Древногръцки мит за произхода на боговете Петър Кърджилов bgmateriali com

Древногръцки мит за произхода на боговете - Петър
Кърджилов
02.10.2016, 13:35 ч.
ПРОИЗХОД НА БОГОВЕТЕ
В началото съществувал само вечният, безкраен и непрогледен Хаос. Макар и безжизнен, той носел в себе си извора на живота, подтика за сътворението на всемира. От него възникнал целият свят – и звездите, и планетите, и безсмъртните богове, и хората. От Хаоса произлязла и богинята
Гея (Земя), която дала живот на всичко върху нея. Могъщата и благодатна Гея родила Уран – необятното синьо Небе, което се разстлало отгоре ѝ. Към него гордо се извисили високите планини, а край тях се разлял вечно шумящият Понт (Море). Уран, планините и Понт са родени от майката Гея. Баща те нямат.
Хаос сътворил и всичко оживотворяващия Ерос (Любов). Неговата могъща сила била вградена в основите на създаващия се свят. Но редом с Ерос създал и всяващия ужас Тартар – мрачна стихия, обитаваща пълната с вечна тъма бездна в недрата на земята. Хаос родил още вечния Ереб (Мрак) и тъмната Нюкта (Нощ), от които произлезли безспирният Етер (Светлина) и радостната светла
Хемера (Ден). Светлината се разлетяла по света и окъпала простора. Оттогава нощта и денят започнали да се редуват.
Скоро Уран станал властелин на света и се оженил за Гея. Двамата имали шестима синове и шест дъщери – титаните и титанидите. Най-младият от могъщите и страшни титани бил коварният
Кронос, който с хитрост свалил баща си Уран от трона и заграбил властта. С нея дошъл и страхът.
Кронос предположил, че и него някой ден може да го сполети същата участ. Затова започнал да поглъща децата си. Жена му, титанидата Рея, изпаднала в ужас – пет от рожбите ѝ вече били глътнати от Кронос. За да спаси шестото си дете, което очаквала, тя решила да го скрие далеч от мъжа си. Рея отишла в планината Дикта на остров Крит. Там, в една дълбока пещера, тя родила момченце, което нарекла Зевс. А на Кронос дала да погълне продълговат камък, повит в пелени.
Младенецът растял под грижите на нимфите Адрастея и Идея, а пещерата охранявали куретите.
Тези млади служители на Рея тропали с мечове по щитовете си всеки път, когато малкият Зевс започвал да плаче. Ужасният шум заглушавал бебешкия плач и не му позволявал да стигне до ушите на жестокия Кронос. Двете нимфи хранели детето с пчелен мед и го кърмели с млякото на вълшебната коза Амалтея. Дали от това божествено мляко, дали от нещо друго, но скоро Зевс пораснал, възмъжал и се превърнал в прекрасен и могъщ бог. Той се опълчил срещу баща си
Кронос и го принудил да върне на бял свят децата, които бил погълнал. С помощта на своите освободени братя и сестри Зевс се възкачил на престола и започнал да властва над небето и земята, над боговете и хората.
Макар че Зевс напуснал Крит и заживял на планината Олимп, той не забравил козата Амалтея.
Веднъж, когато тя случайно счупила един от своите два рога, повелителят на света го превърнал в рога на изобилието. Този чуден рог Зевс дал на дъщеря си Тюхе – богиня както на щастието и

благоденствието, така и на случайността и изменчивия жребий на съдбата. От рога на изобилието
Тюхе изсипвала своите дарове върху хората – зърно и плодове, мед и масло, мляко и вино, богатство и слава... Честит бил този, който се радвал на нейното благоволение. За такъв човек казвали, че върху него се е излял рогът на изобилието. Но колко рядко се случвало това в живота...
Към повечето хора богинята не била така щедра. Най-нещастни обаче били онези, които първоначално Тюхе засипвала с благата си, но от които по-късно се отвръщала – за да им покаже колко променлив и нестабилен е светът, колко подвластен е той на случайността.
За да увековечи спомена за Амалтея, Зевс я превърнал в ярка звезда и я възнесъл на небето. От кожата на козата пък богът си направил щит, с който се бранел по време на жестоката битка с титаните, след която над света и на Олимп се възцарило спокойствие – Олимпийско спокойствие.