Държавна опера стара загора габровски камерен оркестър



Дата25.08.2017
Размер123.16 Kb.
#28733
Сезон 2014 -2015 г.

ДЪРЖАВНА ОПЕРА СТАРА ЗАГОРА

ГАБРОВСКИ КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР





ХЕНРИ ПЪРСЕЛ (1659 - 1695)


И

ОПЕРА В 3 КАРТИНИ




Редакция Бенджамин Бритън (1913 - 1976)

Зала Възраждане
29 април начало:

сряда 19 часа


Либрето от Найъм Тейт (1652-1715)

По поемата „Енеида“ на Публий Вергилий Марон (70 пр.н.е. – 19 пр.н.е.)



Действащи лица:



Дидона – царица на Картаген –Анн Дитри – сопран
Еней – Троянски принц – Марк Фаулър– баритон
Белинда-придворна дамаРусалина Мочукова – сопран

Втора придворна дама– Десислава Стефанова – сопран
Магьосница – Михаела Берова -мецосопран

Първа вещица – Виолета Димитрова - мецосопран

Втора вещица – Кремена Райчева – мецосопран
Дух – Ивайло Йовчев– Тенор

Моряк – Милко Михайлов – Тенор
Солисти балет: Дидона - , Еней - , – цигулка, Злото - , Моряк
Режисьор – Петко Бонев Диригент Иван Стоянов

Сценография – Борис Стойнов Хормайстор – Младен Станев

Хореография –Ромина Славова и Кремена Костова

Чембало – Светлана Денева Концертмайстор – Константин Стойчев

Асистент режисьори – Славчо Николов и Пенка Александрова

Суфльор – Антонина Дойчева Субтитри Мануела Александрова
Габровски камерен оркестър, хор и балет на Държавна опера Стара Загора

Място на действието:

Картаген, след падането на Троя, около 814 г. пр.н. е.
Операта се изпълнява на английски език без пауза
Времетраене на спектакъла около 1 час

Кратко съдържание

Операта започва с появяването на царица Дидона, заобиколена от своята свита. Дидона е тъжна. Нейната лична прислужничка Белинда се опитва отчаяно да я развесели и и казва, че ако се влюби-това ще излекува нейната скръб. Съветва я да се ожени за троянеца Еней, който показва интерес към царицата. Дидона се страхува че влюбвайки се – това ще отслаби силата и като владетел. Белинда обаче твърди, че дори най-големите герои се влюбват.

Когато Еней влиза в царския двор да поиска ръката и, Дидона все още има съмнения относно предложението му и го посреща хладно. Слушайки сърцето си обаче отговаря на предложението с „Да”. Всички наоколо ликуват.


Второ действие: В пещерата.

Дълбоко пещерата зла Магьосница прави пъклен план да донесе разруха и бедствие на Картаген и на царицата му Дидона. Идват и вещици на помощ – за всяка в този план има указания, които трябва да изпълни. Най-довереният зъл дух ще се маскира като бог Меркурий, за да примами Еней да изостави Дидона. Дидона ще бъде толкова съкрушена, че ще умре. Магьосниците правят заклинание, което да доведе огромна буря. Заради бурята Дидона и нейната свита ще се върнат в палата, след като спрат в една спокойна горичка…

Дидона и свитата и спират в горичката да си починат след лова. Белинда и Втората дама подготвят горска забава за Дидона. По време на горската забава, Дидона чува далечни гръмотевици, които се приближават. Белинда, Дидона и свитата напускат горичката, за да намерят подслон, преди да ги застигне бурята. Еней изостава, за да се любува на красотата на природата. Злият дух, преобразен като бог Меркурий приближава Еней и му нарежда да напусне Картаген и да отплава за Италия - за да създаде там новия град Троя. Вярвайки на думите на бога, Еней се подчинява, въпреки че чувства в себе си разкаяние за това, че трябва да изостави Дидона.

Трето действие: Пристанището на Картаген.

Моряците на Еней се подготвят за отплаване. Появяват се злата Магьосница и нейната свита – радостни, че планът им е проработил. Магьосницата има нов план за Еней- неговият кораб ще срещне гибелта си, докато плава в океана. Злите сили се смеят и се присъединяват към танца на моряците.

Дидона скърби безумно за предстоящата раздяла с Еней и разказва за своята горест на Белинда. Появява се Еней, който оправдава своето заминава с волята на боговете. Дидона не вярва на това му обяснение. Тогава той казва че ще остане с любимата си – пряко волята на боговете. Но Дидона е непреклонна – щом веднъж е решил да я остави, той трябва да замине, а тя е решила за себе си да умре. Преди смъртта си Дидона изпълнява своята последна ария, позната като When I am laid in Earth или „Плачът на Дидона”.Първо действие: Картаген, Дворецът на Дидона.

Операта започва с появяването на царица Дидона, заобиколена от своята свита. Дидона е тъжна. Нейната лична прислужничка Белинда се опитва отчаяно да я развесели и и казва, че ако се влюби-това ще излекува нейната скръб. Съветва я да се ожени за троянеца Еней, който показва интерес към царицата. Дидона се страхува че влюбвайки се – това ще отслаби силата и като владетел. Белинда обаче твърди, че дори най-големите герои се влюбват.

Когато Еней влиза в царския двор да поиска ръката и, Дидона все още има съмнения относно предложението му и го посреща хладно. Слушайки сърцето си обаче отговаря на предложението с „Да”. Всички наоколо ликуват.

Второ действие: В пещерата.

Дълбоко пещерата зла Магьосница прави пъклен план да донесе разруха и бедствие на Картаген и на царицата му Дидона. Идват и вещици на помощ – за всяка в този план има указания, които трябва да изпълни. Най-довереният зъл дух ще се маскира като бог Меркурий, за да примами Еней да изостави Дидона. Дидона ще бъде толкова съкрушена, че ще умре. Магьосниците правят заклинание, което да доведе огромна буря. Заради бурята Дидона и нейната свита ще се върнат в палата, след като спрат в една спокойна горичка…

Дидона и свитата и спират в горичката да си починат след лова. Белинда и Втората дама подготвят горска забава за Дидона. По време на горската забава, Дидона чува далечни гръмотевици, които се приближават. Белинда, Дидона и свитата напускат горичката, за да намерят подслон, преди да ги застигне бурята. Еней изостава, за да се любува на красотата на природата. Злият дух, преобразен като бог Меркурий приближава Еней и му нарежда да напусне Картаген и да отплава за Италия - за да създаде там новия град Троя. Вярвайки на думите на бога, Еней се подчинява, въпреки че чувства в себе си разкаяние за това, че трябва да изостави Дидона.

Трето действие: Пристанището на Картаген.

Моряците на Еней се подготвят за отплаване. Появяват се злата Магьосница и нейната свита – радостни, че планът им е проработил. Магьосницата има нов план за Еней- неговият кораб ще срещне гибелта си, докато плава в океана. Злите сили се смеят и се присъединяват към танца на моряците.

Дидона скърби безумно за предстоящата раздяла с Еней и разказва за своята горест на Белинда. Появява се Еней, който оправдава своето заминава с волята на боговете. Дидона не вярва на това му обяснение. Тогава той казва че ще остане с любимата си – пряко волята на боговете. Но Дидона е непреклонна – щом веднъж е решил да я остави, той трябва да замине, а тя е решила за себе си да умре. Преди смъртта си Дидона изпълнява своята последна ария, позната като When I am laid in Earth или „Плачът на Дидона”.

Първа картина: Картаген, Дворецът на Дидона.
Картагенската царица Дидона, заобиколена от своята свита. Дидона е тъжна. Нейната лична прислужничка Белинда се опитва да я развесели и и казва, че ако се влюби-това ще излекува нейната скръб. Съветва я да се ожени за троянският принц Еней, който след като намира подслон в Картаген показва интерес към царицата. Дидона се колебае че влюбвайки се – това ще отслаби силата и като владетел. Белинда обаче твърди, че дори най-големите герои се влюбват.

Когато Еней влиза в царския двор да поиска ръката и, Дидона все още има съмнения относно предложението му и го посреща хладно. Слушайки сърцето си обаче отговаря на предложението с „Да”. Всички наоколо ликуват.



Втора картина: В пещерата.
Дълбоко в пещерата зла Магьосница прави пъклен план да донесе разруха и бедствие на Картаген и на царицата му Дидона. Идват и вещици на помощ – за всяка в този план има указания, които трябва да изпълни. Най-довереният зъл дух ще се маскира като бог Меркурий, за да примами Еней да изостави Дидона. Дидона ще бъде толкова съкрушена, че ще умре. Магьосниците правят заклинание, което да доведе огромна буря. Заради бурята Дидона и нейната свита ще се върнат в палата, след като спрат в една спокойна горичка…

Дидона и свитата и спират в горичката да си починат след лова. Белинда и Втората дама подготвят горска забава за Дидона. По време на горската забава, Дидона чува далечни гръмотевици, които се приближават. Белинда, Дидона и свитата напускат горичката, за да намерят подслон, преди да ги застигне бурята. Еней изостава, за да се любува на красотата на природата. Злият дух изпратен от вещиците, преобразен като бог Меркурий приближава Еней и му нарежда да напусне Картаген и да отплава за Италия - за да създаде там новия град Троя. Вярвайки на думите на бога, Еней се подчинява, въпреки че чувства в себе си разкаяние за това, че трябва да изостави Дидона.


Трета картина: Пристанището на Картаген.
Моряците на Еней се подготвят за отплаване. Появяват се злата Магьосница и нейната свита – радостни, че планът им е проработил. Магьосницата има нов план за Еней- неговият кораб ще срещне гибелта си, докато плава в Средиземно море. Злите сили се смеят и се присъединяват към танца на моряците.

Дидона скърби безумно за предстоящата раздяла с Еней и разказва за своята болка на Белинда. Появява се Еней, който оправдава своето заминаване с волята на боговете. Дидона не вярва на обяснението му. Тогава той казва че ще остане с любимата си – пряко волята на боговете. Но Дидона е непреклонна – щом веднъж е решил да я изостави, той трябва да замине, а тя е решила да умре. Преди смъртта си Дидона се прощава със своята довереница Белинда с прочутата си ария, която един от върховете в световната оперна съкровищница. С траурен хор-шествие придворните коментират смъртта на своята любима царица.

Скъпи приятели,
Операта възниква в Италия през периода 1595-1597 г. Идеолозите на това изкуство са флорентинският хуманист Джироламо Меи и музикалния теоретик и виолист Винченцо Галилей, баща на великия астроном Галилео Галилей. Тези просветени умове, вдъхновени от античната драма и архитектура правят опит да възстановят древногръцкия театър от времето на Софокъл, Есхил и Еврипид (около 5 век пр.н.е.). Тримата велики антични драматурзи създават едно универсално изкуство, което събира на едно място едновременно, литература, музика, архитектура, изобразително и ораторско изкуство. Античните сюжети, пресъздаващи сложността на земното битие чрез живота митичните герои и езическите богове, техните страсти, неволи и падения, схватките им с тъмните сили са основата на реставрираната древногръцка драма, каквато е появата на операта в раннобароковата Италия. Разбира се, идеолозите на операта правят реставрацията на гръцката драма по хипотетично-умозрителен път. Те не са можели да имат представа за древногръцката театрална музика, песните, декорите. Сведенията черпят единствено в описанията на запазената антична литература. В началото на 1600 г. култът към възстановяването на античните традиции е навсякъде в Западна Европа. Стенописите, картините, скулптората, литературата в дворците имат само една тема с безброй варианти - Античната митология. Така операта като изкуство, в което се събират всички изкуства(синтез) органично се появява и вписва в този „Западноевропейски декор“

В своята 400 годишна история Операта преминава сложен еволюционен път, който криволичи между почитателите на драмата и музиката. Част от композиторите като Монтеверди, Глук, Вебер, Вагнер, Мусоргски, Римски-Корсаков и Шостакович предпочитат в операта да доминира драмата и текста. Други като Александро Скарлати, Перголези, В.А. Моцарт, Доницети, Белини и Росини настояват музиката и пеенето да преобладават. Има и „центристи“ като Верди, Бизе, Гуно, Чайковски, Пучини, Дебюси и много други, които създават шедьоври, в които драмата и музиката са в хармонично единство.

Днес операта също еволюира. В нея навлязоха съвременните технологии, които я направиха визуално несравнимо по атрактивна, в сравнение от преди 50 години. Съвременните технологии провокираха мнозина режисьори да засилят театралността, да адаптират остарелите сюжети към злободневни политически теми. Тези тенденции закономерно имат своите почитатели и противници.

Тези вечер ще имаме възможността да се срещнем с оперното изкуство, такова ,какво е било във века на появяването му в Европа.

Изключително интересния режисьорски прочит на Петко Бонев, сценографа Борис Стойнов, хореографите Ромина Славова и Кремена Костова на Пърселовия шедьовър „Дидона и Еней“ залагат на автентичността. В постановката ще видим една атрактивна реставрация не само на античните, но и на традициите на Шекспировия театър. Идеите на създателите на спектакъла не предлагат самоцелни решения, а една органична сплав, която търси връзки не само в корените на античността. Режисьорската и сценографската концепция ни припомнят, че Пърсел и Шекспир живеят през един и същи век, и след смъртта на Шекспир Пърсел пише театрална музика за някои от неговите пиеси.

ДИДОНА И ЕНЕЙ“ е създадена вероятно в периода 1682-1688 г. в Лондон, по либрето на ирландско- английският поет Найъм Тейт(1652-1715). Текстът е извлечен от четвъртата книга на епическата поема на Вергилий „Енеида”. Операта е написана по поръчка на Джузая Прийст по повод преместването на нейния пансион за благородни девици в нова сграда. Предполага се че първото представяне на „Дидона и Еней“е не по-късно от лятото на 1688 г. в споменатия пансион на Джузая Прийст за момичета на аристократи. в Челси, Лондон.

В операта „Дидона и Еней“ античността намира своите опори в сюжета и изявите на хора, който играе ролята на говорител и коментатор на действието. Всички останали компоненти са заимствани от тогавашните италиански традиции. Пърсел копира някои модели от италианските си колеги, но в музикалното изграждане вкарва много мотиви от средновековната готическа музика, както и шотландски фолклор.

Освен Пърсел и десетки барокови художници, митът за Дидона и Еней вдъхновява и много композитори. Опери върху същия сюжет са писали Йохан Адолф Хасе (1699-1783), италианците Леонардо Винчи (1690-1730),Доменико Саро (1679-1744),Николо Пичини (1728-1800) и други. Заглавия „Изоставената Дидона“върху инструментални сонати можем да срещнем в творчеството на Джузепе Тартини (1692-1700) Муцио Клементи (1752-1832) и други.



Създателят на английската национална опера ХЕНРИ ПЪРСЕЛ е роден в Лондон на няколко стотин метра западно от Уестминстърското абатство през 1659 г. Баща му, Томас Пърсел е придворен музикант при Стюартите. От 6 – 7 годишна възраст малкият Пърсел пее в хора на кралската капела, там изучава вокалното изкуство, композицията, свири на орган и чембало. Негови учители в капелата са отличните музиканти капитан Кук и познавачът на френската музика П. Хъмфри.

На 20 г. той е вече блестящ виртуоз. През 1679 г. става органист в Уестминстърското абатство, а през 1682 г. (след като се оженва) и в придворната капела. Славата му на виртуоз нараства във всички прослойки на лондонското общество. Единият кръг това са музикантите, поетите, актьорите и търговците, а другия кръг познанства е от кралският двор, аристокрацията и чиновниците. Неговата продуктивност на композиране е сравнима с тази на Вивалди, Моцарт, Хендел и Бах. Творбите му понякога са се раждали по време на разходки и в кръчмите сред веселие и пиянство.

Пърсел винаги е бил в центъра на разгулния лондонски свят и неговият неорганизиран начин на живот е причината той да умре вероятно от туберкулоза на 36 години през 1695 г. в дома си в Уестминстър.( По късно тази съдба ще сполети Моцарт, Шуберт и Вебер ) Погребан е в непосредствена близост до органа в Уестминстърското абатство. Любопитно е, че около 50 г. след смъртта на композитора в много лондонски кръчми и непристойни заведения още е стоял неговият портрет. Пърсел и съпругата му Франсис имат шест деца, от които оцеляват само един син и дъщеря. Неговият син и внук също стават уважавани органисти, чиято дейност може да се проследи до 1765 г. Съпругата на композитора, която живее до 1706 г. успява да публикува значителна част от творчеството на мъжа си. Разцветът на английската музика, дължащ се на Пърсел, наричан „Британският Орфей“ е кратковременен. След неговата смърт музикалното изкуство в Англия постепенно запада. Лондон дава гостоприемство на велики чужденци - италианецът Джеминиани, немците Хендел и най-малкият син на Й.С. Бах – Йохан Кристиян Бах По късно в Англия гастролират Хайдн, Моцарт, Вебер, Менделсон, Паганини, Дворжак, Чайковски и Брукнер. Едва в края на 19 век творчеството на Едуард Елгар постепенно реабилитира английската национална култура, за да може тя през ХХ век отново да върне своя блясък от времето на Пърсел чрез гения на Бенджамин Бритън.

Сведенията за живота на древноримският поет ПУБЛИЙ ВЕРГИЛИЙ МАРОН са оскъдни. Повечето се състоят от преразкази на различни автори, чиято достоверност не може да се докаже и буди основателни съмнения. Според различните източници Вергилий е роден на 15 октомври 70 г. преди новата ера в селището Андес, в Северна Италия. Днес това селище е близо до град Мантуа и носи името Вирджилио в чест на поета. За майката се знае, че се е казвала Магия Пола. Бащата е бил скромен земевладелец. Вергилий започва да учи на петгодишна възраст. След това продължава обучението по реторика, медицина и астрономия в Кремона, а после в Рим. Според негови съученици Вергилий е крайно срамежлив, затворен и меланхоличен, вероятно поради нестабилно здраве. Според други предположения, той може да е имал някаква степен на инвалидност.

След едногодишно пребиваване в Рим, Вергилий заминава за Неапол, където се присъединява към епикурейската школа на Сирон. Там прави първите си поетични опити, едно от които са прочутите „Буколики“.

През 19 г. пр.н.е. предприема голямо пътешествие до Гърция. Докато е в Атина, се среща с император Октавиан Август. След тази среща се отказва от пътуването и се връща в Италия. По време на морското пътешествие Вергилий сериозно се разболява и на 20 септември 19 г. пр.н.е. умира в Бриндизи. Тялото му било пренесено в Неапол. Римският историк Гай Светоний Транквил разказва как, разбирайки че умира, Вергилий моли приятели да довършат няколко стиха в поемата му „Енеида“. Но те не изпълняват последната му воля и скоро издават поемата, която му носи световна слава вече 2 хилядолетия, в непроменен вид.

След публикуването на поемата „Енеида“, (от чиято четвърта книга е извлечен сюжета на „Дидона и Еней“), тя бързо се превръща в национален епос на Рим и оказва значително влияние върху формирането на съвременната западноевропейска литература.

Бележките подготви ИВАН СТОЯНОВ



Вие можете да получавате информация за нашите концерти в сайта на Габровския камерен оркестър на адрес www.gko.gabrovo.bg както и във Facebook


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница