1833) §276 „Едно лекарство, дори и да е хомеопатично подходящо за даден случай, уврежда във всяка доза, която е твърде голяма. Колкото е по-голяма вредата, толкова е по-голяма дозата, и чрез величината на дозата причиняваща повече вреда, толкова по- голяма е нейната хомеопатичност и по-висока е избраната (селектираната) потенция.”

Органон 5-то Издание (1833) §246 бележка под черта „Така, в случаите където е убеден в коректността на своя избор на хомеопатично лекарство, за да се получи по-голяма полза за пациента, която той има възможност да получи тук по предписание на единична малка доза, естествено, му хрумва идеята да увеличи дозата......... и например, вместо да даде единична много миниатюрна гранулна доза омокрена с лекарство от най-висока динамизация, предписва 6, 7 или 8 от тях наведнъж, а даже половин или цяла капка.

Но резултатът е почти винаги по-неблагоприятен отколкото би трябвало да бъде;

Всъщност, често пъти е неблагоприятен, често е дори много лош. Увреждане при пациент, лекуван по такъв начин, е трудно да бъде коригирано.

В днешно време, сме склонни да разглеждаме размера на дозата на центисималното лекарство като неуместна.

Една таблетка или 10 таблетки приети като една доза, пак дават само една доза-потенция, нали? Но има въпроси на които не е даден отговор. Например, защо в днешно време повечето от нас не виждат лекарствата като „причиняващи повече вреда, колкото по-голяма е дозата”? В края на краищата, средната доза от една таблетка взета днес е приблизително 50 пъти дозата на малка гранулка на Ханеман. Също така докъде може да бъде разреждано едно лекарство преди то да стане неактивно? Ако разтворим еда таблетка във вана с вода, дали една доза чаена лъжица ще има същия ефект както ако глътнем самата таблетка? Защо смъркването на лекарство е по-подходящо за чувствителните хора? Дали е така защото те поемат малко количество пара или прах от таблетката? А на какво разстояние трябва да държим шишенцето от носа си преди дозата да стане неактивна? Както ще видим, справянето със случаите чрез използването на LM скалата, се базира на количеството лекарство, което пациента взима. Сякаш Ханеман приема за даденост, че всички ние разбираме колко важно е количеството, както и потенцията когато назначаваме едно лекарство, но за нас това е една почти революционна нова концепция, тъй като рядко взимаме предвид този фактор когато използваме както ниски, така и високо потенцирани центисимални (стотични) лекарства.

Друго схващане, което представлява интерес, и към което Ханеман принципно насочва вниманието си е способността на увеличения брой разтърсвания (сукусии) продължително да засилят или интензифицират потенцията, без допълнително разреждане.


В 5-тото издание намираме следната забележка към §270
За да поддържаме постоянен и премерен стандарт за разгръщане на силата на течните лекарства, мнокократният ми опит и внимателно наблюдение ме доведоха до прилагането на 2 разклащания за всяко шишенце, за предпочитане е повече пъти отколкото преди (с което, лекарствата се потенцират твърде много). Обаче, има хомеопати, които носят в себе си при визитациите при пациенти, потенции в течно състояние и които все пак твърдят, че те не стават с по-високо потенциране с времето, но по този начин, те показват желанието си и способността си да наблюдават коректно. Разтворих зрънце сода в половин унция вода и спирт в шишенце, 2/3 от което напълних и разклатих разтвора в продължение на 30 минути и тази течност беше с потенция и енергия равна на 30-тото разгръщане на силата.”

По вероятно е, вместо да се увеличи самото ниво на потенциране, многократните разклащания да предизвикат напречно усилване или увеличение на енергията на разтвора в рамките на разреждащия фактор – концепция, потвърждавана от LM-метода. Ако нямаше „таван” на нивото на потенция, тогава нямаше да бъде необходимо серийното разреждане за правенето на лекарство. Просто щеше да бъде достатъчно да разклатим разтвора с различна продължителност, както е в примера по-горе. Също така, по-ниските потенции са много ограничени от физическото и молекулярно присъствие на лекарството, така че е невъзможно да се направи 30С ако съществува материално наличие тъи като потенции над 12С няма останали молекули от първоначалната субстанция.



Въпросът остава, обаче: Кога нивото на потенция е всъщност достигнато и колко разклащания са необходими за да бъде достигнато? Също така дали на различните фактори на разреждане са необходими различни количества. Например ако едно разклащане ще превърне 29С в 30С, то тогава допълнителните разклащания просто ще се засилят на ниво 30С. Ако са необходими още разклащания, тогава постепенното увеличение на потенцията става докато се достигне точката на сатурация (насищане)и вероятно ще настъпи само интензификация. В 6-тото издание, Ханеман описва всекидневното разклащане на LM разтвори като „променяне и меко увеличаване на степента на потенция” §248, като предлага една постепенна почти експонентна крива на увеличаващата се потенция, която никога не достига следващата степен докато не се премине към нов етап на разреждане.
Разсъжденията на Ханеман са показани в следните извадки,

Materia Medica Pura (1827) стр.46 .....трябва да действаме умерено за да избегнем увеличаването на силите на лекарствата в прекомерна степенчрез такава тритурация (стриване). Капка Drosera(росянка) в 30-то разреждане, 20 удара с ръка при всяко разреждане, дадена като доза на дете страдащо от магарешка кашлица, застрашава живота, докато ако шишенцата с разреден р-р се разклатят само 2 пъти, топчетата с размер на макови зрънца напоени при последното разреждане лекуват лесно.
Органон 6-то издание (1842)§270 обяснителна забележка......при толкова малка разреждаща среда като 100 към 1 от лекарството, ако има много разклащания посредсвом мощна машина, лекаерствата се проявяват, което особено при по-високите степени на динамизация, действа почти веднага, но при много силна дори опаснa сила, особено при слабите пациенти, няма дълготрайна, мека реакция на виталния прицип.
Относно темата за повторенията на стотичната доза на една и съща потенция, Ханеман показва една важна промяна на мнението си между двете издания. В забележката на 5-тото издание §246, той твърди, че „..... единична доза на добре селектирано хомеопатинно лекарство трябва да бъде позволено за пръв път за да може да се прояви в цялост действието му, преди да бъде дадено ново лекарство или се повтори даването на същото лекарство.” , после той продъжава в същата дълга забележка да изтъква подробности за някои хронични и тежки и остри случаи, когато всъщност е необходимо да се повтори дозата няколко пъти за да може лечението да има ефект, въпреки че той съветва предпазливо че „често не е имало предимсво, но много често, определен недостатък”
Докато в 6-тото издание пренаписаният §246 той отхвърля казаното по-горе като „целият ми опит ми даде оснавание да кажа по онова време...” и че проучването му през предишните 5 години, изцяло е разрешило проблемите на повторението,
то в §247 той ясно заявява новата си позиция
Непрактично е да се повтаря една и съща непроменена доза на лечение един път, да не говорим, че честото и повторение (и на кратки интервали— за да не се забави лечението). Най-важният принцип не допуска такива неизменни дози без резистентност, тоест, без другите симптоми на лекарството да се проявят, освен онези, подобни на лекуваната болест, защото предишната доза вече си е свършила очакваната промяна в главният принцип и втора, изцяло динамично подобна непроменена доза от лекарството, вече не намира, по тази причина, същите състояния в главната,жизнена сила. Пациентът може всъщност да бъде разболян по друг начин, като приеме други такива непроменени дози, дори може да се разболее още повече, отколкото преди това, защото сега остават активни само онези симптоми от даденото лекарство, които не са били хомеопатични към първоначалното заболяване. Оттук, няма напредък в лечението, само дейстително утежняване в състоянието на пациента.”
След многогодишно продължително експериментиране, Ханеман издава новите си процедури, които решават някои от проблемите на дозите и повторенията. Те формират основата на LM метода, който трябва да бъде следван след още 5 години мъчителен труд.
Този първи пробив идва в 1837 , когато главата за Хроничните Заболявания, озаглавена „Относно техническата част на Хомеопатията” описва новия положителен метод в назначението на стотичните потенции. Той е воден от промените в дозирането на лекарствата, защото „разнообразието от пациенти по отношение на тяхната раздразнителност, възраст, духовно и телесно развитие, налага голямо разнообразие в тяхното лечение и назначаването на съответни дози от лекарства.” Ханеман усеща, че философията „единична доза и изчакване” оставя един твърде дълъг период на бездействие и скоростта на лечението е често пъти твърде бавен и практикуващият не може да направи нищо, освен да чака лекарството да довърши кривата на лечебния процес. Освен това, както личи от многобройните му коментари относно силните реакции към лекарствата, чувствителните пациенти които той наблюдава, проявяват нежелани усложнения, които той постоянно се стреми да избегне.
Той първоначално въвежда по-важните благоприятни ефекти от назначаването на лекарство, винаги в течна форма. Причината за това е че лекарството „влиза в контакт с много по-голяма повърхност от чувствителни нерви, реагиращи на лекарственото действие” (5-то издание §286) и поради това ефектът на лекарството се увеличава. Една от гранулките с висока динамизация (която той нарича 30С) се разтваря в 7-20 супени лъжици вода, като се добавя малко спирт. После, пациентът взима директно от шишенцето, една супена лъжица от течността (една чаена лъжица – една детска кафена лъжица) на 2, 4 или 6 часа на ден, за остри случаи. Един път на ден или през ден— за хронични случаи. Изборът на броя на лъжици за направата на разтвора, зависи от това каква част от гранулката е необходима за всяка доза-лъжица т.е. 1/7-ма част от гранулката (7 лъжици) – 1/20 –та (20 лъжици). Също така, за колко дни трябва да се дава лекарството. Променящото се количество приготвен разтвор дава възможност за нуждите на всеки пациент и подсказва, че действието на лекарството е различно: (по-слабо) по своя „интензитет”, колкото по-разредена е оригиналната гранулка. Освен това, преди приема на всяка доза „се променя динамизацията в малка степен, ако шишенцето с разтвора от 1 или повече гранули просто бъде добре разклатено 5-6 пъти преди прием”

По този начин, всяка доза на ден остава хомеопатична за отделния случай, тъй като слабото повишаване на оздравителния процес на виталната сила отговаря на слабата потенция причинена от 5-те или 6-те разклащания на шишенцето. Регулярното стимулиране на лекарството, което е хомеопатично както в патогенезиса, така и в потенцията, е ключово за по-бързото лечение.


Това се подчертава отново в същата глава за Хронични Болести: „При взимането на едно и също лекарство многократно (което е задължително за осигуряването на лечението на тежка хронична болест), ако дозата варира и е модифицирана съвсем малка степен на динамизация при всеки един случай, тогава виталната сила на пациента спокойно, така да се каже волево, с желание ще приеме същото лекарство, даже на кратки интервали на многократно и последователно с много добри резултати, увеличававйки всеки път благосъстоянието на пациента.”

Друг метод на дозиране „чувствителни” пациенти е също предложен в същата глава, където гранулката се разтваря в 200 (около 8ml), 300 (12ml) или 400 капки (16ml) на 50% р-р от бренди, в зависимост от това дали трябва да е по-слабо или по-силно. Една, две или три или няколко капки, според раздразнителността на пациента се капват в чаша с лъжица вода. Така този р-р се разбърква и се взима наведнъж като една доза или се взима само половината ако „е необходима особена грижа” Шишенцето с „бульона” се разклаща, както се препоръчва в по-горния метод.

И така тук имаме един пример на по-нататъшна редукция на дозата чрез използването на капки по-скоро, отколкото лъжички така че да не престимулират чувствителния или „чувствителен” пациент. Т.е.колкото по-малко е приетото количество гранулка в дозата, толкова по-малки са страничните ефекти. Има оптимална доза, която е подходяща за всеки пациент, понеже разреждането отслабва потенцията така че да не престимулира. Оптималната индивидуална доза за всеки пациент е най малкото количество необходимо за мек, но сигурен ефект. Съществуват също така, принципи на които се базира метода LM. Накрая, Ханеман павира пътя за последния етап, на този изцяло перфектен метод, с един абзац свързан с броя на расклащанията (ударите) с шишенцето когато се приготвят центистималните лекарства. Хомеопатичните Фармакопеи официално препоръчват 10 удара (разклащания) при приготвянето на С потенции, но смятам че те пропускат една малка подробност при интерпретацията на причините за промяна на Ханеман. При хроночните болести ни казват, че когато даваме лекарства в твърд вид т.е. гранули или прах в сух вид върху езика, Ханеман открива, че лекарствата приготвени с повече от 2 разклащания са били твърде силни, така че спира до 2 разклащания за по-голямo постоянство; но „през последните години, откакто давам всяка доза лекарство в разтвор, през 15, 20 или 30 дни или повече, не открих твърде силно потенциране в разреденото шишенце, и отново използвам 10 удара.” С други думи докато дозата е в течна форма, и може да бъде регулирана относно оптималния размер и повторение, така, независимо от това колко разклащания се използват за приготовлението на първоначалнато лекарство, това няма да е твърде много за пациента. Този факт потвърждава също идеята, че интензивното действие на силно разтърсено лекарство се намалява чрез разреждане.


ПОТЕНЦИИТЕ LM
От 1837-1843, доколкото е известно, всичките назначавания на лекарства на Ханеман е било направено в течен вид използвайки вариации на темите по-горе. Последното развитие за създаването на по-високо динамизирано лекарство беше промяната на разреждащия фактор от 1:100 в 1:50,000. 3С- тритурационния прах (подробности за приготвянето на същия са в §270) е началната точка за приготвянето на LM-скалата защото всички лекарства са разтворими във вода в този момент. Значи всяко лекарство може да бъде утилизирана, дори и неразтворимите елементи като Carbo Veg. Aurum и др. Зрънце с тегло (0.06) от този прах се разтваря в 500 капки (30 ml) 20% спирт прави р-р от 1:500 от 0.06gm от 3С и една капка от този р-р се разтваря по-нататък в 99 капки на 95% спирт, запълващ 2/3 от епруветка, което прави (1 в 500 Х 100 = 50,000) р-р от 3С прах. Тази епруветка се разклаща (удря) 100 пъти върху твърд, но еластичен предмет (прочутата кожена библия) за да се създаде LM 1 лечебна течност. Коментариите на Ханеман относно този нов метод се намират в 6-тото издание §270

... най-щателните експерименти ме убедиха, че това отношение (1:100) между количеството разредител и това на динамизираното лекарство е твърде ниско за правилното проявяване на лечебната субстанция и до голяма степен с много удари ако не бъде използвана сила. ..... Докато при това високо отношение (1:50,000), между разредителя и лечебната субстанция, голям брой удари на епруветката 2/3 от която е пълна с винен спирт (вино), може да доведе до много по-голямо разгръщане на силата.”


След това, течният разтвор LM 1 се излива върху гранулки от макови зрънца от които 1/100 тежи едно зрънце (0.06 г). Въпреки, че размерът е по-голям от гранулките препоръчвани при Хроничните Болести (200 за едно зрънце) те са все още толкова малки, че една капка от спиртния разтвор от LM 1 може напълно да омокри 500 от тях. По този начин една гранулка абсорбира най-малко 1/500-на част от капката. Когато тази гранула се разтвори в една капка вода и 99 се добавят капки спирт, следващият разтвор (LM 2) съдържа 1/500-на х 100 = 1/50,000-на от предишната LM 1 течност. Течността LM2 също се разтърсва, след това 100 пъти. Процесът продължава по този начин, като просто гранулата се използва като посредник за да прехвърли 1/500 част от капката, вместо дирекното добавяне на цяла капка, какъвто е случаят при центисималното отношение 1:100. Простата практичност на Ханеман е майсторска, понеже малките гранулки не само предоставят една мъничка, управляема доза за прилагане върху пациенти, но също така е и най-малката единица, която има ефект върху толкова голямо оношение на разреждане. Теоретично, можем да разредим с една капка до 50,000 капки (100 капки 95% -тен спирт = 3.6 mls) но шишенцето за сукусиране 100 пъти, няма да съдържа 1.75 литра спирт. Това не е икономично или практично количество за работа със средно статистически човек!

Въпреки, че същността на отношението в потенцията 1:50,000 е различно от това в 1:100 (...моят нов метод дава лекарства с най- висока сила и с най-меко действие... §270) интересно е да се отбележи теоретичното отношение с центисималната скала. Всяка стъпка от 1:50,000 е приблизително повишаване с 2.5С, така че ако започнем с 3С, една LM е малко над 5С, LM 6 = 17C, LM 12 = 31C, LM 30 = 73 C (приблизителни стойности)


И така, гранулките се омокрят с разтвора и се оставят да изсъхнат, след което се бутилират и надписват с съответните номера: напр. LM 1, LM 2 или LM 0/1, LM 0/2 и.т.н. нулата означава гранулката, формата в която се получава крайният лекарствен продукт.

Сега, когато имаме това силно динамизирано лекарство, нашите критерии за използвнето му са различни от тези на центисималната скала. Очевидно, посоченото лекарство все още се избира по същите принципи както преди, но изборът на потенция (до този момент нашия променлив фактор за контролиране на характеристиката на лекарството),не е толкова важен въпрос при използване на LM-и. Препоръката на Ханеман е винаги да се започва с най-ниските степени (§246). Въпреки, че не е изришно споменато, това означава винаги да се започва с LM 1, но често пъти се интерпретира от опитни хора използващи LM, като стойности между LM 1 и LM 6.

Изборът се основава на здраве/жизнено ниво, степен на патологичност, подтиснатост, чувствителност и.т.н. и ни дава променлива, върху която можем да индивидуализираме.

Чрез разтварянето в течността и последвалото разтърсване на шишенцето преди всяка доза, постепенно се повишава потенцията, разширява и усилва, за да може постоянно да стимулира виталната сила на равни интервали. Следващото ниво на потенция се дава, когато свърши шишенцето от предишната потенция. Не се препоръчват прескачания на потенции (§246) и ако например се започне с LM 1, то тогава следва LM 2 и.т.н. Освен ако не разтворим гранулката директно в 1.75 литра вода, всъщност няма да достигнем следващото LM ниво, а просто ще продължим към нивото на потенция определящо се от разреждащия фактор.

След като сме избрали подходящото лекарство за прием в LM форма, първият избор, след потенцията е каква част от гранулката трябва да вземе пациентът, т.е. колко често трябва да се приготвят и за колко дни трябва да се дават при определена потенция. Това са областите в които се коренят LM трудностите и както твърди Ханеман в §278, теорията не е достатъчна

за да ни покаже какава е идеалната степен на големината на дозата, която да окаже влияние върху мекото лечение, и че „Само чистият експеримент, най-щателното наблюдение на чувствителността на всеки пациент и големия опит могат да определят това за всеки отделен случай.”

Контролът на дозата е моного подобен на центисималната „плюсова” техника, но чрез използването на LM гранулка вместо 30С, разтворен в течност. Указанията за приготвянето на разтворите за пациенти са определени съвсем ясно в Издание 6 §248 забележка. Там той твърди, че човек рядко се нуждае от повече от една гранулка, въпреки че очевидно 2 или 3 гранулки могат да бъдат използвани ако е необходим по-силен разтвор. Гранулата се разтваря в 40,30,20,15 или 8 супени лъжици вода с прибавяне на малко спирт за да го съхрани: 10% е добър за разтвори са предназначени с двумесечна трайност. Пациента приема директно от шишенцето с „бульон”, една или прогресивно повече кафени или чаени лъжички от него при следните случаи: хронични болести – всеки ден или през ден; при тежки болести на всеки 6, 4, 3 или два часа...” Осем, десет или дванадесет сукусии се правят върху шишенцето преди всяка доза. Тук отново имаме променлива величина, която можем да използваме за да регулираме индивидуалните нужди ако е необходимо—12 разтърсвания дават малко по-голямо повишение на дневната потенция отколкото 8 разтърсвания. Също така обърнете внимание на израза „една или прогресивно повече чаени лъжички” което ако е подходящо за даден случай, може да ускори лечението като даде още по-голямо стимулиране с по-голямата доза, както и за по-бързото подлагане на пациента на по-високи потенции.

За да можем да решим колко течност е необходима за приготвянето на лекарството, нека да погледнем какво ни предлага Ханеман за определените дозировки.


Една супена лъжица се счита 20ml-ова мерна единица, една чаена лъжичка – 5ml, една кафена лъжичка – 2.5ml, така че една гранулка разтворена в 40 супени лъжици = 800ml = 1/800-тна от гранулката/ml. 5ml-ова доза съдържа 1/160 от гранулката. (160-дневен запас)
30 супени лъжици = 600ml = 1/120 от гранулката на 5ml-ова доза (120-дневен запас)
20 супени лъжици = 400ml =1/80-та част от гранулката на 5ml-ова доза (80-дневен запас)
15 супени лъжици= 300ml = 1/60-та част от гранулката на 5ml-ова доза (60-дневен запас)
8 супени лъжици =160ml = 1/32-ра част от гранулката на 5ml-ова доза (32-дневен запас)
Една кафена лъжичка ще представлява една доза, два пъти по-малка от по-горната т.е. 40 супени лъжици = 1/320-та част от гранулката на 2.5ml-ова доза.
Шишенцата над 300ml не са много практични за прием от пациенти.

В практиката на Ханеман се въвежда използването на чаша вода за да може да се разреди разтвора и се избегне необходимостта от голямо количество вода. Този метод е описан подробно в §248. Една гранулка се разтваря в 7 или 8 супени лъжици вода и след сукусията, една супена лъжица се поставя в чаша с 8-10 супени лъжици вода. След силно разбъркване, 1 чаена или кафена лъжица се взима от чашата. След това се приготвя следващата доза, точно по същия начин, като се използва чаша чиста вода. Този метод представлява следната доза:


8 супени лъжици (160ml) = 1/8-ма от гранулката/супената лъжица (20ml) разтворени

Х 10 = 1/80-та на 20ml - така че 5ml-ова доза = 1/320-та от гранулката, която е най-слабата доза препоръчана от Ханеман, но на пациента му трябват 8-10 дни да я приеме и се подготви за следващата по-висока потенция.


Д-р Пиер Шмит използвал 1 гранулка в 100ml вода и една кафена лъжица като доза, която е представлявала 1/40-та от гранулката на 2.5ml-ова доза (40-дневен запас).
Д-р Робърт Шор и Д-р Х Чундри правят доза от 1 гранулка в 110ml вода, като добавят 1 супена лъжица в 110- милилитрова чаша което представлява 1/160-та част от гранулката на 5ml-ова доза (6-дневен запас).
Други общоприети методи за приготвяне на по-слаби разтвори, включват:
1 гранулка в 150ml-ово шишенце “бульон” и 5ml-ова лъжица в около 100ml вода в чаша, тка че 5ml = 1/600-на част от гранулката на 5ml-ова доза (30-дневен запас).
Една гранула в 10ml вода след това 10 капки в 100ml вода в чаша = 1/260-та част от гранулата на 5ml-ова доза (20-дневен запас)
Много чувствителни пациенти, които бързо се престимулират или доказват, че лекарството, давано им в стандартна доза, може да бъде намалено—в такъв случай на следващият път, се разтваря чаена лъжичка от първата чаша във втора чаша, като по този начин се намалява дозата с един множител до около 20 за всяка използвана чаша.
По-горе споменатите варианти, дават голяма гъвкавост в различните комбинации на дозите и скоростите на потенции потвърждават още веднъж важността от „щателно наблюдение на чувствителността на всеки отделен пациент.” §278
Публикуваните случаи, показват, че Ханеман използва най-често метода на шишенце от 8-супени лъжици „бульон” и чашата в §248 – при даване на доза на пациенти. Това дава слаб разтвор, но довежда пациента до следващото ниво на потенция само за 7-8 дни. Важно е да не се забравя, че Органон дава много възможности за гъвкаво дозиране според нуждите на пациента и опитът ще покаже кое е най-подходящото.

Прекрасното в универсалният LM- метод е, че можем също така да изберем един или два метода за да натрупаме опит докато даваме на нашите пациенти мекото, но бързо подобрение, което те толкова желаят.



СПРАВЯНЕ СЪС СЛУЧАИТЕ

Много практикуващи започват да използват LM потенциите при лекуване на случаите, които изискват повече внимание поради риск от влошаване напр. пациенти, които са по-чувствителни към лекарства, такива с много ниска виталност, тежки патологични случаи, с история на подтискащи лечения и.т.н.

Но на теория, всички случаи—остри или хронични, показващи патологичност или не могат да бъдат лекувани с LM има много практикуващи, които използват предимно тези лекарства.

На практика обаче, някои пациенти може да се нуждаят от качествата на центисималните лекарства за да събудят в себе си самовъзстановителния процес. LM-овете ни дават още една възможност, която да използваме по подходящ начин.


Сменянето на периодите на лечение с LM и С е също възможно, като не забравяме, че най-ниските сепени на потенции, трябва да се използват с всяко ново LM, дори последното лекарство е с висок центисимал от същото лекарство. Напр. Sulphur (Сяра) 10М е следвана от най-ниската LM (Sulphur LM 1)
Лечението на случаите с LM потенции е доста просто, стига да има пълно съгласие от страна на пациента и се следват няколко прости правила. След като бъде избрано подходящото решение, пациента продължава да взима необходимата доза т.е. всеки ден или през ден и.т.н., като се наблюдава подобрение в състоянието на пациента и той не проявява нови симптоми §248. Всяка доза провокира реакция към виталната сила, която се предвижва с едно ниво нагоре в здравето му, за да може да се провокира по-нататък от следващата доза, която съответства на благоприятната промяна в пациента и остава изцяло хомеопатична по отношение на симптомите и нивото на потенция. Интензитетът на потенцията, определяща се от количеството дадена доза, също така се регулира до оптимална стойност, особено ако дозите се увеличават прогресивно, както се препоръчва. Напр. допълнитена 5ml-ова лъжица всяка седмица. Обаче, тъй като никоя доза не може да бъде твърде малка, то тогава нивото на дозиране ще има същия ефект. Ако няма подобрение след няколко дни, тогава или лекарството е неподходящо или има някакви причини в поддръжката на околната среда, които блокират дейсвието на лекарството §252. Ако се появят нови симптоми, незабелязани преди това, тогава лекарството не е най-добрaта алтернатива, защото симптомите не се лекуват от лекарството, така че дозирането се спира. Прави се преценка на новата картина и се дава друго лекарство, като се започне от най-ниските степени на динамизация (LM 1) независимо от това, до кое ниво на потенция е достигнало предишното лекарство.
Въпреки, че LM потенциите са най-динамизираните лекарства, те са много по-меки отколкото центисималите в действието си. Обаче, все пак се се появява и влошаване и са полезни насоки за реакцията към лекарството, тъй като то е по скалата С. LM усложнението идва към края на лечението и е връщане на старите симптоми, провокирани от самото лекарство. Когато кривата на дадено лечение е към своя край, виталната сила има само изкуствен болестотворен стимул в повече от лекарството на което да отвърне – податливост която е задоволена. Лечението се спира. Ако симптомите изчезнат за няколко дена, няма нужда от повече лекарство, но ако те продължат, дозировката продължава както преди това, за да приключи лечението §281.

Влошаващите симптоми в началото на лечението, т.е. при ниски потенции, е признак на престимулиране (твърде голям интезитет) и показва, че дозата е твърде висока. За да се облекчи това, количеството взето от шишенцето с „бульона” се редуцира до ниво, което не създава дискомфорт и лечението се продължава като се изплзва рутинната доза докато е подходящо да се увеличи дозата §282. На практика използването на последователни разреждания като се използва чаша за питейна вода е най-полезния метод за постигане на добър ефект или просто като се редуцира дадената доза от шишенцето с „бульона” Напр. ½ чаена лъжичка вместо цяла ако лекарството се дозира директно, без използването на чаши. Редуцирането на дозата се използва по подобен начин при така наречените чувствителни случаи, които са престимулирани или доказват лекарството през първите дни или часове на лечението. Ако лечението е започнало с високи потенции Напр. LM 3 и по високи, тогава първоначалните влошавания могат да се дължат също на твърде висока потенция както и с центисимални потенции.




РЕЗЮМЕ НА ИНСТРУКЦИИТЕ НА ХАНЕМАН за използване на LM потенциите.


  1. Лекарството трябва да е хомеопатично §246

  2. Лекарството трябва да е силно потенцирано т.е. приготвено чрез LM метод §246

  3. Лекарството трябва да бъде давано на малки дози т.е. разтворено във вода преди назначаването му за пациента §246



  1. Лекарството трябва да се повтаря през равни интервали от време §246

  2. Потенцията трябва да се променя преди всяка доза т.е. да бъде повишавана чрез сукусия §246. Разтворът да се сукусира 8, 10, 12 пъти преди прием, или (прогресивно да се увеличава) още кафени или чаени лъжички всеки ден или през ден (при хронични случаи), 2, 3, 4, или 6 часа при остри случаи. §248

  3. Потенцията трябва да започне с по-ниските степени (LM 1-6?) и да продължи към по-високите нива §246 забележка

  4. Дори лекарствата с дълго действие могат да бъдат повтаряни §248

  5. Дозирането продължава докато се постигне стабилно подобрение и пациентът няма предишни симптоми. §248

  6. Ако се наблюдават нова група от различни симптоми, трябва да се потърси друго по-подходящо лекарство. §248

  7. Ако се прояви влошаване т.е. интензификация на първоначалните симптоми в края на лечението, тогава трябва количеството на дозите да бъде редуцирано и да се повтори през по-дълги интервали, или прекратено изцяло, за да се види дали симптомите ще продължат да изчезват от самосебе си.

В такъв случай или няма да е необходимо лекарство, или даването на лекарството да бъде продължено ако след определен период, симптомите продължават. §248


  1. Няма доза от високо потенцирано лекарство, която да е твърде малка, че да не бъде по-силна от естествената болест, да не може поне частично да я преодолее и да не може да започне лечебния процес. §279

  2. Ако сме сигурни, че лекарството е правилното и няма подобрение, тогава вероятно има причина в поддържането на начина на живот на пациента или околната среда влияе на подобрението му. Това може да бъде отстранено, което да доведе до пълното излекуване. §252

  3. Влошаванията или подобряванията на психическото и цялостното поведение на пациента са добър признак за действието на лекарството. §253

  4. Ако пациентът развие важни, нови симптоми или симптоми дължащи се на лекарството, тогава това е неблагоприятна реакция. §256

  5. Не правете някои ваши лекарства предпочитани, тъй като по-малките и по-малко използвани лекарства, които биха могли да бъдат по-полезни, ще останат пренебрегнати. §257

  6. Не е необходимо да се дава повече от едно лекарство наведнъж на пациента. §273

  7. Ако лекарството е хомеопатично правилно, тогава то става все по-полезно, когато дозата му достигне идеалната степен на минималност за меко действие. §277

  8. Само чрез експериментиране, опит и наблюдение на чуствителността на всеки пациент, може да се определи максималният размер на даваната дозата. §278

  9. Дозирането продължава, като се увеличава постепенно, докато пациентът, (който се чувства добре като цяло) започне да проявява един или повече от старите, първоначални симптоми. §280

  10. Завръщането на старите симптоми е добър знак и лекарството се спира, тъй като това е индикатор, че няма нужда от повече, тъй като симптомите са от лекарството. За да се потвърди това, лекарството се спира за една или две седмици. Ако симптомите са от лекарството, те ще изчезнат за няколко дни и няма да има нужда от повече лекарство. Ако остават следи от първоначалното оплакване, тогава дозирането трябва да се продължи от където е било спряно. §281

  11. Хомеопатичното влошаване т.е. интензификацията на първоначалнато оплакване в началото на лечението, е сигурен признак, че дозата (т.е. количеството от разтворената гранулка) е твърде голямо и трябва да бъде редуцирано. §282

  12. Ако най-малките дози са дадени и дори ако лекарството е неподходящо, нанесената вреда е незначителна и правилното лекарство поставя нещата в ред. §283

  13. Острите хронични могат да бъдат ускорени чрез прилагането на същият разтвор, който се приема през устата, и външно върху гърба, бедрата и долната част на краката.

Тази статия е опит да бъдат използвани трудовете на Ханеман за понятието на динамиката на потенцията и по-специално, LM потенциите. Интересно е да се отбележи, че тяхната еволюция е дълга и постепенна и не е толкова революционно нова концепция, а е само едно продължение на това къде сме в момента т.е. във разбирането за центисималната потенция (5-то издание). Тяхната широка приспособимост и сигурност оставя без глас много от старите спорове за повторението и избора на потенция, като ни дава възможност за един напълно свободен и индивидуален подход в употребата им. Факт е, също така, въпреки че философията на 6-тото издание е преподавана и почитана, практическите методи, които се прилагат в това учение през годините, за жалост са били пренебрегнати. Благодарение на създаването на съвременното възраждане, се възроди и ентусиазма за използването на LM потенциите, давайки ни усещането, че най-накрая е дошло тяхното време.


Възможни резултати след даването на лекарството:


  1. Без промяна – колко време трябва да чакаме, колко време е необходимо за да подейства дозата?

  2. Много слаба промяна – нищо особено, колко да се изчака ... 2 седмици?

  3. Добро начало след това остро...

  4. Влошавне в началото – остри и хронични 6/8/10 дни?

  5. Добро начало, след това – рецидив.

  6. Чувствителен пациент – става престимулиран или доказва, че всичко изглежда бързо, странно, бързи промени.

  7. Подобрено общо състояние, но някои симптоми остават. Добре ли е да се увеличи дозата?

  8. Добро състояние, но проявява някои симптоми на лекарството – редуциране на дозата или увеличаване на интервала между дозите.

  9. Има симптоми, но като цяло са по-лоши, без подобрение.

а. продъжават малко по- дълго или б. частично лекарство.

10. Влошаването е в края на 3-4 седмица след подобрение.

11. Появяват се нови симптоми, не от лекарството, без промяна, общо взето – трябва ново лекарство.

12. Същото като по-горе но се чувства по-добре, промени лекарството ако картината се промени.

13. Голямо подобрение, но се забавя след 3 седмици. Увеличи дозата или вдигни потенцията за да видиш какво ще се случи.

14. Лекарството влошава състоянието първоначално и то остава влошено. Антидотиране с ново лекарство или ниска потенция от същото лекарство.



Джон Морган
Джон Морган (M. R. Pharm. S., R. S. Hom.) квалифициран като фармацевт през 1975 и се премества в хомеопатичната фармация през 1979. Той получава квалификацията си от Колежа по Хомеопатия през 1985 и благодарение на ентусиазма на една студентска група за правене на лекарства, основава Helios Pharmacy през 1986. Сега на 25-тата си година, Helios е известен по целия свят със задължението си да произвежда лекарства с високо качество, разработките на нови лекарства чрез поддържането на нови опити и възраждането на LM потенциите. Джон е също така член на Обществото на Хомеопатите, практикуващ хомеопат, както и известен лектор както в страната си, така и вън от нея.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница