Държавната намеса в икономиката в търсене на Алтернативи проф д. ик н. Пеню Михайлов



Дата28.02.2018
Размер200.94 Kb.
#59752
Държавната намеса в икономиката - в търсене на
Алтернативи
проф. д.ик.н. Пеню Михайлов

Резюме: Намесата на държавата подпомага организираността на стопанството, което се проявява и чрез отстраняване дефектите на пазара. Последното намира предметен израз в нормативното регулиране на стопанската дейност. Държавата допълва пазарната саморегулация и придава стабилност на икономическата система преди всичко като подкрепя развитието на социалните и културните дейности. Социалната държава е симбиоза между класически пазар и класическа държава. Тези две страни са несъвършенни алтернативи.

Ключови думи: пазар, пазарен дефект, пазарно стопанство, социално пазарно стопанство.

JEL:


Причините за намесата на държавата в икономиката трябва да се търсят в същността на пазарната система. Като всяка сложна система нейната интегралност зависи от свойствата и компонентите, които я съставляват, и от тяхното взаимодействие. С промяната на един или друг компонент организираността на системата се изменя, ефектът може да бъде положителен или отрицателен.

В случай, че приемем държавата като пазарен субект (а в наши дни тя все повече се утвърждава като такава - елемент на пазарната система), то намесата й трябва да засили организираността на системата, да приведе и подреди в определен ред нейните елементи, а не да ги разстрои и с това да внесе хаос във функционирането на икономиката. Тя трябва да действа конструктивно, а не разрушително.

Проблемът не е просто в намесата на държавата, а в мярата на това нейно поведение. Негов критерий е необходимостта по-ефективно да функционира системата като цяло и по-пълно да се удовлетворяват обществените потребности.

Този общ критерий следва да се съгласува с главното на пазарната система - задоволяване на обществените потребности по законите на пазара. По такъв начин до голяма степен се притъпяват и разрешават противоречията на пазара, отстраняват се неговите дефекти.

Пазарът е безспорно постижение на човешката цивилизация. Неговият принос е неоспорим. Стремежът към по-добра изгода (максимизиране на печалбата) в рамките на пазарната система кара (принуждава) производителите да не консервират техниката, а да я развиват в съответствие с най-новите достижения на научно-техническата мисъл.

Пазарът създава условия за високоефективно производство. Всеобщата конкуренция е предпоставка за това, да преуспява този, който най-бързо и най-добре се приспособява към промените на потребителското търсене и най-ефикасно внедрява новостите на научно-техническия прогрес и с това снижава разходите на труд.

Пазарът съдържа вътрешните импулси на своето развитие. Като саморазвиваща (саморегулираща) се система той има свойството да функционира без външна намеса (т.нар. „спонтанен ред” на Хайек), т.е. самостоятелно да подрежда и организира елементите на своето функциониране. Това става при съвършени (идеални) условия, които на практика не съществуват. В своето развитие пазарът се натъква на редица трудности: „дефекти” на пазарния механизъм, несъвършена конкуренция, външни странични ефекти, монополизация на производството, отсъствие на справедливо разпределение, което е израз на пазарни несъвършенства.

Пазарът не е в състояние да отстрани социалното разслоение, не премахва нищетата, наркоманията, проституцията и други съпътстващи негативни страни на цивилизацията. Ако не се вземат мерки, се индикира социална катастрофа.

Тези несъвършенства не са предмет на обстоен анализ на настоящата разработка1, още повече че те се разглеждат в различни разрези и в учебниците по пазарна икономика.

Държавната алтернатива на пазара

Пазарът като вид саморазвиваща се система се натъква на противоречия, трудности, които произтичат не само от неговата същина, но и от флуктуацията му, неспособността да се приспособява към външната среда. Този факт разстройва връзките на системата на пазара, нейната устойчивост се нарушава, тя е изправена пред ентропия и бифуркация (разклоняване на възможните пътища на нейната еволюция) с непредвидими последици. Проектираните параметри на функциониращата система са застрашени, ефективността спада, отрицателността се засилва, моделът на бъдещето е неопределен, тъй като хаосът става атрибут на нейното развитие. Всяка самооорганизация преминава през редица етапи: първо, самозараждане и организация; второ, поддържане равнището на тази организация; и трето, промяна във вътрешните и външните условия на нейното функциониране, което налага и външна намеса - държавата; четвърто, разрушаване на самоорганизацията на социалната система.

Социалната самоорганизация на системата се характеризира с нелинейност и многопосочност на движение; въздействие на външната среда върху това движение (държавна намеса и управление); съхраняване на основната причина за функциониране на пазарната система, вследствие на което по-нататъшното й движение се извършва в зависимост от взаимодействието на нейните елементи, което може както да подреди, така и да дезорганизира структурата на системата. Организацията преминава в хаос, а хаосът прераства в подреденост и устойчивост.

Ако пазарната система е затворена, тя действително се самоорганизира по свои вътрешни правила, закони, възможности и сили. Но тъй като е открита, средата може да я коригира. Закономерностите не са априорно фатално предопределени. Обществените условия на живот и съзнателната дейност на хората са в състояние да променят посоката на движене. Човек избира мотивите и целите на промяната, той не е сляпа играчка на обективното.

Пазарната система е динамична система. Динамиката невинаги е линейна. Възможно е на определен етап поведението на системата да стане неопределено, спонтанният ред да се наруши и премине в хаос, след което наново да породи ред и организираност на пазара - порядък от хаос2. Класическата и неокласическата системна теория разработи проблема в контекста на развитието, осъществено по линейни закони, а некласическата и посткласическата системна теория - по нелинейни закони, обусловени от „вътрешни” източници и фактори, съчетание на дивергентни тенденции (ръст на разнообразие) и конвергентни тенденции (свиване на разнообразие)3.

Бедата е, че ако пазарната система сляпо (самопроизволно) следва този път, това ще струва скъпо на икономиката, загуба на обществен труд, пилеене на време, разбити човешки съдби и психологически травми.

Очевидно се налага да се търсят алтернативни пътища за развитие на икономическата система, които могат да се намерят в лицето на държавното регулиране. Държавата в качеството си на пазарен субект е и среда за развитието на пазара. Тя може да направи много за това развитие, ако следва правилна политика. Ако бездейства, състоянието и доверието към пазара се влошават, в плен сме на пазарната стихия, свободата на икономическите субекти е застрашена, трудно се вземат решения и предприемат действия от гледище на рационалния избор.

Разрушителната пазарна стихия може да се елиминира от държавното регулиране. То не отстранява пазара като обществен феномен. Напротив, задачата е да се намери мярата между него и най-ефективното функциониране на икономиката. Пазарът се съхранява, но се повишава неговата социална ефективност. Предпочитание се дава на пазарната форма на организация на икономическата дейност. Държавата гарантира успешен преход към цивилизован пазар. Нейното вмешателство в икономиката е толкова по-ефективно, колкото то в по-голяма степен е облечено в пазарна форма, вследствие на което икономическото въздействие ще бъде по-резултативно.

Трябва да се има предвид, че днешната икономическа система е полиструктурна. Нейното функциониране не може да се сведе до една единствена структура. Държавата е елемент на тази структура, пазарен субект, а не нещо странично по отношение на нея. Всяка сложна система създава недостигащите елементи на своето функциониране. Пазарната система в лицето на държавата създава такъв елемент. Нелинейната траектория на икономическия растеж, оптималното разпределение на ресурсите, устойчивото равновесие на икономиката днес са немислими без активна държавна намеса.

Ако икономическата система се разглежда като едно цяло, то нейните елементите притежават свойството на относителна независимост и в същото време на зависимост от принадлежността на системата като цяло. Системата определя свойствата на влизащите в нея елементи, но не напълно, а частично. Държавата също участва частично в определянето на тези свойства. Тя може да блокира системата, да наруши нейното развитие, но и да поддържа това саморазвитие, т.е. налице е обратна положителна връзка, придаваща устойчивост и саморазвитие на пазарната система. Държавата укрепва съвместимостта и спойката (сцеплението) на елементите в системата. Според неоинституционалната теория тя ограничава и направлява саморазвитието на системата в желано от нас русло. Държавното регулиране има за цел да създаде правно нормативен механизъм за функциониране на пазарната икономика, да постави частния и всякакъв бизнес в служба на обществения прогрес и по този начин да осигури стабилен икономически растеж.



Алтернативи в държавната намеса

Две са гледните точки по отношение намесата на държавата: първата е на неокласическата теория, отстоявана равностойно от Хайек, Ойкен и др., втората – кейнсианската.

Първата трактовка счита, че не е нужна никаква държавна намеса, а втората - че тя е необходима. Доводите на първата са, че пазарът е толкова съвършен, че се справя с всяка една задача - поставя „всичко на място чрез невидимата ръка”, при това по-евтино и по-добре. Втората смята, че пазарът води до стихия, поражда анархия в организацията на стопанския живот с непредвидими последици - крупни загуби и социални неблагополучия.

Тези гледища не са убедителни. Проблемът не бива да се поставя така: или свободен, неограничен пазар, или изключителна държавна намеса. Двата подхода страдат от ограниченост и затова не могат да претендират за монопол върху истината. Теорията влиза в противоречие с реалността, тя не я отразява.

Пазарът не обхваща всички сфери на организация на икономическия живот. Има сфери, които не са чисто пазарни или непазарни структури - семейства, интимни отношения, брак4, социална сфера и пр. Те не се развиват на всяка цена по законите на пазара.

Пазарът не е всеобща система, каквато бе по времето на А. Смит, Дж. Ст. Мил, К. Маркс, А. Маршал и пр., а само една от множеството икономически институции на обществото (Дж. Голбрайт). Пазарните отношения не обхващат цялата икономическа дейност, макар че оказват влияние на всички нейни видове.

Държавата като институционален субект не може да остане извън пределите на пазарната система. Тя е неин конституиращ признак. Пазарът създава недостигащите елементи на функциониране на обществената система. Ако той не е в състояние да стори това, държавата се намесва в икономиката.

Както се вижда, пазарната саморегулация не се отхвърля, но е недостатъчно ефективна и затова трябва да се допълни с държавно регулиране. Има сфери, където пазарът се справя по-добре, но съществуват и сфери, където държавното регулиране е предпочитано по социални съображения. Кой вариант ще се избере, зависи от доминирането на икономическата или социалната изгода.

Преходът към пазарна икономика не означава обществото изцяло да се подчини на пазарните механизми. При пълното им доминиране ролята на държавата в регулирането не трябва да намалява, а да се увеличава. Тя трябва да активизира действието не само на всички пазарни сили, но и да им създаде благоприятна конкурентна среда и да отстрани дефектите на пазарната саморегулация.

Ако свободата на пазара е безупречна във всяко едно отношение, тогава защо реализацията на тази свобода в България се съпровожда с жестока криза, продължителен спад на производството и потреблението, стагнация на икономиката, духовна нищета.

Гладният не може да бъде свободен. Не може да има демокрация, когато хората гладуват. Трябва да се осигури подем на икономиката и чрез държавно регулиране за благото на народа. Социалната насоченост на реформата се разглежда не като двигател на трансформационните процеси, а като бреме за нейното провеждане.

Карл Полани (1886-1968) - унгарски беглец и интелектуалец, професор в Колумбийския университет, доказа, че не във всички човешки общества ограничеността на ресурсите води до тяхното икономисване, за да се увеличи ефективността на производството. Напротив, през по-голямата част от човешката история осигуряването на човешкия поминък е осъществявано от рода, религията и други културни практики, които нямат нищо общо с икономисването на ограничените ресурси. Има периоди, при които разпределението на благата се извършва без стокова размяна. Гледището на Полани е, че създаването на индустриалния капитализъм във Великобритания е резултат от серия взаимодействащи си промени в пазарите, политиката и културата, и всички те заедно създават исторически нова икономика. На преден план Полани поставя фактори, които са оставяни в сянка от неокласическата теория, икономическият растеж е дело не толкова на пазарите, колкото на взаимоотношенията им с държавното действие и формите на социална регулация5.

Пак в същия разрез - в примитивните архаически общества специални икономически институти, базиращи се на икономическа основа (мотиви), не съществуват или не играят съществена роля. Икономическият процес е институцииран посредством родството, брака, възрастните групи, религията, всякакви секти и публични тържества6. В примитивните и архаични общества пазарът или отсъства, или към края на тяхното съществуване играе несъществена роля. Подобно нещо става и днес. Пазарът не е икона, на която трябва да се кланяме, не обхваща в дълбочина и широчина всички сфери на дейност и затова неговата роля за развитието на икономиката не бива да се абсолютизира и възвеличава.

Пазарът поддържа не абсолютно, а частично равновесие, установява правилно съотношение между своите елементи - търсене и предлагане, цени и доходи и др. Това обаче не се постига по автоматичен начин, а с множество отклонения и грешки, които правят равновесието недотам стабилно или „ несъвършено стабилно”, както се изразява Джон Хикс, но все пак приближаващо се към равновесие, което за един продължителен период трудно може да се установи7. Държавата е тази, която може да предаде по-голяма стабилност на това равновесие. Тя създава институционалната среда и ония организационни икономически структури на управление, които гарантират на пазара по-безболезнено развитие.

Ако пазарната система се разгледа в духа на Дарвиновата еволюционна теория, тя също има вътрешен подбор на саморегулация, генетичен код на социалния си организъм, определящ поведението и насоката на нейното развитие. Но тя, както и всяка друга система, е непостоянна и променяща параметрите на движение. Устойчивостта и генът под въздействието на външната среда може да се променят и системата да заработи в желана от нас посока.

Това значи, че пазарната система може да се приспособи, но и да не се приспособи към външните условия. Ако се приспособи, негативните й последици намаляват или се неутрализират, поведението се променя в полза на обществения прогрес. „Следователно можем да говорим за „чисто поведенчески” промени или за отклонение на поведението, имайки предвид наследствени промени в рамките на генетично предопределения обхват и репертоар, и да им противопоставим генетически фиксирани или предопределени промени в поведението”8.

Структурните промени в пазарната система ще променят нейната анатомия, ще се засили контролът и регулирането на системата, на нейните отклонения. Хубаво е, както посочва Шумпетер, съществуването на съзидателна разруха. Икономическата система следва да бъде отворена за подобряване и усъвършенстване, а това не може да се постигне само с пазара и неговите механизми.

Държавата и пазара - две несъвершенни алтернативи

Държавата в наши дни в България е тази, която извършва преход от една икономическа система към друга. Без нея негативните страни на командно-административната система на управление не могат да се отстранят и да се превъзмогнат кризисните ситуации. Без нея (държавата) не могат да се утвърдят пазарните институции. Държавата задава „правилата на играта”, очертава границите на поведение на стопанския субект, извършва трансформация на икономическата система, провежда икономическа реформа, осъществява макроикономическа стабилизация, приватизация и интеграция в световната икономика.

Процеси от подобен род не бива да бъдат самопроизволни. Те следва, да се регулират и направляват в зависимост от целите на обществото, които без държавата не могат да се постигнат.

Това изисква нов подход в намесата на държавата. Ролята й в икономиката не може да бъде такава, каквато бе в командно-административната система: тя бе единствен собственик и разпоредител на материално-финансовите ресурси, обществената собственост (разбирай държавната) бе всеобща определеност на икономическата система.

Днес нещата се промениха. Държавната собственост престава да бъде определеност на системата. Тя не е доминираща в икономическата структура, а елемент на смесената икономика. Държавата престана да има монопол в стопанската дейност, а това значи, че икономическата дейност се осъществява не само от нея, но и от множество независими стопански субекти, които работят на пазарна основа.

Наистина административноправните функции на държавата в преходния период се запазват, но се засилват икономическите функции на регулирането. Предимство се дава на парично-кредитните, финансовите лостове на регулиране, които в някои случаи са по-жестоки и твърди от плана, тъй като не допускат привилегии и облекчения за предприятията.

Освен това държавата има и производствени функции. Частният капитал не може (няма интерес) да произвежда обществени блага в интерес на всички граждани. Пазарът е пречка за това. Той е сляп към социалните потребности. Икономическата система, породена от чистата логика на пазара, служи на най-платежоспособните слоеве. Законите, които регулират пазарните отношения, пораждат неравенство и несправедливост.

Пазарът не може да осигури сам по себе си ефективна икономика, тъй като тя е свързана с частни интереси. Той не дава в достатъчна степен да се използват факторите на производството. Държавата трябва да въздейства върху пазарните отношения. Тя може да увеличи или съкрати съвкупното производство в своя сектор и от тази гледна точка да възстанови пазарното равновесие. Това налага пазарната саморегулация да бъде допълнена и съединена с държавно регулиране. Държавата е коригиращ механизъм на пазара, което изисква преосмисляне на постулатите на пазарния механизъм.

Духовната сфера не може да се инплантира в този механизъм: икономическият интерес в нея не е определящ мотив; смитовският егоизъм и корист не са нейни атрибути.

Вероятно ще се възрази: всяка система (каквато е духовната сфера) има собствен имунитет на самосъхранение, който е с предел; пазарът може да я погуби, а с това да застраши и самите устои на обществото - вместо да израстват хора с високонравствени добродетели, израства уродливо поколение.

Общество без развита социална система е обречено на гибел. Обмяната на социални продукти не бива да става на пазарни принципи, а на основата на тяхната полезност. Те трябва да имат цена, достъпна за потребителя, което не може да стане без помощта на държавата, налага се тя да покрие обществените издръжки на духовната сфера. Самоорганизацията на пазара, основан на частния интерес, не е в състояние да стори това. Този факт предопределя необходимостта от държавна намеса.

Пазарът не е в състояние да осигури развитие на социалната сфера, да постигне високоефективна система на здравеопазване и образование, да ни предпази от нежелателните последици на обкръжаващата среда.

Държавата в променящия се облик на обществото все повече се вклинява, вплита се в икономическите процеси не само в национален, но и в международен мащаб. Тя е призвана не само да модернизира страната, но и да я превърне в социална държава, т.е. да изгради социална пазарна икономика, да съедини предимствата на предишната система с тази на пазарната, да предаде социална насоченост на икономиката, да свърже социалната справедливост с икономическата ефективност.

Необходимостта от държавна намеса произтича и от преодоляването на монополизацията. Крупното производство поражда тенденция към монополизъм, а той от своя страна подкопава (подрива) основите на стоковото стоковото производство.

Монополизацията обаче не може изцяло да се премахне, тъй като е плод на индустриалното производство. Проблемът не е в премахването на монопола, а в неговото обуздаване, степента на което зависи от активната намеса на държавата и от ефективността на антимонополното законодателство. То трябва да се насочи към ограничаване монополизацията на производството и пазара, да деконцентрира фирмите, водещи до монопол; да засили конкуренцията преди всичко косвено. Първите стъпки в това отношение са направени: либерализация на цените, Закон за защита на конкуренцията, Закон за защита на потребителите, Закон за чуждестранните инвестиции и пр.

Държавното регулиране трябва да вкара пазара в онова русло, което съответства на поставените цели - съхраняване и поддържане жизнената дейност на основата на удовлетворяване на растящите потребности на хората.

Поражда се въпросът: какви цели преследва правителството, каква е неговата икономическа стратегия. Защото целите на държавното регулиране се определят от тези на обществото. При неяснота държавното регулиране няма да бъде ефективно, ще бъде насочено в грешна посока на развитие.

Ако се изходи от тезата, че: а) човекът е цел и самоцел на производството (потребителят е господар на производството, крайна цел на всяко производство е задоволяването на обществените потребности); б) развитието на духовния и интелектуалния потенциал на нацията и преди всичко на отделния човек е първостепенна задача; то за да се осъществи това е необходимо държавата да създаде финансови условия за регулиране и функциониране на икономиката, да осигури стабилен икономически растеж, да постави бизнеса в служба на обществения прогрес. За съжаление това не става. Колкото по-неразвити са пазарните отношения, толкова нуждата от държавна намеса е по-голяма.

Понякога ролята на държавата се свежда до създаване на институциите (неоинституционална теория), т.е. икономиката следва да се преобразува и функционира на тяхната основа. Тук обаче се натъкваме на методологическа трудност: подчиняват ли се институциите на обективната необходимост, или са плод на въображение, продиктувани от политическа, а не от икономическа целесъобразност? Държавата, икономическата политика и пр. се отнасят към т.нар. вторични структури на обществото. Икономиката е първичното, а вторичното - политиката, институциите.

Институциите са продукт на икономическата система, те са вторични по отношение на нея, въпреки че я обслужват и способстват за нейното развитие. Проблемът следователно е да се изградят такива институти, които съответстват на обществената потребност, и се създаде перфектна нормативна регламентация на стопанския живот, адекватна на контректните реалности.

Ако икономическата политика и институтите не отговарят на обективната потребност на икономическото развитие, те търпят „фиаско”, може да породят конфликт между нея и стопанските решения, които се вземат за нейното реализиране.

У нас тези институти не се изграждат от гледище на икономическата целесъобразност, а по политически подбуди, които в много случаи имат не съзидателна, а разрушителна сила. Държавата е дистанцирана от икономиката, превръща се в страна с пазарна икономика от „колумбийски” или „бангладешки” тип, тя е заложница на политическия елит, използва се не за съзидание, а за разруха. В ход е борба за власт, а не защита интересите на обществото.

Всяка партия, която идва на власт, обвинява другата в некадърност, а като е на власт обвинява предшестващата в същите недостатъци, които тя е притежавала. Забравя се, че ефектът на управление зависи не толкова от управляващите (макар че и това има значение), а от типа на системата. За да стане тя по-ефективна, трябва да се промени нейният тип. „Философите по различен начин са обяснявали света, задачата се състои в това, той да бъде изменен.” (Единадесетият тезис от 17-те тезиса на Маркс за Фойербах9).

Социалното пазарно стопанство като алтернатива

Социалната държава в страната, провъзгласена в Конституцията, е една фикция. Но това не значи, че тя като реалност не съществува в развитите страни на Запада. Причините за това трябва да се търсят в следните направления: първо, социализмът като система отправи предизвикателства към капитализма, който трябваше да се реформира социално, взимайки от социализма много неща - безплатно образование, здравеопазване, развита мрежа на социални помощи и прочие. Второ, държавата в т.нар. постиндустриално, неоикономическо общество не можеше да не придобие чертите на социална. На преден план излиза човекът като социален капитал като фактор на социално-икономическото развитие на обществото. Трето, социалната държава съединява високата ефективност със социалната справедливост, т.нар. „трети път” на развитие. С една дума, социалната държава е продукт на реформиращия се капитализъм. Производството, собствеността се социализира. Но това е един болезнен и противоречив процес, изпълнен с много трудности и превратности.

Социалната държава може да бъде предвестник на нова социална система, на ново общество (неоикономическо, информативно и пр.). Нека методологически се позовем на Хегеловата философия – изходното начало на системата. От предвестник за нейното възникване, при развитата система то може да бъде резултат на тази система, да я възпроизвежда и обогатява по съдържание, да снема своята едностранчивост и да прераства в нещо друго. Така стои въпросът и със социалната държава - от предпоставка за възникването на системата, тя може да бъде резултат от тази система. Икономиката на бъдещето например е икономика на знанието, то ще определя насоката на движението. А това без социална държава е немислимо.

В последно време са налице някои смущения в социалната държава (Германия, Скандинавските страни пр.). Това обаче не отменя обективната тенденция за нейното съхранение, но я забавя и в някои случаи парализира. „Крахът на социализма” и утвърждаването на еднополюсния свят поставя под въпрос завоюваните до момента социални придобивки. Социалните плащания намаляват, пропастта между бедни и богати се увеличава, доходите на хората не нарастват пропорционално на печалбите, размерът на заплащането в процент към БНП спада, налице е абсолютно и относително обедняване, безработицата расте, заетостта намалява.

За Оскар Лафонтен (бивш председател на Германската социалистическа партия) „отказът от политиката за преразпределение на благата в икономиката е предателство към волята на избирателите и към социалдемокрацията изобщо”. Пак по този повод „силна държава, всеобхватна социална мрежа и равенство на шансовете - това са трите кита на съвременната соцалдемокрация”. И още: „не обществото трябва да служи на добруването на икономиката, а икономиката трябва да служи на добруването на обществото”. През 1995 г. когато Лафонтен стана председател на ГСДП, заяви: „Ние желаем фундаментална промяна - съвсем различна социална и икономическа политика, защото предишната либерална политика претърпя крах… Ние сме за политика на предлагането, но не сведена до съревнование за съкращаване на разходите, което е безсмислено от икономическа гледна точка, защото всички не могат да спечелят за сметка на останалите. Политиката на предлагането по отношение на училищата, университетите, образованието и възпитанието и научните изследвания - да, но без търсенето в националната икономика работата няма да тръгне” 10.

Може би затова антиглобализмът като движение се засилва, защото натрупването на богатство се извършва по нечестен начин, нарушава се принципът на справедливостта, стеснява се обхватът на социалната държава и на нейните регулативни функции. Небивалото богатство съжителства с ужасяващата бедност, което налага промяна в неолибералната глобализация и въвеждането на таксата „Тобин”.

На алтернативния форум в бразилския град Порто Алегре се издигат лозунги от рода: Ние сме против капитализма, ние сме за глобализация на солидарността, глобализация на пълната трудова заетост; глобализация на културата, на образованието, на социално-икономическото развитие. Ако глобалният процес не бъде съобразен с тези изисквания, съществуването на социалната държава и на социалното пазарно стопанство се поставя под въпрос.

Новият глобален ред обезверява хората, засилва пропастта между бедни и богати. Франция и Холандия казаха „не!” на този ред, отхвърлиха Евроконституцията, но не и Евроинтеграцията, обявиха се против неолибералния модел. В тази връзка е уместно да се отбележи казаното от гостувалия у нас директор на френското издание „Le Monde diplomatigue”, Игнасио Рамоне: „Нето” има централно значение: то спира крайнолибералната тенденция да се наложи навсякъде по света и без зачитане на гражданите – единствен икономически модел – определеният от догмата на глобализацията”11.

Хората искат да видят една нова Европа, Европа – социално защитена. България трябва да преосмисли величието и трагедията на своята реформа и в светлината на това да извлече поука за себе си.

Светът търси нови алтернативи на капитализма. И той може би ще ги намери в социалноориентираното стопанство, което да работи за социалното благополучие на всички, за хуманност и справедливост.

Президентът на Венецуела Уго Човес по време на своята официална визита в Русия (25.11.2004 г.), при посещението си в Института по философия при РАН, заяви: ”На нас е нужен нов свят, в който ще съществува равновесие. На нас е нужна планета, която ще живее в мир и хармония. А неолибералният модел трябва да се разруши, да остане обърната страница в историята”12.

Остава очакването, че българските политици ще уважат в достатъчна степен теоретичните постановки с добри чужди практики за пазарното стопанство и ще заработят всеотдайно за благото на своята страна.



1 Вж пространствени изводи в Чарлс Улф младши. Пазар или държавна намеса (избор между две несъвършени алтернативи), Институт за пазарна икономика, С., 1995.

2 Пригожин, И., И. Стенгерес, Порядок из хаоса, Едиториал, М., 2001, изд.третье.

3 Резнин, Ю.М., Введение в социальную теорию (социальная системология), М., Наука, 2003, с.160.

4 В западните учебници по „икономикс” има специални глави, посветени на пазарните отношения на брака и семейството. Интимните и брачни отношения се градят на пазарна основа - търсене, предлагане, материална изгода. Сключването на брак, търсенето на съпруг(а) се предопределя от размера на работната заплата, от благополучието, което ще се достави на партньора - брачният пазар е сделка.

5 Блок, Ф., Икономическа социология, Антология, Икономикс и социология: американска икономическа социология след 1970, С., 1999, с.43.

6 Цитирано по Глух, Н.А., Сравнительная экономика, К. Полани, Вестник Московского Университета І З, 1997, с. 22-23.

7 Хикс, Д., Стоимость и капитал, Прогресс, М., 1988, с. 237.

8 Автобиография на един интелектуалец, Попър, К., Безкрайното търсене, ИК Златорогъ, С., 1998, с. 171.

9 Маркс, Енгелс, т.3, С., 1957, с. 6.

10 Цитирано по Димитър Генчев, Лафонтен и Шрьодер - Пазителят на фара, в-к “Дума”, 26 август, 2003.

11 Рамане, И., Надежди „Le Monde diplomatigue”, Българско издание, Свят и дипломация, 8 брой, юни 2005.

12 Човес, У., Многополярный мир как глобальная алтернатива, Взгляд Венецуелы, Российский экономический журнал, №1, 2005, с. 57–58.




Каталог: alternativi -> br6
alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br6 -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br6 -> Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус сред възрастното население на страни от Европа
br6 -> Алсадег Амхамед Милад унсс, докторант в катедра „Агробизнес”
br6 -> Пета международна конференция „Логистиката в променящия се свят теория, практика, обучение”
br6 -> Конституиращи елементи в научноизследователския процес Проф д. ик н. Пано Лулански


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница