Държавната наука. # 33. Езикът на бан срещу бан the state science. # 33. The language of bas against bas

Иван Канев

16.07.2007 г.
Законът, за който писах в постинг #2048 не е единствената нова придобивка на БАН, която се оказа направена във вреда на БАН. Вреден за науката се оказа и придобитият от новите и лидери нов език и стил на водене на разговори с правителството, с Европейския съюз, с научни фондации и организации в чужбина. Вредата произтича от това, че новите лидери на българската наука говорят на език, който е различен от езика на правителството, на парламента, на Европейския съюз и на големите фондации за наука. В миналото това не бе така и в науката нямаше такава голяма свързана с езика и беда. Представена в хронологичен ред историята на езика в науката е както следва.
От 1881 до 1945 година

държавната наука и държавата говорят на един и същи език и имат еднакви виждания. До голяма степен това се дължи на факта, че по това време държавата и науката се управляват от едни и същи личности.

Сред тях има над 50 учени, които са били едновремено и министри в правителството на България и редовни и дописни членове на БКД или академици и член-кореспонденти в БАН. От тях 12 са били и министър-председатели на България. Те са Иван Гешов, Васил Друмев, Богдан Филов, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Тодор Бурмов, Димитър Греков, Васил Радославов, Александър Цанков, Андрей Тошев и Драган Цанков. Първите трима са били и председатели на БКД и БАН. По тяхно време езиците на държавната наука и на държавата са били в пълен унисон и разбирателство.

Високо образовани и говорещи свободно на няколко езика, посочените по-горе лидери в науката потдържат контакти и водят плодотворни за науката разговори не само в пределите на България, но и в Европа и света.

държавната наука и държавата продължават да говорят на един и същи език, но в него се появяват пукнатини и зони на разминаване.

Разминаването идва предимно от това, че през това време начело в държавата стоят полуграмотни хора, като Георги Димитров, Тодор Живков и други. Тяхното ниво на интелект, мироглед и манталитет е на значително по-ниско ниво от това на лидерите в науката. Това води до кадрови кадрили, в които полуграмотните лидери на държавата освобождават от длъжност и прокуждат от науката лидерите и. Сред освободените от поста председател на БАН са и легендарните за времето си академици Тодор Павлов и Ангел Балевски. Има дори и случай, в който председател на БАН сам си подава оставката в знак на несъгласие с правителството и отчасти за да спаси и престижа на БАН след гафа със земетресението във Вранча. Това е академик Любомир Кръстанов.

Независимо от разногласията, лидерите в науката продължават да поддържат контакти и да водят редовни, а и плодотворни разговори и с правителството в страната, и с водещите научни организации в соцсистемата, Европа, Америка и Япония. Особено големи заслуги за развитието на международното сътрудничество имат академиците Ангел Балевски и Благовест Сендов. Като председатели на БАН, те намериха пролуки в желязната завеса и в годините на студената война станаха дипломати, които пътуваха по света, направиха контакти и създадоха международно сътрудничество с големите фондации за наука в западния свят.

и особено след 1996 година държавната наука и държавата говорят на различни езици и не се разбират помежду си. Това разногласие се появи в науката заедно с появата в нея на нов ешелон от лидери. Новите лидери говорят на език, който е неразбираем и за правителството в държавата, и за водещите научни фондации и организации в Европа и света, и за комисарите за наука в Европейския съюз. Например.

*От 1996 година до сега в България са сменени четири правителства и четири министър-председатели. Те обаче не разбират езика на новите лидери в БАН и отказват да седнат с тях на една маса и да водят открит и конструктивен диалог. По тази причина главата на науката не се е срещал и не е водил разговори за проблемите в науката с нито един от четиримата министър-председатели. Такъв куриоз в управлението и такъв мъртъв език в науката не е имало досега в цялата и вековна история.

*През1989 година бе срутена берлинската стена, а заедно с нея и желязната решетка, която пречеше на българските учени да пътуват по света. Оттогава досега сегашният глава на българската наука е в органите за управление, но той се е свил в собствената си черупка и не е посетил нито една от големите научни организации и фондации в Европа, Америка, Австралия, Япония или Израел. Такъв куриоз и такава самоизолация няма други във вековната история на науката.

*През 2006 година лидерите в науката попаднаха в поредната куриозна ситуация в сферата на езиците и разговорите в науката. Това стана, когато в България дойде комисарят за наука на Европейския съюз, г-н Янес Поточник. Въпреки големите мераци и приготовления на лидерите в БАН да се срещнат с него, той ги подмина с пренебрежение и отиде да говори за наука с ръководителите и учените на една малка, но динамична научна органзизция.
Единствените,

които не обръщат гръб на главата на българската наука и го слушат със зяпнала уста са членовете на Общото събрание на БАН. Това тяхно поведение е разбираемо, като се има -предвид, че в по-голямата си част същите тези членове са и директори на институти и лаборатории. На този пост те са избрани от ръководения от главата на науката Управителен съвет и назначени с подписани лично от него заповеди. Това ги прави зависими, а оттук идва и поредният куриоз в езика и стила на работа в родната ни наука.

показват, че езикът в днешната българска наука е дефектен, неразбираем и неефективен на всички нива - държавно, европейско и международно. Това се доказва от факта, че от 12 години насам главата на българската наука не е водил разговори с никой силен и влиятелен фактор в България, в Европа и в света.

Вместо да признае този факт и да си подаде оставката, академик Иван Юхновски написа, подписа и пусна на 22 юни 2007 година едно официално “Съобщение” в което се казва, че: “Ръководството на БАН смята, че пътя на убеждаването и преговорите със съответните държавни институции не е изчерпал своите възможности...”
За какви неизчерпани преговори

говори председателят на БАН? Досега той не е водил преговори с никого, който има власт над парите в науката в България, в Европа и по света.

би трябвало да се отбележи, че езикът на днешните лидери на българската наука е по-дефектен и по-неспасяем и от този, който се описва през последните месеци в световната преса, като “езика бернанки” и “Bizarre language”.

Tози “Bizarre language” се появи на световната финансова сцена, когато Бен Бернанки бе назначен за Chairman of The Federal Reserve да прави финансовите отчети и прогнози на най-богатата държава в света - САЩ. Той обаче говори на странен (bizarre) език, който е неразбираем за мнозина и подлудява стоковите борси и финасовите операции не само в Ню Йорк, но и в Лондон, Франкфурт и Токио. След всяко негово изказване индексите на DOW, NASDAQ и S&P 500 скачат като луди нагоре или се сриват надолу в непредвидимо големи стойности. За да се преодолее този финансов стрес, в много от големите масмедии са назначени експерти, които тълкуват “езика бернанки” и се опитват да успокоят борсата от излишни сътресения.

В съсипаната от немотия и беднотия българска наука такова финансово успокоение и решение не може да се направи, защото лидерите в ръководството и в Общото събрание на учените са от едно и също тесто и говорят на същият дефектен и неразбираем език. По тази причина взетите от тях решения нямат никаква реална сила и стойност и не важат пред никого в България, в Европа и света.