Държавната наука. # 39) Почетните членове на БАН
The state science. # 39) The Honored members of BAS
проф.дбн Иван Канев
17.12.2007 г.
Историята за почетните звания в българската наука стана злободневна поради неудържимото желание на председателя на БАН да използва и почетните звания на БАН като лост за задържането си на власт (и да ги омаскари окончателно по този начин). Замисълът му не е от вчера, защото дялкането и нагаждането на устава на БАН към тази най-приоритетна за него задача се прави от няколко години и вече излезе наяве. Сега дялкането стигна финала и на марионетното Общо събрание на БАН бе възложено да вземе решение за промяна на устава, с която на "почетния" член Юхновски се дава възможност да "заема изборна длъжност без ограничения". Разбирай, без ограничения на възрастта, където председателят на БАН най-много го стяга чепика, защото той е задминал 70 години, една съвсем "почетна" пенсионна възраст навсякъде, освен в БАН.
Комични са мотивите за тази промяна на устава. Според тях, (цитат) "почетните членове имат възможности, в известна степен по-големи от тези на хабилитираните лица и останалите членове на Академията и по този начин се различават в определен смисъл от тях". Така "почетните членове" се оказват един вид новите арийци, а "хабилитираните лица и останалите членове" ряпа да ядат. "Почетният член" Юхновски не е успял да измисли и да внуши на нещастната комисия по устава нищо друго, освен че има в известна степен и в определен смисъл по-големи възможности от всеки друг, също и от "хабилитираните и останалите членове" на ОС. Дори "почетният член" да е изкукуригал поради напреднала възраст, това няма значение. Щом ОС издаде декрет, той пак ще е "в известна степен" и "в определен смисъл" повече от всеки друг (следователно и най-подходящ за председател на БАН). Такава глупост ОС на БАН отдавна не е раждало.
А какви са "в известна степен и в определен смисъл" по-големите възможности на председателя - "почетен член" всеки вижда с очите си. За 3-мандатното му управление БАН е докаран до разруха и до беднотия, каквито не е имало в цялата история на тази организация.
В този форум често се спори какви са приоритетите на БАН и какво да се отговори на министър Вълчев. Ето виждаме какъв се оказа първият приоритет-обявеният официално за "повече от всеки друг" Юхновски да успее да се задържи на поста си колкото може повече. Други приоритети няма. По-точно, на ръководството на БАН му е все едно какви са другите приоритети, стига държавата да не им спира заплатите. Затова и отговорът на БАН до министър Вълчев съдържа само фразеология, от която нищо не следва и никой не може да извлече никаква полза.
*
Раздавани с овации на тържествени събрания, почетните звания в БАН са били също отричани и отнемани с обилни дози оплюване. На оплюване са били подлагани и редовни членове (академици), но техните истории са много и ще бъде представени отделно.
“Чуждестранни членове на БАН ” е категорията в най-трагично и най-хаотично положение. В нея има десетки псевдоучени от близкото минало, на които днес БАН не смее да каже дори имената. На първо место сред тях изпъква академик Трофим Денисович Лисенко. Той е избран за чуждестранен член на БАН след специално посветена на неговото творчество и велики идеи тридневна сесия през 1947 година. След овациите и опиянението става ясно, че неговите идеи и творчество са фалшиви. С това разкритие идват изтрезняването и скандалът, за който се говори и до днес заради трагичните последствия за биологичните и аграрните науки и в СССР, и в България.
“Почетен член на БАН“ е номинация, също разтърсвана от скандали. Печално завършва почетното членство на цар Борис III, починал през 1943 г. Избран за почетен член на БАН на 2 октомври 1938 година, през 1945 г. той е охулен и осъден от Народния съд "задочно" (посмъртно) и лишен от почетната титла.
С “Почетен председател на БАН“ са удостоени предишните председатели Тодор Павлов и Ангел Балевски. Разбира се, това е станало след тяхното пенсиониране, а не докато са действащи председатели на БАН. Академик Тодор Павлов е само охулен посмъртно, но почетното звание не му е отнето, докато злобата на "новите демократи" срещу академик Балевски е толкова необуздана, че със съответно одялкване на устава на БАН през 1991 г. той е лишен от званието си "Почетен председател", докато е още жив, но вече страдащ от терминалното си заболяване. Сред влиятелните инициатори по това дялкане на устава са били и сегашният председател на БАН (тогава зам.-председател), както и доскорошният главен научен секретар.
* *
Напоследък изобретеното нов тертип “почетно членство“, което се присъжда от ОС на БАН, се оказа изведнъж на "далавера" след последното одялкване на устава. За преди удостоените Димитър Паница, академик Вера Мутафчиева, както и покойният вече академик Чудомир Начев в интернет-страницата на БАН няма друга информация освен имената им. Д. Паница и Ч. Начев не са работили никога в БАН, но и за тримата мотивите за оказаната им почест са укрити и недостъпни за намиране. Този пропуск показва пренебрежителното отношение на ръководството на БАН към тези достойни хора и че те всъщност са били използвани като параван и за камуфлаж, докато дойде ред преди няколко месеца на сцената да се яви истински "почетният член" - самият председател Юхновски.
С неговия водевилен избор хронологията на почетните членства е обогатена и разнообразена с нов скандал. Към днешна дата Юхновски е едновременно редовен и почетен член, също и председател на БАН. Ако изключим описаните от пътешествениците общества, в които вождовете слизат от небето, такива аномалии няма по света и никоя организация не избира действащия си ръководител и за почетен член. Все едно папа римски да поиска да стане светец, докато е папа. Въпросът не е само за липсата на мярка и приличие в ръководството на БАН, но и прагматичен. Преди да се стигне до такава номинация, трябва да е сигурно, че този ръководител не е нарушавал законите, не се е издънил и не е докарал до просешка тояга управляваната от него организация. Все неща, които не могат да се преценяват преди неговата кариера да е завършила. От всичко това за сегашния председател е сигурно, че само още не е подпалил БАН.
* * *
В Римската империя диктаторите Калигула и Нерон страдали от параноя и мания за величие. Те решили, че са толкова велики, непогрешими и незаменими, че поискали от римляните да ги номинират с по две титли. “Император” за това, че заемат поста, и “Божествен” за това, че те имали възможности, които са по-големи от тези на останалите граждани на Рим. На този фон изведнъж се изправя ОС на БАН с мотивите, че председателят, също и "почетен член" Юхновски има "в известна степен и в определен смисъл" възможности, които са по-големи от тези на всеки друг.
Тази история показва какъв е единственият приоритет на сегашното ръководство на БАН - да държи постовете и синекурните длъжности и заплати, докато може. Тя показва също с какво се занимават в ОС на БАН и за какво още се харчат парите, давани от държавата на БАН.
Сподели с приятели: |